Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 17.02.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 04.12. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА
ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. №
187 по описа за 2018 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен е частичен
иск по чл. 430 от ТЗ за връщане на сумата от 30 305, 20 швейцарски франка
по договор за кредит, представляваща главница в размер на 30 000 швейцарски
франка, както и за заплащане на сумата от 305, 20 швейцарски франка – банкови
такси и сумата от 900 лева – банкови такси.
В исковата молба ищецът посочва, че на 27.06.2008г. между „Ю."
АД (сегашно „Ю." АД) - Кредитодател, и Л.С.Б., ЕГН **********, Т.С.Б., ЕГН
********** и И.Л.Б., ЕГН ********** - Кредитополучатели/Солидарни длъжници, е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г.,
по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на
30000,00 евро (тридесет хиляди евро) по курс „купува" за швейцарския франк
към евро на „Ю." АД в деня на усвояване на кредита, както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 12110,00 евро - за покупка на недвижим
имот; равностойността в швейцарски франкове на 17 890,00 евро - за други
разплащания, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. По силата на
чл. 1, ал. 3 от договора за връщане на кредита и за другите задължения, лицата,
подписали договора като кредитополучатели, отговарят солидарно. За усвоения
кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент на „Ю." АД за жилищни кредити в швейцарски франкове
/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
лихвена надбавка от 1,15 пункта (едно цяло и петнадесет стотни пункта). Към
момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 4,5% (четири цяло и пет десети процента). Дължимите
лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита. При просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта (десет пункта). Кредитополучателите дължат на
банката следните такси: 1/ Такса за управление в размер на 1.5% (едно цяло и
пет десети процента) в началото на всяка година, считано от откриването на
заемната сметка по кредита, върху размера на непогасената главница към същата
дата, 2/ Комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0,03% (нула цяло и три
стотни процента) върху размера на непогасената главница към същата дата; 3/
Административна такса за обработване на документи в размер на 20,00 лева - еднократно
платима при подаване на молба за кредит. Крайният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви, е 311 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита - 04.07.2008г. Кредитът се погасява на месечни вноски,
включващи главница и лихва. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която е разрешен - швейцарски франкове. Съгласно чл. 14 от договора,
кредитополучателите се задължават да направят застраховка на предоставения като
обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде подновявана от
кредитополучателите всяка година до окончателното издължаване на кредита. С
подписване на договора кредитополучателите дават неотменимото си и безусловно съгласие,
оправомощават и упълномощават банката, а банката приема да заплаща от тяхно име
и за тяхна сметка необходимата премия за сключване, както и за ежегодното
подновяване на застрахователната полица, като събира необходимите средства
служебно от сметките на кредитополучателите. Страните се съгласяват, в случай
че към датата на плащането на съответната застрахователна премия по сметките на
кредитополучателите не е осигурена необходимата сума за плащането й, Банката
може да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна
премия, като със същата сума увеличи задължението на кредитополучателите по
договора за кредит. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите
на което и да е задължение по договора, банката има право да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. По смисъла на чл. 18, ал. 2 от
договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните. Съгласно чл. 19 от договора, в случаите на обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2, банката
има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително
събиране на вземанията си по установения от закона ред.
С Приложение от 04.07.2008г.
страните удостоверяват датата на откриване на заемната сметка - 04.07.2008г.
Към датата на усвояване на кредита, приложимия курс „купува" за
швейцарския франк на „Ю." АД към евро е 1,64774638412, като определеният
съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите
кредитен лимит в швейцарски франкове е 49 433,00 швейцарски франка (четиридесет
и девет хиляди четиристотин тридесет и три швейцарски франка).
С Допълнително споразумение от
12.06.2009г. страните констатират, че към датата на сключване на споразумението
задълженията на кредитополучателите по договора за кредит са в размер 49 565.21
швейцарски франка (четиридесет и девет хиляди петстотин шестдесет и пет
швейцарски франка и двадесет и един сантима), от които: 139.81 швейцарски
франка - просрочена главница; 584.25 швейцарски франка - просрочена лихва; 48
715.14 швейцарски франка - редовна главница и 29.26 швейцарски франка -
просрочени такси. Въвежда се облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания
на банката по договора за кредит, като кредитополучателите се задължават да
внесат еднократно сума в размер на 290 швейцарски фрака. Кредитополучателите се
съгласяват сумата, представляваща разлика между погасената сума по т.Ш от
споразумението и общия сбор на просрочията по т.1.1 и т.1.2 да бъде преоформено
служебно от кредитора на датата на споразумението, чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит. Страните се споразумяват за въвеждане на 8-месечен период на облекчено
погасяване на Общия дълг, считано от датата на влизане в сила на допълнителното
споразумение, като през този период кредитът се погасява на равни месечни
анюитетни вноски. В случай че в рамките на облекчено погасяване на кредита
кредитополучателите на заплатят две дължими месечни погасителни вноски, същите
губят право да се ползват от облекчения режим на погасяване.
С Допълнително споразумение от
14.07.2009г. страните констатират, че към датата на сключване на споразумението
задълженията на кредитополучателите по договора за кредит са в размер 49 565.21
швейцарски франка (четиридесет и девет хиляди петстотин шестдесет и пет
швейцарски франка и двадесет и един сантима), от които: 139.81 швейцарски
франка - просрочена главница; 584.25 швейцарски франка - просрочена лихва; 48
715.14 швейцарски франка - редовна главница; 96.75 швейцарски франка - редовна
лихва и 29.26 швейцарски франка - просрочени такси. Въвежда се облекчен ред за
погасяване на съществуващите вземания на банката по договора за кредит.
Кредитополучателите се съгласяват сумата на просрочията по т.1.1 и т.1.2 да
бъде преоформена чрез натрупването им към редовната главница, като с
подписването на споразумението кредитополучателите оправомощават и
упълномощават кредитора да извърши служебно всички действия по преоформяне на
задълженията. Страните се споразумяват за въвеждане на 8-месечен период на
облекчено погасяване на Общия дълг, считано от датата на влизане в сила на
допълнителното споразумение, като през този период кредитът се погасява на
равни месечни анюитетни вноски. В случай че в рамките на облекчено погасяване
на кредита кредитополучателите на заплатят две дължими месечни погасителни
вноски, същите губят право да се ползват от облекчения режим на погасяване.
С Допълнително споразумение от
30.06.2010г. страните предоговарят задълженията на кредитополучателите, като
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията са в
размер, както следва: 192.18 швейцарски франка - просрочена главница; 725.61
швейцарски франка - просрочена лихва; 51.62 швейцарски франка - просрочени
такси; 49 328.81 - редовна главница. Освен задълженията по чл.2, ал.1, т.1-5 от
споразумението, кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението,
до датата на споразумението, но към датата на споразумението все още не е
изискуема. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с чл.2, ал,1,
т.1-4 се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Въвеждат 12-месечен период на облекчено
погасяване на дълга, като върху същия се начислява фиксирана годишна лихва в размер
на 5.96% (пет цяло и деветдесет и шест стотни процента), като погасяването се
извършва на равни месечни вноски в размер на 250 швейцарски франка на месец.
След изтичане на периода на облекчено погасяване се натрупва начислената, но
непогасена в този период лихва. Начислява се и годишна лихва в размер, равен на
сбора на действащия БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута,
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.09 пункта (нула цяло и девет
стотни пункта), а кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски.
В случай че в периода на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатят
изцяло или частично две последователни погасителни вноски, губят право на
намалена фиксирана лихва върху дълга, като банката незабавно служебно преоформя
дълга. Кредитополучателите заплащат месечна такса за администриране на
просрочения кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, съгласно Тарифата на банката.
С Допълнително споразумение от
11.02.2011г. страните се съгласяват да прекратят периода на облекчено
погасяване на Общия дълг, считано от датата на подписване на допълнителното
споразумение. Страните се съгласяват, че върху дълга се натрупва начислената,
но непогасена през периода на облекчено погасяване на кредита лихва. Върху
общия дълг се начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за
периода след изтичането на действащия период на облекчено погасяване.
С Допълнително споразумение от
17.02.2011г. страните предоговарят задълженията на кредитополучателите, като
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията са в
размер, както следва: 0.81 швейцарски франка - просрочена главница; 926.14
швейцарски франка - просрочена лихва; 89.39 швейцарски франка - просрочени такси;
50 338.62 - редовна главница. Освен задълженията по чл.2, ал.1, т.1-5 от
споразумението, кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението,
до датата на споразумението, но към датата на споразумението все още не е
изискуема. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с чл.2, ал.1,
т.1-4 се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Въвежда се 6-месечен период на облекчено
погасяване на дълга, като върху същия се начислява фиксирана годишна лихва в
размер на 4.42% (четири цяло и четиридесет и две стотни процента), а
погасяването се извършва на равни месечни вноски в размер на 189 швейцарски
франка на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване се натрупва
начислената, но непогасена в този период лихва. Начислява се и годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия БЛП на банката за жилищни кредити в
съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.21 пункта
(нула цяло двадесет и една стотни пункта), а кредитополучателите погасяват
дълга на равни месечни вноски, В случай че в периода на облекчено погасяване
кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни
погасителни вноски, губят право на намалена фиксирана лихва върху дълга, като
банката незабавно служебно преоформя същия. Кредитополучателите заплащат
месечна такса за администриране на просрочения кредит, дължима при забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, съгласно Тарифата на
банката.
С Допълнително споразумение от
28.09.2011г. страните предоговарят задълженията на кредитополучателите, като
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията са в
размер, както следва: 620.02 швейцарски франка - просрочена лихва; 55.24
швейцарски франка - просрочени такси; 51463.16 - редовна главница.
Кредитополучателите дължат и редовна лихва за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ
датата на допълнителното споразумение. Освен задълженията по чл.2, ал.1, т.1-5 от споразумението, кредитополучателите
дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на
падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на споразумението, но
към датата на споразумението все още не е изискуема. Страните се съгласяват, че
всички плащания във връзка с чл.2, ал.1, т.1-4 се преоформят служебно от
кредитора на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Въвежда се
12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, като върху дълга се
начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4.51% (четири цяло и петдесет и
една стотни процента), а погасяването се извършва на равни месечни вноски в
размер на 196 швейцарски франка на месец. След изтичане на периода на облекчено
погасяване се натрупва начислената, но непогасена в този период лихва,
Начислява се и годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия БЛП на
банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0.58 пункта (нула цяло петдесет и осем стотни пункта), а
кредитополучателите погасяват дълга нз равни месечни вноски, В случай че в
периода на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатят изцяло или
частично две последователни погасителни вноски, губят право на намалена
фиксирана лихва върху дълга, като банката незабавно служебно преоформя същия.
Кредитополучателите заплащат месечна такса за администриране на просрочения
кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, съгласно Тарифата на банката. Считано от датата на споразумението,
кредитът се погасява на 10-то число на съответния месец. При частично или пълно
предсрочно погасяване на кредита със собствени средства кредитополучателите не
дължат такса предсрочно погасяване. Във всички останали случаи заплащат такса,
съобразно договора и всички последващи споразумения към него.
С Допълнително споразумение от
06.08.2012г. страните прекратяват действието на въведеното облекчено погасяване
на общия дълг. Върху дълга се натрупва начислената, но непогасен лихва. Върху
общия дълг се начислява годишна лихва, равна на договорените между страните за
периода след изтичането на действащия период на облекчено погасяване.
С Допълнително споразумение от
27.09.2012г. страните предоговарят задълженията на кредитополучателите, като констатират,
че към датата на сключване на споразумението задълженията са в размер, както
следва: 152.41 швейцарски франка - просрочена главница; 1 332.72 швейцарски
франка - просрочена лихва; 138.48 швейцарски франка - просрочени такси; 60.88
швейцарски франка - просрочени плащания по застраховки и 52 172.77 - редовна
главница. Освен задълженията по чл.2, ал,1, т.1-5 от споразумението,
кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на
споразумението, но към датата на споразумението все още не е изискуема.
Кредитополучателите се задължават да внесат еднократно сумата от 140 швейцарски
франка като условие за влизане в сила на споразумението. Страните се съгласяват,
че всички плащания във връзка с чл.2, ал.1, т.1-4, след приспадане на внесената
сума, се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението, чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. След внасяне на уговорената сума
кредитополучателите ползват 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга,
като върху него се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към
същата дата БЛП на Кредитора за жилищни кредити в съответната валута, намален с
4,05 пункта (четири цяло и пет стотни пункта), а погасяването се извършва на
равни месечни вноски в размер на 140 швейцарски франка на месец. След изтичане
на периода на облекчено погасяване се натрупва начислената, но непогасена в този
период лихва. Начислява се и годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия действащия към същата дата на банката за жилищни кредити в
съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.85 пункта
(нула цяло осемдесет и пет стотни пункта), а кредитополучателите погасяват
дълга на равни месечни вноски. БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
валута към датата на споразумението е 7.20% (седем цяло и двадесет стотни
процента). В случай че в периода на облекчено погасяване кредитополучателите не
заплатят изцяло или частично две последователни погасителни вноски, губят право
на намалена фиксирана лихва върху дълга, като банката незабавно служебно
преоформя дълга. Кредитополучателите заплащат месечна такса за администриране
на просрочения кредит, дължима при забава на плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, съгласно Тарифата на банката. При частично или
пълно предсрочно погасяване на кредита със собствени средства
кредитополучателите не дължат такса предсрочно погасяване. Във всички останали
случаи заплащат такса, съобразно договора и всички последващи споразумения към
него.
С Допълнително споразумение от
06.06.2013г. страните предоговарят задълженията на кредитополучателите, като
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията са в
размер, както следва: 124.74 швейцарски франка ~ просрочена главница; 872.58
швейцарски франка - просрочена лихва; 144.30 швейцарски франка - просрочени
такси; 60.88 швейцарски франка - просрочени плащания по застраховки и 53 774.79
- редовна главница. Освен задълженията по чл.2, зл.1, т.1-5 от споразумението,
кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на
същото, но към датата на подпшсването му все още не е изискуема.
Кредитополучателите се задължават да внесат еднократно сумата от 140 швейцарски
франка като условие за влизане в сила на споразумението. Страните се
съгласяват, че всички плащания във връзка с чл.2, ал.1, т.1-4, след приспадане
на внесената сума, се преоформят служебно от кредитора на датата на
споразумението, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. След внасяне на уговорената
сума кредитополучателите ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на
дълга, като върху дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата на БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута, намален с 3.86 пункта (три цяло осемдесет и шест стотни пункта), като
погасяването се извършва на равни месечни вноски в размер на 140 швейцарски
франка на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия
дълг, след натрупване на лихвата, се начислява годишна лихва в размер на 1.16
пункта (едно цяло и шестнадесет стотни пункта), а кредитополучателите погасяват
дълга на равни месечни вноски. БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
валута към датата на споразумението е 6.95% (шест цяло и деветдесет и пет
стотни процента). В случай че в периода на облекчено погасяване
кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни
погасителни вноски, губят право на намалена фиксирана лихва върху дълга, като
банката незабавно служебно преоформя дълга. Кредитополучателите заплащат
месечна такса за администриране на просрочения кредит, дължима при забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, съгласно Тарифата на
банката. При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита със собствени
средства кредитополучателите не дължат такса предсрочно погасяване. Във всички
останали случаи заплащат такса, съобразно договора и всички последващи
споразумения към него.
С Допълнително споразумение от
31.03.2014г, страните предоговарят задълженията на кредитополучателите, като
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията са в
размер, както следва: 264.54 швейцарски франка - просрочена главница; 1437.54
швейцарски франка - просрочена лихва; 183.20 швейцарски франка - просрочени
такси; 60.88 швейцарски франка - просрочени плащания по застраховки и 54 728.95
- редовна главница. Кредитополучателите дължат и редовна лихва за периода от
датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение, до датата
на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение. Освен задълженията по
чл.2, ал.1, т.1-5 от споразумението, кредитополучателите дължат и редовна
лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ
датата на споразумението, до датата на същото, но към датата на подписването му
все още не е изискуема. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с
чл.2, ал.1, т.1-4, след приспадане на внесената сума, се преоформят служебно от
кредитора на датата на споразумението, чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.
Кредитополучателите ще ползват 3- месечен период на облекчено погасяване на
дълга, като върху дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата на банката за жилищни кредити в съответната валута,
намален с 3.98 пункта {три цяло деветдесет и осем стотни пункта), като
погасяването се извършва на равни месечни вноски в размер на 140 швейцарски
франка на месец. След изтичане на облекчения режим на погасяване върху общия
размер на дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва.
След изтичане на облекчения режим на погасяване върху общия дълг след
натрупването на лихвата се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.33 пункта {едно цяло и
тридесет и три стотни пункта), а кредитополучателите погасяват дълга на равни
месечни вноски. БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута към
датата на споразумението е 6.95% (шест цяло и деветдесет и пет стотни
процента). В случай че в периода на облекчено погасяване кредитополучателите не
заплатят изцяло или частично две последователни погасителни вноски, губят право
на намалена фиксирана лихва върху дълга, като банката незабавно служебно
преоформя дълга. Кредитополучателите заплащат месечна такса за администриране
на просрочения кредит, дължима при забава на плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, съгласно Тарифата на банката. При частично или
пълно предсрочно погасяване на кредита със собствени средства
кредитополучателите не дължат такса предсрочно погасяване. Във всички останали
случаи заплащат такса, съобразно договора и всички последващи споразумения към
него.
В исковата молба се посочва, че с
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008г. „Ю."
АД, ЕИК ** (сегашно „Ю." АД), в качеството си на кредитор, прехвърля на „Б."
АД вземанията си по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
38351/27.06.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучатели/солидарни длъжници Л.С.Б., ЕГН **********, Т.С.Б., ЕГН **********
и И.Л.Б., ЕГН **********.
С Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 27.05.2015г. „Б." АД, ЕИК *********, в
качеството си на кредитор, прехвърля обратно на „Ю." АД, цедираните преди
това от банката вземания по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
38351/27.06.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучатели/солидарни длъжници Л.С.Б., ЕГН **********, Т.С.Б., ЕГН **********
и И.Л.Б., ЕГН **********.
С нотариални покани с peг.
№12845/10.08.2017г., акт № 157, том 4, рег. №12844/10.08.2017г., акт 156, том 4
и рег. №12843/10.08.2017г., акт 155, том 4 на нотариус Д.Н., с peг. №181 в
Регистъра на Нотариалната камара и Район на действие PC - С.З., връчени на
длъжниците на 27.09.2017г. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, същите са уведомени, че вземанията по договора за кредит, прехвърлени на „Б."
АД, са прехвърлени обратно на „Ю." АД.
С нотариални покани с peг.
№12846/10.08.2017г., акт 168, том 4, рег.№12847/10.08.2017г., акт 159, том 4 и
рег.№12842/101.08.2017г., акт 154, том 4, на нотариус Д.Н., с peг.№181 в
Регистъра на Нотариалната камара и Район на действие PC - С.З., връчени на
длъжниците на 27.09.2017г. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, „Ю." АД ги уведомила, че поради неплащане на дължимите вноски по
кредита обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканите „Ю." АД
кани длъжниците в седемдневен срок от получаването им, да погасят изцяло
задълженията си към банката и ги уведомява, че в противен случай Банката ще
предприеме действия и ще упражни правата си по договора.
В исковата молба се посочва, че след
датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили никакви
плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжниците, поради което
за „Ю." АД възникнал правен интерес от образуване на заповедно
производство на основание чл. 417, т. 2 от ГПК пред Районен съд- гр. С.З.. Към
датата на подаване на заявлението непогасените вноски по кредита са както
следва - 38 непогасени вноски за главница, считано от 10.09.2014г. и 38
непогасени вноски за лихва, считано от 10.09.2014г., като общото задължение на
длъжниците е възлизало на 72 658,75 швейцарски франка (седемдесет и две хиляди
шестстотин петдесет и осем швейцарски франка и седемдесет и пет сантима) и
900,00 лева (деветстотин лева), съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 01.11.2017г., от които:
- 56 754,71 швейцарски франка
(петдесет и шест хиляди седемстотин петдесет и четири швейцарски франка и
седемдесет и един сантима) - главница за периода от 10.09.2014г. до 01.11.2017г.;
- 14 028,75 швейцарски франка (четиринадесет
хиляди двадесет и осем швейцарски франка и седемдесети пет сантима) - договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.09.2014г. до 27.09.2017г.;
- 1570,09 швейцарски франка
(хиляда петстотин и седемдесет швейцарски франка и девет сантима) - наказателна
лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от
10.09.2014г. до 01.11.2017г.;
- 305,20 швейцарски франка
(триста и пет швейцарски франка и двадесет сантима) - банкови такси за периода
от 26.10.2017 г. до 01.11.2017г.;
- 900,00 лева (деветстотин лева)
- банкови такси за периода 26.10.2017г. до 01.11.2017г.
Издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист било поискано за ЧАСТ от общо дължимата сума по договора за
кредит в размер на 30 305,20 швейцарски франка (тридесет хиляди триста и пет
швейцарски франка и двадесет сантима) и 900,00 (деветстотин лева), от които 30
000,00 швейцарски франка (тридесет хиляди швейцарски франка) - част от
дължимата главница за периода от 10.09.2014г. до 01.11.2017г., 305,20
швейцарски франка (триста и пет швейцарски франка и двадесет сантима) - банкови
такси за периода 26.10.2016г. до 01.11.2017г.; и 900,00 лева (деветстотин лева)
- банкови такси за периода от 26.10.2017г. до 01.11.2017г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението - 06.11.2017г. до окончателното
погасяване на вземането и направените по делото разноски в общ размер на 2
605,20 лева (две хиляди шестстотин и пет лева и двадесет стотинки), за което
било образувано ч.гр.д. 6178/2017г. по описа на 15 с-в на Районен съд - С.З.,
С Разпореждане от 20.11.2017г. по
ч.гр.д.№ 6178/2017 г., по описа на Районен съд- С.З. подаденото заявление по
чл. 417 ГПК е отхвърлено. Срещу разпореждането е подадена частна жалба, като е
заплатена дължимата държавна такса в размер на 518,21 лева. С Определение от
22.02.2018г. по в.ч.гр.д.№ 1070/2018г. по описа на ОС- С.З. въззивният съд е
оставил без уважение подадената частна жалба и е потвърдил разпореждането на PC
- С.З.. Определението на съда е окончателно и е влязло в сила.
С разпореждане по ч.гр.д.№
6178/17г,, по описа на 15 с-в на Районен съд- С.З. от 29.05.2018г., получено от
ищеца на 13.06.2018г., съдът указал на „Ю." АД, че може да предяви
осъдителен иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението на
основание чл. 415, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 3 от ГПК, като довнесе
дължимата държавна такса. Това породило у ищеца правния интерес от образуване
на исково производство в установения в закона едномесечен срок от
уведомяването.
Ищецът твърди, че към момента на
подаване на исковата молба липсват данни за плащания в периода след подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците Л.С.Б., ЕГН **********, Т.С.Б., ЕГН ********** и И.Л.Б.,
ЕГН ********** да му заплатят СОЛИДАРНО ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г., ведно с
прилежащите към него Приложение №1 от 04.07.2008г., Допълнително споразумение
от 12.06.2009г., Допълнително споразумение от 14.07.2009г., Допълнително
споразумение от 30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.02.2011г., Допълнително
споразумение от 17.02.2011г., Допълнително споразумение от 28.09.2011г., Допълнително
споразумение от 06.08.2012г., Допълнително споразумение от 27.09.2012г., Допълнително
споразумение от 06.06.2013г. и Допълнително споразумение от 31.03.2014г.,
сключени с „Ю." АД (сегашно „Ю." АД) и извлечение от счетоводните
книги на „Ю." АД по кредитна сделка № 921519 от 01.11.2017г., така, както
е предявено в заповедното производство, в общ размер на 30 305,20 швейцарски
франка (тридесет хиляди триста и пет швейцарски франка и двадесет сантима) и
900,00 (деветстотин лева), от които:
- 30 000,00 швейцарски франка
(тридесет хиляди швейцарски франка) - ЧАСТ от цялата дължима главница в размер
на 56 754,71 швейцарски франка за периода от 10.09.2014г. до 01.11.2017г.;
- 305,20 швейцарски франка
(триста и пет швейцарски франка и двадесет сантима) - банкови такси за периода
26.10.2016г. до 01.11.2017г.;
- 900,00 лева (деветстотин лева)
- банкови такси за периода от 26.10.2017г. до 01.11.2017г.,
ведно със законовите последици от
това, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 06.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането и претендираните
съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 6178/2017г. по описа на
15 с-в на PC - С.З., в общ размер на 3 123,41 лева (три хиляди сто двадесет и
три лева и четиридесет и една стотинки), от които: 1036,42 лева - държавна такса,
1 568,78 лева - адвокатски хонорар и 518,21 лева - държавна такса за частна
жалба.
Ищецът претендира присъждане
на направените в настоящото производство
съдебни, деловодни разноски и разходи за адвокат.
Посочва банкова сметка, ***о, а
именно:
IBAN: ***.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба
от особения представител на ответниците – адв. М.Г.С., с който взема становище,
че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Посочва, че предявеният иск за
заплащане на главница в размер на 30000 швейцарски франка, представляващи част
от цялото задължение в размер на 56754,71 швейцарски франка, е неоснователен
както по основание, така и по размер. Това е така, защото липсват каквито и да
било данни или доказателства, които да установяват, че на ответниците
действително е била предоставена каквато и да било сума в швейцарски франкове.
Договорът за заем е реален и задължението за връщане на заетата сума възниква
едва след като тя е била реално предадена на получателите.
Твърди, че в договора за кредит
са налице неравноправни и противоречащи на закона (на нормите на Закона за
потребителския кредит. Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и
Закона за кредитните институции) клаузи относно начисляването на непредвидени в
договора за кредит такси, които не са индивидуално уговорени; прилагането на променящ се по усмотрение на
банката и едностранно от нея лихвен процент, довело на практика до
непрекъснатото му увеличаване, без да бъдат уведомявани кредитополучателите и
без да имат право да прекратят договора. Като резултат от прилагането им е
изчислена главница в размер, който значително надвишава сумата, която би се
дължала, ако не бяха неправомерно начислявани такси и лихви.
Единственият уговорен съобразно
закона лихвен процент е определеният с чл. 3 от договора процент от 4,5 %
годишна лихва и всички суми, събрани над този процент в периодите на стандартно
погасяване, както и над специалната облекчена лихва, в периодите, в които
такава е била договорена, са отнесени неоснователно за погасяване на
недействителни задължения, вместо за погасяване на главницата. Начислявани са и
събирани такси, които не са изрично и конкретно договорени от страните по
основание и размери. При правилно отнасяне на платените от ответниците суми за
погасяване на действителните им задължения, размерът на неиздължената главница
е значително по- малък от посочения от ищеца.
Посочва, че от представените от
банката доказателства е видно, че с договор за цесия от 05.09.2008 г.,
вземанията на банката по договора за кредит са били прехвърлени на трето лице -
„Б.“ АД. Няма данни обаче, тази цесия изобщо да е съобщена на ответниците и
съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД не е имала действие спрямо тях.
Изложени са съображения, че през
периода 12.06.2009 г. - 31.03.2014г. са сключени няколко допълнителни
споразумения, с които между ответниците и „Б.“ АД се договаря „преоформяне“ на
задължения, произтичащи от договора за банков кредит № HL 38351 от 27.06.2008
г. сключен с „Ю.“АД София. Считат, че тези споразумения нямат никакво правно
значение за отношенията между ответниците и банката, защото сключилото ги с тях
лице не е имало качеството на кредитор (то би могло да има такова качество едва
след съобщаване на цесията), нито е имало качеството на лице, овластено от
банката да договаря от нейно име, нито пък с договаряло от името на банката. „Б.“
АД е сключило споразуменията от свое име и те биха имали действие единствено
между него и ответниците, но само, ако са сключени с основание - за
преоформянето на задължения, от които страните са обвързани. В конкретния
случай това не е така, защото към датата на сключване на всяко от тези
споразумения страните по тях не са правно обвързани от договора за кредит,
който преоформят и съответно - всяко от тези споразумения е нищожно в своята
цялост поради липсата на основание.
Независимо от това, счита, че
разпоредбите от допълнителните споразумения, предвиждащи натрупване на
просрочена лихва към просрочена главница са нищожни. По същество тази уговорка
представлява увеличаване на главницата за сметка на прибавянето към нея на
дължими лихви. При капитализирането се постига като резултат олихвяване на
изтекли лихви. По силата на чл.10, ал.3 от Закона за задълженията и договорите
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българска народна
банка. Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в няколко
наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993 година - 11.04.2008 година
(НАРЕДБА № 9 от 31.05.1993 г. за
класифициране на кредитите и образуване па задължителните специални резерви
(законови провизии) от банките, отменена с НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за
оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за
покриване на риска от загуби, отменена с НАРЕДБА № 9 от 19.12.2002 г. за оценка
и класификация на рисковите експозиции па банките и за формиране на провизии за
загуби от обезценка). С разпоредбите съответно на чл.15, чл.17 и чл.16 от
посочените три наредби в периода 31.05.1993 г.
- 11.04.2008 г. капитализиране на лихвите е било разрешено при спазване на
нормативно установените изисквания, като на банките изрично е забранено да
капитализират просрочени лихви. В периода от 11.04.2008 година до настоящия
момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове,
издавани от БНБ, поради което, по аргумент от чл.10, ал.З от ЗЗД е забранена.
Отделно от това, дори и в периода, в който капитализацията е била нормативно
уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви, какъвто ответниците
считат, че е настоящият случай. В този смисъл, уговорките за капитализиране на
лихвата, постигнати с допълнителните споразумения, приложени към исковата
молба, противоречат на закона и са нищожни. Съответно - неоснователен по размер
е предявеният иск за присъждане на претендираната главница. В какъвто и размер
да е възникнало задължението за връщане на главница, то в резултат на
плащанията, извършвани от ответниците е погасена значителна част от нея. При
ищеца тези плащания са неправилно отнасяни за погасяване на недължими лихви.
Нищожни поради своята неравноправност
и противоречие със закона са и клаузите на споразуменията, предвиждащи, че при
забава за плащане спрямо определените с тях срокове, кредиторът въвежда
едностранно нов увеличен лихвен процент, определен произволно по негово усмотрение,
а не въз основа на обективни фактори, а също така и нов погасителен план, без
дори да е задължен да го съобщи на длъжниците. В допълнителните споразумения се
говори за базов лихвен процент на кредитора и обявяването му в банковите
салони, без самият кредитор да е бил банкова институция и да притежава банкови
салони, без да има интернет страница, в която да се съдържа обявление за
въпросния лихвен процент и евентуалната методика на неговото формиране.
Счита, че исковете, с които се
претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят на „Ю.“ АД сумите от 305,20
швейцарски франка и 900 лева, представляващи банкови такси, са неоснователни.
Не е ясно от изложеното в исковата молба основанието за тяхното претендиране,
начина, по който са определени, нито как е определен периодът, за който се
претендират. Наред с това, предвиденото в допълнителните споразумения събиране
от кредитора на такса за администриране на просрочен кредит, каквато липсва в
първоначалния договор и чийто размер не е договорен между страните, а се
определя едностранно от кредитора на база негова Тарифа, с каквато ответниците
не са запознати. Клаузите за произволно и едностранно определяне на лихви и
такси от кредитора са нищожни поради своята неравноправност и противоречие с
добрите нрави и със закопа.
Също така посочва, че в чл. 58 от
ЗКИ изрично е посочено, че разходите по кредита трябва да бъдат изрично и
изчерпателно определени с договора за кредит. В настоящия случай е нарушено
императивното изискване на цитираната разпоредба, тъй като в договора за кредит
и допълнителните споразумения към него се съдържа обща препратка към тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които „Ю." АД прилага по извършвани
услуги на клиента. Изложеното в исковата молба и приложените към нея документи
не съдържат никаква информация относно основанието за начисляване на
претендираните банкови такси за един и същ период в различен размер.
В обобщение посочва, че ако съдът
счете, че коментираните допълнителни споразумения между ответниците и третото
за делото лице имат правопроменящо значение за отношенията между страните по
делото, то ответниците, чрез своя особен представител молят да приеме, че то се
е изразило единствено в приложимостта на уговорения облекчен, т.е. намален лихвен
процент в посочения в съответното споразумение размер и за посочения в него
период, но върху остатъка от първоначалната главница по кредита поради
нищожност на периодично уговаряното капитализиране. Също така считат, че следва
да се отчете, че и в този период от време са начислявани и събирани суми не
само за неправомерно начислени лихви, по и за такси, каквито реално не са
дължими.
Считат, че ищецът неправилно е
определил размера на неиздължената по договора за кредит главница и като не е
отчел всички извършени от ответниците плащания.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът посочва, че процесният
договор е договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ, а не е
договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД. В този смисъл процесният
договор не е реален, а консенсуален, тъй като поражда права и задължения за
страните от момента на сключването му, а не от момента на усвояване на кредита.
Усвояването на кредита е последица от вече сключеният договор за банков кредит.
Счита, че следва да се има
предвид, че процесният договор е сключен през 2008 година, а Законът за кредити
на недвижими имоти е от 2016 година.
Счита също така, че изводите на
ответника не отговарят на фактическата обстановка, във връзка с което излага
следните доводи:
Кредитът е отпуснат в швейцарски
франкове. Още първият член на процесния договор за кредит гласи: Банката
предоставя кредитен лимит в ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКОВЕ в размер на равностойността на
ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКОВЕ на 30 000 евро по курс „купува" за ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНК
към евро на „Ю." АД към деня на усвояване на кредита. Общият размер на
сумите по кредита в ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКОВЕ... В деня на усвояване на кредита
страните подписват приложение №1, в което посочват приложимият към същата дата
курс „купува" на ШВЕЙЦАРСКИЯ ФРАНК, както и съобразно този курс РАЗМЕР НА
КРЕДИТА В ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНК.
Видно от приложение № 1,
неразделна част от процесния договор, сумата е усвоена на 04.07.2008г. при курс
1,64774638412 и усвоеният кредит е 49 433,00 швейцарски франка.
Ищецът посочва, че воден от
принципа на свободната пазарна икономика потребителят избира най-изгодният за
него кредит, в случая швейцарски франк; по молба на потребителя банката
превалутира кредита в евро - защото такива са нуждите на кредитополучателя, тъй
като той е преценил че тази комбинация е най-изгодна за него.
Видно от член 2 ал. 3 от договора
за кредит страните изрично са договорили, че отпуснатият кредит в швейцарски
франкове се превалутира в евро и кредитополучателят е дал съгласие за
извършване на тези действия от банката без да е необходимо последващото му
одобрение или съгласие, тъй като това кореспондира с изначалното желание на
клиента - да усвои кредит във франкове, но сумата да бъде превалутирана в евро
за да извърши необходимите разплащания с целта на кредита. В член 21 и 22 от
договора изрично е записано, че кредита е в швейцарски франкове, а в член 23 -
че за кредитополучателя има риск от изменение на курса, което може да доведе до
увеличение на вноските, а в член 1 от договора е предвидено че кредитът се
опуска в равностойността в швейцарски франкове на сума посочена в лева.
С молба за усвояване на кредит
кредитополучателят е поискал сметката му да бъде заверена със сума в
„швейцарски франкове". Във всички молби за предоговаряне самите ответници
в предложенията си посочват суми със собственоръчно написано „швейцарски
франкове".
Счита за неверни твърденията, че
кредитополучателите не са могли да прекратят договора за кредит. Напротив,
могат да го направят във всеки един момент, но съответно трябва да имат
готовност и да върнат цялата получена сума.
Счита за неверни твърденията на
ответника, че били начислявани такси, които не били предвидени в договора,
както и че главницата е увеличена поради увеличаване на лихвата, а относно
„неправомерните такси" изложихме становище по-горе.
Твърди съща така, че са неверни
твърденията, че първоначално уговорения лихвен процент е 4,5%. Видно от чл. 3
на процесния договор, уговореният лихвен процент се състои от два компонента -
променлив (БЛП за швейцарски франк) и постоянен (договорна надбавка). Към
момента на сключване на договора БЛП е бил 4,5%, като към него се прибавя
надбавката от 1,15%, което прави 5,65%. Сключването на договори за кредит при
променлива лихва се допуска от закона, като в тази връзка ищецът се позовава на
чл. 58 от Закона за кредитните институции.
Излага съображения във връзка с
направеното от ответниците възражение за наличие на неравноправни клаузи в
договора, като твърди, че такива не са налице.
Счита за напълно погрешни и
необосновани разсъжденията, че с оспорените клаузи ищецът се опитвал да
прехвърли едностранно на кредитополучателя целия риск. Банката като кредитна
институция извършва дейността си за своя сметка и на собствен риск. Същата не може
да прехвърля загуби от лошите си (несъбрани) кредити върху вложителите, с чиито
средства оперира, и тези загуби остават за нейна сметка, на неин риск. Този
основен принцип е прогласен и в Закон за гарантиране на влоговете в банките.
Ищецът посочва, че включването на
право за едностранно изменение на лихвения процент, така и упражняването му, са
трайна практика в банковия сектор, което не се оспорва и от ищеца. С оглед
развитието на банковия пазар, не възниква никакво съмнение относно
първоначалните намерения на банката по отношение на предлагания продукт, нито е
налице злоупотреба с договореното право за едностранна промяна на лихвата и на
размера на погасителните вноски. Следва да се има предвид и поведението на
ищеца, който не е реагирал години наред по никакъв начин по отношение на твърдените
от него увеличения по договора.
Твърди, че безспорно ответниците
са дали съгласие за правото на ищеца да извърши промяна в размера на месечните
вноски отчитайки настъпилите промени по отношение на приложимия БЛП, без да е
необходимо допълнително споразумение, както и да извърши промяна в размера на
погасителните вноски съобразно настъпването на обективни обстоятелства, каквито
са промяната на курса и извършването на превалутиране по кредита и последиците
от това.
Посочва, че ответниците излагат
разсъждения по отношение на БЛП, които не са подкрепени правно и
доказателствено. Оспорва се приложимостта на компоненти от приложената
методология за определяне на БЛП и ефективното й прилагане, като се твърди, че
методологията е изцяло в контрола на търговеца. Твърди се, че ако методологията
била приложена добросъвестно, то задължението на ответникът за всяка от
вноските по падежите щяло драстично да намалее и да отговаря на изискванията за
добросъвестност в отношенията между страните. Твърди, че банката не прилагала
коректно собствената си методология. Ищецът моли съдът да не кредитира тези
възражения, тъй като същите са неиндивидуализирани и неясни.
Ищецът твърди, че не е налице и
твърдяното неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното
правоотношение.
Относно възраженията за нищожност
на допълнителните споразумения ищецът взема следното становище:
Съгласно чл. 28 от процесния договор за
кредит, с който текст кредитополучателят е предварително запознат, дал е
съгласието си и го е подписал, Банката и кредитополучателят се съгласяват, че
във всеки един момент от действието на настоящия договор за кредит, Банката има
право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия договор
за кредит на дружество или институции от групата на „И.", вкл. „Б."АД.
Видно от процесния договор за кредит и от извлечението от счетоводни книги,
ответниците са дали предварителното си съгласие за евентуално прехвърляне на
вземането, при което банката ще продължи да администрира кредита за улеснение
на кредитополучателите. Поради това в извлечението всяка операция е отразена с
добавката „по продаден кредит". Договорът за цесия се сключва между цедент
и цесионер, като законът от една страна позволява пълна свобода на договаряне,
включително изрично позволява и безвъзмездното прехвърляне. От друга страна
прехвърлянето преминава с всички привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности. По делото са представени договорите за цесия и уведомленията.
Съгласно договора, кредитополучателят продължава да обслужва кредита си по
първоначалната сметка в банката, а банката превежда сумите на БРС.
Кредитополучателят отправя молбите си за предоговаряне до банката като
администратор на кредита, но самите допълнителни споразумения се подписват с
носителя на вземането. Кредитополучателите с ясно съзнание полагат подписите си
под допълнителни споразумения по които страна е БРС, а не банката.
По време на периода, в който
вземането по кредита е прехвърлено на БРС, кредитополучателят продължава да
погасява по първоначално разкритата сметка при ищеца, който служебно прехвърля
сумите на БРС (видно от приложените извлечения). Кредитополучателят подава
молбите си в офисите на ищеца, които служебно се предават на БРС и същите се
подписват от БРС, като носител на вземането. Информацията, че БРС е дъщерна
фирма на „Ю."АД е публична информация и подчертава, че кредитополучателят
е бил предварително и изрично уведомен за това.
Относно естеството на самите
допълнителни споразумения. Всички тези споразумения са сключени по изрично
искане на кредитополучателят ответник. В този смисъл искането от страна на
процесуалния представител тези споразумения да бъдат обявени е против волята и
интереса на кредитополучателя. Също така, видно от текста на споразуменията,
всички те въвеждат облекчен период на погасяване с намалени месечни вноски,
такива, каквито кредитополучателят е заявил, че има възможност да плаща. При
обявяване на нищожност на тези споразумения, означава, че всичките облекчени периоди
на погасяване да станат невалидни и съответно невалидни ще са споразуменията с
банката да се плащат намалени вноски.
Ищецът твърди, че са неоснователни
и възраженията за банковите такси. В договора за кредит са предвидени изрични
такси, които задължително се дължат и те са описани в чл. 4 от договора.
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който
ответниците, чрез особения представител адв. С., заявяват, че поддържат направените с отговора
на исковата молба фактически и правни правоизключващи и правопогасяващи
възражения. Посочват, че коментарите, направени от ищеца в допълнителната му
искова молба имат изцяло правен характер и не обосновават твърдяната от него
неоснователност на възраженията им.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е
установено, че на
27.06.2008г. между „Ю." АД (сегашно „Ю." АД) - Кредитодател и Л.С.Б.
/кредитополучател/, Т.С.Б. и И.Л.Б. /солидарни длъжници/ е сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г., по силата на който
банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро по курс
„купува" за швейцарския франк към евро на „Ю." АД в деня на усвояване
на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 12 110 евро
- за покупка на недвижим имот; равностойността в швейцарски франкове на 17
890,00 евро - за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да
върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията
на договора. По силата на чл. 1, ал. 3 от договора за връщане на кредита и за
другите задължения, лицата, подписали договора като кредитополучатели,
отговарят солидарно. За усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю." АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна лихвена надбавка от 1,15 пункта (едно
цяло и петнадесет стотни пункта). Към момента на сключване на договора БЛП на
Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5% (четири
цяло и пет десети процента). Дължимите лихви се начисляват от датата на първото
усвояване на суми по кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва
в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния
период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта (десет
пункта). Кредитополучателите дължат на банката следните такси: 1/ Такса за
управление в размер на 1.5% (едно цяло и пет десети процента) в началото на
всяка година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, върху размера
на непогасената главница към същата дата, 2/ Комисионна за управление на
кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска, в размер на 0,03% (нула цяло и три стотни процента) върху размера на
непогасената главница към същата дата; 3/ Административна такса за обработване
на документи в размер на 20,00 лева - еднократно платима при подаване на молба
за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви,
е 311 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 04.07.2008г. Кредитът
се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва. Погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която е разрешен - швейцарски франкове.
Към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 38351/27.06.2008г. били сключени съответно: Допълнително споразумение от
12.06.2009г., Допълнително споразумение от 14.07.2009 г., Допълнително
споразумение от 30.06.2010 г., Допълнително споразумение от 11.02.2011 г.,
Допълнително споразумение от 17.02.2011г.,Допълнително споразумение от
28.09.2011 г., Допълнително споразумение от 06.08.2012 г., Допълнително
споразумение от 27.09.2012 г., Допълнително споразумение от 06.06.2013 г. и
Допълнително споразумение от 31.03.2014 г. за облекчено погасяване на
просрочените по договора за кредит задължения.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 05.09.2008 г. „Ю.", прехвърля на „Б." АД вземанията си по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г., ведно с
прилежащите му споразумения, с кредитополучатели/ солидарни длъжници Л.С.Б., Т.С.Б.
и И.Л.Б..
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 27.05.2015 г. „Б." АД, в качеството си на кредитор, прехвърля
обратно на „Ю." АД, цедираните преди това от банката вземания по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г., ведно с
прилежащите му споразумения, с посочените по-горе кредитополучатели/ солидарни
длъжници.
С нотариални покани от 10.08.2017 г. на нотариус Д.Н.,
с рег. № 181 в Регистъра на Нотариалната камара и Район на действие РС - С.З.,
на 27.09.2017 г. на длъжниците е връчено чрез залепване на уведомление по реда
на чл.47 от ГПК, от „Ю." АД уведомление, че поради неплащане на дължимите
вноски по кредита обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6178/2017 г., по описа
на Районен съд - С.З. ищецът “Ю.”
АД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК.
С
Разпореждане от 20.11.2017 г., постановено по делото съдът е оставил без
уважение искането на „Ю.“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу Л.С.Б.,
Т.С.Б. и И.Л.Б..
С Определение от 22.02.2018г. по в.ч.гр.д.№
1070/2018г. по описа на Окръжен съд - С.З., съдът е потвърдил разпореждането на
PC - С.З.. Определението на съда е окончателно и е влязло в сила.
С разпореждане по ч.гр.д.№
6178/17г. по описа на на Районен съд- С.З. от 29.05.2018г., съдът е указал на „Ю."
АД, че може да предяви осъдителен иск относно вземането си в едномесечен срок
от съобщението на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 3 от ГПК,
като довнесе дължимата държавна такса.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза
се установява следното:
Въз основа на счетоводните документи на ищцовото
дружество към 01.11.2017 г. и към 20.09.2019 г. общо усвоената от
кредитополучателите главница е на стойност 58 322,49 швейцарски франка, от
която е изплатена сума в размер на 1 567.78 швейцарски франка, т.е. дължимата
от кредитополучателите главница е в размер на 56 754,71 швейцарски франка.
Въз основа на извършената справка по документи
представени от ищцовото дружество за периода 03.07.2008 г. до 20.09.2019 г., експертизата
установява, че общо дължимите от кредитополучателите лихви са в размер на 33
550,26 швейцарски франка, от които 31
955,66 швейцарски франка са лихви по редовна главница и 1 594,60 швейцарски франка лихви по
просрочена главница. От тези суми ответниците са погасили 17 951, 42
швейцарски франка, т. е. дължимите суми за лихви към 20.09.2019 г. са в размер
на 15 598, 84 швейцарски франка, в т. ч. за лихви по редовна главница –
14 028, 75 швейцарски франка и лихви по просрочени главници 1 570, 09
швейцарски франка.
Въз основа на извършената справка по документи
представени от ищеца „Ю." АД към 20.09.2019 г., експертизата установява,
че за периода 03.07.2008 г. до 20.09.2019 г. размера на начислените такси за
управление на кредита е 1 112,22 швейцарски франка, от които са изплатени 1
010,52 швейцарски франка, т.е. дължимите такси за управление са в размер на
101,70 швейцарски франка. Начислените такси за администриране на просрочен
кредит са в размер на 719,55 швейцарски франка, от които е изплатена сумата от
610.49 швейцарски франка, т.е. дължимите такси към 20.09.2019 г. са в размер на
109,06 швейцарски франка. Начислените дължими имуществени застраховки към
20.09.2019 г. са в размер на 279,41 швейцарски франка, от които е изплатена
сумата от 184,97 швейцарски франка, т.е. дължимият остатък за имуществени
застраховки е 94,44 швейцарски франка. Към посочената по-горе дата дължимите и
начислени от ищеца нотариални такси са в размер на 900 лева, от които към
20.09.2019 г. не са изплатени никакви суми.
От представената по-горе в табличен вид информация
експертизата заключи, че за периода от 01.11.2017 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение) до 20.09.2019 г.
длъжниците Л.С.Б., Т.С.Б. и И.Л.Б. не са извършвали плащания по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г.
Начислените и дължими от ответниците суми по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г. ведно с
приложените към него Допълнителни споразумения са следните: 56 754,71
швейцарски франка главница; 15 598,84 швейцарски франка лихви; 101,70
швейцарски франка такси за управление; 109,06 швейцарски франка такси за
администриране на просрочен кредит; 94,44 швейцарски франка за имуществени
застраховки и 900 лева за нотариални такси.
Кредитополучателите не са извършвали плащания на
задълженията си към ищеца „Ю." АД в посочените в таблицата периоди преди
сключването на всяко едно допълнително споразумение към договора за кредит.
Ответниците са преустановили окончателно плащанията и погасяването на дължимите
вноски към Банката по отношение на погасителна вноска с падеж 10.09.2014 г.
Последното извършено от ответника Л.С.Б. плащане в
брой чрез вноска на каса в Банката по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 38351/27.06.2008г. е на 21.04.2015 г. Като е внесена по сметка сума в
размер на 155,22 швейцарски франка, вноската е направена в лева (300 лева) и е
превалутирана в необходимата валута, с която сума по цитираният по-горе договор
за кредит е погасена част от дължимата договорена лихва по погасителна вноска
от погасителен план № 74 с падеж 10.09.2014 г., която е в размер на 486,26
швейцарски франка, в т.ч. за главница - 94,65 швейцарски франка и за лихви по
кредита - 391,61 швейцарски франка.
Последното реално погасяване на вноски по кредита е
именно това плащане на 21.04.2015 г. когато е погасена договорна лихва в размер
на 155,22 швейцарски франка дължима на падежна дата 10.09.2014 г.
При изчисление на дължимата от ответниците лихва във
фиксиран годишен размер от 4,5% върху първоначално усвоената главница без
отчитане на капитализациите извършвани от Банката, то дължимата главница по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
38351/ 27.06.2008 г. към 20.09.2019 г. е в размер на 49 433 швейцарски франка,
от която сума е платена стойност в размер на 715,92 швейцарски франка, т.е.
дължимият остатък от главницата е в размер на 48 717,08 швейцарски франка.
Относно дължимата лихва върху редовна главница от таблицата е видно, че тя е в
размер на 20 127,10 швейцарски франка, от които са платени 10 462,18 швейцарски
франка, т.е. към 20.09.2019 г. дължимата лихва върху редовна главница при
цитираният фиксиран годишен размер е 9 664,92 швейцарски франка.
При изчисление на дължимата от ответниците лихва във
фиксиран годишен размер от 6,65% върху първоначално усвоената главница без
отчитане на капитализациите извършвани от Банката, то дължимата главница по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г. към 20.09.2019 г.
е в размер на 49 433 швейцарски франка, от която сума е платена стойност в
размер на 715,92 швейцарски франка, т.е. дължимият остатък от главницата е в
размер на 48 717,08 швейцарски франка. Относно дължимата лихва върху редовна
главница от таблицата е видно, че тя е в размер на 25 270,69 швейцарски франка,
от които са платени 10 462,18 швейцарски франка, т.е. към 20.09.2019 г.
дължимата лихва върху редовна главница при цитираният фиксиран годишен размер е
14 808,51 швейцарски франка.
Въз основа на извършената справка по документи
представени от ищцовото дружество за периода 03.07.2008 г. до 20.09.2019 г.,
експертизата установява, че отчитайки фиксираният размер на лихвата в
Допълнителните споразумения към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 38351/27.06.2008г. дължимата от кредитополучателите договорена лихва върху
редовна главница е в размер на 32 007,98 швейцарски франка, от която към
20.09.2019 г. е платена сума в размер на 17 926,91 швейцарски франка, т.е.
дължимата лихва по редовна главница е 14 081,07 швейцарски франка.
Експертизата установява, че в случай, че не се
събират административни такси за просрочен кредит към 20.09.2019 г. общо
усвоената от кредитополучателите главница ще бъде на стойност 57 994,47
швейцарски франка, от която е изплатена сума в размер на 1 567,78 швейцарски
франка, т.е. дължимата от кредитополучателите главница ще бъде в размер на 56
426,69 швейцарски франка, а стойността на дължимата лихва върху редовна
главница ще бъде 31 955,66 швейцарски франка, от която ще бъде платена сума в
размер на 18 062,32 швейцарски франка, т.е. дължимата лихва върху редовна
главница ще бъде 13 893,34 швейцарски франка.
Към 20.09.2019 г., размера на начислените и дължими
такси за управление на кредита са 1 112, 22 швейцарски франка, от които е
изплатена сума в размер на 1 010,52 швейцарски франка, т.е. дължимите такси за
управление са в размер на 101,70 швейцарски франка.Начислените дължими
имуществени застраховки към 20.09.2019г. са в размер на 279,41 швейцарски
франка, от които е изплатена сумата от 184,97 швейцарски франка, т.е. дължимият
остатък за имуществени застраховки е 94,44 швейцарски франка. Към посочената
по-горе дата дължимите и начислени от ищеца нотариални такси са в размер на 900
лева, от които към 20.09.2019 г. не са изплатени никакви суми.
От всичко изложено до тук съдебно-счетоводната
експертиза установи, че ако не бъдат събирани административни такси за
просрочен кредит, начислените и дължими от ответниците суми по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г. ведно с приложените
към него Допълнителни споразумения следва да бъдат следните: 56 426,69
швейцарски франка главница; 13 893,34 швейцарски франка лихви; 101,70
швейцарски франка такси за управление; 94,44 швейцарски франка за имуществени
застраховки и 900 лева за нотариални такси.
От допълнителното заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява следното:
Въз основа на представения от ищеца първоначален
погасителен план и представената по-горе таблица експертизата установява, че при
изчисление на дължимата от ответниците лихва във фиксиран годишен размер от
5,65% върху първоначално усвоената главница без отчитане на сключените към Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г. допълнителни
споразумения, то дължимата възнаградителна лихва към 20.09.2019 г. е в размер
на 23 338, 61 швейцарски франка.
Отчитайки всички извършени от ответниците плащания
по кредитната сделка като превалутира внесените в лева суми в швейцарски
франкове по курса посочен в Приложение № 1 към Договора за кредит и погасявайки
изцяло само главница и лихва с тези суми, експертизата установявя, че от
дължимата/ усвоена главница в размер на 49 433 швейцарски франка е погасена
сума в размер на 4 032,14 швейцарски франка, т.е. дължимата към 20.09.2019 г.
главница е в размер на 45 400,86 швейцарски франка, а относно дължимата лихва в
размер на 23 338,61 швейцарски франка е погасена сума в размер на 11 413,49
швейцарски франка, т.е. остатъка от дължимата лихва към посочената по-горе дата
е на стойност 11 925,12 швейцарски франка.
Експертизата установява, че при изчисление на
дължимата от ответниците лихва във фиксиран годишен размер от 5,65% върху
първоначално усвоената главница съгласно представеният по делото Погасителен
план без отчитане на капитализациите извършвани от Банката, то дължимата лихва
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г. към
20.09.2019 г. е в размер на 24 816,58 швейцарски франка.
Съобразно всички извършени от ответниците плащания в
лева превалутирани в швейцарски франкове по курса посочен в Приложение № 1 към
Договора за кредит и погасявайки изцяло само главница и лихва с тези суми,
експертизата установява, че от дължимата/ усвоена главница в размер на 49 433
швейцарски франка е погасена сума в размер на 1 209,24 швейцарски франка, т.е.
дължимата към 20.09.2019 г. главница е в размер на 48 223,76 швейцарски франка,
а относно дължимата лихва в размер на 24 816,58 швейцарски франка е погасена
сума в размер на 14 236,39 швейцарски франка, т.е. остатъка от дължимата лихва
към посочената по-горе дата е на стойност 10 580,19 швейцарски франка.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно
е, че на 27.06.2008г. между „Ю." АД (със сегашно наименование „Ю."
АД) - кредитодател и Л.С.Б. /кредитополучател/, Т.С.Б. и И.Л.Б., - /солидарни
длъжници/ е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
38351/27.06.2008г., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро по курс „купува" за
швейцарския франк към евро на „Ю." АД в деня на усвояване на кредита. В
чл. 6, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г.
е посочено, че кредитополучателят погасява кредита „на месечни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно Погасителен план /Приложение
№ 2/ към настоящия договор, представляващ неразделна част от него". По
делото ищецът е представил погасителен план, съставен едностранно от него на
11.03.2019 г., който не носи подписа на нито един от ответниците, като в тази
връзка особеният представител на ответниците релевира възражение за нищожност
на договора поради липса на погасителен план.
В
настоящия случай сключеният между страните договор съдържа съществени елементи
- предмет, цел, срок, размер на възнаграждението на кредитора / лихвата по
редовен дълг / - определяемо чрез посочения начин на формиране на лихвения
процент, определен като годишен. Поради това съдът намира, че липсата на
погасителен план не се отразява на валидността на процесния договор за кредит и
на задължението на ответниците за връщане на главницата и съответната
възнаградителна лихва до крайния срок на договора. В договора обаче не е
посочен нито размера на ежемесечната дължима погасителна вноска, включваща главница
и възнаградителна лихва, нито падежа на всяка погасителна вноска /чл. 7, ал. 1
от договора/. Както беше посочено по – горе в тази част договора препраща към погасителен
план, който е неразделна част от него и какъвто по делото е представен, но
едностранно подписан от ищеца. Предназначението на погасителния план е да
отрази числовото изражение на задължението и неговата структура – главница и
лихва, както и конкретен падеж. Липсата на погасителен план, посочващ конкретни
по размер и основание вноски със съответен падеж води до извода, че няма
основание да се приеме, че ответниците са изпаднали в забава, като не са
заплатили вноска с падеж 10.09.2014 г. и следващи такива вноски, респ. не са
настъпили условията посочени в чл. 18, ал. 2 от договора за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита. Ето защо липсата на погасителния план макар да не се
отразява на действителността на процесния договор лишава банката от правото да
търси каквото и да е изпълнение на вноски за главница преди настъпването на
окончателния падеж по договора, който е 311 месеца от датата на усвояване на
кредита – 04.07.2008 г. Този извод не може да бъде променен от данните в
заключението, в което е посочено, че действително са допуснати просрочия на
погасителните вноски на посочените падежни дати. Заключението обаче е съставено
изцяло по счетоводни данни на ищеца и по този начин не може да бъде преодоляна
липсата на двустранно подписан погасителен план към договора.
Настоящият
състав намира, че в случая приложение не може да намери и Тълкувателно решение
№ 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, където е
посочено, че предявеният иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника. Причината е именно липсата на
погасителен план за процесния договор за кредит, тъй като това създава
обективна пречка да се установи какъв е размерът на вече падежиралите, към
момента на приключване на съдебното дирене, но непогасени вноски по кредита.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че предявените искове от „Ю." АД против Л.С.Б., Т.С.Б. и И.Л.Б. за
солидарно заплащане на част от общо
дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
38351/27.06.2008г., ведно с прилежащите към него Приложение №1 от 04.07.2008г.,
Допълнително споразумение от 12.06.2009г., Допълнително споразумение от 14.07.2009г.,
Допълнително споразумение от 30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.02.2011г.,
Допълнително споразумение от 17.02.2011г., Допълнително споразумение от 28.09.2011г.,
Допълнително споразумение от 06.08.2012г., Допълнително споразумение от 27.09.2012г.,
Допълнително споразумение от 06.06.2013г. и Допълнително споразумение от
31.03.2014г., сключени с „Ю." АД (сегашно „Ю." АД) и извлечение от
счетоводните книги на „Ю." АД по кредитна сделка № 921519 от 01.11.2017г.,
така, както е предявено в заповедното производство, в общ размер на 30 305,20
швейцарски франка (тридесет хиляди триста и пет швейцарски франка и двадесет
сантима) и 900,00 (деветстотин лева), от които:
- 30 000,00 швейцарски франка
(тридесет хиляди швейцарски франка) - ЧАСТ от цялата дължима главница в
размер на 56 754,71 швейцарски франка за периода от 10.09.2014г. до
01.11.2017г.;
- 305,20 швейцарски франка
(триста и пет швейцарски франка и двадесет сантима) - банкови такси за периода
26.10.2016г. до 01.11.2017г.;
- 900,00 лева (деветстотин лева)
- банкови такси за периода от 26.10.2017г. до 01.11.2017г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 06.11.2017г. до
окончателното изплащане на вземането следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С
оглед изхода на делото ищецът “Ю.”
АД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата от 300 лв., представляваща депозит за съдебно – счетоводна
експертиза.
Водим от горните изводи, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
от “Ю.” АД с ЕИК ** със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** против Л.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***; Т.С.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и И.Л.Б., ЕГН ********** с
адрес: *** за солидарно заплащане на част от общо дължимите суми по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г., ведно с прилежащите
към него Приложение №1 от 04.07.2008г., Допълнително споразумение от 12.06.2009г.,
Допълнително споразумение от 14.07.2009г., Допълнително споразумение от 30.06.2010г.,
Допълнително споразумение от 11.02.2011г., Допълнително споразумение от 17.02.2011г.,
Допълнително споразумение от 28.09.2011г., Допълнително споразумение от
06.08.2012г., Допълнително споразумение от 27.09.2012г., Допълнително
споразумение от 06.06.2013г. и Допълнително споразумение от 31.03.2014г.,
сключени с „Ю." АД (сегашно „Ю." АД) и извлечение от счетоводните
книги на „Ю." АД по кредитна сделка № 921519 от 01.11.2017г., така, както
е предявено в заповедното производство, в общ размер на 30 305,20 швейцарски
франка (тридесет хиляди триста и пет швейцарски франка и двадесет сантима) и
900,00 (деветстотин лева), от които:
- 30 000,00 швейцарски франка
(тридесет хиляди швейцарски франка) - ЧАСТ от цялата дължима главница в
размер на 56 754,71 швейцарски франка за периода от 10.09.2014г. до
01.11.2017г.;
- 305,20 швейцарски франка
(триста и пет швейцарски франка и двадесет сантима) - банкови такси за периода
26.10.2016г. до 01.11.2017г.;
- 900,00 лева (деветстотин лева)
- банкови такси за периода от 26.10.2017г. до 01.11.2017г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 06.11.2017г. до
окончателното изплащане на вземането като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА “Ю.” АД с ЕИК ** със седалище и адрес
на управление: гр. С.*** да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 300 лв., представляваща
депозит за съдебно – счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: