Р Е Ш
Е Н И Е
№ __ 260015___
гр. Кубрат, 25.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 704 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът – „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор В.М.С., чрез пълномощника юрисконсулт Л. П., като твърди, че в изпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.10.2015 г., сключен между Б.Д. ЕАД от една страна като кредитор и И.А.А. от друга страна, като кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева;с подписване на договора страните са уговорили усвояването на разрешения кредитен лимит да се осъществява чрез използване на кредитна карта, при договорена възнаградителна лихва в размер на 21,95 % годишно, с клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора; предоставеният на кредитополучателя кредитен лимит е усвоен от него до размер на сумата 437.75 лева; кредитополучателят не е изпълнявал поетите с договора ангажименти, като не плащал дълмижимите минимални вноски за револвиране на кредита с падежни дати 20.06.2018 г. до 20.10.2018 г.; поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, поети с процесния договор за кредитна карта, изразяващи се в нереволвирне на кредита в продължение на четири поредни месеца, на основание чл.ЗО, ал.З от Общите условия, клиентът е допуснал нарушаване на Договора за кредит, което представлява основание за прекратяване на Договора по чл.85 от Общите условия, респективно основание, при наличие на което Банката не преиздава картата съгл. чл.17, ал.З от Общите условия, поради което и предвид договореното в чл. 25, ал. 2 от ОУ към договора, че срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата, счита, че крайния срок на ползване на отпуснатия кредитен лимит е настъпил на дата 27.10.2018 г., с което е настъпила и изискуемост на всички задължения на кледитополучателя по Договора за кредит от 27.10.2015 г. на същата дата – 27.10.2018 г.; предвид твърдяното настъпване на крайния падеж, и като не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство, ищцовото дружество е започнало да отчита задълженията на длъжника в полза на кредитора „Б.Д.“ ЕАД по кредитна сметка № 0000000025296732 от 06.02.2019 г. на „Банка ДСК” – ЕАД, РЦ Бургас, разпечатка от която прилага към исковата молба; поради непогасяване от страна на кредитополучателя на дължимите по договора задължения след настъпване на крайния падеж, в това число усвоения и непогасен кредитен лимит, „Б.Д.“ ЕАД, в качеството си на неудовлетворен кредитор по ликвидно и изискуемо на краен падеж вземане, е депозирала на 06.02.2019 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 138/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 95/ 15.02.2019 г. и изпълнителен лист в полза на кредитора – „Б.Д.“ ЕАД за претендираните суми, а именно: 437.75 лева, представляващи главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.10.2015 г., сключен между длъжника и заявителя, като вземането се отчита при кредитора под кредитна сметка BG36STSA930000230532238, ведно с законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.02.2019 г. до изплащането на дълга; 283.19 (двеста осемдесет и три лева, деветнадесет ст.) лева – договорна лихва за периода 20.01.2016 г. – 05.02.2019 г.; 3.30 (три лева, тридесет ст.) лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода 20.10.2018 г. – 05.02.2019 г.; въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен е образувано срещу ответника Изпълнително дело № 20199120400344 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, вписан под № 912 в Камарата на ЧСИ; заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, ЧСИ е връчил на ответника, в качеството на длъжник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление на рег. пост.адрес на 05.08.2019 г. , поради което с разпореждане № 941/ 16.09.2019 г., връчено на завителя на 01.10.2019 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 04.11.2019 г. пред РС – Кубрат, изпратено по пощата на 01.11.2019 г., и моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, на който издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 495/ 15.02.2019 г. по ч.гр.дело № 138/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че той дължи на ищцовото дружество претендираните с нея суми, както те са посочени, и го осъди да заплати направените в заповедното – 25.00 лева – платена държавна такса по сметка на съда; 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, и в настоящото производство разноски.
Ответникът - И.А.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 07.02.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в гр. Завет, обл. Разград, ул. „*” № 9, редовно уведомен, чрез назначен му на основание чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител – адв. М. Димитрова, АК – Разград, в дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 1922/ 20.07.2020 г., с който заявява становище за допустимост, и вероятна основателност на исковите претенции. Претендира ищцовото дружество да представи по делото доказателства за предаване на ответника на банкова карта, послужила за усвояване на претендираните суми по кредита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч.гр.дело № 138/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.10.2015 г., се установи по несъмнен начин, че по силата на същия на ответницата е отпуснат максимален кредитен лимит в размер на 1 000.00 лв., представляващ револвиращ потребителски кредит, който той като кредитополучател е усвоявала посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, АТМ плащания, чрез терминални устройства и др., осъществявани чрез издадената му кредитна карта за сумата 437.75 лева; върху усвоената сума страните са договорили да се начислява променлив лихвен процент, който към датата на сключването на договора е 21.95 % годишна лихва или 0.06 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен Софибор за карти в БГлева, при ГПР 24.30, съгласно чл.1, ал. 2 от договора, и такси за издаване и ползване на кредитната карта, съгласно чл. 9 от същия, а съгласно чл. 29 до чл. 34 от подписаните от ответницата „Общи условия по договор …“ за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението, но И.А. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 20.06.2018 г., като не е платил дължимите минимални погасителни вноски за револвиране на кредита с падежни дати 20.06.2018 г. до 20.10.2018 г., поради което на 20.10.2018 г. ищцовото дружество е преустановило револвирането на кредитната карта и кредитът е оформен като неразрешен овърдрафт.
Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни. В изпълнение доказателственото искане на ответника, заявено чрез назначения му от съда особен представител в о.с.з. ищецът е представил, респ. съдът е приел, като доказателство по делото заверено от страната фото-копие на подписаната от ответника Декларация за предаване на банкова карта, удостоверяваща предаването й - № 415596хххххх9608, на длъжника на 02.11.2015 г. в 15.39 часа.
Крайният падеж за изпълнения на задълженията на ответника е настъпил на 27.10.2018 г. с изтичането на срока за валидност на издадената му кредитна карта, съгласно чл. 25, ал. 2 от подписаните от ответника „Общи условия по договор …“ , при липса на извършени от него плащания за погасяване на задълженията, поради което на 14.02.2019 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело № 138/ 2019 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 495/ 15.02.2019 г. по ч.гр.дело № 138/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат ответникът не е възразил, но същата е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната.
Приетият като писмено доказателство Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.10.2015 г., ведно с приложените към него и подписани от ответницата „Общи условия по договор …“ от същата дата, съставляващ частен диспозитивен документ, подписан и от двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответницата, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 27.10.2015 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответника сумите по заема, които той се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски. Ответникът е усвоил от разрешения му кредитен лимит сумата 437.75 лева, за периода 02.11.2015 г. - 20.06.2018 г., чрез предадената му банкова карта с № 415596хххххх9608, останал е задължен за същата; преустановил всякакви плащания по договора за кредит на 20.06.2018 г. и е останал задължен за формирания дълг в претендирания от ищеца размер – главница, лихви – договорна и лихвена надбавка за забава, поради което следва да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендираните от ищеца размери. В тази насока е и извършеното доказване на иска.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 14.02.2019 г., поради което основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Неоснователно е заявеното с писмения отговор на назначения на ответника особен представител възражение, относно липса на доказателства за предаване на ответника на банкова карта, с оглед представените в о.с.з. доказателства за обратното.
Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 25.00 лева, на колкото възлиза платена държавна такса, и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатени държавна такса от 125.00 лв. и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и внесен депозит за възнаграждение на назначения на ответника особен представител в размер на 300.00 лева, поради което в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото следва да се присъди сумата 525.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 07.02.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в гр. Завет, обл. Разград, ул. „*” № 9, чрез назначен му на основание чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител – адв. М. Димитрова, АК – Разград, вземането на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор В.М.С., чрез пълномощника юрисконсулт Л.П., по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 495/ 15.02.2019 г. по ч.гр.дело № 138/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – И.А.А., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения: 437.75 лева, представляващи главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.10.2015 г., сключен между длъжника и заявителя, като вземането се отчита при кредитора под кредитна сметка BG36STSA930000230532238, ведно с законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.02.2019 г. до изплащането на дълга; 283.19 (двеста осемдесет и три лева, деветнадесет ст.) лева – договорна лихва за периода 20.01.2016 г. – 05.02.2019 г.; 3.30 (три лева, тридесет ст.) лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода 20.10.2018 г. – 05.02.2019 г., дълг по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.10.2015 г..
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 07.02.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в гр. Завет, обл. Разград, ул. „*” № 9, да заплати на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор В.М.С., чрез пълномощника юрисконсулт Л.П., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното - 25.00 (двадесет и пет) лева – платена държ.такса, и 50.00 (петдесет) лева – юриск.възнаграждение, както и по настоящото производство сумата 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева