М О Т И В И

 

към Присъда № 260022 от 24.09.2020 год. по НОХД № 342/2020 год. на СлРС

изготвени на 28.09.2020 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия К.Б.М. за престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като го  счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанията на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК и да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият К.Б.М. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено наказание „Пробация”.

Адв. Б. *** – служебен защитник на подсъдимия М., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимия М. наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, а именно „Пробация” със съответните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К.Б.М. е непълнолетен към датата на извършване на деянието, с начално образование, не женен, не учи, не работи, неосъждан.

Подс. К.Б.М. и свид. А.К.С., се запознали през пролетта на 2017 год. в VI-то СОУ в гр. Сливен, където били ученици в 7-ми клас. Харесали се и започнали да излизат. През м. март 2017 год., една вечер, след учебните занятия, подсъдимият предложил на свид. С. да правят секс и тя се съгласила. Сексуалният контакт се осъществил между гаражите в близост до VI-то СОУ, като и двамата имали за пръв път интимни отношения. Към този момент свид. С. била на 13 години, а подсъдимият - на 14 години. Последният бил наясно, че свид. С. е 1 година по-малка от него, т.е. че е малолетна. Няколко дни след това подсъдимият съобщил на родителите си, че има приятелка, с която е правил секс и искал да заживеят заедно. Родителите на подсъдимия отишли в дома на свид. С., за да я поискат за жена на сина си. Родителите на свид. С. не били съгласни, тъй като била малолетна, но като разбрали, че вече не е девствена, склонили и същата вечер свид. С. се преместила да живее в дома на подсъдимия.

В началото на м. август 2017 год. свид. С. забременяла, а на 25.10.2017 год. бил организиран и официален годеж. На 07.05.2018 год. свид. С. родила първия си син (Б.), а през м. януари 2020 год. - втори син (К.) от подс. М.. Двете деца не били припознати от биологичния им баща, но същият не оспорва бащинството си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372, ал.4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К.Б.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от м.март 2017 год. до 24.10.2017 год., в гр. Сливен, макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - А.К.С., ЕГН **********, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.

Подсъдимият К.Б.М. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, но с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което му е позволявало да разбират свойството и значението на деянието си и да може да ръководи постъпките си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено развитие или да е страдал със заболяване, което да не му е позволявало от интелектуална страна да не осъзнава извършеното.

Безспорно е установено, че извършеното от подсъдимия М. престъпление е в условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, са извършени от подс. М. през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени съдействието на подс. М. на досъдебното производство, добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия К.Б.М., съдът редуцира предвиденото в чл. 151, ал. 1 от НК наказание съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимия при определяне на наказанието му. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно: наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от шест месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: