АНД № 261/20 год.
МОТИВИ:
Обвинението против обв.С. *** е за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК за това, че
на 19.07.2020 г. в град Панагюрище по
хулигански подбуди е причинил на В.Т.В. *** телесна
повреда, изразяваща се в охлузване по
главата – челото и тила, които са му причинили болка и страдание.
Производството е
по реда на Глава 28 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за
осъдителен съдебен акт с освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1
от НК и налагане на административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
Обвиняемият лично и чрез упълномощен защитник пледира за оправдателна
присъда.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие
за установено от фактическа страна следното :
Обвиняемият С.К. и пострадалия свидетел
В.В. ***. Познавали се само визуално. Към инкриминираната дата обвиняемият бил
на 41 години, а постр.свидетел В. на 18 години.
На 18/19.07.2020 г. обв.К. и св.В.
се намирали в дискотека „Даймънд“, находяща се в сградата на хотел „Каменград“
в град Панагюрище. След като обвиняемият възприел св.В., си спомнил че преди
няколко месеца в 04,00 часа през нощта последният с още няколко младежи,
преминавайки покрай дома му вдигнали силен шум. Съпругата на обвиняемия се
уплашила и го събудила. Тогава обвиняемият излязъл навън и започнал да ругае
младежите.
Повлиян от изпития алкохол
обвиняемият решил да се саморазправи със св.В. по повод горната случка. Около
02,00 часа след полунощ, вече на 19.07.2020 г. обвиняемият изпратил свой
познат, за да покани св.В. на масата му. Св.В. отишъл и седнал до обвиняемия К..
Тогава обвиняемия го попитал дали го помни и със заплашителен тон му казал, че
не го е забравил. Св.В. не отговорил нищо и се върнал на масата си.
Около 03,40 часа св.В. излязъл
навън и седнал на маса на кафенето, намиращо се в страни от входа на
дискотеката. Няколко минути след това при него дошъл св.Ц.Н., който също бил в
дискотеката. Двамата започнали да си говорят, като едновременно с това
комуникирали по телефоните си. Обвиняемият излязъл от дискотеката в 03,55 часа.
Той видял св.В., отишъл при него и започнал да настоява да го придружи до
парка, за да се разберат. Едновременно с това с дясната си ръка двукратно го
погалил по главата, след което издърпал лявото му ухо. Св.В. му казал, че няма
да отиде. Тогава обвиняемият се отдалечил от масата. След минута се върнал и
попитал св.В. докога ще го чака. С дясната си ръка го прихванал за задната част
на тениската, а с лявата си ръка хванал стола. С рязко движение обърнал стола,
вследствие на което св.В. се озовал на земята по гръб. След това обвиняемият
замахнал с десния си крак и изритал св.В. в областта на главата. Ударът бил
толкова силен, че масата и столовете се разместили. Секунда по-късно
обвиняемият със същата сила нанесъл втори удар в главата на св.В.. Тогава св.Н.
се изправил срещу обвиняемия, за да спре агресията му. В това време св.В. се
изправил и тръгнал да бяга в посока входа на дискотеката. Минавайки покрай
обвиняемия, последният замахнал с дясната си ръка и го ударил в областта на
тила.
Още на същия ден св.В. посетил кабинета на доктор М в град Панагюрище,
където бил освидетелстван. Травматичните му увреждания били описани в
медицинско свидетелство (л. 8 в досъдебното производство).
Видно от изготвената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, приобщена към
доказателствения материал по реда на чл.282, ал.1 НПК, в резултат на ударите в областта на челото и
тила, на св.В. са били причинени болка и
страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Експертът е посочил, че травмите са
причинени по механизма на действие на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени
при нанесени удари най-малко един в областта на челото и един в областта на
тила към инкриминираната дата. Възможно е ударите да са нанесени с крак или
ръка, като ударът с крак не е бил със значителна сила.
В хода на досъдебното производство е била
назначена видео техническа експертиза на запис от охранителните камери на заведението,
пред което се е развила инкриминираната ситуация. Видно е от заключението на
тази експертиза, приобщено към доказателствения материал по реда на чл.282,
ал.1 НПК чрез прочитането му и разпит на вещото лице С.Б., видеозаписа съдържа
кадри, които са годни за извършване на идентификация на предмети. От същия се
установява в хронология описаната горе ситуация.
Съдът цени
заключението на вещото лице С.Б. като обективно и неоспорено от
страните. В разпита си вещото лице Б. пояснява, че лицето, което е нанасяло
удари с крак и ръка в областта н главата на св.В. е обвиняемият.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията
на свидетелите В.В., Ц.Н. и Н.Ф., от заключението на СМЕ и видеотехническата
експертиза, както и от писмените
доказателства, приети по делото.
Цитираните гласни доказателства
са хронологично точни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като
кореспондират с заключението на СМЕ и видеотехническата експертиза и с писмените доказателства, приети по делото. Свидетелите Н.
и Ф. безпротиворечиво установяват, че св.В. по никакъв начин не е предизвикал
агресия у обвиняемия, като същите
охарактеризират поведението на обвиняемия като неприлично и скандално.
Съдът не вярва на обясненията на обвиняемия, като и на
показанията на свидетелите П.Д., Т.М. и Д.Р.. В синхрон с обвиняемия, тези
свидетели твърдят че на 18/19.07.2020
г. били в обща компания с обвиняемия
в дискотека „Даймънд“.
Непоканен на масата им дошъл св.В. и
започнал да се заяжда с обвиняемия. Въпреки че свидетелите Д., М. и Р. не чули
какво си говорят обвиняемия и св.В., необяснимо определят поведението на
последния като агресивно. Когато излезли
от дискотеката, св.В. седял на маса на кафенето, намиращо се в страни от входа на дискотеката.
Обвиняемият отишъл при него, за да потърси сметка за поведението му в
дискотеката. Разменили си няколко реплики, след което обвиняемия се обърнал и
тръгнал към чакащата го компанията. В този момент св.В. го напсувал, при което
обвиняемият се обърнал и го бутнал от стола.
Показанията на свидетелите Д., М. и Р., освен че се отричат
от показанията на св.В., Н. и Ф., по категоричен начин се опровергават от
заключението на видеотехническата експертиза, видно от което тези
свидетели не са наблюдавали инкриминираната ситуация от самото начало, а едва
от момента, в който обвиняемият се е върнал на масата на св.В.. Освен това от
момента, в който обвиняемият се е отдалечил от масата пред кафенето до момента,
в който се е върнал и е обърнал стола заедно със св.В. са изминали 1 минута и
16 секунди, видно от видеотехническата експертиза. Този факт също опровергава
показанията на свидетелите Д., М. и Р., защото ако те казваха истината
времетраенето би продължило само няколко секунди, като отдалечаването на обвиняемия
би следвало да е само няколко крачки, тъй като твърденията са че св.В. е
напсувал обвиняемия веднага след като той се е обърнал и тръгнал към тях. Всичко това идва да покаже, че свидетелите Д.,
М. и Р. дават показания в угода на обвиняемия, който е техен близък приятел, а
не установяват факти от обективната действителност.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си обв.С.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1,т.12 във вр. с чл.130, ал.2
от НК, като 19.07.2020 г. в град
Панагюрище по хулигански подбуди е причинил на В.Т.В. *** телесна
повреда, изразяваща се в охлузване по
главата – челото и тила, които са му причинили болка и страдание.
Обвиняемият С.К. е
имал представи за всички
обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к.
е съзнавал, че причинява лека телесна повреда на пострадалия, удряйки го по
описания горе начин.
Съдът намира, че
дадената от прокурора правна квалификация на деянието като извършено по хулигански
подбуди е съответна на възприетата
фактическа обстановка. В унисон с актуалната съдебна практика съдът намира, че
хулиганските подбуди не са несъвместими с личните, в каквато насока е лансираната защитна теза. Няма спор, че извършеното
от обвиняемия на инкриминираната дата е под влиянието на спомена за нарушеното
му преди месеци от св.В. и приятелите му спокойствие. Деянието, извършено от
обвиняемия обаче представлява демонстрация на насилие, възприето най-малко от
пет лица, с което същият е манифестирал явното си неуважение към обществото, открито
противопоставяйки се на установените от
него правила, гарантиращи общественото спокойствие и сигурност, както и
здравето, честта и достойнството на всеки негов член. С поведението си
обвиняемият грубо е нарушил обществения правопорядък. Демонстративното му и
грубо поведение не позволява да се приеме обичайна по съдържание и насоченост
реакция на поведение на пострадалия преди няколко месеца, още повече че още на
момента то е било поругано от обвиняемия
с обществено неприемлив тон. Ето
защо съдът намира, че деянието на обвиняемия разкрива типичен случай на
хулиганско поведение.
Обвиняемият С.К. е предвиждал конкретно и е искал
настъпването на
общественоопасните последици на деянието си: действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика на чл.11, ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на конкретното деяние е висока с оглед мястото и
начинът на извършване на деянието.
Обвиняемият е осъждан
три пъти за престъпления против собствеността, за които е реабилитиран по
право. Независимо от това осъжданията му следва да се приемат като негативна
характеристична данна. Характеристиката на обвиняемия като гражданин в
обществото, изготвена от полицейския инспектор по местоживеене е
негативна.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на обвиняемия и
недостатъчната му способност за психо физически самоконтрол.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени характера на причиненото
увреждане. Отегчаващи обстоятелства са
негативните характеристични данни за личността на обвиняемия, както и мястото и
времето на извършване на деянието.
Съдът
отчита фактите, че за престъплението по чл.131, ал.1,т.12 във вр. с чл.130, ал.2
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, както
и обстоятелствата, че обвиняемият К. е пълнолетен, не е осъждан (реабилитиран по право), не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и
от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в
императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид това и като
отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест и на основание чл.78 а, ал.1 от НК, съдът счете, че на обвиняемия
С.К. следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер,
ориентиран към минимума, а именно 1200
лева, с което ще се постигнат целите на наказанието. За да определи този размер
на глобата, съдът съобрази и семейното, материално положение и имотно състояние на обвиняемия и изходи от
степента на вината му.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият
С.К. беше осъден да заплати в полза на ОДМВР Пазарджик сумата от 183 лв., представляваща
разноски за експертиза в досъдебното производство. Обвиняемият С.К. беше осъден
да заплати в полза на РС Панагюрище 54,06 лв., изплатени от бюджета на съда възнаграждение
и разноски за вещо лице, както и 10 лв.
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането
на наложената глоба и присъдените разноски.
По изложените съображения, Панагюрският районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :