Определение по дело №379/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е образувано по молба на осъден за
допускане на съдебна реабилитация при условията на чл. 87 от НК.
В молбата си молителят М. К. Т. твърди, че е осъден с влязла в сила на
17.07.2012г. присъда № 13 / 18.03.2010г. по НОХД № 275 / 2009г. на СлОС, с
която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и
шест месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на 8 000 лв. за
престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1 /отм./, вр. чл. 26, ал. 1
от НК. От изтърпяване на наказанието по присъдата били изминали повече
от седем години, през който период се трудил непрестанно и нямал никакви
осъждания или противоправни прояви; доказал, че е примерен човек; бил
изряден данъкоплатец и нямал задължения към физически и юридически
лица. Молителят счита, че е налице правната възможност на чл. 87, ал. 1 и сл.
от НК, вр. чл. 433 и сл. от НПК да бъде реабилитиран и моли съдът да
постанови съдебната му реабилитация. Към молбата са приложени
свидетелство за съдимост; Удостоверение от ОП – Сливен за липса на
обвинения след извършена справка в Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на РБългария; Удостоверение за изтърпяно
наказание; вносна бележка за платена д.т. и адвокатско пълномощно.
В с.з. молителят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му
представител поддържа молбата. Изрично заявява, че глобата не е платена, а
щетите посочени в присъдата не са възстановени. Счита, че в случая
предмета на престъплението е публично задължение, което към настоящия
момент съгласно чл. 171 ал.2 от ДОПК било погасено по давност, както и
изпълнението на наложеното наказание „глоба” и реабилитацията била
допустима, съгласно Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. на ВКС по
Тълкувателно дело № 2/2017г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предложи съдът да
остави молбата без уважение и да не допуска съдебна реабилитация по
направеното искане. Твърди, че от доказателствата по делото се
установявало, че молителят е осъден с присъда № 13/18.03.2010г. по НОХД
№ 275/2009г. на ОС Сливен, влязла в сила на 17.07.2012г., с която присъда му
било наложено наказание 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода” и
кумулативно наказание „Глоба” в размер на 8 000 лв. Наложеното наказание
„Лишаване от свобода” било изтърпяно на 18.12.2013г., с помощта на условно
предсрочно освобождаване, с изпитателен срок 8 години и 10 дни, който
изпитателен срок изтекъл на 28.08.2014г.. От същата дата започнал да тече и 3
годишния срок за реабилитация по чл. 87 от НК, който срок в конкретния
случай бил изтекъл. По делото обаче не били представени каквито и да е
доказателства за изпълнение на кумулативно изискуемата предпоставка – да
са възстановени причинените в резултат на деянието вреди. Молителят Т. бил
осъден за данъчно престъпление, в резултат на което било избегнато
установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО в
размер на 646 515,30 лв., а по делото не били представени доказателства за
възстановяването на тези вреди или за наличието на уважителни причини за
невъзстановяването им и повереникът на молителя изрично заявил, че не са
възстановени. Прокурорът счита това за абсолютна предпоставка за
1

недопускане на съдебна реабилитация по отношение на осъждането на Т. по
НОХД № 275/2009г. на СлОС, поради което било безпредметно обсъждането
на обстоятелството дали молителят е заплатил наложеното му с присъдата
наказание „глоба” или не и дали същото било погасено по давност, с оглед на
което да се преценя срока за реабилитация. С оглед неизпълнение на
кумулативно изискуемата от закона предпоставка за възстановяване на
причинените в резултат на престъплението вреди, счита, че не са налице
основанията за допускането на съдебна реабилитация на М. К. Т. на
основание чл. 87 ал.1 от НК.
След като изслуша исканията и доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, съдът направи следните ФАКТИЧЕСКИ
КОНСТАТАЦИИ:
Молителят М. К. Т. е на 53 години, със средно образование. Осъден с
влязла в сила на 17.07.2012г. присъда № 13 / 18.03.2010г. по НОХД № 275 /
2009г. на СлОС, изменена с решение № 172 от 30.12.2011г. по ВНОХД №
111/2011г. на Апелативен съд Бургас, което е потвърдено с решение №
124/17.07.2012г. по КНОХД № 269/2012г. на ВКС - София за това, че в
периода от 01.01.2004г. до 31.12.2006г. в условията на продължавано
престъпление, като управляващ и представляващ „Стар Принт“ ООД гр.
Сливен, избегнал плащането на данъчни задължения за „Стар Принт“ ООД
гр. Сливен в особено големи размери 646 515,30 лв., от които 313 037,39 лв.
във вид на ДДС и 333 477,91 лв. във вид на корпоративен данък, като
потвърдил неистина в справки – декларации по ЗДДС и в годишни данъчни
декларации по ЗКПО - престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1
/отм./, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален общ режим и
глоба в размер на 8 000 лв.
Видно от отбелязването върху представения препис от присъдата, за
събирането на глобата и направените по делото разноски на 26.07.2012г. е
издаден изпълнителен лист, изпратен на ТД на НАП.
С влязло в сила на 30.12.2013г. определение № 855 / 18.12.2013г. . по
ЧНД № 552 / 2013г. на ОС – Стара Загора по отношение на молителя е
постановено условно предсрочно освобождаване и определен изпитателен
срок в размер на осем месеца и десет дни. Със същото определение на
основание чл. 70, ал. 6 от НК на Т. е наложено наказание пробация със
следната пробационна мярка - „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца, като за изпълнение на
пробационната мярка е посочен адрес: с. Е., общ. К., ул. „К.П.“ *.
Видно от Удостоверение изх. № 1704 / 2021г. от 13.10.2021г. на ОП –
Сливен, при извършена справка в Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на РБългария и Единната информационна система за
противодействие на престъпността е установено, че към 12.10.2021г. срещу
молителя Т. няма обвинения по неприключени наказателни производства.
Видно от Удостоверение изх. № Р – 43 /12 от 06.10.2021г. на ОП –
Сливен, молителят Т. е изтърпял наложеното му наказание лишаване от
2

свобода за срок от две години и шест месеца на 18.12.2013г. с помощта на 5
месеца и 5 дни от работа в негова полза и условно предстрочно
освобождаване с остатък 8 месеца и 10 дни.
Видно от писмо № Р4 / 2014г. от 04.11.2021г. на ОП – Стара Загора,
наложената пробационна мярка по ЧНД № 552 / 2013г. на Окръжен съд –
Стара Загора е изтърпяна в периода 06.01.2014г. – 06.07.2014г.
По делото е представена характеристика на молителя Т., изготвена на
01.11.2021г. от П.Г.Ш., представляваща „Стар Принт 1“ ЕООД с. Ковачите,
общ. Сливен, от която е видно че молителят е работил в дружеството в
периода от 18.08.2017г. до 13.01.2020г., през който период изпълнявал
качествено и в срок поставените му задачи; бил дисциплиниран, съвестен
сработвал се добре с колектива във фирмата; отнасял се коректно с клиентите
на фирмата и държавните институции.
Видно от изричното изявление на упълномощения от молителя адвокат,
наложената глоба не е плащана, а посочените в присъдата щети не са
възстановени и са погасени по давност.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по
категоричен начин от анализа на събраните по делото безпротиворечиви
писмени доказателства, неоспорени от страните.
Въз основа на по-горе изложените констатации съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата за съдебна реабилитация на М. К. Т. е неоснователна. Не са
налице всички едновременно изискуеми предпоставки, визирани в чл. 87 от
НК, за съдебно реабилитиране на молителя относно осъждането му с влязла в
сила на 17.07.2012г. присъда № 13 / 18.03.2010г. по НОХД № 275 / 2009г. на
СлОС, изменена с решение № 172 от 30.12.2011г. по ВНОХД № 111/2011г. на
Апелативен съд Бургас, което е потвърдено с решение № 124/17.07.2012г. по
КНОХД № 269/2012г. на ВКС - София.
Съгласно цитираната законова разпоредба на чл. 87, ал. 1 от НК, извън
случаите на чл. 86 от НК, регламентиращ реабилитацията по право, всеки
осъден може да бъде реабилитиран от съда, издал присъдата като първа
инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание, ако е имал добро поведение и е възстановил причинените вреди
при умишлените престъпления. А съгласно ал. 3, изр. 2 на чл. 87, ако е
наложена глоба, тя трябва да е изплатена.
Безспорно са изминали повече от три години от изтърпяване на
наказанието, което е било наложено на молителя М. К. Т.; той няма други
осъждания и неприключили наказателни производства; характеристичните му
данни са добри. В случая обаче, Т. е осъден за умишлено престъпление, с
което е причинил имуществени вреди, които не е възстановил, не е платил и
наложената му глоба.
За да бъде реабилитиран от съда за извършеното от него престъпление,
3

осъденият следва да е възстановил причинените вреди, за които е осъден с
присъдата. Възстановяването на вредите от умишленото престъпление, е
законоустановено условие за допускане на съдебна реабилитация – т.2 на чл.
87 ал.1 от НК и преодолимо такова единствено в хипотеза на доказани
уважителни причини, препятстващи изпълнението на това изискване – ал.2 на
чл.87 от НК. Уважителни причини в случая липсват. Според защитника на
молителя предметът на престъплението за което е осъден е публично
задължение, което към настоящия момент съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК
било погасено по давност. Според настоящия съдебен състав погасяването на
задължението по давност не е равнозначно нито на изискуемото от чл. 87, ал.
1 т. 2 от НК възстановяване на причинените вреди от умишленото
престъпление, за което молителят е осъден, нито представлява уважителна
причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК за невъзстановявенето им.
Изтичането на давността само по себе си не погасява задължението, нито
лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би
могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително
изпълнение, насочени върху имуществената сфера на осъдения и то в случай,
че последният направи възражение в тази насока. Констатирането само на
факта на изтекла давност не е достатъчно, за да се приеме, че е налице
хипотеза на ал.2 на чл.87 от НК, защото ако прояви добросъвестност,
осъденият във всеки един момент би могъл доброволно да изпълни и да
погаси своето задължение. По делото липсват данни да са съществували и
други обстоятелства, които да са препятствали осъдения в изпълнението на
задължението му да възстанови вредите, причинени от умишленото
престъпление, предмет на процесното осъждане. Отсъстват доказателства
осъденият да се е намирал в такова обективно положение, което да го
поставя в безусловна невъзможност да погаси дължимото, макар и да е имал
воля за това. Не се установява нито да се е намирал в тежко здравословно
състояние, нито да е бил ангажиран с други финансови задължения, като
например издръжка на деца или близки роднини, в каквито именно случаи
съдебната практика приема, че е налице извинително основание за осъдения
да не изпълни задължението си по възстановяване на вредите от
престъплението. Въобще, твърдения за наличие на такива уважителни
причини не се навеждат нито в молбата от самия осъден, нито в съдебно
заседание от защитника му.
Т.е. доказателствата по делото не сочат възстановяване на вредите от
умишленото престъпление, за което молителят е осъден по НОХД №
275/2009 г. по описа на СлОС, явяващо се законоустановено условие за
допускане на съдебна реабилитация – т.2 на чл. 87 ал.1 от НК. Липсата на
което и да е условие от визираните в чл. 87 ал. 1 НК обуславя
неоснователността на подадената молба и прави безпредметно обсъждането
на обстоятелството дали молителят е заплатил наложената му със същата
присъда глоба – законоустановено условие за допускане на съдебна
реабилитация по чл. 87, ал. 3, изр. 2 от НПК.
След като не са налице едновременно всички изискуеми предпоставки,
визирани в чл. 87 от НК съдът не допусна съдебна реабилитация за
4

осъждането на М. К. Т. с влязла в сила на 17.07.2012г. присъда № 13 /
18.03.2010г. по НОХД № 275 / 2009г. на СлОС, изменена с решение № 172 от
30.12.2011г. по ВНОХД № 111/2011г. на Апелативен съд Бургас, което е
потвърдено с решение № 124/17.07.2012г. по КНОХД № 269/2012г. на ВКС -
София.
Невъзможността осъденият да бъде реабилитиран по този ред не
изключва неговата реабилитация по чл. 88а от НК, при настъпване на
условията за това.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	231
Дата:	17 ноември 2021 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20212200200379
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	22 октомври 2021 г.

Определение по дело №379/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите