№ 131
гр. Плевен, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430200277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Електронен фиш Серия К № 6785553 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР-Плевен, на Д. С.
Х. - законен представител на *** е наложено административно наказание на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лв., за това, че на
20.12.2022г. в 11:19 часа, в населено място - гр.Плевен, *** е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1, а
именно: при разрешена скорост 50км/ч., установена скорост 64 км/ч., превишаване на
разрешената скорост с 14 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издадения електронен фиш е останал жалбоподателят Д. С. Х., който го
обжалва и моли съда да го отмени на основание допуснато нарушение на административно-
производствените правила, незаконосъобразност и неправилност, поради противоречие с
материалния закон. Твърди се, че никъде в процесния фиш не се удостоверява дали същият е
издаден в отсъствието или не на контролен орган, нито дали АТСС, с което е заснето
нарушението, е стационарно или мобилно.
Сочи, че липсва снимков материал от извършеното заснемане с цитираното по- горе АТСС,
което е в пълен разрез с установените административнопроизводствените правила и
изисквания за законосъобразност. На следващо място се твърди, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на
защитна на жалбоподателя, поради следните обстоятелства: Посоченото във фиша
1
основания за налагане на наказанието е чл.182, ал.4 от ЗДвП, който изисква повторност за
извършеното нарушение.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда,
е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание
следва да се потвърди.
Жалбата е подадена от Д. С.о Х. спрямо която е наложено административното наказание,
следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателят
на 13.01.2023 г., установено от приложената по преписката разписка за
връчване на препис от ЕФ, а жалбата е подадена на 24.01.2023 г.
При тези факти съдът приема, че срокът по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
На 20.12.2022г. в 11:19 часа, с автоматизирано техническо средство – ATCC ARH CAM S1
№120 ccfc, било заснето движението на МПС - лек автомобил марка *** със скорост от 64
км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 50
км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 64 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство -
преносима радарна система тип ATCC ARH CAM S1 №120 ccfc. Въз основа на
заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия Серия К № 6785553, в който като нарушител е
вписано името на жалбоподателят Д. С. Х. - законен представител на *** В описателната
част на фиша е вписано движение с установена скорост от 64 км/ч – превишаване
с 14 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство,
което видно от приложения Протокол от проверка № 92-СГ-ИСИС/26.11.2021г. /л.15/ е
преминало последваща проверка, а за място на нарушението *-**
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по
делото писмени доказателства: Удостоверение за одобрен тип за измерване №17.09.5126
/лист 14/; Протокол от проверка № 92-СГ-ИСИС/26.11.2021г./лист15/; Протокол от проверка
№ 79-СГ-ИСИС/15.06.2022г./лист16/; Заповед с рег.№316з-3923/23.11.2018г. на Директор
ОДМВР -Плевен /лист17/; Заповед с рег.№316з-2276/11.06.2021г. на Директор ОДМВР -
Плевен /лист18/; Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на МВР относно
утвърждаване образец на ел. фиш/лист19/; Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра
на МВР относно утвърждаване образец на ел. фиш /лист 20/; Заповед № 8121з-
205/27.02.2018г. на Министъра на МВР за утвърждаване на организационно -техническите
правила за работа със стационарни преносими уреди за контрол на скоростта (СПУКС) тип
ARH CAM S1/лист21/; Протокол с рег. №316р-21868/08.06.2020г. за извършено обучение за
2
работа с техническо средство СПУКС /лист 22/; Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система с рег. № 316р-1726/17.01.2023г. /лист 23/
и копие на снимка -разположение на техническото средство /лист 24/; Протокол с рег. №
316р-3946/27.01.2021г. относно въвеждане в експлоатация АИС ЕЦОН и работата на
служителите в сектор „ПП“ при ОДМВР -Плевен / лист 25/; справка от АИС „Регистрация
на МПС“ за МПС с рег.***6/; Удостоверение за регистрация и собственици на МПС /лист
27/; Справка за нарушител -водач Д. С. Х./лист 28/, както и приложения снимков материал
от заснета снимка № 120CCFC/0086157 със стационарна преносимо автоматизирано
техническо средство СПУКС ARH CAM S1 с фабр.№120ccfc. /л.13 и л.24/.
Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и
като такова е приобщено по съответния ред по делото. В този смисъл неоснователно е
възражението в жалбата, че към преписката липсва приложен снимков материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – гр. Плевен, като териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и
която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния
случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е
регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със
снимка на разположението на уреда.
В обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че оспореният електронен фиш
съдържа необходимите реквизити, като изрично са отразени датата, мястото и
обстоятелствата при извършване на нарушението, в съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш следва да съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
3
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане. Всички тези
реквизити са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш – конкретно и
ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване, както и в
какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени.
Липсата на отразяване в ЕФ на разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДП, регламентираща
възможността за подаване в 7- дневен срок на писмено възражение срещу фиша пред
директора на съответната структура на МВР не е след изискуемите реквизити изброени в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДП.
Следва също да се отбележи, че електронният фиш следва да бъде отличаван както от
административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на
административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува
законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189,
ал.4, изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен
фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието
им, нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Непосочването на ред и срок за обжалване н електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение и не влече за последица
неговата отмяна. Описването на тези обстоятелства е насочено единствено
към обезпечаване на възможността реално да бъде упражнено правото на
обжалване по преценка на правоимащото лице. В случая това е сторено от
жалбоподателя, който своевременно е подал жалба против електронния
фиш, пред компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е преценена за процесуално
допустима и е разгледана по същество. Посочването на ред и срок за обжалване на
електронния фиш има значение единствено за допустимостта на жалбата, но няма
отношение към законосъобразността на ЕФ.
На следващо място, задълбоченият прочит на приобщения доказателствен материал води до
извод за безспорна установеност на описаното в електронния фиш нарушение.
Приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния
фиш дата процесният автомобил е засечен от автоматизирано автоматизирано техническо
средство тип ATCC ARH CAM S1 №120 ccfc да се движи в населено място - г*** със
скорост от 64 км/ч., при максимално разрешена от 50 км/ч. Превишението е установено от
техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по
метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Установен е
и извършителят на нарушението, поради което закономерно е била ангажирана
отговорността на касатора в настоящото производство
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране
4
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория
Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 130
км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване
на деянието и издаване на електронния фиш за превишаване на разрешената скорост в
населено място от 11 до 20 km/ч, водачът се наказва с глоба от 50 лева.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание
е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай съдът счита, че спрямо лицето административно наказващия орган
правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща
налагане на наказание глоба в размер на 50 лева за водач на превозно средство за
обществен превоз на пътници и опасни товари.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че на жалбоподателя е наложено наказание на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, при условията на повторност. Наложеното наказание е на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението, че в съдебната практика е залегнало тълкуването на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, че електронен фиш може да бъде издаден само със стационарно техническо
средство, което функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране
на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според
нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени по делото,
че превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с ATCC ARH CAM S1
№120ccfc и това изрично е записано в електронния фиш. Последното, видно от
удостоверение на л.14 и протокол на л.16 от делото съставлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която съставлява одобрен тип
средство за измерване, вписана е в регистъра на одобрените за използване СИ под №5126 е
5
със срок на валидност 07.09.2027 год. В настоящият казус от доказателствата по делото се
установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата-
контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията,
притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от
лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка
№79-СГ-ИСИС/15.06.2022г. на л.16 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
С оглед на това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът
намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 20.12.2022 год. в 11:19 часа е правилно
експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на административно-
наказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила.
След извършената проверка за законосъобразност и след като посочи основанията, поради
което не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 6785553 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на Д. С. Х. - законен
представител на *** е наложено административно наказание на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лв.,
за това, че на 20.12.2022г. в 11:19 часа, в населено място - гр.Плевен, *** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ATCC ARH CAM S1, а именно: при разрешена скорост
50км/ч., установена скорост 64 км/ч., превишаване на разрешената скорост с
14 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6