Решение по дело №147/2013 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юли 2015 г. (в сила от 28 ноември 2016 г.)
Съдия: Милена Богданова Богданова
Дело: 20131500900147
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

   РЕШЕНИЕ

 

гр.Кюстендил 30.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия М. Богданова търговско дело №147 по описа за 2013г. на КОС и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искова молба на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул.“Стефан Караджа“ №10, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от адв.И.С.Б., съдебен адрес *** с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, чл.649 ТЗ и чл.135 от ЗЗД  срещу „Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №77 вх.Б маг.2 и „Князът“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Веслец“ №37, с която са предявени искове по чл.26 ал.2 ЗЗД, и при условията на евентуалност по чл.649 ТЗ, чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.135 ЗЗД.

С Определение от 13.03.2014г. състав на КОС е присъединил към настоящото дело и т.д.№107/2013г. по описа на същия съд, образувано по искова молба на  Л.М.Л. в качеството й на синдик на „Ебонит лайт” ЕООД в производство по несъстоятелност срещу „Ебонит лайт” ЕООД в производство по несъстоятелност и „Князът” ЕООД, с която са предявени искове за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на първия ответник извършения апорт на 95/100 ид.ч. от описания в исковата молба ПИ с идентиф.№68134.1890.47 и връщането му в масата на несъстоятелността. Присъдениняването е станало с мотив, че съгласно чл.649 ал.3 ТЗ е задължително другарството на кредитора с прието вземане в несъстоятелността и синдика на длъжника и с оглед идентитета на предмета на исковете им по двете търговски дела  се налага издаването на общо решение  по тях.

 В исковата молба се твърди, че с Решение от 12.12.2012 год. по т.д.№ 60/2012 год.  Окръжен съд- гр. Кюстендил е открил производство по несъстоятелност за „Ебонит лайт" ЕООД, ЕИК ********* по молба на кредитор - „ЕС ДИ ЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********  с начална дата - 30.06.2012 г. на неплатежоспособността на дружеството , което е обявено в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 14.12.2012г.

Заявени са претенции  за обявяване за нищожна – поради липса на съгласие –на следната разпоредителна сделка – извършен апорт на съсобствения на „Ебонит лайт” ЕООД и Ф.Т.Д. поземлен имот с идентификатор 68134.1890.47 по КККР, одобрени със Заповед РД-1869/14.12.2010г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.София, район Витоша, бул.”Цар Борис ІІІ” І511, целия с площ от 8 366кв.м. (осем хиляди триста шестдесет и шест) кв. м. , с номер по предходен план 506 (петстотин и шест), квартал 7, парцел VI, при съседи по скица No 15513/07.06.2011г. - поземлени имоти с номера 68134.1890.48; 68134.1890.708; 68134.1890.710; 68134.1896.929; 68134.1890.709 в капитала на новоучреденото дружество „Князът” ООД ЕИК *********.

При условията на евентуалност се претендира обявяване на относителна недействителност по отношение на Банката и останалите кредитори в несъстоятелността на „Ебонит лайт” ЕООД на прехвърлянето от последното на собствените му идеални части от имота в полза на „Князът” ООД и при условията на евентуалност, при уважаване на иска да бъде осъдаен на осн.  чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД ответникът „Князът" ООД да върне в масата на несъстоятелността собствените на дружеството 95/100 /деветдесет и пет върху сто/ идеални части от следният поземлен имот с индентификатор 68134.1890.47 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 1869/14.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. София, район „Витоша", бул. „Цар Борис III" No 511, целия с площ от 8366 (осем хиляди триста шестдесет и шест) кв. м. , с номер по предходен план 506 (петстотин и шест), квартал 7, парцел VI, при съседи по скица No 15513/07.06.2011г. - поземлени имоти с номера 68134.1890.48; 68134.1890.708; 68134.1890.710; 68134.1896.929; 68134.1890.709.

Прави се алтернативно искане претенцията за обявяване на относителна недействителност по отношение на Банката и останалите кредитори внесъстоятелността на „Ебонит лайт” ЕООД да бъде разгледана и в хипотезата на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ.

Предметът на делото попада в приложното поле на чл.365 т.1 от ГПК и производството подлежи на разглеждане по реда на Глава 32 от ГПК.

