№ 3979
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110127029 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 420, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба от 19.10.2022г. на С. П. С. за спиране изпълнението на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на
22.08.2022г. по гр.д. № 27029/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в, в частта по отношение
на длъжника С. П. С. (видно от уточнителна молба от 16.01.2023г. не се иска спиране по
отношение на „Б.П.И. ЛТД).
Молбата е връчена на заявителя, който е изразил становище за нейната неоснователност.
Съдът след като разгледа депозираната молба и приложените по делото писмени
доказателства намери същата за допустима, тъй като е депозирана в срок от лице, което има
качеството длъжник в заповедното дело. Разгледано по същество искането за спиране на
изпълнението е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД или искането за
спиране е подкрепено с писмени доказателства.
В случая процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист са издадени въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, поради което депозираното от молителя възражение по чл. 414
ГПК не спира принудителното изпълнение.
Към молбата за спиране не са представени доказателства, да е предоставено обезпечение по
чл. 180 и 181 ЗЗД, поради което не е осъществено основанието за спиране на изпълнението
по чл. 420, ал. 1 ГПК. Не е налице и хипотезата на спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК, тъй като от
страна на длъжника не са ангажирани доказателства, които в достатъчна степен да
разколебават удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК. Приложените към
молбата по чл. 420 ГПК документи (непридружени със заверен превод на български език)
сами по себе си не са достатъчни, за да се установи, че процесното задължение не
съществува. Обстоятелството, на което се позовава молителят (заличаване на другия
1
длъжник от търговския регистър на Кралство Великобритания) не съставлява основание,
което може да се преценява от заповедния съд в рамките на производството по чл. 420 ГПК,
което има ограничен предмет. Съвсем отделен е въпросът, че въведените доводи, дори и да
бяха относими, касаят единствено изпълнението срещу дружеството, но не и срещу
молителя С. П. С.. Отделно от това, от представения към молбата документ не може да се
установи основанието, на което е заличено дружеството и дали с вписването му се
преустановява правосубектността на търговеца.
По изложените съображения, съдът намира, че представените документи не са убедителни,
поради което искането за спиране следва да се остави без уважение като неоснователно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С. П. С. по чл. 420 ГПК, обективирано в молба от 19.10.2022г., за
спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 22.08.2022г. по гр.д. № 27029/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 63 с-в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2