Решение по дело №1845/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационната жалба на „Бебелан“ ООД, представлявано от управителите Е.и Я.Б. срещу решение № 1013/04.07.2023г., постановено по административно-наказателно дело № 20233110201971/2023г. по описа на Варненския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №03-2201320/11.01.2023г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на „Бебелан“ ООД е наложена имуществена санкция от 1500 лева за нарушение на чл.146 ал.3 т.2 от КТ.

Касаторът оспорва съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че положения от работника труд на 22 септември 2022г. не е извънреден труд и същия е трябвало да бъде на работа по график и е работил часовете по трудовия му договор, като за този празничен ден е получил по-високо заплащане съгласно чл.264 от КТ. Смята, че ако е извършено нарушение, то е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което обосновава отмяна на съдебното решение и отмяна на потвърденото с него наказателното постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна в писмени бележки вх. № 14373/11.10.2023г. иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, поради неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска окръжна прокуратура чрез прокурор Стоян Загоров намира жалбата за неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение за правилно и иска да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за които решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд гр.Варна е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, като е приел, че дружеството в качеството на работодател допуснало работника да положи извънреден труд на 22 септември 2022г. с нарочна издадена заповед за полагане на извънреден труд в рамките на два часа над шестте часа, разрешени по чл.146 ал.3 т.2 от КТ за календарната седмица, тъй като на празничния ден са били отработени 8 часа. Съдът е преценил, че по-високото заплащане на извънредния труд по чл.264 от КТ не дерогира забраната по чл.146 от КТ, поради което е приел, че нарушението е доказано от обективна страна.

Касационната инстанция споделя правните изводи на въззивната и ги възприема като свое по реда на чл.221 ал.2 от АПК.

Според трудовия договор сключен между работодателя „Бебелан“ ООД и работника М. М., работният ден е осемчасов. Със заповед № 07-2/2022 от 15.09.2022г., работодателят е разпоредил на част от работниците, сред които и М. М.да положат извънреден труд на 22 септември 2022г., който е официален празник съгласно чл.154 ал.1 от КТ, поради което е неприсъствен/неработен. Явяването на работа в празничен ден е по изключение и е свързано от една страна със задължението на работодателя да го обезвъзмезди с по-високо заплащане и от друга страна да го съобрази с ограниченията, свързани с полагането на извънреден труд. Видно от таблицата за отчитане на явяването и неявяването на работа през м.септември 2022г., работникът М. М.е положил труд в седмицата от 19 септември 2022г. /понеделник/ до 23 септември 2022г. /петък/ при 8-часов работен ден, уговорен в трудовия му договор. Разпоредбата на чл.143 ал.2 от КТ забранява извънредния труд, като същия може да бъде допуснат по изключение в случаите, посочени в чл.144 от КТ, сред които не попада разглеждания. Макар и да е предвидено в чл.150 от КТ заплащане на извънредния труд в увеличен размер по чл.262 от КТ, неговата продължителност трябва да бъде в границите, посочени в чл.146 от КТ, като съгласно ал.3 т.2 от същата разпоредба, в рамките на една календарна седмица /от понеделник до неделя/, дневният извънреден труд не може да бъде повече от 6 часа, а нощния – повече от 4 часа. Нормата на чл.264 от КТ сочи, че за работа през дните на официалните празници независимо дали представляват извънреден труд или не – ако е налице някое от изключенията по чл.144 от КТ, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това увеличено заплащане също не може да отмени забраната за полагане на извънреден труд над нормативно-определения размер по чл.146 от КТ.

Следователно, след като на 22 септември 2022г. работникът М. М.е положил труд в полза на „Бебелан“ ООД в продължение на осем часа, той е работил два часа над разрешения извънреден труд от 6 часа съгласно чл.146 ал.3 т.2 от КТ в календарната седмица от 19 септември до 23 септември 2022г. Допълнителното възнаграждение, което е получил не може да компенсира нарушената трудова забрана.

Правилно въззивната инстанция не е приела случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нито според чл.415в от КТ, тъй като полагането на извънреден труд, който по принцип е забранен от трудовото ни законодателство е свързано с настъпването на вредни последици за работника, който е икономически по-слабата страна в трудово-правното отношение с работодателя. Имуществената санкция наложена на наказаното дружество е в минималния размер по чл.414 ал.1 от КТ.

Стигайки до същите правни изводи за законосъобразност на наказателното постановление, Варненският районен съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.

Предвид този изход на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение според чл.63д ал.4 във връзка с ал.5 от ЗАНН в размера по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.143 ал.3 от АПК, Варненският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1013/04.07.2023г., постановено по административно-наказателно дело № 20233110201971/2023г. по описа на Варненския районен съд.

ОСЪЖДА „Бебелан“ ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя Я.Б. да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: