№ 1150
гр. София, 08.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на защитника на осъдения Х. А. Х. срещу определение № 548 от 16.11.2022 г. на
Окръжен съд – Враца (ВрОС), постановено по н.ч.д. № 609/22 г. С определението е оставена
без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от
наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 23.11.2022
г.) адвокат И. С. е подала частна жалба, с която изразява недоволство от отказа за
предсрочното условно освобождаване на подзащитния й Х.. В жалбата е изтъкнато, че
осъденият желаел да работи още от началото на привеждането му от ЗО - Казичене в ЗО –
Бойчиновци, но му била отказвана такава възможност, като едва след посещението на
адвокат С. и считано от 20.10.2022 г. му била подсигурена работа. Твърди се още, че на
осъдения не била предоставена възможност за включване в самодейни и физкултурни
мероприятия. Отбелязан е и фактът, че не била изготвена междинна оценка на риска, както
и че самокритичността към извършените от осъдения деяния са негово личностно
преживяване, което не може да бъде оценено от външни лица. Обърнато е внимание на
трудовата характеристика, съдържаща данни за трайно изградени трудови навици и
съзнателност при изпълняваните от осъдения Х. трудови задължения. Наблегнато е и на
семейното положение и нуждата от неговата помощ в издръжката му. Отправената към
въззивния съд претенция е за отмяна на определението и уважаване на молбата на осъдения.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, извършвайки пълна служебна
проверка, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
1
затворническата администрация, които с основание е приел за обосновани.
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена относимата за изясняването на
предмета на делото фактология:
Х. А. Х. изтърпява наказание от една година лишаване от свобода, наложено му като
общо най-тежко такова за три престъпления, изпълнението по което е било отложено с
изпитателен срок от три години (с влязло в сила на 19.11.2020 г. определение за одобряване
на споразумение по н.о.х.д. № 368/20 г. на РС – Ботевград).
Х. Х. е осъден и с определение за одобряване на споразумение, в сила от 4.2.2022 г.,
по н.о.х.д. № 32/22 г. на РС – Ботевград, за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК. Наложеното
наказание по това дело е три месеца лишаване от свобода и противно на установения ред то
е било изтърпяно преди приведеното по реда на чл. 68 НК лишаване от свобода от една
година. Причина за това е, че определението по н.ч.д. № 50/22 г., с което е приведено в
изпълнение наказанието по първото от посочените осъждания, е било получено в затвора
след като осъденият Х. е бил изтърпял наказанието от три месеца лишаване от свобода и е
бил освободен на 21.4.2022 г.
Така наказанието от една година лишаване от свобода осъденият е започнал да търпи
на 11.5.2022 г. и към датата на разглеждане на делото в първоинстанционния съд е изтърпял
фактически 7 месеца и 21 дни (от които 1 месец и 16 дни от предварителен арест), от работа
– 12 дни или всичко 8 месеца и 3 дни. За изтърпяване са останали 3 месеца и 27 дни.
Изтърпяването на наказанието при определен общ режим е първоначално към
Затвора в гр. София в Затворническо общежитие от открит тип – Казичене. Със заповед №
116 от 31.5.2022 г. на началник сектор ЗООТ „Казичене“ е възложено на осъдения да работи
на външен обект „Емтъртеймънт“ на длъжност „общ работник“, считано от 1 юни 2022 г. В
досието на осъдения не се съдържат никакви данни за това работил ли е на този обект и в
случай на положителен отговор - за какъв период и как се е справял.
От изготвения първоначален доклад (от 18.5.2022 г.) е видно, че е отбелязан
безпроблемен период на адаптация и декларирана нагласа за законосъобразно изтърпяване
на присъдата. Констатиран е бил среден риск от рецидив – 57 точки. Като дефицитни са
били определени зоните: „отношение към правонарушението“; „начин на живот и
обкръжение“; „злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“. Констатиран е бил среден
риск от сериозни вреди за обществото и за лишения от свобода и нисък за персонала в
затвора и за другите лишени от свобода.
Не е изготвена междинна оценка.
Със заповед от 28.6.2022 г., тоест близо месец и половина след постъпването му за
изпълнение на наказанието, осъденият е бил преместен в затворническо общежитие от
открит тип към Затвора – гр. Враца, където е преместен на 7.7.2022 г. и е била изготвена
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода.
С молба от 23.8.2022 г. осъденият е поискал да бъде устройван на работа на различни
външни обекти. В досието не се съдържат данни за произнасянето по тази молба, но видно
от отразеното в доклада по чл. 155 ЗИНЗС, осъденият е бил назначен на работа на външен
обект след преминаване на адаптационния период.
При постъпването на лишения от свобода в ЗООТ „Бойчиновци“ е изготвено
препланиране на присъдата, като част от заложените в плана задачи включват участието на
Х. в корекционна програма „Умения за мислене“, включване в работни групи, участия в
организирани спортни и културномасови мероприятия при наличие на такива. Съобразно
отразеното в доклада по чл. 155 ЗИНЗС до настоящия момент осъденият не е изявил
желание и не е взел участие в нито една корекционна програма.
Рискът от вреди е запазил стойностите си във всички категории. В отношението към
правонарушението е констатиран само частичен напредък като и към момента лишеният от
свобода разкрива нагласи, омаловажаващи причинените вреди, както и липсата на
2
критичност към стореното и подценяването на противообществения му характер. При все че
поведението на осъденият в затвора е добро, като не са регистрирани агресивно прояви, са
отбелязани липсата на добри умения за самоконтрол и себевладеене, налагащи
продължаване на корекционната дейност с него и в този аспект.
Липсата на желание и невключването на осъдения Х. в каквато и да е корекционна
програма и ресоциализиращи мероприятия не позволяват да се приеме изпълнение на
целите в плана на присъдата. Заключението на инспектора по социална дейност и
възпитателна работа е, че при осъдения не може да се говори за трайни и устойчиво
формирано престъпни нагласи, но че установената при него ниска мотивация за спазване на
законите и правилата определя рискът от възможна повтаряемост на престъпната дейност,
което и налага продължаването на работата с него с цел устойчивото му поправяне.
В обобщение, съгласно заключенията на отговорните служители, към този момент
корекционната работа не е постигнала целения позитивен ефект и в този смисъл, не може да
се приеме, че има доказателства за поправянето и превъзпитаването на осъдения.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, но не е налице втората - доказателства за поправянето му.
Апелативният съд на свой ред се съгласява с този извод като намира за обосновани
констатациите в доклада на ИСДВР, поради което и счита, че следва да се споделят
отрицателните становища за предсрочно условно освобождаване. Усилията за поправянето
на осъдения следва да се концентрират върху изпълнението на плана на присъдата, за да се
преодолеят набелязаните проблеми в дефицитните зони. Без постигането на успешни
резултати в тях не би могло да се мисли за ефикасното социално реинтегриране на лишения
от свобода дори и след изтърпяване на пълния размер на наказанието. От съществено
значение за поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането
на адекватно отношение към деянието, за което е осъден и на формиране на действително
желание за промяна в поведението, за да се създаде нагласа за зачитане на правата на
останалите членове на обществото. Не е спорно, че лишеният от свобода е изразил желание
да работи още от самото начало на престоя си в затвора, както и че му е осигурена
възможност. Но полагането на труд не е единственото обстоятелство, което се изследва при
извеждане на преценката дали осъденият се е поправил.
Ангажиментът за издържане на семейството, без да оспорва наличието на такъв в
случая, също не може да надделее над необходимостта затворникът да излезе поправен от
мястото за лишаване от свобода, за да не представлява бъдещ риск за обществото.
В заключение, съдебният състав намери, че обжалваното определение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 548 от 16.11.2022 г. на Окръжен съд –
Враца, постановено по н.ч.д. № 609/22 г. с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Х. А. Х. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4