Определение по дело №515/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260051
Дата: 23 септември 2020 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20204300500515
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

                           

град Ловеч, 23.09.2020 година

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                 ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр. дело № 515 по описа за

2020 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

           

С определение № 840 от 27.07.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 696 по описа за 2020 година, Ловешкият районен съд е прекратил производството по делото и обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 09.06.2020 г., с която РС-гр.Ловеч е разпоредил длъжникът П.Г.Я., ЕГН **********,*** да заплати на кредитора М.М. Стоянова, ЕГН ********** ***, сумата 80.00 лева ,ведно със законната лихва, считано от 10.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 26.90 лева съдебно-деловодни разноски.

Срещу определението е подадена частна жалба от М.М.С., която го обжалва като неправилно. Сочи, че на 17.07.2020 г. е предявила иск по чл.415, ал.4 ГПК във вр. с чл.415, ал.1,т.1 ГПК и в потвърждение на това представя заверено копие от искова молба с входящ номер върху нея. Счита, че от деловодството на съда е следвало да предоставят копие от исковата молба по частното дело, за да бъде уведомен заповедният съд за предявения в срок установителен иск.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото-върнато на РС за разглеждане и решаване на спора.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от страна на длъжника П.Г.Я., който счита, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена, а разгледана по същество – е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Жалбоподателят е бил уведомен за определението на 04.08.2020 г., а частната жалба с вх.№ 7426 е подадена на 08.08.2020 г., с което е спазен срокът по чл.275,ал.1 от ГПК. Подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и на основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление с вх.№ 5031/08.06.2020 г., подадено до Районен съд- Ловеч от М.М.С. *** срещу длъжника П.Г.Я. от с.гр., за парично вземане в размер на 80.00 лева, представляващо цената на ветеринарно-медицински услуги, за които е издадена фактура № 1 от 10.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2020 г. до изплащане на задължението.

Ловешкият районен съд, който е разгледал делото като подсъдно нему, съгласно чл.411, ал.1, изр,1 от ГПК, е издал разпореждане, инкорпорирано в заповед № 347/09.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която уважил искането.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и с разпореждане № 1374/18.06.2020 година съдът е указал на заявителя, че може да предяви  иск за установяване на вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе държавна такса. Предупредил го е, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена, а производството по делото- прекратено. Съобщението е връчено лично на заявителя на 22.06.2020 г.

На 27.07.2020 година, след като е приел, че заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск в срока по чл.415, ал.4 ГПК, районният съд е постановил определение, с което е прекратил производството по делото и обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 09.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 696/2020.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.415, ал.5 от ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418.

Тази разпоредба на закона е императивна и съдът следи служебно за спазване на посочения срок.Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За да избегне обезсилване на издадената в него полза заповед, молителят следва да представи на съда, издал тази заповед, доказателства за предявяване на иска в едномесечния срок.

Заповедният съд не е длъжен да извършва служебна проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 ГПК е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането ѝ.В този смисъл е непротиворечивата и константна практика на ВКС, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК:- определение № 247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 494/2.07.2010 г. по ч. т. дело № 403/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване на иска от заявителя, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е предявен. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането ѝ в регистратурата на съда, но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано делото по иска на заявителя с правно основание чл.415, ал.1 ГПК.      

Утвърдената съдебна практика е потвърдена и с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, където в т. 13 е посочено: "Законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.415,ал.1 от ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.... ". Последното е задължително за спазване от съда, съгласно чл.130, ал.2 Закона за съдебната власт.

                

С оглед изложеното, определението на Ловешкия районен съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и за прекратяване на производството по ч.гр.дело № 696/2020 г. следва да се потвърди.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 840 ОТ 27.07.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 696 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: