Р Е Ш Е
Н И Е
№ / .04.2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Елена Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
т. д. № 721/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано искова молба вх. №
14376/08.06.2020 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин X“, бул. "Д-р П. Дертлиев", №
25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, в качеството на цесионер, с която е
предявен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за
установено, че „ДРИЙМ” ООД (в
несъстоятелност),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от З.З.Х.,
в качеството му на Синдик, със служебен адрес гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“,
№ 87, ет. 1, при участието на
подпомагащите го страни И.Д.Ч., ЕГН **********,***, П.Д.Д., ЕГН **********
И С.П.Д., ЕГН **********, двамата с местожителство ***, дължи сумата 147997.00 лв., представляваща законна лихва върху просрочена
главница, за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г., по силата на Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009 г., Договор за банков револвиращ кредит
№ 637/05.10.2009 г. и Договор за цесия от 06.11.2017 г., рег. № 8387/06.112017
г., на Нотариус № 526, с район на действие СРС, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., по ч.гр.д. № 19476/2019 г., на ВРС, XL с.
Ищецът
обосновава допустимостта на производството с твърдения, че въпреки, че
ответникът е дружество обявено в несъстоятелност, доколкото вземането е
обезпечено с недвижими имоти, собственост на трети лица, то е налице
изключението предвидено в разпоредбата на чл. 637, ал. 1, т. 3 ТЗ. Сочи, че
вземането предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение
представлява неудовлетворен остатък от общия размер на приетото в
производството по несъстоятелност, вземане по посочения договор за кредит,
който остатък бил неизплатен. Видът и размерът на задължението се установявали
от представеното пред заповедния съд извлечение от Списъка на кредиторите в
несъстоятелността на „Дрийм“ ООД, към 12.11.2019 г. Договорът за кредит бил
сключен на 05.10.2009 г. между „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството на
кредитор, „Дрийм“ ООД, в качеството на кредитополучател и Д.И.Д. и С.П.Д., в
качеството на солидарни длъжници. За обезпечаване на вземанията по Договора,
била учредена ипотека, която тежала върху недвижимите имоти, описани в т. 4.1.
и 4.2. от нотариалния акт за ипотека, които имоти били собственост на
физическите лица – солидарни длъжници. След смъртта на солидарния длъжник Д.Д.
по силата на Анекс№ 1/04.08.2020 г. като солидарни длъжници в дълга били
встъпили И.Ч. и П.Д., наследници на починалия. Твърди, че към момента на
предявяване на иска учредената договорна ипотека тежи върху недвижимите имоти
описани в т. 4.1 и 4.2 от нотариалния акт, които са собственост на физическите
лица. Излага, че тъй като главницата, върху която е начислена законната лихва е
била в размер на 500000.00 лв. и същата е била погасена в хода на
производството по несъстоятелност с частична сметка за разпределение от
30.09.2013 г., то периодът на тази претенция е 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г.
По силата на Договор за цесия от
06.11.2017 г. ищецът твърди да е придобил вземанията на цедента „УниКредит
Булбанк“ АД. Правоприемството било вписано в имотния регистър на 21.12.2017 г.
е било отбелязано към ипотеката. На 02.10.2019 г. било извършено подновяване на
вписването на ипотеката. Прехвърлянето на вземането било надлежно съобщено на
длъжника, чрез представляващия го Синдик.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ДРИЙМ“ ООД (н), депозира писмен отговор, в който счита предявения
иск за неоснователен. Излага, че действително вземанията на ищеца са били
предявени в производството по несъстоятелност от страна на цедента – „УниКредит
Булбанк“ АД, с молба от 23.12.2010 г. и произтичат от твърдяния договор за
кредит. Сочи, че първоначално вземанията на праводателя на ищеца са включени в
Списъка на предявени вземания от 10.03.2011 г. с поредност на удовлетворяване,
както следва: - за главница и
договорна лихва, общо в размер на 913327.39 лв. – чл. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ, - за договорна лихва за периода
15.11.2010 г. – 23.12.2010 г., в размер на 13644.57 лв. – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, - законна лихва от 23.10.2010 г.
до погасяване на задълженията – чл. 722, ал. 1 ,т. 9 ТЗ. Списъкът е одобрен с
Определение № 1142/23.03.2011 г., без корекции. Излага, че впоследствие бил
изготвен нов Списък на приетите вземания за отстраняване на явна фактическа
грешка във вече одобрения Списък, с който била коригираната поредността на
удовлетворяване на вземанията на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, само досежно
главница и договорна лихва, както следва: - за главница и договорна лихва, общо
в размер на 913327.39 лв. – чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ (вместо т. 11), - за
договорна лихва за периода 15.11.2010 г. – 23.12.2010 г., в размер на 13644.57
лв. – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, - законна лихва от 23.10.2010 г. до погасяване
на задълженията – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. Тъй като срещу Списъка за
отстраняване на ЯФГ не постъпили възражения, същият бил одобрен без корекции с
Определение № 2797/10.07.2013 г., обявено в ТР на 11.07.2013 г.
Още излага, че след като срещу
Списъка с така предвидената поредност на удовлетворяване не са постъпвали
възражения и съответно не са били предявявани искове по чл. 694 ТЗ за промяна
на реда на удовлетворяване, то същият е бил стабилизиран. Предмет на този
Списък е и процесното вземане в размер на 147997.00 лв., представляващо законна
лихва за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г. върху главницата по Договор за
револвиращ кредит от 05.10.2009 г., в размер на 500000.00 лв. и за него е била
предвидена поредност на удовлетворяване по т. 9 – вземания за законна или
договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за
откриване на производството. Въз основа на тези обстоятелства прави извод, че
процесното вземане е необезпечено, а не е такова, което да е обезпечено с
имущество на трети лица. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ
непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените
права се погасяват, поради което и след като от страна на кредитора не е било
упражнено правото му да възрази срещу предвидената поредност на удовлетворяване
за това вземане, то това му право е било погасено, а вземането – необезпечено.
Релевира и второ основание за
необезпеченост на процесното вземане като твърди, че въз основа на издадения по
заповедното производство изпълнителен лист е образувано изп.д. № 88/2020 г. на
ЧСИ – Христо Георгиев и по него са връчени покани за доброволно изпълнение на
собствениците на процесните имоти – И.Ч., П.Д. и С.Д.. Макар и да липсват данни
на коя дата са връчени поканите, те били изведени с дата 13.02.2020 г., при
което съобразно разпоредбата на чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечавала само
вземанията за лихви за периода 13.02.2018 г. – 13.02.2020 г. Въз основа на
периода на претенцията заявена за разглеждане с предявения иск – 15.11.2010 г.
– 30.09.2013 г., прави извод че претенцията е необезпечена.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която
оспорва наведените от ответника, чрез Синдика, възражения и твърдения. От своя
страна твърди, че оспорването на предвидената привилегия за удовлетворяване на
вземанията, касае имуществото на длъжника, попадащо в масата на несъстоятелността,
а не имуществото собственост на трети лица, поради което ирелевантно било
наличието или не на възраженията срещу тази поредност. Счита, че процесното
вземане попадало в кръга на обезпечените такива, което било видно от текста на
нотариалният акт, обективиращ учредяването на договорната ипотека, тъй като в
т. 4 от него изрично била посочена и законната лихва, при изброяване на
вземанията за обезпечаването, на които се учредява ипотеката. Излага теоретични
виждания по предмета на спора.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
поддържа изложеното в отговора становище по предявения иск и релевираните
възражения.
Подпомагащите ответника страни И.Ч., П. Д. И С.Д.,
в границите на предоставения срок депозират писмено становище, в което
оспорват, че процесното вземане е обезпечено от учредената в полза на Банката
ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
168, т. II, д. 265/2009 г. Твърдят, че процесното вземане не е било придобито
от ищеца по силата на твърдяния Договор за цесия от 06.11.2017 г., тъй като не
била налице идентичност между вземанията посочени в Договора за цесия и
процесното за законна лихва. Оспорват всички твърдения на ищеца. Излагат
хронология на производството по несъстоятелност на ответното дружество. Правят
извод, че след като праводателя на ищеца не е възразявал срещу предвидената
поредност на удовлетворяване за вземанията си в производството по
несъстоятелност, нито по пътя на възражения срещу изготвените Списъци, нито по
пътя на възраженията срещу изготвените и одобрени частични сметки за
разпределение на суми, от една страна е лишило Банката от възможността да
събере изцяло предявените си вземания, в т.ч. и процесното вземане за законна
лихва и от друга страна е погасило ипотечното право на Банката да се
удовлетвори за това си вземане от стойността на ипотекираните в нейна полза
имоти. Твърди, че настоящото производство било опит на ищеца да поправи бездействието на своя праводател.
Присъединяват се и към възраженията направени от Синдика, които били в тяхна
полза по силата на разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ЗЗД.
В границите на предоставения срок, ищецът депозира писмено становище, в което оспорва
твърденията и възраженията релевирани от подпомагащите ответника страни.
В първо съдебно заседание, ищецът не изпраща
представител, поддържа иска чрез писмено становище, ответникът и подпомагащите
го страни поддържат релевираните възражения, доводи и оспорвания.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 155 ГПК са
обявени на страните служебно известните на съда актове по т.д. № 1749/2010 г.,
на ВОС, ТО и вписаните в ТР по партидата на несъстоятелния ответник,
обстоятелства.
Не е
било предмет на спор между страните, че за процесната сума е издадена в полза
на ищеца като цесионер срещу несъстоятелния ответник, Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., по ч.гр.д. № 19476/2019
г., на ВРС, XL с. Не е било предмет на спор и, че срещу издадената Заповед е
постъпило възражение вх. № 22021/17.03.2020 г., което е в срок.
Искането за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е обосновано с твърдения за наличието на
изключението, предвидено в хипотезата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, което макар и
да не е изрично посочено в исковата молба, настоящият състав приема, че е
поддържано и в настоящото производство като предпоставка за допустимостта на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Безспорно е, че
разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, предвижда изключение от забраната след
откриване на производството по несъстоятелност, срещу длъжника да бъдат
образувани нови съдебни производства по имуществени дела, освен за случаите,
когато се касае за защита на правата на третите лица – собственици на вещи,
находящи се в масата на несъстоятелността и по трудови спорове, така и за
случаите, когато се касае за парично вземане, обезпечено с имущество на трети
лица. Целта на последното изключение е даване възможност на кредитора,
снабдявайки се с изпълнителен титул срещу несъстоятелния длъжник, да проведе
индивидуално изпълнение спрямо имуществото, ипотекирано от трети лица за дълга
на несъстоятелния, по силата на субективните предели на изпълнителния лист,
предвидени в разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. Спрямо тези лица, обезпечили
чуждото задължение, кредитора не би могъл да изпълнява по друг начин.
Въпросът за допустимостта на настоящият иск,
в светлината на наличието на изключението, предвидено в хипотезата на чл. 637,
ал. 6, т. 3 ТЗ, е разрешен по задължителен, за настоящият състав, начин с
Определение № 260182/14.04.2021 г., постановено по в.ч.т.д. № 493/2020 г., на
ВАпС, ТО.
Предявеният иск черпи правното си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 19476/2019 г. на ВРС, ХL с.
Предвид характера
на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, предвид разпределението на доказателствената тежест
при този вид искове и предвид спецификата на конкретния спор, ищецът се явява
страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване, че
е носител на вземане срещу ответника, на твърдяното основание и в твърдяния
размер, което е обезпечено с договорната ипотека, учредена от ипотекарните
гаранти. В тежест
на ответника е да докаже твърденията си, че процесното вземане е необезпечено
на твърдяните основания.
Страните
не са спорили по обстоятелството, че на 05.10.2009 г. между „УниКредит Булбанк“
АД и „Дрийм“ ЕООД, кредитополучател, Д.И.Д. и С.П.Д., солидарни длъжници, е
сключен Договор за револвиращ кредит за оборотни средства № 637, при размер на
кредита 500000.00 лв.
Безспорно
се установява и, че след смъртта на Д.Д., в качеството на солидарни длъжници по
договора са встъпили П.Д.Д. и И.Д.Ч..
За
обезпечаване на задълженията по кредитния договор видно от представения нот.
Акт № 168, т. II, д.
№ 265/2009 г., на Варненски Нотариус № 529 е, че солидарните длъжници Д.Д. и С.Д.
са учредили в полза на Банката ипотека върху собствените си недвижими имоти,
придобити в режим на СИО, находящи се в гр. Варна, ул. „Феликс Каниц“, № 52 –
Апартамент № 15, във вх. А и Гараж № 8. Видно от т. 4 от ипотечния акт е, че
обезпеченото с ипотеката вземане по Договор за кредит № 637/05.10.2009 г.
обхваща главница, наказателна надбавка за просрочена главница, редовна
договорена лихва, законна лихва, неустойка за просрочени договорени лихви,
такси и комисионни.
Не
се спори и, че по силата на наследствено правоприемство П.Д. и И.Ч. са
придобили правото на собственост върху съответните ид.ч. от имотите, предмет на
даденото обезпечение.
Установява
се от вписванията по партидата на отвеника в ТР при АВ, че с Решение №
514/15.11.2010 г., по т.д. № 1749/2010 г., на ВОС, ТО е открито производство по
несъстоятелност на „Дрийм“ ООД (предходна
форма ЕООД), а
с Решение № 36/28.02.2011 г., по в.т.д. № 18/2011 г., на ВАпС, ТО, е определена
начална дата на неплатежоспособност – 14.07.2009 г.
Не е
било предмет на спор между страните и, че вземането на „УниКредит Булбанк“ АД
по процесния Договор за кредит № 637/05.10.2009 г., представляващо главница в
размер на 500000.00 лв., договорна лихва 14747.22 лв. и договорна лихва 7916.66
лв., за периода 15.11.2010 г. (откриване
на производството) –
23.12.2010 г. (предявяване
на вземането),
предявено с молба вх. № 54128/23.12.2010 г., е било включено под № 12 в
одобрения от съда Списък на предявените, в срока по чл. 685 ТЗ, вземания в
производството по несъстоятелността на „Дрийм“ ООД (обявен на 10.03.2011 г.). Видно от Списъка е, че наред с вземанията
за главница и договорна лихва, с поредност на удовлетворяване чл. 722, т. 11 ТЗ, е прието и вземане за законна лихва, считано от 15.11.2010 г. (откриване на производството по
несъстоятелност) до
окончателното плащане, за което е предвидена поредност на удовлетворяване по
чл. 722, т. 9 ТЗ. Последната
разпоредба предвижда тази поредност да се отнася за вземанията по чл. 616, ал.
2, т. 1 ТЗ, а именно вземания за законна или договорна лихва върху необезпечено
вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, които да подлежат на удовлетворяване само след пълно
удовлетворяване на останалите кредитори.
В
хода на процеса не са навеждани твърдения, подкрепени с кореспондиращите им
доказателства предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, т. 9 ТЗ,
досежно вземането на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД за законна лихва, считано
от откриване на производството – 15.11.2010 г. до изплащането на главните
вземания, да е била предмет на възражение по реда на чл. 692 ТЗ, съотв. на иск
по чл. 694 ТЗ. Налага се извода, че същата е била стабилизирана по отношение на
кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, респ. неговият правоприемник и настоящ ищец,
длъжника-ответник и останалите кредитори на несъстоятелността. Тази стабилност
не би могла да бъде автоматично пренесена и в отношенията между кредитора
„УниКредит Булбанк“ АД, респ. ищеца по настоящото дело и ипотекарните длъжници.
Това е така, защото в отношенията между последните приложение намират условията
на сключеният Договор за учредяване на ипотека, обективиран в представения по
делото и коментиран по-горе нот. Акт № 168, т. II, д. № 265/2009 г., на
Варненски Нотариус № 529, чиято форма и съдържание съответстват на изискванията
разписани в разпоредбата на чл. 167 ЗЗД. Както бе посочено и е видно от т. 4 от
ипотечния акт, ипотеката е била учредена за вземанията на Банката по сключеният
Договор за кредит № 637, измежду които и вземането за законна лихва.
Поради
което и релевираното от страна на ответника и подпомагащите го страни
възражение, че процесното вземане е необезпечено се преценява като
неоснователно.
Видно
от обявения в ТР на 13.03.2013 г. Списък на предявените вземания в срока по чл.
685 ТЗ е, че с него е поправена очевидна фактическа грешка в предвидената
поредност на удовлетворяване за вземането на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД,
прието под № 12, досежно главницата и договорната лихва като вместо поредност
по чл. 722, т. 11 ТЗ, е предвидена поредност по чл. 722, т. 1 ТЗ. Списъкът е
одобрен от съда по несъстоятелността с определение от 10.07.2013 г.
Видно
от обявената в ТР на 15.08.2013 г. Частична сметка № 3 за разпределение на
наличните суми от осребрено имущество на длъжника „ДРИЙМ„ ООД (н),
ЕИК ********* е, че в полза на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, е разпределена
сумата 913327.39 лв., представляваща общ размер на главница и договорна лихва,
за които вземания е предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ. Частичната сметка е одобрена с определение на съда по
несъстоятелността от 05.09.2013 г. Не се спори, че предвидената за изплащане
сума по сметката за разпределение, включва и сумата 500000.00 лв., главница и
сумата 13591.49 лв., договорна лихва до датата на откриване на производството
по несъстоятелност – 15.11.2010 г. Не се спори и, че сумата е била изплатена на
кредитора „УниКредит Булбанк“ АД на 30.09.2013 г.
За обосноваване качествата цесионер,
съотв. кредитор на ищеца спрямо ответника, е представен по делото Договор за
цесия от 06.11.2017 г., рег. № 8387/06.112017 г., на Нотариус № 526, с район на
действие СРС, с характера на рамков такъв, по силата на който цедента „УниКредит
Булбанк“ АД, е прехвърлил на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
вземанията си (главница, лихви, разноски, ведно с привилегии, обезпечения) спрямо длъжници и
солидарни длъжници, с произход договори за кредит и индивидуализирани в
Приложение, за всеки отделен длъжник като всяко приложение представлява
неразделна част от Договора. Представено е и Приложение № 51 към Договора, част
А и част Б, от които става ясно, че предмет на Договора за цесия е и вземането
на цедента спрямо „Дрийм“ ООД (в несъстоятелност), П.Д.Д., С.П.Д. и И.Д.Ч., с произход Договор за банков револвиращ кредит №
637/05.10.2009 г., което е обезпечено с учредената от ипотекарните длъжници Д.Д.
и Стефка Д., ипотека върху Апартамент № 15 и Гараж № 8.
За извършената цесия е предприето
уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от страна на цедента „УниКредит
Булбанк“ АД като е изпратено уведомление до несъстоятелния длъжник „Дрийм“ ООД,
чрез Синдика. Уведомлението е надлежно получено от Синдика Г.К. на 16.01.2018
г., който факт не е бил предмет на спор между страните и е виден от
отбелязването извършено върху уведомлението.
От страна на подпомагащите ответника
страни е наведено възражение за липса на идентичност между придобитото от ищеца
вземане по силата на Договора за цесия и вземането, предмет на предявения иск.
Това възражение се преценява като неоснователно, доколкото в коментираното
по-горе Приложение № 51, лихвите изрично са посочени като предмет на
прехвърляното вземане като в част А е посочена и тяхната стойност в евро.
Следователно качеството цесионер на ищеца
се явява надлежно установено.
От представеното Извлечение от Списък на
кредиторите на ответника „Дрийм“ ООД към 12.11.2019 г. се установява, че
размерът на приетото и непогасено вземане на кредитора „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по Договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009 г. и 2
бр. Анекси към него възлиза на сумата 147997, представляваща законна лихва от
15.11.2010 г. до окончателно плащане.
По делото е назначена ССЕ, чието
заключение неоспорено от страните е приобщено към доказателствата по делото и
се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението
се установява, че сумата от 913327.39 лв., разпределена в полза на праводателя
на ищеца – „УниКредит Булбанк“ АД е заплатена на последния на 30.09.2013 г.
Установява се още, че размерът на законната лихва върху главницата от 500000.00
лв., за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г. възлиза на сумата 147997.00 лв.
Основния спорен между страните въпрос е
ограничена ли е отговорността на ипотекарните гаранти, предвид разпоредбата на
чл. 174, ал.1, изр. 2 ЗЗД. Коментираната разпоредба гласи, че ипотеката
обезпечава вземането независимо от промените в него, но само до размера на
сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е
лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшестват годината
на връчването на призовка за доброволно изпълнение на собственика, на текущата
година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Ипотеката
обезпечава и вземането на кредитора за разноските за учредяването и
подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението. Следователно
при тази формулировка на закона се налага извода, че ограничението по изр.
Второ намира приложение само в случаите, когато е налице изрично посочване, че
обезпеченото вземане е лихвоносно, но не и когато такава конкретизация липсва.
Видно от ипотечния акт е, че ипотеката е
учредена за вземане на Банката в размер на 500000.00 лв. по сключения Договор
за кредит № 637/05.10.2009 г., включващо главница, наказателна надбавка за
просрочена главница, редовна договорена лихва, законна лихва, неустойка за
просрочени договорени лихви, такси и комисиони, както и съдебни разноски за
принудителното събиране на кредита. Възоснова на този акт е извършено и
първоначалното вписване на ипотеката, извършено на 08.10.2009 г.
Видно е от поставените щемпели на Служба
по вписванията гр. Варна, на първа страница от представения Договор за цесия от
06.11.2017 г., рег. № 8387/06.112017 г., на Нотариус № 526, с район на действие
СРС, че с оглед изискванията на разпоредбата на чл. 171 ЗЗД, извършеното
прехвърляне на обезпеченото с учредената ипотека, вземане е вписано в имотния
регистър.
С оглед десет годишния срок на действие на
първоначалното вписване, започнал да тече на 08.10.2009 г. и с оглед запазване
действието на вписването и реда на ипотеката, от страна на цесионера-ищец „АСВ“
ЕАД е предприето подновяване на вписването, преди на 08.10.2019 г. да изтече
първоначалния срок.
За установяването на това действие по
делото е представена молба от 27.09.2019 г., рег. № 7452, на Нотариус № 269, с
район на действие РС – София. Видно от молбата е, че подновяването е частично
само по отношение на Апартамент № 15 и Гараж № 8 и е за сумата 500000.00 лв. В
молбата липсва конкретизация за вида и основанието вземанията, формиращи
сумата, нито посочване, че вземането е лихвоносно. Това обстоятелство, ценено с
оглед на факта, че главницата, т.е. лихвоносното задължение, по сключения
договор за кредит, е било заплатено на цедента – „УниКредит Булбанк“ АД още
през 2013 г., в резултат на проведеното осребряване на имуществото на ответника
в границите на производството по несъстоятелност, води до извода, че сумата, за
която е вписано подновяването, обхваща всички останали неплатени задължения по
Договора за кредит, които са били цедирани в полза на настоящият ищец. Сред
тези задължения безспорно е и задължението за законна лихва, което само по себе
си не е лихвоносно, поради което и изр. Второ от чл. 174 ЗЗД няма как да намери
приложение в случая.
По изложените съображения релевираното от
ответника и подпомагащите го страни възражение се преценява като неоснователно.
С оглед горните мотиви, предявеният иск
като основателен и доказан ще следва да бъде уважен.
По
разноските. Съобразно
разрешението дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т. 12), съдът следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Предвид изхода от спора, последните се явяват дължими в полза на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Видно от материалите по заповедното производство направените са в размер на
2959.94 лв., държавна такса и 50.00 лв., служебно определено юрисконсултско
възнаграждение, поради което следва да бъдат присъдени
На ищеца се следват разноски, в
хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК и за исковото производство, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и направеното искане. На присъждане подлежат
сумата 2959.94 лв., сумата 100.00 лв., възнаграждение за вещо лице и 360.00
лв., служебно определено от съда юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО че „ДРИЙМ”
ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, представлявано от З.З.Х., в качеството му на Синдик, със служебен адрес
гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“, № 87, ет. 1 ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ЖК „Люлин X“,
бул. "Д-р П. Дертлиев", № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,
сумата
147997.00
лв., представляваща законна лихва върху
просрочена главница, за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г., по силата на
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009 г., Договор за банков револвиращ кредит
№ 637/05.10.2009 г. и Договор за цесия от 06.11.2017 г., рег. № 8387/06.112017
г., на Нотариус № 526, с район на действие СРС, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., по ч.гр.д. № 19476/2019 г., на ВРС, XL с.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „ДРИЙМ”
ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, представлявано от З.З.Х., в качеството му на Синдик, със служебен адрес
гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“, № 87, ет. 1 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин X“, бул. "Д-р П. Дертлиев", №
25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата 3009.94 лв., разноски за заповедно производство и сумата 3419.94 лв., разноски за първа
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на подпомагащи ответника страни - И.Д.Ч., ЕГН **********,***, П.Д.Д.,
ЕГН ********** И С.П.Д., ЕГН **********, двамата с местожителство ***
Решението подлежи на въззивно
обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: