Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, ……………….г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1718 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:
Установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Й.Х.
от Плевенска АК, с адрес: *** против ЖСК „МЛАДОСТ“ – ГР.Л., Д.К.С., ЕГН **********
и К.М.С., ЕГН **********,***.
Ищцата излага в ИМ, че е дъщеря от първи брак на М.К.С.. ***, починал на 17.03.2017 г. След развода с нейната майка същият сключил граждански брак с Д.К.С., за което е съставен акт за брак на 10.07.1979 г. на ОбНС – ГР.Л.. Твърди се, че двамата стават член – кооператори на ГР.Л.и с Протокол № 33 от 11.11.1991 г. на проведено общо събрание на член кооператорите, съставен по реда на чл.35 във вр. с чл.28, ал.1, т.5 и т.6 от ЗЖСК същите получават ЖИЛИЩЕ №7 на четвърти етаж в западната част на вход „А“, състоящо се от една спалня, дневна, столова с бокс, баня с тоалетна и тераси на 72, 26 кв.м. застроена площ, с граници: изток – ап.№8 собственост на ***и стълбище, запад – двор, север – улица и юг – двор; ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №7 с граници: изток – мазе №8 – собственост на ***, запад – коридор и мазе №6 – собственост на ***, север – мазе №8 – собственост на ***и юг – двор; ТАВАН №7 при съседи: изток – таван №8 собственост на *** и ***, запад – коридор и таван №6 собственост на ***, север – коридор, юг – двор, а по кадастрална схема № 15-850248/18.09.2019 г. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 43952.513.863.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД 18-10/18.04.2007 г. на Изп.директор на СГКК- Ловеч с адрес: Л., находящ се на 5:пети етаж в сграда с идентификатор 43952.513.863.1 с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 0 с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.863 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво с посочена в документа площ от 72,26 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 43952.513.863.1.8, под обекта – 43952.513.863.1.5 и над обекта – 43952.513.863.1.20.
Твърди се, че жилището е на обща стойност 17973 лв. с 2, 89970% ид.част от общите части на сградата и правото на строеж съгласно същия протокол.
Наведени са твърдения, че за изграждането на обектите в ЖСК ИК на Об НС – Ловеч е отстъпил право на строеж със Заповед № О-107/21.09.1987, издадено е Разрешение за строеж № 219 от 21.10.1987 г. и Протокол №28 от 21.10.1987 г. за определяне на строителна линия и ниво. Въз основа на така издадените документи обект ЖСК“Младост“, тяло 1, секция „А“ находящ се в ПИ с идентификатор 43952.513.863, УПИ II – за комплексно жилищно строителство в кв. 55 по плана на зона „Имеритински“, ГР.Л. е изпълнен на груб строеж по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ през 1992 г. Посочва се, че относно въвеждането му в експлоатация съгласно §6 от ПЗР на Наредба №2/2003 г. строежи, които по смисъла на §21 от Заключителните разпоредби на ЗУТ са заварени и които са завършени, но не са въведени в експлоатация по установения ред до 09.04.1993 г. не подлежат на въвеждане в експлоатация.
Ищцата счита, че нейният баща М.К.С.., поч. на 17.03.2017 г., в качеството му на член – кооператор приживе е придобил собствеността върху ½ ид.част върху определените с протокол № 33 от 11.11.1991 г. съставен по реда на чл.35 във вр. с чл.28 ЗЖСК обекти въз основа на осъществено давностно владение, упражнявайки фактическа власт върху повече от 10 години, обхващащ периода 1993 – 2017 г., евентуално 2004 – 2007 г. преди смъртта си, демонстрирайки спрямо ЖСК собственическото си намерение.
Излага правни доводи, че влязлото
в сила решение на общото събрание на ЖСК по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК по своята
същност е сходно с предварителен договор за продажба на недвижим имот и създава
за член-кооператорите обосновано правно очакване след построяване на сградата
да придобият от ЖСК собствеността върху разпределените им самостоятелни обекти.
Отбелязва, че в този смисъл са и мотивите към т.2 от ТР №5/2014 г. на ОСГК на
ВКС. Когато собственикът ЖСК не изпълнява задълженията си по чл.35 ЗЖСК член –
кооператорът има на разположение исковата защита по чл.36, ал.2 от ЗЖСК, която
обаче не изключва възможността, при наличие на всички елементи от фактическия
състав на чл.79, ал.1 от ЗС за оригинерно придобиване
на правото на собственост. Наличието на членствено
правоотношение с ЖСК за придобиване на обект от категорията на посочените в
чл.1, ал.1 ЗЖСК и на решение на общото събрание по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК обективират намерението на член- кооператора за придобиване
на право на собственост върху разпределения му имот.
Ищцата се позовава на практиката на ВКС, която последователно приема, че не съществува пречка да бъде установено владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС върху обект, който не е въведен в експлоатация, тъй като владението може да се осъществява и чрез действия, различни от прякото ползване на обекта според неговото предназначение, като напр. извършване на ремонтни и довършителни работи и подобряването му. За да е налице годен обект на владение е достатъчно сградата да е завършена до степен груб строеж. Това е моментът, с който законът /чл.181, ал.2 от ЗУТ/ свързва възникването на правото на собственост върху постройката и отделните обекти в нея. – в този смисъл Решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 718/2010 г. на I г.о, решение № 108 от 10.04.2012 г. по гр.д.№ 1063/2010 г. на II г.о.
Изложени са правни съображения, че придобивната давност е един от основните оригинерни /първични/ способи за придобиване на вещни права и се прилага във всички случаи, освен когато съществува изрична законова забрана за приложението му, а такава няма по отношение на вещите, собственост на ЖСК ( съобр.мотивите и диспозитива към т.1 от Тълкувателно решение №5 от 24.06.2016 г. по тълк.дело №5 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.) Сочи се, че нормативна забрана от такъв порядък не съществува и по отношение на член – кооператора, на когото даден обект е бил разпределен с решение на общото събрание на кооперацията по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК след като този член – кооператор не е придобил обекта по реда на чл.35, ал.2 от ЗЖСК.
Ищцата счита, че в този контекст няма юридическа пречка праводателят й да придобие спорния имот по давност въз основа на съвместно владение, независимо, че той е бил изграден чрез ЖСК.
Твърди се, че осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на периода от време 1993 г. – 2017 г., евентуално 2004 г. – 2017 г. Промяната в намерението да се държи имотът за себе си е намерило външна проява чрез действия, недвусмислено отричащи правата на досегашния собственик или владелец, а именно: деклариране на имота в Данъчна служба – Ловеч и заплащане на данък, самостоятелна партида за заплащане на ел.енергия и вода, извършване на подобрения в имота, адресна регистрация на адреса на разпределените от ОС обекти.
Твърди се, че през 2019 г. ищцата е предявила пред Ловешки РС спрямо останалите наследници на починалия М.К.С.. ***.03.2017 г., а именно Д.К.С. и К.М.С. иск за делба на недвижимите имоти, описани по-горе и е образувано гр.д.№ 1985/2019 г. При размяната на книжа с отговора на исковата молба двамата ответници оспорили иска за делба с твърдението, че описаните обекти отредени за получаване от Д.К.С. и М.К.С.. не са излезли от собствеността на ГР.Л.и до момента са в патримониума на същата.
Счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, тъй като със сила на пресъдено нещо ще се установи дали приживе наследодателят е придобил право на собственост върху определените му обекти в ЖСК, в какъв обем и подлежат ли същите на делба.
В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което
Да приеме за установено на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, по отношение на тримата ответници, че М.К.С.. ***, починал на 17.03.2017 г. като член – кооператор на първия ответник ЖСК“Младост“ – ГР.Л. и наследодател на другите двама ответници Д.К.С. и К.М.С. е придобил собствеността на ½ ид.ч. от определените му с протокол № 33 от 11.11.1991 г, съставен по реда на чл.35 във вр. с чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК обекти чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, обхващащо периода 1993 – 2017 г., евентуално 2004 – 2017 г. преди смъртта си върху описания в обстоятелствената част на ИМ имот.
Претендирани са и разноските по
делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.131 от ГПК на всеки
от ответниците е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността
да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците
от неподаването на такъв
или неупражняването на права.
Постъпил е писмен отговор от ответниците Д.К.С. и К.М.С.. Заявяват, че не оспорват
предявеният установителен иск и правния интерес на
ищцата К.М.С. за удостоверяване на придобитото право на собственост приживе от М.К.С..
и Д.К.С. върху процесното жилище. Посочват, че
относно въвеждането му в експлоатация съгласно §6 от ПЗР на Наредба №2/2003
г. строежи, които по смисъла на §21 от
Заключителните разпоредби на ЗУТ са заварени и които са завършени, но не са
въведени в експлоатация по установения ред до 09.04.1993 г. не подлежат на
въвеждане в експлоатация. Ответниците излагат, че
приживе М.С. и преживялата съпруга Д.С. получават процесният
апартамент в качеството си на кооператор на ЖСК „Младост“ – ГР.Л., съгласно
Протокол № 33 от 11.11.1991 г. на проведеното общо
събрание на член – кооператорите, съставен по реда на чл.35 във вр. с чл.28, ал.1, т.5 и т.6 от ЗЖСК. Твърдят, че той не е
бил индивидуална собственост на М.К.С.., като приживе той не го е придобил с нот.акт. Апартаментът фактически е държан и ползван като
семейно жилище от съпрузите М.С. и Д.С., като и сега е основно и постоянно
жилище на Д.С.. Твърди се още, че преди завеждане на гр.д.№1985/2019 г. по
описа на ЛРС ищцата К.М.С. не е имала контакти с ответниците
с цел доброволно уреждане на отношенията помежду им. Заявяват, че до голяма
степен за процесния апартамент няма издаден нот.акт поради нежелание на ищцата заедно с ответниците да се яви пред нотариус за завършване на
процедурата по реда на чл.35, ал.2 от ЗЖСК.
Депозиран е отговор от ответната
ЖСК „Младост“, представлявана от Е.К.К.– Член на УС.
Пояснява, че сградата на ЖСК „Младост“ се състои от три секции „А“ – с 9
апартамента, секция „Б“ – с 10 апартамента и секция „В“ – с 4 апартамента.
Грубият строеж на сградата е бил завършен през 1992 г. След това всяка секция
самостоятелно организирала довършителните работи по общите части /стълбища, мазилки по фасади и др./. Поради
настъпилата в този период инфлация средствата на кооперацията свършили и
член-кооператорите сами финансирали и довършвали своите жилища според
възможностите си. Ответницата заявява,
че по отношение на Д.К.С. и М.К.С.. няма преки наблюдения кога точно са
завършили жилището си в секция „А“ и от кога го обитават. Сочи, че след 1995 г.
не са провеждани общи събрания на ЖСК „Младост“, не са вземани решения, не са
извършвани финансови операции. След като председателят на УС починал, не е
избиран нов председател и фактически от години кооперацията е недействаща.
Заявява, че доколкото има информация, всички член-кооператори от секция „Б“ и
„В“ са се снабдили с нотариални актове за собственост на апартаментите и
обслужващите ги помещения преди повече от 10 години. Моли делото да се гледа в
нейно отсъствие.
Ищцата К.М.С. не взема лично участие в процеса. Представлява се от Й.Х.. Воли съда да уважи предявения иска, като приеме, че същият е основателен и доказан. Подробни доводи и съображения са развигти в писмени бележки.
Ответника ЖСК
«МЛАДОСТ» - ГР.Л. не се представлява в хода на процеса.
Ответницата Д.К.С. взема лично участие в процеса, като по пълномощие представлява и втория ответник и нейн син К.М.С.. В о.с.з. посочва, че след завеждане на делото се е снабдила с нотариален
акт за процесния имот съгласно чл.35, ал.2 от ЗЖСК, копие
от който е приложен по делото. Заявява, че е променила становището си и оспорва предявения иск.
Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са наследници на б.ж. на ГР.Л. М.К.С..,
починал на 17.03.2017 г. Ищцата К.С. е
негова дъщеря от първия брак, а ответниците Д.С. и К.С.
са съответно негова втора съпруга и син от втория брак.
Ангажирани са доказателства, от които се
установява, че наследодателят М.К.С.. и ответницата Д.К.С. са сключили
граждански брак на 10.07.1979 г.
Не е спорно, че по време на брака
и двамата съпрузи са станали член-кооператори на ответната ЖСК „Младост“- ГР.Л..
От вложената за послужване
преписка от Кооперативен регистър към ОС – Ловеч се установява, че ГР.Л.е
регистрирана в Кооперативния регистър на Окръжен съд – Ловеч под №5/28.06.1982
г. с Определениие №1/28.06.1982 г. със Управителен
съвет: *****В преписката е налична молба до Директора на СП – БКС – Ловеч от М.К.С..
от 23.03.1981 г. да бъде включен към новообразуваната кооперация на
предприятието. Представена е и
декларация от 10.03.1982 г., с която С. е декларирал, че семейството му се
състои от Д.К.С. /съпруга/ и К.М.С./дъщеря от първи брак/.
С Протокол №1 от 18.05.1982 г.
е одобрен Устава на ЖСК с цел: да организира жилищно-строителна дейност и да
снабди членовете си със собствени апартаменти при условията на устава, като по
т.4.1. е предвидено, че член може да е всеки, който се нуждае от жилище и иска
да си построи такова.
Със Заповед № 0-107/21.09.1987 г. по
повод искане на ЖСК „Младост“ в кв.55 по плана на ГР.Л. е отстъпено право на
строеж върху 2877,41 кв.м. разгъната застроена площ в 55 парцел1 по плана на ГР.Л.
за построяване на жилищен блок с три входа: вход „А“ – пет жилищни етажа плюс
гаражи; вход „Б“ – пет жилищни етажи плюс гаражи и вход „В“ – на четири жилищни
етажа плюс гаражи за собствени нужди в имоти пл.№ 868,864,866,867, при спазване
на условията за обезщетение на собствениците, като е предвидено строителството
да започна в двугодишен срок.
Издадено е разрешение за строеж
№ 219/21.10.1987 г. на ЖСК „Младост“ – ГР.Л., ул.“Кирил и Методий“№35 и
Протокол № 28 от 21.10.1987 г. за определяне на строителна линия и ниво.
С Протокол №33 от 11.11.1981 г. на проведено общо събрание на член-
кооператорите от ЖСК „Младост“ – гр.Ловеч за окончателно разпределение на
жилищата / имотите/ в кооперацията и припадащите се идеални части на сградата и
от мястото е взето решение, с което е прието разпределението на жилищата Д.К.С. и М.К.С.. са получили жилище №7 на четвърти етаж в западната
част на вход „А“, състоящо се от една спалня, дневна, столова с бокс, баня с
тоалетна и тераси на 72,26 кв.м. застроена площ с граници: изток – ап.№8,
собственост на ***и стълбище, запад – двор, север – улица, и юг – двор; избено помещение № 7 с граници: изток –
мазе №8 – собственост на ***, запад – коридор и мазе №6 – собственост на ***,
север – мазе №8 – собственост на ***и юг – двор; таван № 7 при съседи: изток – таван №8, собственост на *** и ***,
запад – коридор и таван №6, собственост на ***, север – коридор, юг – двор.
Актуалния регулационен статут на
имота се определя от Схема № 15-850248 /
л.25/, видно от която съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изп.директор
на АГКК и последно изменение със Заповед № 18-8723-23.08.2019 г. на Началник на
СГКК – Ловеч имотът е с административен адрес: ГР.Л., *****и се индивидуализира
като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 43952.513.863.1.7, находящ се на 5 – пети етаж в сграда с идентификатор
43952.513.863.1, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 0, с
предназначение 7 Жилищна сграда – многофамилна, която
е разположена в Поземлен имот с идентификатор 43952.513.863 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво с посочена в документа
площ от 72,26 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
– 43952.513.863.1.8, под обекта – 43952.513.863.1.5 и над обекта – 43952.863.1.20.
От представеното удостоверение
за идентичност на УПИ с изх.№
7007-149-3/10.08.2021 г. на Община – Ловеч се установява, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 43952.513.863.1.7 по КККР на ГР.Л., одобрени със Заповед № РД-18-10 от
17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, посл.изм. със Заповед № Заповед № 18-8723-23.08.2019 г. на
Началник на СГКК – Ловеч е идентичен с ЖИЛИЩЕ №7 на четвърти етаж в западната
част на вх.А, описано в точка №7 от Протокол № 33 от 11.11.1991
г. на кооператорите от ГР.Л.за окончателно разпределение на жилищата в
кооперацията.
По делото е представено
удостоверение изх.№ УТ / 51730.05.2007 г. на Община – Ловеч, издадено на
ответната ЖСК „Младост“ относно приложимостта на §6 от ПЗР на Наредба №2 за
въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и
минималните гаранционни срокове за изпълнение на СМР, съоръжения и строителни
обекти. Удостоверено е, че съгласно §6 от ПЗР на цитираната
Наредба №2/2003 г. строежи, които по смисъла на §21 от Заключителните
разпоредби на ЗУТ са заварени и които са завършени, но не са въведени в
експлоатация по установения ред до 09.04.1993г., не подлежат на въвеждане в
експлоатация. Констатирано е на база представените доказателства по смисъла на
§184, ал.8 от ЗИД на ЗУТ, че строежа на ЖСК „Младост“, вход Б, ГР.Л. е завършен
преди 1992 г, като с писмо изх.№ 08-Д-16/14.04.2004 г. на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството е изразено становище по прилагане на
разпоредбите на Ц6 от ПЗР на Наредба №2/2003 г, като се уточнява, че издаденото
удостоверение може да замести разрешението за ползване на обекта.
Съгласно приложеното удостоверение
с Изх.№2078-131-1 от 06.10.2021 г. на Община – Ловеч процесният
имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 43952.513.863.1.7 не е актуван като общинска собственост.
Представено е и удостоверение
с Изх.№ Р – 418 от 22.07.2021 г. на Областен управител на Област - Ловеч, от
което се установява, че за процесния имот липсва акт
за държавна собственост.
Страните не спорят, че ЖСК
„Младост“ – Ловеч не е прекратено по реда, регламентиран в Глава Пета от ЗЖСК,
както и че към момента на подаване на исковата молба за процесния
имот не е бил издаден нотариален акт по
реда на чл.35, ал.2 от ЗЖСК.
В хода на процеса ответницата Д.К.С.
се е снабдила с нот.акт, по силата на който е
призната, на основание чл.587, ал.1 от ГПК за собственик на имота, съгласно
чл.35, ал.2 и чл.23 от ЗЖСК.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. Евгения Димитрова. Същата заявява, че познава
наследодателя М.С. и съпругата му Д.С., тъй като са съкооператори. Твърди, че
блока са го строили всички заедно, с техни средства и труд около 1987 г. и бил
завършен в степен „груб строеж“ около 1994 ж., като впоследствие събирали пари
за довършителни работи. Нямали нотариални актове, но живеели в апартаментите.
Посочва, че се водят три тела, като всяко тяло се снабдявало с нот.актове, след като имало завършен вид. Уточнява, че чак
през 2017 г. започнали да довършват общите части на тяхното тяло. Изтъква, че М.и
Д. си живеели там и също участвали в бригадите. Двамата били член-кооператори.
Известно й е, че имат син К., който са виждали в имота. Не знае, че М.има и
дъщеря. Пояснява, че живеят в един вход – тя на първия етаж, а те – на
четвъртия, като твърди, че са живеели постоянно там. Спомня си, че М.починал
след продължително боледуване, като към момента на смъртта по блока все още
имало довършителни работи. През 2017 г. или 2018 г. член-кооператорите от това
крило започнали да си вадят нотариални актове.
В отговор на поставените му
по реда на чл.176 от ГПК въпроси, ответникът К.С. заявява, че по негови спомени семейството му
се е преместило да живее в процесния апартамент през
1998 г. Малко след преместването им баща
му М.С. заминал да работи в Русия за повече от година. След завръщането
си започнал работа като технически ръководител
в гр. Плевен, където работил около 3 години. В периода от 2004 г. до 2007 г.
живял и работил в гр. Ст. Загора, след което се преместил в гр. София,
впоследствие и на обекти в Бургас и Етрополе. Твърди, че през 2013 г. баща му е
бил диагностициран с тежко заболяване, като
първоначално живеел при него в гр.
София, но когато състоянието му започнало да се влошава, се преместил в
семейния апартамент в ГР.Л.. Това наложило майка му да се прибере от Гърция и
да поеме грижите за баща му, който бил лежащо болен. До момента на смъртта си М.С.
е живял в процесния апартамент в Ловеч.Ответникът
посочва, че в периодите, когато работел по проекти извън Ловеч, баща му се
връщал в апартамента за по един – два дена, за да види дали апартамента не е
разбит. Твърди, че в жилището не са
извършвани ремонтни.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост с правна квалификация по
чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от ЗС.
В настоящия
казус ищцата К.С. твърди, че нейният баща М.К.С.. е придобил собствеността на
½ ид.част от процесния
жилищен имот чрез оригинерен способ – по силата на давностно владение. Съдът приема, че като негов наследник,
за същата е налице правен интерес да търси защита доколкото ответниците
Д.К.С. и К.М.С. оспорват правото й както в хода на воденото между тях делбено производство – гр.дело №1985/2019 г. по описа та
ЛРС, така и в рамките на настоящия процес, като след завеждане на делото
ответницата Д.К.С. се е снабдила с нотариален акт за собственост по съгласно
чл.351 ал.2 и чл.23 от ЗЖСК. В случая във въ.ръзка с допустимостта на иска съдът съобразява и съдебната
практика – напр. постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение № 201 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 2840/2013
г. I г.о., в което е даден положителен отговор на въпроса: Допустимо ли е възражението за
придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако
самият владелец не се е позовал приживе на давността, е даден в постановеното
по реда на чл.290 от ГПК Решение № 201 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр.д.№
2840/2013 г. I г.о.
Давностното
владение е основен първичен
придобивен способ, който се
прилага във всички случаи, освен когато съществува изрична забрана. По отношение на
член-кооператор, на когото даден обект
е разпределен с решение на ОС на кооперацията
по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК не съществува нормативна забрана за
придобиване на разпределения
му обект по давност. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, като в постановката на т.1 на Тълкувателно решение №5 от 24.06.2016 г. по тълк.дело №5 от 2014 г. на ОСГК на
ВКС изрично е прието,
че при действието
на забраната, установено с
чл.31, ал.3 от Закона за кооперациите от 1991 г. / Обн.,ДВ, бр.63 от 1991 г. /, отменен със
Закона за кооперациите от 1999 г. / Обн., ДВ, бр.113 от 1999 г/ правото
на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна
кооперация, може да се придобие
по давност.
От горното следва,
че член – кооператор може да придобие
по давност обекта, който е определен за него. В съдебната
практика трайно е възприето
разбирането, че е достатъчно
имотът да представлява
годен обект на владение и да съществува
като самостоятелен обект в сграда, изградена до степен на груб строеж. Именно в този момент целта, за която е учредена ЖСК е постигната. Действително, докато за обекта не е издаден нот.акт по чл.35, ал.2 от ЗЖСК, членственото правоотношение все още
не е прекратено, но след постигане
целта на кооперацията, то е
лишено от съдържание и при бездействия за снабдяване на членовете й с нот.актове, то няма пречка разпределените обекти да се придобият по давност, ако са
доказани елементите на
владение по отношение на юридическото лице ЖСК. В този случай правното очакване за придобиване на обект чрез членство в ЖСК се трансформира
в намерение да свои жилищния
имот и да стане негов собственик.
Тук е мястото
да се отбележи, че за осъществяване
на фактическата власт с
намерение да се свои е без значение кога администрацията ще издаде разрешение за ползването
на имота, доколкото фактическата власт върху имота
като елемент на владението може да се реализира не само чрез прякото ползване на имота, а и чрез
действия по извършване на довършителни
работи, подобряване, поддържане, опазване.
В настоящия случай относно въвеждането на сградата в експлоатация е приложим §6 от ПЗР на Наредба/2003
г, според който строежи, които по смисъла на §21 от Заключителните разпоредби на ЗУТ са заварени и които
са завършени, но не са въведени в експлоатация
по установения ред
до 09.04.1993 г. не подлежат на въвеждане в експлоатация.
От доказателствата
по делото съдът приема за установено, че сградата, в която е разположен спорният апартамент, е била завършена
до степен на завършеност
«груб строеж» през 1993 –
1994 г., от който момент е било възможно
да се постави началото на придобивната давност.
Правната уредба на института на придобивната
давност се съдържа в
чл.79-чл.86 от ЗС и предпоставя наличието
едновременно на два елемента
– обективен и субективен. Обективният
е упражняване на фактическа
власт върху вещта, а субективният изразява намерението на владелеца да държи вещта като
своя съгласно чл.68 от ЗС.
От доказателствата по делото съдът приема за установено, че
след завършване на сградата
до степен за завършеност «груб строеж»
двамата съпрузи - М.С. и отв. Д.С. съвместно
са упражнявали фактическа власт върху разпределения им обект, като са
налице безспорни и категорични данни, че процесният апартамент е ползван
от тях като семейно жилище. Установено
е, че до смъртта си, настъпила
на 17.03.2017 г. наследодателят е владеел
имота, демонстрирал е
отношение на своене на същия,
макар и поради естеството на работата си, да не го е ползвал пряко
в различни периоди. Промяната в намерението да се държи
имота за себе си е намерило външна
изява и чрез действия, които
по недвусмислен начин отричат
правата на досегашния собственик – откриване на партидите в електроразпределителното
дружество и ВиК на името на
наследодателя, регистриране на постоянен и настоящ адрес на адреса на обекта,
деклариране на имота в Данъчна служба – Ловеч и заплащане на данък. Важно
е да се отбележи, че постоянното
владение не означава
непрекъснатост в смисъл на упражняване на фактическа власт във всеки един момент. Достатъчно е владелецът да е в състояние във всеки
момент, когато пожелае да може да осъществи владелческата си власт, без друго лице да е започнало да извършва такива действия и да е
лишил владелеца от владението.
В настоящия случай приложение намира
и презумпцията на чл.83 от ЗС, според
която който докаже, че е владял в различни времена, предполага се,
че е владял и в промеждутъка,
ако не се докаже противното. Съобразявайки доказателствата по делото, съдът намира, че тази презумция не е оборена в процеса, поради което съдът
зачита действието й.
По делото няма данни владението да е било обезпокояване от други лица, което се установява както от показанията на св.
Евгения Димитрова, така и от обясненията
на ответника К.С., дадени
по реда на
чл.176 ГПК.
С оглед събрания доказателствен материал
по делото съдът намира, че в случая е установен както обективният елемент (corpus) на придобивната давност, така и субективният елемент (animus). При съвкупната преценка на събраните по делото докалателства съдът прави заключение, че осъществяваното
от наследодателя М.С. владение на имота е било непрекъснато, спокойно и явно, доколкото
няма данни същото да е установено по скрит начин. Съдът приема за установено, че осъществяваното
владение е било с намерение за своене на вещта, като в случая намира приложение и установената
в чл.69 от ЗС презумция, според
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Предвид изложените по-горе съображения съдът намира, че правото на собственост е възникнало в патримониума на двамата
съпрузи – наследодателят М.К.С..
и ответницата Д.К.С.. След смъртта
на наследодателя съпружеската имуществена
общност е била прекратена, като всеки от тях
явява титуляр на ½ ид.част от имота.
С оглед на
изложеното до тук съдът намира, че предявеният установителен
иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от К.М.С., е се явява
основателен с оглед проведеното успешно доказване на твърдението за придобиване на ½ ид. част процесния имот по
давност от нейния наследодател М.С..
След завеждане на делото ответницата Д.К.С. се
е снабдила с нот.акт за
собственост върху недвижим имот №9, том II,
рег.№ 1793, дело № 139/2021 г. на нотариус Цв. Л.с
рег.№ 138 на НК, по силата на който е призната, на основание чл.587, ал.1 от ГПК за собственик на имота, съгласно чл.35, ал.2 и чл.23 от ЗЖСК. При
направения по делото извод на съда, че правото на собственост на наседодателя на ищцата по отношение на ½ ид.част от процесния имот е
възникнало на твърдяното от нея основание,
това право не може да бъде отречено по съображения, че ответницата го е
придобила по-късно.
Според Тълкувателно решение № 11
от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 11/2012 г., ОСГК
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с
акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна
/ в случая ищцата/, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. При тези
случаи Тълкувателно решение №3от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк.д.№2/2012
г., ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл.537,
ал.2 от ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на
собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаването на иск за собственост с
предмет установяване на принадлежността
на същото това право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна. Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание е винаги последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на трето лице
/ в случая наследодателя на ищцата/. Служебно задължение на съда е при
уважаване на иска за собственост, да постанови отмяната на констативния
нотариален акт, макар и да не е сезиран изрично с такова искане. Ето защо,
доколкото с решението си съдът е признал
претенцията за собственост за основателна, то дори и да не е предявено
искане от ищеца, същият е задължен да отмени противоречащия на установеното с
решението нот.акт за собственост №9, том II,
рег.№ 1793, дело № 139/2021 г. на нотариус Цв. Л.с
рег.№ 138 на НК, до размера на ½ ид.част.
По
разноските:
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, следва да бъде
уважено направеното искане
от ищцовата страна за присъждане
на деловодни разноски съгласно
представения списък по
чл.80 от ГПК, като в полза
на ищцата следва да се присъди сума в общ размер на 794,58 лв.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, по отношение на ответниците ЖСК“МЛАДОСТ“ - ГР.Л., ул.“Св. св. Кирил и Методий“№35, Д.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** и К.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че М.К.С.. ***, починал на 17.03.2017 г., като член – кооператор на първия ответник и наследодател на другите двама ответници, е придобил собствеността на ½ ид.част от определените му с протокол № 33 от 11.11.1991 г. съставен по реда на чл.35 във връзка с чл.28, ал.1, т.5 и 6 от ЗЖСК обекти чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години преди смъртта си, а именно: ЖИЛИЩЕ №7 на четвърти етаж в западната част на вход „А“, състоящо се от една спалня, дневна, столова с бокс, баня с тоалетна и тераси на 72,26 кв.м. застроена площ, с граници: изток – ап.№8 собственост на ***и стълбище, запад – двор, север – улица, и юг – двор; ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №7 с граници: изток – мазе №8 – собственост на ***, запад – коридор и мазе №6 – собственост на ***, север – мазе №8 – собственост на Митко Петков Стефанов; ТАВАН №7, при съседи: изток – таван №8 собственост на *** и ***, запад – коридор и таван №6 собственост на ***, север – коридор, юг – двор, а по кадастрална схема № 15-850248/18.09.2019 г. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 43952.513.863.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК и последно изменение със Заповед 18-8723-23.08.2019 г. на Началник на СГКК – Ловеч, с адрес: Л., находящ се на 5/пети/ етаж в сграда с идентификатор 43952.513.863.1 с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 0, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която е разположена в Поземлен имот с идентификатор 43952.513.863 с предназначение на самостоятелния обект:ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ на едно ниво, с посочена в документа площ от 72,26 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 43952.513.863.1.8, под обекта – 43952.513.863.1.5 и над обекта – 43952.513.863.1.20.
ОТМЕНЯВА, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №9, том II, рег.№ 1793, дело № 139/2021 г. на нотариус Цв. Л.с рег.№ 138 на НК, с който Д.К.С. е призната на основание чл.587, ал.1 от ГПК за собственик на гореописания имот съгласно чл.35, ал.2 и чл.23 от ЗЖСК, до размера на ½ идеална част от правото на собственост.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЖСК“МЛАДОСТ“ 0 ГР.Л., Д.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** и К.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на К.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***
разноски по делото в размер на
сумата от 794,58 лв./
седемстотин деветдесет и четири лева и 58ст/.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: