№ 3638
гр. София, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20221110158916 по описа за 2022 година
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците
„С.М“ ЕООД и А. Т. К. да заплатят солидарно на заявител „У.К.Б. АД сумата 3 450,07 лева,
представляваща главница по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 30/27.06.2018
г., сумата 46,27 лева, представляваща договорна лихва за периода 16.03.2022 г. - 22.06.2022
г. и сумата 97,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода 22.06.2022 г. - 27.10.2022
г.
С разпореждане от 21.01.2023 г. съдът е указал на длъжника А. Т. К. в едноседмичен
срок от съобщението да представи доказателствата за датата, на която е връчена заповедта
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с оглед преценка на сроковете по чл.
414, ал. 2 ГПК, респ. чл. 419, ал. 1 ГПК, респ. чл. 420, ал. 1 ГПК.
С молба от 24.01.2023 г. длъжникът А. Т. К. представя доказателства, че е получил
Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на 19.12.2022 г. поради което съдът намира, че
подаденото възражение, искането за спиране на изпълнението и частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение са подадени в срок.
Искането за спиране се обосновава с твърдения за недължимост на претендираните
вземания поради обстоятелството, че Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
30/27.06.2018 г. не съдържал подпис на длъжника А. Т. К. (бил подаден Сигнал до СРП),
основавали се на неравноправни клаузи, неправилно бил изчислен размерът на вземанията,
същите били недължими поради изтекла давност, а и не подлежали на изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 420 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК,
издадена на основанията по чл. 417, т. 1-8 ГПК, не спира принудителното изпълнение, освен
когато молителят представи обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или
когато искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства.В процесния
случай длъжникът А. Т. К. е упражнила надлежно предоставената по чл. 420 ГПК
процесуална възможност като своевременно е възразила срещу издадената заповед за
изпълнение и в срока за възражение е поискала спиране на изпълнението при условията на
1
ал. 2 предвид заявеното оспорване на вземанията по заповедта. По делото обаче не се
установява да е изпълнена нито една от двете хипотези на спиране на изпълнението.
Твърдението, че вземането не се дължи поради обстоятелството, че подписите в
Договора за кредитна карта не са на А. Т. К. не е установено по безспорен начин, доколкото
за евентуално извършено престъпление е подаден единствено сигнал до СРП, като няма
доказателства дали по случая е образувана проверка, още по-малко досъдебно производство.
Поради това към настоящия момент съдът не може да приеме като безспорен факт, че
договорът не е подписан от А. Т. К..
Съдът намира направеното възражение за наличие на неравноправни клаузи в
процесния договор за кредитна карта за неоснователно при извършената в настоящото
производство преценка. Съдът счита, че не следва да се приложи защитата, която е
предвидена при сключване на договор с потребител, доколкото кредитополучателят е
търговско дружество – длъжникът „С.М“ ЕООД, което не е потребител и по отношение на
него не може да се приложи защитата, предвидена за потребителите физически лица.
Обстоятелството, че солидарен длъжник по договора за кредит е физическо лице – другият
длъжник А. Т. К., не обосновава извод, че следва да се приложи защитата, касаеща
потребители физически лица, доколкото задължено лице е и търговско дружество, по
отношение на което е неприложима тази защита. Поради това в настоящото производство
съдът не следва да изследва въпроса за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
На следващо място длъжникът А. Т. К. не е представила и надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, което да послужи като основание за спиране на
изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК. Посочената норма урежда императивно с изрична
препратка към чл. 180 и чл. 181 ЗЗД вида и реда за учредяване на обезпечението, което
законодателят приема да гарантира успешното осъществяване на принудителното
изпълнение. Такова обезпечение може да бъде само представеното пред съд обезпечение
под формата на залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, като
съгласно чл. 181, ал. 2 ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното
съгласие на собственика на недвижимия имот за нейното учредяване. В този смисъл съдът
намира, че обезпечението по смисъла на чл. 420, ал. 1 ГПК следва да е новоучредено от
длъжника в полза на кредитора по този ред.
Съдът не може да направи и преценка за изтекла погасителна давност, доколкото не
се представят доказателства за извършените изпълнителни действия по изп. д. №
20229210402622.
В обобщение съдът намира, че към настоящия момент от представените към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
молбата за спиране документи не може да се направи обоснован извод за недължимост на
сумите, заявени в производството. В хода на исковото производство и при преценка на
всички допустими доказателства решаващият съд ще се произнесе по основателността на
твърденията на ищеца и възраженията на ответника.
2
По тези съображения съдът намира искането за спиране на изпълнението за
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на заявителя „У.К.Б. АД на основание чл. 415, ал.1 ГПК, че може да
предяви иск относно вземането срещу длъжника А. Т. К. в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по делото
доказателства, че е предявил иск, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
Заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника А. Т. К. на основание чл. 420, ал.
1 ГПК за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.11.2022 г., издадена по
гр. д. № 58916/2022 г. на СРС, 82 състав.
Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по подадената частна жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Определението в частта, в която съдът е оставил без уважение искането за спиране на
изпълнението, подлежи на обжалване от длъжниците с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3