№ 549
гр. Бургас, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120202024 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от М. Ч., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 23-3292-000358/28.03.2024 г., издадено от началник на сектор
в 04 РУ - Бургас при ОД на МВР - Бургас, в ЧАСТТА с която за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката се явява лично и моли за отмяна на НП в посочената част.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваната част от наказателното постановление, съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.12.2023 г., около 15:00 ч., в общ. Бургас, на път № BGS 1036, на КПП „Дига“, в
посока от ж.к. Меден Рудник към с. Твърдица, при извършена проверка от служители на
МВР, било установено, че жалбоподателката управлява собствения си л.а. Мерцедес с рег.
№ *, който не е регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена
1
регистрация на 20.12.2023 г.
За установеното нарушение е съставен АУАН. Преписката е изпратена в РП - Бургас,
като с постановление от 01.03.2024 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува
досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в МВР - Бургас. На
28.03.2024 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП с което на М. Ч.
са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. В наказателното постановление е отразено, че са отнети
10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателката, която не отрича, че тя е управлявала процесния автомобил,
но заявява, че не е била наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Предвид на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и е съобразено с
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния
фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателката е
управлявала процесния автомобил, като регистрацията е била прекратена на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателката неправилно е
било квалифицирано като нарушение.
За да се ангажира отговорността на жалбоподателката за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същата е знаела, че управлява
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
2
Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателката, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната й отговорност за процесното деяние.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях,
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да
стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата - по реда на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от
Наредбата, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от
съответните органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се
установява, доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът е бил с прекратена
регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за това действие не е била
уведомена жалбоподателката.
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната й отговорност, като в хода на производството не са
ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваната част от НП следва да се отмени.
По отношение на отнетите контролни точки съдът намира да отбележи следното:
Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи с наредба
определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение - Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. Според чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Това не означава обаче, че отнемането на контролни точки представлява
административно наказание или принудителна административна мярка, тъй като е наложено
на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно Решение № 1462/10.03.2014 г. на АдмС -
София по адм. д. № 138/2014 г. - самите контролни точки и отнемането им имат отчетно -
статистическа функция за извършените от водача нарушения, по които има влязло в сила
наказателно постановление. Отнемането на контролните точки представлява една законова
последица от извършване на конкретно административно нарушение, установено с влязло в
сила наказателно постановление, и настъпва по силата на закона (ex lege) - чл. 157 от ЗДвП.
При налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата във връзка ЗДвП, в
наказателното постановление се отбелязват (констатират) само броят на отнетите и броят на
оставащите контролни точки (чл. 3, ал. 2 от Наредбата), а не се постановява тяхното
отнемане. Така според Решение № 6745/26.11.2020 г. по а.д. № 8696/2020 г. на АС - София-
град, II к.с., частта от наказателното постановление, в която е направено отбелязване на
конкретния брой отнети точки, по характера си е констативен административен акт, чието
3
предназначение е официално да констатира съществуването на факти, които имат правно
значение за възникването, изменението, погасяването или прекратяването на субективни
права или задължения. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата броят на отнетите,
възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от
отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в
автоматизираната информационна система. Т.е. след като отчетът на отнетите точки, се води
въз основа на отбелязване в наказателното постановление, последното в тази си част има
удостоверителна функция.
В заключение, следва да се посочи, че, в настоящото производство по ЗАНН, съдът
не дължи произнасяне с нарочен диспозитив по отношение на отразяването в НП на
контролните точки, защото както беше отбелязано и по-горе - отнемането им е само една
законова последица от извършено конкретно нарушение, която настъпва с влизане в сила на
НП, а не се постановява с издаване на наказателното постановление. И след като в
конкретния случай липсва административно нарушение, то отново по силата на закона
отпадат и неговите последици - отнемане на контролни точки.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се следват на жалбоподателката, но
доколкото същата не е претендирала такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-3292-000358/28.03.2024 г., издадено от
началник на сектор в 04 РУ - Бургас при ОД на МВР - Бургас, в ЧАСТТА с която на М. Ч.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4