Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 04.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.а М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 158 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
началник група към ОД МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ е наложил на
жалбоподателя И.Е.Т. административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева
за нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178, ал. 1,
т. 2, пр. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание
жалбоподателят по изложените в жалбата и в с. з от адвокат-защитника си правни
доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Перник,
Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното от фактическа
страна:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установява, че на 19.02.2020
г. бил съставен акт №.за установяване на административно нарушение от свидетеля
Д.Л.В. в присъствието на свидетеля И.П.И., срещу И.Е.Т., за това, че на 19.02.2020
г., в 15,42 ч., в община Радомир, на път Е-79, в с. Долна Диканя на
кръстовището за с. Гълъбник, в посока към с. Дрен, управлявал л. а. „А.“, с
рег. № ., собственост на М.И.Х.-Т., с ЕГН: **********, като при извършената
проверка в района на кръстовището за с. Гълъбник се установило, че МПС е с
видоизменена конструкция, като в багажника на автомобила е монтирана
автомобилна газова уредба, която не е вписана в удостоверение за техническа
изправност № ..
Наред с това водачът не е
представил СРМПС – част II.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на
жалбоподателя И.Е.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000,00 лева за нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в
размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
По делото са разпитани
актосъставителят Д.В. и свидетелят по акта И.И., които сочат, че при
извършената проверка на процесната дата се е установило, че в багажника на
процесния лек автомобил е имало монтирана газова уредба, която не е била
вписана в свидетелство за регистрация на МПС – част II.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи следното от правна страна:
На първо място съдът констатира,
че както актосъставителят Д.В., така и свидетелят И.И. твърдят, че процесното
МПС е било с видоизменена конструкция, като в багажника е имало монтирана
газова уредба, която не е била вписана в СРМПС – част II, докато в АУАН и НП е описана различна фактическа обстановка, а именно, че
извършеното видоизменение на конструкцията чрез монтирането на автомобилна
газова уредба не е вписано в удостоверение за техническа изправност № ., т. е. от
показанията на разпитаните лица не могат да се извлекат релевантни за
административнонаказателната отговорност на дееца факти, които да кореспондират
с описаните в АУАН и НП такива, което на свой ред ограничава правото на защита
на обвиненото лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Наред с това, наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН.
Нормата на чл. 146, ал. 1 ЗДвП е
бланкетна и препраща към посочената в същата Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите - членки на ЕС, или друга държава - страна по споразумението за
европейското икономическо пространство, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, която е в сила от 01.03.2013 г.
Самата норма съдържа две алтернативи на промени без преминаване през съответния
регламентиран в Наредбата ред: комплектоване с основни агрегати от различни
модели на МПС или изменение на конструкцията на МПС. Самото алтернативно
изброяване без конкретизацията е нарушение на процесуалните правила, което води
до ограничаване правото на защита на въззивника. Съгласно чл. 3 от цитираната
наредба, изменение в конструкцията на ППС е: 1. всяка процедура по промяна в
техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в
конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от
производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по
реда на наредбата; 2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически
възли и оборудване.
В оспореното наказателно
постановление, както и в АУАН, не е посочено в какво се изразява промяната на
конструкцията и не е конкретизиран нормативният акт, където е регламентиран
реда и начин за изменение в конструкцията на регистрираните превозни средства,
който ред и начин е приет за нарушен. Това е довело до липса в наказателното
постановление на всички елементи от обективна страна на състава на това
нарушение, което е довело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице
от една страна, а от друга лишава въззивната инстанция от възможността да
извърши дължимата проверка във връзка с правилното приложение на материалния
закон.
На следващо място, приложената
санкционна разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за лице, което без да спазва установения
ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията
на моторно превозно средство, поради което субект на административнонаказателна
отговорност по този текст може да бъде лицето, извършило изменение в
конструкцията на автомобила, без да спази законоустановения ред или
собственикът на същото. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП,
собственикът на моторното превозно средство е не жалбоподателят, а различно
лице – М.И.Х.-Т., а жалбоподателят само и единствено е управлявал автомобила. Нито
в АУАН, нито в НП се съдържат фактически твърдения, че именно жалбоподателят е
лицето, извършило изменението в конструкцията на процесното МПС. Отделно от
това, отговорността на жалбоподателя, според текстовото изписване на
нарушението, е ангажирана не затова, че е извършил промените по МПС, а затова,
че „управлява МПС, чиято конструкция е изменена без съответното за това
разрешение“. Както нормата на чл. 146, ал. 1 ЗДвП, така и санкционната
разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП не предвиждат ангажирането на
административнонаказателна отговорност за управление на МПС, чиято конструкция
е изменена, а за самото изменение на конструкцията, в хипотезите на чл. 3 от
Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г., което от своя страна води до текстово описание
на нарушението, което не сочи на съставомерно деяние, за което да бъде
ангажирана отговорността на нарушителя със санкцията по чл. 178, ал. 1, т. 2,
пр. 2 ЗДвП, тъй като управлението на МПС, което е с изменена конструкция, не е
наказуемо според дадената от административнонаказващия орган правна
квалификация на деянието.
За пълнота, така формулираното
административнонаказателно обвинение не е и доказано, тъй като е необходимо, след
като е констатирано от разпитаните свидетели по делото наличие на АГУ в
автомобила, без това да е отбелязано в контролния талон, органите на ПП да
установят кой, кога и по какъв начин е извършил монтирането на уредбата за
движение на автомобила на нефтен газ, което е щяло да индивидуализира и
нарушителя, а не този който е управлявал въпросния автомобил.
По отношение на нарушението на
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП настоящият съдебен състав е на становище, че по делото не са събрани
доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на процесното
нарушение. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана
за деяние, осъществяващо състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. С
АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното
производство, е дадено описание на нарушението с всички съставомерни елементи
от обективна страна. По този начин е формулирано обвинението и е определен
предметът на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение
и участието на нарушителя в него, т. е. така посочените факти, които обуславят
съставомерността на деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване
принадлежи на АНО. По делото не са събрани доказателства, които да установяват,
че на процесната дата, при извършената проверка жалбоподателят не е представил
СРМПС – част II, напротив и двамата разпитани
свидетели са категорични, че при проверката са констатирали, че изменението на
конструкцията на МПС не вписано в СРМПС – част II, от което следва, че процесното свидетелство е представено от
жалбоподателя на полицейските служители.
Предвид горните съображения
районният съд намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление
№ .г., издадено от началник група към ОД МВР – Перник, сектор
„Пътна полиция“, с което на И.Е.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в
размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: