Р Е Ш Е Н И Е
№ 1569
гр. Пловдив, 3 октомври 2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Петя Петрова и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1798 по
описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда (КТ).
Л.К.Г., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат С.С.- пълномощник, обжалва Решение №852 от
19.05.2023г. по Н.А.Х. дело №20225330206277 (6277) по описа на Районен съд- Пловдив
за 2022г., ХXI-ви наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №16-2200094 от 30.06.2022г., издадено от директора на Дирекция
“Инспекция по труда”, гр. Пловдив (Д”ИТ”- Пловдив), с което на жалбоподателя Г.
е наложена глоба в размер на 1 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и постановяване на
решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП. Претендира се присъждане
на направените пред настоящата инстанция разноски, както и присъждане на
адвокатски възнаграждения в полза на адвокат С., на основание чл.38, ал.1, т.3
от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в размер от 540,00 лв. с включен ДДС, определен
по реда на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.), за всяка от двете инстанции, за което представя списък с разноски.
Ответникът по делото- Дирекция
“Инспекция по труда”, гр. Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. На
12.09.2023г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№17821 от Н. Х. К.-
началник на Отдел “Административно-информационно и правно осигуряване“
(О“АИПО“) в Д”ИТ”- Пловдив, правоспособен юрист, пълномощник, за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Мирослав Йосифов, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че при извършена проверка от длъжностни
лица на Д”ИТ”- Пловдив на 05.04.2022г., на място в оранжерия, намираща се в землището
на с. Йоаким Груево, община Стамболийски, стопанисвана от жалбоподателя Г.-
регистриран земеделски производител, както и на 12.04.2022г. по документи, представени
в Д”ИТ”- Пловдив, е прието за установено, че от страна на жалбоподателя е приета
на работа като берач (работник) в оранжерията М. И. Л., ЕГН **********, с
определено работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без
да е сключен с Л. трудов договор в писмена форма. В рамките на проверката, извършена
на място в оранжерията на 05.04.2022г., М.
Л. попълва декларация, на основание чл.399 и във връзка с чл.402, ал.1,
т.3 и чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК, според която декларация
работи в предриятие/фирма на ЗП Л. Г.,***, от 4.IV.2022г., на длъжност “берач“,
на обект оранжерии в общ. Стамболийски, с работно време от 6:45ч. до 13:30ч.,
уговорено трудово възнаграждение в размер на 35,00 лв. на ден, няма сключен
трудов или граждански договор. В рамките на извършената на място в оранжерията
проверка е прието за установено, че Л. плеви трева в оранжерията.
Изготвена е нарочна
призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК) до жалбоподателя Г., с която е призован
да се яви лично или чрез упълномощен представител на 11.04.2022г. в Д“ИТ“-
Пловдив и представи трудовите досиета на Д. Ч. и М. Л.. На 12.04.2022г. по преписката постъпват
писмени обяснения от Г., но не и трудов договор с Л.. Според обясненията на Г.,
на 05.04.2022г. не е закупил еднодневни трудови договори на Д. Ч. и М. Л..
За установеното в
рамките на проверките А. Д. П.- ст. инспектор в Д“ИТ“- Пловдив, съставя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с №16-2200094 от 18.04.2022г.,
с който деянието на Г.- регистриран земеделски стопанин, в качеството му на
работодател, изразяващо се в приемане на работа като берач в оранжерията,
намираща се в землището на с. Йоаким Груево, община Стамболийски, на М. И. Л.,
с определено работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение,
без да е сключен с нея писмен трудов договор, се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Против процесния АУАН,
както и против АУАН с №16-2200093 от 18.04.2022г. постъпва възражение с Вх.№22040339
от 21.04.2022г. от Л.Г., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно и
обосновано възприема фактическата обстановка по делото и на основата на верните
фактически дадености прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред
него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията в касационната жалба, че са налице допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, предвид неправилното посочване на мястото и времето
на извършеното нарушение, съгласно чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, то същите са неоснователни.
Според разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, а според разпоредбата
на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.66, ал.1 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя редица изчерпателно
изброени в 8 точки елементи (1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на
сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия
договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на
допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за
двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или
седмица),
между които обаче не е мястото на сключването му.
Административното
нарушение по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ има за изпълнително деяние бездействие,
поради което е обективно невъзможно да бъде определено конкретно място за
проявеното бездействие, което място да бъде посочено като място на извършване
на нарушението в АУАН, съгласно чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, нито пък като място
на извършване на нарушението в НП, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Вярно е, че според
приетите по делото доказателства, като регистриран земеделски производител
(стопанин) към 05.04.2022г. жалбоподателят Г. декларира използвана земеделска
земя към датата на инкриминиране на разглежданото нарушение, представляваща два
броя оранжерии, находящи в землището на гр. Перущица, ЕКАТТЕ 55909, представляващи
имоти, съответно с номер 040174 и площ от 0,5897 ха; както и с номер 040179 и
площ от 0,5858 ха.
Според информация,
достъпна в интернет на страницата на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър (АГКК), в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на
гр. Перущица, община Перущица, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-270
от 02.05.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, са заснети (съответно вписани)
поземлен имот (ПИ) с идентификатор 55909.40.179, с площ от 5858 кв.м., вид
територия (трайно предназначение на територията (ТПТ)) земеделска, начин на
трайно ползване (НТП) нива и стар номер 040179; както и ПИ с идентификатор
55909.40.174, с площ от 5897 кв.м., ТПТ- земеделска, НТП- нива и стар номер
040174. И двата посочени ПИ се намират в местност ОРАНЖЕРИИТЕ.
Видно от процесните АУАН
и НП, нарушението е извършено (всъщност констатирано) в “оранжерия, намираща се
в землището на с. Йоаким Груево, община Стамболийски“.
Изслушан като свидетел
по делото, актосъставителят А. П.
обяснява (под страх от наказателна отговорност) следното: “Докато пътувахме, видяхме оранжерия след с. Йоаким Груево вдясно на
пътя, в която имаше две жени, които плевяха вътре в оранжерията… Оранжерията се
намира след с. Йоаким Груево и по-точно минава се с. Йоаким Груево, минава се
разклонът за Перущица, след това има един мост и след като се мине мостът има
голям надпис „Стамболийски“, може преди него вдясно, може и след него вдясно да
се мине, после пак вдясно и там са оранжериите. Те се намират в землището на с
Йоаким Груево“.
Изслушана като свидетел
по делото, М. И. Л. обяснява (под страх от наказателна отговорност) следното:
“… Оранжерията, в която работихме в този
ден, беше на пътя до гр. Стамболийски. От август до декември работех за Г. на
постоянен трудов договор. При Г. не съм работила на същото място като тези два
дни, а на пътя за Перущица“.
При това положение,
настоящият състав на съда приема, че вмененото на Г. нарушение е установено
именно в землището на с. Йоаким Груево, противно на възраженията му в тази
насока. Съответно, не са налице сочените съществени процесуални нарушения от
касатора.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда не констатира наличието на касационно основание,
поради което жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Решението на районния
съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.
А с оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, както
и на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.С., на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв, е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната
администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63, ал.5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №852 от 19.05.2023г. по Н.А.Х.
дело №20225330206277 (6277) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., ХXI-ви
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с
№16-2200094 от 30.06.2022г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по
труда”, гр. Пловдив, с което на Л.К.Г., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 1 500,00 лева.
ОСЪЖДА Л.К.Г., ЕГН **********,
да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, БУЛСТАТ *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………