РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501803 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението „М.“ ЕООД
гр.Пловдив ЕИК ******, чрез адв.Т.Д. от ХАК против Разпореждане изх.
№18948 от 01.06.2021г. на ЧСИ П. с район на действие ОС Пловдив, с което е
отказано да се намали като прекомерно на основание чл.78 ал.5 от ГПК
адвокатското възнаграждение на адв.М.С. в размер на 1373 лева по
изпълнително дело № 20218210400847 по описа на ЧСИ П..
В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се че следва да се присъди само минимума за
защита по изпълнителното дело в размер на 523,50 лева по чл.10 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемият взискател, чрез пълномощника си адв.М. С. в отговора на
частната жалба я намира за неоснователна по посочени в нея мотиви.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие,
в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно
1
изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по
чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е
неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателката П.Р. по
представен изпълнителен лист от 10.03.2021г., издаден въз основа на решения
на СРС, СГС и ВКС, с което е осъдено „М.“ ЕООД гр.П. да й плати общо
4240,15 лева за разноски по делата. Видно от договор за правна помощ от
12.05.2021г. /л.10/ П.Р. е договорила и платила на адв.С. сумата 1 373 лева за
образуване и защита по изпълнителното дело. С обжалваното разпореждане
от ЧСИ П. е отказал да се намали като прекомерно на основание чл.78 ал.5 от
ГПК адвокатското възнаграждение на адв.М.С. в размер на 1373 лева по
настоящото изпълнително дело, поради липсата на основания за това.
Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита на
взискателя в частта относно направеното възражение за прекомерност по
чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно. Размерите на възнаграждението за
адвоката на взискателя е над минимума предвиден в чл.10 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 726,80 лева.
Първо при условие, че изпълнителното дело е започнало преди около
три месеца и нищо не е платено доброволно, а и принудително вземането не е
събрано от длъжника, то към настоящия момент изобщо не е ясно колко и
какви усилия ще се полагат от представителя на взискателя за събирането на
вземанията по това дело. При това положение изобщо не може да се направи
извод какъв труд е полаган и ще се полага от адвоката по делото в бъдещето
и дали платения му хонорар е прекомерен или не.
Второ по силата на чл.2 от Закона за адвокатурата упражняването на
адвокатската професия почива на принципите на независимост,
изключителност, самоуправление и самоиздръжка. По силата на чл.36 ал.2 от
2
ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Договорът за правна помощ между адвокат и
клиент безспорно попада под действието на чл.9 от ЗЗД относно свободата на
договаряне, в това число и относно размера на адвокатския хонорар
определян между страните по него. Като законът не е възложил на съда бъде
държавен контролен и ценообразуващ орган проверяващ и одобряващ
договорените хонорари между адвокати и клиенти /липсват такива норми в
ЗА или други нормативни актове/. С оглед на горното и с оглед на липсата на
нормативно задължение адвокатите да уговарят цени само на минимума на
предвиденото в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, настоящият съд няма
право да определя дали уговорената цена по договора за правна помощ е
справедлива или не. Единственото което съдът може да прецени е наличието
на прекомерност на адвокатския хонорар – чл.78 ал.5 от ГПК. За да е налице
такава прекомерност то адвокатското възнаграждение трябва не просто да
бъде несправедливо по нормата на чл.36 ал.2 от ЗА /за което съдът не е
оправомощен да следи/, а да е уговорено в такава висока стойност, че това да
представлява само по себе си санкция за загубилата делото страна и да е
насочено към злоупотреба с права или накърняване на чужди права, а не
просто възнаграждение за конкретно положения труд на адвоката. Тази
хипотеза се явява частен случай на предвидената в чл.57 ал.2 от
Конституцията на страната забрана за злоупотреба с права. В конкретния
случай за подобен размер на адвокатския хонорар не може да се говори. Ето
защо обжалваното разпореждане е законосъобразно и жалбата следва да се
остави без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението
„М.“ ЕООД гр.П. ЕИК *********, чрез адв.Т.Д. от ХАК против Разпореждане
изх. №18948 от 01.06.2021г. на ЧСИ П. с район на действие ОС Пловдив, с
което е отказано да се намали като прекомерно на основание чл.78 ал.5 от
ГПК адвокатското възнаграждение на адв.М.С. в размер на 1373 лева по
3
изпълнително дело № 20218210400847 по описа на ЧСИ П.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4