Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
Плевен,02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при секретар
Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 901 по
описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Б.Д.К., ЕГН **********, с административен адрес ***, подадена чрез
адв.К.Д. ***, против Заповед № 316з-3943
от 03.10.2022 год. на директора на ОД на
МВР – гр.Плевен, с която по отношение на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата се
излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и
необоснована. Твърди се, че същата е издавена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като съобразно чл.208 от ЗМВР
дисциплинарното производство е започнало с първото действие за установяване на
нарушението, което действие не е конкретизирано във времево отношение, поради
което няма как да бъде извършена проверка за спазване на процесуалните срокове
за провеждане на производството. Излагат се съображения, че в справката липсва
конкретика по отношение на обстоятелствата, поради които се твърди, че е
осъществено нарушение, с оглед което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Сочи се,че ДНО не е изпълни задълженията си, произтичащи от
разпоредбите на чл.206, ал.2,3 и 4 от ЗМВР, не е оценил всички относими
доказателства и не е извършил всички действия, свързани с доказване на
дисциплинарното нарушение, а посочените от него правни основания
некореспондират с фактическите такива, послужили за издаване на атакуваната
заповед.
На следващо
място се твърди, че дисциплинарното наказание е наложено при неспазване срока
по чл.195, ал.1 от ЗМВР, за което се развиват подробни съображения.
Извън горните
доводи за несъставомерност, материална и процесуална незаконосъобразност на
обжалваната заповед, в жалбата се излагат доводи, че ДНО е наложил наказание
при неспазване разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР и е постановил несъответен
на целта на закона административен акт, което съставлява незаконосъобразност по
смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Излагат се подробни съображения за липса на
мотиви, свързани с тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Твърди се и допуснато нарушение на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР при налагане на дисциплинарното наказание.
В заключение е
направено искане за отмяна на оспорената заповед и се претендира присъждане на
направените по делото разноски, за които е представен списък.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор,
въпреки дадената му с Определение № 2306/15.11.2022 г. /л.42/ възможност.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. К.Д. ***, който
поддържа подадената жалба по изложените в сея съображения. Излага подробни
доводи за незаконосъобразност на издадената заповед и в заключение пледира за
нейната отмяна, както и за присъждане на направените разноски в полза на
жалбоподателя.
Ответникът се представлява
от гл. юрисконсулт П.Ф., която излага становище за неоснователност на подадената
жалба. Твърди, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати
процесуални нарушения, а единствено е налице техническа грешка при посочване на
писмото на „Вътрешна сигурност“, което обаче е приложено към делото. Излага
съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган и в сроковете по
чл.195, ал.1 от ЗМВР, както и че нарушението е квалифицирано правилно.
Процесуалния представител на ответника излага подробни доводи за липса на
допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
дисциплинарно производство, при което са съобразени и възраженията на
жалбоподателя. В заключение твърди, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, както и че оспорената заповед е законосъобразна, с оглед което
жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Административен съд - Плевен, втори
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Дисциплинарното производство в конкретния
случай е започнало по реда на чл.205, ал.1 от ЗМВР със Заповед № 316з-2256 от
14.06.2022 год. на директора на ОД МВР – Плевен, въз основа на данни, съдържащи
се в Писмо рег.№ 7855р-3305/13.12.2021 г. на директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ – МВР, по които е извършена предварителна проверка, приключила с
Доклад рег.№ 316р-14600/29.04.2022 год. по описа на ОД МВР – Плевен. С
посочената по-горе заповед на директора на ОД МВР – Плевен е разпоредено да се
извърши проверка за изясняване на постъпилите данни за извършеното от
жалбоподателя нарушение, назначена е комисия за извършване на същата и е
указано комисията да запознае служителите, по отношение на които се извършва
проверката с правата им по чл.205 и чл.207 от МВР, да следи за спазването на
двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР и да бъде изготвена писмена справка за
резултата от проверката, която да бъде докладвана на ДНО в срок до 30.06.2022
год.
В изпълнение на посочената по-горе заповед е изготвена
Справка рег.№ 316р-25872/29.07.2022 год., с която е направена констатация за
извършено дисциплинарно нарушение и е направено предложение на основание
чл.199, ал.6 от ЗМВР да бъде наложено наказание „писмено предупреждение“ за
срок от три месеца по отношение на жалбоподателя.
Прието е за установено, че по време на наряд на
24.03.2022 год. за времето от 01:58 ч. до 06:16 ч. при изпълнение на служебните
си задължения с патрулен автомобил, който е бил паркиран до сградата на РУ, в
интервала от 04:38 ч. до 06:00 ч. служителят слиза от автомобила и остава извън
обхват на трите камери, монтирани в купето, с което е нарушил чл. 39, ал.1;
чл.51, ал.1; чл.34; чл.80, ал.1 и чл.82, ал.1 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейности по
контрол на пътното движение.
С оглед горното е прието, че жалбоподателят е извършил
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2 от ЗМВР, изразяващо се в „неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издавените въз основа на него подзаконови
нормативни актове“, във вр. чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - „пропуски в прилагането
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.“
Жалбоподателят е запознат срещу подпис с горната
справка на 15.09.2022 год. и на същата дата е подал възражение срещу нея, в
която е посочил, че в хода на осъществената проверка са му вменени извършени
дисциплинарни нарушения, по които не му е дадена възможност да представи
доказателства, което е в нарушение на чл.205, ал.4, т.3 от ЗМВР, както и че не
са изследвани фактите и обстоятелствата, посочени от служителя в хода на
проверката.
С оглед така представеното възражение съдът приема, че
ответникът е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.206, ал.1 ЗМВР.
На 03.10.2022 год. е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед №
316з-3943 от 03.10.2022 год. на директора
на ОД на МВР – гр.Плевен, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
В мотивите на същата е възпроизведена установената в
хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка. Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че жалбоподателят с деянието си не е изпълнил
разпоредбата на чл.39 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 год. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
която регламентира начините за осъществяване на контрол.
Посочено е, че осъщественото от жалбоподателя
представлява извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.1 от ЗМВР : „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове…“, съставомерно по чл.199,
ал.1, т.6, пр. четвърто от ЗМВР: „неуплътняване на работното време“, за което е
предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Изложени са
мотиви, в които са обсъдени направените от жалбоподателя възражения и същите не
са приети от ДНО. Обсъдени са обстоятелствата по чл.206, ал.2 ЗМВР, изложени са
и доводи, свързани с продължителността на дисциплинарното наказание и е
наложено такова за срок от три месеца.
Съдът намира за установено от правна страна следното:
Видно от приложената по делото
кадрова справка /л.40/, към датата на издаване на оспорената заповед Б.Д.К. е
заемал младша изпълнителска длъжност- младши автоконтрольор II степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Плевен.
Оспорената заповед е издадена от директора на ОД МВР –
гр.Плевен ст. комисар В.В., поради
което съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен да налага
дисциплинарни наказания по чл.197 ЗМВР орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя,
свързани със спазване на сроковете по чл. 195, ал.1
от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196
ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя е "открито" по смисъла на
чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата
01.08.2022 год., на която изготвената Справка рег.№
316р-25872/29.07.2022 год. е доведена до знанието на компетентния дисциплинарно
наказващ орган, което се установява от поставената резолюция върху нея. Именно в този документ се
съдържат ясни данни относно извършеното деяние
и самоличността на дееца, тъй като нито в Писмо рег.№
7855р-3305/13.12.2021 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, нито
в Доклад рег.№ 316р-14600/29.04.2022 год. по описа на ОД МВР – Плевен, в който
е обективиран резултатът от извършената предварителна проверка във връзка с
посоченото писмо, са налице данни за това, че нарушението, предмет на
оспорената заповед е извършено именно от жалбоподателя. За пълнота следва да се
посочи, че в цитираното писмо изобщо не се сочи самоличност на нарушителите, а
в доклада са изложени обстоятелства, свързани с поведението на друг служител, а
именно М.Н.. По отношение на жалбоподателя К. единствено е упоменато, че е бил
водач на служебния автомобил.
Оспорената заповед е издадена на 03.10.2022
год., т.е. в първия работен ден след изтичане на двумесечния срок по чл.195,
ал.1 ЗМВР и както е посочено по- горе в
настоящето решение, спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия
орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител
или да приеме писмените му обяснения, което се установява от подаденото
възражение от жалбоподателя след връчване са изготвената справка.
Съдът обаче счита, че при издаване на
оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя и материална
незаконосъобразност на оспорената заповед.
В обстоятелствената част на Заповед № 316з-3943 от 03.10.2022 год. на
директора на ОД на МВР – гр.Плевен е
посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.39 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, което представлява
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. В същото време ответникът е приел, че за това нарушение е
приложима разпоредбата на чл.199, ал.1, т.6, пр.4 от ЗМВР - „неуплътняване на работното
време“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение.
Настоящият съд не споделя горното и намира, че в
издадената заповед е налице вътрешно противоречие, което като краен резултат е
довело до неправилна правна квалификация на нарушението и налагане на
неследващо се дисциплинарно наказание. Между вида на извършеното нарушение и
следващото се за него дисциплинарно наказание в ЗМВР е налице корелативна
връзка. За нарушението по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в
неизпълнение на разпоредби от издадени въз основа на ЗМВР подзаконови
нормативни актове, какъвто несъмнено е Инструкция
№ 8121з-749/20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение, е предвидено дисциплинарно наказание
„порицание“, в който смисъл е разпоредбата на чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР.
Наказанието по чл.199, ал.1,
т.6, пр.4 от ЗМВР би било съответно на нарушение по смисъла на чл.194, ал.2,
т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения. Въпреки, че в цифров вид
ответникът е квалифицирал нарушението като такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР,
впоследствие е посочил в оспорената заповед, че деянието е „съставомерно
по чл.199, ал.1, т.6, пр. четвърто от ЗМВР: „неуплътняване на работното време“.
Това обаче представлява друг вид дисциплинарно нарушение, с оглед което следва
да се приеме, че като краен резултат е налице неправилна квалификация на
деянието, предмет на дисциплинарното производство. Този порок е довел и до налагане на незаконосъобразно и неследващо се по
вид дисциплинарно наказание, което води до материална незаконосъобразност на
издадената заповед. Тази незаконосъобразност не е отстранима от настоящия съд,
който не може да упражни правомощията на дисциплинарно наказващия орган. Освен
това е налице нарушаване правото на защита на служителя, тъй като в
обстоятелствената част на заповедта е описано нарушение, което не съответства
на наложеното наказание, като едновременно с това словесно е описано и
нарушение, различно от първоначално приетото като правна квалификация такова, което поставя жалбоподателя в невъзможност да
разбере действителната воля на ДНО и каква всъщност е приетата от него правна
квалификация на деянието, съставляващо дисциплинарно нарушение.
В този смисъл съдът намира, че са налице отменителните
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и жалбата като основателна, следва да се уважи.
С оглед крайния извод на съда на жалбоподателя следва
да бъдат изплатени от ответника направените по делото разноски, представляващи
10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат – 500 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Д.К., ЕГН **********,
с административен адрес ***, Заповед
№ 316з-3943 от 03.10.2022 год. на директора
на ОД на МВР – гр.Плевен, за налагане на дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца на държавен служител в ОД на
МВР – гр. Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр.Плевен
да заплати на Б.Д.К., ЕГН **********, с
административен адрес ***, направените по делото разноски общо в размер
на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението е окончателно и на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: