№ 155
гр. Русе, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Въззивно търговско
дело № 20224501000281 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е жалба от Л. Д. Х. срещу Решение № 531 от 28.04.2022г. по
гр.д. 5253/2021г. по описа на РРС в частта, с която съдът е признал за
установено, че жалбоподателят дължи на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД сумата от 3120,00 лв. – главница.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят смята, че след като договора
за потребителски кредит е нищожен, същото се отнася и за договора за
поръчителство между А. и К., с който се уговаря обезпечение към заема. В
следствие на това намира, че цедента А. е прехвърлил на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД вземане, което не му принадлежи. Посочва, че
К. пренасочва финансовия риск от неизпълнение по договора за кредит върху
длъжника като го принуждава да заплати възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство с дъщерното си дружество А.. Смята, че при
сключване на договора единствено е била усвоена сумата от 806,95лв., докато
не е доказано наличието на предишни задължения на заемателят, които да са
рефинансирани с остатъчната сума от 2693,05лв. Намира, че цесията не
поражда действие спрямо Х., тъй като не е била уведомена за извършването
преди образуване на заповедното производство. Подържа, че претендираната
като главница сума се дължи не на договорно основание, както е предявен
иска, а като неоснователно обогатяване, поради което претенцията следва да
се отхвърли изцяло.
1
Иска от въззивния съд да отмени решението на районния съд в
обжалваната му част и да постанови свое, с което да отхвърли предявените
искове изцяло. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. В него се навеждат доводи за
законосъобразност, обоснованост и правилност на обжалваното решение.
Въззиваемият сочи, че връщането на чистата стойност по кредита се дължи
въз основа на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а не като получена без основание
сума. Смята, че “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е придобила
вземането чрез договор за цесия, като са били спазени изискванията на чл. 99
ЗЗД.
Иска от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски по
делото.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което същата се явява процесуално
допустими.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
С Договор за потребителски кредит № 2120658 от 08.11.2019г. К. е
отпуснало на Л. Д. Х. заем в размер на 3500 лв. – главница, която следва да
бъде върната на 24 месечни вноски в периода 30.11.2019г. – 31.10.2021г.
Лихвата по кредита е в размер на 40,00%, а ГПР е изчислен и посочен в
договора в размер от 48,21%. В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено, че
заемателят следва да представи едно от изброените обезпечения,
включително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице – „Поръчител“.
В изпълнение на горната клауза е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 08.11.2019г. между А. и Л. Д. Х., за което е уговорено
възнаграждение от 4 003,68 лв., разсрочено на 24 месечни вноски от по
166,82лв. в периода 30.11.2019г. – 31.10.2021г.
На 08.11.2019г. между А. и К. е сключен договор за поръчителство, с
който А. се задължава да поръчителства за вземането на кредитора по
Договор за потребителски кредит № 2120658/08.11.2019г.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020г. и
Приложение № 1 към него А. е цедирало на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД вземанията си по двата договора – за кредит, в което се е
суброгирало, и за предоставяне на поръчителство към Л. Д. Х.. С пълномощно
от 17.12.2020г. И.М.Ш. – представител на А., упълномощава „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
всички длъжници за цендиране на вземанията им. Представено е и изрично
2
Потвърждение за извършване на цесия на парични вземания по чл. 99 от ЗЗД
за прехвърлените вземания, посочени в Приложение № 1/17.12.2020г.
С уведомително писмо изх. № 2120658 за цесия адресирано до Л. Д. Х.
се търси изпълнение на цялото претендирано вземане в размер на 6863,01лв.
Писмо е било изпратено по Български пощи с обратна разписка до адреса,
посочен в договора за кредит, и е било върнато като непотърсено.
По данни от търговския регистър е видно, че едноличен собственик на
капитала на А. е К..
От заключение на изготвена съдебно-икономическа експертиза се
установява, че по Договор за потребителски кредит № 2120658/08.11.2019г.
длъжникът е платил сумата от 96,51лв., разпределена за погасяване на
главницата и сумата от 116,67лв., разпределена за погасяване на договорната
лихва и по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.11.2019г. сумата
от 166,82лв., или общо внесени суми по двата договора в размер от 380 лв.
По данни в счетоводството на дружествата вещото лице констатира, че
кредита е усвоен, както следва: 806,95лв. – усвоени чрез превод към банкова
сметка на длъжника; 2693,05лв. – погасяване на задължения по стар заем.
При така установената и от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че решението е правилно.
Съдът констатира, че между А. и „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД е бил сключен валиден договор за цесия, с Приложение №
1/17.12.2020г., с който е било прехвърлено и вземането към Л. Х..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно несъобщаване на
цесията по правилата на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съгласно константната практика
на ВКС изискването за съобщение от страна на предишния кредитор е с цел
да бъде избегнато двойно плащане от страна на длъжника. Възражение за
несъобщаване или съобщаване от ненадлежно упълномощено лице може да
бъде наведено от длъжника само при изпълнение на задължението към
предишния кредитор, в противен случай то е неотносимо. Такава е и
практиката, залегнала в Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д.
788/2003 г., ТК съгласно което: “ Неизпълнението му /на задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД/ не се отразява на действителността на договора за цесия, а води
до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато
съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на
досегашния кредитор. От това следва ирелевантността на факта кога и на кого
е съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било
установено, че задължението за главница по договора за заем не е погасено.“
и в Определение № 987 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 867/2011 г., IV г.
о., ГК: “ Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.“
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е упълномощена от
представител на предишния кредитор А. – И.М., да уведоми длъжника за
3
извършената цесия, което упълномощаване е законосъобразно и не
противоречи на чл. 99 ЗЗД. Константна практика на ВКС е, че уведомлението
за извършване на цесията е надлежно извършено и при получаване на препис
от исковата молба с приложенията към нея. Същото в Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, съгласно което:
„Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК.“ и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.
о., ТК, съгласно което: „Доколкото законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен
иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.“ С оглед горното
съдът намира, че задължението на Л. Х. е било прехвърлено чрез цесия от А.
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и това прехвърляне е
противопоставимо. Без значение за приложение на горепосочената практика е
дали производството е започнало като типично исково или по реда на чл. 410
и сл. ГПК, след като уведомяването за извършването на цесията в един
последващ момент е достигнало до длъжника, независимо дали със
заявлението по чл. 410 ГПК или с последяващата го искова молба, като това
представлява факт, настъпил по време на процеса, и следва да бъде отчетен от
съда при постановяване на крайния му акт съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът констатира, че ГПР в Договор за потребителски кредит №
2120658 от 08.11.2019г., който е изчислен и посочен в размер от 48,21%, е
неправилен. В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено, че заемателят следва да
представи едно от изброените обезпечения, включително да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице
– „Поръчител“. В ал. 2 на същия се сочи, че ако кредитополучателя не
представи обезпечение в срок, ще се счита, че договорът не е породил
действие между страните. Като съобрази другото възможно обезпечение,
уредено в същия член и ОУ, и срока за предоставянето им, съдът намира, че
за кредитополучателя остава като единствена реална опция, тази по чл. 4, ал.
1, подточка (ii от Договора. Изискванията за представянето на такъв вид
обезпечение след сключване на договора дефакто задължава лицето да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с дъщерно на заемодателя
дружество. Това размества финансовия риск, като го прехвърля върху
заемополучателя. Кредиторът, тъй като предоставя такъв вид услуги, е
длъжен или да провери предварително имущественото състояние на
длъжника си, или да отчете риска от невъзможност за погасяване на кредита,
като го добави в общия размер на разходите чрез уговаряне на по-висока
лихва или друго плащане. Неоправдано е да се прехвърля риска от
4
неизвършване на проверка на имуществото на кредитополучателя върху него
с помощта на този вид „допълнителни услуги“, които още повече не са били
отчетени при определяне ГПР. Освен това възнаграждението за предоставяне
на поръчителство е разсрочено на погасителни вноски, съвпадащи с
погасителните вноски по приложения към договора за кредит погасителен
план, от което следва изводът, че това всъщност представлява прикрита
договорна лихва в полза на заемодателя. Поради тези съображения същата е
трябвало да бъде включена в калкулациите на ГПР.
Това води до нищожност на договора за потребителски кредит на осн.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, при което на връщане подлежи само чистата
сума по кредита на осн. чл. 23 ЗПК, а именно сумата от 3500 лв.
Видно още е, че чрез сключване на Договор за предоставяне на
поръчителство от 08.11.2019г. с дъщерно на заемодателя дружество А. се
прави опит да бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която има
императивен характер, от страна на дружеството - майка К.. Последица от
това е нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради
заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК. Приложимо по делото е ТР № 1/27.04.2022г. по т.д. № 1/2020 по описа
на ОСГТК на ВКС, според което: Ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства, както е в случая, съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна.
Следователно не се дължи плащане по прогласения за нищожен Договор за
предоставяне на поръчителство.
Съдът намира, че сумите се дължат на договорно основание, а не както
сочи жалбоподателя на осн. неоснователно обогатяване. Съдът се
присъединява към тази част от практиката, която приема, че в хипотезата на
чл. 22 във вр. с чл. 23 ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4,
пр. 1 ЗЗД. Тези норми, тълкувани в съвкупност водят до извода, че договорът
за потребителски кредит е недействителен само в частта за лихвите и таксите,
но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи по силата на
императива на чл. 23 ЗПК. По тази причина искът следва да се уважи за
главницата, като е необходимо да се съобрази, че всички частични плащания
следва да се отнесат към дължимата главница и ако има разлика, то тя се
присъжда на кредитора-ищец на основание на договора, тъй като в частта за
задължението за връщане на главницата, той не е недействителен.
Касае е се до една особена недействителност на договора, предвидена
изрично в специалния закон (ЗПК) спрямо общия закон (ЗЗД), тъй като
специалната разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемополучателя не отпада изцяло – той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
5
кредита. Става въпрос за особен вид недействителност на договора за
потребителски кредит, при установяването на която, съобразно специалната
законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, заемополучателят връща чистата
стойност на кредита, предоставен му по процесния договор за заем/кредит.
Специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК урежда изрично последиците на
недействителността, поради което не е налице хипотеза на неоснователно
обогатяване. Основанието за връщане на сумата би било неоснователно
обогатяване само ако не съществуваше специалната разпоредба на чл. 23
ЗПК, тъй като по общо привило при цялостна нищожност на договора всеки
връща на другия получената престация.
При наличие на валиден договор за кредит, в частта за дължимата
главница, е възможно и сключването на валиден договор за поръчителство,
както предвижда чл. 138, ал. 2 ЗЗД. Такъв договор за поръчителство има
сключен между К. и А. за обезпечаване на процесното вземане. Съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в
правата, които кредиторът има срещу длъжника. В случая А. с погасяване на
задължението на длъжника Л. Х. е встъпил в правата на кредитора К.. Това
вземане, както се посочи по-горе, е било валидно цедирано от А. на „А..
Съдът приема, че кредитът е бил усвоен, както е посочено в СИЕ:
806,95лв. – усвоени чрез превод към банкова сметка на длъжника; 2693,05лв.
– погасяване на задължения по стар заем. Неотносима по делото е наличието
или липсата на предходни задължения, които са погасени чрез усвояване на
част от кредита. Усвояването е доказано чрез проверка на счетоводните
записвания в книгите на дружествата – кредитори на осн. чл. 182 ГПК.
По тези съображения съдът намира, че на „А. се дължи само чистата
сума по договора за кредит от 3500лв. Тази сума следва да бъде намалена с
погасените от длъжника суми по двата договора в общ размер от 380 лв.
/съгласно изготвената СИЕ/ или общо дължима остава сумата от 3120лв.
С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски за въззивното производство се
дължат на „А. в цялост. Съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП определя юрисконсултско възнаграждение с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото в минимален размер от 100 лв.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 531 от 28.04.2022г. по гр.д. 5253/2021г. по
6
описа на РРС.
ОСЪЖДА Л. Д. Х., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК: *****, сумата от 100 лв., разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7