Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 03.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в на двадесет и трети април две хиляди и
осемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
При секретаря ДАНИЕЛА МОКОВА , като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 233 по описа на съда за 2018г. и като обсъди:
Производство чл. 4, ал. 1, във вр.
с чл. 2 от ЗЗДН.
С.Б.И.,
с адрес ***, моли да бъде
постановено решение, с което да бъдат наложени мерки по ЗЗДН по отношение
на Д.Б.И., нейн внук – с посочен адрес ***,
като бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му бъде
забранено да приближава
пострадалата, местоработата и
местата за социални контакти и отдих. Твърди, че ответникът е
нейн внук , упражнявал е всекидневно върху нея физическо и психическо
насилие и молителката изпитва
основателен страх за здравето и живота си . След поредната му проява на
физическо насилие молителката подала
молба до РС Асеновград по реда на чл. 18 ЗЗДН, издадена е била заповед за
защита по г д 695/2017г на АРС. Срокът на заповедта за защита е изтекъл на
27.01.2018г, и на 28.01.2018г ответникът
дошъл в дома на молителката да я притеснява, гонил я от дома и ,
заканвал се че ще я изгони и „ще й види сметката“. На 29.01.2018г ответникът
успял да влезе в сградата когато
вратата е била отворена, скрил се на
тавана. По това време молителката
била извън дома си, при прибирането си
когато се качила на стълбищната площадка пред жилището си и извадила
ключа за да отключи входната врата на апартамента, ответникът отвори таванска
та врата, нахвърлил се върху
молителката, настъпил крака й като й причинил силна болка, извил и двете
й ръце и изтръгнал ключовете за жилището от дясната й ръка , като й причинил силна болка. Блъснал я по
стълбите, отключил, влязъл в жилището и
се заключил а през вратата извикал да се маха защото той е собственик на
жилището и ще се разправя с нея. Молителката се обадила в полицията, дошлите полицаи принудили
ответника да върне ключовете от дома й. Твърди, че се страхува за здравето си,
внукът й е посягал и отправял заплахи за живота и здравето не един път. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Оспорва твърденията да е ходил в
дома на молителката на 28.01.2018г , да я е гонил от дома, както и да се е
заканвал че ще я изгони и ще й види сметката. Оспорва и твърденията да се е
нахвърлил върху молителката, да е
настъпвал крака й, както и да я е блъснал по стълбите. Твърди, че на
29.01.2018г е отишъл около 11-12ч при районния инспектор Красимир Петров, за да
му обясни случилото се, а около 13ч е
бил в дома си. Ангажира доказателства.
След като прецени, поотделно и в съвкупност,
представените по делото доказателства съдът, намира за установено следното: Не се
спори по делото, че ответникът е внук на молителката. Издадена е била Заповед
за защита от 27.10.2017г по гр.д.
2229/2017г на ПРС, с която Д.Б.И. и задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо С.Б.И. и е отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.
Асеновград, ул. „Цар Освободител“ № 23 ет.4. Ответникът е съсобственик в имота,
в който живее молителката(НА 139 том І дело 263/1972г, протокол от 09.12.1974г по гр.д. 779/1974гна АРС,
у-ние насл. Изх.№ 20-00-586/30.01.2018г- в заверени преписи). От постъпилата по делото преписка рег.№ 239000-3665/2018г на РУ
Асеновград се установява, че на 28.01.2018г служители на РУ Асеновград Д.К. и Л.О. са
посетили адреса на молителката, а на 29.01.2018г автопатрул на РУ Асеновград е посетил адреса по
сигнал за семеен скандал. Съставен е бил протокол за предупреждение на Д.Б.И.,
като същият е бил предупреден да не се саморазправя, да не отправя закани и
заплахи за физическа саморазправа спрямо С.Б.И.. В съставената докладна записка
служителите са посочили че при пристигане на адреса С.И. е заявила че между нея
и внукът й е възникнал скандал относно пребиваването му на
адреса на излизане от входа е била избутана от внука си и той издърпал ключовете за апартамента, и
понастоящем се намира в апартамента. При
проверка на апартамента са установили, че действително Д.И. се намира в
жилището, като е заявил на служителите че също е съсобственик и има негови вещи които иска да вземе, но
няма ключове, тъй като патрона на вратата е сменен. Обяснил освен това, че ключовете са паднали от ръката на баба му и
тогава ги е взел. Бил е съставен
протокол за предупреждение на 29.01.2018г и на С.Б.И., като същата е била
предупредена да не влиза в спорове, пререкания и саморазправи с внука си Д.Б.И. и да не извършва
самоуправни действия по отношение на съвместно обитаваното жилище. С.И. е
отказала да подпише съставения протокол. Д. Георгиев И. е завещал на внуцитте си Д.Б.И. и Мирослава Бориславова
И. притежаваната от него част от имота.(л.34,35). С постановление от 09.05.2017г по пр.пр.
1249/2017г на РП Асеновград(образувана по молба на С.Б.И.) е отказано внасяне
на искане по чл. 157 от ЗЗ по отношение
на Д.Б.И. и е прекратена преписката. На съда е служебно известно, че решение от 03.08.2017г по гр. д. 695/2017г на
АРС е изцяло отменено. Представените и приети по делото(л.57-61 вкл) писмени
доказателства касаят обстоятелства в периода 2000-2001г, поради което не се
коментират.
В хода на производството бяха събрани
гласни доказателства. Св. С.Д.(роднина на страните) твърди в показанията си , че
молителката е отишла в дома му и се е
оплаквала от ответника, не може да си спомни кога е било това, но една вечер е
останала да спи у свидетеля. Била е в объркано емоционално състояние, не е
говорела като нормален човек. Заявила, че я е страх да спи в дома си, защото я
е страх от внука й. Ответникът също е спал в дома на свидетеля една вечер, с
няколко месеца разлика . Твърди,че миналата година молителката му се е
оплаквала че внукът й я е ударил, счупил прозореца, вратата. Молителката отново е идвала в дома на свидетеля
януари тази година, като се е оплаквала че не може да живее в дома си, внука й
я тормози. Св. Д. заявява, че знае че ответникът живее навън . Молителката казала на свидетеля, че внукът й „уж я удрял че й счупил
ръката“ . Твърди, че ответникът никога не е бил агресивен пред него , винаги е
бил кротък и отзивчив. Св. Д.К.(посетил адреса по сигнал ) твърди, че като отишъл
на место ги чакало момчето на адреса, като обяснил че е студент и имал някои
неща, които иска да си вземе. След това се оттеглил, като позвънили на звънеца
служителите, се показала една жена от четвъртия етаж на около 60 години викала „няма
да те пусна горе“. Св. К. й заявил, че е полицай да слезе но тя отказала и поискала да се срещне с
кварталния, отказала да отвори. Това е било към 22ч. След разговора момчето
тръгнало да се прибира. Жената, която се
показала на терасата не е била стресирана според свидетеля. Св. Л.П., посетил адреса
по сигнал , заявява че ги е посрещнал ответникът. Като отишли на адреса,
ответникът позвънил на звънеца, жената се показала на терасата, свидетелят и
колегата му й казали че са от полицията и попитали ще може ли да слезе долу, но
тя не слязла, а от терасата казала „искам полиция“. Тогава свидетелят казал на ответница повече да не притеснява
баба си, а в работен ден да се обърне към районен инспектор, на което
ответникът отговорил че е на квартира.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: Предявен е иск за налагане мерки по
реда на чл.ЗЗДН за извършен акт на
домашно насилие от Д.Б.И. спрямо С.Б.И. на 28.01.2018г и на 29.01.2018г. Молбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН едномесечен
срок, поради което е допустима.
Разгледана по
същество . Съгласно нормата на чл. 2 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Не е спорно между страните обстоятелството, че ответникът е внук на молителката. Спорен е по делото въпросът дали ответникът е извършил спрямо молителката
акт на домашно насилие на посочените дати, изразяващ се в закани , че ще й види сметката, гонене от
дома, както и че се е нахвърлил върху
нея, настъпил крака й , извил й двете ръце и изтръгнал ключовете от жилището от
ръката й. Молителката не успя при
условията на пълно доказване на докаже твърденията си относно отправяните
закани, че ще я гони от жилището, че ще й види сметката, както и че я е бутнал,
нападнал и настъпал крата. Показанията на
свидетеля Д. се базират на чуто и преразказано от самата молителка. Освен това
самият свидетел сочи в показанията си , че молителката му се е оплаквала януари
че не може да живее повече в дома си, а в това време свидетелят знае че
ответникът не живее там. Тези му показания се подкрепят и от ангажираните
писмени доказателства, видно от които ответникът е бил отстранен от съвместно
обитаваното жилище октомври 2017г(л.5).