Ищецът „Българска Банка за развитие” АД твърди, че е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Ебонит лайт” ЕООД по т.д. №60/2012г. по описа на КОС съгласно одобрени от съда списъци на приетите вземания.

На 07.10.2011 г. в търговския регистър към Агенция по вписванията е вписано търговско дружество „Князът" ООД, ЕИК *********, учредено чрез апортна вноска на следният съсобствен на длъжника „Ебонит лайт" ЕООД, ЕИК ********* и Ф.Т.Д., ЕГН ********** недвижим имот в капитала на новоучредяващото се дружество, а именно - Поземлен имот с индентификатор 68134.1890.47 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 1869/14.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. София, район „Витоша", бул. „Цар Борис III" No 511, целия с площ от 8366 (осем хиляди триста шестдесет и шест) кв. м. , с номер по предходен план 506 (петстотин и шест), квартал 7,парцел VI, при съседи по скица No 15513/07.06.2011г. - поземлени имоти с номера 68134.1890.48; 68134.1890.708; 68134.1890.710; 68134.1896.929; 68134.1890.709.

  Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №164, том I, дело 147/ 14.06.2005 г. на Нотариус М. Ш., с район на действие PC- гр. София, per. №042 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. София като акт № 170, том LXXXII, вх.рег. №28464, дело 20935 от 14.06.2005г, издаден от Служба по вписванията гр. София, правото на собственост върху гореописания недвижим имот е в съотношение както следва: „Ебонит лайт" ЕООД е собственик съответно на 95/100 /деветдесет и пет върху сто/ идеални части от имота, а Ф.Т.Д. е собственик съответно на 5/100 /пет върху сто/ идеални части от имота.

Според ищецът извършеното с апорта прехвърляне на собствеността върху имота от предходните съсобственици на „Князът” ООД е нищожно на осн. чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като видно от приложения Учредителен протокол от 10.08.2011г. на „Князът” ООД изразената от учредителите – съсобственици воля е била размерът на капитала да бъде стойността на оценката на имота, като „Ебонит лайт” ЕООД срещу прехвърлените си собствени идеални части от имота да придобие 95% от дяловете, а Ф.Т.Д. срещу прехвърлените си собствени идеални части от имота да придобие 5% от дяловете. Съгласно  изготвения Доклад за оценка от 17.09.2011г. справедливата пазарна стойност на имота била 538 200лв, следователно с оглед взетото решение от учредителите съсобственици „Ебонит лайт” ЕООД срещу прехвърляне на собствеността си е следвало да придобие дялове на стойност 95% от 538 200лв. или дялове на обща стойност 511 290лв., съответно Ф.Т.Д. е следвало да придобие дялове на стойност 5% от 538 200лв. или дялове на обща стойност 26 910лв. Установяло се обаче, че съсобствениците – учредители са прехвърлили на дружеството собствеността върху имота, но не са получили дялове на такава стойност, за която са били изразили съгласие. „Ебонит лайт” ЕООД е получило дялове на стойност едва 9500лв., а Ф. Д. е получил дялове на стойност 500лв., което било в размер на постигнатото съгласие в Учредителния протокол.

При условията на евентуалност в случай на отхвърляне на иска за прогласяване на нищожност на извършеното чрез непарична вноска прехвърляне на собствеността на имота, ищецът желае да бъде обявена относителната недействителност по отношение на Банката и останалите кредитори в несъстоятелността на първия ответник на прехвърлянето на собствените му идеални части от имот  с идентификатор 68134.1890.47 в полза на „Князът” ООД. Излага доводи, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Сочи се, че вземанията на Банката са възникнали на основание договори за кредит и датират от 2007г. – преди извършване на  атакувания апорт. Длъжникът „Ебонит лайт” ЕООД  се е разпоредил със свое недвижимо имущество чрез апортирането му в новоучреденото дружество „Князът” ООД. Твърди се, че чрез извършения апорт е намалена значително възможността за удовлетворяване на кредиторите на длъжника. Придобити са дялове на стойност 9 500лв., докато притежаваните от прехвърлителя 95% ид.ч. от имота са били на справедлива пазарна стойност  538 200лв. Освен изложеното се сочи, че придобитите дялове като финансов актив са по-трудни за принудително изпълнение в сравнение с недвижим имот, което също представлявало форма на увреждане на кредиторите.

На алтернативно основание се иска разглеждане на претенцията на ищеца за обявяване на относителна недействителност по отношение на Банката и останалите кредитори в несъстоятелността на „Ебонит лайт” ЕООД и в хипотезата на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, като се твърди, че е налице сключена сделка от длъжника, която уврежда кредиторите, тъй като страна по нея е свързано лице с длъжника по смисъла на §1 ал.1 т.3 е ал.2 от ДР на ТЗ, която сделка е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.

С Дружествен договор от 04.10.2011 г. едноличният собственик на капитала на „Ебонит лайт" ЕООД взема решение дружеството да стане съдружник в капитала в търговско дружество „Князът" ООД (в процес на учредяване) чрез записване на 95 /деветдесет и пет/ дяла, всеки от които с номинална стойност от 100 /сто/ лева, на обща стойност 9 500 /девет хиляди и петстотин/ лева, които да бъдат записани, придобити и изцяло заплатени под формата на непарична вноска на собствените на дружеството 95/100 /деветдесет и пет върху сто/ идеални части от собствеността на описаният по-горе поземлен имот. Оценката на непаричната вноска, предмет на апорта възлиза на сумата от 538 200 лв. /петстотин тридесет и осем хиляди и двеста лева/, съгласно Експертиза изготвена по акт №20110826121234 от 30.08.2011 г. на Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието на Република България. В процентно отношение оценката на собствените на „Ебонит лайт" ЕООД идеални части от гореописания недвижим имот, предмет на апорта възлиза на сумата от 511 290 лв. Разликата между стойността на апортираното имущество /в размер на 511 290 лева/ и стойността на записания капитал в новоучреденото дружество /в размер на 9 500 лева/ е значителна, което като резултат води до намаляване активите и масата на несъстоятелността на длъжника. Апортът или непаричната вноска в капиталово дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост. Дружеството, в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно основание.

Срещу извършеният апорт „Ебонит лайт" ЕООД е получило дружествени дялове от капитала на „Князът" ООД, но стойността на апортираното имущество (511 290 лв.) е значително по-висока от стойността на придобитите от длъжника дружествени дялове (на стойност 9 500 лв.).

На 07.10.2011 г. новоучреденото търговско дружество „Князът" ООД е вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, като за управител е избран Ф.Т.Д.. При учредителния апорт правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството съгласно чл.73, ал.4 ТЗ. Вписването на непаричната вноска /вида и стойността/ се извършва едновременно с вписването на учредяването на дружеството - чл.174, ал.2 ТЗ.

На 23.01.2012 г. „Ебонит лайт" ЕООД чрез Договор за прехвърляне на дружествени дялове рег.№ 674/ 23.01.2012 г., заверен от Нотариус И.Н.-рег.№040 на НК, прехвърля на търговско дружество „Лайт пропъртис" ЕООД, ЕИК ********* собствените си 95 /деветдесет и пет/ дяла, всеки от които с номинална стойност от 100 /сто/ лева, на обща стойност 9500 / девет хиляди и петстотин/ лева, представляващи 95% от капитала на „Князът" ООД, за продажна цена в размер 300 000 /триста хиляди/ лева, като плащането на цената е отсрочено за 15.02.2012 г., но не е изплатено на дружеството-продавач "Ебонит Лайт" ООД и към настоящият момент.

Към момента на прехвърляне на дружествените дялове /23.01.2012 г./ управител на „Ебонит лайт" ЕООД, ЕИК ********* и управител на „Князът" ООД, ЕИК ********* е едно и също лице, а именно: Ф.Т.Д. с ЕГН **********.

 Изложени са твърдения,че ответниците „Ебонит лайт" ЕООД, ЕИК ********* - в несъстоятелност  и  „Князът" ООД, ЕИК *********   с   апорта  осъществяват хипотезата на  на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, а именно: 1/сключена е сделка от длъжника, която уврежда кредиторите, тъй като стойността на апортираното имущество -  511 290 лв. е значително по-висока от стойността на придобитите от него дружествени дялове (на стойност 9 500 лв. в „Князът" ООД, ЕИК *********; 2/ страна по нея е свързано лице с длъжника по смисъла на §1, ал.1, т.З и ал.2 от ДР на ТЗ, тъй като  и двете се представляват от едно и също лице, а именно: Ф.Т.Д. с ЕГН **********; 3/ сделката е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.

Изложени са подробни аргументи относно тези твърдения.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и от определението на съда от 27.03.2014г.,  в което са дадени указания на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответниците.

В законоустановения двуседмичен срок ответниците „Ебонит лайт“ ЕООД в производство по несъстоятелност и „Князът“ ЕООД са упражнили правото си на писмен отговор. Излагат доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Според ответниците извършеното прехвърляне от „Ебонит лайт“ ЕООД на 95/100ид. части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1890.47 по КККР, одобрени със Заповед РД-1869/14.12.2010г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.София, осъществено чрез апортна вноска в капитала на новоучреденото дружество „Князът“ ООД не уврежда кредиторите и поради едностранния характер на апорта като правно действие в случая не намира приложение хипотезата на чл.647 т.6 от ТЗ. Твърди се, че срещу непаричната вноска са получени дялове, коренспондиращи на правата на „Ебонит Лайт“ ЕООД като съсобственик на недвижимия имот, предмет на апорта. Твърди се, че „Ебонит Лайт“ ЕООД е получило 95% от капитала на новото дружество и съобразно тази процентна квота си е осигурило право на 95% от правата на глас в ОС на съдружниците, 95% дял от имуществото на новото дружество и съответно право на 95% от недвижимия имот, предмет на апорта.

Ответниците считат предявения иск по чл.26 ал.2 ЗЗД за недопустим с довод, че ищецът не е легитимиран за предявяването му и не притежава правен интерес за воденето на такъв иск.

Изложени са доводи за недопустимост на иска по чл.135 ЗЗД, цитирайки Р №57 от 17.07.2010г. на ВКС, ТК Първо отделение по т.д.№695 от 2009г., като се сочи, че последиците от уважаване на този иск ползва само кредиторът – ищец и няма действие по отношение на другите кредитори на длъжника, или недействителността не е абсолютна и в случая не ползва кредиторите на масата на несъстоятелността, независимо, че длъжникът е в несъстоятелност, от където следвало че банката ищец няма интерес от водене на този иск. Развити са аргументи в тази насока. Изложени са такива и за неоснователността на иска по чл.135 ЗЗД. Основно, че не е налице увреждане на банката кредитор. Твърди се липса на знание у длъжника за увреждане, тъй като към датата на извършване на апортната вноска „Ебонит лайт” ЕООД не е било в състояние на неплатежоспособност и към тази дата дружеството не е спряло плащанията към своите кредитори. Посочено е, че в полза на банката кредитор са били учредени множество обезпечения на вземанията й към „Ебонит Лайт” ЕООД, вкл. ипотеки върху други недвижими имоти. Банката е приела тези обезпечения за достатъчни за гарантиране на вземанията й, ето защо  длъжника не е имал нито знание, нито намерение чрез апорта да увреди този кредитор.

Изложени са доводи за недопустимост и неоснователност на иска по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, тъй като текстът се прилагал само за двустранни правни сделки, доколкото разпоредбата изисквала насрещна страна по сделката. Отново е посочено, че апортът не уврежда кредиторите.

На осн. чл.372 от ГПК съдът е връчил на ищеца препис от писмените отговори на ответниците, който е подал допълнителна искова молба срещу тях.

Оспорва изцяло направените възражение в отговорите с взето становище по всяко едно от тях. Обосновава правния си интерес от водене на исковете. Възразява срещу задачите, поставени в исканата експертиза.

На осн. чл.373 от ГПК съдът е връчил на ответниците препис от допълнителната искова молба на ищеца. Поддържа се становището за недопустимост и неоснователност на предявените искове като се развиват доводи.

Предявени са обективно съединени искове с правно осн. по чл.26 ал.2 ЗЗД, и при условията на евентуалност по чл.649 ТЗ, чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.135 ЗЗД.

На основание представените и приети по делото писмени доказателства, съдът приема следното от фактическа и правна страна.

Независимо от посочения в исковата молба ред за разглеждане на исковете съдът намира, че на първо място следва да се разгледа предявения иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД. Един договор е сключен при липса на съгласие /воля/, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Липса на съгласие е налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет и др.

В конкретния правен казус не е налице липса на изявена воля или съгласие на ответниците, тъй като от представения дружествен договор на „Князът“ ООД от 04.10.2011г. е видно, че страните са уговорили същественото съдържание на договора и с подписването му са се съгласили с това съдържание. Договорът съдържа съществените елементи – страни, капитал, имущество, дялове, права и задължения на съдружниците, възникване и прекратяване на участието, органи на управление, компетентност и представителство и др.

Твърдяните от ищеца недостатъци в сключения договор, с който „Ебонит лайт“ ЕООД апортира идеалните си части от имота в капитала на търговското дружество „Князът“ ООД срещу което придобива 95 дяла, всеки от които с номинална стойност от 100лева на обща ст-ст 9500лв.  при положение че оценката на непаричната вноска, предмет на апорта е в размер на 538 200лв. по същество не са от характер, водещ до недействителност на разпоредителнта сделка.

С оглед изложеното искът по чл.26, ал.2 ЗЗД – с наведени основания за нищожност на извършеното прехвърляне на имота от съсобствениците „Ебонит лайт“ ЕООД и Ф.Т.Д. в полза на „Князът“ ООД поради липса на съгласие е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При това положение следва да се разгледат предявените искове с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.469 ТЗ и чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

Активно легитимиран да предяви иска е  синдика, а при неговото бездействие всеки кредитор на несъстоятелността съгласно чл.  649 ал. 1 от ТЗ . Легитимацията на кредитора е субсидиарна, тъй като зависи от поведението на синдика. В конкретния казус исковете на синдика и кредитора са съединени.

Искът трябва да бъде предявен в  едногодишен срок от   откриване на производството по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е открито с Решение от 12.12.2012г. по т.дело №60/2012г. по описа на Окръжен съд Кюстендил обявено в ТР при АВ на 14.12.2012г. Исковете са предявени   на 09.12. 2013г. от кредитора Българска банка за развитие АД, респ. на 29.08.2013г. от синдика на „Ебонит лайт“ ЕООД, в преклузивния едногодишен срок по чл. 649 ал. 1 от ТЗ .

Материални предпоставки  за основателността  на иска: 

Исковете по чл. 647 ал. 1 от ТЗ и иска по чл. 135 от ЗЗД, когато са свързани с производството по несъстоятелност, попадат в групата искове, които накърняват масата на несъстоятелността. Това са т. нар. „увреждащи искове„, тъй като увреждат масата на несъстоятелността и накърняват общото обезпечение на кредиторите по чл. 133 от ЗЗД.

Изискването на закона преди да се пристъпи към разглеждане на спора по същество е да се прецени увреждащото действие или сделка дали е извършено в т. нар. „подозрителен период„. Това е периода, в който неплатежоспособния длъжник предприема действия по намаляване активите на търговеца или обременяването им с тежести. В хипотезата на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ  увреждащата сделка трябва да бъде  извършена  в двугодишен срок преди подавана не молбата по чл.625 от ТЗ. Молбата по чл.625 от ТЗ е подадена на 09.05.2012г. Апортирането на имота е извършено на 07.10.2011г., когато дружествения договор е вписан в  ТР към Агенция по вписванията.   Сделката е извършена в преклузивния  две годишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.

Следващото изискване на закона е да налице „сделка„. Според текста на чл. 647 а. 1 от ТЗ  увреждането може да бъде   извършено или  чрез „действие“ или чрез  „ сделка“. В хипотезата на чл.647 ал. 1 т.6 от ТЗ  правнорелевантния способ е „сделка„. 

Внасянето на непарична вноска в  капитала на едно търговско дружество представлява едностранно волеизявление на собственика на непаричната вноска,направено в изпълнение на основното задължение на участника в търговското дружество за внасяне на определения капитал . Волеизявлението несе нуждае от насрещно приемане, но трябва да достигне до адресата .По своята правна природа такъв вид волеизявление представлява едностранна правна сделка , която за да поради правното си действие трябва да бъде адресирана до друг правен субект /да достигне до знанието на този правен субект/ без да се нуждае от приемане.

Следващото изискване на закона е сделката да бъде извършена  със „свързано лице“  с длъжника .

Определение на понятието „свързани лица„ е дадено в параграф 1 на ДР на ТЗ. От представените по делото данни за търговската регистрация на двете дружества се   установява, че лицето  Ф.Т.Д. управител на търговското дружество „Ебонит Лайт„ ЕООД и управител на новоучреденото дружество „Князът“ ООД. При тези данни следва да се приеме, че страна по сделката е „свързано  лице с длъжника„ по смисъла на чл. 647 ал.1 т.6 от ТЗ, тъй като лицето Ф.Т.Д. участва в управлението на двете ответни дружества. Страните по сделката се явяват „свързани лица „по смисъла на параграф1 т.3 от ДР на ТЗ. Страните се явяват „свързани лица „и по смисъла на  параграф 1 т. 6 от ТЗ, тъй като  дейността на двете дружества се контролира пряко от лицето Ф.Т.Д..

Последното изискване на закона е сделката да „уврежда“ кредиторите.              

По отношение на „увреждането„ трябва да се има предвид следното.

За разлика от останалите хипотези на чл.647 ал.1 от ТЗ, при хипотезата на чл. 647 ал.1 т.6 от ТЗ увреждането на кредиторите не се презумира от закона. При останалите случаи на увреждане на кредиторите законодателя е въвел необоримата презумпция, че щом сделката е извършена в подозрителния  период  е налице увреждане на кредиторите. По тази причина в  другите хипотези на чл. 647 ал.1 от ТЗ законодателят не употребява термина „увреждане„  ,както е в хипотезата на чл. 647 ал.1т. 6 от ТЗ. При тази правна норма увреждането следва да се докаже и това е в тежест на  ищеца. Има се предвид реално увреждане на кредиторите. Знанието за увреждане няма правно значение за фактическия съставна правната норма.  Въпреки това следва да се отбележи, че при хипотезата на чл. 647ал. 1т.6   от ТЗ приложение намира разпоредбата на  чл.649 ал.4 от ТЗ , тъй като се касае за „свързани лица“ . В този случай презумпцията  за знание по чл. 135 ал.2 от ЗЗД намира пряко приложение. 

По отношение на увреждането на кредитора, съдът намира, че същото е налице със следните аргументи: Договорът за прехвърляне на дялове от дружество, което е собственост на ответника - длъжник „Ебонит лайт“ ЕООД чрез извършен апорт на собствен на длъжника имот е правно действие, представляващо, опосредено чрез прехвърлянето на дялове, особен вид отчуждаване при което длъжникът - първи ответник първоначално едностранно е отчуждил недвижимия имот, като същият е излязъл от неговото имущество и е станал част от имуществото на друго търговско дружество - втория ответник „Князът“ ООД. С извършването на прехвърлянето на дялове, длъжникът е намалил собствените си ликвидни активи и по този начин е намалил обезпечението на кредиторите си, включително на ищеца „Българска банка за развитие“ АД. Актът на апортиране на процесното недвижимо имущество намалява значително възможността за удовлетворяване на кредитора на длъжника с оглед придобитите от длъжника дялове, чиято стойност зависи изцяло от имущественото състояние на дружество, при това длъжникът е придобил актив, спрямо който принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо, отколкото срещу движими и недвижими вещи. Отчуждаването на дяловете чрез процесния договор окончателно прекъсва връзката между длъжника и имуществото му, по отношение възможността на кредиторите му за удовлетворяване. Сделката е увреждаща за кредиторите на несъстоятелността, тъй като има за пряка последица намаляване на имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение. Всяко отчуждаване на активи от масата на несъстоятелността на длъжника обективно води до намаляване на неговото имущество и препятства или най - малкото затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори. Увреждане е налице и при наличие на възмездна сделка, тъй като от момента на извършване на отчуждителната сделка с вещта до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора. Според съдебната практика затруднение за удовлетворението на кредитора е налице и при продажба на имот по действителната му цена (в този см. Решение № 149/ 12.11.2013 г. по т. д. № 422/ 2012 г. на ВКС, І т. о.).

С оглед данните по делото съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за уважаване на предявения иск. Налице е разпоредителна сделка – извършен апорт непаричната вноска/ на собствените на дружеството 95/100 ид.ч. от следния ПИ с идентиф. 68134.1890.47 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1869/14.12.2010г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.София, район Витоша, бул.“Цар Борис  III“ №511, целия с площ от 8 366 кв.м. с номер по предходен план 506, кв.7, парцел IV, съседи по скица №15513/07.06.2011г. – поземлени имоти с №№ 68134.1890.48; 68134.1890.708; 68134.1890.710; 68134.1869.929; 68134.1890.709 в капитала на новоучреденото дружество „Князът“ ООД ЕИК *********.

Независимо, че в заключението си по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице Д.Д. е посочила, че пазарната стойност на процесния недвижим имот, предмет на апорта в капитала на „Князът“ ООД към 07.10.2011г. е 538 200лв., а пазарната стойност на дружествените дялове на „Ебонит лайт“ ЕООД, притежавани в „Князът“ ООД е 511 290лв., от Дружествения договор на „Князът“ ООД от 04.10.2011г. се установява, че „Ебонит лайт“ ЕООД записва 95 дяла на стойност 9 500лв. /всеки дял по 100лв./, а Ф. Д. записва 5 дяла на стойност 500лв.

По изложените съображения съдът намира, че в случая са налице предпоставките за прогласяване относителната недействителност на извършената от „Ебонит лайт” ЕООД на „Князът” ООД на 07.10.2011г. апортна вноска на процесния имот по отношение на кредиторите на несъстоятелността, поради което предявените искове следва да се уважат.

Относно предявения иск от синдика на „Ебонит лайт” ЕООД по чл.55 ал.1 ЗЗД, съдът намира, че същият следва да бъде уважен с  оглед уважаването на отменителния иск по ТЗ.

С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на синдика на „Ебонит Лайт“ ЕООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на  16 670лв. на осн. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ вр. чл.72 ал.2 ГПК да внесат по сметка на ОС –Кюстендил ДТ в размер на 21 520лв. по уважения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т.6 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул.“Стефан Караджа“ №10, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от адв.И.С.Б., съдебен адрес *** срещу „Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №77 вх.Б маг.2 и „Князът“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Веслец“ №37 иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД да бъде обявен за нищожен, поради липса на съгласие, извършен апорт на съсобствения на „Ебонит лайт” ЕООД и Ф.Т.Д. поземлен имот с идентификатор 68134.1890.47 по КККР, одобрени със Заповед РД-1869/14.12.2010г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.София, район Витоша, бул.”Цар Борис ІІІ” І511, целия с площ от 8 366кв.м. (осем хиляди триста шестдесет и шест) кв. м. , с номер по предходен план 506 (петстотин и шест), квартал 7, парцел VI, при съседи по скица No 15513/07.06.2011г. - поземлени имоти с номера 68134.1890.48; 68134.1890.708; 68134.1890.710; 68134.1896.929; 68134.1890.709 в капитала на новоучреденото дружество „Князът” ООД ЕИК *********, като неоснователен.

ОБЯВЯВА на осн. чл. чл. 647, ал. 1, т.6 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №77 вх.Б маг.2 извършен апорт на собствените на „Ебонит лайт” ЕООД 95/100ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1890.47 по КККР, одобрени със Заповед РД-1869/14.12.2010г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.София, район Витоша, бул.”Цар Борис ІІІ” І511, целия с площ от 8 366кв.м. (осем хиляди триста шестдесет и шест) кв. м. , с номер по предходен план 506 (петстотин и шест), квартал 7, парцел VI, при съседи по скица No 15513/07.06.2011г. - поземлени имоти с номера 68134.1890.48; 68134.1890.708; 68134.1890.710; 68134.1896.929; 68134.1890.709 в полза на „Князът” ООД ЕИК *********.

ОСЪЖДА на осн. чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД „Князът“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Веслец“ №37 да върне в масата на несъстоятелността собствените на „Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №77 вх.Б маг.2 на собствените на „Ебонит лайт” ЕООД 95/100ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1890.47 по КККР, одобрени със Заповед РД-1869/14.12.2010г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.София, район Витоша, бул.”Цар Борис ІІІ” І511, целия с площ от 8 366кв.м. (осем хиляди триста шестдесет и шест) кв. м. , с номер по предходен план 506 (петстотин и шест), квартал 7, парцел VI, при съседи по скица No 15513/07.06.2011г. - поземлени имоти с номера 68134.1890.48; 68134.1890.708; 68134.1890.710; 68134.1896.929; 68134.1890.709 в полза на „Князът” ООД ЕИК *********.

ОСЪЖДА Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №77 вх.Б маг.2 и „Князът“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Веслец“ №37 да заплатят по сметка на ОС Кюстендил държавна такса в размер на 21 520лв. /двадесет и една хиляди и петстотин и двадесет лева/.

ОСЪЖДА Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №77 вх.Б маг.2 и „Князът“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Веслец“ №37 да заплатят на синдика на  Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност разноски за адвокатско възнаграждение в размер на  16 670лв. на осн. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: