№ 417
гр. Варна, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500203 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 96070/20.12.2023г. от А. Щ. Д.,
ЕГН **********, с адрес - ***, срещу решение № 3951/05.12.2023г.,
постановено по гр.дело № 20233110108348 по описа за 2023 година на
Районен съд - Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения иск от ищеца
А. Щ. Д., ЕГН **********, с адрес - ***, против ответното дружество ***,
вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с искането ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца
сумата от 2000 лв. (две хиляди лева) - претендирано обезщетение за
неимуществени вреди (нанесените травми и кошмара при посещение на
офисите на ответника) в резултат на двукратно /умишлено и съзнателно/
блокиране - през втората половина на 2022 г. и на 02.02.2023 г. на ползвания
от ищеца мобилен номер *** по безсрочен договор от 26.02.2013 г. сключен
между ищеца и ответника, като неоснователен и недоказан, на основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е било оставено без движение за уточняване
на исковата молба в частта относно неправометното поведение на ответника
/дали се касае за две неправомерни деяния или само за едно/, като в
1
уточняващата молба от 20.02.2024г. е посочено изрично, че претендираните
вреди са само следствие от поведението на служители в офис на ответника,
които указали недопустим натиск върху него с цел да сключи срочен
договор.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да бъде уважен предявения от него иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата ***, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът
подробно е изложил и обсъдил всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, поради което решнието на съда е
мотивирано.
Въззиваемата страна моли за отвхърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, с
който се претендира сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, а именно негативни преживявания (травми и кошмар)
в резултат на поведението на служители на ответника при посещение на
офисите на дружеството, а именно оказан неправомерен натиск за сключване
на срочен договор.
Излага се, че ответникът двукратно /умишлено и съзнателно/ е блокирал
- през втората половина на 2022 г. и на 02.02.2023 г. ползвания от ищеца
мобилен номер *** по безсрочен договор от 26.02.2013 г. сключен между
ищеца и ответника. След като ищецът посетил офисите на дружеството,
служители на ответника му оказали неправомерен натиск /изнудване/ за
сключване на срочен договор, от което тяхно поведение той имал негативни
преживявания, описани от него като травми и кошмар.
Ответникът оспорва всички изложени в сезиращата молба
обстоятелства и твърдения. Не се отрича наличието на договорни отношения
между страните. Оспорва се прекъсването на услугата от страна на мобилния
2
оператор, като се твърди, че посещенията на офисите на ответника са били
във връзка с технически проблеми по телефона на ищеца. Отрича се каквото и
да било неправомерно или грубо /аргесивно/ отношение от страна на
служители на ответника, като се сочи, че предлагането на услуги на ответника
влиза в задълженията на служителите и не представлява забранени от закона
действия. Отрича настъпването на вреди в патриномиума на ищеца.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД. По силата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Причинителят на вредната отговаря по
основания състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което за да бъде уважен искът по
чл. 49 във. вр. с чл. 45 от ЗЗД е необходимо да бъдат доказани всички
предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а именно:
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал. 2
от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима
презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
В тежест на ищеца по делото е да докаже всички предпоставки за
уважаване на иска без вината, която се предполага по силата на презумпцията
по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. Ищецът по делото, въпреки дадените надлежни
указания от пъвоинстанционния съд, не е предприел доказване на поставените
в негова доказателствена тежест факти. Не е ангажирал нито гласни, нито
писмени доказателства за наличие на противоправно поведение от страна на
служители на ответника, а именно че същите грубо и агресивно, извън
рамките на приетото на нормално поведение за един служител, са му оказали
натиск да приеме неприемливи за него условия по нов срочен договор. Не са
ангажирани никакви доказателства и относно настъпване на твърдените от
ищеца вреди /негативните негови преживявания/, като същите, съгласно
трайната практика на съдилищата, не могат да се предполагат, а следва да
бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване. При липса на
доказване на първите две предпоставки, липсва установяване и на причинна
връзка между вредите и противоправното поведение.
3
Въз основа на съвпадащите изводи на двете инстанции, решението на
ВРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото ищецът дължи в полза на ответната страна
разноските за производство, а именно сумата от 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено служебно от съда в минимален размер, на
основание чл. 78 ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3951/05.12.2023г., постановено по
гр.дело № 20233110108348 по описа за 2023 година на Районен съд – Варна,
42 състав.
ОСЪЖДА А. Щ. Д., ЕГН **********, с адрес - *** ДА ЗАПЛАТИ НА
***, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 във вр. с ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗПП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4