Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1890
гр. Пловдив, 21.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на петнадесети
октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 5034/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 19-1030-005955/22.07.2019 г., издадено от Началник Група при ОД на
МВР-Пловдив,
Сектор “Пътна полиция”, с което О.Н.П., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание
глоба в размер на 20.00 лева – за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, 150.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца – за нарушение на чл.
123, ал. 2 ЗДвП и 10.00 лева - за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят, О.Н.П., представляван от адв. Т.А., оспорва
цитираното НП и излага съображения за неправилност и незаконосъобразност. На
първо място се твърди, че авторството на нарушението не е установено по
несъмнен начин, тъй като в случая липсва декларация от собственика на МПС, с
което е допуснато ПТП, тъй като същият е различен от санкционирания водач. На
следващо място се излагат оплаквания срещу това, че нарушението по чл. 123, ал. 2 ЗДвП не е описано, което
препятсвало правото на защита на жалбоподателя, тъй като не били посочени
конкретни факти, а обобщени абстрактни правни понятия. Освен това се твърди, че
по делото не е установено жалбоподателят да не е представял документи, които са
му поискани, в това число не било установено и такива да са му искани. Предвид
това се претендира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, Сектор “Пътна полиция”, оспорва така депозираната жалба и
моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На
12.07.2019 г., около 20.05 ч. жалбоподателят П. управлявал л.а. „Алфа Ромео“ с
рег. № ..., движейки се в град Пловдив, в района на кръстовището на ул.
„Бачково“ и ул. „Стоян Михайловски“. Минавайки покрай паркирани в дясно други
автомобили, същият изгубил за момент контрол над управляваното от него МПС и
реализирал ПТП с паркиран л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ..., като го ударил в
областта на лявата врата и огледало. Вместо да спре и да установи дали и какви
вреди е причинил, както и да установи собственика на паркирания автомобил, като
представи необходимите за пред застрахователя документи, жалбоподателят
продължил по пътя си и малко по-надолу по улицата завил в дясно и паркирал пред
дома си на ул. „Стоян Михайловски“. Свидетел на всичко това станала собственика
на пострадалия автомобил - Н.А.И. от град ..., която наблюдавала случилото се
от балкона на жилището си точно над паркирания ѝ автомобил. Същата
веднага слязла долу, защото искала да потърси сметка на другия водач, но доближавайки
го видяла, че същият се олюлява и изглежда видимо пиян. Тъй като се уплашила от
евентуална агресия на другия водач, Н.И.предпочела да не влиза в
съприкосновение с него, като помолила за съдействие преминаващ на близо мъж,
който бил облечен в униформа на Жандармерията. Лицето се отзовало и попитало
мъжа дали същият е употребил алкохол, като същият потвърдил. В следващия момент
видимо пияният водач, който лъхал на алкохол започнал да обяснява, че нищо
ѝ няма на ударената кола и няма нужда да се вика полиция. След като собственичката
на ударения автомобил му съобщила, че вече е повикала полиция, водачът си
тръгнал и се прибрал в дома си, без да изчака идването на полицейските
служители. При пристигането им на място около 10 минути по-късно, виновният
водач бил установен в дома си, като при проведен разговор с него същият не
оспорил, че той е допуснал констатираното ПТП, но твърдял, че нищо му няма на
автомобила. След това му бил извършен тест за употреба на алкохол, който отчел
концентрация 1,98 промила. Предвид констатираното и тъй като в хода на
проверката водачът не представил СРМПС, срещу същия бил съставен АУАН за
допуснати четири нарушения, в това число за управление на МПС след употреба на
алкохол, в която част производството в последствие било прекратено, предвид
образуването на наказателно такова по чл. 343б, ал. 1 НК. Въз основа на така
съставения АУАН срещу водача П. било издадено и процесното НП, с което същият
бил санкциониран с глоба в размер на 20.00 лева – за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, с глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 4 месеца – за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗДвП и 10.00 лева - за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Недоволен
от този резултат е останал жалбоподателят, който е депозирал жалба срещу
съставеното срещу него НП, претендирайки за неговата отмяна. В хода на
проведеното съдебно следствие от страна на адв. А. е представено Постановление
на РП-Пловдив за прекратяване на производството по чл. 343б,ал.1 НК, поради
недоказаност.
В
хода на проведеното съдебно следствие като свидетел е бил разпитан
актосъставителят – свид. С.П., който в своите показания изцяло е потвърдил
изложените в АУАН и НП фактически констатации. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, доколкото същите се явяват обективни и съответни на останалите
доказателства, в това число на приложения по преписката Протокол за ПТП, Талон
за изследване, Протокол за медицинско изследване, Лист на преглед на пациент и
Обяснения на Н.А.И.. Установената по-горе фактическа обстановка намира опора и
в приложеното по преписката Постановление на РП-Пловдив, а също така и в АУАН,
чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП (според
която отразените в редовно издадения АУАН фактически положения се считат за
установени до доказване на противното), не се опровергава.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните
поделото доказателства обосновават следните птравни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл. 20. ал. 1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. В конкретния случай, че установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства, че на посочените в АУАН и НП дата и
място жалбоподателят не е упражнил достатъчно контрол по отношение на
управляваното от него МПС, доказателство, за което е настъпилото ПТП. В тази
връзка са както приложените по преписката обяснения, така и показанията на
разпитания като свидетел актосъставител, а също така и АУАН, чиято презумптивна
доказателствена сила в случая се явява неопровергана. Пак от тези доказателства
се установява, че на визираните в АУАН и НП дата и място жалбоподателят не е
изпълнил задълженията си като участник в ПТП да предостави данни за
самоличността си и за застраховка „ГО“, с което е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 123, ал. 2 ЗДвП. Съгласно посочената норма, всеки участник в пътнотранспортно
произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава
данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от
произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в
резултат на произшествието. По делото се установява, че след настъпване на
ПТП водачът П. не е останал на място, за да установи какви щети е причинил,
нито е положил усилия, за да установи собственика на засегнатото МПС, а
напротив – отдалечил се е от мястото и при появата на собственика на удареното
МПС не е оказал никакво съдействие и се е прибрал в дома си веднага щом е
разбрал, че полицията е на път. По този начин жалбоподателят е реализирал
съставът и на посочената административна разпоредба, която вменява задължение на
всички участници в ПТП да предоставят данни за самоличността си и за
застраховка „ГО“. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не споделя
наведените съображения за неустановеност на авторството на нарушенията,
доколкото то се установява както от приложените по преписката писмени
доказателства - обяснения на Н.И.и Постановление на РП, така и от показанията
на разпитания като свидетел актосъставител, пред когото жалбоподателят е
признал, че именно той е авторът на ПТП. Конкретно от обясненията на Н.И.пък се
установява, че виновният водач не е оказал никакво съдействие след ПТП, а точно
обратното – проявил е агресия и се е прибрал в дома си щом е разбрал, че
полицията е на път. Пак от показанията на актосъставителя се установява и че в
хода на извършената проверка непосредствено след извършване на деянието при
поискване, водачът не е предоставил СРМПС, посочвайки, че няма такова, тъй като
автомобилът не е негов. При това положение правилно в случая е ангажирана и
отговорността му за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който задължава
водачите да носят в себе си свидетелство за регистрация на МПС, което
управляват. Без значение е обстоятелството, че собственикът на автомобила е
лице, различно от жалбоподателя, доколкото отговорността в случая касае
водачите, а не собствениците. В тази връзка не се споделя и оплакването, че
контролните органи не са извършили необходимото по установяването на
собственика с оглед представянето на Декларация по чл. 188 ЗДвП, доколкото в
случая нарушителят е бил установен по несъмнен начин. Не се споделя и
оплакването, че нарушението по т. 2 от НП не е било описано, с което правото на
защита било нарушено. В действителност се касае за кратко описание, но същото
съдържа в достатъчна степен на конкретика и яснота описание на съставомерните
обстоятелства, а именно: кога, къде, какво се твърди да се е случило. При това
положение съдът намира, че правилно и законосъобразно, при пълна установеност и
несъмнена доказаност на визираните нарушения, наказващият орган е пристъпил към
съставяне на процесното НП.
За
така констатираните нарушения и съобразно съответните санкционни разпоредби,
жалбоподателят е бил санкциониран както следва: глоба в размер на 20.00 лева –
за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, 150.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца – за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗДвП и 10.00
лева - за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Санкциите, предвидени за
нарушенията по чл. 20, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 са фиксирани и не подлежат
на редукция. Що се касае до нарушението по чл. 123, ал. 2, за същото нормата на
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда глоба в размер от 50 до 200 лева. Видно е,
че в случая наказанието е определено малко над предвидения в закона среден
размер, който настоящият съдебен състав оценя като съответен на извършеното и
на обществената опасност на нарушението и нарушителя.
Не са налице основания за
приложението на чл. 28 ЗАНН, защото конкретните нарушения не разкриват
признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от типичната в
сравнение с други нарушения от същия вид. Напротив, касае се за нарушения, които
се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което правилно
в случая наказващият орган не е квалифицирал същите като маловажни по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. В случая жалбоподателят е получил достатъчно голям „бонус“ с
прекратяването на образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК, благодарение на липсата на по-решителни действия от страна на
двамата граждани възприели на място, че водачът е бил пиян още преди да се
прибере в дома си, които е следвало да задържат нарушителя на място до
пристигането на контролните органи.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
НП е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените
съображения, Пловдивският районен съд, ІII н.с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1030-005955/22.07.2019 г., издадено от Началник Група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор “Пътна полиция”, с което О.Н.П., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно
наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева – за нарушение на чл. 20, ал.
1 ЗДвП, 150.00 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 4 месеца – за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗДвП и 10.00 /десет/ лева -
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК