Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260027
гр.Бургас, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47-ми наказателен
състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 4137 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, Булстат *, адрес за призовки и съобщения: гр. Бургас, ул. „*“ № 17, чрез
адв. Т.Д.-И.- БАК, против наказателно постановление № */07.05.2019г. издадено
от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на
Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
и разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр, чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Делото
е върнато за ново разглеждане с Решение № 1209/30.09.2020 г. по КНАХД №
1503/2020 г. на Адм. съд- Бургас.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, както поради
процесуални нарушения.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д.,
която поддържа жалбата.
За
Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Чолакова, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за решение съобразно доказателствения
материал.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на 11.10.2019 г., а жалбата е депозирана на
17.10.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На
29.11.2018г. от св. Т.Г. е съставен АУАН срещу жалбоподателя за това, че на 25.11.2018г.
в 12,20 часа при извършена проверка на търговски обект магазин за тютюневи
изделия и алкохол, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 187,
партер, има инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство, като за
дата 26.08.2018г. от фискалното устройство не е отпечатан дневен финансов отчет
с нулиране и запис във фискалната памет.
АУАН
е връчен на жалбоподателя като жалбоподателят записал, че неволно бил изведен
отчет за грешна дата.
АНО
е възприел констатациите и фактите описани в АУАН и е издал обжалваното наказателно
постановление като за нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС и разпоредбите на чл.
39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложил имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласи
доказателства и доказателствени средства, които взаимно се допълват и са
непротиворечиви.
Съдът
намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи.
Формално
обаче АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съгласно чл.39,
ал.1 от Наредба № H-18 лицето
по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
Т.е. задължението за отпечатване на отчет възниква в случай, че са извършвани
продажби или служебни операции, но такова твърдение изобщо липсва в акта и в
постановлението. Касае за непълно описание на нарушението, като жалбоподателят
е поставен в невъзможност да организира защитата си, тъй като не е наясно срещу
коя хипотеза от закона се защитава. Посоченото е достатъчно основание за отмяна
на постановлението, поради накърняване правото на защита.
На
следващо място, деянието е и недоказано, тъй като липсват доказателства за
конкретната дата да са извършвани продажби или пък да са извършвани други
операции, които са предпоставка за издаването на дневен отчет.
Накрая,
съдът намира, че в случая следва да се приложи чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило
налага ал.2 от същия текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наказателното
постановление не е влязло в сила, предвид процедурата по обжалването му и към
настоящия момент е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
С
изменението на чл.39, ал.1 от Наредба № H-18 с ДВ бр.52 от 2019г. отпада
задължението за лицата по чл.3, които използват ФУ и ИАСУТД да отпечатват
дневен финансов отчет, като приложението на нормата е поставено под условие на
основание § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№ Н-18 от 2006г. (Изм. и доп. - ДВ, бр.9/2020г., в сила от 31.01.2020 г., изм.
бр.68/31.07.2020г., в сила от 31.07.2020г.), която гласи, че до привеждане на
въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но
не по-късно от 30 септември 2020г., лицето по чл.3 е задължено да отпечатва
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки
ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. В тези случаи лицата по чл.52,
ал.3 са длъжни да обновят версията на фърмуера на въведените в експлоатация ФУ
при вписана в регистъра по чл.10, ал. 9 нова версия в срока по изречение първо.
В
случая, към момента на постановяване на настоящото решение срокът предвиден в
§21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
2006 г., за въвеждане на ползваното ФУ в съответствие с новите изисквания е
изтекъл на 30.09.2020г. и лицата по чл.3 от Наредбата нямат задължението да
отпечатват дневен финансов отчет, тоест към момента е действаща по-благоприятна
за дееца разпоредба, при която е отпаднало посоченото задължение. Действително
по делото не се установява касатора да е привел своето ФУ в съответствие с изискванията
на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18, в посочените срокове, но дори и да не го е
сторил, такива факти изобщо не са били въвеждани като твърдение в АУАН и НП.
Ето защо, деянието за което е санкциониран касатора - неотпечатване дневен
фискален отчет с нулиране и запис във фискалната памет за дата 26.08.2018г.,
към настоящия момент, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.
39, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г., във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което са налице и основанията по чл.3, ал.2 от ЗАНН
за отмяна на наказателното постановление.
В
горепосочения смисъл са и Решение № 1488 от 03.11.2020 г. по к. адм. н. д. №
1962 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1480 от 02.11.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1845 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1349 от 16.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1437 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1348 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д. №
1436 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас и др.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1,
предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ */07.05.2019г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение
на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр, чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „*“
ЕООД, Булстат *, адрес за призовки и
съобщения: гр. Бургас, ул. „*“ № 17, чрез адв. Т.Д.-И- БАК, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.