№ 176
гр. Благоевград, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500123 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
„Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Витоша“, ж. к. „София Парк“, ул. „Рачо Петков -
Казанджията“ № 4, вх. „А“, ет. 5, представлявано от И.Л.П. и Б.Я.Я., обжалва
решение № 784 от 19.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 1135 от
2023 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният
съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Изводите на
първата инстанция били направени след превратно тълкуване на
приобщените по делото писмени доказателства. Законът не изисквал в
договора за поръчителство да бъде посочено конкретно и поименно на кого
са задълженията, предмет на поръчителството. Законът не предвиждал
конкретно съдържание на договора за поръчителство. Липсвала законова
разпоредба, подобна на чл. 167 от ЗЗДог, която да определя начина на
индивидуализация на обезпеченото вземане в договора за поръчителство.
Необходимо било то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно
вземане се обезпечава, като пропускането на някой или на част от
индивидуализиращите го елементи било без значение, ако останалите
1
посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Законът
не въвел изрично изискване в договора за поръчителство да се
възпроизвеждат всички уговорки по дълга, за който се поръчителства, като
същият следвало да бъде индивидуализиран в достатъчна степен.
Задължението по договор за поръчителство можело да бъде и бъдещо, като
предметът, ако и да не е определен, то поне е определяем, като точното му
съдържание се установявало чрез тълкуване и трябвало да позволява
безспорното определяне на вида, размера и други условия на това бъдещо
задължение, така че да бъде годен предмет на сделка. Следователно
предметът на договора можел да бъде определяем. Нещо повече. Съгласно
разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 от ЗЗДог, имало възможност да бъде
сключван договор за поръчителство и за бъдещи задължения. На 07.11.2014 г.
между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ново
име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, бил сключен договор за поръчителство. В него
страните се договорили поръчителят да отговаря за задълженията на
абонатите на „А1 България“ ЕАД, сключили договор за продажба на
изплащане. Предметът на договора за поръчителство бил гарантиране от
страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на вземанията на „А1
България“ ЕАД от абонати по договори за продажба на изплащане /раздел II,
т. 1, стр. 3 от договора за поръчителство/. Конкретното задължение, което
било предмет на договора за поръчителство, било посочено в самия договор
за продажба на изплащане с „А1 България“ ЕАД. Това било така, тъй като с
договора за поръчителство поръчителят се задължавал да обезпечи
задълженията на абонатите за плащане на цената на крайно устройство по
договорите за продажба на изплащане, сключени между абонатите и „А1
България“ ЕАД. В договора за продажба на изплащане страните се
договорили „А1 България“ ЕАД, в качеството си на продавач, да прехвърли
собствеността върху една или няколко вещи, срещу цена, която купувачът
/абонатът/ се задължавал да му заплати в размера и при условията на
разсрочено плащане. С подписването на договор за продажба на изплащане с
„А1 България“ ЕАД, купувачът се задължавал да заплати първоначална
вноска при предаването на вещта, а всяка следваща месечна вноска - в
сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за
ползвани услуги по договора за услуги. Вземанията, които „А1 България“
ЕАД, в качеството си на продавач по договора за продажба на изплащане,
2
имало към купувача по договора, можели да бъдат обезпечени чрез договор за
поръчителство от трета страна според раздел III, т. 9.1.2. Задълженията,
предмет на договора за поръчителство, били индивидуализирани в
договорите за продажба на изплащане, където били посочени месечните
погасителни вноски, размерите им и сроковете за тяхното погасяване. В
сключения договор за продажба на изплащане между „А1 България“ ЕАД и
ответника бил индивидуализиран размерът на месечните погасителни вноски,
чието изпълнение било обезпечено с договора за поръчителство. В хода на
производството пред Районен съд Благоевград ищецът ангажирал
доказателства за изпълнение на поетите с договора за поръчителство
задължения към „А1 България“ ЕАД. Представен и приет като доказателство
по делото бил приемо-предавателен протокол от 10.06.2021 г., с който „А1
България“ ЕАД изпълнило задължението си за изпращане на справка на
основание т. 2.2.3. от договора за поръчителство. Справката съдържала
списък на абонатите и размер на просрочените вземания. Ответникът
фигурирал на стр. 2 от въпросния протокол. След запознаване със справката,
ищецът изпратил писмени уведомления на абонатите, на основание чл. 143 от
ЗЗДог. По делото бил представен и приемо-предавателен протокол от
28.10.2021 г., който съдържал справка относно заплатените от страна на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД суми по договора за гарантиране на
вземанията на „А1 България“ ЕАД от описания брой абонати, в това число и
от ответника В. Б. Б.. Последният фигурирал на стр. 2 от протокола.
Представено било и уведомление по т. 2.2.6 от договора за поръчителство, от
„А1 България“ ЕАД до ищеца, с което било потвърдено извършеното от него,
в качеството на поръчител на В. Б. Б., плащане в размер на 270 лева,
представляващо просрочено задължение на ответника по договора за
продажба на изплащане от 25.07.2020 г. Същото установявало изправността
на ищеца по договора за поръчителство. Вземането на „А1 България“ ЕАД от
ответника по договора за продажба на изплащане било обезпечено именно от
ищеца и заплатено от последния на 01.10.2021 г. Отделно от това,
сключването на процесния договор за покупко-продажба на изплащане било
предхождано от действия на абоната за първоначално кредитно оценяване.
След извършване на скоринг, определяне на кредитен лимит за потребителя и
одобряване от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, бил подписан
договорът между „А1 България“ ЕАД и ответника. След изготвяне на
3
кредитна оценка от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и
одобрение на потребителя като подходящ за сключване на договор за
продажба на изплащане с „А1 България“ ЕАД, ищецът, в качеството на
поръчител по договора за поръчителство, обезпечил задължението на В. Б. Б.
към продавача. Обжалваното решение било постановено и при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Просрочието/спирането на плащането
от длъжника било факт, който бил отрицателен по своята същност.
Признакът, по който можел да се определи даден факт като положителен или
отрицателен, бил дали с осъществяването си фактът оставя следи в
обективната действителност. Положителните факти се характеризирали с
това, че при осъществяването си в миналото те са оставили следи, по които в
момента на гледане на делото може да се съди за тях. Всеки положителен
факт предизвиквал промяна в средата, в която се осъществявал.
Отрицателните факти, поради неосъществяването си, не оставяли следи. В
конкретния случай, предвид това, че спирането на плащането от ответника
към първоначалния кредитор било отрицателен факт и не оставяло следи в
обективната действителност, а самото изпълнение на задължението би
оставило такива, следвало тежестта за доказване да падне върху ответника.
Районният съд дал указания на ищеца за установяване на договора за
продажба на изплащане, предоставянето на вещта, твърдяното
просрочие/спиране на плащането от длъжника и периода му, размера на дълга
по пера, договора за поръчителство, плащането на цената от поръчителя на
продавача на вещта, поканата от продавача до поръчителя за плащане,
уведомяването за встъпване в дълг и самото встъпване в дълг. Съдът не
възложил в тежест на ищеца доказване на изпълнена процедура по кредитен
скоринг и одобрение от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД за сключване на
договора за продажба на изплащане. Той приел за недоказани факти, които
въобще не обявил на страните за релевантни, и по този начин се стигнало до
неизясняване на предмета на делото и необективно решаване на спора. Като
не съдействал на страните за изясняване на фактическата ситуация по казуса,
първоинстанционният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила и постановил необосновано решение. Последното трябвало да бъде
отменено, а предявените искове следвало да се уважат.
Подаден е отговор на жалбата. В него се поддържа, че тя е неоснователна.
Първоинстанционният съдебен акт бил правилен, обоснован и
4
законосъобразен. Той бил постановен в съответствие с процесуалния закон.
Ищецът не доказал валидно сключен договор за поръчителство по отношение
на процесния договор за продажба. Правилно първоинстанционният съд
приел, че в процесния договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен
между ищцовото дружество и „А1 България“ ЕАД, не са посочени основните
параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят
обезпечавал. Правилно съдът приел, че логическото и граматическо
тълкуване на чл. 3 от раздел 4 на процесния договор за поръчителство,
обуславя извод за неопределеност на договорите, които ще бъдат обезпечени
с поръчителство, на предмета на тези договори и на размера на обезпеченото
вземане. Договорът за поръчителство, по аргумент от чл. 26, ал. 2 от ЗЗДог,
бил нищожен поради невъзможен предмет. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение на Районен съд Благоевград.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те бяха разгледани в открито
заседание на въззивната инстанция. Страните не направиха доказателствени
искания. Не се наложи и служебно събиране на нови доказателства.
Районният съд е приел, че при липсата на данни относно най-важния
параметър, индивидуализиращ главния дълг, а именно - размера на паричното
задължение, сключеният договор за поръчителство е с невъзможен предмет и
се явява нищожен. Окръжната инстанция споделя този извод. Жалбата е
неоснователна.
В Решение № 60260 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 490/2021 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, се разяснява, че едно лице може
да приеме да бъде поръчител за чуждо задължение както по собствена
инициатива, така и по инициатива на длъжника или на кредитора по
задължението. В случая когато това става по инициатива на длъжника или на
кредитора по задължението, което се обезпечава, от значение за съгласието на
лицето да стане поръчител са вътрешните отношения между него и длъжника,
съответно кредитора. Независимо от това, по чия инициатива лицето дава
съгласие да бъде поръчител, чл. 138, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог посочва, че страни
по договора за поръчителство са кредиторът и поръчителят. Длъжникът не
става страна по този договор, дори и в случаите, когато третото лице се е
съгласило да поръчителства по негова инициатива. Самият договор, по силата
на чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗДог, следва да бъде сключен в писмена форма.
5
Разпоредбата е императивна и не може да бъде дерогирана по съгласие на
страните по договора, поради което се касае за форма за действителност.
Писмената форма ще бъде спазена както в случаите, когато договорът е
сключен с нарочен /отделен/ документ, така и в случаите, когато той е
инкорпориран в друг документ, като например договор за кредит или анекс
към него. В последния случай, за да се счита сключен договорът за
поръчителство, не е достатъчно в другия документ, в който договорът е
инкорпориран, да бъде положен подпис от съгласилото се да бъде поръчител
лице и да бъде посочено, че то полага подписа си в качеството на поръчител,
а е необходимо в него да се съдържат съвпадащите насрещни изявления на
страните по договора за поръчителство, по отношение на съществените
елементи на договора, характеризиращи го като такъв, а също така и
конкретните уговорки, ако има такива, за отношенията между страните.
Освен че е форма за действителност на договора за поръчителство, писмената
форма по чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗДог е и форма за доказване на конкретните
уговорки между страните по него, в случай на спор между тях. Законът не
предвижда конкретно съдържание на договора за поръчителство. С този
договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнението на неговото задължение, т. е. поръчителят дължи
същата престация, както и главният длъжник, освен ако не е уговорено друго
с кредитора или това друго не следва от естеството на дължимата престация.
Затова уговорките, свързани с индивидуализирането на това задължение, за
определяне на задължението, за което се поръчителства, за поемането на
задължението от страна на поръчителя и за определяне на обема на
отговорността му, са такива, които са свързани с основния предмет на
договора за поръчителство и трябва да се съдържат в писмения документ, тъй
като в противен случай няма да е налице договор. Липсва законова
разпоредба, подобна на чл. 167 от ЗЗДог, която да определя начина на
индивидуализация на обезпеченото вземане в договора за поръчителство.
Необходимо е то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно
вземане се обезпечава, като пропускането на някой или на част от
индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени
такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Ако поръчителят се
задължава само за част от задължението или при по-леки или при по-тежки
условия от главния длъжник, това също трябва да бъде отразено в договора,
6
като се посочи за каква част от задълженията и при какви точно условия се
задължава поръчителят.
Решението на Районен съд Благоевград е правилно. Въз основа на обстоен и
задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първата
инстанция е изградила законосъобразен и обоснован краен правен извод, че
поради отсъствие на съществуващ към момента на сключване на процесния
договор за поръчителство главен дълг, въз основа на който да бъде определен
предметът и обемът на отговорност на поръчителя, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет - аргумент от чл. 26, ал. 2 вр. чл. 138 от ЗЗДог.
При липса на въведено от законодателя ограничение върху задълженията,
подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство
може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този
случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който
поръчителят обезпечава, следва да са изрично посочени в сключената между
последния и кредитора сделка, а при паричен дълг такъв параметър е, преди
всичко, неговият размер /Определение № 50357 от 05.07.2023 г. на ВКС по т.
д. № 1833/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Зорница Хайдукова,
Решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 63/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Мария Славчева, и др./. В този смисъл изцяло следва да
бъдат споделени, като основани на закона, съжденията на първостепенния
съд, че при отсъствие на данни относно размера на главния дълг, сключеният
договор за поръчителство, с който ищецът е поел задължение да отговаря за
същия вместо длъжника, е с невъзможен предмет, по аргумент от чл. 138 от
ЗЗДог, и исковете, базирани на този договор, се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне. Актът на Районен съд Благоевград трябва да бъде
потвърден.
С оглед на констатираната неоснователност на въззивната жалба, следва да се
присъдят разноски на ответната страна. Такива са направени за адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на същите следва да бъде
споделено. Съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004
г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението
на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C-438/22, е
прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3
7
от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл.
4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Образно казано, с въпросното решение на СЕС,
присъждането на разноски по делата се „развързва“ от минималните
адвокатски хонорари и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от
2004 г. минимални размери. Така следва да се процедира и сега. Конкретният
казус не се характеризира с фактическа и правна сложност. Подаденият
отговор на жалбата е доста кратък, схематичен и лаконичен. Адвокат Б. Б. не
взе участие в проведеното открито заседание на въззивния съд. Последният не
е разпитвал свидетели и не е изслушвал вещи лица. Спорът е по правото, а не
по фактите. Съобразявайки всички тези обективни обстоятелства, настоящият
съдебен състав преценява, че на адвокат Б., представлявала правата и
интересите на въззиваемата страна, се следва справедливо възнаграждение за
оказаните услуги, възлизащо на 100 лева.
Настоящият въззивен съдебен акт няма да премине през касационна проверка,
защото така повелява нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 784 от 19.11.2023 г., постановено по
гражданско дело № 1135 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, ж. к. „София Парк“, ул. „Рачо Петков -
Казанджията“ № 4, вх. „А“, ет. 5, представлявано от И.Л.П. и Б.Я.Я., да
заплати на В. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр. **, част от разноските,
направени от него във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение, а именно - сумата от 100 /сто/ лева.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9