РЕШЕНИЕ
№ 1667
гр. Плевен, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430101306 по описа за 2023 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** против М. Л. К. с ЕГН ********** и К. Г. К. с ЕГН
**********, двамата с адрес ***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, за следните суми, претендирани за плащане солидарно от
ответниците: 900,56 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2022 г., 184,14 лв. мораторна
лихва за периода от 03.01.2019 г. до 02.12.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.12.2022 г.
Твърди се, че ответниците са потребители на топлинна енергия,
доставяна от ищеца до топлоснабден имот: апартамент, находящ се в *** и
като такива са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че за периода от 01.11.2018
1
г. до 30.04.2022 г. не са погасили изцяло своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот, като непогасената сума
възлизала на 900,56 лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в
раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ
следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответниците дължали и
лихва за забава, изчислявана в размер на 184,14 лв. за периода от 03.01.2019 г.
до 02.12.2022 г.
Ответниците М. К. и Л. К. са депозирали писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорват исковите претенции. Навеждат на първо
място доводи за недопустимост на иска. Оспорват да са страна по
правоотношение с ищцовото дружество, по което да дължат заплащане на
топлинна енергия. Навеждат още доводи, че служебно следва да бъде
преценена от съда валидността на клаузите от Общите условия, при които се
доставя топлинна енергия от ищцовото дружество. Твърдят, че собственик на
процесния имот е техния син Л. К., а ответниците живеят в ***. Оспорват да е
извършван реален отчет на уредите, монтирани в абонатната станция.
Оспорват приложените към исковата молба фактури. Оспорват начина на
изчисление на доставена до АС в сградата топлинна енергия.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество. Възраженията на
ответниците касаят основателността на исковете, а не тяхната допустимост.
Установява се от приложения препис на нот.акт за дарение на недвижим
имот ***, че ответниците М. К. и К. К. са дарили на синът си Л.К.К..
процесния апартамент ***, като са запазили правото на ползване и обитаване
на имота, докато са живи.
От приложеното копие на Протокол от 03.08.2002г. от проведено общо
събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира процесния
имот и поименен списък на присъстващите от трите входа на същата е видно,
че е било взето решение топлинното счетоводство да се извърши от „Холидей
2
и Райзен“ ЕООД, както и е било избрано лице да сключи договор със
соченото дружество. Такъв е бил сключен на 27.08.2002г., видно от
приложеното копие на същия.
Представени са и преписи на споразумителни протоколи от
18.09.2002г., сключени между топлоснабдителното предприятие и избрания
топлинен счетоводител.
От представените преписи на констативни протоколи за топломер от
АС № ***, находяща се на адрес *** от 31.01.2017г., 13.02.2019г. и
08.02.2021г., както и свидетелства за проверка № 70865/2017, №00251/2019,
№ ПЗ-75/01.02.2021г. се установява, че топломера в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния имот е съответствал на одобрения
тип през процесния период от време.
От приложения препис на констативен протокол за водомер за АС №
*** от 14.02.2019г. е видно, че към сочената дата е имало монтиран водомер,
проверен през 2014г.; подменен е бил с нов на същата дата, за който е
отразено, че е бил проверен през 2018г., като същия е за пет години, т.е. и
през процесния период.
Видно е от представеното удостоверение с изх. № ГР.28-
145/15.06.2023г., издадено от ***, че ответниците М. К. и К. К. са в сключен
граждански брак от 08.11.1970г.
От представените от ищеца счетоводни справки по партидата на имота
за процесния период от време и издадени за същия период фактури, както и
от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което се
възприема от съда като компетентно и обективно, се установява, че през
процесния период от 01.11.2018г. до 30.04.2022г. сумите за топлинна енергия
са били начислявани от „Топлофикация-Плевен” по изготвяни отчети от
„Техем Сървисис” ЕООД, като е бил съобразяван обем по проект 124,15
куб.м. Установява се, че са били начислени суми за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация в общ размер на 502,69лв.; суми за отопление без ИРУ – от
щранг-лира в баня в размер на 384,37лв. и суми за услуга дялово
разпределение в размер на 19,64лв., като след отчетена корекция в размер на
6,14лв. общо начислените суми възлизат на 900,56лв. От експертното
заключение се установява, че лихвата за забава от изискуемостта на
отделните плащания за периода от 03.01.2019г. до 02.12.2022г. се изчислява
3
на 184,14лв.
От представения препис на Протокол от 18.04.2006г., съставен от
представители на „Термоконтрол“ ЕООД е видно, че на посочената дата е
било констатирано, че са свалени радиаторите, а щранг-лирата в банята е
изолирана с изолационен материал.
Представен е и препис на Констативен протокол от 25.03.2004г.,
съставен с участието на представител на същия топлинен счетоводител –
„Термоконтрол“, в който е налице отразяване, че всички радиатори в
процесното жилище са свалени.
Представеното копие на изявления с поставени отбелязвания за
входящи номера в ищцовото дружество на 09.03.2006г. и 13.10.2006г. –
приложен на л.162 от делото, представлява изходящ от ответницата документ,
който има характер на едностранно твърдение на изгодни за представилата го
страна факти и не се съобразява от съда.
