Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 17417 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът И.Г.
П.твърди, че на 24.09.2019 г. сключил с „М.“ ЕООД договор за наем на лек
автомобил за периода от 24.09.2019 г. до 02.10.2019 г. По силата на последния
му бил предоставен за временно ползване лек автомобил марка „М.“ модел „****“ с
peг. № В 9663 HP срещу задължението за заплащане на
наемна цена в размер на 70 евро на ден. Наред с това се задължил да остави на
разположение на наемодателя гаранционен депозит в размер на 1 600 лева, която
сума е блокирана по кредитната му сметка. Заявява, че при сключване на договора
заплатил такса „Пълно покритие“ в размер на 20 евро на ден, за да се освободи
от отговорност за обезщетяване на вреди, настъпили в срока на договора.
Излага, че
на 01.10.2019 г. около 7:00 часа в гр. Варна установил частичната липса на
емблема на наетия автомобил, представляваща неразделна част от предната му
пластмасова декоративна решетка. Незабавно подал сигнал до органите на МВР за
посоченото обстоятелство и уведомил ответното дружество на посочения в договор
телефон. На същата дата посетил център на „М.“ ЕООД и върнал наетия автомобил,
ведно с всички предоставени документи и ключове, както и представил
удостоверение, издадено от Първо РУ при ОДМВР-Варна. На 03.10.2019 г. ищецът
поканил ответното дружество да отблокира гаранционния
депозит. Последната била оставена без уважение, като ищецът поддържа, че
дружеството усвоило от кредитната му сметка сума в размер на 1 591.30 лева.
Ищецът
оспорва процесният договор да е сключен при общи условия, доколкото същите не
са подписани от него. В условията на евентуалност поддържа, че съгласно
клаузите на чл. 25 и чл. 32 във вр. с чл. 29 от същите наемодателят няма право
да получи гаранционния депозит в случай на кражба. Счита, че тъй като е
заплатил такса „Пълно покритие“ и е изпълнил условията по чл. 29, т. 1 от ОУ,
не дължи обезщетение за настъпилите вреди вследствие на кражба. Заявява, че е
положил всички необходими мерки за запазване на наетия автомобил, като
извършената кражба се явява случайно събитие, за което не следва да носи
отговорност.
Навежда
доводи за нищожност на чл. 25 и чл. 32 във вр. с чл. 29 от ОУ, като посочва, че
същите осигуряват по-интензивна защита на наемодателя в сравнение с чл. 233,
ал. 1 ЗЗД.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от
1591.30 лева, представляваща получена без основание сума, усвоена от ответното
дружество от кредитната сметка на ищеца на 03.10.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 24.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответното дружество „М.“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който
оспорва предявения иск. Потвърждава наличието на облигационно отношение между
страните по договор за наем на описания в исковата молба лек автомобил, както и
че ищецът е заплатил по същия такса „Пълна защита“. Заявява, че наемателят се е
запознал и е приел общите условия на договора, което е удостоверил с подписване
на договора. Посочва, че на 01.10.2019 г. И. П.уведомил дружеството за
констатираното увреждане на автомобила. Поддържа, че съгласно чл. 32 от ОУ
заплатената такса „Пълно покритие“ не освобождава наемателя от отговорност при
частични липси, загуба на части или аксесоари на автомобила. Заявява, че при
връщане на автомобила ищецът бил уведомен, че предоставеният депозит ще бъде
задържан до получаване на официално становище от застрахователя. Тъй като
застрахователят отказал да покрие процесната щета, от депозита била удържана
сума в размер на 1591.30 лева. Последната е определена въз основа на
предоставената оферта от оторизиран сервиз. На 11.10.2019 г. дружеството
получило фактура за извършения ремонт на стойност 1003.61 лева.
Предвид
изложеното ответникът признава иска за разликата над сумата от 1003.61 лева до
претендирания размер на вземането от 1591.30 лева, т.е. за сума в размер на
587.69 лева. По отношение на сумата от 1003.61 лева оспорва иска и моли същият
да бъде отхвърлен.
Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД получилият
имуществено благо без основание е длъжен да го върне. За да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва в условията
на пълно и главно доказване да установи, че е налице имуществено разместване,
при което претендираната сума е преминала в патримониума на ответното
дружество. Ответникът, от своя страна, следва да докаже възражението си, че
имущественото разместване се е осъществило на валидно правно основание.
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните
обстоятелства: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение между И.Г.
П.и „М.“ ЕООД по договор за наем на лек автомобил за периода от 24.09.2019 г.
до 02.10.2019 г.; 2) че при сключване на договора ищецът е заплатил такса
„Пълна защита“; 3) че в изпълнение на договора по кредитната сметка на ищеца е
блокирана сума в размер на 1600 лева, представляваща гаранционен депозит; 4) че
на 03.10.2019 г. ответното дружество е усвоило сума в размер на 1591.30 лева от
предоставения гаранционен депозит; 5) че процесните вреди по автомобила са настъпили
вследствие на кражба. Наред с изложеното ответникът признава недължимостта на част от удържаната за сметка на
гаранционния депозит сума в размер на 587.69 лева като надвишаваща размера на
действително претърпяната вреда.
В случая спорът между страните е съсредоточен върху
въпроса налице ли е валидно правно основание за удържане на сумата от 1003.61
лева, по отношение на която ответникът оспорва предявения иск.
Съгласно клаузата на чл. 25, т. 2 от Общите условия към
договора за наем /л. 29/, на която клауза се позовава „М.“ ЕООД, наемателят
носи пълна материална отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер
за претърпените вреди и пропуснати ползи в случай на кражба на части от
автомобила и неговото оборудване, липси на детайли или липси на допълнително
предоставено оборудване и аксесоари.
От извършена в открито съдебно заседание на 29.05.2020 г.
съпоставка между приложения по делото заверен препис и представения от
ответната страна оригинал на договора за наем се установява, че общите условия
са изписани на гърба на самия договор, т.е. при подписването му ищецът е имал
обективна възможност да се запознае с тяхното съдържание. При това изрично в
текста на договора за наем е вписано, че наемателят е запознат с общите условия
и е получил препис от тях, което обстоятелство И. П.е удостоверил с полагане на
подписа си. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени доводите на ищеца,
че общите условия не го обвързват.
Що се отнася до доводите на ищеца за нищожност на
цитираната по-горе клауза от общите условия, съдът намира следното:
Чл. 233, ал. 1 ЗЗД урежда пределите на отговорността,
която наемателят носи за вреди, причинени на вещта през време на нейното
ползване. Разпоредбата е императивна и предвижда, че наемателят се освобождава
от отговорност, ако докаже, че настъпилите вреди се дължат на причина, за която
той не отговаря. Предвид характера на коментираната правна норма същата
ограничава свободата на договаряне на страните. В този смисъл е недопустимо
включването в договора на клауза, разширяваща отговорността на наемателя и в
случаите на вреди, причиняването на които не може да му бъде вменено във вина.
Поради изложеното клаузата на чл. 25, т. 2 от Общите условия към процесния
договор за наем се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради
противоречието ѝ със закона и като такава не поражда права и задължения
за страните по наемното правоотношение.
Предвид извода за нищожност на чл. 25, т. 2 от ОУ
въпросът относно отговорността на наемателя следва да бъде уреден съгласно
правилото на чл. 233, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Доколкото между страните е
безспорно, че процесните вреди са настъпили вследствие на кражба, извършена от
трето за облигационното отношение лице, настоящият съдебен състав намира, че
липсва основание за ангажиране имуществената отговорност на ищеца, т.е.
процесната сума е удържана от сметката му без наличието на валидно правно
основание.
Поради горните съображения предявеният иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените по делото разноски за държавна такса в размер на 63.65 лева
и адвокатско възнаграждение в размер от 340 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ***.45.47, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г. П., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 1591.30 лева /хиляда петстотин деветдесет и един лева и
тридесет стотинки/, представляваща получена без основание сума, усвоена от
ответното дружество от кредитната сметка на ищеца на 03.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
момента на депозиране на исковата молба в съда – 24.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ***.45.47, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г. П., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 403.65 лева /четиристотин и
три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в
настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на
ответника „М.“ ЕООД, ЕИК *********, че може да преведе сумите, присъдени в
полза на ищеца И.Г. П., ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, открита в „ЦКБ“ АД, с титуляр адв. П.Т..
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: