№ 12423
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110177579 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК
Производството е образувано по искова молба от Д. Й. З. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи сумата от 17675 лева, представляваща главница по изпълнителен лист, издаден
за неизпълнение на задължение по договор за кредит от 20.12.2005 г.
С Решение № 9868/28.05.2025 г. съдът на основание на осн. чл. 439 ГПК вр. чл.
124, ал. 1 ГПК е признал за установено, че Д. Й. З., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД по договор за цесия от 14.12.2021 г., сумата от 17675 лева,
представляваща главница по изпълнителен лист от 21.04.2009 г., издаден по ч. гр. дело
№ 17190/2009 г. по описа на СРС, 34 състав, за неизпълнение на задължение по
договор за кредит от 20.12.2005 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, поради погасяването
й по давност.
Съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските, като на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. Й. З., ЕГН
********** сумата от общо 707,00 лева разноски по делото, а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв.
М. И. П., ЕГН **********, вписан в САК, адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца.
В срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е постъпила молба зо
допълване на постановеното съдебно решение. Прави се искане на осн. чл. 236, ал. 1, т.
7 ГПК в решението да бъде посочена банкова сметка, по която да бъдат преведени
присъдените в полза на насрещната страна суми.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с който счита, че искането е
неоснователно. Сочи, че по делото е предявен установителен, а не осъдителен иск,
поради което няма законово изискване в съдебното решение да бъде посочена банкова
сметка за плащане.
Съдът, като съобрази изложеното, намира:
Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща
1
целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по
един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния
предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна
лихва – Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. №
331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о.. Налага се извод, че на допълване
подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния
акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
Една от абсолютните положителни предпоставки, за да бъде уважено искането
за допълване на съдебния акт, е съдът да е пропуснал да се произнесе по направено от
страната искане. В случая се твърди, че съдът не е посочил банкова сметка, по която
ответникът да заплати разноските, присъдени на насрещната страна.
Съдържанието на решението е посочено в разпоредбата на чл. 236 ГПК, като
съгл. ал. 1, т. 7, следва да се посочи банковата сметка, по която да се преведат
присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане. Непосочването на
банковата сметка не е условие за валидността и допустимостта на съдебния акт.
Разпоредбата следва да се тълкува с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, съгласно която
по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин
за плащане. В настоящия случай е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на сума, поради което ищецът не е посочил в исковата молба банкова
сметка или друг начин за плащане, а за съда не е имало задължение да му укаже да
посочи такива данни. Ето защо, посоченият реквизит на съдебното решение по чл. 236,
ал. 1, т. 7 ГПК следва да се приеме, че се касае до дела, по които са предявени
осъдителни искове, какъвто не е настоящият случай. По делото не са известни данни
за банковата сметка на ищеца, за да бъде допълнено съдебното решение. Освен това
следва да се посочи, че материалният закон предвижда възможност за длъжника да се
освободи от задължението си спрямо кредитора, дори и да не разполага с номера на
банковата му сметка.
Искането за допълване се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 250 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, обективирано в молба с вх. № 213116/17.06.2025 г. за допълване на
Решение № 9868/28.05.2025 г. по гр. дело № 77579/2024 г. по описа на СРС.
На осн. чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2