Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260423

 

гр.Пловдив, 02.11.2021г

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева при секретаря Ваня Казакова и в присъствието на прокурора ................... ............................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 745 по описа за 2017г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:   

         

 

Обективно съединени искове на основание чл. 663, ал.3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК *********, чрез синдика А.Д.Ц. против Р.П.Т., ЕГН ********** *** и Т.Н.М., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Р.П.Т. да му заплати  сумата от 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда в резултат на неправомерно извършен на 23.02.2017г кредитен превод за сумата от 533 460лв от Р.Т., която към онзи момент е била постоянен синдик на ищеца, от особената сметка на ищеца в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********, с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК ********* към особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********* в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК *********, както и сумата от 28 805,06лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 23.02.2017г до датата на депозиране на исковата молба пред СГС - 04.09.2017г; при условие, че искът бъде отхвърлен, моли съда  на основание чл.49 във вр чл.45 от ЗЗД да осъди при условията на солидарна отговорност Р.П.Т. и Т.Н.М. да му заплатят двете горепосочени искови суми, първата от които представляваща претърпяна от ищеца вреда от действията на неговия счетоводител Т.М. по извършения на 23.02.2017г банков превод, която работа на счетоводител ѝ е възложена от Р.П.Т., а втората сума представляваща обезщетение за забавено плащане;  при условие, че исковете бъдат отхвърлени, моли съда  на основание чл. 45 от ЗЗД да осъди Т.Н.М. да му заплати двете горепосочени искови суми, първата от които представляваща причинена на ищеца вреда от противоправните действията на Т.Н.М., изразяващи се в извършения от нея на 23.02.2017г банков превод, а втората сума представляваща обезщетение за забавено плащане. Претендира разноски по списък.  

Ответникът Р.П.Т. моли съда да отхвърли исковете против нея, а при условие, че някой от тях бъде уважен то моли съда да уважи предявеният от нея обратен иск против „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********, с правоприемник в хода на процеса „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК *********. Претендира разноски по списък.

Ответникът Т.Н.М. оспорва предявените против нея искове.

Третото лице помагач „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ********* на страната на ищеца счита за основателен иска против Т.М., който моли да бъде уважен, а останалите искове като неоснователни – да бъдат отхвърлени.

 Третото лице помагач „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********, с правоприемник в хода на процеса „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК *********, на страната на ответника Р.П.Т. и ответник по предявения против него от Р.П.Т.  обратен иск счита предявените искове за основателни, а обратния иск – за неоснователен. По предявения обратен иск претендира разноски по списък.

 

 

С оглед становищата на страните и представените и събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Първоначално производството по делото е било образувано по подадена искова молба от „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н., ЕИК ********* против Р.П.Т. и Т.Н.М., по която е било образувано т.д.№ 2640/2017г по описа на СГС, ТО, VI – 15 състав. Ищецът е твърдял, че в откритото за него производство по несъстоятелност за негов синдик е била назначена ответницата Р.Т., а тя с нотариално заверено пълномощно е упълномощила втората ответница Т.М., в качеството й на счетоводител, да тегли на каса суми и да извършва безкасови плащания на суми от особената сметка на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н.  в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, съобразно разрешенията на съда по несъстоятелността, обективирани в актовете на съда по чл.658, ал.1, т.6 от ТЗ, както и да получава банковата поща на дружеството.

На 23.02.2017г от особената сметка на ищеца е направен паричен превод в размер на 533 460лв, на основание платежно нареждане и съдебно удостоверение, представени от Т.М., с посочено основание на превода: „възстановяване на задатък в размер на 10%“ и получател на сумата дружеството „ВАЛИСИ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********* с особена банкова сметка *** „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, което е в производство по несъстоятелност по т.д.№ 1024/2010 по описа на СГС и ответницата Р.Т. е негов назначен синдик. Съдебното удостоверение било издадено от ОС – Пловдив, като съд по несъстоятелността на ищеца и с него било разрешено на синдика да извърши превод на посоченото основание и в посочения размер. Ищецът посочва, че между него и „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. никога не е имало каквито и да е отношения, „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. не е участвало в такава продан и удостоверението не е издавано от ОС – Пловдив. След извършване на превода от особената сметка на ищеца към „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. бил извършен втори превод от особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. към неговия кредитор НАП - София. За извършване на превода от синдик Т. били подадени сигнали до двете Банки, СДВР, както и СГП, в които тя твърдяла, че платежното нареждане и цитираното съдебно удостоверение, били фалшиви. Сигнал за това, че представеното пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД съдебно удостоверение не е издавано от съда по несъстоятелност за ищеца бил подаден и от съдията докладчик на несъстоятелността при ОС – Пловдив. 

След като синдик Т. заявила пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че не е нареждала превода, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез SWIFT до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД поискала сумата да бъде върната, но последната отговорила, че това не може да бъде извършено. Ищецът посочва, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД била кредитор на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. в откритото производство по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. и че, ако сумата от 533 460лв не беше постъпила по сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., то в нея не е имало достатъчна наличност да бъде извършен втория превод от „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. към кредитора НАП – София. Като се има предвид, че синдик и на двете дружества е ответницата Т., то ищецът прави извод, е тя е била наясно с наличностите по сметките на двете дружества и като е извършила превода от „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. към „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. и след това към НАП – София, без да има основание за това е ощетила ищеца, като от негови сметки е взела парични средства за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н.. С тези свои действия ответницата Т. е причинила вреда на ищеца, която е пряка и непосредствена последица от тях, а действията й представляват упражняване на синдическите й правомощия неправомерно и виновно. Така синдикът е отчуждил средства от масата на несъстоятелността на ищец, като всъщност е имал задължението да я попълва, без да е разполагал с дадено му разрешение за разпореждане със средства от съда по несъстоятелност, съобразно изискването на чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ.

На второ място, според ищеца, синдикът не е положил необходимата грижа при упражняване на правомощията си на синдик, с което е нарушила чл.660, ал.1 от ТЗ.

На следващо място синдик Т. е нарушила забраната на чл.662 от ТЗ да договаря сама със себе си и със свързани лица, тъй като тя е била синдик и на двете дружества в несъстоятелност - „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. и „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н.. Липсвало разрешение от съда по несъстоятелността за упълномощаване от синдик Т. на втората ответничка М. в съответствие с чл.660, ал.2 от ТЗ.

На следващо място според ищеца двете ответнички са нарушили изискванията на чл.53 и чл.58 от Закона за платежните услуги и платежните системи, съгласно които платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени операции, ако ги е причинил чрез измама, чрез неизпълнение на задълженията си по чл.53, умишлено или при груба небрежност. В случая ответницата Т. е имала качеството платец, тъй като е титуляр на особената сметка на ищеца и поради това тя носи отговорност за извършения превод, включително във връзка с извършеното упълномощаване на втората ответничка М..

На следващо място ищецът e на становище, че синдик Т. отговаря за извършения превод и на основание чл.12, ал.4 във вр чл.2, ал.2 от Наредба № 3 от 16.07.2009г на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни документи, тъй като тя е подписала представеното от М. платежно нареждане пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като Р.Т. носи отговорност, независимо чий е подписът на платежното нареждане.

По тези обстоятелства ищецът счита, че е увреден от действията на двамата ответника, като Р.Т. има качеството на възложител, а Т.М. – на пряк извършител, или поради съпричиняване, като от това произтича тяхната солидарна отговорност. Поради това е поискал двете да бъдат осъдени солидарно за му заплатят сумата 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно извършен кредитен превод от особената сметка на дружеството в несъстоятелност, което обезщетение се равнява на размера на превода, както и сумата 28 805,06лв – законна лихва от 23.02.2017г до датата на депозиране на исковата молба пред СГС - 04.09.2017г, както и законната лихва от тази дата до окончателното плащане на сумите. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не са налице основания за солидарното им осъждане, моли да бъдат осъдени да му заплатят претендираните суми в условията на разделна отговорност.

С исковата молба прави искане за конституиране на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ********* като трето лице помагач на негова страна.

 

По повод постановено по исковата молба определение на СГС, с което е отказано на ищеца допускането на обезпечение на предявените искове, което той е обжалвал е било образувано ч.гр.д.№ 5141/2017г по описа на САС, последният е постановил определение, в което е посочил, че предвид правната квалификация на предявените искове, те са подсъдни на съда по несъстоятелността в съответствие с чл.621а, ал.2, т.1 от ТЗ и в този смисъл постановеното от СГС определение е недопустимо като постановено от ненадлежен съд.

Въз основа на тези указания с влязло в сила определение от 13.11.2017г на СГС, съдът е прекратил производството по т.д.№ 2640/2017г по описа на СГС, ТО, VI – 15 състав и го е изпратил по компетентност на ОС – Пловдив, пред който е образувано настоящото производство. 

 

Окръжен съд – Пловдив продължил с двойната размяна на книжа между страните.

С подадения отговор от Р.Т., предявените искове са  оспорени и като недопустими и като неоснователни. Посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като са предявени субективно съединени искове, които подлежат на разглеждане по различен ред, по реда за разглеждане на търговски спорове се разглежда иска за специалната отговорност на синдика, а искът против Т.М. се разглежда по общия граждански ред и са подсъдни на различни съдилища, поради което съединяването им в едно производство е недопустимо. Счита, че изложените в исковата молба взаимно се изключват, тъй като тя, като действа в качеството на синдика, представлява и действа от името и за сметка на дружеството в несъстоятелност – ищец, а не действа в лично качество и поради това тя няма качеството на „възложител на работа“ на Т.М.. Възложител е самото дружество, което не разполага с иск против синдика на основание чл.49 от ЗЗД, а единствено със специалния иск по чл.663, ал.3 от ТЗ. Поради това производството по иска по чл.49 от ЗЗД следва да бъде прекратен като недопустим.

Оспорва и всички изложени от ищеца обстоятелства по извършване на превода, който никога не е нареждала да бъде извършен, а подписът и ръкописно изпълнения текст в платежното нареждане не са изпълнени от нея, както и подписът и текстът, в представената от ищеца с исковата молба декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 ЗМИП. Заявява, че не е изпълнила ръкописния текст „Вярно с оригинала“ върху представеното от ищеца удостоверение № 750/21.02.2017г на ОС – Пловдив за разрешаване на превода, което е неистинско. След извършена от нея справка за движението на особената сметка на ищеца е установила, че от Т.М. са извършвани и други подобни операции, неразрешени от съда по несъстоятелността и от синдик Т., което не са били отразявани в предоставените справки от М. на Т.. Подобни преводи били извършвани от Т.М. и от особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., които също не били отразени в представяните от М. справки и също били неразрешени.

На 04.04.2016г от синдик Т. била съставена и обявена в ТР частична сметка за разпределение на сумата от 1 698 700лв в производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. между кредиторите в производството. След влизането ѝ в сила от синдик Т. били подготвени всички платежни нареждания за извършване на преводи към кредиторите, вкл. и платежното нареждане към НАП – София, предала ги на Т. М. и я уведомила, че следва да започне изплащането на сумите. На 23.02.2017г около 11.45 часа Р. Т. получила обаждане от служителя на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ Й. Б., поради допуснато просрочие за заплащане на дължима вноска по застрахователна премия за „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. и мимоходом ѝ споменал за извършения същия ден превод на сумата от 533460лв. Синдик Т. веднага го уведомила, че тя не е нареждала такъв превод, няма разрешение на съда по несъстоятелността и затова трябва да бъде незабавно спрян и отменен. Синдик Т. незабавно се свързва и с г-н Х.Х., служител на в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, където е открита особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. и го уведомява, че не е разрешавала извършения превод. Въпреки това е бил извършен превод от „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. към кредитора НАП – София за сумата от 675 587,10лв, съгласно влязлата в сила частична сметка за разпределение. Същият ден синдик Т. посетила офиса и на двете банки, като при посещението в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД установила и множество други извършени преводи от Т. М. от особените сметки на двете дружества н несъстоятелност, които били с получатели едни и същи дружества - „ТНМ КОНСУЛТ ПРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, „АЙ ПИ АР ХОСТ“, ЕИК ********* и „ТМ МОНИТОР“, ЕИК ********* - при извършената справка за дружествата в ТРРЮЛНЦ се установило, че те са свързани лица с Т.М.. Поради това Т. заявила в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД блокиране на особената сметка. На проведената среща в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ между Р.Т. и служителите Й. Б. и М.М. ги уведомила, че не е разрешавала превода и поискала операцията да не бъде изпълнявана.

На същата тази дата е проведена среща между Р.Т. и Т. М. в офиса на синдик Т. и в присъствието на адв. В.П., на която ответницата М. заявила, че е извършила превода, защото имала лични проблеми и била обекта на изнудване и затова през цялата 2016г с подправени от нея платежни нареждания и съдебни удостоверения извършвала преводи от особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., без те да са разрешени от синдика и от СГС. Същите обстоятелства Т. М. признала и в изпратени по-късно електронни съобщения на 06.03.2017г, 07.03.2017г и 19.03.2017г.

На същата тази дата 23.02.2017г от Р.Т. бил внесен сигнал до Софийска градска прокуратура, в който изложила фактите от деня и описала действията на Т. М. да бъдат проверени, а след това от нея била подадена и допълнителна информация към сигнала.

В следващите дни оттеглила пълномощните на Т. М.; провела среща с изпълнителния директор на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, която била мажоритарен кредитор в производството по несъстоятелност на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., на която го запознала с всички предприети от нея действия; предявила иск от името на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. против Т. М. за неправомерно разходваните средства от 557571,74лв и предприела действия по обезпечаването му; подала сигнал до Софийска районна прокуратура; предприела действия по Закона за платежните услуги и платежните системи, като подала до  „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД уведомление за неразрешена употреба на платежен инструмент, но на нея не са ѝ представени изисканите от Банката документи, независимо, че към онзи момент е била синдик на дружеството; отчела извършените действия пред съда по несъстоятелността на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н.

При така изложените обстоятелства, ответницата е оспорила да е осъществен фактическия състав на отговорността по чл.663, ал.3 от ТЗ, тъй като на първо място за ищеца не е настъпила вреда. Той разполага с възможността да търси връщане на сумата от „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. и едва, ако тази сума не му бъди върната, а производството по несъстоятелност приключи, то тогава за ищеца ще е налице реално настъпила вреда, дотогава предявеният иск е преждевременно заведен – Решение № 108 от 25.11.2011г по т.д. № 825/2010г на ВКС, I т.о. Тогава ще е налице вреда за ищеца, която да е в причинна връзка с извършения процесен превод. Продължава, че ищецът разполага с възможност да предяви вземането си в производството по несъстоятелност на  „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. и е вероятно това вземане да бъде и удовлетворено с оглед предявения против Т. М. осъдителен иск, който е и обезпечен, но предявяване от синдика на ищеца не било извършено. Посочва също, че в несъстоятелността за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н.  вече всички обезпечени кредитори били удовлетворени, така, че може да се очаква изплащане на суми и за необезпечените такива. По всичко това счита, че ищецът не установява настъпила за него вреда, която да е резултат и пряка последица от процесния превод.

На второ място оспорва да е налице причинна връзка между твърдяната от ищеца вреда и нейно действие или бездействие, тъй като тя лично не е взела средства от сметката на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., не е знаела, че по сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. няма достатъчна наличност, за да бъде изпълнена влязлата в сила сметка за разпределение, не е използвала съдействие на Т. М., за да отчужди процесната сума от сметката на ищеца, не е представила, съвместно с Т. М. процесното платежно нареждане за изпълнение, не е злоупотребила с правата си на синдик в производството по несъстоятелност за ищеца и не е извършила нито едно от посочените от ищеца в исковата молба нарушения. Напротив тя стриктно е контролирала изпълнението на сключения договор за счетоводно обслужване с „ТНМ  - Консулт и проектиране“ ЕООД с едноличен собственик Т. М., като през целия период на действие ежемесечно е изисквала Т. М. и е получавала справки за наличността на сметката на ищеца, до м.януари 2017г, вкл. и в тях не са отразени извършени неразрешени преводи. Поради това ответницата въвежда в процеса правоизключващи възражения за липса на причинна връзка между нейни действия или бездействията и твърдяната вреда за ищеца, поради наличие на непреодолима сила – чуждо виновно поведение, която тя не може да предвиди и предотврати, въпреки положената грижа на добър търговец и което събитие е с извънреден характер; евентуално са налице виновни действия на Т. М. и служители на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД; евентуално вредата е настъпила поради поведението на самия ищец, който се е отказал да предяви вземането си в производството по несъстоятелност на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. по т.д. 1204/2009г по описа на СГС.

 При осъществяването на всички тези факти са налице основания за освобождаването на Р. Т. от отговорност. Посочва, че платежното нареждане е изпълнено от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД няколко часа след първото устно уведомление за подправката и повече от един час след подаване на писмено уведомление и искане за отмяна на операцията. Ето защо счита, че не е изпълнен и фактическият състав на иска по чл.49 от ЗЗД, тъй като тя по никакъв начин не е възлагала на Т.М. да подправя подписа й, да съставя неистински съдебни удостоверения и да извършва превода. 

 

Въз основа на изложените в отговора факти прави искане за привличане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като трето лице помагач на нейна страна и предявява против Банката обратни искове, съединени при условията на евентуалност помежду им (с допълнителния отговор по първоначалния иск уточнява, че предявените от нея обратни искове са съединени при условията на евентуалност, а също и с всеки един от няколкото предявени против нея искове), всеки един от тях за сумата общо от 562265,06лв, от които 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от 07.02.2018г - датата на предявяване на обратния иск до окончателното ѝ изплащане и сумата 28 805,06лв – законна лихва от 23.02.2017г до датата на депозиране на исковата молба пред СГС - 04.09.2017г.

По тези искове посочва, че между „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н. и Банката са страни по договор от 16.10.2021г за откриване и водене на банкова сметка. 23.02.2017г Банката е изпълнила неразрешена операция – превод на сумата от сметката на ищеца към сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н.  въз основа на подправено платежно нареждане, подправена декларация по ЗМИП и неистинско удостоверение от ОС – Пловдив, представено и заверено с текст „Вярно с оригинала“ от Т.М.. Незабавно след разбиране за опита за извършване на неразрешената операция и преди нейното извършване Р. Т. уведомила служителите на Банката Й. Б. и М.М. за подправката и поискала операцията да бъде отменена. Според Р. Т. ответната Банка е изпълнила операцията без разрешение на ползвателя на платежния документ „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н. и при използване на неавтентични документи; в нарушение на изискването на чл.56 от ЗПУПС за установяване автентичност на платежната операция, включително съгласно вътрешните правила и процедури на Банката за превод от особена сметка на лице, което е в производство по несъстоятелност; след отправено устно уведомление по чл.53, т.2 от ЗПУПС и писмено искане от ползвателя на платежната услуга за неизвършването ѝ. От Р. Т., действаща в качеството ѝ на синдик на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н. било извършено и повторно уведомяване на Банката с молба от 09.03.2017г на основание чл.55, ал.1 от ЗПУПС, че преводът на 23.02.2017г е извършен без нейно съгласие, въз основа на подправени документи. С това си действие Банката отговаря на договорно основание пред „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н., комуто тя е причинила вреди, но дружеството в несъстоятелност не е предявило претенции към Банката за възмездяване на вредата, а към Р. Т. и Т. М.. Между Банката и Р. Т. не съществува договорно основание, поради което тя посочва, че нейният иск може да е единствено на извъндоговорно основание – непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.

Според нея, ако тя бъде осъдена да заплати исковата сума по главния на иск на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н., то на свой ред може да я претендира от ответната Банка, тъй като именно действията на нейните служители са довели до настъпването на вредата – същата не е задължително да има една проявна форма, а в конкретния случай от едни и същи действия ще настъпят като последици и договорна отговорност спрямо „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н. и деликтна отговорност спрямо пострадалото лице – Р. Т.. Тя продължава, че основният кредитор в производството по несъстоятелност за „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н. е „Бестикар България“ ЕООД, еднолично дружество на Банката и представлявано от изпълнителния директор на Банката г-н Е.А.и така между ищеца по главния иск „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н. и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е била постигната уговорка „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н. да не предявява против Банката иск по чл.79 от ЗЗД във вр чл.420 от ТЗ и чл.57 от ЗПУПС -  тази уговорка е във вреда на Р. Т. и не я обвързва. Но ако съдът приеме, че именно синдик Т. е отговорна за извършената платежна операция и я осъди, то за нея е налице правен интерес да ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност за действията на служителите на Банката. При условията на евентуалност посочва, че ако съдът приеме, че между нея и Банката възниква солидарна отговорност за вредата, макар да счита, че такава отговорност не е налице, то поддържа иск и на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД.

Продължава, че ако обратният иск на деликтно основание бъде отхвърлен тя предявява и такъв за неоснователно обогатяване, тъй като ако тя бъде осъдена за обезщетяване на вреди за „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н. по исковите му претенции, то това означава, че Банката ще се освободи от договорната си отговорност спрямо „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н., т.е ще си спести този разход, а той ще е за сметка на Р. Т.. И обогатяването на Банката и обедняването на Р. Т. произтичат от един и същи факт – извършената на 23.02.2017г платежна операция и това прави иска основателен.

По предявения обратен иск Банката заявява, че е съгласна да участва като трето лице помагач, но избира да е на страната на ищеца по първоначалния иск, на когото Р. Т. е причинила вреда и поради това правният интерес на Банката е да защити „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н., още повече, че по нейно искане като кредитор дружеството е обявено в несъстоятелност. Застъпва тезата, че Р.Т. няма регресни права по отношение на Банката и поради това искът ѝ е недопустим, а ако съдът не приеме това, е неоснователен. Банката посочва, че след като е уведомила синдика за извършения превод, тя не е отишла веднага в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД да блокира превода, а е отишла в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Според Банката синдикът не е правил искане да му се изпраща движението по особената сметка нито на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н., нито на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., а това е дължимо от нея минимално усилие по упражняване на контрол, който тя била предоставила на М., като се е била дезинтересирала от изпълнение на задълженията си като синдик. След извършване на превода не била извършила никакви действия по възстановяване на сумата, нито била завела иск за възстановяване на сумата на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н.. Фактът, че тя била синдик и на двете дружества в несъстоятелност следвало да се разгледа като взаимовръзка, довела до причиняване на вредата за „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н.. След като тя не изпълнявала задълженията си на синдик е налице вина и възникване на деликтна отговорност.

Счита за недопустим иска по чл.59 от ЗЗД поради липса на регресни права у Р. Т., която няма право да търси от Банката репариране на обезщетение, което тя дължи на основание собственото ѝ виновно и противоправно поведение.

На следващо място твърди, че Р.Т. има качеството на платец и на основание чл.58, ал.2 от ЗПУПС следва да понесе всички загуби от платежната операция, като причинена чрез измама или с неизпълнение на едно или повече задължения по чл.53 от ЗПУПС, тъй като тя е допуснала да бъде представено платежно удостоверение с фиктивно основание и удостоверение и едва впоследствие заявява, че подписът не е неин.

Според Банката Р. Т. е признала с подадения отговор, че преводът е нареден с измама и поради това именно за синдика възниква деликтна отговорност, а не за служители на Банката, като така отговорността на Р.Т. се прехвърля на служителите на Банката без тя самата да отговаря. Поради това тя няма право на регрес против „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Банката посочва, че Р.Т. е поискала блокиране на средствата след като преводът вече е бил извършен, като тя е имала възможност да поиска блокиране на средствата и от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, но не го е направила и поради това от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД преводът е бил извършен. Ето защо счита, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД трябва да носи отговорност за вреди и прави възражение за съпричиняване.

С подадената от синдика допълнителна обратна искова молба отново се обосновава правния ѝ интерес от  привличането на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като трето лице помагач, произтичащо от това, че е обслужваща банка на откритата от „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. особена сметка по силата на сключения помежду им договор, както и че не може в настоящото производство да предяви иск против Т.М., която участва като ответник, независимо, че преводът на процесната с ума е резултат и от нейните действия.

Синдикът твърди, че от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не е извършена необходимата проверка преди разрешаване на процесния превод, който от една страна е на значителна стойност и от друга е от особена сметка на несъстоятелен длъжник – в този случай винаги юрист на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е проверявал наличието на разрешение от съда по несъстоятелност, докогато сумата, за която се иска превод, стояла блокирана и се отбелязвала като „резервирано салдо“. В процесния случай преводът бил извършен без подобна проверка и отговорността за това следва да се понесе от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

С подадения допълнителен отговор от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се оспорва наличието у Р.Т. на легитимен правен интерес за предявяване на обратните искове, чрез които тя се опитвала да прехвърли своята отговорност към Банката – ако се допуснело разглеждането на обратните искове това би било злоупотреба с право. Поддържа всички свои вече направени възражения за липсата на основание за привличането ѝ като трето лице помагач. Посочва, че нейните служители са изпълнили задълженията си, а дори и при спазване на най-стриктната процедура не е гаранция да се осъществят измамни действия. Именно поради това е налице разпоредбата на чл.58 от Закона за платежните услуги и платежните системи, съгласно които платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени операции, ако ги е причинил чрез измама, чрез неизпълнение на задълженията си по чл.53, умишлено или при груба небрежност, въз основа на която последиците следва да са за сметка на синдика.

 

С допълнителната искова молба по отговора на Р. Т., „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. заявява, че поддържа вече изложените факти и направените възражения, на които съдът следва да даде правната квалификация – какви са предявените искове. Посочва, че от него е предявен иск против синдика и втори иск против синдика и Т.М. за ангажиране на солидарната им отговорност и след като искът против синдика подлежи на разглеждане по специален ред, то и вторият иск, против двете, следва да бъде разгледан по същия този специален ред. Подчертава, че синдикът носи деликтна отговорност, тъй като е имала достатъчно време да поиска от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД блокиране на превода към НАП – София, но не го е направила. Поддържа вече направените възражения за извършени от синдика неправомерни действия и бездействия в производството по несъстоятелност за „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., за което се е дезинтересирала, както и възражението за това, че е избрала счетоводител  без да прояви грижата на добър търговец.

Допълва твърденията си за това, че синдикът е бездействал и след извършване на превода като не е предприела нито едно действие за възстановяване на сумата на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., не е предявила иск против „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., не е изготвила покана за възстановяване на сумата, нито е предявила вземане в производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н.. С тези последващи бездействия тя е запазила интересите на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., а не на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., като е следвало да се отведе като синдик – тези ѝ бездействия, които са за значителен период от време също водят до ангажиране отговорността ѝ като синдик.

Едновременно с изложеното застъпва становището, че е неоснователно посоченото от синдика, че „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. е трябвало да предяви вземането си в производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., тъй като предявяваните вземания в производството по несъстоятелност са резултат от задължения по сключвани от несъстоятелния сделки, а процесната вреда по намаляване имуществото на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. е в резултат от деликт, а не на сделка и поради това е извън хипотезите на предявяване на вземане в производство по несъстоятелност. Продължава, че е негово правото да избере по какъв начин и чрез какви искове да осъществи защита на интересите си и той е преценил да предяви специалния иск за отговорност на синдика, тъй като не са налице уредените от чл.637, ал.6 от ТЗ изключения, позволяващи да се предяви иск против длъжник, след откриване на производството по несъстоятелност.

След като парична сума е напуснала патримониума му то вредата за него вече е налице, вземането за обезщетяването ѝ е изискуемо и следователно искът за присъждането му не е преждевременно заведен, а цитираното съдебно решение, на чието приложение са позовава Р. Т. е за друг случай е и неотносимо.

 

С постъпилия допълнителен отговор по първоначалната искова молба, Р. Т. на първо място отново възразява по редовността на претенциите на ищеца, като не само не ги счита за уточнени, но и посочва, че се предявяват нови претенции, което е недопустимо – против нея се предявява иск на основание чл.49 от ЗЗД, какъвто липсва заявен с исковата молба и се цели недопустима подмяна на предмета на правния спор. Ако съдът приеме, че е сезиран с подобен иск заявява изрично, че е съгласна да бъде разгледан при съединяването му с иска по чл.663, ла.3 от ТЗ и уточнява, че предявеният от нея обратен иск следва да се счита предявен като евентуален спрямо всеки един от исковете против нея.

Заявила е, че оспорва всички заявени от ищеца „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. обстоятелства по допуснати от нея нарушения като синдик. Конкретно за процесния превод посочва, че веднага след като е узнала за извършването му се е свързала със служителя на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД Х.Х., от когото е узнала, че преводът към НАП – София вече е бил извършен. Ето защо е било безпредметно да иска блокиране на сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., но въпреки това тя го е направила устно и е получила уверение, че е изпълнено. Аналогични били и предприетите от нея действия пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. При така установената хронология оспорва заявеното от ищеца „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., че след като е узнала за превода е имала достатъчно време да го спре, но е бездействала, напротив нейното искане до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за блокиране на превода било направено един час по-рано от суифта на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

На следващо място излага подробни обстоятелства по развитието на производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., от които тя прави извод, че не е извършила нито едно от сочените от „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. нарушения. Посочва, че през периода 05.01.2016г – 07.03.2016г по банковата сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД постъпва сумата общо от 1 698 700 лв, представляващи продажната цена на единствения актив на дружеството в несъстоятелност, който е бил осребрен и поетапно е постъпвала дължимата цена. Същата била окончателно платена на 08.03.2016г, за което синдикът поискал и получил потвърждение от служителя на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД Х.Х.. За разпределението на сумата синдикът изготвил сметка за разпределение, като я разпределил в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, но сметката била изменена с определение на съда по несъстоятелността и разпределена на кредитори по ред 6 и 8 по чл.722, ал.1 от ТЗ. Определението му било обжалвано и било потвърдено с окончателно определение от 27.01.2017г от АС – София. За целия период от постъпване на пълната продажна цена до произнасянето от съда за реда за разпределянето ѝ в производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. нито са постъпвали други суми, нито е имало основание да се извършват разплащания от тази сума - 1698700лв, а след датата 01.09.2016г, на която привнесената от кредитор в производството сума за разноски била изчерпана, били преустановени всякакви разплащания, за които и нямало никакви основания да се извършват и за каквито синдикът не бил изготвял документи. След тази дата в производството не постъпвали и не се очаквало да постъпят и никакви други суми, поради което не е имало необходимост за синдика, а още по-малко задължение, да изисква ежедневно, ежемесечно или на какъвто и да е друг времеви интервал справки за баланса по сметката. Аналогично е процедирала и с особената сметка на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., за която лично изисквала информация от служители на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – Т. Т.и В.Т.. Всички й тези действия са извършвани в периодите, в които е извършено осребряването на имуществото на двете дружества.

Синдикът намира за абсурдно становището на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., че грижата на добрия търговец изисква непременно личната и ежедневна проверка от синдика на банковите сметки, при условие, че тя много добре знае какви платежни документи е изготвила и какви разрешения има от съда по несъстоятелността за разпореждане. Вменяването на подобно задължение означава, че за нея съществува задължението ежедневно/ежемесечно да се снабдява с нарочни удостоверения и лично да проверява по партидите на дружествата в несъстоятелност в АВ – ТРРЮЛНЦ и в АВ – Имотен регистър дали не се извършват неправомерни разпореждания с притежавани от дружествата в несъстоятелност дружествени дялове или недвижими имоти.

Оспорва тезата на ищеца „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., че е била длъжна да изготвя месечни счетоводни отчети и баланси на дружествата в несъстоятелност, тъй като дружествата в несъстоятелност, както и всички останали дружества имат задължение за изготвяне на годишен счетоводен отчет.

По отношение изготвяне от нея на платежното нареждане за превод в полза на кредитора НАП – София в производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. посочва, че го е изготвила веднага след влизане в сила на сметката за разпределение на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., на 01.02.2017г е уведомила по електронната поща Т. М., че следва да започне подготовка за изплащане на сумите; на 13.02.2017г е подала молба по делото за несъстоятелност на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. за издаване на заверена сметка за разпределение и я е получила на 17.02.2017г. Тъй като по несъстоятелността за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. не всички кредитори били заявили банкови сметки, по които да им се преведат сумите и молби от тях постъпвали периодично, на 20.02.2017г Т.М. уведомила синдика, че все още липсват посочени банкови сметки от всички кредитори и я попитала дали да изчака представянето на молби от всички кредитори по сметката, преди да започне да изплаща сумите. Становището на синдика било, че за кредиторите, които вече са посочили банкови сметки изплащането следва да започне незабавно и на същата дата синдикът подписал всички платежни нареждания. На същата дата на част от кредиторите било платено, като общата сума била 993140,40лв, но плащане към кредитора НАП – София не било извършено, тъй като остатъчното салдо възлизало на 162167,74лв – липсата била следствие на неоторизираните тегления на Т. М.. Така последната е била наясно, че не може да преведе на НАП – София дължимата сума от 675 587,10лв и е прибягнала до съставянето на неистински документи, с които да нареди плащане от банковата сметка на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н..

Оспорва и всички направени от ищеца „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. възражения за нейни бездействия и несъвместимост след датата на извършване на превода 23.02.2017г. Уточнява, че тя не може да предяви иск против „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., тъй като такъв ще е недопустим и това изрично е посочено и от „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н.. Посочва, че не е предявила вземането на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. в производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., тъй като първоначално се е съсредоточила в организиране на наказателноправната защита на дружеството по повод превода, с което е осъществен престъпен състав. На 06.03.2017г пред съда по несъстоятелността за „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. постъпва молба от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за освобождаването ѝ като синдик, но „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не е имала качеството на кредитор в производството по несъстоятелност, което е наложило допълнителни уточнения по искането и едва след извършването им тя е освободена като синдик. Преценила е обаче, предвид незабавното постъпване на молба за освобождаването ѝ за целесъобразно да не предприема действия спрямо „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. и предостави това на новия синдик. Допълва, че не е налице конфликт на интереси от качеството ѝ на синдик и на двете дружества и това не представлява пречка за предявяване на вземането на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. пред „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н..

Оспорва оплакването на ищеца, че тя е продължила да бездейства и да не охранява интересите му, тъй като след извършване на превода от сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. към НАП – София е останала наличност от 20026,64лв и същата е следвало да бъде възстановена на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н.. Синдикът пояснява, че тя не може да нарежда преводи без акт на съда по несъстоятелността, като не е ясно какъв точно акт тя е била длъжна да изиска от съда да постанови.

Счита за напълно неотносими всички твърдения на ищеца за предоставеното от синдика на Т.М. пълномощно, тъй като упълномощаването за технически действия по никакъв начин не е предизвикало действията на Т.М. по подправянето на документи и използването им за извършване на неразрешената платежна операция, при които ѝ незаконосъобразни действия тя не е действала като пълномощник и не е упражнявала каквито и да било права по даденото ѝ от синдика пълномощно.              

По повод изложените от ищеца обстоятелства досежно синдика в подадената от него допълнителна искова молба по отговора на Т. М., синдикът на първо място отново възразява по редовността на исковете на ищеца, поддържа всички свои вече направени възражения и оспорва изложеното от ищеца „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. Счита за неоснователни възраженията на Т. М., че последната не е изготвила представените през „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД документи за извършване на процесния превод, като подробно описва съществувалата помежду им организация по съставяне на документи за разплащания в производството по несъстоятелност, които винаги са били проверявани и подписвани от синдика, с изключение на тези по процесния превод и се позовава на разменена между тях електронна кореспонденция. Така синдикът прави извод, че след като процесните документи не са представени от нея на Т.М., но последната ги е използвала, то го е извършила със знанието, че те не изхождат, не са подписани от Р.Т..

 

С подадения отговор от Т.М. тя заявява, че намира предявения против нея иск за недопустим, а и за неоснователен. Посочва, че даденото й пълномощно от Р. Т. е нищожно поради противоречието му със закона – синдикът можел да прехвърля правата си на друго лице само при дадено разрешение от съда по несъстоятелността съгласно чл.660, ал.2 от ТЗ, а такова разрешение липсвало. При това положение тя нямала пасивна легитимация да отговаря по иска за вреди.

Оспорва верността на всички изложени в исковата молба факти, твърдения и документи. Продължава, че искът против нея е предявен в качеството й на счетоводител, а не е представен договор, по силата на който да й са възложени подобни задължения. Ако от ищеца се представи договор, то той би следвало да предяви против нея договорни претенции и на това основание също производството против нея следва да бъде прекратено.

При ползването на документите за извършване на превода посочва, че тя не е знаела, че те не съдържат подписа, респ. волеизявление на издателя им, а тя самата не е съставяла документи, които да използва за извършване на процесния превод. Според нея тя е ползвала документи, които носят подпис, а това, че този подпис не бил на издателя не водело автоматично до отпадане на платежната операция и до определянето й като неразрешена по смисъла на чл.51, ал.1, изр. второ от ЗПУПС.   

 

С подадената допълнителната искова, по отговора на Т. М., „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. заявява, че не е основателно възражението ѝ за липса на процесуална легитимация по делото, тъй като това, че даденото ѝ от Р. Т. пълномощно е нищожно, не означава, че М. не носи отговорност за действията си, от които е настъпила процесната вреда. За неоснователно счита и възражението ѝ, че тя отговаря на договорно основание, а не на деликтно, тъй като, според ищеца, увреждането му не е в пряка връзка с лошото или неточното неизпълнение на задълженията ѝ на счетоводител по договора, а представлява неправомерно поведение в нарушение на закона. Ответницата М. не е изпълнила общото задължение, произтичащо от закона, да не се вреди други му и след като работата ѝ е възложена от синдика е налице съпричиняване от двете на увреждането, пораждащо солидарната им отговорност и представляващ особен деликт.

Прави отново всички вече направени възражения по извършени от синдика нарушения и отново посоча, че от синдика се е дължала по-интензивна грижа за интересите на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. и след като тази грижа не е положена и от това за синдика възниква специална отговорност, установявана по специален ред, то този именно специален ред е приложим и по иска за ангажиране отговорността на солидарно задълженото лице Т. М..     

 

Допълнителен отговор от Т. М. не е подаван.

 

След приключилата размяна на книжа съдът е констатирал нередовност на предявените от ищеца „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., като ги е оставил без движение

След извършените уточнения на исковете съдът е изготвил проект за доклад с определение № 1749 от 08.10.2018г на л. 533 от делото, с който е отграничил предявените по делото от „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. искове и им е дал правна квалификация, а именно:

1. ответниците Р.Т. и Т.М. да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно извършен кредитен превод от особената сметка на дружеството в несъстоятелност, което обезщетение се равнява на размера на превода, както и сумата 28 805,06лв – законна лихва от 23.02.2017г до датата на депозиране на исковата молба пред СГС - 04.09.2017г, както и законната лихва от тази дата до окончателното плащане на сумите;

2. при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не са налице основания за солидарно осъждане, претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят претендираните суми в условията на разделна отговорност;

3. при условията на евентуалност, ако съдът не уважи така предявените два иска, да осъди ответницата Р.Т. да му заплати посочените суми, представляващи увреждане, нанесено на дружеството в качеството й на негов синдик и на основание чл.663, ал.3 от ТЗ, поради нарушения, конкретно посочени в исковата молба, допълнителната искова молба, както и молба-уточнение от 06.08.2018г;

4. при условията на евентуалност, ако съдът не уважи иска по чл.663, ал.3 от ТЗ, да се осъди ответницата Р.Т. да му заплати посочените суми, в качеството й на възложител на работа на счетоводителката Т.М.;

5. при условията на евентуалност, ако съдът не уважи предходния иск, моли съда да осъди Т.М. да му заплати претендираните суми, представляващи обезщетение за нанесените щети на дружеството.

По отношение на част от тях е направено възражение от ответника Т. за липса на подсъдност, по което съдът е изложил мотиви, че на основание чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника – по делото и двамата ответника са с адрес в град София, поради което е счел за основателно възражението за липса на местна подсъдност за онези искове, по които не е налице специална родова или местна подсъдност, дадена на ОС – Пловдив.

Исковете за присъждане на сумите от 533 460лв и обезщетение за забавеното му плащане от 28 805,06лв са на основание виновно причинени на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. вреди от синдика по чл.633, ал.3 от ТЗ, свързани са производството по несъстоятелност и са подсъдни на съда по несъстоятелността, съгласно чл. 621а, ал.2, т.1 от ТЗ, т.е на ОС – Пловдив. За защита по тези искове от синдика са предявени при условията на евентуалност обратни искове, разглеждането на които също се дължи от съда в настоящото производство.

Съединяването на исковете против синдика с останалите искове, съдът е приел за недопустимо, тъй като те не са подсъдни на същия съд и не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, а именно:

1. искът да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 533 460 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно извършен кредитен превод от особената сметка на дружеството в несъстоятелност, което обезщетение се равнява на размера на превода, както и сумата 28 805,06лв – законна лихва от 23.02.2017г до датата на депозиране на исковата молба пред СГС 04.09.2017г, както и законната лихва от тази дата до окончателното плащане на сумите е подсъден на СГС, не представлява търговски спор и подлежи на разглеждане по общия исков ред;

2. искът да се осъдят ответниците при условията на евентуалност, ако се отхвърли иска по т.1 и не е налице твърдяната от ищеца солидарност, да заплатят на ищеца търсените суми в условията на разделност е подсъден на СГС, не представлява търговски спор и подлежи на разглеждане по общия исков ред;

3. искът да се осъди ответницата Р.Т. да заплати на ищеца посочените суми, при условията на евентуалност, ако се отхвърли искът с правно основание чл. 663, ал.3 от ТЗ, в качеството й на възложител на работа на счетоводителката Т.М., който иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД е подсъден на СГС, не представлява търговски спор и подлежи на разглеждане по общия исков ред;

4. искът да се осъди ответницата Т.М. да заплати на ищеца посочените суми, представляващи обезщетение за нанесени на дружеството вреди, в качеството й на счетоводител е подсъден на СГС,  не представлява търговски спор и подлежи на разглеждане по общия исков ред.

Съдът е приел, че липсват предпоставките на чл.210 от ГПК, за съединяването им със специалния иск по чл. 663, ал.3 от ТЗ, отделил ги е от него и като е приел, че компетентен по тях е СГС е постановил изпращането им и прекратяване на производството пред него, с влязъл в сила  определение. Съдът е посочил, че макар производството пред него да е образувано като изпратено му по подсъдност от СГС не следва да повдига препирня по чл.122 от ГПК, тъй като сега направените изводи за липса на подсъдност са едва след извършената последна конкретизация на исковата молба от „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. с молба вх. № 23693/06.08.2018г.

Съдът е продължил с разглеждането на исковете против синдика, по които е приел, че между страните не се спори по обстоятелствата, че ответницата Р.Т. е била синдик на ищеца „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., както и че на 23.02.2017г от особената сметка на несъстоятелния е извършен процесния превод, със сочените основание и размер. По иска на синдика и по предявените обратни искове е разпределил  доказателствената тежест, насрочил е далото за разглеждане в първо съдебно заседание, конституирал е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД като трето лице помагач на страна на ищеца.

В съдебното заседание от страна на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е възразено по участието ѝ в процеса предвид извършеното разделяне на исковете, а и поради липсата на установен от ищеца правен интерес и е поискала заличаването ѝ. Във връзка с възражението съдът не е дал ход на делото и е определил едноседмичен срок за ищеца и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да обосноват правния си интерес. На основание това произнасяне от страна на двете дружества е поискан отвод на съдията-докладчик и той се е отвел.

В следващото съдебно заседание на 28.01.2019г, представляващо първо такова, съдът е оставил без уважение възражението на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за участието ѝ в процеса, поради което изразеното от Банката становище по съществото на спора е, че на първо място оспорва твърдението на ищеца, че  производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. е станало по нейно искане, а е по молба на самия длъжник, което се установява от вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства по партидата на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. Оспорила е твърдението, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД като кредитор е знаела дали се очакват и дали са постъпили суми по сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., тъй като качеството ѝ на кредитор нито я задължава, нито ѝ дава право да следи наличностите по сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. – по сключения между Банката и „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. договор за откриване на особената сметка в производство по несъстоятелност, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД има качеството на банка, страна по договор за специална разплащателна сметка, а не на кредитор.

Оспорила е твърдението, че на 23.02.2017г към 16:52 ч. парите, преведени от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД към „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД „ОББ“ АД, са били налични по банковата сметка на „Валиси“ ЕООД в „ОББ“ АД и е твърдяла, че тези пари не са били налични по банковата сметка на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД „ОББ“ АД.

Оспорила е заявените нови фактически твърдения с две молби от 21.11.2018г на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и на „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н., че платежното нареждане за извършване на плащане към НАП - София било прието без вальор и без право в сметката да има наличност. В „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД то е постъпило на 23-ти, когато е изпълнено и няма друга по-ранна дата на постъпване на такова платежно нареждане. Посочва, че когато титуляр на сметка поиска и направи платежно нареждане за изпълнение на суми, банката не може да откаже приемането на нареждане, просто не извършва превода поради липса на наличност, за което винаги уведомява наредителя съобразно разпоредбите на банковото законодателство, защото всеки може да си напише каквото иска нареждане, но Банката после няма да го изпълни. Уточнява, че ако вальорът на платежното нареждане не е посочен, се счита за датата на постъпване на нареждането или на гише, когато се касае за разплащания и платежни нареждания в брой, ако се извърша по електронен път, е датата на самото електронно съобщение. Според нея искането за превод е направено за първи път на 23.02.2017г и на същата дата е изпълнено.

По повод направените от ищеца „ФЕРАЛ И КО“ АД – в н. множество възражения по вече изготвения по делото доклад и след разменени между страните становища и уточнения на искания за събиране на доказателства, съдът е постановил определение № 488 от 01.03.2019г на л.715 от делото, с което е оставил без уважение искането за цялостна отмяна на вече изготвения доклад, но го е допълнил в частта му по чл.146, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК за фактите, по които страните не спорят, като е приел, че те са:    

1.                      ответникът Р.Т., в качеството си на синдик в производството по несъстоятелност на ищеца е сключила Рамков договор от 16.10.2012г с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за откриване и водене на особена банкова сметка на търговското дружество в несъстоятелност;

2.                      ответникът Р.Т. е упълномощила Т.Н.М. с правото да тегли на каса суми, да извършва безкасови плащания на суми от особената сметка на ищеца, открита в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, съобразно разрешенията на съда по несъстоятелността, обективирани в актовете на съда по чл.658, ал.1, т.9 ТЗ;

3.                      ответникът Р.Т., в качеството на синдик на ищеца е сключила договор за счетоводно обслужване с „ТНМ-Консулт и проектиране“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е лицето Т.Н.М., упълномощена с описаното в горния пункт пълномощно.

4.                      ответникът Р.Т. е назначена за синдик в производството по несъстоятелност на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. по т.д.№ 1024/2010г по описа на СГС и е изпълнявала тези функции към датата на извършване на процесния банков превод;

5.                      особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. е открита и се обслужва от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД;

6.                      на 23.02.2017г от особената сметка на ищеца е извършен кредитен превод  на сумата от 533 460лв. към банковата сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. въз основа на платежно нареждане, съдържащо подпис за наредител с посочен негов автор синдикът Р.Т. и основание за плащане - връщане на задатък от 10 %, както и въз основа на представено съдебно удостоверение, издадено по делото по несъстоятелност на ищеца - т.д.№ 744/2010г на ОС - Пловдив, според съдържанието на което съдът е разрешил на синдика Р.Т. на осн.чл.658, ал.1 т.9 от ТЗ да извърши превод от особената сметка на длъжника на горната сума, на посоченото горе основание;

7.                      по т.д.№ 744/2010г на ОС – Пловдив не е искано, респ.не е давано разрешение от съда по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ за разпореждане с процесната сума от особената сметка на длъжника, не е издавано описаното съдебно удостоверение и то е неистинско;

8.                      „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. не е участвало в процедура  по чл.717в ТЗ за продажба на недвижими имоти от имуществото на ищеца, респ. не съществува основанието, на което е извършен паричния превод, както и друго основание за получаване на сумата;

9.                      гореописаните платежно нареждане, съдебно удостоверение, както и декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП, въз основа на които е извършен превода от банковата сметка на ищеца, са внесени в банката фактически от пълномощника Т.М. – изменено и прието за спорно с определение № 2193 от 18.10.2019г по делото, л.1004 от делото, постановено след присъединяване към настоящото дело на т.д.№ 401/2020г по описа на ОС – Пловдив, коментирано по-долу; 

10.                 на 23.02.2017г са извършени два превода: първият - на сумата от 533 640лв от сметката на ищеца към сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., открита в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, след което и втори превод - на сумата от 675 587,10лв от сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. по сметка на НАП - София;

11.                 преводът на сумата от 675 587,10лв от сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. по сметка на НАП - София е в изпълнение на влязла в сила сметка за разпределение по т.д.№ 1024/2010г на СГС;

12.                 непосредствено преди постъпване на процесната сума, наличността по сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е била недостатъчна, за да се изпълни преводното нареждане към НАП - София;

13.                  в деня на извършване на превода - 23.02.2017г, ответникът Т. подава молба до „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да не се изпълнява платежното нареждане, както и подава сигнал до СГП, а на следващия ден - 24.02.2017г - писмена молба до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и до СДВР;

14.                 на 23.02.2017г, в 16,42 ч. от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е изпратено SWIFT съобщение до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за възстановяване на сумата;

15.                  на 24.02.2017г „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД отказва за възстанови сумата;

16.                 за наредения превод от сметката на ищеца към сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. ответникът Р.Т. научава на същия ден - 23.02.2017г при разговор по телефона със служител на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като спорен е точният момент, в който този разговор е проведен;

17.                 ответникът Р.Т. не е искала, респ. не е получавала ежедневни извлечения от движението на паричните средства по банковите сметки на ищеца и на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н.;

18.        ответникът Р.Т. не предприела действията, сочени от ищеца, за възстановяване в негова полза преведената сума от 533 460лв - предявяване на иск, предявяване на вземане в производството по несъстоятелност, издаване на кредитно известие.

На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът е обявил на страните, че не се нуждаят от доказване вписаните в АВ – ТРРЮЛНЦ по партидите на двете дружества в несъстоятелност обстоятелства, а също и обявените там актове, свързани с производствата по несъстоятелност. Така постановеното определение, ведно с вече изготвения проект за доклад с определение № 1749 от 08.10.2018г са одобрени от съда като окончателен доклад с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2019ги съдът е продължил с извършването на процесуални действия по разглеждане на предявения против ответника Т. иск.

В хода на разглеждането му, пред съда е представено постановено окончателно определение № 1624 от 17.05.2019г, по ч.гр.д.№ 687/2019г по описа на САС, ТО, 15-ти състав, с което съдът се е произнесъл по повдигната пред него препирня за подсъдност с определение от 05.02.2019г по гр.д. №15072/2018г по описа на СГС, ГО, I-16 състав - образувано по отделените от настоящото дело и изпратени по подсъдност на СГС евентуални искове. В определението си САС е постановил, че компетентен да се произнесе по всички искове е ОС – Пловдив, изпратил му е делото и същото е било образувано под № 401/2019г, XXIII състав. В тази връзка в проведеното по настоящото дело открито съдебно заседание на 03.06.2019г от пълномощниците на ответника Т. е поставен въпросът за съединяване на делата, която е единственият процесуален способ за съвместното им разглеждане, след като отделените искове не са върнати по настоящото дело, от което са отделени, а по тях, пред ПОС е образувано ново дело. Ищецът е възразил по това искане, като е посочил, че съдът следва да повдигне препирня за подсъдност пред ВКС. Страните са повдигнали въпроса за това кой е основният иск, предявен от ищеца. 

С постановено по настоящото дело в закрито заседание определение № 1309 от 18.06.2019г на л.964 от делото, съдът е  присъединил т.д. № 401/2019г, XXIII състав за съвместно разглеждане към настоящото. В проведеното след присъединяването открито съдебно заседание на 17.09.2019г от пълномощниците на синдика е заявено поддържане на всички вече направени по делото възражения по редовността на предявените от ищеца евентуални искове, както и е заявено становището, че и ищецът и третото лице помагач на страната на синдика „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се представляват от едни и същи пълномощници, а в процеса тези две страни са с противоречиви интереси, т.е. надлежни ли е представителството им. С определение № 2193 от закрито заседание на 18.10.2019г съдът е задължил ищеца и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да уточнят представителството си, тъй като в процеса участват на различни страни и от това следва да се приеме, че имат противоречиви интереси.  По възраженията за нередовност на исковете, с протоколно определение от 17.09.2019г, на първо място съдът е дал указания на ответника Т. М., че извършените до момента действия по делото без нейното участие като страна не я обвързват и е дал срок на ищеца да уточни всички предявени искове, сложени за разглеждане към настоящия момент в рамките на това производство, което уточнение следва да се състои на първо място в излагане на фактически твърдения по всеки един от предявените искове, както и съотношението, в което те са предявени и последователността, в която се иска да бъдат разгледани от съда. Конкретизацията е извършена от ищеца с молба от 27.09.2019г на л.991 от делото и молба от 22.11.2019г на л.1189 от делото, връчени на страните.

По отношение на надлежното процесуално представителство по делото на ищеца и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, от действащия синдик на ищеца А.Ц. на 25.10.2019г е подадена молба, в която заявява, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е в процес на вливане в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и двете банки нямат никакво отношение към несъстоятелността на ищеца, тъй като вземането към него е прехвърлено от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на „Бестикар“, а „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е цедирала вземането си към ищеца на „ЕОС Марикс“.  От „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по делото е постъпила молба, с която поддържа становището на синдик Ц.. Все досежно представителството на двете лица съдът е задължил „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с определение № 2337 от 08.11.2019г на л.1127 от делото, изрично да заяви дали желае осъждането по делото на ответника Т., което ще доведе до разглеждане и произнасяне от съда по предявения от Р. Т. обратен иск против Банката. Последната изрично е заявила в процеса със своя молба от 13.11.2019г, л.1164 от делото, че правото ѝ на справедлив процес и на защита ѝ дава право сама да определи линията си на защита, вкл. избора на адвокат. След извършеното вливане е налице молба и от правоприемника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, л.1170 от делото, в която изрично заявява, че желае осъждането на Р. Т. и отхвърлянето на обратния иск.    

Предвид постъпилите уточнения по представителството на дружествата и заявените съмнения в действията на съда, в проведеното на 25.11.2019г открито съдебно заседание, преди даване ход на делото, съдът е изложил мотивите за действията си - установяването по негов почин на наличието на надлежно представителство на страна в процеса е в изпълнение на задължението му по чл. 7 от ГПК да следи за надлежното извършване на процесуалните действия. В този смисъл, по делото, е  изразеното от адв. М., като пълномощник на„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД становище в подадените от нея молби, че ненадлежното извършване на процесуални действия води до постановяване на недопустимо съдебно решение и неговото обезсилване. Ето затова на настоящия съд, както и на въззивната  инстанция, така и на касационната инстанция, е вменено задължението служебно да следи за надлежното извършване на процесуални действия, като съдът изрично е уточнил, че с тези си действия не ограничава правото на защита и на представителство, защото правото на защита и на представителство не се  упражнява произволно, напротив, то се подчинява на много други въведени ограничения, като например -  ищец, физическо лице, да не може да се представлява от свой втори братовчед по делото, а от лице с качествата, изрично изброени в чл.32 от ГПК и други такива. Проверката за изпълнение на тези изисквания е вменена като задължение на съда, който следи за законосъобразното упражняване на права, а не ги ограничава. Предвид тези мотиви съдът е приел за неоснователни възраженията на пълномощниците на ответницата Т., които са заявили поддържане на възражението си за ненадлежно представителство в процеса, което е и пречка за даване на ход на делото и е пристъпил към разглеждане на делото и конституирането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД като правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД на основание вписано в АВ – ТРРЮЛНЦ вливане.

В същото съдебно заседание съдът е посочил, че то се явява първо такова по предявените евентуални искове, поради което ги е докладвал. Посочил е, че първият от тях е за извършен съвместен деликт от Р.Т. и Т.М., по който се иска солидарното им осъждане за заплащане на сумата по неразрешения превод и лихвата за забава; при условията на евентуалност е предявен иск срещу Р.Т., която има качеството на възложител, възложила по неин избор работа на Т.М., от което възниква солидарната им отговорност се иска солидарното им осъждане за сумата по неразрешения превод и лихвата за забава и на последно място, за същите суми, се предявява иск на деликтно основание само срещу Т.М..

От страна на ответницата Р.Т. е повдигнат въпроса за заплащане на дължимата държавна такса по исковете, респ. за тяхната нередовност. Заявени са основания за недопустимост на исковете за съвместен деликт между Р.Т. и Т.М. и за възлагане на работа от Р.Т. на Т.М. и съвместното им осъждане. Поискана е и конкретизация на обстоятелствата по отношение на иска за съвместен деликт, който се твърди да е извършен от Р.Т. и Т.М.. В подкрепа на възраженията си страните са се позовали на съдебна практика.

По тези възражения съдът е приел, че всички изложени обстоятелства по делото водят като естествена и логична правна последица до разглеждането на първо място на иска, който е за отговорността на синдика, който иск е специален и по който се иска осъждане на Р.Т. да заплати на ищеца сумата, излезнала от неговия патримониум. При това положение, след като се търси връщане на сума, излезнала от масата на несъстоятелността, съдът е приел, че  въз основа на правилото по чл. 620, ал. 5 от ТЗ, държавна такса не се внася предварително, касае се за иск за попълване на масата на несъстоятелността и дължимата държавна такса ще бъде определена от съда в зависимост от изхода на делото  - в този смисъл напр. Определение № 203/27.04.2018 г. на ВКС по ч. търг. д. № 560/2018 г., I търговско отделение.

Все по отношение дължимата държавна такса, съдът се е позовал на изменението на чл. 72 от ГПК и е приел, че дължимата от ищеца държавна такса е една, защото защитаваният от него интерес е един -  да му се върне в масата сумата от 533 460лв. Съдът изрично е уточнил, че изложените по отношение на държавната такса мотиви не се отнасят за съдебните разноски, които се дължат по всеки един от исковете.

Във връзка със спора за наличието на солидарна отговорност, от ищеца е извършено позоваване на Решение № 445/11.05.2016 г. по гр. д. № 2535/2015 г. на ВКС, IV гражданско отделение, с което съдът се запозна и което, в своята обяснителна част, касаеща конкретно искането за солидарно осъждане и обстоятелствата, на които да почива то, се възпроизвеждат и други съдебни решения, а съдът може да посочи допълнително например, Решение №80/22.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 941/2010 г.  III граждански състав и  Определение № 286/27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4503/2017 г., IV гражданско отделение. Във всички тях, каквато е и до момента трайната съдебна практика, е застъпено становището, че формулирането на искане за солидарно осъждане следва да произтича и да е логична последица от изложените фактически обстоятелства, а не произволно искане. Ако при произнасянето от съда той приеме, че не са доказани твърдените обстоятелства за възникнала солидарна отговорност, но е налице разделна,  няма пречка да постанови разделно осъждане. Това принципно разрешение, отнесено към настоящите предявени евентуално съединени искове, сочи на следното: Няма спор между страните, че се твърдят извършени действия от Р.Т. като синдик и предявеният срещу нея иск е по чл. 663, ал.3 от ТЗ. До момента никоя от страните не е твърдяла извършени увреждащи действия от Р. Т. в лично качество, следователно няма твърдение да е осъществила общия деликтен състав по чл. 45 от ЗЗД и съдът не намира основание за подобна квалификация. Последното води до логичния извод, че тя няма как да е извършила съвместен деликт с Т.М., също по чл. 45 от ЗЗД и това да доведе до възникване на солидарната отговорност  между двете от деликта, за да се търси солидарното им осъждане. Налице е противоречия между обстоятелства и формулиран въз основа на тях петитум. Ако ищецът счита, че се налице обстоятелства по извършен от ответницата в лично качество деликт,  който да ангажира нейната гражданска отговорност, ще следва да ги посочи конкретно в определен съда срок.

По отношение на многобройните възражения, направени от Р.Т. още в първоначалния ѝ отговор и след това в последващ такъв за това, че е недопустим иска на ищеца срещу нея, в качеството й на възложител, по възложена от нея работа на Т.М., възникването на вреда от действията на двете и общото им задължение да я обезщетят, съдът е приел, че това не сочи на недопустимост. Изводът, който прави ищеца и твърди по делото, от осъществилите се събития е, че синдикът Т. е възложител, защото е възложила на Т.М. да извърши работа и след като е налице вреда от тази работа, то за тях двете възниква солидарна отговорност да я обезщетят. Ответницата Т. прави различен извод от тези факти и влага различно съдържание в определението „възложител“. Заявеният спор е по приложение на правото и настъпилите правни последици от осъществените в процеса факти, т.е. това е спор по съществото на делото, на който съдът дължи отговор с решението си, а не е въпрос по допустимост на предявен против синдика иск – същият следва да бъде разгледан с правна квалификация по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

На следващо място, все във връзка с провеждането на първо заседание по евентуалните искове е разпределил доказателствената тежест и е уведомил страните, че няма нови, различни обстоятелства, от вече посочените в предходните два доклада по делото, за които да укаже на страните, че не се представят доказателства, още повече, че по делото доказателства вече са събрани по основния иск и даването от съда на подобни указания на този етап означава да се произнесе кое събрано доказателства какво установява или неустановява.

Във връзка с извършеното от ищеца уточнение за предявените искове с горепосочените молби от 27.09.2019г и от 22.11.2019г, след произнасяне на определението на АС – София, съдът е приел, че следва да го допусне така, както е заявено от ищеца, като първият иск се счита предявен срещу синдика, с правно основание чл. 663 от ТЗ, вторият се счита предявен солидарно против Р.Т. и Т.М. с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и третият - срещу Т.М., по чл. 45 от ЗЗД. По отношение на иска по чл. 45 от ЗЗД за солидарното осъждане на Р.Т. и Т.М., съдът е уведомил страните, че ще извърши допълнителен доклад след постъпване на уточнения от ищеца, като това не е пречка да се продължи с разглеждането на останалите евентуално предявени иска, като редовни, което и е сторил.

С определение № 26 от 07.01.2020г съдът е приел, че от ищеца не са посочени обстоятелства, които да сочат на възникване на солидарна отговорност между синдика и Т.М. на основание извършен деликт – уточнението му е извършено с молба вх.№ 36294, л.1031, но посочените в нея обстоятелства касаят отговорността на Т. като възложител по съставеното от нея пълномощно на Т.М., а тези твърдения вече са въведени от ищеца по делото и въз основа на тях той е предявил отделен, трети иск по т.3 от молба вх.№ 34753, л.1189, поради което съдът е преценил, че нередовностите не са отстранени. Поради това, със същото определение, изрично е оставил производството по този иск без движение с указание, че при неотстраняване на нередовностите производството по него ще бъде прекратено. Допълнителните уточнения са извършени от ищеца с молби от 22.11.2019г, на л.1189 от делото  и от 04.12.2019г, л.1231 от делото. По тях, съдът се е приел, че не съдържат сочени действия от Р.Т., които тя да е извършила извън функциите си на синдик на ищеца и от тях за него да е настъпила вреда. Ищецът за пореден път е посочил нейните действия и бездействия като негов синдик, преди да бъде освободена, от които са произлезли имуществени вреди – двете искови суми главница и мораторна лихва, за които се иска осъждането й на основание специалната синдическа отговорност по чл.633, ал.3 от ТЗ. Съдът отново е констатирал, че такъв иск вече е предявен, както е предявен и отделен, самостоятелен иск на основание извършен деликт против Т.М. и е приел, че ищецът не е изложил обстоятелства, от които като естествена логична и правна последица да следва формулиране на петутим за солидарно осъждане на основание чл.45 от ЗЗД на Р.Т. и на Т.М.. Напротив по делото от ищеца е подадена молба на 17.01.2020г, л.1348 от делото, в която изрично посочва, че спрямо физическото лице Р.Т. няма  никакви правопораждащи факти, които да са във връзка с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с обстоятелствата по настоящото дело и събитията, посочени в исковата молба и последващите я такива по делото; физическото лице Р.Т. не е страна по делото и не разполага с възможност да завежда обратен иск против третото лице помагач, продължава, че Р.Т. е страна по делото, заради притежавано качество синдик в определен период от време, в който и е причинила вреда, но вредата не е причинена от физическото лице Р.Т. и тя няма право на обратен иск, а предявеният е недопустим – позовава се на Решение №180/23.12.2010г по т.д.№ 113/2010 на ВКС, II т.о., тъй като към момента на предявяването на обратния иск тя вече не е била синдик.  Счита, че съдът неправилно е приел обратния иск за допустим, тъй като не е вникнал внимателно да прочете молбите му и да се замисли. В същия смисъл е и подадената молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

Изложените от ищеца обстоятелства за действията на ответника Т. се споделят изцяло от съда и съвпадат с вече изложените от съда мотиви за липса на посочени нейни лични действия, от които да възниква деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД  Поради това, по този иск, е прекратил производството с Определение № 179 от 23.01.2020г, л.1297 от делото, което като необжалвано е влязло в сила.

Направените възражения от ищеца за недопустимост на обратния иск са разгледани в проведеното открито съдебно заседание на 03.02.2020г, след предоставена възможност за становища от другите страни. Съдът ги е намерил за неоснователни като е посочил, че въпросът за това дали Р.Т. притежава качеството синдик към момента на предявяване на обратния иск не е въпрос по допустимост, тъй като вече не е била синдик, а противното би означавало, че недопустим спрямо нея и е предявеният от ищеца иск, защото към момента на предявяването му тя вече не е била синдик.  След това съдът е отграничил материалноправните и процесуалните предпоставки за предявяване на иск, като е посочил, че от процесуална гледна точка спрямо Р.Т. са изложени релавантни обстоятелства и при условие, че тя е дееспособно физическо лице може да отговаря, т.е. надлежна страна е. От тук насетне едва при решаване на правния спор между страните ще се изследват вече осъществилите се между тях материалноправни отношения и за тях е от значение качеството на Р.Т. като синдик и произтичащите от това правни последици. Нещо повече, наличието на това качество е относимо и съм конкретно осъществили се факти по извършване на банковия превод на 23.02.2017г, които са основанието и са довели до иницииране на последващия ги съдебен процес и са включени в предмета му – искът за синдическата отговорност против Р.Т. произтича от същите факти, въз основа на които тя основава и предявява обратния си иск и същият е допустим.

По съществото на спора:

 

Няма спор между страните, както това е установено и от двете приети по делото счетоводни експертизи, че преводът на сумата от 533 460лв от особената сметка на ищеца е извършен чрез платежната система RINGS – РИНГС (за пълнота тук съдът следва да отбележи, че при изслушване заключението на вещото лице Т. в съдебно заседание той пояснява, че от него процесният превод е посочен да е извършен чрез БИСЕРА, тъй като това е посочено от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД в дадената от нея справка за движение на сметката на ищеца и приложена от него към исковата молба. Действително, в представеното от ищеца извлечение от Банката – л.86 от първоначално образуваното дело пред СГС с № 2640/2017г, в колона „Описание на транзакцията“, е посочено „БИСЕРА“, но в тази част съдът не кредитира като писмен документ издаденото от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД извлечение, противоречащо на останалите доказателства по делото). По отношение платежната система RINGS, нейн собственик е БНБ и поради това последната определя реда и правилата за участие в нея, обявени публично на сайта ѝ - Правила и процедури за работа на системата за брутен сетълмент в реално време RINGS. Съгласно приетите от БНБ правила, преводи на и над 100 000лв задължително се извършват чрез RINGS и така е извършен и процесния превод, което означава, че той задължително се извършва незабавно и в реално време, т.е. преводът от сметката на ищеца е извършен в момента, в който е бил приет за редовен от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД. В същия този момент сумата е напуснала особената сметка на ищеца и е постъпила в сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в несъстоятелност в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Това е установено и като действително  случилото се от приетата по делото първоначална счетоводна експертиза, която посочва, че преводът е бил излъчен от сметката на ищеца в 08.58.14 часа, постъпил е по сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. в 09.05 часа и в 10.27 часа е извършен превод от сметката на несъстоятелния към кредитора му НАП - София. Извършените действия по обработка на превода, като астрономическо време, и излъчването му от служителите на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД се установява да се е осъществило по идентичен начин  и от приетата първоначална техническа експретиза по делото на вещото доц. д-р И.Д.Т. и от дадените обяснения от него в откритото съдебно заседание на 03.08.2020г, в които посочва, че преводът се извършва в рамките на секунди, минута, две-три минути. Същите обстоятелства съдът намира за установени и от дадените в последното съдебно заседание показания на служителите на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, извършили превода,  И.Д.С. и М.Т.К., а и от показанията на М.И. Г., също служител на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, която към момента на извършване на превода е била управител на клона, от който е извършен превода. 

Предвид така установените действия на служителите на Банката, отговарящи на приетите от БНБ задължителни правила за преводи RINGS, съдът намира, че синдик Т., а и който и да е наредител, неприсъстващ физически в банковия офис в момента на изпълнение на наредения от него превод, не е разполагала с каквито и да било обективни възможности да препятства извършването на превода от особената сметка на ищеца – преводът е бил извършен незабавно, след представяне пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД на платежните документи от ответницата М. и обработката им от служители на Банката, продължила общо малко над 4 минути, установено от приетата по делото първоначална техническа експертиза на вещото лице доц. д-р Т.. На следващо място при постъпване на процесната сума по банковата сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в несъстоятелност не е имало основание за неизпълнение на превода от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД към кредитора НАП - София в производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., който превод е в изпълнение на влязла в сила сметка за разпределение на суми между кредитори, т.е. разпореден е от съда по несъстоятелност и поради това е извършен на годно правно основание.

При установен този именно незабавен начин на изпълнение на превод, съдът намира, че всички изложени от ищеца оплаквания по липса на предприети действия от страна на ответника Т. да спре извършването на превода, за приключване на който са необходими малко над 4 минути, са неоснователни, тъй като този превод е невъзможно да бъде спрян от неучастващо в прякото му извършване лице. Казаното се отнася с още по-голяма сила и до всички извършени от Р.Т. последващи превода действия, включително подаването от нея на оспорената от ищеца ръкописна молба до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за блокиране на сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., тъй като нито едно от тези действия, независимо дали е извършено или не, не би довело до нещо различно от вече случилото се – напускане на процесната сума от сметката на ищеца. Няма спор между страните, а това се установи и от разпитаните служители на Банката И.Д.С. и М.Т.К., че в момента на извършване на превода синдик Т. не е била уведомена, че ще се извърши, нито е уведомен юрист на Банката, тъй като такава процедура в Банката не съществувала. Последното е и изрично признато по делото от пълномощника на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД в съдебно заседание на 29.11.2019г предвид възражението на ответника Т., че в Банката е съществувала организация при извършване на превод от сметка на дружество в несъстоятелност да се извършва предварително проверка от юрист на Банката.

След като съдът приема, че при извършване на превода Р.Т. не е взела участие, но са представени писмени документи, носещи нейния подпис, оспорен от нея да е истински, се поставя въпросът кои са конкретните действия и на кои лица, довели като последица до извършване на процесния превод и от тези действия възниква ли отговорност за някое от извършилите ги лица и кои.

Съдът намира, че на първо място това са действията на ответника М., която е представила необходимите за превода документи пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и на второ място – действията на служители на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, позволили извършването му. Макар обстоятелството, дали именно М. е представила пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД платежните документи, да беше прието от съда за спорно в процеса -  след като Т.М. отново доби процесуалното качество на „ответник“, след връщане на делото от САС по повдигната от СГС препирня за подсъдност - съдът го намира за категорично доказано, на основание изводите по приетите по делото три графологични експертизи, които дават заключение, че от нея са изписани собственоръчно текстове върху платежните документи, а и предвид фактът, че М. е знаела, за липсата на достатъчно средства по сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., от която сметка е превеждала суми към свързани с нея дружества и това се установява от представените от Р.Т. с обратната искова молба платежни документи. От това следва, че Т.М. е била наясно, че е невъзможно, именно поради тази липса на средства, да бъдат излъчени наредените от съда по несъстоятелност преводи към кредитори на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. на основание влязлата в сила частична сметка за разпределение. Изготвянето на компютър на процесното платежно нареждане и разпечатването му е признато от М. като извършено от нея, в проведеното открито съдебно заседание на 03.02.2020г, както и добавянето от нея собственоръчно на ръкописните текстове „10%“ и „РИНГС“. По отношение подписването на платежното нареждане нейното становище е, че го е занесла в офиса на Р.Т. и го е взела от там вече подписано в деня на превода.  

Няма спор по делото, че ответницата М. е разполагала с надлежно учредена ѝ от синдик, към онзи момент, Т. представителна власт спрямо ищеца с нарочно пълномощно, по силата на което Т.М. разполага с право „да тегли на каса суми и да извършва безкасови плащания на суми от особената сметка на ищеца, открита в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, съобразно разрешенията на съда по несъстоятелността, обективирани в актовете на съда по чл.658, ал.1, т. 9 ТЗ, както и да получава банковата поща на дружеството“. На основание това упълномощаване, отразено в деловодната система на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, тя е представила процесните документи за превод. От представеното от ищеца по делото съдебно удостоверение, издадено му за нуждите на процеса от съда му по несъстоятелност, се установи, че съдът не е давал разрешение на синдика да преупълномощи с правата си трето лице в съответствие с изискването на чл. 660, ал.2 от ТЗ, но е разрешавал извършването на разходи за счетоводно обслужване от „ТНМ  - Консулт и проектиране“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Т.М., както и не е давал разрешение за разпореждане с процесната сума, нито е издавал удостоверение за същото – това е било основанието съдията – докладчик да подаде сигнал до ОП – Пловдив, след установяване извършването на превода, приет по делото.

На следващо място представените от М. платежни документи са носели подписа на синдика, който визуално отговарял на образеца от подписа ѝ в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и това е установено при сравнението на подписите, извършено от служителите на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, разрешили превода. При тези обстоятелства възниква въпросът дали от действията на М., като пълномощник, възниква отговорност за упълномощителя Т., каквато е тезата на ищеца, според когото синдикът се явява възложител на работа на М. и отговаря за вредите от действията ѝ наред с нея на основание чл. 49 във вр чл.45 от ЗЗД и която теза се оспорва от ответника Т..

За да се даде отговор на този въпрос, съдът намира, че на първо място следва да вземат предвид, направените от вещите лица изводи, в приетите по делото единична експертиза, изготвена от вещото лице д-р С.Б. и тройна графологична експертиза, изготвена от вещи лица при НИК - София, че подписите, изпълнени на платежното нареждане и на декларацията по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП не са изпълнени от Р.Т.. Съдът възприема изцяло изводите на експертите, които са основани на използван от тях обемен сравнителен материал, обстойно проучен и анализиран, както и поради извършената от тях компетентна защита на заключенията им с даване на обосновани и повече от подробни отговори на поставените въпроси от страните при изслушването им в открито съдебно заседание – по отношение на тройната експертиза съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че не е извършила изследване на процесното платежно нареждане, което е включено в обособена група с документи и изводите са направени за цялата група, респ. обхващат и процесното нареждане, а освен това по отношение на последното бяха дадени подробни отговори от вещите лица при изслушването им в съдебно заседание. Съдът възприема заключенията на експертите, които изцяло се потвърждават и от дадените показания в съдебно заседание на 07.06.2021г на свидетеля В.Т.П., който работи дългогодишно и съвместно с Р.Т. в обща адвокатска кантора и който е пряк свидетел на събитията от деня на превода 23.02.2017г, от момента в който Р.Т. разбира за извършването му – около обяд на същия ден и след това присъства на проведения същия ден разговор между Р.Т. и Т.М.. В този разговор Т.М. признава, че „….през цялата 2016г е била обект на ужасно изнудване, поради което се е налагало с фалшиво платено нареждане и съдебно удостоверение да превежда суми от сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н към себе си“. Този извод на експертите се потвърждава и от приетата по делото разменена електронна кореспонденция между Т.М. и Р.Т., в която М. заявява, че се надява „да може да оправи проблема, който е създала“. Този извод на експертите се потвърждава и действията на ответницата Т., предприети, непосредствено след узнаване за превода от сметката на ищеца, които се изразяват в посещения и разговори със служители и на двете банки – „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, проведена среща и разговор с Т.М., подаване на сигнал до Прокуратурата за извършен неразрешен превод от сметката на ищеца, а 1 месец след това, на 27.03.2017г, и предявяване от името на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. на искове против Т.М. за връщане на сумата и предварителното им обезпечаване. Последните са приключили с влязло в сила решение № 5147 от 25.08.2020г по гр.д.№ 3775/2017г по описа на СГС, с което искът против Т.М. е уважен за сумата от 553446,74лв и отхвърлен за разликата от 4125лв. Въз основа на това решение и предвид извършеното предварително обезпечаване на иска е проведено успешно принудително изпълнение против М. по събиране на сумата; сума в размер на 103183,37лв е разпределена в полза на ищеца с влязло в сила определение на съда по несъстоятелността на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н.; изплатена му е от Р.Т., като синдик на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., с преводно нареждане от 26.08.2021г, прието в последното съдебно заседание. Тук следва да се отбележи, че предявяването на настоящите искове е извършено от синдика на ищеца А.Ц., чрез пълномощниците му,  6 месеца след извършване на превода – на 05.09.2017г, по тях е искано обезпечаването им единствено и само против ответника Т., но не е търсено обезпечаване против ответника М., а уточняването на обстоятелствата по исковете и съединяването е извършвано многократно в процеса, последната молба за което е от 17.01.2020г.

Съвкупността от всички тези доказани по делото осъществили се обстоятелства, които са резултат единствено от предприетите действия на Р.Т., мотивира съда да приеме за установено по категоричен начин и за основателно възражението на ответника Т., че тя не е изготвяла и не е предавала за изпълнение на Т.М. документите за извършване на процесния превод – платежно нареждане, копие от удостоверение от  ОС – Пловдив и декларацията по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП, т.е. не е възлагала на М. извършването на процесния превод. С тези мотиви съдът не възприема изводите на приетата по делото първа графологична експертиза, която дава заключение, че подписите на платежното нареждане и декларацията са изпълнени от Р.Т., тъй като експертизата е в противоречие с останалия коментиран доказателствен материал по делото, както и предвид обстоятелството, че изследването на подписите е извършено визуално, при увеличаването им само с лупа, а и без да са съпоставени с  подписите на Р.Т. от платежното нареждане и декларацията с оспорените от нея документи по делото, каквато е била задачата на вещото лице, и без страните да са предоставили на вещото лице този сравнителен материал.

Конкретно за удостоверението на ОС – Пловдив следва да се отбележи съществения факт, че същото е представено от М. пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД като копие, което е заверено с изписан на ръка текст „Вярно с оригинала“ и подпис – и подписът и текстът са изпълнени от нея и това се установява и от трите приети графологични експертизи. Установеното, мотивира съда да направи извод, че Т.М. не е разполагала с оригинал на съдебното удостоверение от ОС – Пловдив, но въпреки това е заверила копието, без да разполага с подобни удостоверителни права и го е представила пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с цел да бъде извършен превода и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД го е приела. Пак от трите графологичните експертизи и от обясненията по делото по реда на чл.176 от ГПК на ответницата М. в съдебно заседание на 03.02.2020г, по делото се установява, че тя е изпълнила и ръкописния текст „10 %“, и „РИНГС“ върху процесното платежно нареждане, останалите реквизити на което са попълнени машинно, с изключение, разбира се и на изпълнения ръкописен подпис на наредител, за който тя твърди да е на Р.Т.. В дадените от Т.М. обяснения в същото съдебно заседание тя посочва, че е извършила вписванията на ръка в платежното нареждане, в този му вид е било представено пред банковите служители - в напечатан вид, но с извършени вписвания на ръка, без тези допълвания да са удостоверени с подписа на издателя му, да са извършени от него.   

От установеното съдът приема, че извършените от М. действия по съставяне на платежно нареждане и използването на документи, представени пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД за извършване на процесния превод са извън кръга на възложените ѝ от тогавашния синдик на ищеца Т. задължения по счетоводното му обслужване; тези документи не са съставяни от синдик Т. и възлагани на М. за изпълнение, поради което не са осъществени хипотезите на чл. 49 във вр чл.45 от ЗЗД – възложителят на дадена работа да отговаря заедно с този, комуто е възложил изпълнението, за произлезлите от изпълнението вреди. Представянето от ответника М. на документи за превод, за които е знаела, че са неистински и ги е използвала с цел да възстанови необходимата наличност по сметката на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., по същността си, от гражданскоправна гледна точка, представлява противоправно действие, от което ищецът е увреден, като е намалено имуществото му, т.е. представлява деликт. Впрочем, изводът на съда се споделя и от ищеца, който е застъпил същото становище в подадената от него допълнителната искова по отговора на Т.М., в която е заявил, че „....увреждането му не е в пряка връзка с лошото или неточното неизпълнение на задълженията ѝ на счетоводител по договора, а представлява неправомерно поведение в нарушение на закона. Ответницата М. не е изпълнила общото задължение, произтичащо от закона, да не се вреди други му ....“. Следователно, при установени извършени от М. противоправни действия в лично качество, отговорността за възмездяване на вредите от тях е лично за нея в съответствие с чл.45 от ЗЗД. Изводът на съда не се променя от становището на ищеца, че ако Р.Т. не беше направила лош избор на счетоводител и ако беше проверявала наличностите по особените сметки на дружествата в несъстоятелност ежедневно то нямаше да се стигне до процесния превод, ерго следва да носи отговорност за него като виновно неизпълнение на задълженията ѝ като синдик. Изводът на съда не се променя и при установената липса на дадена разрешение на Т. от съда по несъстоятелността да упълномощи М.. Предвид установения по-горе механизъм на процесния превод – незабавно превеждане на сумата – съдът намира, че няма пряка връзка между от една страна, разрешението на съда за упълномощаване и следенето на наличностите по сметките и от друга страна - извършването на превода, тъй като винаги получаването на информация за наличността ще бъде след като преводът, процесният или който и да било друг, вече е извършен, т.е. синдикът няма кака да го предотврати. А да се вменява задължение на синдика по предотвратяване на противоправни действия на трети лица, означава всъщност нему да се възложи осъществяването на държавната политика по генерална превенция, което не представлява част от задълженията му на синдик. И за двете особени сметки, на ищеца и на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., синдикът няма вменени задължения да очаква, че се извършват каквито и да било разплащания, защото знае, че не е искал и не е получавал подобни разрешения от съда по несъстоятелност, а конкретно за  „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. преводите са изключени, поради изготвена, но обжалвана частична сметка за разпределение, до стабилизирането на която разпорежданията са изключени.

 

При това положение се стига до следващия въпрос за извършените действия на служителите на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД след като пред тях М. е представила платежните документи. 

От приетите по делото две технически експертизи, изготвени от вещото лице доц. д-р И.Д.Т. се установява, че при нареждане на преводи в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД е била създадена организация на работата на принципа „четири очи“ – като един служител изпълнява и след това втори служител, супервайзор, проверява и след неговата проверка се изпълнява. Същата организация на контрол се установява и от показанията на изслушаните в последното съдебно заседание свидетели И.Д.С., приела проверила първоначално представените документи от М., М.Т.К., проверила повторно документите и оторизирала превода, и М.И.Г. - управител на клона, от който е  извършен превода. От показанията на нито една от трите свидетелки не можа да се установи създадени от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД правила и изисквания за вида, в който да се представят пред Банката, копия на платежни документи, конкретно как се удостоверява наличието на оригинал и идентичността на представеното копие с него и в частност в какъв вид следва да се представят пред Банката постановени актове от съд. Единствено последната свидетелка М.И.Г. свидетелката даде показания, че от Банката се изисква да се представят пред нея в оригинал удостоверение за наследници и удостоверение от Агенция по вписванията, че няма вписано завещание в случаите, когато пред Банката се явяват наследници на починал титуляр на сметка и се уреждат отношенията помежду им.

При изслушването на трите свидетелки, ищецът оспори приемането на удостоверение на съда в ксерокопие да представлява допуснато от банката нарушение, тъй като, по думите му „заверени преписи се представяли непрекъснато по дела“, което действително е така, но е на правно основание - съществуващата разпоредба на чл.183, ал.1 от ГПК, изрично предоставяща на страната право да представи по делото документ в заверен препис, но при поискване тя е длъжна да го представи в оригинал. Що се касае до извършваните от адвокатите заверки на представени пред тях документи, то това им правомощие съществува отново на основание изричната разпоредба на чл.32 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. Подобни разпоредби, овлавстяващи лица, действащи в определени служебни качества, да извършват удостоверяване верността на документи, съществуват и в други действащи нормативни актове, но в нито един от тях, подобни удостоверителни компетенции не са предоставени на физическите лица, действащи в лично качество, включително ответницата М., тя не притежава удостоверителни функции.

Но, в случая, освен извършената заверка на удостоверението на ОС – Пловдив от лице без удостоверителна компетентност, съдът намира за водещ фактът, че всеки съдебен акт, постановен от съд по несъстоятелност, се отразява незабавно в нарочно водената в производствата по несъстоятелност книга по чл.634в от ТЗ, а тя в електронен вариант, по номера на съответното дело, е общодостъпна в поддържаната Единна система за производствата по несъстоятелност на  интернет страницата на Министерство на правосъдието, т.е във всеки един момент е възможно от което и да е лице, без необходимост от каквато и да било регистрация или изпълнение на каквито и да било допълнителни изисквания за предоставяне на достъп, да провери дали даден акт е постановен или не от съда по несъстоятелност и това се отнася за всички, разглеждани от ОС – Пловдив производства по несъстоятелност, вкл. и несъстоятелността за ищеца. В приетите по делото Правила за извършване на преводи, съставени от  „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД (Правилата) и действали към датата на извършване на процесния превод, л.1119 и следващите от делото, по т.2 от тях е разписана изрична процедура по установяване надлежното представителство на юридическо лице, не само чрез извършване на справка в Търговския регистър, сега Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, но и разпечатването на справката. Липсват обаче каквито и да било разписани от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД правила за процедурите по проверка на представените документи при преводи от особени сметки на дружества в несъстоятелност, както и от сметка на малолетни лица. Такива правила липсват и в случаите на смърт на титуляр на сметка, но очевидно е налице създадена по друг начин организация, обезпечаваща интересите на всички наследници. Конкретно въпросът за налични правила по отношение особени сметки на дружества н несъстоятелност е изследван от приетите по делото първоначална и допълнителна технически експертизи на вещото лице доц. д-р И.Д.Т., който изрично посочва, че използваната за преводи вътрешна операционна система на Банката „SEVAR“ не съдържа изискване към служителите ѝ за спазване на специални правила при преводи от сметки на дружества в несъстоятелност. И при разпореждане със суми от особени сметки, и при разпореждане със суми от сметка на малолетно лице Законодателят е предвидил специален ред с изрично изискуем набор документи, вкл. нарочен акт на съд, но процедура по проследяване изпълнението на този специален ред, не е регулирана от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, като дори в представените правила не са посочени конкретните документи, които наредителят е длъжен да представи пред съответния служител на Банката, за да се извърши превода – изискуеми документи са посочени единствено в т.5 от Правилата, но те са за нещо различно.

Задължението на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД за създаване на правила произтича от безспорното ѝ качество на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи от 2009г (отм.), който в съответствие с чл.56 от Закона за платежните услуги и платежните системи от 2009г (отм.), носи доказателствената тежест, при твърдение от ползвателя на платежна услуга, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция, да установи автентичността на платежната операция и правомерното използване на платежен инструмент в съответствие с правилата и процедурите на доставчика - „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, нещо повече, алинея трета от същата разпоредба предвижда, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.53. Следователно в тежест на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД е да изпълни процедурата по чл. 56 от ЗПУПС от 2009г (отм.) и да установи автентичността на превода, а за да извърши подобно установява е необходимо да проследи изпълнение на приетите от нея правила и процедури, конкретно по отношение на откритите при нея особени сметки на длъжници. Такива правила липсват и именно тяхната липса, според съда, е причината нито една от трите изслушани свидетелки да не може да даде отговор на въпроса в какъв вид пред тях е необходимо да се представят актовете на съда, за да приемат, че този официален писмен документ е редовен и истински.

Пак от показанията на свидетелката Г. се установява, че при представяне пред Банката на пълномощно, с нотариално удостоверен подпис, са извършвали проверка на съдържанието му като са се обаждали на конкретния нотариус. Тези дейности също не са разписани от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД в приетите по делото Правила, но очевидно и за тях, както и за наследниците на починал титуляр на сметка, в клона е била създадена някаква друга организация по въведени изисквания към служителите на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, които да следват. Такава организация по отношение на особените сметки липсва, при действащо нормативно задължение за създаването ѝ, поради което съдът намира, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД не е изпълнила преждекоментираната процедура по чл.56 от ЗПУПС от 2009г (отм.), при нейна доказателствена тежест. Последицата от това е възникването на отговорност за нея на основание чл.57, ал.1 от ЗПУПС от 2009г (отм.), при извършена неразрешена операция, да възстанови незабавно на ищеца стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, да възстанови платежната сметка на ищеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция.

Липсата на приети правила засяга с още по-голяма сила извършваните от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД преводи на суми от сметки на нейни клиенти чрез системата РИНГС, които са едновременно в значителен размер, над 100 000лв, изпълняват се незабавно и са неотменими съгласно чл. 62 от ЗПУПС от 2009г (отм.), освен, ако не е налице съгласие на ползувателя на платежни услуги, на неговия доставчик и на получателя, каквато възможност е предвидена в алинея четвърта от същата разпоредба. В конкретния случай, тъй като сумата от сметката на ищеца е постъпила в сметката на дружество в несъстоятелност - „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., е извън правомощията на синдика на последното дружество да дава подобно съгласие, каквито действия ищецът изисква от Р.Т. като синдик на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. и които той счита, че не са извършени от нея с цел да охрани интересите на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., а него да го увреди. Даването на съгласие по свята същност представлява всъщност  разпореждане със средства на дружество в несъстоятелност, а това се извършва единствено след разрешение на съда по несъстоятелността, каквото липсва. За извода на съда е без значение обстоятелството, че Р.Т. е била синдик и на двете дружества, тъй като това не променя законовият режим за разпореждане със суми в несъстоятелността, на който всеки синдик е подчинен. Няма спор по делото, че такова разрешение от съда действително не е било искано от синдик Т., но такова разрешение не е искано и от следващия синдик на ищеца А.Ц., макар и до момента да разполага с възможност да го направи. Отделен е въпросът какъв би бил ефектът от едно такова искане, доколкото от приетата по делото счетоводна експертиза на вещото лице Т. се установява, че процесната сума е била липсваща от особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н. и без постъпването й от сметката на ищеца не е било възможно изпълнението на влязлата в сила сметка за разпределение за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., т.е. от гледна точка на последния процесната сума е част от масата му на несъстоятелността и не дължи плащането ѝ на ищеца.

С оглед коментираните разпоредби от отменения ЗПУПС, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД е застъпила по делото становището, че за нея не възниква отговорност от превода на основание чл.58, ал.2 от ЗПУПС от 2009г (отм.), предвиждащ, че платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 53 умишлено или поради груба небрежност, в които случаи платецът понася вредите независимо от размера им. Посочва, че Р.Т. има качеството на платец и поради това тя следва да понесе всички загуби от платежната операция, като причинена чрез измама или с неизпълнение на едно или повече задължения по чл.53 от ЗПУПС, тъй като тя е допуснала да бъде представено платежно удостоверение с фиктивно основание и удостоверение и едва впоследствие е заявила, че подписът не е нейн, а също и по делото Р.Т. е признала, че преводът е нареден с измама с подадения от нея отговор на искова молба. От страна на ищеца са наведени основание за ангажиране отговорността на Т., тъй като тя не е следила банковите сметки на двете дружества в несъстоятелност – ищцовото и „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., защото ако е била получавала ежедневни извлечения от тях е нямало да се стигне до извършване на процесния превод от неговата сметка.

Съдът намира, че направеното изключващо отговорността ѝ възражение би било приложимо единствено, ако пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД бяха представени редовни платежни документи. Нито представеното платежно нареждане е редовно, тъй като то е съставено с машинно печатан текст и изпълнен подпис на ръка, на в него са извършени две добавки на ръка, които не са потвърдени от издателя му с полагане на неговия подпис до всяка от добавките – точно в обратния смисъл са показанията на свидетелката И.С., която изрично даде показания, че „не е проблем“ част от основанието за извършване на превод на платежно нареждане да е изписано машинно и част да е на ръка. Нито е редовно удостоверението от ОС - Пловдив, след като се представя като ксерокопие и без то да съдържа надлежно заверен вид, т.е. такъв, удостоверяващ външни белези за автентичност, от които при преглед да се установи издаването му именно от съд. Не е извършена проверка за съществуването на подобно удостоверение в общодостъпната Единна информационна система на производствата по несъстоятелност, данните в която се въвеждат незабавно от ОС – Пловдив, т.е. те са актуални в реално време. Действително, пред Банката са представени документи със саморъчен подпис на синдик Т., който отговаря на дадения спесимен, но с това редовността им се изчерпва. В т.11 от Правилата е посочено, че платежното нареждане се оторизира само ако е коректно, а при некоректност се връща или се информира клиента. Именно последните две действия са били дължими за извършване, като съответни на Правилата на Банката, тъй като даденото пълномощно на Т.М. е изключително кратко и недвусмислено  - тя не разполага с предоставени й от Р.Т. права да изготвя документи, а само да ги представя. Независимо дали служителите на Банката са поискали и приели М. да допълни платежното нареждане или то е било представено от нея пред тях вече допълнено с текстове на ръка, са все действия, които са допуснати в нарушение на Правилата на Банката. Съдът не кредитира показанията на свидетелките И.Д.С. и М.И. Г., че не могат да откажат извършване на превод, тъй като правилата на Банката предвиждат точно обратното, ако платежното нареждане не е коректно и именно такова е и процесното. Пак двете свидетелки С. и Г. дават показания, че при извършване на превод над 500 000лв, какъвто е процесния, служителите само уведомявали отдел „Ликвидност“ на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД за извършването му, без да искат разрешение от тях, като свидетелката Г.е категорична, че „В никакъв случай не се  иска разрешение от отдел „Ликвидност“. Имахме ангажимент да ги уведомяваме, но това е ангажимент да ги уведомим, но ние при всеки случай ще изпълним платежното. Уведомяваме ги, само за, мисля, че имаше някакъв лимит за по-големи суми, защото там си следят наличностите, евентуално да не са свършили наличностите по сметките в БНБ, които се заверяват. Нямат право и ние не сме искали разрешение да се нареди сумата от 530 000лв. Единственият ни ангажимент към отдел „Ликвидност“  е да ги информираме в случай на големи суми, за да им помогнем да си следят сметките, наличностите, които поддържат по сметките, за да се осъществи безпроблемно плащане. Не сме искали разрешение.“ Установените от двете служителки, извършвани по принцип действия, поради което извършени и при процесния превод, са в противоречие с изискванията на т.10 от Правилата на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, вменяващи им задължението: „При всяка наредена сума по РИНГС на стойност над 500 000лв уведоми дилър от Дирекция Ликвидност и Финансови Пазари. В този случай оторизацията на превода се извършва само след потвърждение от дилър от Дирекция Ликвидност и Финансови Пазари.“ Ето защо съдът намира, че процесният превод, освен въз основа на нередовни документи, е извършен и в противоречие с Правилата на банката по т.11, които свидетелките категорично заявяват, не нямат задължение да спазват.

Установеното, съдът намира, че изпълнява хипотезите на чл. 56, ал.2 и ал.3 от ЗПУПС от 2009г (отм.) като е налице доказана по делото извършена от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД неавтентична платежна операция по неразрешен от платеца превод и от това за нея възниква отговорността за незабавно възстановяване на платеца на   стойността на неразрешената операция в съответствие с чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗПУПС от 2009г (отм.), като изключва освобождаването ѝ от отговорност по чл.58, ал.2 от ЗПУПС от 2009г (отм.).

Тъй като преводът е резултат и от противоправните действия на ответницата М., съдът намира, че тя и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД носят равна отговорност по възстановяване на сумата, т.е. поначало искът против М. се явява основателен за половината от исковата сума, 260 730лв.  От тази сума следва да се приспаднат вече заплатените на ищеца 103 183,37лв, съгласно влязлата в сила сметка за разпределение в производството по несъстоятелност за „ВАЛИСИ“ ЕООД - в н., или искът следва да бъде уважен за сумата от 163 546,63лв, а за разликата до пълния предявен размер – отхвърлен като неоснователен. Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на предявяване на иска, която е 05.09.2017г, видно от делото на СГС и се отхвърли за претендираната начална дата 04.09.2017г.

Основателно е и искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху погасената в хода на процеса сума от 103 183,37лв и поради това отхвърлена, за периода от предявяване на иска за главница до частичното плащане, извършено на 26.08.2021г.

Предвид уважаване на главния иск, доказан по основание е и акцесорният иск за лихва, дължима върху присъдената сума от 163 546,63лв за периода от датата на деликта до датата на предявяване на иска, както е предявен от ищеца, възлизаща на 8 814,05лв – изчисляването на размера ѝ представлява елементарно аритметично действие, поради което съдът намира, че по делото не е необходимо изслушването на нарочна счетоводна експертиза, която да извърши изчисляването ѝ, а то може да се извърши служебно от съда. За така установения размер от 8 814,05лв искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер – отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на разноски, съобразни уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Така уважената част на исковете на ищеца против ответника М. възлиза на 172 360,68лв, върху който размер тя по съразмерност му дължи разноски от 5 157,65лева. 

Претендираните по исковете съдебни разноски от ответника Т. следва да се ѝ присъдят в пълен размер от 15 600 лева.

Т.М. не е завила, че претендира разноски по делото и не е представила доказателства да е извършила такива, поради което не ѝ се присъждат.

С оглед произнасянето на съда, на основание чл.620, ал.5 от ТЗ, ищецът се дължи заплащането на държавна такса по сметка на ОС - Пловдив върху отхвърлените размери на двата иска, които са съответно 369 913,37лв  и 19 991,01лв. Макар при иск за обезщетение от деликт да не е необходимо индивидуализирането по размер на претенцията за лихва, която се дължи от момента на увреждането, съгласно трайно установената съдебна практика, това не препятства ищеца да прецени и да предяви иска си за лихва като го индивидуализира не само по период, но и по размер, но в този случай той ще дължи заплащането на държавна такса, в който смисъл е и Определение № 406 от 15.07.2009г по ч.т.д.№ 300/2009г по описа на ВКС, I т.о. Дължимите държавни такси са съответно в размер на 14 796,54лв и 799,64лв или общо - 15 596,18 лева.

На основание чл.620, ал.5 във вр чл.621 от ТЗ и чл.78, ал.6 във вр с ал.1 от ГПК ответницата М. дължи заплащането на държавни такси върху уважените размери от исковете против нея в размер съответно на 6 533,87лв и 352,56лв, или общо - 6 886,43 лева.  

Предвид изложените от съда мотиви за ангажиране отговорността на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София  и предвид предстоящото изтичане на 5-годишния давностен срок по отношение претенцията на ищеца за главница, съдът намира, че следва да изпрати препис от настоящото решение на съда по несъстоятелността, който да се запознае с него, а също да е на разположение и на кредиторите по несъстоятелността, като по този начин им бъде осигурена възможност да предприемат действия, при евентуално бездействие от синдика А.Ц., по защита на интересите им чрез събиране на суми и удовлетворяването им от тях.   

Мотивиран от горното, съдът

 

Р         Е          Ш         И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* искове да бъде осъдена Р.П.Т., ЕГН ********** *** да му заплати  сумата от 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда в резултат на неправомерно извършен на 23.02.2017г кредитен превод за сумата от 533 460лв от Т.Н.М. като е използвала неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, действаща като пълномощник на Р.П.Т., в качеството й към онзи момент на постоянен синдик на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н., като преводът е извършено от неговата особена сметка в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********, с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК ********* към особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********* в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК *********, както и сумата от 28 805,06лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460лв за периода от 23.02.2017г до 03.09.2017г, включително, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* искове да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност Р.П.Т., ЕГН ********** *** и Т.Н.М., ЕГН ********** ***  да му заплатят  сумата от 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда в резултат на извършен на 23.02.2017г кредитен превод за сумата от 533460лв от Т.Н.М. като пълномощник на Р.П.Т., но без да ѝ е възложен от Р.П.Т., действаща към онзи момент като постоянен синдик на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в н., ЕИК *********, като преводът е извършен от неговата особена сметка в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК ********* с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК *********, към особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********* в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ********* и въз основа на неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, представени пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от Т.Н.М., както и сумата от 28 805,06лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460лв за периода от 23.02.2017г до 03.09.2017г, включително, като неоснователни.

ОСЪЖДА Т.Н.М.,*** да заплати на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* сумата от 163 546,63лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 05.09.2017г до окончателното ѝ изплащане, както и законната лихва върху сумата от 103183,37лв за периода от 05.09.2017г до 26.08.2021г,  като сумата от 163 546,63лв представлява обезщетение за претърпяна от дружеството имуществена вреда в резултат на извършен на 23.02.2017г от Т.Н.М. кредитен превод за сумата от 533 460лв от неговата особена сметка в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********, с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК *********, към особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********* в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК *********, който превод е извършен въз основа на представени от Т.Н.М. неистински документи – платежно нареждане, декларацията по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд – Пловдив - пред „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като Т.Н.М. е действала виновно, тъй като е знаела, че посочените документи са неистински, но ги е използвала с цел извършване на превода, както и сумата от 8 814,05лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 163 546,63лв за периода от 23.02.2017г до датата на депозиране на исковата молба пред СГС - 03.09.2017г, включително, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите от присъдените до пълните  предявени размери – съответно 533 460лв и 28 805,06лв, както и иска за присъждане на законна лихва върху  сумата от 163 546,63лв за дата 04.09.2017г, като неоснователни.

ОСЪЖДА Т.Н.М., ЕГН ********** *** да заплати на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* сумата от 5 157,65лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.

ОСЪЖДА „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплати на Р.П.Т., ЕГН ********** *** сумата от 15 600лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция, дължими от масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в несъстоятелност да заплати по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на 15 596,18 лева, дължима от масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА Т.Н.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на 6 886,43 лева.

Решението е постановено при участието на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ********* като трето лице помагач на страната на „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в несъстоятелност.

Решението е постановено при участието на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********, с правоприемник в хода на процеса „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК ********* като трето лице помагач на страната на Р.П.Т. ***.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати по т.д.№ 744/2010г на ОС – Пловдив, производството по несъстоятелност за „ФЕРАЛ И КО“ АД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, с оглед мотивите по-горе на съда.

 

 

                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: