Р Е Ш
Е Н И Е № 301
Гр. Сливен, 12.01.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 328 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с
чл. 27 ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл. 166 ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „М. 78“ ЕООД, със седалище
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Г. О.“ № ….., пр. от Г.К.Н. срещу издаден
от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600/2166#1/10.08.2022 г., с
който по отношение на дружеството е установено публично държавно вземане,
представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и мярка 13.1 по Заявление
за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 20/290518/19228 в размер на
5 378,07 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията, като е определен
50-дневен срок за доброволно плащане.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че административният
акт е немотивиран, като в същия не са посочени фактическите и правни основания
за неговото издаване. Упоменато било, че актът се издава след приключване на
проверка на дружеството, без да е коментирана подробно такава – какво е
изследвала и въз основа на какви факти и обстоятелства органът е достигнал до
извода за недължимо плащане. Налице била категорична неяснота на фактическата
обстановка, а посочените правни норми не санирали порока. Противоречието на
акта с разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК съставлявало толкова съществен
недостатък, че било недопустимо и неговото отстраняване в хода на последвало
съдебно производство. Този порок бил самостоятелно основание за отмяна на акта.
Същите доводи касаели и писмото за откриване на производството по издаване на
процесния административен акт, тъй като това писмо съставлявало междинен акт,
постановен в драстично нарушение на чл. 35 от АПК. Ответникът не изпълнил и
задължението си за служебно събиране на доказателства, което водело до
процесуална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Моли съда за отмяна на
оспорения административен акт, с претенция за присъждане на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно
упълномощен адв. Ст. Г. от САК, която моли съда да уважи жалбата. В писмени
бележки излага доводи, идентични с изразените в жалбата. Счита, че експертното
заключение не следва да се кредитира от съда, предвид заявеното от вещото лице,
че е работило въз основа на материали, които не се съдържат в преписката, т.е.
неприети по делото като доказателства. От разпита на експерта не можело да се
установи и дали предоставените му от ответника данни са за процесната година –
2018, нито че са извлечени от задължителното ортофото
заснемане, нито че разчитането е относимо към
процесния правен спор. В тази връзка констатациите на експерта по никакъв начин
не установявали материалната законосъобразност на оспорения акт, тежестта за
което е възложена на ответника от съда. Моли за отмяна на административния акт,
с претенция за присъждане на разноски в производството по представен списък.
В открито съдебно заседание административният
орган – Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не
се явява и не се представлява. В писмени бележки заявява неоснователност на
подадената жалба. Излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си за
материална и процесуална законосъобразност на атакувания административен акт.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващото дружество „М. 78“ ЕООД било
регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 703057 в ДФ „Земеделие”. На 14.05.2018
г. дружеството подало Общо заявление за подпомагане вх. № 18828895 по различни
схеми и мерки, в т.ч. СЕПП и мярка 13.1/НР1, като по СЕПП декларирало за
подпомагане площ от 10.33 ха, а по мярка 13.1 – девет парцела, както следва: с №
29283-47-40-3 в землище на с. Ж. с декларирана площ 2.02 ха, с № 47528-6-2-1 в
землище на с. М. с декларирана площ 14.72 ха, с № 51398-103-207-1 в землище на
с. Н. с площ 0.95 ха, с № 51398-103-208-1 с декларирана площ от 9.38 ха, с №
51398-103-245-1 в землище на с. Н. с декларирана площ 8.10 ха, с № 51398-103-248-1
в землище на с. Н. с декларирана площ 0.34 ха, с № 51398-103-249-1 в землище на
с. Н. с декларирана площ 7.85 ха, с № 51398-185-67-1 в землище на с. Н. с декларирана
площ 3.78 ха, с № 51398-585-93-1 в землище на с. Н. с декларирана площ 4.96 ха.
На 12.12.2018 г. Министърът на
земеделието, храните и горите издал Заповед № РД 46-504, с която одобрил проект
за специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018, като
част от СИЗП, обновен за 2018 г. чрез дешифрация
(разчитане) на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на
страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и чрез отразяване на
резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на
областните и общински структури на МЗХГ. Заповедта била публикувана на интернет
страниците на МЗХГ и ДФ „Земеделие“, с предоставена в същата възможност на
кандидатите след запознаване с актуализирания слой да подадат възражения при непопадане на заявени от тях за
подпомагане площи в проекта на специализирания слой „ПДП“. По делото няма
данни, а и не се твърди от оспорващата страна, че възражение е подадено.
Със Заповед № РД 09-229/01.03.2019
г. министърът на земеделието, храните и горите одобрил окончателен специализиран
слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018, като част от СИЗП,
обновен за 2018 г. чрез дешифрация (разчитане) на
нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на страната по
самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и чрез отразяване на резултатите от
теренни проверки, проведени през годината от страна на областните и общински
структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата
на проекта на слой ПДП, одобрен с предходната заповед. Тази заповед била
публикувана на интернет страниците на МЗХГ и ДФ „Земеделие“, както и
обнародвана в Държавен вестник. Същата не била обжалвана в частта й, касаеща
декларирани за подпомагане от „М. 78“ ЕООД земеделски площи, оставащи извън
слоя ПДП в указания 14 – дневен срок.
С писмо Заместник изпълнителният директор
на ДФ „Земеделие“ уведомил Заместник - министъра на земеделието, храните и
горите, че за 69 земеделски стопани (посочени в списък) са установени намаления
в допустимата за подпомагане площ при изчисление на финансово подпомагане на
база проекта на специализиран лой и окончателния слой.
В отговор на това писмо, с друго
такова № 10-810/02.09.2020 г. Заместник – министър на земеделието, храните и
горите уведомил Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, че в
Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ е извършен преглед на всички
3 185 парцела спрямо предварителния и окончателния слой, като за част от
тях се установило, че са били обекти на проверка на място от ТИ, а за друга не
е установена разлика спрямо подадените данни в двата слой за кампания 2018.
Съгласно писмото, потвърдени били данните по отношение на допустимите за
подпомагане площи за изброените в писмото стопани, с конкретно посочени
изключения. Видно от таблицата с тези изключения, парцели от декларираните на „М.
78“ ЕООД не са включени.
На 31.03.2021 г. Заместник
изпълнителният на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх. № 02-200-2600/7162, с което
настоящият оспорващ „М. 78“ ЕООД бил уведомен, че за кампания 2018 г. чрез
ИСАК, след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки
на място на данните в подаденото заявление за подпомагане се оторизират суми по
заявени схеми и мерки, от които по СЕПП и подмярка
13.1/НР1, както следва: по подмярка 13.1/НР1 – искана
сума 13 000 лв., намаления 3094,1 лв., оторизирана сума в размер на 9906,1
лв., по СЕПП – искана сума 10197,53 лв., намаления 2543,1 лв., оторизирана сума
в размер на 7654,43 лв. Съгласно съдържанието на уведомителното писмо,
изплатените суми по двете схема и подмярка са, както
следва: по СЕПП – на 18.12.2018 г. изплатена сума в размер на 1775,9 лв. и
изплатена сума в размер на 8162,5 лв.; по подмярка
13.1/НР1 – на 27.02.2019 г. – изплатена сума в размер на 13000,20 лв.
Изплащането на сумите е удостоверено с извадка от ИСАК – Регистър „Директни
плащания“ (л. 35), с посочен статут на оторизацията – изпратен към
счетоводството, с бенефициент „М. 78“ ЕООД. Между страните няма спор, че
описаните суми са изплатени към дружеството. В уведомителното писмо е посочено,
че може да бъде обжалвано пред административния съд по седалището на неговия
адресат или пред Министъра на земеделието, храните и горите в 14-дневен срок от
съобщаването му. Този административен акт не бил оспорен от „М. 78“ ЕООД и
влязъл в законна сила.
С писмо изх. № 01-2600/2166/08.04.2022
г. на основание чл. 26 ал. 1 от АПК и чл. 7 пар. 1 и
2 от Регламент 809/2014 г. на Комисията от 14 юли 2014 г. Зам. Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ уведомил „М. 78“ ЕООД за откриване на производство
по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като при
извършването на административни проверки за кампания 2018 г. се установило
недължимо плащане на финансова помощ от страна на ДФ „Земеделие“. Съгласно
писмото, във връзка със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите
за одобряване на предварителния слой ПДП и заповед на същия орган, с която е
одобрен окончателния слой ПДП, са извършени окончателни кръстосани проверки по
подадените за кампания 2018 г. заявления. Втората заповед е обнародвана в ДВ с
възможност кандидатите за подпомагане да я обжалват. Според съдържанието на
това писмо, след приключване на проверките по заявлението на „М. 78“ ЕООД е
констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни
ПДП за парцел с композитен номер 51398-585-93-1 с декларирана площ 4.96 ха и
недопустима площ от 4.96 ха, съгласно Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. и писмо
с изх. № 01-0400/1461/02.09.2020 г. Упоменато е, че окончателните данни за
допустимите за подпомагане площи са отразени в ИСАК и въз основа на тях е
извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП и мярка 13.1 за
кампания 2018 г., при която е установено, че коректните суми, на които дружеството има право на подпомагане
са: по СЕПП в размер на 7654,43 лв. и по мярка 13.1 в размер на 9906,10 лв.
Указано е, че разликата между първоначално оторизираната и полагаема се
субсидия в размер на 2283,97 лв. по СЕПП и 3094,10 лв. по мярка 13.1 или общо
5378,07 лв. представлява недължимо платена сума и следва да се възстанови на ДФ
„Земеделие“ – РА. На адресата е предоставена възможност в 14-дневен срок да
възстанови недължимо платената сума без начисляване на лихви върху същата,
както и възможност в случай на несъгласие с направените констатации, в същия
срок да представи възражения и допълнителни доказателства, относими
към съдържанието на писмото. Последното било връчено на адресата на 27.04.2022
г., видно от известие за доставяне (л. 31).
В указания срок с писмо вх. №
02-200-2600/4505 от 05.05.2022 г. (л. 32) представляващият „М. 78“ ЕООД заявил,
че не е съгласен с констатациите, като не развил никакви аргументи, нито
посочил или ангажирал доказателства.
На 10.08.2022 г. Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-2600/2166#1, с който по отношение на дружеството определил
публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП
и мярка 13.1 по Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН
20/290518/19228 в размер на 5 378,07 лв., ведно с лихва, определена на
основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на
Комисията, като е определен 50-дневен срок за доброволно плащане. Актът бил връчен
на дружеството на 19.08.2022 г., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне (л. 28). Мотивите на органа са идентични с тези, изложени в горното
писмо.
По доказателствата е приобщена
Заповед № ОЗ РД/772/08.03.2022 г., с която по т. 3 Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е делегирал на с. з. П. С. правомощия по издаване на Актове за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни
плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е
бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания.
По делото е извършена и приета
единична съдебно – техническа експертиза от вещо лице със с. „Г. и к.“.
Съгласно заключението на същата, за кампания 2018 г. „М. 78“ ЕООД е декларирало
описаните по – горе парцели, като със Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на
Министър на земеделието, храните и горите е одобрен окончателния слой „ПДП“ за
кампанията. От всички заявени от дружеството за подпомагане парцели и площи,
само парцел № 51398-585-93-1 с площ от 4.96 ха не е включен в окончателния
специализиран слой „ПДП“. Дружеството не е обжалвало цитираната заповед.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в предвидения по чл. 149 ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна с легитимен правен интерес от това
производство и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна
и следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Заместник изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“, действащ при спазване пределите на своята персонална и
материална компетентност, делегирана от изпълнителния директор на фонда със
Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г., съобразно изричната уредба на чл. 20а ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП). Според чл. 20а ал. 5 от посочения закон, Изпълнителният
директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а съгласно ал.
6, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.
5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда. Съгласно нормата на чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ
„Земеделие“, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. Актът е издаден от компетентен орган по силата на
упражнена законова възможност за делегиране на правомощия, в предвидената от
закона писмена и предметна форма и съдържание (чл. 166 от ДОПК) и съдържа
мотиви, поради което съдът приема, че е валиден. Освен валиден, атакуваният в
настоящото производство АУПДВ се преценява от настоящата съдебна инстанция и
като материално и процесуално законосъобразен, при следните съображения:
Процесният акт е издаден в писмена форма,
а неговото съдържание е съответно на императивните изисквания на чл. 59 ал. 2
от АПК – противно на твърдяното в жалбата, същият съдържа фактическите и правни
основания, обосноваващи постановения краен резултат. Административният орган
подробно е посочил фактите и кореспондиращите им правни норми, както и
произтичащите от тях разпоредени правни последици. Видно
от доказателствата по административната преписка, процедурата по чл. 26 ал. 1
от АПК във вр. с препращането от чл. 166 от ДОПК е
спазена. Преди издаване на акта органът е уведомил дружеството – адресат за
началото на административното производство, като на земеделския стопанин е
дадена възможност да депозира възражение по упоменатите фактически
обстоятелства. В изпълнение на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК актът е
издаден от компетентния орган след изясняване на фактите и обстоятелствата по
случая, събиране на относимите доказателства. Следователно,
при постановяване на процесния АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбите на чл. 27 ал.
3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо
платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд
за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния
финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз.
По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако
в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Процесният акт е
издаден с правно основание чл. 27 ал. ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл. 162 ал. 2 т.
т. 8 и 9 от ДОПК, чл. 7 пар. 1 от Регламент (ЕС) №
809/2014 на Комисията, както и чл. 27 пар. 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна
да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, вземанията, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. В процесния случай вземането на ДФЗ към оспорващото
дружество е възникнало въз основа на влязло в сила уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. № 02-200-2600/7162
от 31.03.2021 г. (л. 33). Видно от обстоятелствената част на същото, исканата
сума по подмярка 13.1/НР1 е в размер на 13 000
лв., след приложени намаления в размер на 3 094,10 лв. е оторизирана сума
за подпомагане в размер на 9 906,10 лв., а по СЕПП исканата сума е в
размер на 10 197,53 лв., с приложени намаления в размер на 2 543,10 лв. е
оторизирана сума за субсидиране в размер на 7 654,43 лв. Уведомителното
писмо не е обжалвано от дружеството и е влязло в законна сила, като от доказателствата
и в частност съдебно – техническата експертиза се установява, че
недопустимостта за подпомагане на парцел
№ 51398-585-93-1 с площ от 4.96 ха е възприета в Заповед № РД
09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. С тази заповед
е одобрен окончателният слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018
г., като упоменатият парцел по силата на този акт не е включен в слоя „ПДП“. Заповедта
е издадена на основание чл. 33а ал. 2 от ЗПЗП. Съгласно чл. 33а ал. 1 от ЗПЗП, Министерството
на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на
земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за
подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на
всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл.
40, като съобразно ал. 2, данните в Системата за идентификация на земеделските
парцели, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на специализирания
слой "Площи, допустими за подпомагане", се одобряват със заповед на
министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл.
30, ал. 6, а заповедта се обнародва в "Държавен вестник". Тази
заповед подлежи на обжалване по силата на чл. 33а ал. 6 от ЗПЗП, като в случая
настоящият оспорващ не е оспорил законосъобразността на акта в частта, касаеща
изключването на парцел № 51398-585-93-1 от слоя ПДП и същият е влязъл в законна
сила по отношение на заинтересованото лице „М. 78“ ЕООД в тази му част.
Съгласно другата
посочена в оспорения акт норма на чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая размерът на
публичното държавно вземане, определен в атакувания АУПДВ е определен като
оторизирана сума за подпомагане също във влязъл в сила, като необжалван от
дружеството административен акт – коментираното по – горе уведомително писмо.
Оспорващия е имал възможността
да оспори по административен, респ. съдебен ред както Заповед
№ РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите за
одобряване на окончателния слой „ПДП“, така и Уведомително писмо изх. №
02-200-2600/7162/31.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018, издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие" гр. София и в рамките на тези административно (за УП) или
съдебно (за УП и заповедта) производства да установява дали са налице основания
за изключване на процесния парцел от допустимия за финансово подпомагане слой. След като е имал право да оспори тези
актове, но не се е възползвал от това право, нито е бил лишен от такава
възможност, и двата акта се характеризират със стабилност и след като не са
отменени при обжалване по административен ред или съдебен ред са породили
целените с тях правни последици. Влязлото в законна сила уведомително писмо с
посочените в същото оторизирани суми по СЕПП и подмярка
13.1 в размер на 7654,43 лв. и 9906,10 лв. и намаления от съответно 2543,10 лв.
и 3094,10 съставляват основание за възникване на публично държавно вземане
относно посочените намаления, които са изплатени на земеделския стопанин, но се
явяват недължимо платено финансово подпомагане. Настоящият съдебен състав
намира, че както заповедта на министъра, така и уведомителното писмо са
административните актове, въз основа на които възникват вземанията на ДФ
„Земеделие“ - Разплащателна агенция. Доколкото тези актове са влезли в сила и са
породили разпоредените правни последици, то в
настоящото съдебно производство е недопустимо извършването на инцидентен
контрол за валидност и законосъобразност на същите. При наличието на влезли в
сила, като необжалвани от заинтересованата засегната страна стабилни
административни актове, процесната претенция за възстановяване на получените
средства в размер на 5378,07 лв. се явява последица от горните два
административни акта, предвид което настоящата съдебна инстанция приема, че са
изпълнени условията за издаване на обжалвания АУПДВ и не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на закона.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесния Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600/2166#1/10.08.2022 г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на „М. 78“ ЕООД
е определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума
по схема СЕПП и мярка 13.1 по Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с
УИН 20/290518/19228 в размер на 5 378,07 лв., ведно с лихва, определена на
основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на
Комисията, като е определен 50-дневен срок за доброволно плащане е издаден от
компетентен орган, в същия са посочени фактическите и правни основания за неговото
постановяване, както и при издаването му са спазени всички съществени административнопроизводствени правила и относимите
и приложими материалноправни норми. Подадената срещу
същия жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора, неоснователно се явява искането на оспорващата страна за присъждане на
сторените по делото разноски. С оглед
своевременно направеното искане и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК претенцията
на административния орган в тази насока се явява основателна, като в полза на същия
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Сторените реално
такива възлизат на 150,00 (сто и петдесет) лева заплатен депозит за съдебна
експертиза, а претендираното юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. 25 ал. 1
от Наредбата за правната помощ, съобразно правната и фактическа сложност на
правния спор и реалното процесуално участие на страната. Така определените
разноски в общ размер 250,00 (двеста и петдесет) лв. следва да се възложат в
тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„М. 78“ ЕООД, със седалище адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Г. О.“ № ………., пр. от Г.К.Н. срещу издаден от
Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600/2166#1/10.08.2022 г., с който по отношение
на дружеството е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо
платена сума по схема СЕПП и мярка 13.1 по Заявление за подпомагане за кампания
2018 г. с УИН 20/290518/19228 в размер на 5 378,07 лв., ведно с лихва,
определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014
г. на Комисията, като е определен 50-дневен срок за доброволно плащане.
ОСЪЖДА „М. 78“
ЕООД, със седалище адрес на управление
гр. Сливен, ул. „Г. О.“ № ………, пр. от Г.К.Н. да заплати на ДФ „Земеделие“
разноски в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: