Р Е Ш Е Н И Е - 678
гр. Видин,
31.01.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми ноември през две
хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател
: Владимир Крумов
при секретаря Г. Н. и в
присъствието на прокурора .................................. като разгледа докладваното от съдията Крумов
гр. дело № 1491 по описа за 2016год., и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявени са обективно съединени искове от Б.Л.Й.,
ЕГН **********,***, против „ВИПОМ“ АД, ЕИК : *********, със седалище : гр. Видин,
ул.“Цар Иван Асен II“ № 9, с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ и чл. 86
от ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че на 08.04.2004г. между страните бил сключен трудов договор по
силата на който ищецът започнал да работи като леяр – формовчик със срок на
изпитване от 6 месеца. След изтичане на изпитателния срок ищецът продължил да
работи като леяр –формовчик в ответното дружество и срочния трудов договор се
превърнал в безсрочен. Извършваната от ищеца дейност била свързана с извънредна
запрашеност, дължаща се на пясък, кварц и други силикати, в резултат след
петата година от работата на ищеца в леярския цех здравето на ищеца започнало
да се влошава постепенно и непрекъснато. Ищецът започнал да страда от
непрекъсната кашлица, задух, лесна умора и сухи хрипове които създавали
затруднение на ищеца дори при елементарното му обслужване и заради които често
се налагало ищецът да търси лекарска помощ и да приема лекарства. За първи път
ищецът бил приет на болнично лечение заради проблеми с белите му дробове в
МБАЛ“Света Петка“ – Видин, Отделение по „ПФО“ през месец февруари на 2010г.
Първоначалната диагноза, която му била поставена била „Бронхиектатична болест“.
През 2013г. ищецът на два пъти постъпвал на лечение в същото отделение в
МБАЛ“Света Петка“ Видин - през месеци януари и юли, при което му били поставени
диагнозите съответно „ХОББ-бронхитен тип – остра екзацербация“ и „J44.8
Друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест“. С Експертно решение №
2912 / 04.12.2013г. на ТЕЛК – Видин – Общи заболявания на ищеца била призната
ТРН за срок от 1 година с водеща диагноза „Друга хронична обструктивна
белодробна болест“, а като общо заболяване „ХОББ – смесен тип. АХ – I-II СТ“
със срок за една година. С Експертно решение № 0547 / 21.02.2014г. на ТЕЛК –
Видин – Общи заболявания на ищеца била призната ТРН – за срок от една година с
водеща диагноза „Друга хронична обструктивна белодробна болест“, а като общо
заболяване било записано „ХОББ – смесен тип. АХ-I-II СТ.
Налагало се ищецът често да търси лекарска помощ, но състоянието му не се
подобрило. Заради честата загуба на въздух, която ищецът започнал да чувства
като последица от появилата се хронична обструктивна белодробна болест, развил
и симптоматична инсомния /безсъние/ и панически страх от внезапна смърт. Въпреки,
че с Експертно решение на ТЕЛК № 0547 от 21.02.2014г. по Общи болести – Видин
на ищеца била призната 52 % ТНР и бил признат за нетрудоспособен за заеманата
от него длъжност „леяр – формовчик“, ответната страна не пожелала да му
предложи подходяща за здравето му работа и изпратила на ищеца писмо изх. № 570
/ 20.03.2014г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ за прекратяване на
трудовия договор, за което била издадена заповед № III-7 / 20.03.2014г.,
които ищецът получил на 24.03.2014г. Към момента на уволнението на ищеца било
записано, че има общ осигурителен стаж от 29години и четири месеца. Ответната
страна не постъпила коректно с ищеца, тъй като отразила периода през който не
се опита да му осигури работа, а го връщала обратно у дома, не като престой по
вина на ответника, а записала този период като самоотлъчка. В законния срок
ищецът се регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“ Видин, след което било
издадено разпореждане № 051-00-533 – 1 от 04.04.2014г. за получаване по
12,69лв. дневно за периода от 28.03.2014г. до 27.03.2015г. От регистрацията на
ищеца в Дирекция „Бюро по труда“ Видин до настоящия момент ищецът редовно
продължавал да търси подходяща за здравето си работа, но не може да си
намери. След издаване на Експертно
решение № 0547 / 21.02.2014г. на ТЕЛК – Общи болести- Видин на ищеца било
издадено Разпореждане № 1 с Протокол № Р01035 от 23.05.2014г. на Ръководителя
на „ПО“ в ТП на НОИ – Видин, с което на ищеца била определена пенсия поради
общо заболяване. Заради поредно влошаване на здравословното състояние на белите
дробове се наложило ищеца да постъпи на лечение в УБ“МБАЛ“Свети Иван Рилски“
ЕАД –гр. София. Компетентните лекари-специалисти поставили на ищеца точната
диагноза. От лекуващ лекар до ТП на НОИ – Видин било изпратено Бързо известие с
изх. № 19 / 28.08.2014г., входено в ТП на НОИ – Видин с вх. № Н-3829 от
02.09.2014г. От ТП на НОИ било извършено проучване от 13.10.2014г. за
професионална болест съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1 от КСО. Проучването
било проведено за болестта, причинена от смесени минерални прахове с Код по
списъка на професионалните заболявания № 5302
и клинични прояви, предизвикани от въздействието на вредния фактор :
„Смесена / леярска / пневмокониоза, с Код по списъка на професионалните
заболявания № 5302 и код на МКБ-J63.8. и с осигурител – ответната страна.
Представител на последната при проучването и запознаването с протокола е бил
Владимир Симеонов Ангелов, ИБРЗ, който е участвал в Комисията, провела
проучването като представител на работодателя и получил срещу подпис и препис
от този протокол. С Експертно решение на ТЕЛК по Общи и професионални болести
при УБ-МБАЛ“Свети Иван Рилски“ ЕАД гр. София № 0278 от 26.03.2015г. на ищеца
били признати като професионално заболяване заболяванията : „ЛЕЯРСКА
ПНЕВМОКОНИОЗА. ХОББ. СМЕСЕН ТИП ВН/Вентилаторна недостатъчност“ и ДН
1ст/Дихателна недостатъчност първа степен/“ като на ищеца бил определен 50 %
ТНР заради тях с дата на инвалидност 07.11.2014г. Ответната страна подала жалба
срещу решението на ТЕЛК пред НЕЛК – София С Експертно решение на НЕЛК № 0326 от
19.04.2016г. е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК № 0278 / 20.03.2015г. при УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД гр. София
за професионалния характер на заболяването на ищеца „Леярска пневмокониоза“
като в останалата част това експертно решение на ТЕЛК е отменено и е върнато за
ново освидетелстване съгласно становището на състава по белодробни заболявания
досежно заболяването ХОББ и съгласно състава по психически заболявания за
установяване на точната диагноза на ищеца на психическото му заболяване.
Посоченото решение на НЕЛК е получено от ответника на 27.04.2016г. и поради
необжалването му от страните, същото е влязло в сила на 10.05.2016г. В резултат
на това решение от 01.06.2016г. било преустановено заплащането на ищеца на
отпуснатата му пенсия по инвалидност, тъй като заради професионалното му
заболяване „Леярска пневмокониоза“ ищеца има признат 50 % ТНР. Все още не е
налице произнасяне на ТЕЛК по отменените части на Експертно решение на
ТЕЛК-София. Ищецът редовно поддържа регистрацията си в Дирекция „Бюро по труда“
Видин за да бъде устроен на работа съгласно предписанието на ТЕЛК, но все още
не си е намерил подходяща за здравето и
състоянието му работа и не може да получава доходи, с които да осигури своята и
на семейството му издръжка. Заемащите длъжността на ищеца леяри-формовчици
получават непрекъснато увеличение на трудовото възнаграждение, докато ищецът
засега получава само една минимална пенсия с която трябва да издържа себе си и
семейството си, както и да изразходва допълнителни средства ежемесечно за
спазването на ХДР изразяващ се в постоянен прием на лекарства и спазване на
диетичен режим. Наред с трудовото си възнаграждение ищецът е лишен и от съответните
добавки към него. За периода от 28.03.2015г. до 01.09.2015г. ищецът предявил
иск пред ВРС за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между трудовото възнаграждение, ведно с всички добавки към същото, предоставяни
от работодателя, което ищецът би могъл да получи като здрав на длъжността леяр
– формовчик и пенсията му по инвалидност, за което било образувано гр. д. №
1858 / 2015г. по описа на ВРС, което било спряно поради обжалване на ЕР на ТЕЛК
пред НЕЛК. И след 01.09.2015г. до 01.06.2016г. ищецът продължава да търпи
същите вреди, но за тези вреди все още не е предявил искова претенция към
ответника. От 01.06.2016г. вредите на ищеца станали по-големи, тъй като вече не
само доходи от трудова дейност, но не получава и пенсия по инвалидност. Търпените
от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да получава трудово
възнаграждение по професията си, се намират в пряка причинно-следствена връзка
с полученото професионално заболяване. Иска се от съда да бъде постановено
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение
за претърпените имуществени вреди вследствие на полученото професионално
заболяване в размер на по 525,00лв. ежемесечно за времето от 01.06.2016г. до 01.09.2014г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от първия ден на месеца, следващ
месеца, за който се отнася до окончателното издължаване, изразяващи се в
неполучаване на трудовото възнаграждение, което би могъл да получава ведно с
добавките към него за същия период. Претендират се и разноските по делото.
С
писмена молба от 21.10.2016г. ищецът е изменил обстоятелствата на които
основава исковете, като е въвел професионално заболяване „СМЕСЕНА ПНЕВМОКОНИОЗА
/ЛЕАРСКА/ С КЛИНИКА НА БРОНХИТ –ЕМФИЗЕМ И СМЕСЕНА ВЕНТИЛАТОРНА И ДИХАТЕЛНА
НЕДОСТАТЪЧНОСТ 2-РА СТЕПЕН“.
С
определение, постановено в открито съдебно заседание, провело се на
28.11.2016г. съдът е допуснал изменение на обстоятелствата на които се основава
исковата молба и петитума на същата в частта относно въведеното професионално
заболяване „СМЕСЕНА ПНЕВМОКОНИОЗА /ЛЕАРСКА/ С КЛИНИКА НА БРОНХИТ –ЕМФИЗЕМ И
СМЕСЕНА ВЕНТИЛАТОРНА И ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ 2-РА СТЕПЕН“.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител в срока за отговор е оспорил
предявените искове като неоснователни. Навел е доводи, че Експертното решение
на ТЕЛК не е влязло в сила по отношение на всички страни. Твърди, че експертното
решение не е връчено на ответника. Същият разбрал за него на 16.09.2016г. в
хода на съдопроизводствени действия по гр. д. № 1863 / 2015г. на Районен съд
Видин. Ответникът е обжалвал решението на ТЕЛК пред НЕЛК на 21.09.2016г.
Твърди, че през исковия период не е било налице влязло в сила решение на ТЕЛК
за признаване на професионален характер на заболяването.
По
делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно
– счетоводна експертиза.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства
в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна :
Не се
спори от страните въведеното с исковата молба трудово правоотношение между
страните. Със Заповед № III-7 / 20.03.2014г. на ответната страна трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 20.03.2014г. С Експертно решение № 2912 от 04.12.2013г. на МБАЛ
„Света Петка“ АД Видин, на ищеца е определена 52 % трайна неработоспособност
поради общо заболяване със срок за една година. С Експертно решение № 0547 от
21.02.2014г. на МБАЛ „Света Петка“ АД Видин, на ищеца е определена 52 % трайна
неработоспособност поради общо заболяване със срок за две години. С Експертно
решение № 0278 от 26.03.2015г. на Университетска болница – МБАЛ“Св. Иван
Рилски“ ЕАД гр. София, на ищеца е определена 54 % трайна неработоспособност от
която 20 % поради общо заболяване и 50 % поради професионално заболяване, със
срок за три години. Като водеща диагноза е определена Пневмокониоза, причинена
от друга уточнена неорганична прах. С Експертно решение № 0325 от 19.04.2016г.
НЕЛК е отменила и върнала Експертно решение № 0278 от 26.03.2015г. на
Университетска болница – МБАЛ“Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София за ново
освидетелстване. С Експертно решение № 0833 от 17.08.2016г. на Университетска
болница – МБАЛ“Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София, на ищеца е определена 54 %
трайна неработоспособност от която 20 % поради общо заболяване и 60 % поради
професионално заболяване, със срок за три години. Като водеща диагноза е
определена Пневмокониоза, причинена от друга уточнена неорганична прах. Като
професионално заболяване е посочено „СМЕСЕНА ПНЕВМОКОНИОЗА /ЛЕАРСКА/ С КЛИНИКА
НА БРОНХИТ – ЕМФИЗЕМ И СМЕСЕНА ВЕНТИЛАНТОРНА И ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ 2
СТЕПЕН“. Върху експертното решение на ТЕЛК има отбелязване от Регионална
здравна инспекция Видин, че е влязло в сила на 31.08.2016г. Ответната страна е
подала жалба против Експертно решение № 0833 от 17.08.2016г. на Университетска
болница – МБАЛ“Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София до НЕЛК – София, изпратена с
известие за доставяне от 26.09.2016г.
През
исковия период ищецът е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ Видин.
Назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение относно размера на
претендираните суми.
Останалите
по делото доказателства не са необходими, с оглед на приетата фактическа
обстановка, поради което не следва да се обсъждат.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ за причинени имуществени вреди,
респ. пропуснати ползи, настъпили в резултат на полученото професионално
заболяване „СМЕСЕНА ПНЕВМОКОНИОЗА /ЛЕАРСКА/ С КЛИНИКА НА БРОНХИТ – ЕМФИЗЕМ И
СМЕСЕНА ВЕНТИЛАНТОРНА И ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ 2 СТЕПЕН“, изразяващи се в неполучаване
от ищеца на трудово възнаграждение, ведно с всички добавки към същото,
предоставяни от работодателя, което ищецът би могъл да получи като здрав на
длъжността леяр-формовчик за периода от 01.06.2016г. до 01.09.2016г.
Исковете
са неоснователни. Професионалното заболяване е правопораждащият факт,
от който за работника възниква правото да търси от работодателя обезщетение за
претърпените от него вреди. Признаването на професионалния характер на
заболяването е от изключителна компетентност на органите на експертизата по
работоспособността - ТЕЛК и НЕЛК. Постановеното от тези органи решение е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на установено по надлежния ред професионално заболяване, за началната
дата, от която може да бъде претендирано обезщетение за причинените в резултат
на заболяването вреди и за наличието на причинна връзка, като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен
акт относно наличието на въведеното професионално заболяване е пречка за
уважаване на иска по чл. 200 от КТ, тъй като не е налице елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Предвид
обстоятелството, че Експертно
решение № 0833 от 17.08.2016г. на Университетска болница – МБАЛ“Св. Иван
Рилски“ ЕАД гр. София е предмет на обжалване пред НЕЛК – София, съдът намира,
че същото не е влязло в сила. В настоящия случай ответното
дружество е представило доказателства, че е обжалвал експертното решение пред
горестоящия административен орган. Съгласно съдебната практика - Решение № 213 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Б. Белазелков, не е необходимо
върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал, че
решението е влязло в сила и на коя дата. Работодателят, който оспорва
обстоятелството, че решението е влязло в сила трябва да представи
доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия
административен или съдебен орган.
С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски остават в негова
тежест.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявения от Б.Л.Й.,
ЕГН **********,***, против „ВИПОМ“ АД, ЕИК : *********, със седалище : гр.
Видин, ул.“Цар Иван Асен II“ № 9, иск за заплащане на сумата от
1 575,00лв., обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.06.2016г.
до 01.09.2016г., представляващи неполучаване от Б.Л.Й., ЕГН **********, на трудовото
възнаграждение, ведно с добавките за професионален опит и стаж, което ищецът би
могъл да получава като здрав на длъжността леяр-формовчик за периода от
01.06.2016г. до 01.09.2016г., ако не бе се разболял от професионалното
заболяване „СМЕСЕНА ПНЕВМОКОНИОЗА /ЛЕАРСКА/ С КЛИНИКА НА БРОНХИТ – ЕМФИЗЕМ И
СМЕСЕНА ВЕНТИЛАНТОРНА И ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ 2 СТЕПЕН“, която сума е сбор
от по 525,00лв. месечно за същия период, ведно със законната лихва за забава
върху всяко ежемесечно обезщетение от по 525,00лв., считано от първия ден на
месеца, следващ месеца, за който се отнася обезщетението, до окончателното
издължаване, като неоснователен.
Отхвърля искането на Б.Л.Й.,
ЕГН **********,***, за присъждане разноски по производството, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Районен
съдия
: