№ 86
гр. Бургас, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20232120204964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Б***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *********** представлявано от изпълнителния директор Р.З. и прокуриста Б.М.
срещу Наказателно постановление № 76/06.11.2023 г. издадено от Началник на ГПУ-Летище
Бургас към РДГП-АЕРОГАРИ при ГДГП-МВР гр. София, с което за нарушение на чл. 20, ал.
1, т. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на основание чл. 51 от ЗЧРБ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 (четири хиляди) лева. Иска се отмяна
на обжалваното НП, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В открито съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
представител не се явява.
За административно-наказващия орган – Началник на ГПУ-Летище Бургас към РДГП-
АЕРОГАРИ при ГДГП-МВР гр. София, редовно призован, представител не се явява. В
молба се излагат доводи за законосъобразност на обжалваното НП и се претендират
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като НП е връчено на 16.11.2023 г., а жалбата е депозирана пред АНО на 30.11.2023 г. по
куриер. Подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
1
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 28.08.2023 г., около 17,54 ч. при извършване на гранична проверка на ГКПП-
Аерогара Бургас, за влизане в Република България на пътниците, пристигащи с полет № ***
от Е, е установено, че превозвачът Авиокомпания „Е“, след като е длъжен да провери
документите за пътуване преди да превози *** гражданка В, родена на *** г., паспорт №
******, издаден на ***** г. от Р., валиден до *** г., с положена в паспорта Шенген виза тип
„С“ MULT с № ****, издадена от ****., с разрешен срок на пребиваване 90 дни, но визата не
е била използвана за влизане в държава от Шенгенското пространство, с което не отговаря
на т. 2, б. „а“ от Решение № 284/12.04.2023 г., я е транспортирал до Р България без
наличието на валидна виза за Р България, каквато се изисква съгласно Регламент (ЕС)
2018/1806 или валиден документ, отговарящ на Решение № 284/12.04.2023 г. на МС, като е
издал превозни документи – билет и бордна карта, поради което *** гражданка не
отговаряла на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 6 от Регламент ЕС/2016/399 и не е била допусната за
влизане в страната.
Изготвена била и докладна от св. В. Д. и бил връчен отказ за влизане в страната на ***
гражданка В.
На 30.09.2023 г., свидетелката В. Д. съставила на дружеството-превозвач Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 76 от същата дата, за това, че на
28.08.2023 г. дружеството е превозило пътник, неотговарящ на условията за влизане в
страната, без наличие на валидна виза или разрешително за пребиваване и не отговарящо на
чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, във връзка с Решение на МС № 284/12.04.2023 г., на Регламент (ЕО)
2018/1806 и на чл. 6 от Регламент ЕС/2016/399, поради което не е била допусната в
Република България. Така описаното деяние било квалифицирано като нарушение на чл. 20,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Актът бил връчен на упълномощен деловодител на
дружеството А.Т. на 06.10.2023 г.
На 06.11.2023г. административнонаказващият орган издал обжалваното НП, в което
пресъздал фактическата обстановка, описана в акта, като за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1
вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, наложил на дружеството-жалбоподател на основание чл. 51
от ЗЧРБ глоба в размер на 4 000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателствени материали по АНП. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката В. Д.. Показанията й са непротиворечиви и последователни, като се подкрепят
и от останалия писмен доказателствен материал, поради което и съдът им дава вяра изцяло.
Фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а актът е
съставен от компетентен орган, видно от приобщената по делото Заповед № 8121з-
378/06.04.2020 г. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.
2
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Въпреки това,
съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в
налагане на административно наказание ГЛОБА на ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН, за административни нарушения могат да се
предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено порицание, глоба и
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В
Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВАС се посочва, че тези
наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като, за да бъде
определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено
виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица – чл. 24 и 26 от
ЗАНН. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените
в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския
съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за
административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта
“Административно-наказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”,
която е след глава втора “Административни нарушения и наказания”. Законодателят прави
ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни
институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни
нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания,
визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които
административно-наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и
юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация.
Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва
механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на
еднолични търговци. По отношение на юридическите лица и еднолични търговци
налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административно-наказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се
носи само от физически лица. Разликата между наказанието “глоба” за физическите лица и
“имуществената санкция” за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до
субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското
законодателство изключва наказателна и/или административно-наказателна отговорност за
юридическите лица, отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна,
безвиновна отговорност.
Съгласно Решение № 326/26.02.2016 г. на АдмС-Бургас по дело № 2427/2015 г., следва
да се прави същностна разлика между "глоба" и "имуществена санкция", въпреки че и двете
3
касаят парично задължение на субекта на отговорността или парично вземане от страна на
държавата. С налагането на „глоба“ на юридическото лице е допуснато съществено
нарушение на закона. Липсата на правилно посочена по вид санкция винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, доколкото е недопустимо по тълкувателен път да се
извлича волята на наказващия орган относно характера и конкретния вид на наложената
санкция за сочено в НП нарушение (Решение № 1916/17.11.2011 г. на АдмС – Пловдив по
дело № 2290/2011 г.). Следователно незаконосъобразно е ангажирането на
административно-наказателната отговорност на юридическото лице, в това му качество,
чрез налагане на "глоба". Налагайки на жалбоподателя именно тази административна
санкция, АНО е допуснал, при издаване на НП съществено нарушение, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на същото.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 76/06.11.2023 г., издадено от Началник на
ГПУ – Летище Бургас към РДГП – АЕРОГАРИ при ГДГП – МВР – София, с което на „Б***“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *********** представлявано от
изпълнителния директор Р.З. и прокуриста Б.М., за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на основание чл. 51 от ЗЧРБ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 4 000 (четири хиляди) лева
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4