В о.с.з. на 31.10.2023г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-техническа експертиза, изготвено и докладвано от вещото лице
инж.К. И..
Според експертното заключение абонатната станция с № ***,
захранваща сградата етажна собственост, в която е процесния имот има един
търговски измервателен уред и един общ водомер за БГВ. Топломерът,
намиращ се в АС е бил проверяван съгласно нормативните изисквания на
Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол - на всеки 2 години. Общият водомер за
БГВ в абонатната станция също е преминал съответните метрологични
проверки, необходими през процесния период от време, като срокът на
метрологична годност на проверките е 5 години.
Експертът е посочил, че топломерът, намиращ се в АС с
административен адрес *** измерва точното количество ТЕ постъпило към
сградата. Въз основа на записите на отчетените ежемесечно стойности от
топломера, първо се определят технологичните загуби и ТЕ за БГВ, вадят се
от отчетената от топломера ТЕ, като полученото количество ТЕ е за
отопление. Това количество се разпределя за ТЕ към сградна инсталация,
отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност. Вещото лице е
посочило, че потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в
4
сградата с процесния имот е било изчислено през релевантния период
от“Холидей и Райзен“ ЕАД, чрез лицензиран софтуер.
Експертът е дал заключение, че през процесния период топлинния
счетоводител „Холидей Райзен“ ЕАД е извършил разпределение на
топлинната енергия в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния имот, съгласно нормативната уредба, в т.ч. и разпределението на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, която е била
разпределена между всички потребители, пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект.
Според експертното заключение абонатната станция е въведена в
експлоатация през 1982г., съгласно действащата към този момент нормативна
уредба. След промяната на Наредба №16-334 от 6 април 2007г. за
топлоснабдяването, публикувана в ДВ бр.94 от 29 окт.2013г. и влязла в сила
от 01.06.2014г., в АС са извършени задължителните настройки. Проектната
мощност на отоплителната инсталация е посочена на 339,944 кВт,
определена при присъединяване на сградата-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, според топлотехнически проект. Проектният
отоплителен товар и топлинните загуби на сградата са били определени от
проектанта, изготвил проекта на вътрешно отоплителната инсталация. В
режима на определяне и разпределяне на сградната мощност са включени 48
имота на клиенти с общ обем 7570,97 м3.
Вещото лице е дало заключение, че топлинните технологични разходи
(ТР) в АС са пресметнати съгласно методика, изготвена от колектив с
председател проф. А. К. от *** и това е единия от допустимите варианти за
определяне. Отчетите на показанията на общия топломер в АС и техническия
и нормативно обоснован технологичен разход са отразени във фактурите на
клиентите. ТР са намалени от показанията на общия топломер, а останалата
ТЕ е разпределена от ФДР, съгласно нормативната уредба. ТР в АС са за
сметка на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД.
Вещото лице е пояснило методиката за изчисляване на топлоенергията
отдадена от сградна инсталация и щранг лира, като е приело, че в случая, за
процесния имот изчислението е извършено по приложимите нормативни
правила. Посочило е, че начисленият разход за щранг-лирата е в пряка
зависимост от нейните размери и мощност. Инсталираната мощност се
5
определя по изчислителен път и се прилага разпоредба по т. 6.5. от
Методиката за дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяване (обн.
ДВ бр.25 / 20.3.2020 г.). Мощностите на щранг-лирите са определени при
температури 90/70/20 °С. Посочило е също, че количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация е определена съгласно т.6.1.1 от
Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
при изолация на тръбите от сградната инсталация, преминаващи през
жилището и на щранг-лира в банята, тополоотдаването от тях намалява, но не
се ограничава на 100%. За да се даде заключение за процента, с който
намалява топлоодаването, е необходимо да са налице данни за физичните
параметри и производителя на използвания в конкретния случай изолационен
материал. Сочи, че дори и в случаите на поставена изолация,
топлоотдаването, макар и намалено на местата на поставена изолация, се
увеличава към горната и долна плоча, както и стените и не е налице методика,
по която да бъде направено точно изчисление.
Съдът възприема експертното заключение, т.к. е изготвено от вещо
лице, разполагащо с необходимите специални знания за извършване на
компетентна проверка и отговор на въпросите, които са от значение за
решаване на спора.
При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители
на топлинна енергия. Т.е. потребител на топлинна енергия може да бъде както
собственика, така и носителя на ограниченото вещно право на ползване.
Установи се от обсъдените доказателства, че през процесния период
собственик на процесния имот е било трето за спора лице, но ответниците
Д.Л. и К.Л. са били носители на ограниченото вещно право на ползване върху
същия имот. Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл.153 от ЗЕ те
се явяват потребители на топлинна енергия.
При законодателната уредба в чл.153 от ЗЕ, предвиждаща, че и
6
собственика и ползвателя могат да са клиенти на топлинна енергия, за да се
освободи от произтичащите от това задължения, прехвърлилия собствеността
при запазено право на ползване, следва да уведоми топлопреносното
предприятие за евентуално постигнато съгласие с приобретателя относно
заплащането на доставяната до имота топлинна енергия.
В случая, при липсата на изявление на собственика и ползвателите пред
топлопреносното предприятие за прехвърляне на собствеността и
регламентиране в техните отношения на начина на плащане на доставяната
топлинна енергия, носителите на ограниченото вещно право на ползване, с
които не е прекратено договорното правоотношение с ищеца, са били клиенти
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ГПК през процесния период.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от
21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3
от ЗЕ/.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на вещно право на ползване остава
задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за енергетиката
утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост, реално доставената на границата на собственост
топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на
топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната
станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата,
явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила.
С оглед на това, ответниците несъмнено дължат стойността на
топлоенергията, отдадена от сградна инсталация. Сградната инсталация в
една топлоснабдена сграда представлява обща част и всички етажни
7
собственици са задължени, след като по решение на мнозинството от тях се
доставя до сградата топлинна енергия, да участват в общите разходи,
свързани с ползването на тази обща част. Общото събрание на етажните
собственици има правомощие да вземе решение за прекратяване на
правоотношението с топлопреносното предприятие и да откаже ползването на
услугите му, като в случая такова решение не е налице.
Ответниците дължат и стойността на топлоенергията, отдадена от
вертикалните конструктивни елементи, преминаващи през банята и служещи
за отдаване на топлина, т.к. съгласно разпоредбата на § 1, т . 37 от ДР на ЗЕ,
всеки такъв конструктивен елемент се признава за отоплително тяло и за него
следва да се предвиди дялово разпределение като отоплителен уред. Енергия,
отдадена от щранг-лира респективно преминаващи вертикални тръби в
банята няма да се начислява само тогава, когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
В такъв случай, те се длъжни да декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие.
В случая не се установи такова изключване на щранг-лирите по
вертикала в етажната собственост.
Вярно е, че се установи въз основа на представения протокол от
18.04.2006г. от служители при „Термоконтрол“ ЕООД, че щранг-лирата в
процесния имот е изолирана с поставен към 2006г. изолационен материал, но
законодателната уредба не допуска подобна възможност, влияеща на начина
на изчисление на отдаваната от този елемент топлинна енергия. Както се
посочи и по-горе, щранг –лирата е проектирана и изградена в етажната
собственост като вертикален конструктивен елемент, преминаващ през
всички жилища и за да функционира нормално не е допустимо прекъсване на
топлоподаването в която и да е част от веригата. Възможно е единствено
цялостно прекъсване на топлоподаването по този елемент. Поради това не би
могло нормативно да се регламентира право на отделни абонати да направят
частична изолация, както са сторили ответниците. След като не се касае за
действие, позволено от закона и с регламентирани последици от
8
извършването му, съдът не би могъл да го съобрази в полза на съответния
потребител.
Същото се отнася и за останалите елементи от сградната инсталация.
Законът не е обусловил заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия от реалното ползване на топлинна енергия. Нормативно е
ругламентирана методика за разпределението й между всички етажни
собственици/ползватели. Сградната инсталация е обща част по
предназначение и не е налице законова възможност за отделните ползватели
да се освободят от задължението си за плащане на разходите, произтичащи от
експлоатацията на тази обща част. Такава възможност е налице, ако
собствениците в етажната собственост вземат решение по съответния ред да
се прекъсне топлоподаването изцяло в сградата.
Съдът приема, че въз основа на приетото заключение по съдебно-
техническата експертиза се налага извод, че припадащата се за процесния
апартамент стойност на топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и
щранг-лира е изчислена в съответствие с приложимите Наредба № 16-334 от
2007 г. за топлоснабдяването и методика към същата, както и Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Вещото лице дава категорично
заключение в този смисъл и съдът не намира основания за съмнение в
неговата вярност или в компетентността на експерта.
Ето защо, съдът приема, че ответниците дължат заплащане на
начислените суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и щранг-
лира.
При съобразяване обсъдените писмени доказателства, заключението по
съдебно-техническата и съдебно-икономическа експертиза, съдът приема, че
стойността на дължимата от ответниците за процесния период стойност на
топлоенергия се изчислява на 900,56лв. и при наличие на основанията по
чл.32, ал.2 от СК, тя е дължима солидарно
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, че тази лихва се изчислява в общ размер на
9
184,14лв. за процесния период от 03.01.2019г. до 02.12.2022г.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответниците за процесните суми: 900,56лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2022г. и 184,14лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.01.2019г. до 02.12.2022г.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за вещо лице по СИЕ в размер на 130лв. и за вещо
лице по СТЕ в размер на 250лв., за съдебни удостоверения в размер на 10лв.,
както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или общо
515лв. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са изцяло дължими
от ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
М. Л. К. с ЕГН ********** и К. Г. К. с ЕГН ********** , двамата с адрес
***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 900,56лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2022г. и сумата от 184,14лв., представляваща лихва за
забава за периода от 03.01.2019г. до 02.12.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 14.12.2022г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение №3696 от 19.12.2022г. по ч.гр.д.№*** по
10
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Л. К. с ЕГН
********** и К. Г. К. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 515лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11