РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Кюстендил, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520101975 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.
Съдът е сезиран с искова молба с вх. №3360/08.08.2024 г., депозирана от
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
адв. С. М. М. Х. от САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ №81, ет. 8,
ап. 22, против Ю. Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. *******, ул. "*******"
№**, вх. "*", ет. *, ап. *.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр.
д. № 666/2024 г. по описа на КРС, в хода на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 281, 04 лева. Заповедта била
връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило
интереса за ищцовото дружество да установи вземането си по исков път.
Сочи се, че ответникът Ю. Я. К. сключил с оператора, следните
договори: Договор за мобилни услуги от 22.11.2020 г. с предпочетен номер
+***********, с уговорен краен срок на действие до 22.11.2022 г. Към
договора било сключено и допълнително споразумение от 27.11.2020 г. с
абонаментен план Тотал + 44,99 лева, както и Договор за лизинг, съгласно
който абонатът взел на изплащане мобилно устройство
*********************************, посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 5, 59 лева всяка. Абонатът получил предоставеното му
мобилно устройство с отстъпка - за сумата от 134, 16 лева, при стандартна
цена от 449, 90 лева. Освен това страните сключили и Договор за лизинг за
1
базови аксесоари от 27.10.2022 г., съгласно който ответникът получил пакет
аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер
на 2, 22 лева всяка. Правоотношението между страните по сключения договор
за мобилни услуги било подновено със сключването на допълнително
споразумение от 10.02.2022 г.
Посочва се още, че задълженията на абоната за потребените услуги за
периода 24.04.2022 г. до 25.05.2022 г. в общ размер на 281, 04 лева,
представляващи месечни абонаментни такси, били обединени във Фактура
№**********/25.05.2022 г., платима в срок до 09.06.2022 г.
Освен това се твърди, че ответникът не бил заплатил мобилни услуги на
обща стойност – 63, 36 лева, дължими за предходни отчетни периоди, което
ангажирало договорната му отговорност на основание т. 11 от сключените
договори за мобилни услуги, като начислил в издадена крайна фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Съгласно
постигнатата Спогодба между „Теленор“ ЕАД и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани
при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка била в размер на 241, 08 лева, представляваща трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. Горепосочените
суми, както и сумата в размер на 46, 86 лева, дължима по Договор за лизинг,
били обективирани в крайна фактура №**********/25.05.2022 г.
Посочва се, че датата на деактивация на процесния абонамент се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
С оглед изложеното, претендираната от ищеца неустойка в размер на
234, 18 лева, се формирала, както следва:
- 172, 60 лева, представляващи стойността на три месечни абонаментни
такси;
- 61, 58 лева – остатък от неустойка за предоставено за ползване
устройство *********************************, с отстъпка от стандартната
цена, съгласно Раздел II, т. 1 от Допълнително споразумение от 27.10.2020 г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
Договора за лизинг, дължимите месечни вноски за предоставените на абоната
мобилно устройство и аксесоари били обявени за предсрочно изискуеми,
както следва:
- 33, 54 лева, дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020 г., сключен
във връзка с договорен абонамент за номер +***********, по силата на който
абонатът е взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 5, 59 лева всяка. Длъжникът не е заплатил 5 бр.
лизингови вноски на обща стойност 27, 95 лева, дължими за периода от месец
05/2022 г. до месец 09/2022 г., нито е върнал мобилното устройство на
лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, поради
2
което се дължи и допълнителна сума в размер на 5, 59 лева, съгласно чл. 1, ал.
2 от Договора;
- 13, 32 лева, дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020 г., сключен
във връзка с договорен абонамент за номер +***********, по силата на който
абонатът е взел базови аксесоари на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 2, 22 лева всяка. Длъжникът не е заплатил 5 бр.
лизингови вноски на обща стойност 11,10 лева, дължими за периода от месец
05/2022 г. до месец 09/2022 г., нито е върнал мобилното устройство на
лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, поради
което се дължи и допълнителна сума в размер на 2, 22 лева, съгласно чл. 1, ал.
