Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври
през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Г.И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 16487/ 2015 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от С.С. срещу П.П. иск с
правно основание чл. 132, ал.1, т.2 СК за лишаване от родителски права по
отношение на роденото от фактическо съжителство между страните дете К. П.,
поради трайно неполагане на грижа и недаване на издръжка без основателна
причина.
В исковата си молба ищецът С.С.
твърди, че по време на съпружеско фактическо съжителство с П.П., на
20.12.2008г., е родено детето К. П..
С влязло в законна сила съдебно решение
11130/2014г. на Районен съд – Варна, родителските права по отношение на К. П.,
са предоставени на неговата майка С.С., а на бащата е определен режим на лични
отношение с детето. Със същото съдебно решение бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 120 лв., считано от 02.09.2014г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Твърди се, че считано от момента на
фактическата раздяла между родителите, преки и непосредствени грижи за К. П.,
полага единствено неговата майка. Бащата не е осъществявал без основателна
причина определения режим на лични отношения с детето, нито е заплащал месечна
издръжка, съобразно постановения съдебен акт. Родителят на когото са
предоставени родителските права по отношение на детето, е този който поема и
всички разходи за училище и извънкласните му занимания.
Изложеното е обусловило и интереса от
предявяване на иска за лишаване от родителски права.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П.П.,
чрез особения представител, оспорва предявения иск по основание, поради което
моли за отхвърлянето му.
В съдебно заседание представител на
Районна прокуратура Варна изразява становище за основателност
на предявения иск.
Контролиращата страна ДСП – Варна не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по съществото на правния спор.
С молба преди първото съдебно
заседание настоява в случай, че твърденията се подкрепят с доказателства, да се
определи такъв режим на личен контакт позволяващ съхраняване на връзката между К.
и неговия баща.
Съдът, след
преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Страните не
спорят по следните релевантни за делото факти,
за които са ангажирани допустими
и относими доказателствени средства:
С влязло на 28.05.2015г. в законна
сила съдебно решение № 1763/15.05.2015г., поправено с решение 2135/08.05.2015г.
и двете постановени по гр.д. № 11130/2014г. на Районен съд – Варна /л. 7/ упражняването
на родителските права по отношение на роденото на ***г. от фактическо
съжителство дете К. П., е предоставено на неговата майка С.С., при която е
определено и местоживеенето му, на осн. чл. 127, ал.
2 СК.
Със същото решение е определен следния
режим на личен контакт на бащата П.П. с малолетното дете К. П., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 16.00 ч., както и един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Бащата П.П. е осъден да заплаща
месечна издръжка на своето дете, чрез неговата майка и законен представител в
размер на 120 лв., считано от 02.09.2014г. с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 143 СК.
Г – н П. е осъден да заплати и
издръжка за минало време в размер на 1 440 лв. за периода от 02.09.2013г.
до 01.09.2014г. /вкл./, на осн. чл. 149 СК.
Не е спорно с оглед удостоверение по изп. дело 20153110406158 от СИС при ВРС /л. 91/, че в
тежест на г – н П., във връзка с образуваното изпълнително производство, въз
основа на изпълнителен лист по гр.д. 11130/2014г., съществува задължение за
издръжка възлизащо на 2 760 лв., обезщетение за забава в размер на 259, 33
лв. и неолихвяема сума от 92, 50 лв.
Ангажираните по инициатива на ищеца
гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели – Д. С., майка на г – жа С.
и Д.Д., съпруг на нейната сестра установяват, че от фактическата раздяла между
родителите през 2011г., г – н П. не е виждал детето, съобразно определения
режим, не е общувал с него дори по телефона и не е заплащал месечна издръжка.
Нито С.С., нито детето К. поддържат контакт с П.П. и не знаят в кое населено
място е пребивавал и пребивава ответника.
Показанията на г – н Димитров
установяват още, че от началото на 2011г. г – н П. не е посещавал дома, в който
К. живее заедно със своята майка. На рождените дни на детето бащата не е присъствал.
В решение
№ 209 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4468/2008г. на Върховният касационен съд Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на
чл. 290 ГПК за
уеднаквяване на съдебната практика, е прието, че трайното
неполагане на грижи за детето
и липсата на финансов или друг
материален принос за отглеждането му сочи противоправно
поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения – основание за лишаване от
родителски права при условията на
чл. 132, ал.1, т.2 СК (чл. 75, ал.1, т.2 СК отм.).
В производството
за лишаване от родителски права,
съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли
е основателна причина за трайно пренебрегване
на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която
твърди наличието и, недаването на издръжка
за осигуряване живота на детето
и трайното неполагане на грижи за
отглеждането му сочи за дезинтересиране
и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските
права, но не се възползва
от предоставения му режим за
лични контакти без основателна причина; не проявява
интерес към здравето, към нуждите
на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства
за издръжката му, не изпълнява
своя родителски дълг по смисъла
на чл. 75,
ал.1, т.2 СК (отм.), аналогична
на разпоредбата на чл. 132,
ал.1, т.2 СК.
При безспорно установени по делото обстоятелства,
че от момента
на фактическата раздяла, датираща от началото на 2011г. бащата
е прекъснал личните контакти с детето, не е подпомагал майката при отглеждането
му, не е заплащал присъдената със съдебно решение
издръжка, както и че средствата за
отглеждането му се осигуряват единствено
от неговата майка, съдът приема,
че ответникът П.П. трайно не
е полагал грижи за отглеждането на детето и не
е давал издръжка без основателна причина за това,
което обуславя извод за трайно
пренебрегване на родителския му дълг – основание за лишаването му
от родителски права над малолетното
дете К. П..
С оглед
така изложеното, предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен.
С настоящия съдебен акт следва
да бъдат определени мерки за лични отношения
между бащата и детето. Като съобрази възрастта
на детето, нуждата му от
общуване с бащата, както и обстоятелството, че бащата и детето
не са общували
продължително време намира, че
бащата следва да вижда и взема детето, така както е било определено със
съдебното решение по гр.д. 11130/2014г. на Районен съд – Варна, а именно: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца без приспиване от 09.00. ч. до 16.00 ч.
във всеки един от дните, както и един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
В настоящото
производство съдът не дължи произнасяне
по въпроса за дължимата от
бащата издръжка, доколкото такава е вече е присъдена с влязло в законна сила решение по
гр.д. № 11130/2014г. на
Районен съд – Варна.
Съобщение за лишаването на
бащата от родителски права следва да се
изпрати на общината по постоянния
адрес на родителя за вписване
по реда на
чл. 136 СК.
С оглед изхода на спора с право на
разноски разполага ищцовата страна. Доколкото същата не е заявила такова искане
разноски в полза на С.С. не се присъждат.
Ответникът П.П. следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
представляващ депозит за назначаване на особен представител от заплащането на
който С.С., е била освободена.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА П.А.П., ЕГН **********,*** от родителски
права по отношение на детето
К.
П. П., ЕГН **********, на осн. чл. 132, ал.1,
т. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ мерки
за лични отношения между бащата П.А.П., ЕГН **********,***
и детето К. П. П., ЕГН ********** по следния начин: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца без приспиване от 09.00. ч. до 16.00 ч. във
всеки един от дните, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск, на осн.
чл. 134 вр. чл.
59, ал. 8
СК.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща разноски за настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съобщение за постановеното решение да се
изпрати на Община Варна за
вписване в регистъра по чл. 136
СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна
в двуседмичен срок от връчването на
препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: