М
О Т И
В И
по НОХД № 2574/2010 год.
Окръжна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия Р.Т.А. за това, че през периода от
04.06.2010 год. до 14.06.2010 год. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за извършени умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва:
на 04.06.2010 год. е направил опит да
отнеме 1 бр. златен синджир с тегло 14 гр., 14 карата на стойност 588 лева, 1
бр. златна висулка с форма на халка с тегло 5 гр., 14 карата на стойност 200
лева и златна висулка с формата на кръстче с тегло 3 гр., 14 карата на стойност
123 лева или всичко на стойност 911 лева от владението на С.Б.Р. от гр.П. и на 14.06.2010
год. е отнел е отнел 1 бр. златен синджир с тегло 2 гр., 14 карата на стойност
82 лева от владението на П.К.З. от гр.П.,
или всички вещи на обща стойност 993 лева от
владението на горепосочените лица с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила и като деянието по отношение на С.Б.Р. гр.П. е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини – престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б” вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на
подсъдимия обвинение, което намира за доказано по безспорен и несъмнен начин.
Предлага на същия да се наложи наказание „лишаване от свобода” ориентирано към
горната граница на предвиденото в закона, а именно петнадесет години лишаване
от свобода, заради преценен от обвинителя значителен приоритет на отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Граждански искове не са предявени. По делото няма
конституирани граждански ищци и частни
обвинители.
Подсъдимият Р.Т.А. формално се признава за виновен по
обвинението, но отрича да познава пострадалите. Защитникът му адв.Г., моли да
не се възприема предложения от прокурора санкционен размер, а ако съдът признае
нейния подзащитен за виновен, то да му наложи възможно най-лекото наказание,
като се съобрази с признанието на вината.
Съдът след проверка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р.Т.А. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, без образование, неработещ, неженен, осъждан, с
ЕГН **********.
Преди
инкриминирания период, спрямо подс.А.
са били постановени и влезли в сила седем съдебни акта. Първите четири от тях
са влезли в сила в периода 2000 – 2001 год. и касаят престъпления против
собствеността – грабеж и кражби, извършени от дееца за времето 1996 – 1999
год., като непълнолетен, без данни за настъпила реабилитация.
По-късно, с Определение за одобряване на споразумение
по НОХД № 192/2005 год. на ПРС, влязло в сила на 15.02.2005 год., А. е получил
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, при общ режим, за
квалифицирана кражба по чл.195 от НК, извършена вече като пълнолетен и при
условията на повторност по чл.28, ал.1 от НК.
Със следващо Определение за одобряване на споразумение
по НОХД № 109/2006 год. на ПРС, влязло в сила на 23.01.2006 год., на дееца е
наложено наказание пак шест месеца лишаване от свобода, отново за квалифицирана
кражба по чл.195 от НК, при повторност.
С присъда по НОХД № 668/2007 год. на Пловдивския
окръжен съд, влязла в сила на 24.07.2007 год. подс.А. е осъден за грабеж при
опасен рецидив по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.
„А” и б. „Б” вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на три години лишаване от свобода,
при строг режим, като му е зачетено и предварителното задържане от 11.12.2006
год. до влизане на присъдата в сила.
След
инкриминирания период, подсъдимият е
извършил престъпление по чл.297, ал.2 вр. с ал.1 от НК – бягство като затворник
/задържан под стража/, за което си е послужил с разрушаване на врата и прозорец
в помещение на VІ РУ „Полиция” на МВР гр.Пловдив. За това престъпление, с
Определение по НОХД № 4052/2010 год. на ПРС, влязло в сила на 25.06.2010 год.,
на А. е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, при
строг режим.
Свид.С.Р. стопанисвала малък магазин, който бил
разположен във вход на жилищен блок, находящ се в гр.П., кв. „И.” на ул. „Ж.” №
**. На 04.06.2010 год., ден петък, в късния следобед, жената излязла от
търговския обект и се отправила към дома си. Било топло и нагоре тя била
облечена с потник, като на шията й се виждал носеният от нея масивен златен
накит, представляващ златен синджир с тегло 14 грама, 14 карата, на който
висели златната халка на мъжа й – с тегло 5 грама, 14 карата и една златна висулка
с формата на кръстче – с тегло 3 грама, 14 карата. В това време, съпругът й –
свид.Л.Р. останал на маса пред самия магазин да я чака, а компания му правили
приятелят му – свид.М.Т. и майката на последния. Към около 17.30 часа, свид.Р.
се връщала към магазина и го приближавала вървейки по пътеката пред блока. Тогава
по пътеката, насреща й се задали подс.Р.А. и негов познат от затвора – свид.Д.М.,
които разговаряли. Стигайки до свидетелката, двамата се раздалечили, така че Р.
се оказала по средата между тях. В същия момент, подсъдимият, който се намирал
от лявата страна на потърпевшата, рязко се протегнал към нея и й дръпнал силно
синджира, като дори захванал презрамката на потника й, но свидетелката успяла
да задържи с ръка накита на шията си и се разпищяла. Чувайки гласа на съпругата
си, свид.Р., който до тогава стоял на масата с гръб към пътеката, се извърнал и
веднага скочил да разбере какво става. След него скочил и приятелят му свид.Т..
Пострадалата, която била на разстояние около 5-10 метра от масата извикала на мъжа си, че са й дръпнали
синджира и Р. се спуснал след един от непознатите мъже – подсъдимият, който
хукнал да бяга. Свид.Т. ги последвал. При гонитбата, деецът изведнъж се спрял,
извадил нож и замахнал с него към свид.Р.. Р. се отдръпнал назад, за да не бъде
намушкан, при което подсъдимият отново хукнал, а преследвачите му вече не могли
да го настигнат. Докато се разигравало това събитие, хора намиращи се в района,
хванали свид.М., но той за разлика от дееца не направил опит да се отдалечава
от местопрестъплението. Скоро там пристигнали служители от VІ РУП при МВР
гр.Пловдив, които отвели Д.М. в управлението за изясняване на случая. Синджирът
на свид.Р. останал здрав, но от упражнената й сила при дърпането му, пострадалата
получила повърхностно нараняване с ивичеста форма по врата отляво, а
презрамката на потника й била разкъсана. На 07.06.2010 год. /понеделник/
сутринта, Р. посетила отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „СВ. ГЕОРГИ”
гр.Пловдив, където за констатираните й наранявания, й било издадено СМУ №
737/2010 г.
На 14.06.2010 год. на обед, осемнадесетгодишната
тогава свид.П.З., която работела като продавачка в магазин „Триумф”, находящ се
в същия пловдивски квартал – „И.”, на ул. „Г.” № **, се наложило да отиде с
колежката си до задния вход на магазина. Двете вървели бавно, на около метър –
два една след друга, като колежката на свидетелката била отпред. Точно тогава
насреща им се движил подс.А., който забелязал, че З. носи на шията си златно
синджирче. Украшението било с тегло 2 гр., 14 карата, обикновена плетка. Доближавайки
се непосредствено до девойката, деецът ненадейно хванал синджира й, дръпнал го
силно и го скъсал, а после избягал с отнетата вещ. Пострадалата видяла нападателя
си в лице. Тя останала толкова стресната от действията му, че не успяла да
отреагира по никакъв начин. Едва след като подсъдимият изчезнал, З. проронила
пред колежката си: „Синджира...”, но
после се съвзела и сигнализирала на полицията за инцидента. От физическото
посегателство, свид.З. получила и одраскване по врата.
В резултат на проведените ОИМ, вкл. беседа със
свид.М., полицейските служители се насочили към личността на подс.Р.А., като
евентуален извършител на първото от деянията и започнали да го издирват.
Известно време деецът успешно се укривал, но на 18.06.2010 год. бил намерен и
задържан в VІ РУП на МВР гр.Пловдив отначало със Заповед по ЗМВР за 24 часа, а
после с постановление на прокурора от 19.06.2010 г. за 72 часа. Още на
18.06.2010 год., веднага след арестуването на А., с него беседвал свид.К.А., а
после се пристъпило към разпознаване по реда на чл.169-171 от НПК, при което
свидетелите Т., Р. и З., по отделно, разпознали задържания като автор на
процесните деяния. Преди да бъде внесено в съда искането за взимане на
постоянна мярка за неотклонение на подсъдимия /което станало на 22.06.2010
год./, на 19.06.2010 год., А. чрез разрушаване на врата и прозорец на кабинет в
VІ РУП осъществил бягство от мястото на задържането си. Същият своевременно бил
заловен и върнат от полицейските органи, като за това деяние бил осъден по
споменатото по-горе НОХД № 4052/2010 год. на ПРС на една година лишаване от
свобода. Поради привеждане на цитираното наказание в изпълнение, с
постановление от 22.07.2010 год. на Окръжна прокуратура – Пловдив, мярката за
неотклонение на А. по настоящото дело е изменена от „Задържане под стража” в
„Подписка”.
Според заключението на изготвената стоково-оценъчна
експертиза /л.51 от д.п./, към 04.06.2010 год., стойността на 1 бр. златен
синджир с тегло 14 грама, 14 карата, е възлизала на 588 лева, стойността на 1
бр. златна висулка във форма на халка с тегло 5 грама, 14 карата, е възлизала
на 200 лева и стойността на 1 бр. златна висулка – златен кръст с тегло 3
грама, 14 карата, е възлизала на 123 лева или общо 911 лева.
Съгласно заключението на допълнителната
стоково-оценъчна експертиза /л.54 от д.п./, към 14.06.2010 год., стойността на
1 бр. златен синджир с тегло 2 грама, 14 карата, обикновена плетка, е възлизала
на 82 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно и категорично установена отчасти от обясненията на подсъдимия Р.А.,
от показанията на разпитаните пред съда свидетели Л.Р., С.Р., М.Т. и П.З., от
прочетените изцяло на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК показания
на свидетеля К.А. от досъдебното производство, отчасти от показанията на
разпитания пред съда свидетел Д.М., а за обстоятелствата, за които се
констатираха съществени противоречия в изявленията на същия свидетел и бе
приложена процедура по чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК – от прочетените му
показания, дадени на досъдебното производство; от приложените по делото писмени
доказателства: заповед за задържането на свид.Д.М. /л.15 от д.п., доколкото
същата съставлява надлежен документ по ЗМВР, удостоверяващ, че този свидетел е
бил задържан във връзка със случая от 04.06.2010 год./, СМУ № 737/2010 год. от 07.06.2010 год. на свид.Р. /л.37/, протоколи
за разпознаване /л.41, л.44 и л.49 от д.п./, характеристична справка на
подсъдимия /л.56 от д.п./, писмо от Началника на Затвора – Пловдив /л.58 от
д.п./, справка за съдимост на подсъдимия /л.59 до л.62 от д.п./, копие на
протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 192/2005 год. на
ПРС /л.63 и л.64 от д.п./, копие на протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 109/2006 год. /л.65 и л.66 от д.п./, копие на присъда от
06.07.2007 год. по НОХД № 668/2007 год. на ПОС /л.67 от д.п./, както и от
заключенията на назначените по делото две стоково-оценъчни експертизи.
Съдът кредитира експертните заключения като
компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, аргументирано защитени от вещото лице С. в съдебно
заседание и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Няма никакво значение, че един от предметите в първото заключение, е
наименуван от експерта като „златна висулка във форма на халка”, докато в показанията
си свид.Р. уточнява, че това е била халката на мъжа й, тъй като по делото няма
спор, че се касае за една и съща вещ, с установени характеристики – по вид на
метала, форма, тегло и карати.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Л.Р., С.Р.,
М.Т., П.З. и прочетените изцяло на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК показания на свидетеля К.А. /дадени на досъдебното производство, пред орган
по разследването, на л.46 от д.п./, като обективни, логични, последователни и
несъдържащи съществени противоречия по релевантните за делото факти, нито по между
си, нито с останалата доказателствена маса.
Не се възприемат показанията на свидетеля Д.М. от
разпита му в съдебно заседание, че се срещнал с подс.А. когато отивал да взима
племенницата си – ученичка в първи клас от намиращото се недалеч от мястото на
инцидента училище „С.Б.” в кв. „И.” и че той лично нито се е разминавал с „момичето”
/има предвид пострадалата свид.С.Р./, нито видял Р. да й дърпа синджира. За
първото обстоятелство, показанията на М. са крайно нелогични, понеже случаят,
за който свидетелства се е състоял на 04.06.2010 год., а ноторно известен факт
е, че учениците от първи клас в цялата страна приключват учебната година на 24
май, т.е. очевидно е, че не това е била причината въпросният свидетел да се е
появил в района, където е срещнал подсъдимия. За следващото обстоятелство – че М.
не се разминал с пострадалата, показанията на свидетеля се опровергават от
показанията на свид.Т. и особено от тези на свид.Р., която детайлно описва как
при приближаването й, двамата непознати тогава за нея мъже, се раздалечили и
минали от двете й страни. Относно обстоятелството – видял ли е М. инкриминираните
действия на своя познат Р.А. и в какво са се изразявали те, съдът кредитира
прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на
свидетеля, дадени на досъдебното производство, пред орган по разследването,
където е заявил: „...Р. изведнъж пред очите ми нападна едно момиче и му дръпна синджира от врата, след което
веднага побегна. Аз останах на място много изненадан и не знаех какво да правя.
Момичето беше младо, българка, Тя се разплака и развика. Двама българи тръгнаха
да гонят Р.. След малко се върнаха и казаха, че Р. бил извадил нож на единия от
тях и затова не го били хванали. Аз не съм видял да вади нож, но видях, че дръпна синджира. Не мога да
кажа обаче дали Р. успя да вземе синджира или не успя. Обаче със сигурност видях, че Р. й дръпна синджира и тя имаше охлузни
рани по врата”. Според съда, достоверни са последно цитираните
показания на свид.М., не само защото кореспондират на показанията на
свидетелите Р., Р. и Т., но и защото по начина по който в тях се отразява
естеството на действията на подсъдимия и последователността им, не остава
никакво съмнение, че М. е възприел визуално и осъщественото от дееца нападение
над пострадалата и последващото му бягство. Що се касае до коментариите на М.
след процедурата по чл.281 от НПК, че „следователите” го накарали да каже как
инцидентът е станал „пред очите” му, но това не било вярно, съдът ги намира за
тенденциозни и изнесени единствено с цел лицето да защити лъжливата си
постановка в съдебния разпит за същия факт.
Досежно останалите съобщени при разпита на свид.М. обстоятелства,
показанията му няма причина да се игнорират и се ползват от съда, понеже съответстват на кредитираната доказателствена
маса.
Въпреки декларираното нежелание на подсъдимия да дава
обяснения, А. депозира такива, макар и в доста съкратен вид. Обясненията му в
частта им – къде живее, с кого, кой го издържа и че е употребявал
наркотици /хероин/, се третират за
обективни и неопровергани, поради което се възприемат от първата инстанция. За твърденията
обаче, че нож не е имало, че не познавал двете пострадали момичета или поне не
ги помнел, че въобще не бил виждал свид.Р., нито свид.Р., обясненията на дееца
се отхвърлят, защото противоречат остро на целия останал доказателствен
материал. За замахването с нож към мъжа на първата пострадала, свидетелите Р. и
Т. са единодушни и категорични, а техните показания се подкрепят от показанията
на свид.Р. и прочетените показания на свид.М.. Макар последните двама да не са
успели да наблюдават точно този епизод от събитието на 04.06.2010 год., те са
споделили, че непосредствено след преустановяване на гонитбата са разбрали за ножа,
а по-късно свид.Р. проследила целия инцидент, в т.ч.
насочването на оръжието към съпруга й, на записите от видеокамерите, поставени
да обслужват интернет залата срещу нейния магазин.
Отначало, подсъдимият твърди, че не познавал
пострадалите момичета, после допуска, че можело и да не си ги спомня, щото
тогава бил „друсан”, а при разпитите на свидетелите
Р. и Р., същият изведнъж безапелационно заявява, че тези две лица не ги е
виждал: „Искам да кажа, че него сега тука
за пръв път го виждам. Аз не съм го виждал преди.” – за свид.Р. /л.6 гръб
от протокола за с.з./ и „Искам да кажа
нещо. Въобще не съм я видял тая.” – за свид. Р. /л.7 от протокола за с.з./.
Визираните обяснения, както се посочи и по-горе, се оборват от другите гласни
доказателства и от протоколите за разпознаване. Впрочем, деецът ги застъпва в
услуга на защитната си позиция, внушаваща, че наркотична употреба е повлияла на
разсъдъка му, но неговото поведение и на двете инкриминирани дати, както и
информацията, която е съобщил при беседата си на 18.06.2010 год. с полицейския
служител – свид.К.А., говорят за нещо съвсем различно. Касае се за подредено и
обмислено поведение на дееца, а именно: първо – жертвите са били подбрани – млади
жени, с крехка физика, движещи се без респектиращ придружител, т.е. с минимални
шансове за самозащита; второ – налице е повтарящ се и явно отигран механизъм на
нападение, с насочване към еднотипни
вещи; трето – подбран е и районът на действие – един и същи квартал „И.”,
подходящ за бързо укриване, заради разположената в него ромска махала, която е
била позната на А. и в която той е живеел. Освен това, от показанията на свид.А.
се установява, че при проведената с подсъдимия оперативна беседа /състояла се
14 дни след посегателството срещу свид.Р./, деецът не само признал пред полицая
за първото от деянията, но и разказал подробно за начина на извършването му. За
второто деяние, между двамата разговор изобщо не е бил воден, защото видно пак
от показанията на свид.А., разпознаването на подсъдимия от свид.З. е станало
след беседата и чак тогава Р.А. е бил свързан с втория инкриминиран случай. Че личните подбуди на дееца са се изразявали в
желание да си набави средства за удовлетворяване на потребността от наркотици,
е житейски приемлив и неоспорен по делото факт, но версията чак за някаква
загуба на памет заради надрусване, съдебния състав счита за доказателствено
изолирана и несъстоятелна.
При така установената безспорна фактическа обстановка,
съдът намира, че с деятелността си, подсъдимият Р.Т.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4
вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б” вр. с чл.26, ал.1 от НК
за това, че през периода от 04.06.2010 год. до 14.06.2010 год. в гр.Пловдив,
при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив –
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за извършени умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието по тях не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва:
на 04.06.2010 год. е направил опит да
отнеме 1 бр. златен синджир с тегло 14 гр., 14 карата на стойност 588 лева, 1
бр. златна халка с тегло 5 гр., 14 карата на стойност 200 лева и 1 бр. златна
висулка с формата на кръстче с тегло 3 гр., 14 карата на стойност 123 лева или
всичко общо 911 лева от владението на С.Б.Р. от гр.П. и на 14.06.2010 год. е
отнел 1 бр. златен синджир с тегло 2 гр., 14 карата на стойност 82 лева от
владението на П.К.З. от гр.П.,
или всички вещи на обща стойност 993 лева от
владението на горепосочените лица с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила и като деянието по отношение на С.Б.Р. е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини.
От обективна страна
– с действията си, подсъдимият на два
пъти през инкриминирания период е осъществил обективните признаци на
престъплението грабеж, защото ръководен от присвоително намерение, е направил
опит да отнеме /в първия случай/ и е отнел /във втория случай/, чужди движими
вещи, посочени по-горе по вид и стойност, от владението на потърпевшите, като
за самото отнемане е употребил принуда, под формата на сила – дърпане на
златните украшения от вратовете им, съпроводено тук и с причиняване на леки
повърхностни наранявания. Първото деяние е спряло във фазата на опита, понеже А.
не е могъл да прекъсне владението на свид.Р. върху златните й предмети, а
недовършването на престъпната проява, се е дължало на причини извън волята на
извършителя – своевременната реакция на младата жена, която успяла да си хване
синджира, да го задържи и да привлече вниманието на околните с викове. Второто
деяние е довършено – подсъдимият е прекъснал владението на свид.З. върху нейния
златен накит и е установил спрямо същата вещ своя трайна фактическа власт.
И двете деяния са били извършени при условията на
„опасен рецидив” по см. на чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б” от НК, поради което са
подведими под по-тежката квалификация на чл.199, ал.1, т.4 от НК. Рецидивът по
б. „А” на чл.29, ал.1 от НК, се обуславя от предходното осъждане на А. с
присъдата по НОХД № 668/2007 год. на ПОС, влязла в сила на 24.07.2007 год., с
която деецът е признат за виновен за тежко умишлено престъпление – по чл.199 от НК и му е наложено наказание не по-малко от една година лишаване от свобода – а
именно три години лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване, без
приложение на чл.66 от НК. Рецидивът по б. „Б” на чл.29, ал.1 от НК, се
обуславя както от споменатото вече осъждане по НОХД № 668/2007 год. на ПОС,
така и от осъждането по НОХД № 109/2006 год., с влязло в сила на 23.01.2006
год. определение за одобряване на споразумение, с което деецът е признат за
виновен за престъпление по чл.195 от НК и му е наложено наказание 6 месеца
лишаване от свобода, ефективно. Т.е. А. се явява осъждан два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер /каквито са и това по
чл.199 от НК и това по чл.195 от НК/, като изпълнението на наказанието по тях
не е отложено по чл.66 от НК. Освен това, от изтърпяването на наказанията и по
двете дела, до разглеждания инкриминиран период 04-14.06.2010 год., не е
изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК.
Впрочем има
голяма вероятност, настоящата престъпна деятелност на подсъдимия да е в рецидив
и с осъждането на Р.А. от 12.02.2005 год. по НОХД № 192/2005 год. на ПРС, но с
оглед обстоятелството, че прокурорът не се е позовал на него в обвинителния си акт
и при положение, че няма данни, от които да се направи сигурен извод за срока
по чл.30, ал.1 от НК, то това осъждане не се взима в предвид и от първата
инстанция, при преценката за съответния квалифициращ признак.
От субективна страна – и двете деяния са били
реализирани от подсъдимия с пряк умисъл, с целени общественоопасни последици,
които последици при втория случай са настъпили, а при първия – не, заради
недовършеността на престъпния акт. Във волевата сфера на А. са съществували
представи относно всички обективни съставомерни елементи и е имало ясно
оформена користната цел, на която са били подчинени действията му. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянията, че това което върши е
престъпно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните им последици.
Двете деяния осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се е
явило от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо,
сме изправени пред продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.
Макар едното от двете деяния да съставлява опит, съдът
счита, че не са налице
предпоставките на чл.26, ал.5 от НК за подвеждане на общата престъпна дейност
на подсъдимия по чл.18, ал.1 от НК и респ. санкционирането й в зависимост от
този текст. Довършеното деяние носи същите квалифициращи белези като онова,
което е спряло във фазата на опита, не е по-малко общественоопасно от него,
поради което липсва основание да се направи извод, че не се отразява значително
върху характера на цялостната престъпна дейност.
С оглед на възприетата правна квалификация на
извършеното от подсъдимия Р.Т.А. продължавано престъпление, с оглед постигане
на целите по чл.36 от НК, както и като се съобрази с обстоятелствата по чл.54
от НК и с изискването по чл.26, ал.2 от НК, първата инстанция намира, че
наказанието на дееца ще следва да се определи при лек превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства се отчитат:
предишните осъждания на А., неотносими към квалификацията на рецидива, по които
не е настъпила реабилитация и използването на нож от подсъдимия спрямо съпруга
на първата пострадала, с цел да осуети собственото си задържане и да избяга, а
с това да осуети и наказателно преследване. От друга страна, за смекчаващи
обстоятелства се преценяват: влошения социален статус на виновния, както и
по-ниската степен на обществена опасност на конкретната деятелност на фона на
други престъпления по чл.199 от НК. Има се предвид следното – действително,
грабежът е тежко престъпление, с висока обществена опасност. Действително, двете
престъпни прояви, образуващи в случая деятелността по чл.26, ал.1 от НК са с
еднакъв механизъм и интензитет, и еднаква обществена опасност. При разисквания
казус обаче, говорим за грабеж, чиято по-тежка наказуемост по чл.199, ал.1 от НК произтича само от обремененото съдебно минало на извършителя. На практика
при настоящото продължавано престъпление се наблюдава използване само на едната
от двете форми на принудата – сила, като дори и да се отчете, че дърпането на
накитите е било съпроводено и с повърхностни леки травматични наранявания на
жертвите, тук не се касае за особено брутално посегателство над телесния
интегритет. И накрая – имуществените вредни последици са на ниска стойност,
равняваща се приблизително на една трета от минималната работна заплата за
страната. При тези си характеристики, извършеното от А. няма как се мери по
обществена опасност със сговорните групови грабежи, с грабежите в големи
размери, с онези придружени с тежки или средни повреди или извършените по
поръчение организирани престъпни групи, за които чл.199, ал.1 от НК, предвижда
същата наказуемост. Що се отнася до признанието на вината, съдът го третира за
смекчаващо обстоятелство, но без да му придава особена тежест, понеже е
очевидно, че то е чисто формално и всъщност не кореспондира на съдържащата се в
обясненията на виновния позиция. Независимо от това обаче, съдебният състав е
на мнение, че снижаващите отговорността фактори имат лек приоритет, поради
което определя на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА под средния законов
размер /при граници от 5 до 15 години/, а именно ОСЕМ ГОДИНИ. Според първата
инстанция, това наказание отговаря на обществената опасност на престъплението,
на личностната обществена опасност на дееца и е най-справедливо. С него успешно
би се постигнало поправянето и превъзпитанието на А., би се постигнало
възпитателно за останалите членове на обществото въздействие, а също би се
реализирала възпиращата санкционна функция – да се отнеме възможността на
подсъдимия да върши други престъпления.
Съдебният състав намира, че горното наказание лишаване
от свобода е достатъчно за да изпълни целите на специалната и генералната
превенция, поради което не налага на дееца, предвиденото в закона като възможно
второ наказание „конфискация до една втора от имуществото”.
Тъй като подс.А. е рецидивист и по смисъла на § 3,
ал.1 от ДР на ЗИНЗС, то на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС,
следва да се определи първоначален СТРОГ режим с настаняване в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на наложеното на дееца наказание
ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.59, ал.1 от НК от наказанието
„лишаване от свобода” следва да се приспадне, времето през което подс.А. е бил
задържан под стража, считано от 18.06.2010 год. до 22.07.2010 год.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и телесен
интегритет и стремеж за лично облагодетелстване по престъпен начин.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.Т.А.
следва да заплати по сметка на ВСС, в бюджета на съдебната власт сумата от 95
лева – разноски по водене на делото.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: