Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 30.03.2009г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34–ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.В.
при секретаря С.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 944
по описа за 2007г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ищците К.Н.Д. и С.З.Д. против ответницата В.М.Д. иск с правно
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за приемане за установено по отношение на
ответницата, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ № 175 по плана на м.”***”, гр.Варна,
с площ от 1210 кв.м., при граници: ПИ № 176, общинско място, ПИ № 103 и път и ПИ № 176 с площ от 798 кв.м., при
граници: ПИ № 177, общинско място, ПИ № 175 и път. Ищецът К.Д. твърди, че по
силата на договор за дарение от баща си Н, Д. Д., обективирано в нот.акт № 80,
том 5, дело № 1611/1961г. е придобил собствеността върху реална част с площ от
1 500 кв.м. от собственото на баща му лозе цялото с площ от 5 дка, находящо се
в местността „***” на гр.Варна, при граници на дарената част: общинска хавра,
наследници на П. А., път и останалата част от имота, която по действащия план
включва ПИ № 175 с площ от 1210 кв.м. и ПИ № 176 с площ от 798 кв.м. с обща
площ от 2008 кв.м. Сочи, че е придобил собствеността по отношение на 1 500
кв.м. – по силата на дарението от 1961г., а за разликата над 1 500 кв.м. до
2008 кв.м. – по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Излага, че
на 16.02.1972г. е съставен нот.акт № 193, том 1, дело № 391/1972г., обективиращ
сключен между него и В. А. А. договор за дарение на ½ ид.част от имота
описан в нот.акт № 80/1961г., за който твърди, че не е подписан от него. Прави
възражение за нищожност на нот.акт № 193, том 1, дело № 391/1972г. поради липса
на форма на нотариалното удостоверяване във връзка с неправилното отбелязване
на фамилията на дарителя – „Ж.” вместо „Д.”. В следствие на тази нищожна
разпоредителна сделка, наследникът на В. А. – Й. В. А. се е легитимирал като
собственик на имота описан в нот. акт на своя наследодател, обективирана в
нот.акт № 8, том 14, дело №8996/24.06.1997г. Твърди, че ответницата В.Д.
оспорва правото му на собственост с фактът, че същата се легитимира като
собственик на 750/1500 ид.части от имот № 292 по стар план, представляващ имот №
175 по плана на местност „***”, по силата на извършено в нейна полза дарение от
Й. В. А., обективирано в нот.акт № 205, том 2, рег. № 4666, дело № 216/2001г. Сочи,
че ответницата не е станала собственик на имота, поради това, че в следствие на
нищожното дарствено разпореждане през 1972г. нейните праводатели, в това число
дарителят й Й. А. също не са станали собственици. По отношение на втората ищца С.Д.
се излага, че същата, в качеството й на съпруга на ищеца К.Д. е владяла съвместно с него процесния имот,
поради което същият е придобит от тях по давност в условията на съпружеска
имуществена общност.
От наличните по делото данни се
установява, че на 11.04.2008г. ищецът К.Д. е починал, като с оглед
представените доказателство за отказ от наследството му от наследниците по
закон О.К.Д. и Н.К.Г. /син и дъщеря/ единствен него наследник е С.З.Д.. Предвид
на факта, че същата участва в производството като ищцец, съдът не е предприел
действия по конституиране на наследници на починалия ищец по реда на чл.120 от ГПК /отм./.
С определение от съдебно заседание,
проведено на 23.02.2009г., по молба на ищцата С.Д., чрез процесуалния й
представител е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.97,
ал.1 от ГПК /отм,./, чрез въвеждане в условията на евентуалност на второ
придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна давност върху
½ ид.част от имота в периода от 1972г. до настоящия момент, евентуално
от м.Март 1990г. до настоящия момент.
В съдебно заседание ищците К.Д. и С.Д.,
чрез процесуалния си представител поддържат предявения иск и молят същият да
бъде уважен.
Ответницата В.Д., чрез процесуални си
представител оспорва иска. Предявява насрещен иск с правно основание чл.108 от
ЗС за осъждане на ищците да предадат владението върху 750 кв.м. ид.части от ПИ №
175, целият с площ от 1500 кв.м., при граници на имота: ПИ № 103 и ПИ № 176. Твърди,
че е придобила собствеността по силата на извършено в нейна полза дарение от Й.
В. обективирано в нот.акт № 205/2001г. В условията на евентуалност се позовава
на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 13.07.2001г. до месец
Май 2007г., присъединено към владението на наследодателя на праводателят й и
самият праводател, упражнявано от 1972г.
С определение, постановено в съдебно
заседание на 11.02.2008г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от
ответницата насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ответниците по насрещния иск – К.Д. и С.Д.,
чрез процесуалния си представител са оспорили насрещния иск. Твърдят, че от
1972г. до смъртта си през 1990г. В. А. е ползвал реална част от имота
собственост на К.Д. с площ от 1500 кв.м., но след това, владението не е
продължено от наследника му Й. В., респективно от надарената от него ответница В.Д..
Излагат, че целият процесен имот след смъртта на В. А. е владян изцяло от
ищците.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приложеният по делото нот.акт № 80/18.09.1961г., Н. Д.Ж.е
дарил на сина си К. Н. Ж.1,5 дка от
собственото си лозе, находящо се в гр.В., местност „***”, цялото с площ от 5
дка, при граници на надарената част: общинска хавра, наследници на П. А., път и
останалата част от имота на дарителя Н. Ж..
С договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нот.акт № 193, том 1, дело № 391/1972г., К. Н. Ж.
е дарил на В. А. А. ½ ид.част от лозе, цялото с площ от 1,500 дка
находящо се в землището на гр.В., местност „***”, при граници: общинска хавра,
наследници на П. А. път и Н. Д..
С нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 8, том 14, дело №
8996/1997г., варненски нотариус е признал Й. В. А. за собственик по наследство
на 750 кв.м. ид.части от лозе, цялото с площ от 1 500 кв.м.,находящо се в землището
на гр.В., местност „***”, съставляващо пл. № 292 по КП на местността, при
граници: общинска хавра, наследници на П. А., път и Н. Д.Ж..
С договор, обективиран в
нот.акт № 205, том 2, рег. № 4666, дело № 216/13.07.2001г. Й. В. А. е дарил В.М.Д.
собствения си недвижим имот, представляващ 750 кв.м. ид.части от поземлен имот,
находящ се в местността „***”, целият с площ от 1 500 кв.м., представляващ пл.
№ 175, идентичен с имот пл. № 292 по стар план на местност „***”, при граници
на имота: път имоти пл. № 103, № 176.
Видно от приложения по
делото нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 72, том 5, рег. № 14397, дело № 776 от 2007г., К.Н.Д. е бил
признат за собственик на дворно място в гр.В., СО.”***”, представляващо ПИ 175
и 176 по плана на СО.”***”, цялото с площ от 2 008 кв.м., от които ПИ № 175 –
1210 кв.м. и ПИ № 176-798 кв.м., при граници на целия имот: гора, ПИ № 103, улица
и ПИ № 177, заедно с построената в имота сграда, подобрения и приращения.
Представен е и позволителен
билет № 762 от 07.07.1966г. на името на К.Н.Д., с който същият е получил
разрешение да направи стопанска постройка до 12 кв.м. в имота в местността „***”.
Във връзка с направеното от
ищците Джогови оспорване автентичността на подписа на дарителя – К.Д., положен
на приложения по делото договор за дарение, обективиран в нот.акт № 193, том 1,
дело № 391/1972г. са проведени единична и тричленна Съдебно-почеркова
експертиза, от заключенията по които се установява, че подписът положен под
„дарител” в цитирания нот.акт е изпълнен от К.Н.Д..
От заключението на
назначената по делото СТЕ, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Й. А.
се установява, че площтта на ПИ № 175 по
действащия план на СО.”***” е 1210 кв.м.
В хода на производството са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. Л. А., С. П. С. М.
Я. М.и С. Р.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявеният
от ищците главен иск е такъв с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за
приемане за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на
описания в исковата молба недвижим имот, представляващ лозе с площ от 1500
кв.м., който по действащия план включва ПИ № 175 по плана на м.”***”,
гр.Варна, с площ от 1210 кв.м., при граници: ПИ № 176, общинско място, ПИ № 103
и път и ПИ № 176 с площ от 798
кв.м., при граници: ПИ № 177, общинско място, ПИ № 175 и път. Наведеното главно
придобивно основание, на което се позовават ищците е придобиване на имота по
силата на извършено в полза на К.Д. дарение от неговия баща Н. Д. през 1961г.
Положителният установителен иск за собственост се
явява процесуално допустим, с оглед наведените твърдения за принадлежност на
собствеността в патримониума на ищците, осъществяване от тях на фактическа
власт по отношение на същия и твърденията за оспорване на собствеността им от
ответницата по иска. Основателността на предявения иск предполага установяване
от ищците, чиято е доказателствената тежест съобразно правилата на чл.127 от ГПК /отм./ при условията на пълно и главно доказване, че са придобили
собствеността по силата на въведеното от тях придобивно основание. Приложения
по делото нот.акт за дарение № 80/18.09.1961г. легитимира ищецът К.Д. като
собственик на дарения му от Н. Д. недвижим имот, представляващ част от
собственото на дарителя лозе с площ от 5 дка, а именно 1,5 дка лозе, находящо
се в местността „***” на гр.В., при граници на дарената част: общинска хавра,
наследници на П. А., път и останалата част от имота. По делото не се спори, че
така дареното лозе с площ от 1,5 дка се включва в ПИ № 175 и ПИ № 176 по плана
на СО.”***”, на гр.Варна, макар и с увеличена площ от 2008 кв.м. – измерени
графично по плана, поради което съдът приема, че ищците се легитимират като
собственици на посочената площ от 1 500 кв.м., но не и на разликата до 2008
кв.м., тъй като по отношение на тях ищците не са ангажирали доказателства за
придобиването им по силата на давностно владение.
Изводът
относно основателността на предявеният главен иск с правно основание чл.97,
ал.1 от ГПК /отм./ предполага и зависи от разглеждане по същество и на правоизключващата
правата на ищците и приета за съвместно разглеждане по реда на чл.104 от ГПК
/отм./ насреща искова претенция от ответницата по иска В.Д. спрямо ищците с
правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответницата – С.Д. лично и като
наследник по закон на починалия в хода на процеса ищец К.Д. да предаде на
ищцата по насрещния иск владението върху 750 кв.м. идеални части от поземлен
имот с площ от 1500 кв.м., представляващ имот пл. № 175 по плана на СО.”***”,
землище гр.Варна, при граници: пл. № 103, пл. № 176. Ищцата по насрещния иск се
позовава на деривативно придобивно основание, представляващо правна сделка, а
именно извършено в нейна полза дарение на 750 кв.м. ид.части от ПИ с площ от 1
500 кв.м., находящ се в местност „***” и представляващ пл. № 175, обективирано
в нот.акт № 205, том 2, рег. № 4666, дело № 216/2001г. Правото на собственост
на В.Д. е оспорено с твърдение, че същата не е придобила собствеността по
отношение на описания в нот.акт за дарение недвижим имот, доколкото нейният
праводател - дарителят Й. В. А. не е станал собственик, тъй като и неговия
наследодател В. А.А. не е придобил собствеността по отношение на имота описан в
нот.акт № 193, том 1, дело № 391/1972г., поради това, че обективираната в
нот.акт сделка е нищожна, тъй като дарителят по този акт – К.Д. не е изразил
валидна воля за дарение на ½ ид.част от лозето с площ от 1 500 кв.м. в
местността „***”, в следствие на това, че не е подписал нотариалния акт, както
и поради това, че нотариалното удостоверяване е нищожно поради неспазване на
формата, във връзка с изписване фамилното име на дарителя. Предприетото от
ищците Джогови оспорване автентичността
на подписа положен под дарител в нот.акт № 193, том 1, дело № 391/1972г. не е
проведено успешно, съобразно заключенията на единичната и тричленната
съдебно-почеркова експертиза, поради което съдът приема, че с цитираният
нот.акт К.Д. е дарил на В.А. ½ ид.част от лозето с площ от 1500 кв.м. в
местността „***” и на това основание последният е станал собственик на
дареното. Не е налице нищожност на договора от 1972г. и на второто въведено
основание - поради липса на форма в следствие неправилното вписване на
фамилията на дарителя Д., тъй като от приложените по делото писмени
доказателства, в това число Удостоверение за раждане на О.К.Д. става ясно, че фамилното име на К. е именно Д.,
а не „Ж.” и се касае единствено за допусната техническа грешка в нот.акт.
По
силата на наследствено правоотношение, след смъртта на В.А. през 1990г.,
собствеността е преминала в патримониума на Й. В.А., който е могъл валидно да се
разпорежда с нея в полза на дарената В.Д.. Следователно към момента на
сключване на договора за дарение от 16.02.1972г. в полза на В., К.Д. е загубил собствеността
по отношение на 750 кв.м. ид.части от имот № 175 по плана на местност „***”,
целият с площ от 1 500 кв.м, който надлежно е бил придобит отново по договор за
дарение от 13.07.2001г. от В.М.Д..
Предвид
изложеното по-горе съдът приема, че с извършената транслативна сделка от
16.02.1972г. ищецът К.Д. се е разпоредил с ½ ид.част от собствения му,
придобит по дарение от Н. Д. от 18.09.1961г.
имот с площ от 1500 кв.м., за който се твърди, че обхваща имоти с № 175 и № 176
по плана на СО.”***”, поради което понастоящем същият не се легитимира като собственик
на процесния имот въз основа на извършеното в негова полза дарение, обективирано
в нот.акт № 80/18.09.1961г. На това основание главният иск с правно основание
чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Горното
налага да се разгледа по същество и предявената в условията на евентуалност
претенция за придобиване на процесния имот от ищцата С.З.Д. по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност
върху ½ ид.част от имота от 1972г. до настоящия момент,
респективно от месец Март 1990г. до настоящия момент.
Предявената
в условията на евентуалност претенция за придобиване на ½ ид.част имота
от ищцата С.Д. въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода
от 1972г. до настоящия момент, респективно от м.Март 1990г. до настоящия момент
съдът намира за неоснователна по следните съображения. Ангажираните от ищцовата
страна доказателства досежно упражняваното от нея давностно владение по
отношение на процесния имот са събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите – В.а., С. П., М. М. и С. Р.. От анализът на същите не се стига до
извод ищцата С.Д. изобщо да е била във владение на процесния имот, в следствие
на което съдът да преценява изтекъл ли е в нейна полза изискуемият от закона
период на непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение. Дори да се
приеме, че възражението изхожда от името на ищцата в качеството и на наследник
по закон на починалия К.Д., т.е. че се твърди изтекла в полза на последния
придобивна давност, то горният извод би останал непроменен. Към 1972г. посочена
от ищцовата страна като начало на давностното им владение, по силата на
валидната разпоредителна сделка, обективирана в нот.акт № 193, том 1, дело № 391/1972г. е възникнала
обикновена съсобственост между К.Д. и надарения В. А., като всеки от двамата се
е легитимирал като собственик на идеални части от лозето с площ от 1500 кв.м.
Следователно въведеното възражение за придобиване на имота на оригинерно
придобивно основание от ищците съдържа в себе си имплицитно твърдение, че от
1972г. К.Д. и съпругата му С.Д. са владяли частта от съсобствения имот дарена
на В. А.за себе си, с намерение да я своят. Установяването на това твърдение,
което е в тежест именно на ищците предполага при условията на пълно и главно
доказване да докажат, че те не само са ползвали имота на В. А., респективно на
неговите наследници и правоприемници, но и че са променили намерението си като
са завладяли частите на съсобственика и са манифестирали това свое намерение,
което е достигнало до съсобственика. Промяната на намерението следва да бъде
демонстрирана чрез предприемането на конкретни действия, с които се отричат
правата на съсобственика, да показват, че имотът се владее за себе си с
намерение за своене и тези действия да са станали достояние на съсобственика. Анализът
на свидетелските показания не навежда на подобен извод, напротив. Именно
свидетелите на ищците В. А. и С. С. в показанията си излагат, че в имота на Костадин идвал техен роднина В.,
който работел мястото. В имота имало постройка, която В. ползвал за живеене.
Частта от имота, която ползвал В. била със самостоятелен вход и врата.
Свидетелят С. посочва, че В. останал в имота на К. доста време. Същият говори,
че „Вельовото парче” от имота било оградено от към гората с мрежа. Лозето на
свидетеля било съседно на това на К., а до неговото било „лозето на Вельо”, въз
основа на което съдът прави извод, че свидетелите са възприели мястото от
имота, обработвано от В. /В. А./ именно като негово, което се установява и от
събраните по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите М. М.
и С. Р., които съдът кредитира като достоверни и непротиворечиви по между си и
на останалия събран доказателствен материал се установява, че след 2000г.,
когато е придобит имота от ответницата В.Д., свидетелите са посещавали имота,
който е бил ограден, обработвали са мястото с фреза, което обуславя извод, че
ответницата е предприемала действия, с които е демонстрирала качеството си на
собственик по отношение на имота, което пък изключва същият да е владян от
ищците Д. по начин изключващ правата на ответницата като съсобственик на същия.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявеното в условията на евентуалност от
ищцата по главния иск придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза
придибивна давност в периода от 1972г. до настоящия момент, респективно от
м.Март 1990г. до настоящия момент се явява неоснователно. Ищцата в лично
качество и като наследник по закон на починалия в хода на производството ищец К.
Д. Д. не е установила да е придобила собствеността по отношение на процесния
имот, представляващ лозе с площ от 1 500 кв.м., представляващ ПИ
№ 175 по плана на м.”***”, гр.В., с площ от 1210 кв.м., при граници: ПИ №
176, общинско място, ПИ № 103 и път и ПИ
№ 176 с площ от 798 кв.м., при граници: ПИ № 177, общинско място, ПИ № 175
и път, поради което предявените кумулативно обективно съединени искови претенции
с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и на двете въведени придобивни основания.
По отношение предявеният
насрещен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, съдът намира
следното:
Основателното провеждане на
ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно
доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл.
108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищцата, придобито на твърдяното
основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот, както
и липса на правно основание за това.
От изложените по-горе
мотиви съдът приема за установено, че ищцата В.М.Д. е придобила собствеността
по отношение на процесния имот, представляващ 750 кв.м. ид.части от ПИ № 175,
целият с площ от 1500 кв.м., при граници на имота: ПИ № 103 и ПИ № 176 по плана
на СО.”***”, землище гр.В. по силата на извършено в нейна полза дарение от Й. В.
А., обективирано в нот.акт № 205, том 2, рег. № 4666, дело № 216/2001г. Не се
спори по делото, че ищцата е във владение на процесния имот, нещо повече именно
такива са били твърденията в исковата молба, а в такъв смисъл е и защитното
възражение за придобиване на имота въз основа на изтекла в полза на ищцата
придобивна давност в следствие упражнявано владение до настоящия момент.
Ответниците по насрещния иск, чиято е доказателствената тежест не установиха за
тях да е налице валидно правно основание, въз основа на което да упражняват
фактическа власт по отношение на процесния имот – нито по силата на правна
сделка – дарение, нито въз основа на оригинерно придобивно основание – изтекла
в тяхна полза придобивна давност, поради което съдът приема, че предявеният от В.Д.
осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Уважаването на
главната насрещна искова претенция на В.Д. с правно основание чл.108 от ЗС при
твърдения за придобиване на собствеността по силата на правна сделка прави
безпредметно изследването на правата на същата на въведеното в условията на
евентуалност придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна
давност в периода от 13.07.2001г. до месец Май 2007г.,
присъединено към владението на праводателят й и това на неговия наследодател.
До приключване на устните
състезания страните не са направили искане за присъждане на разноски, поради
което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.З.Д.,
ЕГН ********** *** в лично качество и като наследник по закон и правоприемник в процеса по
реда на чл.120 от ГПК /отм./ на починалия в хода на процеса на 11.04.2008г. К.Н.Д.,
ЕГН ********** против В.М.Д., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./ за приемане за
установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на недвижим
имот, представляващ ПИ № 175 по
плана на м.”***”, гр.В., с площ от 1210 кв.м., при граници: ПИ № 176, общинско
място, ПИ № 103 и път и ПИ № 176 с
площ от 798 кв.м., при граници: ПИ № 177, общинско място, ПИ № 175 и път, при
твърдения за придобиване на собствеността по силата на правна сделка-дарение,
обективирана в нот.акт № 80, том 5, дело № 1611/1961г., а в условията на
евентуалност въз основа на изтекла в полза на ищцата придобивна давност по
отношение на ½ ид.част от имота от 1972г. до настоящия момент.
ОСЪЖДА С.З.Д., ЕГН ********** *** да предаде на В.М.Д., ЕГН ********** *** владението на недвижим имот, представляващ 750 кв.м. ид.части от ПИ № 175, целият с площ
от 1500 кв.м., при граници на имота: ПИ № 103 и ПИ № 176 по плана на СО.”***”,
гр.В., при твърдения за придобиване на собствеността по силата на извършено
в полза на В.М. дарение от Й. В., обективирано в нот.акт № 205, том 2, рег. № 4666, дело №
216/13.07.2001г., на основание чл.108 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд,
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: