Р Е Ш Е Н И Е № 921/13.12.2019г.
гр. Ямбол, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Й.П. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 1968/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „БНП Париба
Пърсънал файненс С.А.”-Ф., чрез
„БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон Б.”, срещу Н.П.М. ***. В нея се твърди, че с при сключване на кредит за покупка на стока
ответницата е дала съгласието си да й бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта, като на 24.01.2018 год.
същата е активирала предоставената й кредитна карта с максимален лимит 2000,00
лв.
Обслужването на кредитната карта било преустановено на 01.03.2018
год.,когато било последното плащане,като балансът по същата била на минус
2787,09 лв. което принудило кредитора да блокира използването й.Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените й покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно,същата продължавала виновно да не
изпълнява.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника и било образувано ч.гр.д. № ***г. на ЯРС, по което съдът издал заповед
за изпълнение срещу длъжника за сумата
от 2765,32 лв. главница,представляваща задължение по договор за револвиращ кредит,издаване и ползване на кредитна карта ***,сумата от 21,77 лв.-възнаградителна
лихва за периода 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г.
и сумата от 51,67 лв. – мораторна лихва за
периода от 06.12.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането и съдебно-деловодните разноски.
Същият бил уведомен по реда на чл.
47, ал.5 от ГПК, поради което се предявява настоящият установителен
иск на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника осъдителен
иск за исковите суми, а именно в случай че така предявеният установителен
иск бъде отхвърлен се навежда ново обстоятелство- уведомяване на длъжника по
кредита за настъпила предсрочна изискуемост с връчване на самата искова молба.
Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Поддържа исковете в писмена молба.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез
особения му представител адв.М.-ЯАК. В същия не се
оспорва,а се признава,че между страните бил сключен договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта,като се счита иска за допустим.
Оспорва се допустимостта на осъдителните искове,като се счита,че при сключване
на договора на ответника не е представена преддоговорна
информация по ясен и разбираем начин при шрифт не по-малко 12,като нямало
доказателства на същия да е предоставен договора на хартиен носител. Не била
доказана датата на изпадане на длъжника в забава,като не била настъпила
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Счита се,че уговорките по договора били сключена във вреда на
ответника,което водило до неравновесие между правата и задълженията на страните
съгласно разпоредбата на чл.143 ЗПП,като същите били предварително установени
от кредитора,без длъжника да може да влияе на съдържанието им.Налице била и
хипотезата на чл.143,т.9 ЗЗП,като се наложило ответника да приеме условията по
договора,без предварително да е запознат със същите. Небили спазени добрите
нрави при определяне клаузата за заплащане на неустойка,която била договорена
извън присъщата й обезпечителна и санкционна функция в настоящия случай. Счита
се,че клаузата за неустойка била неравноправна,а ако съдът приемел,че същата
пораждала правни последици се възразява поради нейната прекомерност и се иска
намаляването й.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца,като на основание чл.78,ал.5 ГПК се иска същото да бъде
намалено.
В с.з. ответника се
представлява от особения си представител,като се иска отхвърляне на исковете
като неоснователни и недоказани.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, като съдът с доклада по делото е приел за безспорно, че е
налице сключен между тях договор за револвиращ кредит,издаване и ползване на кредитна карта ***, поради което и тези факти не
се нуждаят от доказване. Посочения
договор е сключен към договора за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***,при
който ответника е дал съгласието си да й бъде
отпуснат и реловиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. Със
същата кредитополучателя можел да усвоява суми чрез различни транзакции-теглене
в брой от банкомати на АТМ,плащания чрез терминални устройства POS. На 24.01.2018 г. предоставената от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД кредитна
карта *** на ответницата,с максимален кредитен лимит от 2000,00 лв. била
активирана. От представените по делото от страна на ищеца за верени копия за
вярност с оригинала Сертификат № ***г. и
*** от същата дата по групова застрахователна полица № *** г. и от договора за
кредит,се установява,че за ответницата била сключена и застраховка „сигурност
на плащанията“,със застрахователна премия в размер на общо 191,52 лв.,като
първоначалната вноска била в размер на 20,00 лв. Било уговорено между страните
кредита да бъде изплатен на 15
бр.месечни вноски,всяка в размер на 146,10 лв.,съгласно погасителен план. Също
така страните договорили лихвен процент да е в размер на 31,10 %,а годишния
процент на разходите /ГПР/ да е в размер на 35,95 %. Общата стойност на
плащанията бил в размер на 2211,50 лв. с включена първоначална вноска от 20,00
лв. по застрахователната премия. За ползването на револвиращия
кредит се дължала годишна лихва в размер на 35 % и ГПР в размер на 44,90
%,съгласно уговореното между страните в чл.14 от договора за кредит ***,като лихвата се изчислявала върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За използването
на картата се заплащали такси,предвидени в тарифата и поместени към договора.
При забава на една или повече месечни вноски се дължало обезщетение за забава в
размер на действаща законна лихва за периода на забавата-чл.17 от договора. При
просрочване на две или повече месечни вноски,считано от падежната дата на
втората непогасена вноска,вземането ставало предсрочно изискуемо в целия му
размер,включително всички определени надбавки,ведно с дължимото обезщетение за
забава. В чл.3 от договора била предвидена възможност кредитополучателя да се
възползва от услугата „Превод на пари по сметка“,като в чл.4 била предвидена
възможност кредитополучателя да се възползва от услугата „Покупка за изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора“. По делото са приложени заверени копия на фактури касов
бон-дубликат,като от същите се установява,че ответницата Н.П.М. извършила
покупки от магазин „Технополис“ на 1бр. TV,марка Samsung,модел 43we750 на
стойност 1029,00 лв. и на 1 бр. смартфон,марка Samsung,мозел а3 на стойност 479,00 лв.,като с фактура от
25.11.2017 г. и е удължена гаранцията на стойност 108,00 лв. В същите било
посочено,че закупените стоки и услуги са платени от клиента чрез кредитна карта BNP
Paribas Personal Finans. Също така на 24.01.2018
г. предоставената на ответницата кредитна карта била активирана,като били
усвоени следните суми-на 24.01.2018 г. за сумата 0,40 лв. проверка баланс на
АТМ,на 25.01.2018 г. за сумата 300,00 лв. усвоени на АТМ и на 25.01.2018 г.
сумата от 8,00 лв. такса на АТМ. По този начин по предоставената кредитна карта
*** от ответницата била усвоена сумата
от общо 2095,92 лв.
По делото е представена последна покана от
13.12.2018 г. от кредитора до длъжника относно настъпването на предсрочната
изискуемост поради спиране на плащането на вноските по договора на 01.03.2018
г.,както и е представено потвърждение от „М и БМ Експрес“ ООД,което във връзка
с постъпила молба и извършена от тяхна страна справки по данни в
информационната система,с настоящата информирали ,че пратката с баркод №*** с регистрирани подател БНП Париба
Пърсънъл Файненс и
получател Н.П.М. била получена на 22.01.2018 г. от М..
Съдът е назначил
счетоводна експертиза за установяване на размера на претендираните
вземания. В тази връзка вещото лице констатирало,че усвоените суми по
представената кредитна карта *** били в размер на общо 2095,92 лв.,като на
27.11.2017 г. била усвоена сумата 1787,52 лв. на стоков кредит за закупуване на
1 бр.TV,марка Samsung,модел 43we750 на
стойност 1029,00 лв.;на 1 бр. смартфон,марка Samsung,мозел а3 на стойност
479,00 лв.; удължена гаранцията на стойност 108,00 лв.;застраховка „Сигурност
на плащанията“ на стойност 191,52 лв.;първоначална вноска минус 20 лв.;на
24.01.2018 г. проверка баланс на АТМ на стойност 0,40 лв. и на 25.01.2018 г.
усвоена сума в размер на 300,00 лв. на АТМ и 8,00 лв. АТМ такси.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-20.02.2019 г.
размерът на задълженията на ответника били общо 2841,63 лв.,от които :главница
н размер на 2765,32 лв.;възнаградителна лихва за
периода 01.03.2018 г.-06.12.2018 г. в размер на 21,77 лв. и мораторна
лихва за периода 06.12.2018-14.02.2019 г. в размер на 54,54
лв.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми,
видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е връчена по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени установителни искове, а при условията на
евентуалност-осъдителни искове, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.9 от ЗПК и
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, на
25.11.2017г. между страните е бил сключен договор за кредит *** ,който е
сключен към договора за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***,при който
ответника е дал съгласието си да й бъде
отпуснат и реловиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard.
В тази връзка настоящия съдебен състав не споделя възражението на особения
представител,че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1,
т.7-т.12 ЗПК.
Договорът между страните, който е за потребителски кредит, е сключен в
писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора,
включително Общите условия и ценовата листа, са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия максимален размер на
кредита - в размер на 1787,52 лв. и условията за усвояването му - под формата на кредитна карта,с максимален
кредитен лимит в размер на 2000,00 лв.; посочен е годишния лихвен процент -
31.10%; посочен е годишния процент на разходите по кредита - 35.95% и общата
дължима от ответника сума в размер на 2211,50лв; посочен е срока за издължаване на кредита и условията
за издължаване - до 1-во число на всеки месец на 15 месечни вноски,всяка от по
146,10 лв.,като същите са посочени в погасителен план в самия договор. Тъй като револвиращия
потребителски кредит е под формата на
кредитен лимит, при който ответникът има възможност да осъществява тегления и
внасяния на суми посредством издадената му карта, не е било възможно изготвяне
на погасителен план с посочване на размера и падежа на всяка погасителна
вноска, а страните са уговорили плащане на минимална погасителна вноска, до
15-то число на всеки месец. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна
основа, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на
лихвата. Договорено е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява
кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по
усвоените кредити. Поради това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1,
т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е
действителен такъв, породил облигационните си последици. В
допълнение следва да се отбележи и че в удостоверенията от договора ответникът
е заявил, че своевременно е получил преддоговорната
информация в съответствие със ЗПК,ОУ за издаване и ползване на кредитна карта и
екземпляр от договора за кредит.На лист 44 от делото ищеца е представил страндартен европейски формуляр,като същия е подписан от
ответницата и това обстоятелство не е оспорено,с оглед на което съдът счита,че
договора е действителен и породил правните си последици.
Не е налице и неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП. Досежно чл.147 ЗЗП вече се посочи, че клаузите в процесния договор за съставени по ясен и недвусмислен
начин. Относно приложението на чл.143 ЗЗП, в отговора на исковата молба е посочено,че е налице хипотезата на т.9 от
чл.143 ЗЗП,с оглед на това,че при сключване на договора за паричен заем на
ответника било наложено да приеме условията на договора за кредит,без
предварително да е запознат със същите. Действително, националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправания характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕО и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика. Настоящият състав на ЯРС обаче счита, че са спазени
изискванията за добросъвестност и не се откриват значителни наравновесия
между правата и задълженията на търговеца - ищеца и потребителя - ответника в
клаузите на процесния
договор.
По делото е безспорно установено от заключението на вещото лице -
икономист, което заключение настоящия съдебен състав изцяло кредитира, и от
писмените доказателства, че ищецът е изпълнил договорните си задължения, като е
открил платежна сметка на ответника, снабдил го е с платежна карта и му е
предоставил максимално уговорения размер на заема/кредита. Установи се, че
ответникът е усвоил по кредита сума в размер на 2095,95 лв,
за връщането на която е направил само една месечна вноска в размер на 144,00
лв. Ответникът не установи да е внасял минималната погасителна вноска до 15-то
число на месеца .
Относно уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост на кредита:
Съгласно задължителното за съдилищата ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС - т.18, постигнатата в договора за банков кредит уговорка, че при
неплащането на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. Съгласно същото ТР №4/2013г., уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост за вземането на банката, следва
да се установи, че е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Макар
ищецът да не е банка и предоставеният на
ответника кредит да не е банков кредит, тъй като към момента на сключване на
договора ищеца предоставя платежни услуги и потребителски кредити, по аналогия
изискването за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост се отнася и
до ищцовото дружество. В случая ищецът е изпълнил
това свое задължение. По делото е представена последна покана от 13.12.2018 г. от кредитора до
длъжника относно настъпването на предсрочната изискуемост поради спиране на
плащането на вноските по договора на 01.03.2018 г.,както и е представено
потвърждение от „М и БМ Експрес“ ООД,което във връзка с постъпила молба и
извършена от тяхна страна справки по данни в информационната система,с настоящата
информирали ,че пратката с баркод №*** с регистрирани
подател БНП Париба Пърсънъл
Файненс и получател Н.П.М. била получена на
22.01.2018 г. от М.. Отделно от това настоящия съдебен състав,следва да
отбележи,че в
Рамковия договор от 25.11.2017г. ответницата е посочил за свой адрес за
кореспонденция – ***. В удостоверенията от договора страните са приели
кореспонденцията по договора да се води на посочения в договора адрес за
кореспонденция на клиента, който се е
задължил в 7 дневен срок да информира ищеца за настъпили промени в
първоначалните данни, в противен случай всички уведомления, покани и други
съобщения, изпратени от ищеца на посочения известен адрес на клиента се считат
връчени. Или налице е договорка за фингирано връчване
на съобщенията - че изпращането на кореспонденцията до ответника на посочения от него адрес за кореспонденция
се счита за редовно връчена, дори да не е получена фактически от адресата, когато
той не е изпълнил задължението да посочи нов адрес за кореспонденция. В случая
уведомяването на ответника за изявлението на ищеца, че е обявил кредита за
предсрочно изискуем,дори да не е получено от ответника, тъй като
същият не е намерен на посочения в договора адрес за кореспонденция в един
продължителен период от време , като липсват данни ответникът да е уведомил
ищеца за нов адрес за кореспонденция. Ищецът е изпълнил добросъвестно
задължението си за уведомяване за обявената предсрочна изискуемост на кредита,
като видно от данните и в заповедното производство, и в настоящото
производство, длъжникът не може да бъде намерен и на неговия постоянен и
настоящ адрес.
В обобщение, по делото е установено уведомяването на длъжника - ответника
за предсрочната изискуемост на кредита, а със заключението на вещото лице са
установени задълженията на ответника по договора за кредит към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на: 2765,32
лв.;възнаградителна лихва за периода 01.03.2018
г.-06.12.2018 г. в размер на 21,77 лв. и мораторна
лихва за периода 06.12.2018-14.02.2019 г. в размер на 54,54
лв.,като за мораторната лихва ищеца е претедирал по малка сума в размер на 51,67 лв. от тази установена от вещото лице.
Ето защо, съдът достига
до извода, че предявените искове следва да бъдат уважени, като
в отношенията между страните бъде признато,
че вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК съществува.
С оглед уважаването на изцяло на сумите по установителния
иск,съдът не дължи произнасяне по обективно съединените осъдителни искове.
Относно
разноските:
С оглед изхода от делото
на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК ответникът дължи заплащане на всички сторени от ищеца разноски,
както и на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство от юрисконсулт.
Съобразно представените доказателства за направени разноски за платена държавна
такса от 153,83 лв.,депозит за особен представител в
размер на 428,71 лв.,депозит за вещо лице в размер на 150,00 и като съобрази, че полагащото
се юрисконсулско възнаграждение, изчислено по реда
на чл.78,ал.8 ГПК и на основание чл.13,т.2 и чл.25,ал.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ е в размер на 100 лв., то
в полза на БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Ф., чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон Б.” -***, ЕИК ********* следва да се
присъдят разноски в размер на 939,32 лв.
С оглед на
указанията, дадени в т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва
да се произнесе
с решението си и относно разноските, направени от заявителя
в заповедното производство.
Предвид изхода
на спора в настоящото производство в полза на БНП Париба
Пърсънал файненс С.А.”-Ф., чрез
„БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон Б.” -***, ЕИК ********* следва да се присъдят
в пълен размер и направените в производството по ч. гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС разноски, които са в размер
на 106,78 лв.
Водим от горното
ЯРС,
Р
Е Ш И:
Приема за установено, че Н.П.М., ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Ф.,рег.№ ***, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон Б.”,ЕИК/код по БУЛСТАД:********* -***,представлявано
от законен представител Д.Д.-Зам.управител и чрез
юрисконсулт Н.А. М.,следните суми:сумата от
2765,32 лв. главница,представляваща задължение по договор за револвиращ кредит,издаване и ползване на кредитна карта ***,сумата от 21,77 лв.-възнаградителна
лихва за периода 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г.
и сумата от 51,67 лв. – мораторна лихва за
периода от 06.12.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. №***г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Ф., чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон Бл” -гр. Сл, направените по заповедното производство разноски в размер на 106,78 лв..
ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Фл, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България” -гр. Сл, направените по делото разноски в размер на 939,32 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: