Определение по дело №1/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Делото е образувано по исковата молба наА. Н. З. от гр.Г. Д.,насочена срещу “. О. със седалище и адрес на управление в с.Л.Община Д.О.С.. Твърденията са,че ищецът е бивш съдружник в ответното ТД,членственото правоотношение в което е прекратил с едностранно предизвестие,отправено според предвидения в дружествения договор ред.Твърди и че след изтичането на срока на предизвестието /тримесечен /, дружеството не е предприело, не е извършило и не е уредило имуществените отношения,като не му е заплатило финансовия дял според дела на участието му в капитала /40 от стоте дяла от капитала съгласно последният действащ към депозиране на ИМ дружествен договор от 07.06.2010 г. /чл.11/ .В тази вр.се твърди,че дружеството не е изготвило счетоводен баланс към края на месеца,през който е настъпило прекратяването на членството му – 30.04.2011 г. и че ищецът се е снабдил с баланс и отчет за приходите и разходите само за отчетната 2010 г. и че по негово нареждане е изготвен баланс и отчет към края на м.февруари 2011 г.,по данните от които е формирал исковата си претенция в размер на 564 238.40 лв. /при 40%-тно участие в капитала /.

Ответникът е подали писмен отговор в срока по чл.367 ГПК,в който твърди ,че искът е недопустим,тъй като е предявен преди ищецът да е изгубил качеството си на съдружник в дружеството ,преди да е прекратил членственото си правоотношение.Съображенията му са ,че е налице отказ на АВп.за вписване на това обстоятелство по партидата на ответника в ТР,като са изложени подробни доводи във връзка с приетото в този отказ.

Алтернативно се оспорва и основателността на иска.Сочи се и се твърди,че претенцията на ищеца не се основава на изготвен съобразно изискването на чл.125 ал.3 ТЗ баланс,а е произволно определена от самия него – и базовата цифра 1 410 596.05 лв., и претенцията от 564 238.40 лв..,както и че изготвените от него счетоводни справки и баланси не отговарят на действителното икономическо и финансово състояние на дружеството.Към отговора е представен баланс към 30.04.2011 г.,в който според ответника са посочени точните цифри,отразяващи това състояние и който е единствено възможният за определянето на дела му документ.

С отговора е направено и възражение за прихващане при условията на евентуалност /ако се уважи иска на ищеца независимо в какъв размер / - за прихващане между дължимото на ищеца от страна на дружеството и сумата 121 401.48 лв.,която ищецът А. Н. З. дължи на “. О. .Сочи се,че задължението от 121 401.48 лв. /относно конкретизирането и прецезирането на претенцията по възражението за прихващане в така посочения размер е депозирана молба – л.135/ произтича от : вреди,нанесени от ищеца на дружеството в качеството му на управител при условията на чл.142 ТЗ – претенцията за тях е в размер на 87 668 лв..Изложените твърдения са ,че въпреки забраната на чл.142 ал.1 и ал.2 ТЗ ,А. З. е бил по същото време мажоритарен съдружник и управител на друго ТД – “З.”О.,което, също като ответника, се занимава с търговия с дървесина;че на 21.12.2010 г. това дружество е участвало в два търга в ДЛС – Гърмен за предварителна продажба на прогнозни количества дървесина ;че на 10.02.11 г.,10.03.11 г.,06.04.11 г.,11.04.11 г. и на 24.04.11 г. то е взело участие в търгове за закупуване на дървен материал и закупува такъв при пряко договаряне с ДЛС-.Д.. и че в същите процедури участие е взело и “.О.,но на първо място е било класирано “З..”О..Счита се и се твърди,че с тези забранени конкурентни действия от страна на ищеца З.,се допуснало друго ТД,в което той е мажоритарен съдружник и управител,да измести ответниковото ТД при сключване на така посочените сделки за закупуване на дървесина.Конкретизирано е,че за двата търга от м.декември 2010 г. вредата е в размер на 50 071.00 лв.,а за търговете в ДЛС-Дикчан – в размер на 37 597.00 лв..Вредата,която ответникът по делото счита,че е претърпял и за която ищецът отговаря по реда на чл.142 ал.3 ТЗ, е изчислена въз основа на печалбата ,която “.О. би реализирало от закупената на тези търгове дървесина .

Другата претенция по възражението за прихващане е за 25 169.90 лв.,за която ответникът твърди,че ищецът в качеството на управител на “.О. ,е изтеглил от валутната сметка на дружеството сума с тази левова равностойност ,че не е отчетена от него и се дължи връщането й.

Налице са и твърдения за заплатени без основание от “. О. осигуровки в полза на ищеца З. за периода 01.01.11 г. – 19.04.11 г. – в размер на 446.90 лв.;за платена от дружеството,също без основание,такса за ползван от ищеца,мобилен телефон за периода 01.01.11 г. – 31.03.11 г. в размер на 206.68 лв.,както и че през периода 13.01.11 г. – 06.05.11 г.,ищецът З. е държал при себе си собствения на дружеството лек автомобил /индивидуализиран е по вид и рег.№/,което ползване през този период не е било за нуждите на дружеството и не се е занимавал с делата на “.О.,че последното е било лишено от възможността да ползва автомобила си ,като за това ползване са претендира обезщетение по 70 лв.на ден или за периода – 7 910.00 лв. /от задачата за исканата експертиза се изяснява,че е в размер на наема/.

Ищецът е депозирал доп.ИМ след ответниковия отговор,в която е взел отношение по твърденията,възраженията,вкл.и по възражението за прихващане,по доводите в последния.Основното становище по претенцията за 25 169.90 лв.,поддържано и в писмената защита, е ,че фактически ищецът З. е финансирал дружеството със свои средства,поради което има претенции и за тези си вземания /в доп.ИМ/.

Искът се поддържа изцяло чрез пълномощника А.К. И..

Ответникът поддържа твърденията и доводите в отговора,както и възражението за прихващане,чрез пълномощника А.Р.. Т...

По делото беше изслушано вещо лице.

След обсъждане на твърденията,възраженията и доводите на страните и след проверка на доказателствата,вкл. и на заключението на вещото лице,съдът прави следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е на основание чл.125 ал.3 ТЗ – ищецът е бивш съдружник в ответното ТД,членственото правоотношение в което е прекратено поради направеното от него едностранно тримесечно предизвестие,получено в дружеството на 18.01.2011 г..С изтичането на срока по предизвестието,т.е. на 19.04.11 г.,участието на ищеца в дружеството е прекратено и затова той има правен интерес да предяви иска по чл.125 ал.3 ТЗ .Без значение е дали има решение на общото събрание на съдружниците / ОСС/ за прекратяване на членството,дали обстоятелствата по това/такова решение са вписани в ТР или има отказ,както е в случая .Затова съдът счита за неоснователно становището на ответника за липса на правен интерес и поради това – за недопустимост на иска,както и доводите за предприети от ищеца действия по защита на членството / а и те са във вр. с изключването му/.

Правен интерес от предявяване на иска е налице и от липсата на данни за уредени от страна на ответника имуществени отношения от прекратеното членство на ищеца.

За определяне размера на имуществения дял на ищеца към релевантния момент – края на м.април 2011 г.,по който размер има спор по делото,беше изслушана експертиза.В заключението на в.л. С.Т. са изготвени два варианта на размера на дружествения дал на ищеца /и двата са изчислени при 40%-тно участие на ищеца в дела на капитала на ТД,по който въпрос спор няма,видно е и от дружествения договор,а и тв.му в ИМ е за такъв размер/: по междинния баланс,изготвен и представен по делото от ответника-варианта в Приложение 1 – по него дела е 362 860.97 лв. и по корегиран /преработен/ междинен баланс в Приложение 2 – по него дела е 527 328.69 лв..

Съдът намира,че по заключението следва да се зачете варианта по Приложение 2,тъй като по него изчислението отговаря на изискванията за определяне стойността на дружествения дял .В изчисленията по този вариант вещото лице не е зачело изготвените от ответника и представени по делото отчет за приходите и разходите /ОПР/ и междинен баланс /също към релевантния момент/ - по тях е налице отразяване на всички събития и стопански операции в дружеството за периода от началото на 2011 г.,но ответникът е включил във финансовия резултат за този период загуби общо за 411 169.30 лв.,формирани от : обезценка на несъбрани вземания в размер на 196 870.07 лв.,обезценка на несъбрана гаранция в размер на 10 000 лв.,липса на активи в размер на 168 811.40 лв., представляващи липса на парични средства в каса /осч. по сметка 693-Липса на активи,представляваща липса на касова наличност по сметка 501- Каса в лева / ,брак на негодни материали в размер на 12 865.19 лв. /осч. по сметка 699-Извънредни разходи от сметка 302-Материали/ и брак на готова продукция за 22 622.62 лв. /от сметка 303-Продукция/,които загуби вещото лице не включва във варианта по Приложение 2.

Вещото лице сочи и че за тези сч.записвания за загубите в общ размер на 411 169.30 лв., няма надлежно създадени документи и затова извършените в сл. записвания от страна на ответника не са правомерни и достоверни - предназначението на счетоводния баланс,вкл. и на междинния такъв,е да дава вярна информация за търговеца,за управлението на дейността му и щом от обстойния преглед на оборотната ведомост,направен от вещото лице,както и само от наличните заповеди за комисии за обезценка,протоколи за такива и др. и без наличие на надлежни документи за извършените от ответника сч.записване/отписване на загуби /от несъбрани вземания от длъжници,за които има и осъдително съдебно решение;брак на стоки и материали ;липса на пари в касата и др.загуби /,не може да се приеме,че тези записвания съответстват на законовите изисквания / вж. и устните доп. на в.л./.Ненадлежното и поради това необосновано осчетоводяване/отписване на загубите, е основание за изключването им от вещото лице в преработения сч.баланс /във вар. по Приложение 2/,както и основание за съда да приеме варианта по това приложение.

В подкрепа на този довод е и съставеният от самия ответник и представен по делото от ищеца баланс,в който тези сч. отписвания /на загубите/ не са били извършени и който баланс се отличава от представения от ответника такъв с отговора му – с вече отразените отписвания на тези загуби по съставени документи за тях към 30.04.11 г.,т.е. точно към релевантния по делото момент.

Още - дружественият дял е част от имуществото на дружеството,а имуществото е материалното покритие на собствения му капитал,определен в счетоводния баланс.А според Общите разпоредби към Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия,собственият капитал е остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадане на всичките му пасиви/ задължения – краткосрочни и дългосрочни.Дружественият дял като част от имуществото се определя на база нетната/чистата балансова стойност на активите – както с оглед защита интересите на съдружниците,така и с оглед защита интересите на кредиторите на дружеството,задълженията към които са включени в пасивите на счетоводния баланс.С оглед тези изисквания ,вещото лице е съобразило записванията по сметка 102 – Основен капитал,неизискващ регистрация и сметка 117- Други резерви,в които са отразени както суми от прираст на капитала,така и допълнителни вноски от съдружниците,подлежащи на връщане / и които са били направени в съотношение 50/50 до момента,когато съдружниците са били двама/.

Съдът приема заключението на вещото лице в частта относно изчисляване дела на ищеца в разработения от него вариант по Приложение № 2 като обективно и компетентно изготвено.То отразява достоверно съотношението между активи и пасиви ,които формират стойностното изражение на дружествения дал на ищеца към релевантния момент. Поради това и поради посоченото по-горе относно действията на ответника по осчетоводяването на загубите,съдът не споделя доводите на ответника в писмената защита,че вещото лице не е изготвило преработен баланс,а е приело представения от ищеца баланс.

Съдът приема заключението по този вариант и защото правилно е изключена и сумата за преоценките / 82 965.80 лв. – вж. и устното доп. на в.л./ - записванията за тях в баланса не участват при формиране равностойността на дяловете на съдружника,преоценъчните резерви не се вземат предвид при определяне размера на дружествения дял.

По останалите позиции в двата варианта по Приложение № 1 и по Приложение № 2 разлика няма. И в двата варианта разпределението е направено при съобразяване на сч.записвания и по сметка 102- Основен капитал,неизискващ регистрация, и по сметка 117 – Други резерви,като са отразени както суми от прираст на капитала,така и допълнителни вноски от съдружниците.От заключението се установява , че през периода м.октомври 2001 г. – м.юни 2007 г. в ответното дружество /до 2006 г. е било СД”Верка -Кацаров-З.”,праводател на ответника – за преобразуването му с решение от 17.02.2006 г. вж.данни в у-ето на л.78/ са внесени допълнителни вноски от съдружниците /тогава са били двама – ищеца А. З. и А.. К.. и затова са били направени в съотношение 50/50,което обстоятелство не се оспорва по делото/ в размер на 572 000 лв.;през м.декември 2007 г. от тази сума са им върнати 80 000 лв.;останалата сума от 492 000 лв. е налична по сметки 102 и 117 на дружеството и към релевантния по делото момент /30.04.11 г./, и към момента на изготвяне на заключението /вноските са по касов път и е налице осчетоводяване за тях – вж. устните доп. на в.л. на л.179,л.183-л.185/ и затова са зачетени и от вещото лице.Те са зачетени и от самия ответник – налице е отразяване на тези суми по посочените две сметки /като е друг въпроса дали е правилно извършено в посочените сметки – пак по устните доп. на в.л.на л.184/,т.е. информация има и от начина на извършеното от самия него осчетоводяване / тя се получава “след като са анализирани остатъците по всички сметки от групата на основния капитал и другите сметки,които са по разчети и ги има в дружеството,това са остатъците” - в.л. на л.184/ ,както и устна такава пред в.л. от счетоводството на ответника.Този начин на осчетоводяването им се е отразил и в представения от самия ответник баланс по делото,който вещото лице С.Т. е съобразило и не е зачело само направените отписвания за загуби в размер на 411 169.30 лв. и преоценъчните резерви. Затова съдът не приема за основателни доводите на ответника за погасителна давност относно тези вноски,надлежно възражение за каквато няма /едва в писмената защита/, а и от начина на осчетоводяване,налично вкл. и към релевантния по делото момент, се налага извод,че с тези вноски се създават резерви ,резервен фонд /вж. и в.л. на л.185/.

С оглед изложеното е явно,че съдът не споделя доводите на ответника в писмената защита за липса на право на ищеца да получи допълнителни вноски. Други доказателства за основанието за извършването на такива доп. вноски няма,но щом самото дружество е извършило осчетоводяването им /посочи се и по –горе/,то е приело ,че такива вноски за подпомагане дейността му са правени от двамата съдружници и без наличие на решение на ОСС , без наличие на решение за връщането им или не,за времето и условията за това/ с лихва или без…/ и щом не са им върнати /изцяло,а само частично/ към релевантния по делото момент, дружеството е останало задължено към ищеца-съдружник.

Съдът счита, че всъщност страните не оспорват констатациите по заключението на вещото лице и че всъщност не твърдят ,че изчисленията са неточни / и по двата варианта/,а считат,че дружествения дял следва да има друг размер ,като ищецът считаше,че той следва да се изчисли по пазарната стойност на активите и в тази вр. се искаше да се поставят задачи на вещото лице /което му становище вече не се поддържа в писмената защита/,а ответникът - че посочените загуби в представения от него по делото баланс следва да се вземат предвид при тези изчисления, както и че не следва да се зачитат допълнителни вноски за периода 2001-2007 г. /за които съдът изложи съображения по-горе /.Съдебната практика е вече безпротиворечива / противоречивата такава е преодоляна с актове по чл.290 ГПК /,че определянето на дружествения дял в стойностно изражение следва да стане с изготвяне на междинен баланс към релевантния момент – края на месеца,през който е станало прекратяване на членството,на база на активите,придобити от дружеството към този момент по историческата им стойност,както е сторено от в.л. и по делото.

На вещото лице бяха поставени задачи и по направеното от ответника възражение за прихващане.Съгласно заключението за периода от 01.01.11 г. до 30.04.11 г. “З..” О. е добивало и купувало иглолистна дървесина от различни доставчици,които доставки са отчитани по сметка 302-Материали по видове.От ДГС Гърмен / по възр. за прихващане в него са били двата търга от 21.12.2010 г./ доставките са по три ф-ри на стойност 30 477.97 лв. без ДДС.От ДЛС “Д..” /по възр.за прихващане в негови търгове през пролетта на 2011 г. е участвало посоченото О./ - доставките са по шест ф-ри на стойност 53 266.31 лв. без ДДС. От цялостната дейност на това дружество за този период от време са реализирани общо приходи от оперативна дейност за продажба на стоки,продукция и услуги и др.приходи - в размер на 202 575.11 лв.,а отчетените общи разходи са за 199 794.54 лв. или реализираният финансов резултат за данъчно преобразуване е в размер на 2 780.54 лв..

По възражението за прихващане ответникът претендира и валутни средства,изтеглени от ищеца от банкови сметки на дружеството,които не са му върнати . По задачите в тази вр. в л. е установило и сочи,че в счетоводството на дружеството първоначално към моментите на теглене на сумите,същите са записвани по дебит на сметка 502-Каса валута /506-Каса валута – с левова равностойност 25 169.90 лв. /в този размер е и възражението за прихващане/.Към 30.04.11 г. сумата е намалена от каса във валута и осчетоводен разчет по вземане срещу ищеца по сметка 492-Разчети със съдружници.От приложените по делото извлечения от ответника е видно,че сумите са теглени на 26.08.10 г. – 5500 евро,равностойни на 10 757.07 лв.; на 18.11.10 г. – 5 500 евро,равностойни на 10 757.07 лв. и на 27.12.10 г. 3 000 евро,равностойни на 5 867.49 лв. или общата левова равностойност възлиза на 27 381.62 лв. /по-малко с 2 211.73 лв./.Тази валута не е възстановявана от ищеца в каса или по банкова сметка на ответника .

Пак с оглед възражението за прихващане в.л. установява,че в качеството си на съдружник в ответното ТД,ищецът е бил самосигуряващо се лице и че до 19.04.11 г. е бил осигуряван чрез дружеството – за периода 01.01.11 г. – 19.04.11 г. за сметка на ищеца дружеството е внесло общо осигурителни вноски /за ДОО,за здравно осигуряване, за ДЗПО/ в размер на 446.96 лв..

За периода януари-март 2011 г. фактурираните мобилни такси за ползвания от ищеца телефон /по тв. на ответника,което не се оспорва от ищеца, а се установява и от показанията на св.В.. К../,са в размер на 248.02 лв. с ДДС по три бр.фактури.

Вещото лице С.Т. е посочило и средния размер на наема за ползвания от ищеца автомобил /също по тв.на ответника,което не се оспорва и също се установява и от показанията на св.В.. К../ - за периода 13.01.11 г. – 06.05.11 г.,тя е в размер на 3 164 евро или 6 188.25 лв. /относно начина определяне страните не са възразили/.

Съдът приема заключението на вещото лице и в тези му части,тъй като също отговаря на изискванията за изготвянето му .

След обсъждане на установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл.125 ал.3 ТЗ на А. З. е доказан и основателен и затова следва да се уважи .Налице са и двете предпоставки за това – прекратяване на членството в ответното ТД поради едностранно предизвестие,с изтичането на което действието му е автоматично,и неуредени имуществени отношения с ответника след това прекратяване.Съдът посочи,че относно размера на този иск приема заключението на в.л. във варианта по Приложение № 2 – за 527 328.69 лв.,при което положение до претендирания размер от 564 238.40 лв. той следва да се отхвърли като недоказан .

Относно възражението за прихващане,направено при евентуалност,съдът счита следното: то следва да се разгледа,тъй като искът на ищеца се уважава / има сбъдване на условието /.По съществото му съдът счита,че то е основателно и следва да се уважи за сумата 25 169.90 лв. – изтеглени от ищеца валутни средства от сметки на ответника и невърнати и за сумата 446.90 лв. – внесени от дружеството осигурителни вноски за периода 01.01.11 г. – 19.04.11 г..

От установеното от вещото лице,че левовата равностойност на изтеглените от ищеца З. валутни средства от сметки на ответника – в размер на 27 381.62 лв.,са надлежно осчетоводени /с оглед извлеченията от банкова сметка/ и не са възстановени,следва правния извод,че ищецът дължи връщането им на дружеството – възражението е основателно за по-малка сума – 25 169.90 лв.,за каквато сума е претенцията по него.Касае се за касови пари ,теглени от банкова сметка,в каквито случаи се прави нареждане-разписка и приходен касов ордер за внасяне по каса и макар такива ПКО да са създадени, поради обстоятелството,че парите не са били действително внесени в касата от ищеца,е създаден разчет по вземане по сметка 493-Разчети със съдружници /вж. и устните доп. на в.л. в с.з. /.Затова изводът е,че за тези изтеглени от сметка касови пари на дружеството,които ищецът реално не е върнал /няма и оправдателни документи за изразходването им за дружеството – платени фактури,документи за разходи за пътуване в чужбина напр. и др.. – вж. пак устните доп. на в.л./, е останал задължен за тях.

Съдът счита за неоснователни и недоказани доводите и съображенията във вр. с тях,че ищецът А. З. е финансирал дружеството със свои средства и затова “вероятно сумата,която се твърди,че е взета от валутната сметка,е част от плащанията на “. О. към този съдружник” /на л.118,поддържани в хода на процеса и в писмената защита/ . Надлежно заявена претенция и за такива вземания по делото няма, както няма и доказателства за взето решение от ОСС за допълнителни вноски,по какъвто ред и начин може да се извършва финансиране от съдружниците при временна необходимост от парични средства /чл.134 ТЗ / . А поради липса на друго твърдяно основание този съдружник да е внасял пари по сметки на дружеството и поради липса на посочване на основание за това в самите документи ,което не дава възможност да се установи действително наличие на такова основание,съдът не допусна проверка на многобройните представени от ищеца извлечения от сметки / а и от тях е видно,че не само са внасяни пари от А. З.,а има и теглени пари,за които също основание не се сочи и затова не ще може да се установи ,че тези пари са негови лични /.Ищецът е бил и управител на дружеството,от което следва,че е възможно в това качество да е извършвал теглене и внасяне на суми по сметките му – ответникът е изразил доводи в тази насока / л.195/.

Според заключението на вещото лице ищецът в качеството на съдружник ,е бил самоосигуряващо се лице и затова дължи връщане на дружеството на платените за осигуровки за негова сметка суми в общ размер 248.68 лв. за периода 01.01.11 г. -19.04.11 г. /”Самоосигуряващ се е ФЛ,което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка – чл.5 ал.2 КСО/.Вярно е,че ищецът е бил и управител и че съгласно чл.141 ал.7 ТЗ отношенията между управителя и ТД се уреждат с договор за управление, който може да бъде възмезден или безвъзмезден.Това е важно с оглед общественото осигуряване – за чия сметка ще бъдат задължителните вноски за социалното осигуряване,като в чл.6 ал.3 КСО е посочено съотношението на осигурителните вноски – тези за сметка на управителя и тези за сметка на дружеството.В сл. обаче нито има твърдения от страните за тези обстоятелства,нито се представят доказателства и затова с оглед установеното от вещото лице /че ищецът е самоосигуряващо се лице/,съдът направи извод за вземане на ответника за платените осигуровки.

В останалите части възражението за прихващане е неоснователно.До изтичане на срока на предизвестието, ищецът е бил не само съдружник,но и управител – дори след прекратяване на членството му той може да остане и да бъде управител и това качество на ищеца в случая е отнето едва с решението на ОСС от 03.05.11 г. / по протокола на л.167/.Затова до този момент той е имал право да ползва и служебен моб.телефон,и служебния автомобил.Доводите на ищеца по възражението за прихващане в тази част са изцяло с качеството и функциите му на управител,по които ответникът не е възразил и не е представил и други доказателства - за налично право като съдружник да ги ползва и съответно – за отпадане и за лишаване от това право след прекратяване на членството.А и от показанията на св.В.К. следва да се приеме за установено,че и ищеца,и неговият баща-също съдружник и съуправител,са ползвали вещите на дружеството и в двете им качества.Затова възражението за сумата 8 116.68 лв. /206.68 лв. + 7 910.00 лв./ не следва да се уважава.

Неоснователно е възражението за прихващане и в частта за сумата 25 169.90 лв. ,представляваща пропуснати ползи от ответника /неполучена печалба / в резултат на конкурентна дейност на ищеца. Търговският закон установява забрана за управителя на О. за извършване на конкурентна дейност – чл.142 .Според тази разпоредба управителят няма право да извършва дейност,сходна с тази на дружеството.Забраната се отнася за сключване на сходни сделки от свое или от чуждо име,за участие като съдружник в друго О. или за заемане на ръководни длъжности в такова дружество,когато това друго ТД извършва сходна дейност /чл.142 ал.2 във вр. с ал.1 т.1-3 ТЗ/.

Тази забрана обаче е относителна – тя отпада,ако има съгласие на дружеството.В сл.съдът счита,че е налице тази хипотеза – няма спор,че ищецът е управител на друго О. с фирма “З..” със седалище и адрес на управление в гр.Г. Д.,което има сходен предмет на дейност с ответника и че то също е участвало в посочените във възражението за прихващане /направено с отговора/ търгове за реализация на дървесина и че ги е спечелило,но с декларация от 10.01.11 г. / л.154/ останалите двама съдружници А.. К.. и Р.. С.. са декларирали,че не възразяват и че са съгласни А. З. “да участва в друго дружество с ограничена отговорност, независимо от начина,формата на участие и неговата дейност”.

Вярно е,че тази декларация е съставена и подписана след сделките в отговора ,но от изричното посочване в нея,че им е известно,че той е управител и съдружник в другото ТД /“З..” О./ и от изричната им декларация,че “не възразяват и че приемат тези обстоятелства” и че за тях нямат и няма да имат “каквито и да е имуществени и неимуществени” претенции,вкл. и “от санкционен характер” и че това е “както за минало,така и за бъдеще време,с оглед участието му в дружеството “. О.”, сочи на валидиране на извършените до този момент конкурентни действия,което пък обосновава извод за липса на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ищеца от такава дейност,която по делото е конкретизирана – участие в търгове за реализация на дървесина,по които,след спечелването,са сключени сделки и реализирани доходи и печалба от “З..” О. гр.Г. Д..Тъй като тази декларация е подписана и от двамата съдружници /оспорването на това обстоятелство не се поддържа в хода на процеса/,съдът приема,че по съществото си тя представлява разрешение от общото събрание на дружеството /поради наличие на конфликт на интереси,ищецът не би имал право да гласува за такова решение/ по см. на чл.142 ал.1 ТЗ .

От всичко изложено е явно,че след приетото за частична основателност на възражението за прихващане /25 169.90 лв. + 446.90 лв. = 25 616.80 лв./ ,предявеният от ищеца иск следва да се уважи за сумата 501 711.89 лв. /527 328.69 лв. – 25 616.80 лв./.

В останалата част до претендираната сума от 564 238.40 лв. следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

С оглед изхода по делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 26 479.88 лв.,а на основание чл.78 ал.3 ГПК,ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 1 309.31 лв. /изчислени съразмерно на уважената част и на основателното възражение за прихващане/.

Водим от горното и на посочените основания съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “. О. със седалище и адрес на управление в с.Л.Община Д.да заплати на А. Н. З.,ЕГН *,гр.Г. Д.,ул.”Ч..” №..,сумата 501 711.89 лв. /петстотин и една хиляди седемстотин и единадесет лв. и 89 ст./,представляваща стойността на дружествения му дял по чл.125 ал.3 ТЗ поради напускане на дружеството ,както и разноски в размер на 26 479.88 лв..

ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска на А. Н. З. за разликата над присъдената сума от 501 711.89 лв. до претендираната сума от 564 238.40 лв..

ОСЪЖДА А. Н. З. да заплати на “. О. с.Л.Община Д.разноски по делото в размер на 1 309.31 лв..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: