Решение по дело №5091/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2020

Гр. Перник, 31.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 5091/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е.Е.Ш. ЕГН:**********,  с адрес: *** „А“, чрез адв. А. Г. Ц. адвокат от АК, срещу „Финанс инфо асистанс“- ЕООД, ЕИК:*********, гр.София- 1000, р-н „Оборище“, ул. „Врабча“, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 3393,23лв. /три хиляди триста деветдесет и три лева и 23ст./, представляваща, както следва: 3208,09лв. представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит от 09.09.2008г., 145,22лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2010г. до 30.01.2011г. и 39,92лв. представляваща наказателна лихва за периода от 21.07.2010г. до 30.01.2011 г.

              В исковата молба се твърди, че процесиите задължения на ищцата към ответника, са обективирани в изпълнителен лист от 28.04.2011г. издаден по ч. гр.д. №**** по описа на СРС за 2011г. в полза банка „ЦКБ“ АД, която се явява първоначален кредитор и заемодател на доверителната ми. За удоволетворяване на вземанията си „ЦКБ“- АД, с молба от 01.06.2011 г. е образувало изпълнително дело №910 по описа на ЧСИ-М. П. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие СГС за 2011г,

               В хода на изпълнителното производство ЧСИ е връчил ПДИ на длъжника, наложил запори в различни банки на 01.06.2011г. като от всичките наложени запори единствено по един от тях третото задължено лице е превело по сметката на ЧСИ сума в размер на 11,51лв. на 23.06.2011г., което всъщност представлява последното валидно изпълнително действие предприето по делото.

            На 31.01.2012г. първоначалният взискател банка „ЦКБ“, АД с нарочна молба, уведомява съдебния изпълнител, че е сключила договор за цесия за процесното вземане с ответника "Финанс инфо асистанс" ЕООД на 28.12.2011г.

           На 07.03.2012г. „Финанс инфо асистанс“- ЕООД, депозира молба пред ЧСИ по процесното изп. дело, да бъде конситуирано като нов взискател и прилага копие от договора за цесия без да иска извършването на изп. действия. На 30.07.2018г, е посочено, че  ответното дружество взискател, е отправило молба ЧСИ, да направи справка за трудовите договори на длъжника, на 01.07.2019г. депозира молба пред ЧСИ за налагането на запор върху тр. възнаграждение на доверителката ми, получавано при работодателят и „Атлантик дивайн" ЕАД.Третото задължено  лице работодател, признало запора и го изпълило като удържало и превеждало по сметката на ЧСИ сума в размер на 350,00лв.

              На 12.08.2019 г. взискателят отправил молба ЧСИ, да му бъде върнат изп. лист. На 13.08.2019г, ЧСИ изпратил съобщение до третото задължено лице „Атлантик дивайн“ ЕАД за вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и издало постановление за прекратяване на изпълнителното дело. На 14.08.2019г. изпълнителния лист, служещ като основание за образуване на изп. дело е бил върнат на ответното дружество.

            С оглед изложената фактическа обстановка и предприетите по изпълнителното дело валидни изпълнителни действия се сочи, че  е видно, че след 23.06.2011 г. взискателят, не е искал извършването на изпълнителни действия, нито съдебният изпълнител е извършвал такива и вземането се е погасило по давност. В исковата молба се сочи, че  съгласно чл.433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължеие на две години, с изключение на делата за издръжка, в която хипотеза не се намираме в настоящия спор. От горното следвало да се приеме, че от датата на последното валидно изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело -23.06.2011г. до 23.06.2013г. е изтекъл период от две години, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и съдебния изпълнител също не е извършвал такива по свой почин и изп. дело №***/**г. на ЧСИ- М. П. се е прекратило по силата на правната норма - „ех lege“, като от 24.06.2013г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок на процесното вземане, който срок е изтекъл на 24.06.2018г. а ответното дружество не е предприело действия, с които да спре изтичането на давностния срок.  Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

         Моли се  съдът, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на Е.Е.Ш. с ЕГН:**********, че не дължи на „Финанс инфо асистанс“- ЕООД ЕИК:********* сумата в общ размер на 3393,23лв. от които;3208,09лв. представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит от 09.09.2008г.145,22лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2010г. до 30.01.2011 г., 39,92лв. представляваща наказателна лихва за периода от 21,07,2010г, до 30.01.2011 г.., за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011г. издаден по ч. гр.д, №**** по описа на СРС за 2011г. изд. по реда на чл.417 ГПК, поради погасяването и по давност. Моля съдът, да се снабди със съд. удостоверение, с което да се снабди ищеца с заверен препис от изпълнително дело №910 по описа на ЧСИ-М. П. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие СГС за 2011г. за прилагане като доказателство по делото. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Финанс инфо асистанс“- ЕООД ЕИК:130997190е депозирал писмен отговор на исковата молба. Възразява, че е налице липса на интерес от водене на производството. Сочи, че  делото е било прекратено поради изтекла в полза на длъжинка давност. Алтернативно се моли за отхвърляне на иска. Сочи и че в случай, че съдът не приеме тези аргументи –признава иска.

В проведеното по делото съдебно заседание, не се е явил представител на ответното Дружество, като се е явил адв. Ц.- представител на ищцата. Същият не е направил изявление, по смисъла на чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, поради което и производството е протекло по общия исков ред, като към доказаталествената съвкупност по делото е било приобщено и копие от е образуваното изпълнително дело №910 по описа на ЧСИ-М. П. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие СГС за 2011г. Съдът е приключил съдебното дирене, като в исканията си по същество процесуалният представител на ищеца е поискал уважаване на исковите претенции и е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК.

След приключване на делото, са постъпили писмени бележки от страна на ответното Дружество, където отново се прави изявление, че същото признава иска, като се сочи, че изпълнителното дело е прекратено и сумите действително са погасени по давност. Моли се за присъждане на разноски по чл. 78, ал.2 ГПК в полза на ответника, тъй като е признал иска и не е станал повод за завеждане на делото.

       Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124  ГПК.

              Ищецът твърди, че не дължи сумата от 3393,23лв. /три хиляди триста деветдесет и три лева и 23ст./, представляваща, както следва: 3208,09лв. представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит от 09.09.2008г., 145,22лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2010г. до 30.01.2011г. и 39,92лв. представляваща наказателна лихва за периода от 21.07.2010г. до 30.01.2011 г.

              В исковата молба се твърди, че процесиите задължения на ищцата към ответника, са обективирани в изпълнителен лист от 28.04.2011г. издаден по ч. гр.д. №**** по описа на СРС за 2011г. в полза банка „ЦКБ" АД, която се явява първоначален кредитор и заемодател на доверителната ми. За удоволетворяване на вземанията си „ЦКБ“- АД, с молба от 01.06.2011 г. е образувало изпълнително дело №910 по описа на ЧСИ-М. П. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие СГС за 2011г.

               В хода на изпълнителното производство ЧСИ е връчил ПДИ на длъжника, наложил запори в различни банки на 01.06.2011г. като от всичките наложени запори единствено по един от тях третото задължено лице е превело по сметката на ЧСИ сума в размер на 11,51лв. на 23.06.2011г., което всъщност представлява последното валидно изпълнително действие предприето по делото.

            На 31.01.2012г. първоначалният взискател банка „ЦКБ“, АД с нарочна молба, уведомява съдебния изпълнител, че е сключила договор за цесия за процесното вземане с ответника "Финанс инфо асистанс" ЕООД на 28.12.2011г.

           На 07.03.2012г. „Финанс инфо асистанс“- ЕООД, депозира молба пред ЧСИ по процесното изп. дело, да бъде конситуирано като нов взискател и прилага копие от договора за цесия без да иска извършването на изп. действия. На 30.07.2018г, е посочено, че  ответното дружество взискател, е отправило молба ЧСИ, да направи справка за трудовите договори на длъжника, на 01.07.2019г. депозира молба пред ЧСИ за налагането на запор върху тр. възнаграждение на доверителката ми, получавано при работодателят и „Атлантик дивайн" ЕАД.Третото задължено  лице работодател, признало запора и го изпълило като удържало и превеждало по сметката на ЧСИ сума в размер на 350,00лв.

              На 12.08.2019 г. взискателят отправил молба ЧСИ, да му бъде върнат изп. лист. На 13.08.2019г, ЧСИ изпратил съобщение до третото задължено лице „Атлантик дивайн“ ЕАД за вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и издало постановление за прекратяване на изпълнителното дело. На 14.08.2019г. изпълнителния лист, служещ като основание за образуване на изп. дело е бил върнат на ответното дружество. От горното следвало да се приеме, че от датата на последното валидно изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело -23.06.2011г. до 23.06.2013г. е изтекъл период от две години, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и съдебния изпълнител също не е извършвал такива по свой почин и изп. дело №***/**г. на ЧСИ- М. П. се е прекратило по силата на правната норма - „ех lege“, като от 24.06.2014г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок на процесното вземане, който срок е изтекъл на 24.06.2018г. а ответното дружество не е предприело действия, с които да спре изтичането на давностния срок.  Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът с доклада си е разпределил доказателствена тежест в процеса, като е указал, че тежестта на доказване в процеса се носи от ответника, като същият следва да докаже основанието, от което произтичат процесните вземания, размера им и че за периода от настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

  Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.

 

 

 

Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват и процесуално допустими.

 

С оглед на изложеното, съдът намира, че отразяването на тези суми като задължения на ищеца към ответното дружество, в частност чрез отнасянето им по блокирана счетоводна сметка, с посочен абонат и неотписването им като такива от партидата за процесния имот, с титуляр ищецът, поражда правния интерес на същия да поиска признаване на недължимостта им, в т. ч. чрез заявеното в процеса основание – погасяването им по давност, започнала да тече след настъпването на изискуемостта им и изтекла към датата на образуване на производството. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответното дружество, насочени към

Изясни се, че основанието, на което ищецът оспорва дължимостта на вземанията е погасяването им по давност. Изясни се, и видно от заявеното от ответника, то същият признава иска и сочи, че вземанията са погасени по давност. Същевременно обаче, разпоредбата на чл.237 ГПК уреждаща този въпрос е изрично и същата гласи, че - Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая обаче, макар и ответната страна да е направила такова изявление, то ищецът не е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което и съдът не може да постанови такова, тъй като не са налице изискуемите предпоставки на цитираната разпоредба. Следователно съдът следва да съобрази и изложените обстоятелства и фактите, за които са били ангажирани доказателства по делото. Съдът съобразявойки, същите намира следното:

По делото не се спори и се установява, че процесиите задължения на ищцата към ответника, са обективирани в изпълнителен лист от 28.04.2011г. издаден по ч. гр.д. №**** по описа на СРС за 2011г. в полза банка „ЦКБ" АД, която се явява първоначален кредитор и заемодател на доверителната ми. За удоволетворяване на вземанията си "ЦКБ" АД, с молба от 01.06.2011 г. е  било образувало изпълнително дело №910 по описа на ЧСИ-М. П. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие СГС за 2011г, приложено по настоящото дело.

В хода на изпълнителното производство ЧСИ е връчил ПДИ на длъжника, наложил запори в различни банки на 01.06.2011г. като от всичките наложени запори единствено по един от тях третото задължено лице е превело по сметката на ЧСИ сума в размер на 11,51лв. на 23.06.2011г. което всъщност представлява и видно от изп дело и последното валидно изпълнително действие предприето по делото.

На 31,01.2012г. първоначалният взискател банка „ЦКБ" АД с нарочна молба, уведомява съдебния изпълнител, че е сключила договор за цесия за процесното вземане с ответника "Финанс инфо асистанс" ЕООД на 28.12.2011г.

На 07.03.2012г. "Финанс инфо асистанс" ЕООД, депозира молба пред ЧСИ по процесното изп. дело, да бъде конситуирано като нов взискател и прилага копие от договора за цесия без да иска извършването на изп. действия.

На 30.07.2018г, ответното дружество взискател, моли ЧСИ, да направи справка за трудовите договори на длъжника, на 01.07.2019г. депозира молба пред ЧСИ за налагането на запор върху тр. възнаграждение на доверителката ми, получавано при работодателят 'и „Атлантик дивайн" ЕАД.Третото зад. лице работодател, признава запора и го изпълнява като, удържа и превежда по сметката на ЧСИ сума в размер на 350,00лв.

На 12.08.2019 г. взискателят моли ЧСИ, да му бъде върнат изп. лист.На 13.08.2019г, ЧСИ изпраща съобщение до третото задължено лице „Атлантик дивайн" ЕАД за вдигане на наложения запор върху тр, възнаграждение на длъжника и издава постановление за прекратяване на изпълнителното дело.На 14.08.2019г. изпълнителния лист, служещ като основание за образуване на изп. дело е върнат на ответното дружество.

С оглед изложената фктическа обстановка и предприетите по изпълнителното дело валидни изпълнителни действия е видно, че след 23.06.2011 г взискателят, не е искал извършването на изпълнителни действия, нито съдебният изпълнител е извършвал такива и вземането се е погасило по давност.

Съгласно ТР по т.д. №2/13г. на ВКС ОСГТК погасителната давност, за процесиите задължения, в хода на изпълнителното производство, в условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тече от датата на последното валидно изпълнително действие, предприето по изпълнително дело №910 по описа на ЧСИ-М. П. с per.№*** на КЧСИ за 2011г.- 23.06.2011г. представляващо частично плащане по наложен запор от третото зад. лице работодател на длъжника.Т. е. от 23.06.2011г. е започнал да тече предвидения от закона петгодишен давностен срок, който срок е изтекъл на 23.06.2016г. - делничен ден и процесното задължение се е погасило по давност, като в този смисъл идложените доводи в исковата молба се явяват основателни, за което и ответната такава не спори.

При разглеждане на горецитираните факти в условията на действие по отношение на давностния срок, на обявеното за изгубило действието си ППВС №3/1980г. отново се достига до извод, че процесиите суми са погасени по давност защото, съгласно приетото в горецитираното постановление, давност за процесиите задължения не тече докато изпълнителното производство е висящо.

Съгласно чл.433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължеие на две години.

При извод, че  последното валидно изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело е  -23.06.2011г. то- до 23.0б.2013г. е изтекъл период от две години, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и съдебния изпълнител също не е извършвал такива по свой почин и изп. дело №***/**г. на ЧСИ- М. П. се е прекратило по силата на правната норма - „ех lege", като от 24.06.2013 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен, като в случая предвид естеството на вземането – то приложима е общата петгодишна давност като срок. Този  срок на процесното вземане, е изтекъл на 24.06.2018г. а ответното дружество не е предприело действия, с които да спре изтичането на давностния срок, за което е не се спори по делото. Следва само в допълнение да се посочи, че  поисканото с молба от 01.07.2019г. налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и последващо наложения запор от ЧСИ, както и изпълнението по запора от третото задължено лице, не са валидни изпълнителни действия, които могат да спрат изтичането да давностния срок защото се поискани и извършени след като изпълнителното дело е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК към 23.06.2013г. и след изтичане на предвидения давностен срок.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

С оглед гореизложеното и в срок, отправеното възражение за изтекла погасителна давност, за процесните суми, съдът намира, че се явява основателно такова.С оглед на което и следва да се приеме за установено по отношение на Е.Е.Ш. с ЕГН:**********, че  същата не дължи на "Финанс инфо асистанс" ЕООД ЕИК:********* сумата в общ размер на 3393,23лв. от които3208,09лв. представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит от 09.09.2008г.145,22лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2010г. до 30.01.2011  г и 39,92лв. представляваща наказателна лихва за периода от 21,07,2010г, до 30.01.2011 г,за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011г. издаден по ч. гр.д, №**** по описа на СРС за 2011г., поради погасяването им по давност.

 

 

При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране на паричните притезания.

В настоящия случай, въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответното дружество не ангажира доказателства, а и не наведе твърдения, за предприемането на конкретни действия, които да са довели до спиране и/или прекъсване на давностния срок за вземанията, като напротив признава изтичането на давността.

Ответникът, чиято е тежестта да установи, че в негова полза са възникнали и съществуват паричните притезания, предмет на исковите претенции по чл. 124, ал. 1 ГПК, въпреки дадените му указания, не ангажира доказателства за това, нито конкретно за настъпване на основание, довело до спиране и/или прекъсване на давностния срок.

С оглед на горното, предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, основани на твърдението за недължимост на сумите от ищцата като погасени по давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени, като погасяването на главните задължение води до погасяване и на акцесорните такива.

 

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – основателност на исковите претенции, право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сума в общ размер от от  665 лв., представляваща сторени разноски по делото за държавна такса, такса ЧСИ и такса за издаване на съдебно удостоверение  и адвокатско възнаграждение, съгласно списък –стр.23  от делото по чл. 80 ГПК. Следва да се посочи, че в случая предвид непостановяване на решение при признание на иска, съдът не може да приложи, така както е поискано в писмените бележки решение при признание на иска.

 

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е.Е.Ш. с ЕГН:**********, срещу „Финанс инфо асистанс“- ЕООД ЕИК:********* обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е.Е.Ш. с ЕГН:********** не дължи на „Финанс инфо асистанс“- ЕООД ЕИК:********* сумата в общ размер на 3393,23лв. от които;3208,09лв. представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит от 09.09.2008г.145,22лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2010г. до 30.01.2011 г., 39,92лв. представляваща наказателна лихва за периода от 21,07,2010г, до 30.01.2011 г.., за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011г. издаден по ч. гр.д, №**** по описа на СРС за 2011г., и за които е било образувано изпълнително дело №910 по описа на ЧСИ-М. П. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие СГС за 2011г.,  което е било прекратено,  поради погасяването и по давност.

ОСЪЖДА  „Финанс инфо асистанс“- ЕООД ЕИК:********* , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е.Е.Ш. с ЕГН:**********, сумата от  665 лв., представляваща сторени разноски по делото за държавна такса, такса ЧСИ и такса за издаване на съдебно удостоверение  и адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

         Вярно с оригинала:С.Г.                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: