Номер 174130.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти търговски
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно търговско
дело № 20201001002463 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274-278 от ГПК, във връзка с чл.536, ал.3 от
ГПК и чл.19, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 37785 от 21.04.2020 г. на
Фондация „Международен женски клуб-София“, чрез пълномощника адв.
Т. от САК против определение № 1622 от 9.04.2020 г. по т.д. № 560/2020 г. на
Софийския градски съд, VI т.о., 21 състав, с което, на основание чл. 536, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 19, ал. 5 от ЗТР по молба на А. Н. Л и А. А. Д. е
спряно регистърното производство по заявление А16 с № 20200408155921, с
което е поискано вписването по партидата на фондацията в търговския
регистър на промени относно представляващия и членовете на управителния
съвет, както и по частна жалба с вх.№ 274131 от 16.10.2020 г. срещу
определение № 260667 от 12.10.2020 г., с което по реда на чл. 247 от ГПК, е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определението от
9.04.2020 г., като спирането на регистърното производство е постановено до
приключване с влязъл в сила акт на производството по искова молба с вх.№
36916/9.04.2020 г., по която е образувано т.д.№ 669/2020 г. на Софийския
градски съд.
В частната жалба се твърди, че липсват предвидените в чл. 536, ал. 1 от
ГПК предпоставки за спиране на производството по процесното заявление, в
частност, наличието на образувано дело относно правоотношение, което е
условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт,
1
с довода, че молителките не твърдят и не са ангажирали доказателства за
наличието на дело, по което е предявен иск за отмяна на решенията на
общото събрание, проведено на 31.03.2020 г., каквото не е посочено и в
мотивите на оспорваното определение на Софийския градски съд. Поддържа
се, че съдът е мотивирал определението си с „несъществуваща“ искова молба
с вх.№ 36916/09.04.2020 г. по описа на Софийския районен съд, каквато нито
е била представена по делото, нито обективно съществува. Изложено е, че по
делото липсват доказателства, че молителките са членове на фондацията,
откъдето произтича активната им легитимация да оспорват по исков ред
решението на нейното общо събрание, която жалбоподателят е оспорил, с
възражението, че те не са били приемани за нейни членове с валидно решение
на управителния съвет, поради което и никога не са придобивали това
качество. Евентуално се поддържа, че те са асоциирани членове, които нямат
право на глас и затова не са легитимирани да предявят иск за отмяна на
решения на общото събрание на фондацията, а оттам и да искат спиране на
регистърното производство за вписване обстоятелствата, произтичащи от тях.
Изложени са и твърдения за обстоятелства, които според жалбоподателя
сочат, че сезирането на съда с искане за спиране на регистърното
производство по реда на чл. 536, ал. 3 от ГПК представлява недопустима
злоупотреба с право, доколкото в качеството си на председател на
управителния съвет на фондацията А. Д. не е свикала общото събрание, което
е наложило процесното такова да бъде свикано от съда по реда на чл. 26, ал. 1
от ЗЮЛНЦ, във връзка с чл. 530 и следв. от ГПК, както и че на 27.02.2020 г.
двете молителки са учредили сдружение „Международен благотворителен и
бизнес алианс“, с ЕИК ***, чиито цели и средства за постигането им са
сходни, а седалището и адресът му на управление - гр. ***, бул. „***“№ 2,
***, ет. 7, са идентични с тези на Фондация „Международен женски клуб-
София“, като наемният договор за ползването на помещението на посочения
адрес от фондацията е бил прекратен от А. Д.. Формулирано е искане за
обезсилване като недопустимо, евентуално - за отмяна като неправилно на
определението от 9.04.2020 г. по ч.т.д. № 560/2020 г., с което Софийският
градски съд е спрял регистърното производство по заявление с вх.№
20200408155921.
В частната жалба против определението от 12.10.2020 г. е инвокирано
2
оплакване за неговата недопустимост, по съображение, че
първоинстанционният съд е предприел поправка на очевидна фактическа
грешка в изпълнение на указания на въззивния съд, каквато възможност
жалбоподателят счита, че не е предвидена в нормата на чл. 247 от ГПК.
Поддържа се, че е недопустимо чрез поправка на очевидна фактическа грешка
съдът сам да измени или допълни формираната си воля. Наведен е довод, че в
определението от 9.04.2020 г. по ч.т.д. № 560/2020 г. съдът не е изложил
мотиви, от които да е видно, че е постановил спирането, защото е взел
предвид т.д. № 669/2020 г. на СГС, посочено в диспозитива за поправка на
очевидна фактическа грешка от 12.10.2020 г., поради което се твърди, че не
може да се приеме наличието на формирана воля на съда, която поради
технически пропуск да не е намерила словесен израз в диспозитива.
Формулирано е искане за обезсилване като недопустимо, евентуално- за
отмяна като неправилно на определението от 12.10.2020 г., с което е
извършена поправка на очевидна фактическа грешка.
В писмения отговор на А. Н. Л и А. А. Д. , подаден по реда на чл. 276,
ал. 1 от ГПК, се поддържа, че обжалваното определение е постановено при
наличието на предвиденото за издаването му правно основание - чл. 536, ал.1,
т. 1 от ГПК във връзка с чл. 19 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ- искова молба с вх.№
36916 от 9.04.2020 г., по т. д. № 669/2020г. по описа на Софийския градски
съд, VI т.о., 21 състав, по което е предявен иск по чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ,
който е преюдициален по отношение на регистърното производство,
образувано по процесното заявление А16 с вх.№ 20200408155921, доколкото
при неговото уважаване ще бъде отменено решението на извънредното общо
събрание на фондацията от 31.03.2020 г., от което произтичат
обстоятелствата, заявени за вписване в регистърното производство, и като
последица от това, вписването им ще бъде отказано. Оспорен е доводът на
жалбоподателя за липсата на активна легитимация на молителките за
предявявяване на иска по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, с твърдението, че по
отношение на А. Д. членственото правоотношение следва от качеството на
председател на фондацията, установимо от данните в търговския регистър, а
по отношение членството на А. Д. с отговора е представено удостоверение,
потвърждаващо плащането на членски внос за 2020 г. Оспорена е
относимостта на останалите изложени в жалбата обстоятелства, с
3
възражението, че те са ирелевантни за допустимостта и правилността за
обжалваното определение, с което е спряно регистърното производство.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Частните жалби е допустими, като подадени в процесуално-
преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.536, ал.3 от ГПК,
срещу валидни и допустими съдебни актове, обжалваеми по реда на частното
производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото
обжалване.
Неоснователна е частната жалба срещу определението от 12.10.2020 г., с
което Софийският градски съд е извършил поправка на очевидна фактическа
грешка в определението си от 9.04.2020 г., като е посочил прекратителното
процесуално условие, под което е постановено спирането, а именно
приключването с влязъл в сила акт на производството по искова молба с вх.№
36916/09.04.2020 г., по която е образувано т.д.№ 669/2020 г. на СГС. В
казуалната практика на Върховния касационен съд, включително такава,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК, непротиворечиво и последователно е
разяснен институтът на очевидната фактическа грешка в хипотезата на
пропуск да бъде отразена в диспозитива на съдебния акт решаващата воля на
съда, за която са изложени мотиви в съобразителната му част и
отграничаването от института на допълването. Непълнота на решението,
обуславяща допълване по смисъла на чл. 250 от ГПК, е налице когато съдът
не се е произнесъл по цялото искане на страната, като липсата на произнасяне
следва да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт, а
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК - когато съдът е
формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива или е
погрешно изразена поради противоречие между словесно формулираната и
действителната воля на съда (така решение № 138 от 3.12.2014 г. по гр.д.№
1982/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., Г.К.). В случая, с молбата за спиране е
представена искова молба с вх. № 36816 от 9.04.2020 г., с която молителите
А. Л. и А. Д. са предявили пред родово компетентния Софийски градски съд
срещу Фондация „Международен женски клуб – София“ иск с правно
основание чл. 25, ал. 6, във връзка с чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на
решението на извънредното общо събрание от 31.03.2020 г. за избор на нов
управителен съвет и на председател на фондацията, които обстоятелства са
4
заявени за вписване със заявление А16 с № 20200408155921. За да обоснове
наличието на висящ преюдициален спор относно подлежащите на вписване
обстоятелства, в мотивите на определението си от 9.04.2020 г. съставът на
Софийския градски съд изрично е посочил тази искова молба, но е пропуснал
да отрази решаващата си воля в диспозитива на определението и да посочи
приключването на производството по предявения с нея иск като
прекратително условие, под което е допуснато спирането на регистърното
производство. Ирелевантно е обстоятелството, че в мотивите на
определението погрешно е посочен съдът, пред който е предявен искът –
Софийския районен съд, вместо Софийския градски съд. Както в доктрината,
така и в съдебната практика е прието, че на поправка, по реда на чл. 247 от
ГПК подлежат само фактическите грешки, допуснати в диспозитива на
съдебния акт, който съдържа решаващата воля на съда, но не и тези,
допуснати в съобразителната му част. По делото не се твърди, вкл. и от
частния жалбоподател, молителите да са подали пред Софийския районен съд
искова молба с вх.№ 36916/09.04.2020 г., с която да са предявили срещу
фондацията иск по чл. 25, ал. 6, във връзка с ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на
решението на общото събрание от 31.03.2020 г. за избор на управителен
съвет. Неоснователно е и оплакването, че разпоредбата на чл. 247 от ГПК не
предвижда възможност за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
първоинстанционното решение по инициатива на въззивния съд. Поправянето
на очевидна фактическа грешка не представлява изменение или отмяна на
вече формираната воля на съда, поради което отстраняването е възложено
на съда, постановил решението, без това да представлява изключение от
забраната той сам да изменя или отменя собствения си акт. Трайна е
съдебната практика, че поправката на очевидна фактическа грешка не може
да бъде осъществена пряко от горестоящия съд чрез обжалване на акта, в
който е допусната, а само по пътя на обжалване на решението, или
определението на същия съд, с което е отказано отстраняването .
Затова, когато констатира наличието на такава грешка в обжалваното пред
него решение или определение въззивният съд следва служебно да върне
делото на първоинстанционния съд за произнасяне по нейното отстраняване
именно защото не притежава правомощието да я отстрани без
опосредстващ акт на първоинстанционния съд. От друга страна,
привеждането на резолютивната част на акта в съответствие с действителната
5
воля на постановилия го съд е предпоставка за упражняване на инстанционен
контрол както за неговата допустимост, така и за правилността му. По
горните съображения, въззивният съд намира за неоснователна частната
жалба на Фондация „Международен женски клуб – София“ против
определение № 260667 от 12.10.2020 г., с което Софийският градски съд е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението си от
9.04.2020 г.
По съществото на частната жалба срещу определението от
9.04.2020 г. въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, охранителното производство се
спира когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване
на искания акт или е предмет на установяване с този акт. Нормата цели
съобразяване в охранителното регистърно производство на установеното или
отречено със сила на пресъдено нещо правоотношение, което е преюдициално
спрямо искания охранителен акт или самото то е предмет на установяване с
този акт. Такова отношение на преюдициалност е налице, когато молителят,
по чиято инициатива е допуснато спирането, е оспорил по исков ред
решението на органа на юридическото лице, от което произтичат заявените за
вписване обстоятелства, предмет на спряното регистърно производство. В
случая, с частната жалба не е оспорен обуславящият характер на предявения
от молителите конститутивен иск по чл. 25, ал. 4, във връзка с ал. 6 от
ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на фондацията от
31.03.2020 г. по отношение подлежащите на вписване обстоятелства, предмет
на регистърно производство, образувано по заявление с вх.№
20200408155921, а наличието на висящо исково производство със сочения от
молителите предмет, както и допустимостта на предявения по него иск, с
оглед активната легитимация на ищците, а оттам- на правен интерес от
неговото предявяване, като абсолютни процесуални предпоставки за
съществуване правото на иск, за чието наличие съдът следи служебно. От
представената с молбата за спиране по чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК искова молба
с вх.№ 36916/9.04.2020 г. се установява, че с нея А. Н. Л и А. А. Д. са
предявили срещу Фондация „Международен женски клуб-София“
конститутивен иск с правна квалификация чл. 25, ал. 4, във връзка с ал. 6 от
ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на фондацията от
6
31.03.2020 г. за избор на управителен съвет. Искът е предявен пред родово и
местно компетентния Софийски градски съд, съобразно чл. 26, ал. 6 от
ЗЮЛНЦ, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателя за
липсата на доказателства за неговото предявяване, основано единствено на
погрешното посочване, при това само в мотивите на обжалваното
определение, на сезирания с нея съд- Софийски районен съд, вместо
действително сезирания с нея Софийски градски съд, при правилно посочване
на входящия номер на исковата молба. Видно от съдържанието на исковата
молба, тя се основава на пороци при провеждането на общото събрание, в
отклонение от решение № 382/21.02.2020 г. по т.д.№ 367/20 г. на Софийския
градски съд, с което е било свикано по реда на чл. 26, ал. 1, изр. второ от
ЗЮЛНЦ, в частност, чрез електронна платформа, вместо присъствено- на
указания в решението адрес при спадащ кворум. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че молителите не са легитимирани за предявяването на иска,
тъй като нямат качеството на членове на фондацията. От данните по
партидата на юридическото лице в търговския регистър се установява, че А.
Д. е вписана като председател на неговия управителен съвет, който
осъществява и органното му представителство, а по отношение на
молителката А. Л. пред въззивната инстанция е представено удостоверение за
заплатен членски внос за 2019 г. Пълното и главно доказване на възникването
на членственото правоотношение, доколкото то е съвместимо с характера на
фондацията на целево обособено имущество, е предмет на доказване в
производството по предявения иск, в какъвто смисъл са указанията, дадени от
съда с доклада по делото.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваните
определения следва да бъдат потвърдени.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1622 от 9.04.2020 г. и определение
№ 260667 от 12.10.2020 г. по т.д. № 560/2020 г. на Софийския градски съд, VI
7
т.о., 21 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8