2 от Договора.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде признато за установено спрямо Ю. Я. К., ЕГН **********,
адрес: гр. *******, ул. "*******" №**, вх. "*", ет. *, ап. *, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, в размер на 46 ,86 лева /четиридесет и шест лева
и осемдесет и шест ст./, от които: 33, 54 лева/тридесет и три лева и петдесет и
четири ст./, дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер +***********, по силата на който
абонатът е взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 5, 59 лева всяка; 13, 32 лева /тринадесет лева и
тридесет и две ст./, дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020г., сключен
във връзка с договорен абонамент за номер +***********, по силата на който
абонатът е взел базови аксесоари на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 2,22 лева всяка; 234, 18 лева /двеста тридесет и
четири лева и осемнадесет ст./, неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 10.02.2022 г. за мобилен номер +***********, от
които 172, 60 лева /сто седемдесет и два лева и шестдесет ст./,
представляващи стойността на три месечни абонаментни такси; 61, 58 лева
/шестдесет и един лева и петдесет и осем ст./ остатък от неустойка за
предоставено за ползване устройство
„*********************************“, с отстъпка от стандартната цена,
съгласно Раздел II, т.1 от Допълнително споразумение от 27.10.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2024 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски в заповедното и настоящото
производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор чрез назначения му особен представител, в който сочи, че исковете са
допустими и частично основателни. Не се спори, че страните са се намирали в
облигационно правоотношение по силата на сключения между тях Договор за
мобилни услуги от 22.11.2018 г., както и че са сключили Допълнително
споразумение от 10.02.2022 г. Ответникът признава, че дължи на ищцовото
дружество претендираните лизингови вноски по сключените договори в
размер на 33, 54 лева за полученото мобилно устройство и 13, 32 лева за
3
базови аксесоари. Оспорва се предявеният иск за заплащане на неустойка,
като се излага становище, че за ищеца не е възникнало правото да получи
претендираната сума. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли
претенцията в тази част като неоснователна и недоказана.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. Депозирана е молба с вх. №4646/22.04.2025 г. от пълномощника
му, с която се иска даване ход на делото в отсъствие на представител на
дружеството. Поддържа се исковата молба. Развити са съображения в
подкрепа на исковите претенции. Към молбата е приложен и списък на
разноски по реда на чл. 80 от ГПК. За ответника се явява назначеният му
особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана претенцията за неустойка.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че са се намирали в облигационно правоотношение
по силата на сключения между тях Договор за мобилни услуги от 22.11.2018 г.,
както и че са сключили Допълнително споразумение към него от 10.02.2022 г.
Ответникът признава, че дължи на ищцовото дружество претендираните
лизингови вноски по сключените договори в размер на 33, 54 лева за
полученото мобилно устройство и 13, 32 лева за базови аксесоари.
От представените по настоящото и по ч. гр. д. №666/2024 г. по описа на
КРС, приобщено в настоящото производство, Договор за мобилни услуги №
********* от 22.11.2018 г. и Допълнителни споразумения към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *********** от
16.05.2019 г., 27.10.2020 г. и 10.02.2022 г. е видно, че страните са в
облигационна връзка, по силата на която ответникът имал право да ползва
услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен план.
Приложени са общи условия към цитирания договор. От представените по
делото Договор за лизинг от 27.10.2020 г. и Договор за лизинг на базови
аксесоари от 27.10.2020 г. е видно, че страните са в облигационна връзка, по
силата на която ищецът като лизингодател е предоставил конкретни лизингови
вещи за ползване на ответника като лизингополучател.
За претендираните суми за мобилни услуги са приложени копия от
фактури: Фактура №**********/25.05.2022 г. и Фактура
№**********/25.05.2022 г. Не са ангажирани доказателства за погасяване на
процесните вземания от страна на ответника или връщане на лизинговите
вещи.
Горната фактическа обстановка се възприе на база приобщените
доказателствени материали и представените в настоящото производство
писмени доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
4
По допустимостта:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано
със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че
искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да
се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е
заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази
идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност
между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в
законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и
съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
По основателността:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът признава претенцията, като за пълнота може да се посочи
следното. При така разпределената доказателствена тежест, ищецът не
ангажира доказателства, от които да е видно, че процесните договори за
лизинг на мобилно устройство и за лизинг на базови аксесоари са били
прекратени предсрочно.
Договорът за лизинг съдържа уговорка, че ответникът има право да
придобие собствеността върху предоставеното устройство по силата на
изричен договор за изкупуване, подписан най-малко 10 дни преди изтичане на
срока на договора. В чл. 4 от договорите за лизинг е инкорпориран приемно-
предавателен протокол за устройството/базовите аксесоари, от което се налага
извода, че същите са предадени на ответника на датата на подписване на
договорите във вид, годен за употреба, функциониращи изрядно в
съответствие с договорените технически характеристики, както и
окомплектовани, включително с гаранционна карта към тях. С оглед
изложеното съдът прави извод, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си на лизингодател, като е предоставило за временно ползване
на ответника лизинговите вещи.
Съобразно изложеното в исковата молба, ищецът претендира сума,
представляваща незаплатени лизингови вноски, чиято изискуемост е
настъпила поради изтичане на предвидения в чл. 2 от договорите срок.
Следва да се отбележи, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017
г. по тълк. дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Тези разрешения
следва да намерят приложение и по отношение на обявяването на
предсрочната изискуемост на вноските по настоящите договори за лизинг,
доколкото правната им уредба е сходна с тази по договорите за банков кредит.
5
Същевременно, с оглед чл. 3, ал. 3 от ЗПК разпоредбите на закона се прилагат
и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за
закупуване на стоката - предмет на договора, а такава възможност е
договорена от страните в чл. 1, ал. 2 от процесния договор за лизинг.
Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски, в настоящото производство трябва да се изследва по
отношение на кои от тях е настъпил падежът за плащане и съответно исковете
по чл. 422 от ГПК по повод същите биха се явили основателни. Срокът на
договорите за лизинг е 23 месеца, считано от датата на подписването им,
поради което падежът на последната лизингова вноска по договор за лизинг от
27.10.2020 г. и по договора за лизинг на базови аксесоари от същата дата,
съобразно инкорпорирания в договора погасителен план е настъпил на
27.09.2022 г.
Изложеното налага извод, че падежът на всички вноски и по двата
договора за лизинг е настъпил към датата на приключване на устните
състезания в настоящото производство, дори преди датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2024 г. Следователно
за ответника е възникнало задължението да заплати предвидените в
договорите остатъчни месечни лизингови вноски в претендирания размер на
46 ,86 лева /четиридесет и шест лева и осемдесет и шест ст./, от които: 33, 54
лева/тридесет и три лева и петдесет и четири ст./, дължими по Договор за
лизинг от 27.10.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+***********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5, 59 лева
всяка; 13, 32 лева /тринадесет лева и тридесет и две ст./, дължими по Договор
за лизинг от 27.10.2020г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+***********, по силата на който абонатът е взел базови аксесоари на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,22 лева
всяка. Така предявените искове са основателни и признати от ответника,
поради което следва да бъдат уважени.
При гореустановеното относно основателността на исковете,
основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 15.03.2024 г. до окончателното им погасяване.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са искове за неустойка в размер на 234, 18 лева /двеста
тридесет и четири лева и осемнадесет ст./ за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 10.02.2022 г. за мобилен номер +***********, от
които 172, 60 лева /сто седемдесет и два лева и шестдесет ст./,
представляващи стойността на три месечни абонаментни такси; 61, 58 лева
/шестдесет и един лева и петдесет и осем ст./ остатък от неустойка за
предоставено за ползване устройство
„*********************************“, с отстъпка от стандартната цена,
съгласно Раздел II, т. 1 от Допълнително споразумение от 27.10.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2024 г.,
6
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че неустойката е начислена съгласно т. 11 от договора.
В случая според чл. 19б, б. “в“ от Общите условия на ищеца операторът има
право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен,
когато потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по тези Общи
условия. Така цитираната разпоредба като основание за едностранно
прекратяване на договора с ответника, съдът намира, че следва да се съотнесе
към разпоредбата на чл. 19а от Общите условия, в която разпоредба също се
урежда едностранно прекратяване на срочен или безсрочен договор с
мобилния оператор, но по инициатива на абоната, който има право да направи
това с писмено едномесечно предизвестие до предоставящото
далекосъобщителни услуги дружество.
Това обстоятелство, разгледано и във връзка с липсата на предвиден ред
за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на
потребителя /чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД/, предвидени в специалния закон /Закона за
електронните съобщения/ и договорите между страните, включително Общите
условия, мотивират съда да приеме приложение на разпоредбата на чл. 87, ал.
1 от ЗЗД - че двустранният договор следва да бъде развален /т. е. прекратен/ с
едностранно волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма
/тъй като процесните договори са сключени в писмена форма/, че след
изтичането на срока ще прекрати договора.
От разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД става ясно, че предупреждението,
че договорът ще бъде развален следва да е ясно и недвусмислено заявено, в
писмена форма и достигнало до ответника. В случая ищецът изобщо не
твърди да е отправял писмено предизвестие до ответника. Съгласно
разпоредба на чл. 31а от Общите условия, според която норма дружеството се
задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратко тестово
съобщение - смс, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор,
писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за
контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др./ да информира абоната, че ще
предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети
лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. Информацията
по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на
претендираните парични вземания, за основанието, от което произтичат, както
и за третото лице, което ще събира вземането.
Тази формулировка е ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл.
20 от ЗЗД, поради което от нея буквално следва, че едва след като ответникът
не плати доброволно задълженията, посочени в поканата в дадения му срок,
ищецът ще пристъпи към описаните по-горе действия - ще прекрати договора
и ще начисли неустойка. На основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД това последващо
прекратяване обаче следва да стане с ново волеизявление на ищеца до
ответника. Данни или дори твърдения, че това е станало до подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК по делото няма.
7
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати договорите поради виновно неизпълнение
на ответника на задълженията му да заплати вземанията по процесните
фактури, поради което не е възникнало правото му да получи уговорените в
договора неустойки в размер на 172, 60 лева и 61, 58 лева.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се
явява основателна, съобразно уважената част от исковете. По делото ищецът е
доказал извършването на разноски в исковото производство в общ размер на
1 055, 00 лв. по представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК - за държавна
такса, възнаграждение за особен представител на ответника, възнаграждение
за процесуалния представител на ищцовото дружество, както и 505, 00 лв. в
заповедното производство – по ч. гр. д. № 666/2024 г. по описа на КРС,
сторени за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.
С оглед уважената част от исковите претенции, то съдът ще осъди
ответника да плати на ищеца сума в размер на 175, 87 лв. – разноски в
исковото производство, както и 84, 18 лв. – разноски в заповедното
производство. Разноски в полза на ответника не се следват, тъй като същият
не е сторил такива, представляван е от особен представител.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.
Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. *******, ул. "*******" №**, вх. "*", ет. *,
ап. *, дължи и следва да плати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, сума в размер на 46, 86 лева /четиридесет и шест лева и осемдесет
и шест ст./, от които: 33, 54 лева/ тридесет и три лева и петдесет и четири ст./,
дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +***********, по силата на който абонатът е
взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 5, 59 лева всяка; 13, 32 лева /тринадесет лева и тридесет и
две ст./, дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер + ***********, по силата на който абонатът е
взел базови аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 2, 22 лева всяка, ведно със законната лихва върху тези
суми от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.03.2024 г., до
окончателното изплащането на задължението, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 666/2024 г. по
8
описа на Районен съд – Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД/, представлявано от М. С. и Д. К. К. за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю. Я. К., ЕГН
**********, адрес: гр. *******, ул. "*******" №**, вх. "*", ет. *, ап. *, дължи
и следва да плати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, сума в
размер на 234, 18 лева /двеста тридесет и четири лева и осемнадесет ст./,
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 10.02.2022
г. за мобилен номер +***********, от които 172, 60 лева /сто седемдесет и два
лева и шестдесет ст./, представляващи стойността на три месечни
абонаментни такси; 61, 58 лева /шестдесет и един лева и петдесет и осем ст./
остатък от неустойка за предоставено за ползване устройство
„*********************************“, с отстъпка от стандартната цена,
съгласно Раздел II, т.1 от Допълнително споразумение от 27.10.2020 г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.03.2024 г. до окончателното
изплащането на задължението, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 666/2024 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю. Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. *******, ул. "*******"
№**, вх. "*", ет. *, ап. *, да плати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К., сума в
размер на 175, 87 лв. /сто седемдесет и пет лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство и сума в
размер на 84, 18 лв. /осемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ -
разноски по ч. гр. д. № 666/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил,
съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9