Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 15.05.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав в открито съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 2208 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Уестум“
ДОО Белград против С.Р.С. обективно
съединени искове, както следва:
- установяване на нарушение от ответника
на разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗТТ (уточнителна
молба стр. 509), извършено във връзка с изпълнение на сключен договор от
16.11.2015 г. - ползвал и разкрил търговски тайни, познания, ноу-хау и данни за ищеца на търговските дружества, в който
той е управител и/или притежател на дялове „ЕйАйОпсГруп“
ЕООД, „Атлетик Комърс“
ЕООД, „Диджитанити“ ЕООД и „Мода стор“
ЕООД;
- осъдителен иск за сумата от
200 000 лв., като частичен от общия размер на иска от 6 000 000
лв., представляващи обезщетение за вреди, настъпили в резултат на неизпълнение
на задължение за опазване на търговска тайна и изразяващи се в спад на приходите
на „Уестум България“ ЕООД за периода от 01.01.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба –
чл.18, ал. 1 от ЗЗТТ и налагане на следните мерки“:
- преустановяване на използването или
разкриването на търговска тайна – чл. 20, ал. 1 т. 1 ЗЗТТ;
- унищожаване на документи или
електронни документи, които съдържат или носят търговска тайна – чл. 20, ал. 1,
т. 3 от ЗЗТТ;
- забрана за предлагането или
предоставяне на услугите, които с значителна степен повлияни благоприятно от
търговска тайна, които са неправомерно придобити използвани или разкрити – чл. 20,
ал. 1, т. 4 ЗЗТТ.
„Уестум“ ДОО
Белград твърди, че е дружество, което предлага цялостни услуги и консултации за
разработване уебсайтове за електронна търговия като същевременно предоставя
текуща управлявана поддръжка, която осигурява стабилност на системите за
електронна търговия. През годините е обслужвало над 150 клиенти в Северна Америка,
Обединеното кралство и Европейския съюз включително и глобални световни марки
като PUMA SE, MCM FASHION GROUP LIMITED, DIANA E-COMMERCE CORPORATION SRL, Acne Studios, Roddignol,
Diesel и др.
Сочи, че с оглед разширяване на
дейността си на Балканския полуостров през 2014 г. е учредило дружеството „Уестум България“ ЕООД, на което е предоставен „ноу-хау“ свързан с за извършваните от „Уестум“
ДОО Белград услуги и клиенти.
Твърди, че във връзка с увеличаване на
работата на българското дружество, на 16.11.2015 г. е сключен трудов договор
със С.Р.С., който бил назначен на длъжност Директор/Мениджър информационни
технологии. В това си качество С. бил упълномощен от „Уестум
България“ ЕООД да отговаря за цялостната дейност на дружеството свързана с
разработката и поддържането на база данни, софтуерни решения, мобилни и
интернет услуги в областта на дигиталната търговия и контакти с клиенти на
дружеството. В това си качество С.С. имал достъп до конфиденциална
информация, финансова информация за работодателя си и неговия собственик,
контактна информация за клиенти на работодателя си и неговия собственик,
информация за всички служители на „Уестум“ ЕООД,
работния процес по обслужване и комуникация с клиенти, принципите на работа и „ноу-хау“. По този начин ответникът се е възползвал от
бизнес контактите създадени от „Уестум“ ДОО Белград с
физически и юридически лица и е предприел действия по започване на
самостоятелен бизнес.
След като прекратил трудовия си договор
на 04.10.2019 г., ответникът започнал да използва информацията, която бил
придобил за търговските тайни и „ноу-хау“
технологията на ищеца вследствие на работата си в „Уестум
България“ ЕООД за извършване на конкурентна дейност, а предприетите действията
били изцяло в противоречие с трудовия му договор.
Ищецът твърди, че ответникът и
дружествата, в които участва с дялове като едноличен собственик на капитала и
като управител, извършват дейност в нарушение на Закона за защита на
търговската тайна, тъй като информацията, до която С.С.
имал достъп била поверителна съгласно чл. 3 от ЗЗТТ.
Сочи, че веднага след като напуснал,
ответникът започнал да предоставя едни и същи услуги на клиентите на „Уестум България“ ЕООД чрез дружеството „ЕйАйОпсГруп“
ЕООД.
Твърди, че ответникът извършвал
конкурентна дейност нарушавайки клаузите за конфиденциалност,
извършвайки дейност като управител и съдружник в „Икуфай“
ООД, което било регистрирано на 03.01.2013 г. и имало сходен предмет на
дейност. Няколко дни преди да прекрати едностранно договора си С.С. регистрирал „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД,
„Атлетик Комърс“ ЕООД, „Диджитанити“ ЕООД, а след като е напуснал „Уестум България“ ЕООД е регистрирал „Мода стор“ ЕООД.
Според ищеца, ответникът използвайки
служебното си положение бил придобил, разкрил и използвал умишлено и
неправомерно търговските му тайни и „ноу-хау“ с цел
лично облагодетелстване чрез дружествата, в които е собственик, съдружник и
управител.
Ответникът оспорва предявените искове, с
доводи че информацията не съставлява търговска тайна по смисъла на чл. 3, т. 1,
т. 2 и т. 3 от ЗЗТТ, както и че ответникът не е придобил, използвал, разкрил и
предоставил такава. Сочи, че дейността, която ищецът твърди, че извършва е
осъществявана от хиляди други дружества посредством същите технологични
платформи, а информацията е обществено достъпна за всеки без ограничения.
Оспорва твърденията, че бил нарушил
трудовия си договор в частта му за запазване на търговските тайни на ищеца.
Сочи, че всички ограничителни клаузи на трудовия договор са нищожни поради
противоречие с Конституцията, закона и добрите нрави.
Ответникът твърди, че не е извършил
деяние, което да доведе до прекратяването на договори на ищеца с неговите
клиенти или да е осуетил сключването на такива договори или да е пренасочил
клиенти на ищеца към други дружества.
Сочи, че не е убеждавал служители на
ищеца да прекратят трудовите си договори или да започнат работа за трети лица.
Възразява срещу твърденията в исковата
молба, че посочените търговски дружества са придобили и използвали информация
на ищеца с конфиденциален характер или представляваща търговска тайна, която
получили от ответника. Твърди, че дружествата не били привлекли клиенти на
ищеца и не осъществявали нелоялна конкуренция в резултат, на която да са
прекратени или нарушени сключени договори от ищеца с негови клиенти, или да
било осуетено сключването на такива договори.
Подържа, че не е извършил описаните в исковата
молба неправомерни действия, нито че са настъпили вреди в причинно следствена
връзка с тях.
Сочи, че между ищеца и ответника не съществува
трудово правоотношение. Ищецът бил трето лице, което нямал качество на
работодател спрямо ответника и не бил страна по трудовия договор.
Твърди, че ответникът в лично качество
не носел отговорност спрямо трети лица за действията, които е предприел като
управител на търговско дружество.
Оспорва твърденията на ищеца да е
претърпял вреди като неоснователни и недоказани. Сочи, че ищецът не доказва и
пропуснати ползи в резултат на прекратени договори с клиенти или във връзка с
осуетяване сключването на такива договори.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 18, ал.
2 от ЗЗТ ограничава отговорността на ответника в размер на не повече от
трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение.
Прави евентуално възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е обозначил информацията,
която счита че е негова търговска тайна като такава и не е предприел никакви
мерки за защитата й. Прави възражение и за изтекла погасителна давност.
Моли всички предявени искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представено като доказателство по
делото Актуално състояние на „Уестум България“ ЕООД и извършена служебна проверка в
ТРРЮЛНЦ е безспорно установено, че едноличен собственик на капитала на
дружеството е „УЕСТУМ“ ООД, с идентификатор 20126922, чуждестранно юридическо
лице, държава: Сърбия. „Уестум България“ ЕООД е
учредено на 01.09.2014 г. Към 06.07.2017
г. е с предмет на дейност създаване и поддържане на база данни, изработване на
софтуерни решения, дейности, свързани с предлагане на хостинг услуги, мобилни и
интернет услуги, лизингови и консултантски услуги, търговско посредничество и
представителство, комисионни и спедиционни услуги,
сделки с интелектуална собственост и всякакви други дейности, които не са
забранени от закона.
Страните по делото не
спорят и е видно от приложените по делото доказателства, че на 06.01.2015 г. е
сключен трудов договор между „Уестум България“ ЕООД и
С.Р.С., с който ответникът е назначен на длъжността директор информационни
технологии. Съгласно т. 9.1. от раздел „Конфиденциалност“
на договора, служителят се задължава да не разпространява, разгласява, разкрива
и/или съобщава по никакъв начин, в каквато и да е форма и в каквато и да е
степен, пряко или косвено конфиденциална информация. Според т. 9.3 от сключения
между страните договор, конфиденциална информация са всички действия, събития,
факти и обстоятелства, които са станали известни на служителя при, във връзка
или по повод на трудовата му дейност, както и такива, които в момента са
известни на служителя в хода на осъществяваната от него дейност, включително,
но не само: познания, ноу-хау и данни във връзка с
дейността на работодателя и неговите клиенти и доставчици, независимо дали са
получени, придобити или разработени от него или от друго лице, включително
търговски и производствени тайни, данни за цените, информация за проектите, в
които работодателят участва и/или планира да участва и за договорите, които
работодателят е сключил, сключва и/или планира да сключва, данни относно
заплатите, получавани от работниците и служителите на работодателя, бонус
схеми, финансова информация за фирмата на работодателя, както и всички други
поверителни сведения или данни във връзка с дейността на работодателя.
В т. 9.8 от трудовия
договор е уговорено, че по време на изпълнението на трудовия договор служителят
не може от свое име и за своя сметка и от името и за сметка на друго физическо
или юридическо лице, без съгласието на работодателя да изпълнява задължения по
същество еквивалентни на тези, извършвани от работодателя, нито има право да
използва набор от бизнес партньори или конфиденциална информация, придобита
през периода на трудовия договор, а в т. 9.9 е уточнено, че работодателят
запазва правото си да поиска от служителя, да се съобразява със задължението,
което забранява да извършва конкурентна дейност за период от 2 години след
прекратяване на трудовото правоотношение. Пояснено е, че служителят не може от
свое име и за своя сметка или от името на друго юридическо или физическо лице и
за тяхна сметка, да извършва дейност, като тази която е извършвал през периода
на трудовия договор.
Ответникът е подал заявление
за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на 09.10.2019 г.,
поради невръчване на длъжностна характеристика със сключването на трудовия
договор.
Като доказателство по делото са представени актуални състояния на следните търговски дружества: 1) „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД, ЕИК *********, вписано на 27.09.2019 г. в ТРРЮЛНЦ, с едноличен собственик на капитала „Атлетик Комърс” ЕООД, ЕИК ********* и управител С.Р.С.. Вписаният предмет на дейност на дружеството е създаване и поддържане на бази данни, изработване на софтуерни решения, предоставяне на консултации в областта на информационните технологии, предоставяне на консултантски услуги, търговско посредничество и представителство, сделки с интелектуална собственост и всякаква друга дейност, незабранена със закон; Дружеството е преобразувано на 31.01.2023 г. с решение на едноличния собственик на капитала чрез промяна в правната си форма в еднолично акционерно дружество, към настоящия момент с наименование „Валантик СМЕ“ АД, с ЕИК *********; 2) „Атлетик Комърс“ ЕООД, ЕИК *********, вписано на 25.09.2019 г. в ТРРЮЛНЦ, с едноличен собственик на капитала и управител С.Р.С., като от 04.05.2020 г. дружеството продължава дейността си, като дружеството с ограничена отговорност, в което С.С. е един от съдружниците. Вписаният предмет на дейност на дружеството е създаване и поддържане на бази данни, изработване на софтуерни решения, предоставяне на консултации в областта на информационните технологии, предоставяне на консултантски услуги, търговско посредничество и представителство, сделки с интелектуална собственост и всякаква друга дейност, незабранена със закон; 3) „Диджитанити“ ЕООД, ЕИК *********, вписано на 27.09.2019 г., с едноличен собственик на капитала „Атлетик Комърс” ЕООД, ЕИК ********* и управител С.Р.С. като от 09.09.2022 г. С.С. не е управител на дружеството, а от 03.08.2023 г. „Атлетик Комърс” ЕООД не е собственик на капитала на дружеството. Вписаният предмет на дейност на дружеството е създаване и поддържане на бази данни, изработване на софтуерни решения, предоставяне на консултации в областта на информационните технологии, предоставяне на консултантски услуги, търговско посредничество и представителство, сделки с интелектуална собственост и всякаква друга дейност, незабранена със закон. 4) „Мода Стор“ ЕООД, ЕИК *********, вписано на 22.10.2019 г. в ТРРЮЛНЦ, с едноличен собственик на капитала „Атлетик Комърс” ЕООД, ЕИК ********* и управител С.Р.С.. Вписаният предмет на дейност на дружеството е търговия на едро и дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба, комисионни, спедиционни и превозни сделки в страната и чужбина, внос и износ на стоки, предоставяне на консултантски услуги, търговско посредничество и представителство, сделки с интелектуална собственост и всякаква друга дейност, незабранена със закон.
Ищецът представя като доказателство по делото работни заявки, сключени в периода 2017-2019 г. между WESTUM DOO и трети, неучастващи по делото лица /Acne retail AB; Diana S.r.l; MCM Fashion Group Limited; PUMA SE; Threadmark Corporation; PUMA Europe GmbH /, с които на доставчика WESTUM DOO е възложено извършването на определени услуги, съгласно условията на съответната работна заявка. В тези работни заявки С.С. е посочен като лице за контакт на доставчика, а в някой от тях и като част от техническия персонал.
С молба с вх. № 314414/06.12.2022 г. третото неучастващо по делото лице „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД е представило фактура № **********/02.12.2019 г. издадена от него с получател MCM Fashion GroupLimited на стойност 42 240 щатски долара, както и имейл кореспонденция относно фактурата.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза и със заключението си вещото лице е установило,
че осчетоводеният приход от продажба на услуги на „ЕйАйОпсГруп“
ЕООД за периода от 27.09.2019 г. до 31.12.2019 г. е в размер на 168 025,23
лв., а за периода от 01.01.2020 г. до 12.11.2020 г. е
в размер на 4 768 477,72 лв.
Общата стойност на издадените от
дружеството „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД фактури на PUMA SE, MCM FASHION GROUP LIMITED, DIANA E-COMMERCE
CORPORATION SRL, Acne Studios,
Roddignol, Diesel за
периода от 27.09.2019 г. до 12.11.2020 г. е в размер на
1 757 039,32 лв.
По отношение на „Атлетик Комърс“ ЕООД, ЕИК
*********, за 2019 г. и 2020 г. експертът е посочил, че дружеството няма
приходи от дейността. „Диджитанити“ ЕООД, ЕИК *********
и „Мода Стор“ ЕООД, ЕИК *********, не са
осъществявали дейност през 2019 г., а през 2020 г. нямат отчетени приходи.
Съгласно приетото заключение приходите
на „Уестум
България“ ЕООД за 2018 г. са в размер на 6053 хил. лв., за 2019 г. са в размер
на 6012 хил. лв., а към 12.11.2020 г. са в размер на 369 хил. лв.
Финансовият резултат на
„Уестум България“ ЕООД през 2018 г. е печалба в
размер на 680 хил. лв., през 2019 г. е загуба в размер на 451 хил. лв., а към
12.11.2020 г. е загуба в размер на 741 хил. лв.
По отношение на „Уестум“ ДОО Белград финансовият резултат през 2018 г. е
печалба в размер на 5769 хил. лв., през 2019 г. е печалба в размер на 6507 хил.
лв., а към 12.11.2020 г. е загуба в размер на 192 хил. лв. Вещото лице сочи, че
финансовият резултат на „Уестум“ ДОО Белград е
зависим от спада на приходите на оборотите на „Уестум
България“ ЕООД за процесния период.
В открито съдебно
заседание експертът допълва, че „Уестум България“
ЕООД е дъщерно дружество на „Уестум“ ДОО Белград,
като вероятно има и други дъщерни дружества, но не ги е описал. В
консолидирания счетоводен баланс се включва както счетоводния баланс на
дружеството майка, така и на дъщерните дружества. Сочи, че в настоящия случай
тежестта на другите дъщерни дружества е много по-голяма и финансовият резултат
е положителен, оттам се е получила разликата българското дъщерно дружество да е
на загуба, а дружеството майка да е на печалба.
С молба с вх. № 286394
от 28.09.2023 г. ищецът е приложил като доказателства три броя електронни писма
до С.С.,И.П.и Г.С.с предоставени пароли за достъп от
страна на ищеца. В открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответника оспорва, че електронните писма са изпратени от посоченото от ищеца
дружество и лица, както и че такава кореспонденция реално се е осъществила.
Във връзка с направеното
оспорване съдът допусна и прие по делото
Съдебно-техническа експертиза, с която вещото лице установява, че на 31.12.2015
г. от *******@westum.com до ******@westum.com действително е изпратено
електронно писмо, което присъства и в оригиналния имейл с данни за изпращача,
получателя и дата на изпращане. Експертът сочи, че в пощенската кутия наИ.П.(******@westum.com)
и Г.С.(******westum.com) няма получени
електронни писма с инструкции представени под т. 2 и т. 3 в молбата на ищеца от
28.09.2023 г. Същите не представляват имейли, а разпечатка от прикачените като
линкове документи в имейл до С.С. от 31.12.2015 г.
представен под т. 1 в молбата на ищеца от 28.09.2023 г. В открито съдебно
заседание вещото лице пояснява, че реално изпратения имейл е един и е само до ******** и има приложения към него. Сочи,
че няма изпратен имейл до Г.С.с инструкции.
Свидетелят Б.Т.Г., бивш
служител на „Уестум България“ ЕООД, твърди, че С.С. е бил ръководител на техническия отдел, когато е
започнал работа като стажант в дружеството през май месец 2019 г. Споделя, че
не бил запознат с йерархическата структура във фирмата, но е имал пряк
ръководител, който му е давал задачи всеки ден. Сочи, че е имал карта за достъп
до офиса, парола за компютъра, както и негова лична парола, за да си отключи
лаптопа. Имал е и няколко различни пароли по различните системи. Паролите за
достъп е получил от прекия си ръководител.
Първоначално го обучавали
какво представлява самата работа и как да работи с платформата Salesforce Commerce Cloud и след това му давали да изпълнява реални задачи.
Сочи, че не е работил за някой конкретен клиент, а единствено е правил
проучване в рамките на две седмици за MCM Fashion
Group Limited.
Твърди, че често е
виждал С.С. в офисите на „Уестум
България“ ЕООД, но не си спомня дали е имал срещи с него. Запознат е, че ответникът
има повече от 10 години опит в IT индустрията и е работил главно с платформата Salesforce Commerce Cloud още преди да започне работа в „Уестум
България“ ЕООД.
Свидетелят споделя, че в
продължение на 2 месеца от фирмата не му давали работа или проект и решил да
напусне. Свързал се със С.С., тъй като разбрал, че ще
се занимава с тази дейност и го попитал дали му трябва човек, защото си търсил
работа. Така започнал да работи в „ЕйАйОпсГруп“
ЕООД, която фирма също се е занимавала с платформата Salesforce Commerce Cloud. Там работил в продължение на 3 години по клиент MCM Fashion Group Limited. Към настоящия момент работел в „С4 Нексус“ ООД, където се занимава отново със сайтове за
онлайн продажба изградени на платформата Salesforce Commerce Cloud. Твърди, че е
работил и в „SpinUp Digital“,
компания, която както хиляди други се занимава с e-commerce
и работи със същата платформа.
Свидетелят Г. З.Г.
твърди, че познава С.С. от 2005 г., когато работили
заедно в „Аксуей България“ ЕООД, а в периода от 2012
до 2014 г. работили в „Екомера“ ЕООД. Свидетелят отговарял
за контрола по качеството на всички проекти, а ответникът бил негов директен
мениджър, който управлявал целия офис в България. Дружеството се занимавало с
изграждане на решения за електронна търговия за клиентите си, използвайки едни
от най-популярните технологични платформи като Salesforce
Commerce Cloud. Платформата
била общодостъпна, клиентите я закупували и фирми като „Екомера“
ЕООД взимали базовата функционалност, която се предоставяла и я надграждали по изискванията на клиента. Проектът се предавал
на клиента и той бил собственик на програмата и на допълнителния код, който се
пишел. Клиентите наемали програмистите, за да доразработят допълнителна
функционалност на база вече съществуваща платформа. Salesforce
Commerce Cloud предоставяла
обучителни материали, които били безплатни за всички и общодостъпни на сайта
им. Компаниите като „Екомера“ ЕООД инвестирали време
и усилия да се запознаят как работи самата платформа и прилагайки своите знания
в програмните езици създавали екип, който да направи доработки по платформата.
Свидетелят споделя, че
по един от проектите за електронният магазин на Disney
дружеството е имало нужда от допълнителна помощ поради обема на работа и С.С. се е свързал с „Уестум
България“ ЕООД. Техните служители имали база от знания, но се е наложило да
отделят време, за да ги дообучат по конкретната
платформа.
Към настоящият момент
свидетелят твърди, че е собственик на фирма, която по подобен модел изгражда
решения за електронна търговия на база платформата на Salesforce
Commerce Cloud. Сочи, че в
България се сеща за поне 10 фирми, които използват тези платформи, а в световен
мащаб били хиляди.
Пояснява, че кодът в
по-голямата част от случаите е собственост на клиента, който закупува лицензи
от Salesforce Commerce Cloud, а компании като „Екомера“
ЕООД и др. доразработвали спрямо изискванията на клиента допълнителни
функционалности, които след предаване на проекта ставали собственост на
клиента, а не на компанията, която прави доразработването. Кодът идвал от
самата платформа Salesforce Commerce
Cloud и ставал собственост на крайния клиент. Той
предоставял достъп до този код, за да може да се изградят допълнителните
функционалности. Клиентите разполагали със свободен избор с кого да сключат
договор за доработка и честа практика било да си сменят компанията в рамките на
година-две в зависимост от нуждите им.
Свидетелят И.Д.П.твърди,
че познавал С.С., откакто работили във фирма „Екомера“ ЕООД в периода 2011 г. – 2014 г. Той ръководел
цялата дейност на дружеството в България, както и проектите, като участвал и в
изпълнението на екипите. Дейността на дружеството била изработка на сайтове за
електронна търговия с различни платформи – Salesforce,
Splunk и др.
Твърди, че платформите
са средства за изработка на електронни магазини, като фирмата, която изработва
платформата я конфигурира или надгражда като пише
програмен код, а ресурсите за платформите, документацията и материалите били
безплатни и достъпни за всички, като за част от материалите било необходимо да
се направи регистрация.
Сочи, че в последните
7-8 години е сменил няколко фирми „Екомера“ ЕООД, „Уестум България“ ЕООД, а към настоящия момент работел в
„Стан комерс“, фирма която няма нищо общо със С.С., но отново се занимавала с разработване на сайтове за
електронна търговия с платформата Salesforce Commerce Cloud. Споделя, че в
момента работи за клиент Puma и 5-6 доставчика
разработват платформата за различни региони.
Пояснява, че в световен
мащаб фирмите, които се занимавали с тази дейност били хиляди. Сочи, че когато започват работа по сайт за
клиент, собствеността на сайта и на програмния код е собственост на клиента и
той решава на кого да даде достъп и до кога.
Свидетелят споделя, че в
началото на януари 2016 г. постъпил на работа в „Уестум
България“ ЕООД като софтуерен архитект и напуснал малко след Великденските
празници през 2020 г. Имал карта за достъп до офиса и пароли за компютъра си.
Кодовете за достъп, паролите за лаптоп и за системи на клиента се измисляли от конкретния
служител. За работата по проектите представител на клиента е давал достъп и
всеки програмист или служител си е слагал своя собствена парола, която само той
трябвало да знае. Във всеки проект мениджъра осъществявал контрол върху всички
служители и се отчитало всяка седмица и всеки месец изработеното време в
системите на клиента. С.С. е бил мениджър на офиса за
България, но свидетеля не знае дали е осъществявал контрол върху офиса.
Задачите по проектите се поставяли без прякото участие на С.С..
Свидетелят П.М., твърди, че е работил в „Уестум България“ ЕООД за около 2-3 месеца преди около 4 години. Тогава се е запознал с ответника С.С., който е бил деливъри мениджър и управлявал офиса. Свидетелят бил програмист и получавал задачите си от проджект мениджъра на екипа, който най-вероятно е бил подчинен на С.С.. Когато започнал работа в дружеството получил имейл и влезнал в него, но не си спомнял от кого е получил кодовете за достъп. Не си спомнял и по кои проекти е работил, тъй като е бил във фирмата за много кратко време.
Сочи, че по стечение на обстоятелствата започнал работа в новата компания на С.С. „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД, където се занимавал с MCM почти през цялото време. Накрая станал „контрактор“ на една румънска фирма и решил да напусне.
Свидетелят споделя, че е работил в „Екомера“ ЕООД преди 5 години и в продължение на пет години. Не си спомня дали се е засякъл там със С.С.. В дружеството работели със Salesforce, чрез която платформа се изработвали електронни магазини. Salesforce била общодостъпна и ако клиентът е решил да работи с нея, сключвал договор с фирма, която е интегратор като „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД, „Уестум България“ ЕООД, „Екомера“ ЕООД , а те разработвали продукта върху тази платформа. Документацията била безплатна и всеки можел да я види, имали и безплатна, и платена информация. Не всеки имал достъп до кода, но всеки можел да научи информация за платформата и как да работи с нея.
Твърди, че в момента е управител на дружеството „Бейнбридж Диджитал“, което се занимава също със Salesforce проекти. Сочи, че голям брой програмисти използват тази платформа, може би хиляди в световен мащаб. В България знае, че са около 10 фирми. Доразработките и разработките не били публично достъпни, а били собственост на клиента. Той давал достъп до тях на програмистите, които доразработвали кода. Заданието за разработка на сайта се давало от клиента, а програмистите участвали активно заедно с клиента в разработката на функционалностите на сайта им. Свидетелят твърди, че по този начин се работело в неговата фирма, но в другите не знаел каква била процедурата.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С разпоредбата на чл.10 от ЗЗТТ се предвижда,
че притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу
всеки нарушител на търговската тайна за установяване на неправомерното
придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за:
1. присъждане на обезщетение за
претърпените вреди и пропуснатите ползи;
2. преустановяване или забрана за
използването или разкриването на търговската тайна;
3. забрана за производството,
предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на
нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели;
4. унищожаване на цели или на част от
документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат
или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на
ищеца;
5. забрана за предлагането или
предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно
от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити. В
ал.2 от същата разпоредба се предвижда, че едновременно с исковете по ал. 1
ищецът може да поиска от съда и налагане по отношение на стоките или услугите –
предмет на нарушение, на една или повече от мерките по чл.
20, ал. 3. В исковия
процес в тежест на ищеца е да докаже, че е налице търговска тайна, че именно
той е притежател на тази търговска тайна, че търговската тайна е придобита,
използва се или е разкрита неправомерно от ответника, че стоките/услугите -
предмет на нарушението, са произведени именно чрез използването на търговската
тайна, като ответникът е знаел или е бил длъжен да знае, а ако е служител или
работник - и че е действал умишлено. Нарушителят е длъжен да обезщети
притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи,
които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване,
използване или разкриване на търговска тайна.
Съгласно дадената в чл. 3 от ЗЗТТ
легална дефиниция, търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря
едновременно на следните изисквания: 1. представлява тайна по такъв начин, че
като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е
общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват
такъв вид информация; 2. има търговска стойност, поради тайния си характер и 3.
по отношение на нея са предприети мерки за запазването ѝ в тайна, от
лицето, което има контрол върху информацията. В хода на настоящето производство
и от събраните по делото доказателства не се установи, че информацията, която
ищецът твърди да е придобита и използвана от ответника съставлява търговска
тайна по см. на чл.3, т.1 и т.2 от ЗЗТТ. В случая съдът намира, че нито от
изложените от ищеца твърдения, нито от събраните по делото доказателства се
установи ищецът да е притежател на информация, която отговаря на изискуемите по
закон особености за определянето й като търговска тайна, която подлежи на
защита. Това е така, тъй като от установената в ЗЗТТ защита може да се ползват
всяка информация или познания, които не могат да се защитят по друг начин
/например чрез патент, регистрация на полезен модел и др./, съответно търговска
тайна може да представляват специфични методи на производство, специфичен начин
на предоставяне на услуги, уникални съставки, вложени в предлаганите продукти,
списъци на съконтрагенти, резултати от различни
проучвания и анализи, като общото изискване е тази специфична информация с
търговска стойност да не е известна, както на широкия кръг от потребителите,
така и на експертите от съответния сектор, в който оперира притежателят на това
познание. Описаната от ищеца дейност, определена от него като търговска тайна –
използване на функционалностите на технологични платформи /Salesforce
Ecommerce Cloud (SFCC) за създаването, доразвиването и поддържането от
негови специалисти на интернет сайтове – електронни магазина, на клиентите на
дружеството, не отговаря на установените в чл. 3 от ЗЗТТ изисквания, доколкото
не бяха ангажирани никакви доказателства, че така извършваната дейност се
отличава с някаква специфика, която не е известна на специалистите, занимаващи
се с програмиране и софтуерни услуги. Напротив – установи се, че тази
информация е общодостъпна и платформите са „отворени“ за потребители, които
могат да я използват, като достъпват, изучават, използват, прилагат и предлагат
продукти изработени чрез нея. Доколкото се установи, че създаваните програмни
продукти от ищцовото дружество и при изпълняването на
дейността се използва общодостъпна платформа – т.е. обект, който е бил
предоставен на разположение на обществеността, то не може да се касае за
неправомерно използване на търговска тайна – арг. от
чл.7, ал.1 т.2 от ЗЗТТ.
Освен,
че не се установи тези публично достъпни платформи да се използват само от ищеца,
респ. от потребители на които само той е дал достъп, не се установи и
използването им по някакъв специфичен начин, чрез който да се създават уникални
програмни кодове, позволяващи на ищеца да предлага на своите клиенти нови,
недостъпни за останалите търговци, функционалности на възложените му за
създаване, оптимизация или поддръжка електронни магазини или да предлага и
осигурява на своите клиенти специфични начини за осъществяване на електронна
търговия нито чрез използването на знания и умения, които ответникът е придобил
от ищеца. Що се отнася до твърденията,
че ищцовото дружество е създавало програмни кодове и
чрез използването им ответникът е изпълнявал същата дейност и със същите
клиенти, то същото е недоказано и освен това – ако такива кодове за достъп
бъдат създадени, те са собственост на възложителя и ако той възложи на друг
изпълнител изработка, респ. доработка на продукта и му ги предостави, то
използването му не е нарушение по см. на ЗЗТТ.
Установи,
че клиентите търговци, на които са предоставени услугите, които потвърдения на ище;а представляват търговска тайна на ищеца, са оповестени
от него на неограничен кръг от лица /видно от представените доказателства,
установяващи оповестена в интернет пространството информация от ищеца/,
съответно няма как да се приеме, че тази информация може да се определи като
търговска тайна. Ето защо, неоснователно се твърди и нарушение чрез използване
на информация относно това кои търговци
са клиенти на ищеца.
Ищецът
не доказа, посредством представените и посочени доказателства, че е притежател на информацията, нито за търговската
й стойност заради това, че е тайна; нито с какви действия, или актове на ищцовото дружество, като законно контролиращото
информацията лице, я е запазил в тайна и я е обозначил, нито че тя е използвана
от ответника през периода на действие на сключения с ищцовото
дружество договор, по силата на който е изпълнявал длъжността
“директор/мениджър информационни технологии. Не е доказано и при условията на
пълно и главно доказване, че достъпът е бил предоставен в действителност на
трето за ищцовото дружество лице и че въз основана на
използване на конфиденциална информация от ответника, същият е привлякъл
клиенти от ищеца в конкурентно дружество. Съгласно чл.154 от ГПК и правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме, че фактите, за които
не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са осъществени.
Доколкото не се установи – предвид
оспорената доказателствена стойност на писмените
доказателства, които ищецът представи в подкрепа на твърденията си, че между
страните няма друго споразумение за запазване на поверителност или друго
задължение да не разкрива търговската тайна, или задължение за ограничаване
използването на търговска тайна и коя информация защитава, то съдът намира че
ответникът не е осъществил нарушение по см. на ЗТТТ. Фактът, че учреденото
търговско дружество „ЕйАйОпсГруп“ осъществявало дейността си и реализирало
печалба изпълнявайки услуги, сходни на
изпълняваните на ищеца и е реализирало печалба, сам по себе си не обосновава
исковата претенция на ищеца. Това дали същите, или други клиенти са му
възложили сходна дейност е поради личните качества на ответника и неговия опит
и тези на служителите на дружеството, не поради това че е използвана придобита
от ищеца информация съставляваща търговска тайна по см. на ЗЗТТ. Ищецът не
притежава търговска тайна по отношение на знанията и уменията на своите
служители, придобити добросъвестно по време на работа. Несъмнено – от
представените писмени доказателства и разпита на свидетелите се установи, че ответникът
притежава такъв опит и знания, отпреди да постъпи на работа в ищцовото
дружество и именно тези му лични качества са привлекли и други служители на
други дружества в тази сфера за бъдещата им работа.
Предвид
изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като недоказани и
неоснователни.
Като
последица следва да се възложат в тежест на ищеца сторените от ответника
разноски, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за
плащането им.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Уестум“ ДОО Белград с регистрационен номер*******Република
Сърбия, Белград – С.И В., ул.“*******, чрез управителя М.Т. със съдебен адрес ***
чрез адвокатско дружество „В., У.И П.“ против С.Р.С. с ЕГН ********** искове,
както следва:
- установяване на нарушение от ответника
на разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗТТ, извършено във връзка с
изпълнение на сключен договор от 16.11.2015 г. - ползвал и разкрил търговски
тайни, познания, ноу-хау и данни за ищеца на
търговските дружества, в който той е управител и/или притежател на дялове „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД, „Атлетик Комърс“ ЕООД, „Диджитанити“ ЕООД
и „Мода стор“ ЕООД;
- осъдителен иск за сумата от
200 000 лв., като частичен от общия размер на иска от 6 000 000
лв., представляващи обезщетение за вреди, настъпили в резултат на неизпълнение
на задължение за опазване на търговска тайна и изразяващи се в спад на
приходите на „Уестум България“ ЕООД за периода от 01.01.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба 12.11.2020
г. – чл.18, ал. 1 от ЗЗТТ и за налагане на следните мерки:
- преустановяване на използването или
разкриването на търговска тайна – чл. 20, ал. 1 т. 1 ЗЗТТ;
- унищожаване на документи или
електронни документи, които съдържат или носят търговска тайна – чл. 20, ал. 1,
т. 3 от ЗЗТТ;
- забрана за предлагането или
предоставяне на услугите, които с значителна степен повлияни благоприятно от
търговска тайна, които са неправомерно придобити използвани или разкрити – чл.
20, ал. 1, т. 4 ЗЗТТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Уестум“ ДОО Белград с регистрационен номер*******Република Сърбия, Белград – С.И В., ул.“*******, чрез управителя М.Т. със съдебен адрес *** чрез адвокатско дружество „В., У.И П.“ против С.Р.С. с ЕГН ********** разноски в размер на 500 лв., на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: