Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 528 / 21.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в
съдебно заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова, като
разгледа адм.д. № 2589 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят М.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е оспорил заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769-001847/19.10.2021г., издадена от полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с която му е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, изразяваща
се в изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4
от ЗДвП.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалните правила, защото
не е посочен срокът за обжалването й, нито пред кой орган може да бъде
оспорено, липсват фактически и правни основания за издаването й. Твърди се и
нарушение на материалния закон, защото според жалбоподателя посочените
наказателни постановления не са влезли в сила, което означава и че не са
настъпили последиците, които те съдържат в частта относно отнетите точки. Освен
това твърди, че до 2010г. сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас е бил
задължен при намаляване с 2/3 на контролните точки да уведомява писмено водача,
а жалбоподателят не е получил такива уведомления. На последно място се твърди,
че в оспорената заповед не са посочени наказателните постановления, с които са
му отнети точки и дали същите са влезли в сила. Твърди се и че е изтекла
абсолютна давност за издаване на заповед за прилагане на ПАМ, тъй като са
изминали повече от 10 години от издаване на наказателните постановления.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат А., поддържа жалбата и
пледира за отмяна на обжалваната заповед. Процесуалният представител твърди, че
жалбоподателят е възстановил 13 контролни точки чрез изкаран курс на
12.01.2008г. На 18.10.2011г. му било издадено ново свидетелство за управление
на МПС. На 31.01.2014г. възстановил други 13 точки, а през 2014г. са му
възстановени всички контролни точки, тъй като са изминали 2 години без
наказания.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото
е депозирано становище от ответника по делото – полицейски инспектор В.С., в
което е заявено, че жалбоподателят след издаване на свидетелството му за
управление на МПС е разполагал с пълния брой контролни точки – 39, след което
са му били отнети 45 контролни точки с наказателните постановления, описани в
заповедта. Административният орган изрично е заявил, че в справката-картон на
водача фигурират и други наказателни постановления, с които се отнемат
контролни точки, но те не са били взети предвид при издаване на процесната
заповед, тъй като към настоящия момент са унищожени и не могат да бъдат
представени като доказателства. Според ответника в справката на ред 14 фигурира
пълно възстановяване на контролните точки на 12.01.2008г., но това
възстановяване не може да намери приложение, тъй като наказателно постановление
№ 4813/2006 г. е влязла в сила на 28.07.2006г. и до 12.01.2008г. не са изминали
2 години, за да бъде налице пълно възстановяване на точките. Същевременно от
сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, където М. се е водел на отчет към този момент,
изрично са посочили, че няма данни да е преминавал обучение, вследствие на
което да е получил допълнителни точки. От това според ответника следва, че
жалбоподателят на 12.01.2008г. няма нито пълно, нито частично възстановяване на
контролни точки. На следващо място в становището е посочено, че в ред 20 от
справката има записано частично възстановяване на контролни точки на
31.01.2014г., но към тази дата на водача са били отнети всички контролни точки
и той не е следвало да бъде допускан до изпит за частично възстановяване, като
остава неизяснено обстоятелството по какви причини оставащите точки са 27. В
становището се твърди, че до 2014г. всяка Областна дирекция на МВР е поддържала
териториална база от данни на водачите и техните наказания. При този подход
често се случвало наказателни постановления, издадени от други дирекции, да не
бъдат въведени в базата данни. На 31.01.2014г. било извършено обединение на
териториалните бази данни, при което контролните точни на някои от водачите
грешно са преизчислени. В случая на ред 21 от справката е записано, че водачът
разполага с 13 точки, което според ответника не е вярно, тъй като на
14.10.2009г. с влизане в сила на наказателно постановление № 92/2009г. той вече
е загубил всички точки, от което е произтекла и загуба на правоспособност. В
справката-картон на водача на ред 22 фигурира пълно възстановяване на
контролните точки отново на 31.01.2014г. Такова възстановяване според ответника
не може да се случи, тъй като водачът преди това е бил изгубил правоспособност.
Освен това твърди, че в справката на ред 20, 21 и 22 фигурира една и съща дата
– 31.01.2014г., с различен брой контролни точки, което според ответника е
очевидно доказателство за техническа грешка на информационната система. В
заключение в становището ответникът е заявил, че неточностите в
справката-картон не могат да променят действието на влезли в сила наказателни
постановления и настъпилите с тях последици по отношение на притежаваните
контролни точки. Именно наказателните постановления са доказателство за
отнетите точки и иска съдът да формира изводи въз основа на тях, а не въз
основа на справката картон.
ФАКТИ:
С обжалваната заповед
е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя М., тъй като
административният орган е приел, че към датата на издаване на заповедта М. не е
разполагал с контролни точки. В мотивите на заповедта е посочено, че
изчерпването на контролните точки е настъпило вследствие на издадени и влезли в
сила наказателни постановления, които са изрично посочени. Тези наказателни
постановления са представени с административната преписка.
Първото наказателно
постановление е № 4813/28.06.2006г. (л.12), с което на жалбоподателят са били
отнети 26 точки за три нарушения, за които е бил санкциониран с това
наказателно постановление. Наказателното постановление е връчено лично на
жалбоподателя на 20.07.2006г. Не е било обжалвано и е влязло в сила на
28.07.2006г.
Следващото
наказателно постановление е с №8418/29.05.2008г. С него са отнети 3 контролни
точки (л.13). Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на
04.07.2008г. Не е обжалвано и е влязло в сила на 12.07.2008г. Според
представено копие на вносна бележка от 04.07.2008г. (датата на връчване на
наказателното постановление) жалбоподателят е платил наложената с него глоба от
100 лв.
С наказателно
постановление № 17800/30.10.2008г. на жалбоподателя са отнети 8 точки.
Наказателното постановление е връчено лично на М. на 19.12.2008г. Не е
обжалвано и е влязло в сила на 27.12.2008г. Според приложена вносна бележка от
19.12.2008г. жалбоподателят е платил сумата от 50 лв., която представлява
наложената глоба с това наказателно постановление.
Последното описано в
заповедта наказателно постановление е №92/08.09.2009г., с което на
жалбоподателя са отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление е
връчено на 06.10.2009г. лично на жалбоподателя. Не е обжалвано и е влязло в
сила на 14.10.2009г. На гърба на л.15 е представена вносна бележка от
06.10.2009г., която удостоверява внесена от М. сума в размер на 50 лв.,
представляваща глобата, наложена с описаното наказателно постановление.
Общо с четирите
описани по-горе наказателни постановления за периода 28.06.2006г.-08.09.2009г.
на жалбоподателя са били отнети общо 45 точки от 39, с които е разполагал.
По делото е
представено писмо изх. № УРИ 1030р-29323/15.10.2021г. от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, според което във връзка с подадено заявление от
жалбоподателя М. за промяна на мястоотчет и подмяна на свидетелство за
управление на МПС уведомява началник на сектор ПП при ОД на МВР Бургас, че няма
данни М. да се е явявал на допълнително обучение за частично възстановяване на
контролни точки на 12.01.2008г.
По делото е
представена и справка от картона на водача, според която той е получил валидно
издадено СУМПС за категория ТЗ на 29.01.1998г. От 01.01.2000г. има 39 контролни
точки. Изпит за категория В е издържал на 03.10.2001г. и на 08.11.2001г. е
получил СУМПС за тази категория, след което в периода от 04.07.2004г. до
27.07.2006г. са му издадени общо 5 наказателни постановления, с които общо са
отнети 45 точки. Въпреки това в справката след този период е записано, че са
възстановени контролни точки на 12.01.2008г. и от тази дата се счита, че му
остават 39 точки, колкото са всички точки, които получава водач на МПС
категория В. След това записване са посочени три наказателни постановления в
периода 12.07.2008г.-14.10.2009г., с които общо са отнети 19 точки. След това е
издадено ново свидетелство за управление на МПС на 18.10.2011г. След него са
били отнети още 7 точки със съответното наказателно постановление, което е
произвело действие на 14.01.2011г. Въпреки това следващата записана информация
е за възстановени контролни точки на 31.01.2014г., след които е отчетено, че на
М. му остават 27 точки. На същата дата – 31.01.2014г. е направено ново
записване в справката, според което изчислените точки след зареждане на данни
са 13. После отново на същата дата е записано възстановяване на контролни точки
след две години без наказание. Така точките вече са 26. След тази дата няма
отнети точки.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество е основателна.
Заповедта е издадена
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805/2021г. (л.18) на директора на ОД МВР –
Бургас, точка 1.8., полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Спазена е
предвидената от закона писмена форма.
Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно чл.157, ал.4 от
ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи.
В процеса по отнемане
на контролни точки на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, са
действали няколко наредби, които регламентират обществените отношения в тази
връзка. Всички те, без изключение, посочват, че контролни точки се отнемат само
въз основа на влезли в сила наказателни постановления.
С оглед на посоченото
и на основание чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването й.
В настоящия случай,
органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила
наказателни постановления за периода 28.06.2006 – 08.09.2009г., въз основа на които на същия са отнети всички
контролни точки. Наказателните постановления са представени и влезли в сила,
обратно на твърденията в жалбата. По делото са представени доказателства за
връчването им лично на жалбоподателя, който освен, че ги е приел, същия ден е
платил и определените с тях глоби.
В представената
справка-картон, изготвена и поддържана от ответния орган, се съдържат обаче данни,
според които жалбоподателят притежава контролни точки към датата на издаване на
процесната заповед. На ред 22 е записано, че на 31.01.2014г. жалбоподателят има
служебно възстановени 26 контролни точки след две години без наказания, а след
тази дата до датата на издаване на процесната заповед няма отбелязани отнети
контролни точки.
Отчетът на водачите
на МПС, наложените им наказания и точките за извършваните нарушения е предмет
на правна уредба в Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. (отм. 04.02.2013г.) за определяне
на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (приложима към
периода, през който са издадени наказателните постановления, мотивирали органа
да издаде процесната заповед), а към момента на издаване на процесната заповед
тези отношения се уреждат от Наредба № № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Съдът счита, че
основанията за издаване на процесната заповед не са доказани. От една страна
административният орган разполага с четири НП, с които общо се отнемат повече
от 39 контролни точки., но са издадени в периода 28.06.2006 – 08.09.2009г., а
процесната заповед е издадена едва 2021г.
Същевременно според
справката –картон, която се поддържа от ответника, жалбоподателят притежава
контролни точки към датата на издаване на процесната заповед. Т.е. самият
административен орган е представил взаимно изключващи се доказателства, всички
съставени от него. Това противоречие не може да се преодолее с обясненията на
ответника дадени в писменото становище. Те представляват необосновано с
доказателства лично мнение на ответника. Съдът не може, както се иска в становището,
да основе съдебният си акт само на част от доказателствата, като игнорира
други, без да са налице обективни данни за тяхната недостоверност.
По причина на
противоречивите доказателства, представени от една и съща страна, обжалваната
заповед следва да се отмени поради недоказаност на предпоставките за приложение
на ПАМ на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.
При този изход от
спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Те са
своевременно претендирани и се дължат от ОДМВР Бургас (разпоредител с бюджетни
средства) в размер на 310 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001847/19.10.2021г.,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР
Бургас да заплати на М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото
разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: