и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове при условията на евентуалност с правно основание в чл. 534 ал. І ТЗ. Ищецът Красимир Асенов Моллов твърди в исковата молба, че е поемател по запис на заповед, издаден на 17.11.1999 г., в гр. Кърджали с падеж "15.03.2000." и място на плащане гр. Кърджали. Издател на записа на заповед бил първият ответник СД „Орешкови и сие", представляван от втория ответник- Съби Асенов Орешков като съдружник. Дружеството било задължено като пряк издател по процесния запис на заповед с подписа на втория ответник Съби Асенов Орешков и с печата на ответното дружество. Записът на заповед бил валиден и редовен от външна страна. В съдържанието му били включени всички изискуеми от закона и задължителни реквизити по смисъла на чл. 535 от ТЗ. С така издадения менителничен ефект, ответното дружество се задължило безусловно да заплати на ищеца на падежа сумата от 16000 лв. На падежа- 15.03.2000 г., ответникът не платил сумата по записа на заповед. С оглед характера на задължението по записа на заповед като търсимо, потърсил изпълнение от издателя. Въпреки положените усилията, не успял да предяви записа на заповед на издателя своевременно- в деня на падежа и през следващите два работни дни, т.е. в установения от закона срок за това. Предявяването на записа на заповед останало без резултат и това препятствало възможността му да се позове на неплатения на падежа и редовен от външна страна менителничен ефект като несъдебно изпълнително основание. Освен това, възможността му да предяви пряк менителничен иск по чл. 531 ал. 1 от ТЗ срещу издателя на записа на заповед, била погасена по давност, поради факта на изтеклите три години от падежа /15.03.2000 г.- 15.03.2003 г./. Менителничният ефект бил прескрибиран, покрит с давност. Въпреки това записът на заповед бил действителен, редовен от външна страна. Поддържа че, ответното дружество е издател на този запис на заповед и е пряко задължено лице. Този менителничен ефект бил подписан от втория ответник по иска в качеството му на съдружник, представляващ дружеството, което съгласно учредителния договор /чл. 6/ се представлявало и подписвало от двамата съдружници заедно и поотделно. Вземането му за сумата от 16000 лв., представляваща главница по записа на заповед, продължавало да съществува и до настоящия момент ищецът не получил тази сума. Поради неплащането на сумата по записа на заповед и поради прескрибирането му, за ищеца била налице вреда. Ответното дружество като не заплатило обещаната сума по записа на заповед, се е обогатило с тази сума във вреда на ищеца, тъй като си е спестило разходите за плащането й. Това обогатяване било без основание, защото на основание процесния менителничен ефект СД “Орешкови и сие" дължало на ищеца тази сума. Твърди се в исковата молба, че за ищеца няма друга възможност да получи сумата по записа на заповед на друго основание, т.е. на основание друг иск, освен да претендира обезщетение по правилата на менителничното неоснователно обогатяване. С оглед изложените обстоятелства, за ищеца като поемател и приносител на записа на заповед съществувал правният интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 534 ал. 1 от ТЗ против издателя на записа на заповед- ответното дружество, евентуално против втория ответник, ако се приеме, че той като ФЛ е издателят на записа на заповед. Моли да бъде постановено решение, с което ответника СД “Орешкови и сие" гр. Кърджали бъде осъден да му заплати сумата 16000 лв., представляваща главница по издадения на 17.11.1999 г. от ответното дружество запис на заповед, с която същото се е обогатило в негова вреда, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, и евентуално, ако съдът намери за неоснователен главния иск по чл. 534 ТЗ, предявен против СД “Орешкови и сие" гр. Кърджали като издател на процесния менителничен ефект, моли съдът да приеме, че издател на този ефект е вторият ответник Съби Асенов Орешков и съдът да разгледа предявения при условията на евентуалност иск против него като Съби Асенов Орешков бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16000 лв., представляваща главница по издадения на 17.11.1999 г. от него запис на заповед, с която същият се е обогатил във вреда на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Исковата молба се поддържа в съдебно заседание. Претендира разноски. Сочи доказателства. Ответниците по исковете ги оспорват и молят да се отхвърлят. В писмена молба и в съдебно заседание се поддържа, че исковете са погасени по давност. Сочи се, че в случая записа на заповед обезпечавал каузално отношение между страните- договор за заем за 16000 лв., вземането по който било погасено по давност с изтичането на петгодишния срок от падежа. Процесния запис на заповед бил издаден, за да гарантира това каузално отношение. В съдебно заседание се поддържа, че издател на записа на заповед бил втория ответник Съби Асенов Орешков, който бил получил сумата като заем и той бил задължен като физическо лице по записа на заповед като издател. Ответникът Орешков обяснява в съдебно заседание, че получил сумата 16000 лв. и бил лично задължен по записа на заповед и, че печата на дружеството бил поставен по грешка. Обяснява също, че подписал записа на заповед и като издател и като авальор, и сам написал срещу “авальор”- СД “Орешкови и сие” и своите имена. Когато той подписал записа на заповед, майка му Фина Раева Орешкова не се е подписвала. Ответниците сочат доказателства. Претендират разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното към делото заверено ксерокопие на учредителен договор за образуване на колективна фирма на граждани, се установява, че на 02.10.1990 година в гр. Кърджали между Фина Раева Орешкова и Съби Асенов Орешков бил сключен договор за образуване на колективна фирма на граждани с наименование на фирмата “Орешкови”. От приложеното удостоверение за актуално състояние по ф. д. № 921/1990 година на окръжен съд Кърджали, издадено на 04.05.2006 година, което отразява актуалното състояние, получено вследствие на всички извършени промени до последното съдебно решение от 23.12.2005 година се установява, че съдружници в събирателно дружество с фирма “Орешкови и сие” със седалище гр. Кърджали са Фина Раева Орешкова и Илиана Самуилова Ханчева, като дружеството се управлява и представлява от Фина Раева Орешкова. Не са представени по делото доказателства кога е било прекратено участието на съдружника Съби Орешков- ответник по иска, в дружеството. По делото е приложен запис на заповед с място на издаването гр. Кърджали и дата на издаването 17.11.1999 година. Видно от същия, Съби Асенов Орешков като издател безусловно се задължил на плати на Красимир Асенов Моллов или на негова заповед сума в размер на 16000 лв. на падежа 15.03.2000 г. с място на плащане Кърджали. На записа на заповед е положен подпис на издателя и е поставен печат на “КФ “Орешкови”. Задължението по записа на заповед е авалирано от авальора СД “Орешкови и сие” и подписано от Съби Асенов Орешков и Фина Раева Орешкова като е положен и печат на КФ “Орешкови”. Не са представени доказателства по делото към датата на издаване на записа на заповед, ответникът Съби Асенов Орешков да е бил съдружник в ответното дружество, да е представлявал дружеството, или да е бил упълномощен, респ. записа на заповед да е бил издаден чрез представител. Така представения запис на заповед съдът намира, че е нередовен от външна страна, тъй като не съдържа изискуемите реквизити по чл. 535 от ТЗ и поради това между страните по делото липсва валидно менителнично правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, записът на заповед съдържа наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Съгласно чл. 536 от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на чл. 536 ТЗ. В представения запис на заповед в текста на документа не се съдържа наименованието “запис на заповед”, което прави нередовен записа на заповед от външна страна и този документ не е запис на заповед. В този смисъл е и ТР № 1/28.12.2005 година на ВКС по тълк. Д. № 1/2004 г. на ОСГК, съгласно което, за да е редовен записът на заповед от външна страна, изразът “запис на заповед” следва да се съдържа не само в заглавието, но и в текста на документа. А щом записа на заповед не е оформен съобразно задължителните изисквания на закона, то следва да се приеме, че този документ установява само, че платецът се е задължил да плати определена сума пари, но не и че посочената в него сума действително се дължи. Ответникът по иска Съби Орешков в съдебно заседание по същество не оспорва, че е получил сумата в размер на 16000 лв., че той като физическо лице се е задължил по документа, като твърди, че сумата от 16000 лв. е получена по договор за заем / в каквато насока обаче няма твърдения в исковата молба и доказателства не са представени/ и, че тази сума била върната на ищеца като ответникът прехвърлил чрез дарение свой магазин на сестрата на ищеца. В тази връзка следва да се подчертае, че самият ищец по реда на чл. 114 от ГПК е заявил, че записа на заповед за 16000 лв. не е издаден на основание договор за заем за тази сума, и че е свързан с вътрешни отношения между страните по делото, които били извън предмета на спора. Обяснява също, че е поемател и по друг запис на заповед с издател Съби Орешков, който обаче бил за друга сума и издаден по друг повод. С оглед на тези обяснения на страните по делото и тъй като други доказателства същите не представят, а документа, озаглавен “запис на заповед”, съдържа елементи на договор за заем- сумата е предоставена временно и е уговорен срок за връщането й, може да се приеме, че между страните по делото е било налице заемно правоотношение. С оглед обаче на изложените обстоятелства и петитума в исковата молба, съдът приема, че исковете са предявени на основание менителнично неоснователно обогатяване с правно основание чл. 534 ал. І от ТЗ, а не за присъждане на сума в изпълнение на задължение по договор за заем по чл. 240 от ЗЗД или друг договор, за което, както вече се посочи, не се излагат обстоятелства и няма такъв петитум в исковата молба. Поради изложеното, следва предявените искове като неоснователни да се отхвърлят, като съдът не може да се произнася по непредявен иск. Дори и да се приеме, че претенцията е за присъждане на сума в изпълнение на договор за заем, какъвто ответникът признава, че е имало между страните /неблагоприятно за него обстоятелство/, без да представя доказателства, че е върнал заема, то с оглед обаче на това, че датата на даването на сумата е 17.11.1999 година, то към датата на предявяване на иска- 15.03.2006 година, вземането е погасено по давност с изтичане на петгодишния давностен срок, за което се прави възражение от ответника. При този изход на делото следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответниците направените разноски по делото в размер от по 2340 лв. за всеки за адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали, ЕГН ********** иск по чл. 534 ал. І от ТЗ против СД “Орешкови и сие”- гр. Кърджали за сумата в размер на 16000 лв., представляваща главница по издадения на 17.11.1999 г. документ, именован запис на заповед. ОТХВЪРЛЯ предявения от Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали, ЕГН ********** иск по чл. 534 ал. І от ТЗ против Съби Асенов Орешков от гр. Кърджали с ЕГН ********** за сумата в размер на 16000 лв., представляваща главница по издадения на 17.11.1999 г. документ, именован запис на заповед. ОСЪЖДА Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали, ЕГН ********** да заплати на СД “Орешкови и сие”- със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. “Синчец” № 10 разноски по делото в размер на 2340 лв., както и на Съби Асенов Орешков от гр. Кърджали, ул. “Синчец” № 10 с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2340 лв. Решението може да се обжалва пред ПАС в 14- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия:
|