Свидетелят Д. освен това сочи, че
молителката му казала, че ответникът „уж я удрял, че й счупил ръката“.
Сочи, че ответникът никога не е бил
агресивен пред него. Показанията на св. К. и П. подкрепят твърденията на ответника, че е повикал полиция за да може
да влезе в къщата да си вземе вещи. Установи се от постъпилата преписка
239000-08.03.2018г, че на 29.01.2018г ответникът
се е намирал вътре в апартамента, обитаван от молителката, и ключовете
на молителката са били у него, а самият той заявил че няма ключове, а ключовете
на баба му паднали от ръката й и така ги взел. Съдът, като прецени ангажираните по делото доказателства, намира
за доказано единствено твърдението на молителката за извършен акт на домашно
насилие на 29.01.2018г, изразяващ се в това, че ответникът е взел ключовете на
молителката и се е заключил в дома й, като не я е допускал вътре. Съдът не
кредитира версията на ответника, че ключовете били паднали от ръката на
молителката, същата звучи недостоверно, освен това не обяснява това че се е намирал на стълбището точно по времето, когато
молителката се е прибирала. Молителката е представила и декларация по чл.
9 ал.3 от ЗЗДН.
Ето защо
настоящият състав приема за установено по делото, че на 29.01.2018г ответникът
е извършил спрямо пострадалата акт
на психическо насилие
, изразяващо се в отнемане на ключовете
й за жилището, и отказ да я допусне в жилището й, което е събудило у пострадалата страх и негативни
емоции. Гореизложеното обосновава извода
за наличието на предпоставките по чл. 2 от ЗЗДН. Ето защо следва да бъде определена мярка за
защита сред предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. С оглед
обстоятелството, че следва да се ограничи възможността ответника да продължи евентуално насилието над
пострадалото лице, то наложително е спрямо ответника да бъде взета мярката по
т. 1 от чл. 5 ЗЗДН - задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Съдът
счита, с оглед характера на извършеното насилие, както и доказателствата по
делото, че ответникът е съсобственик на имота, в който живее пострадалата, че не
е подходящо вземането на мярката по т.3 . При определяне на срока, за който да бъдат
наложени възприетите мерки за защита, съдът изхожда от характера на извършения
акт на домашно насилие, при което намира, че следва да бъде определен
срок от девет месеца,
считано от датата на издаване на заповедта.
На
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде
издадена заповед за защита.
На основание
чл. 16, ал. 3, преписи от решението и от заповедта следва да бъдат връчени на
страните, а заповедта да се изпрати за
връчване и на РУ на МВР - Асеновград.
На
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да заплати държавна такса в
размер на 50 лева, вносими по сметка на Районен съд – Асеновград.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН следва да
бъде наложена глоба на извършителя в размер на 200лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
На
основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, взема следните мерки за защита срещу домашно
насилие:
ЗАДЪЛЖАВА Д.Б.И. ЕГН ********** ,
с адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ над С.Б.И.
ЕГН **********, с адрес ***
ОПРЕДЕЛЯ
срок на наложените мерки за защита – 9(девет)месеца.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
НАЛАГА, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на
Д.Б.И. ЕГН ********** , с адрес ***
глоба в размер на 200 (двеста) лева за това, че е извършил на 29.01.2018г спрямо С.Б.И. ЕГН **********, с
адрес *** акт на домашно насилие.
ОСЪЖДА Д.Б.И.
ЕГН ********** , с адрес *** да
заплати по
сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 50 (петдесет) лева държавна такса.
Копия от Заповедта и
решението да се връчат на Началника на
РУ МВР Асеновград и на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: