Р Е Ш Е Н И Е № 74
гр. Сливен, 15 октомври 2018 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
При участието на
секретар Елена Христова и Зам.окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ сложи за
разглеждане ВЧНД № 503 по описа за 2018 год., докладвано от Председателя.
На основание чл.163 от Закона за здравето Сливенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 398/01.10.2018
г. постановено по ЧНД № 962/2018 г. по описа на Районен съд гр. Сливен.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
М О Т И ВИ:
Производството
е по реда на чл.163 от Закона за здравето за проверка първоинстанционно решение
за настаняване на лице на задължително лечение.
С
Решение № 398/01.10.2018 г. постановено по ЧНД № 962/2018 г. на Районен съд – Сливен
привлечената М.Г.К., е
настанена на задължително лечение в Държавна психиатрична болница – гр. Раднево
за срок от три месеца. За лице с право да изразява информирано съгласие за
лечение относно привлечената К. е назначен представител на „Общинска служба по
здравеопазване“ при Община Раднево.
Срещу
това решение е подадена въззивна жалба от М.Г.К. в настоящото производство. В жалбата срещу определението на СлРС е изразено
несъгласие със съдебния акт, като се оспорва срока и мястото на настаняването
за задължително лечение. Претендира се лечението да е с продължителност от 25
дни до 1 месец в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, вместо в ДПБ – Раднево. В
жалбата се навеждат доводи, че привлечената следва да се полага грижи и за сина
си, на когото предстои изписване от болница.
В
с.з. пред настоящата инстанция привлеченото лице, редовно призовано, не се
явява. Представлява се от назначен за целите на производството служебен защитник.
В
ход по същество пред тази инстанция представителят на ОП – Сливен пледира за потвърждаване
решението на първоинстанционния съд.
Защитникът
на привлеченото лице счита, че решението на СлРС следва да се потвърди, тъй
като с лечение в по-кратък срок не би се повлияло състоянието на К..
Сливенският
окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
жалбата, изслуша доводите на страните, след преценка на наличния доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт, намери следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от
обжалване, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил относимите факти от събраните доказателства и правилно и в
съответствие с доказателствената съвкупност е постановил решението си.
Производството
пред първата инстанция е образувано по предложение на прокурор от РП – Сливен
по чл.157 от 3акона за здравето за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза
и преценка на необходимостта от принудително лечение на М.Г.К..
От
събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:
Привлеченото лице М.Г.К. е на 57 години, разведена, не работи.
Води се на учет към Психиатрично отделение – Сливен, като промяната в
поведението й е от 2005 г.
На 27.11.2010 г. нападнала жена от РП, тъй като й се сторило,
че й се присмива и се държи непочтено. Заведена по спешност от полиция в Спешно
отделение на МБАЛ – Сливен, откъдето след консултация с психиатър е насочена за
хоспитализация в ДПБ – Раднево поради съществуващ риск от агресивни прояви.
Изписана била на 29.11.2010 г. по настояване на близките след оттеглено
съгласие за лечение. След изписването не посещавала психиатър, не приемала
лекарства и състоянието й прогресивно се влошавало. Продължавала да твърди, че
е тровена, ограбвана, поради което подавала жалби до различни институции,
включително чужди посолства. Обвинявала районния инспектор, че е откраднал
пръстените й. Заплашила с убийство жена, за която твърдяла, че я трови с кафе.
Смятала, че други непознати жени й се присмиват и й вредят. Многократно е
водена от органите на реда в Спешно отделение по повод неадекватно и агресивно
поведение на обществени места. Лекувана в ДПБ – Раднево в периода 17.01.2011г.
– 24.01.2011г. и от 06.02.2012 г. до 12.04.2012г. по Закона за здравето.
Изписана с подобрение. Некоректно приемала терапия. Заболяването е с
непрекъснато протичане със значително нарушение в социалното функциониране.
Поредното обостряне на състояние било през м.03.2017 г. Привлечената не
провеждала препоръчаната терапия. Била напрегната и неспокойна. Нейни съседи
подали сигнал в полицията, тъй като напоследък се карала с тях, викала,
крещяла, държала се неадекватно, била конфликтна и агресивно настроена,
хвърляла саксии от терасата, заканвала се, че ще скочи от балкона. Спешния
център не дала възможност да бъде прегледана. Насочена за хоспитализация в ДПБ
– Раднево. Изписана била на 04.04.2017 г. с редуцирани психотични изживявания
до степен да не повлияват грубо поведението й. След изписването е приемала
поддържаща терапия. През м.06.2017 г. постъпва за доброволно лечение в ПО на
МБАЛ АД – Сливен, след съдебно заседание по Закона за здравето. При прегледа
споделяла, че някой непрекъснато влиза в дома й, разхвърля и краде вещите й. По
време на престоя била спокойна, с подредено поведение, с персистираща
психотична продукция, към която е некритична. На 13.09.2017 г. била доведена в
Спешно отделение от органите на реда, заради неадекватно поведение на улицата и
създадена опасност за ПТП. Отказвала да подпише документите в Спешно отделение
с мотива, че искат да я разфасоват нея и сина й, да я облъчват и да я
осеменяват изкуствено. Проведено лечение в Психиатрично отделение – Сливен. В
началото на престоя се представяла много неспокойна, с дезорганизирано и
опозиционно поведение, мотивирано от нелепи систематизирани налудни
изживявания. В хода на лечението се постигнала редукция на психотичната
симптоматика. След изписването не приемала поддържаща терапия. Настоящото
влошаване е от пролетта на 2018 г., напуснала града и оставила сина си без
ключове за жилището и той около 20 дни спял на стълбището в блока. Влизала в
конфликти със съседи, викала им, кълняла ги. Притеснявала своя позната, като
непрекъснато разпитвала за нея, настоявала да спи в нейни съседи, счупила й
звънеца. На 25.09.2018 г. след съдебно заседание пред първоинстанционния съд е
настанена в Психиатрично отделение – Сливен за изготвяне на стационарна
експертиза. По време на престоя се наблюдавала психотична продукция.
От заключението на назначената в първоинстанционното
производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че при привлеченото
лице са налице характери за психозите от шизофренния кръг мисловна разкъсаност,
паралогика, резоньорство, параноидни налудности, дисфорични отреагирвания,
типични са и емоционално волевата промяна на личността, както и нарушенията със
стила на социално функциониране. Заключено е, че привлеченото лице страда от
„Шизофрения. Параноидна форма. Непрекъснато протичане. Обостряне. Изразена
емоционално волева промяна на личността (ЕВПЛ)“. Според заключението, изразената
психотична продукция и агресивните тенденции в поведението на К. я правят
потенциално опасна за себе си и за обществото. Установена е липса на критично
отношение към болестния характер на преживяванията. Налице е извод, че
привлечената не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение.
Според вещото лице е наложително задължително лечение в специализирано лечебно
заведение – Психиатрична болница – Раднево за срок от 3 месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства. Изцяло в тази
посока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира
като последователни, логични и взаимно покриващи и допълващи се. Кореспондиращо
със свидетелските показания е заключението на назначената съдебно-психиатрична
експертиза, което съдът цени като обосновано, компетентно и безпристрастно. Привлеченото
лице оспорва предложението на РП – Сливен, като не дава конкретни обяснения по
обстоятелствата, изложени в него.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, въззивният съд направи следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е неоснователна.
Фактическите
констатации на първата инстанция, сходни с тези на настоящия въззивен състав,
са в съответствие със събрания доказателствен материал, а именно показанията на
разпитаните свидетели и заключението на вещото лице, в чиито знания и
компетентност съдът няма основания да се съмнява. В заключението детайлно и
последователно са изяснени обективното състояние, психичен статус на
освидетелстваното лице, анамнезни данни. Описани са резултатите от извършения
преглед. Въз основа на всички тези данни е поставена диагноза на заболяването
на привлечената и е формирано съответно на описаните данни заключение.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, правните изводи на районния
съд за необходимостта от настаняване на М.Г.К. на задължително лечение за срок
от 3 месеца са законосъобразни и се споделят и от въззивната инстанция. Налице
са всички предпоставки, визирани в чл.155 от Закона за здравето. К. е лице с
психично заболяване, установено по надлежния ред. Неадекватните реакции,
агресивно поведение и некритичност към състоянието и заболяването, сочат за
наличие на опасност за живота и здравето на самата К. и обществото. В този
смисъл е и становището на вещото лице, изразено в изготвената експертиза.
С оглед на
гореизложените констатации и изводи, настоящата инстанция намира, че законосъобразно
районният съд е приел, че е необходимо привлечената М.Г.К. да бъде настанена на
задължително стационарно лечение в Държавна психиатрична болница – Раднево за
срок от три месеца, така както е препоръчано и в заключението на
съдебно-психиатричната експертиза. Споделя се и изводът на първоинстанционния
съд, че формата на лечение следва да бъде стационарна, с оглед констатираната
безкритичност към заболяването от страна на привлечената. Последното
обстоятелство дава основание за несигурност, че същата би спазвала поддържаща
терапия в домашни условия. Неоснователно е искането в жалбата на привлеченото
лице лечението да бъде намалено за срок до 1 месец и да проведе в Психиатрично
отделение – Сливен. Подобно искане не намира подкрепа в доказателствата по
делото. От друга страна, с оглед разпоредбата на чл.164 ал.3 от Закона за
здравето, при евентуално отпадане на предпоставките
за задължително настаняване и лечение, преди да е изтекъл определеният срок,
задължителното настаняване и лечение могат да бъдат прекратени от съда по
искане на лицето, прокурора или ръководителя на лечебното заведение. Неоснователно
е и възражението, че привлечената следвало да полага грижи за сина си, на
когото предстояло изписване от болнично заведение. Видно от гореприетата
фактология К. не е полагала грижи за сина си и го е изоставила за един месец
без ключове за дома им, дори когато не е била настанена за лечение. Това
обстоятелство не дава възможност да се заключи, че същата би се грижила за сина
си и към настоящия момент, предвид обостреното заболяване. Съобразявайки се със
становището на експерта – психиатър, СлРС правилно е постановил задължителното
лечение да бъде проведено в ДПБ – Раднево за срок от 3 месеца.
Правилно
е решението и в частта, с която СлРС определил за лице с права да изразява
информирано съгласие за лечението на К. съответно длъжностно лице при Община
Раднево. Привлечената не може да изразява информирано съгласие, с оглед
становището на вещото лице към момента на изследването.
При
установената фактическа обстановка и формирани правни изводи, въззивната жалба
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Първоинстанционното
решение, поради липса на основания, обосноваващи изменението или отмяната му,
следва да бъде потвърдено изцяло.
Ръководен от изложеното, съдът постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :