Решение по дело №816/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 774/27.10.2021г.

гр. Пазарджик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1.     ГЕОРГИ ПЕТРОВ 2.     СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора	Паун Савов	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по к.н.а.х. дело № 816 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Д.Я.П. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния му представител - адв. К., срещу Решение № 375 от 15.06.2021г., постановено по н.а.х. дело № 603/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-1006-000539 от 31.03.2021г., издадено от Началник Група към ОД на МВР - Пазарджик, С-р ПП Пазарджик, с което на Д.Я.П., за нарушение на чл. 104 б, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 а, ал. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния, поради което се моли за неговата отмяна, респ. за отмяна на издаденото НП. В жалбата се сочат аргументи за възприемане от страна на районния съд на фактическа обстановка, която изключвала извършване на процесното нарушение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К., който поддържа касационната жалба и моли да се отмени обжалваното решение, респ. издаденото срещу касатора НП.

Ответникът по касационната жалба -  Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита от гл. юрк. П., в която излага становище по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагражденеие.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – да бъде потвърдено.

Административен съд - Пазарджик като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от Д.Я.П., срещу Наказателно постановление № 21-1006-000539 от 31.03.2021г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Пазарджик, С-р ПП Пазарджик, с което на Д.Я.П., за нарушение на чл. 104 б, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 а, ал. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Посоченото НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 376355 от 02.03.2021г., съставен от Д. Й. С. на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР, гр. Пазарджик, сектор Пътна полиция - Пазарджик.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 23.02.2021 г. св. Гeшев пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил, управляван от неустановено лице. Движели се на път втори клас № 37 ( II- 37), община Пазарджик. Около в 23:00 ч. преминали покрай пазарчето на с. Драгор, където имало струпани много автомобили. Това място било неформално сборище на лица с автомобили, които организирали нерегламентирани състезания с тях - т.нар „гонки“, които често се провеждали именно по този път. Това било известно на св. Г., който е началник сектор Пътна полиция „и поради това той незабавно уведомил колегите си с цел превенция на пътния участък“. Междувременно автомобилът, в който се движел Г., навлязъл в отсечката на пътя от кръстовището за с. Драгор, км 122+250 към гр. Пазарджик. На около 500 метра от началото на този участък бил застигнат от два леки автомобила - сиви, м. БМВ, които с много висока скорост се движили в насрещната пътна лента. Наложило се водачът на автомобила, в който пътувал св. Г., да премине в крайно вдясно, за да осигури безпрепятственото преминаване на двата автомобила. Те отминали с висока скорост и едва на бул. „Георги Бенковски“ в гр. Пазарджик свидетелят забелязал, че са спрели. Той уведомил, чрез съобщение, дежурния към момента автоконтрольор св. Т. - за рег. номер на единия автомобил, който бил регистриран в България, а за другия посочил номер с признание, че може да е възприел погрешно, тъй като е бил с английска регистрация. Св. Т. преминал отсечката до пазарчето, но не видял описаните два автомобила. На пазарчето на с. Драгор имало все още паркирани много автомобили, но всички присъстващи обяснили, че не е имало „гонки“, а само се били събрали да си поговорят.

По предоставените данни за рег. номер на единия автомобил, св. С. открил собственика на автомобила  - св. П.. На 02.03.2021г. тя се явила в сектор Пътна полиция - Пазарджик и пред свидетелите Г. и С. заявила, че лек автомобил с рег. номер *** е неин, но се ползва от жалбоподателя, който е неин брат. П. признала устно и в писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП (л.7), че на 23.02.2021г. автомобилът също е бил управляван от брат ѝ. Още същия ден и той бил призован в Сектор Пътна полиция и също писмено (в обяснение на л.8) и устно пред Г. и С. признал, че той е управлявал автомобила на процесната дата, на която с в процесната отсечка „решили да си пробват колите със С., но не излъчили...“ никоя. При това св. С. съставил против него акт за нарушение по „чл. 104б, т.1 от ЗДвП - за това, че като водач на МПС, в горепосочената отсечка участвал в нерегламентирано състезание заедно с лек автомобил с посочената английска регистрация„

Актът е връчен лично на нарушителя на 02.03.2021г., без да са вписани забележки или възражения от него. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното пред Районен съд Пазарджик НП. Според нарочно съставената разписка, наказателното постановление също е връчено лично на нарушителя на 02.04.2021г., без да са направени възражения или забележки във връзка с връчването.

Това описание на противоправното деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 175 а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП са наложени посочените административни наказания.

В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел, служителят съставил АУАН, който в показанията си подробно е описал обстоятелствата, при които е установено административното нарушение. Разпитан е и свидетелят при съставяне на АУАН. И двамата свидетели, в показанията си подробно са описали обстоятелствата свързани с нарушението.

За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на двата административни акта съответства на нормативно установените изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Актовете са издадени от териториално и материално компетентни за това органи. Напълно спазена е била процедурата по тяхното съставяне, предявяване и връчване на преписи. По същество, районният съд е стигнал до извода, че нарушението е безспорно установено. Прието е, че приобщените по делото доказателства установяват по несъмнен начин осъществяването на процесното административно нарушение от страна на Д.Я.П..

Според първоинстанционния съд, свидетелят Г. има непосредствени възприятия от процесната ситуация, поради което и той е основен източник на информация относно правнорелевенатните факти. Този свидетел добросъвестно признава, че възприел само двата автомобила, но не и водачите. Този на процесния обаче бил установен по един напълно безспорен начин, изключващ всякакво съмнение. По предоставените от Г. данни за рег. номер на автомобила, бил установен собственика - св. П., а тя от своя страна е признала, че автомобилът по принцип се управлявал от нейния брат – Д.П., като той го е управлявал и на процесната дата. Казаното от свидетелката П. се подкрепя и от декларацията по делото - по чл. 188 от ЗДвП, с която удостоверява данни под страх от наказателна отговорност. П., също пред двамата свидетели и служители на Сектор ПП - Пазарджик е потвърдил, че е участвал на процесното място и дата в нерегламентирано състезание с процесния автомобил, съобщавайки и отразявайки в собственоръчно попълнените писмени обяснения дори данни за водача на другия автомобил.

Правилно районният съд е приел за ирелевантни възраженията в писмената защита на жалбоподателя – П., че св. Г. не бил спрял състезаващите се. По отношение на показанията на св. П., първоинстанционният съд е изложил в решението си подробни мотиви относно неприемането им за ползване като фактически изводи по делото, предвид от една страна опровергаването им от показанията на другите двама свидетели и от друга - поради родствената връзка на свидетелката с нарушителя, респ. интересът ѝ по обслужване на защитната му теза.

Районният съд, анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, за безспорно по делото, че на процесната дата и конкретно и ясно посоченото като пътен участък място П. е участвал в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване. Съзнавал е, че това поведение е неправомерно, но въпреки това го е сторил. В тази връзка правилно е прието от АНО, че е изпълнен съставът на нарушението по чл. 104 б, т.1 от ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната норма на чл. 175 а, ал. 1, пр. второ от ЗДвП, която е относима към нарушената разпоредба.

При проверка на обжалваното решение, настоящата касационна инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Съобразно нормата на чл. 104 б от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съгласно чл. 175 а, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за пътищата, пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени с този закон и със Закона за движението по пътищата. Съобразно чл. 2, ал. 1 от съшия закон, пътищата образуват единна пътна мрежа и служат основно за превоз на пътници и товари.

Описаният от свидетеля Г. начин, по който е бил управляван автомобилът с рег. № ***, повече от очевидно, не може да бъде определен, като съответен на правилото на чл. 2, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай П. е използвал пътното платно на второкласен път 37 в отсечката от кръстовище за с. Драгор до началото на гр. Пазарджик (км 122+250), отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари и в пряко нарушение на забраната въведена в чл. 104 б, т. 1 от ЗДвП.

С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, поради което намира, че правилно и законосъобразно същият е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление. Решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му, предвид което същото ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

С оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, на ОД МВР - Пазарджик се дължи възнаграждение за осъществената от гл. юрисконсулт П. защита. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед правилото на чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ, конкретният размер на възнаграждението следва да бъде определен на 80,00 лв.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 375 от 15.06.2021г., постановено по н.а.х. дело № 603/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА Д.Я.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)

 

 2. (П)