Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 03.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1127 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
искове с правно основание чл. 95б ал. 1 т. 1 от Закона за авторското право и сродните му
право (ЗАПСП), чл. 95б ал. 1 т. 6 ЗАПСП
и чл. 95 ал. 1 ЗАПСП.
Ищците И.Б.Р.-Л. и Д.Б.Р. твърдят да са наследници на Б.Р.– автор на неразгласено произведение на литературата, посветено на еротиката в рисунките на художника С.В.. Твърдят ответникът „Л.2.“ ЕООД за периода 12.04. до 29.04.2018 г. в гр. София да е реализирал проект „Отвъд пуритаринизма: скритите рисунки от архива на С.В. през погледа на Б.Р.“. Съставен е сборник, съдържащ литературното произведение, възпроизведено и показвано под наименование „Фрагменти от спомени за „секретното творчество“ на С.В. в ръкописите на Б.Р.“. Поддържат теза, че правото на наследниците е неделимо, а ищците не са давали съгласие и не са упълномощавали никого за разгласяване на литературното произведение. Иска се да бъде признато за установено, че е нарушено наследственото им авторско право.
Ищците претендират и разгласяване на решението за сметка на ответника във вестник „Труд“ и вестник „Сега“, както и в определен от съда часови пояс на Българска национална телевизия.
Ищцата И.Б.Р.-Л.
твърди години наред да полага усилия за утвърждаване и съхраняване творчеството
на покойния им баща Твърди при разгласяването да е пренебрегната волята й,
лишавайки я от възможност да прецени дали да бъде огласено произведението,
съответно начина по който това да стане, за да не бъдат накърнени очакванията,
нагласите и критериите на публиката спрямо Б.Р.като автор. Негативни емоции
били породени и от обстоятелството, че ответникът използвал произведението с
цел извличане на печалба и получаване на държавно финансиране, както и невярно
отразеното, че наследниците са дали съгласието си за издаване на каталога.
Претендира обезщетение за неимуществените вреди в размер на 2000 лв. Претендира се и законна лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата.
Ищцата Д.Б.Р.
твърди също да полага усилия за утвърждаване и съхраняване творчеството на
покойния й баща като името й винаги било свързвано с неговото творчество. Също
твърди при разгласяването да е пренебрегната волята й, лишавайки я от
възможност да прецени дали да бъде огласено произведението, съответно начина по
който това да стане, за да не бъдат накърнени очакванията, нагласите и
критериите на публиката спрямо Б.Р.като автор. Негативни емоции били породени и
от обстоятелството, че ответникът използвал произведението с цел извличане на
печалба и получаване на държавно финансиране, както и невярно отразеното, че
наследниците са дали съгласието си за издаване на каталога. Претендира
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 2000 лв. Претендира се и законна лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата.
В отговор по
исковата молба от името на ответника се сочи, че С. З. Р., действала като
представител на всички наследници на Б.Р.му е предоставено изключителното право
да ползва текстовете, включени в рамките на проекта „Еротиката на В. през
погледа на Б.Р.“. При тези
обстоятелства счита претенциите за неонсователни като счита, че ищците следва
да изяснят и изгладят отношенията си с останалите наследници на авторските
права върху творчеството на Б.Р..
В съдебно заседание
процесуалните представители на ищците – адв. К. и адв. А. от САК, поддържат
предявените искове. Наведени са доводи в писмени бележки.
Ответникът не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на
спора.
Съдът като обсъди наведените в процеса
доводи с оглед събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът
намира следното:
По делото не се спори, а
и доказателствата позволяват извод, че след смъртта си на 08.06.2007 г. Б.Н.Р.оставил
за наследници С. З. Р. - съпруга, ищците и още една дъщеря.
Отпредставения договор за
отстъпване на право на ползване на произведение, неоспорен с оглед
автентичността на документа, се установява писмено изразено съгласие, че С. З. Р.,
представила се като наследник и представител на всички наследници на Б.Р.,
отстъпва на „Л.-16“ ЕООД право за използване текстове на Б.Р.за проекта
„Еротиката на В. през погледа на Б.Р.“.
Няма спор също така, а и доказателствата
позволяват извод, че при реализацията на проект „Отвъд пуританизма: скритите
рисунки от архива на С.В. през погледа на Б.Р.“, по програма „Културна програма
за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“,
подпомогнат финансово от Национален фонд „Култура“ със сумата 8 000 лв.,
ответникът е издал сборник, наименован „Еротиката на С.В. през погледа на Б.Р.“,
съдържащ авторски текст на наследодателя на ищците, обособен под наименованието
„Фрагменти от спомени за секретно творчество“ на С.В. в ръкописите на Б.Р.. В
изданието е указано изрично, че малки части от спомените са подготвени за
списание „Бохеми“, а ръкописът, който е отпечатан с незначителни съкращения, се
пази от наследниците на Б.Р.. В изданието е изразена благодарност на цитат: Наследниците на Б.Р., които дадоха
авторските права за издаването на каталога.
Изложбата е представена в
галерия „В.Е.“ – филиал на Софийска градска художествена галерия през периода
12.04.2018 г. – 29.04.2018 г., като заедно с рисунките е показано и посоченото
произведение.
Не се спори и че откъси
от материала са публикувани на електронна страница с адрес https://impressio.dir.bg/atelie*erotikata-na******pogleda-na-**** при съдържанието, онагледено на л. 113-122 от делото.
От разпита на свид. Б.-К.се
установява, че през пролетта на април ищцата И.Р.-Л. й се обадила по телефона.
Звучала много ядосана и разстроена. Като причина за това си състояние споделила
случайно видян калог, съдържащ текст на нейния баща. Тъй като ищцата се и от
болки в главата, свидетелката я посетила. Там видяла каталога. Свидетелката
споделила, че намира това за много хубаво, но ищцата й отвърнала, че не е,
защото никой не ги е питал, а и понеже текстът излиза за първи път, вероятно
баща й не е искал да излезе. Свидетелката сочи, че ищцата Р.-Л. професионално е
свързана с творчеството на Б.Р.. Свидетелката видяла същия ден и ищцата Р.,
която изглеждала като съкрушена и само повтаряла „татко нямаше да позволи,
нямаше да позволи такова нещо“Ищците отказвали съгласие за публикуване на
произведения на баща им, защото ме пазят авторитета и името като на техен
роднина и интелектуалец. Ищците се възмутили и защото са взели пари по
европейски проект и са им благодарили без дори да са ги попитали.
Свидетелката М. също
видяла показан й от Д.Р. каталог за изложбата, подарен й от издателите. Тя
споделила с нея, че се чувства дълбоко засегната и ограбена, защото са се
възползвали без нейно знание и знанието на сестрай И. от творчеството на баща
им. Ищцата споделила, че и дълбоко засегната, възмутена от фона, на който е
изложен текстът – по стените на галерията до картини на голи жени.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 95б
ал. 1 т. 1 ЗАПСП
Законът свързва
материализирания в резултат на творческа дейност продукт на изкуството с
изключително право на неговия създател да определи начина и условията за
използването му. Реализацията на така утвърденото право се обезпечава
посредством задължението на всички останали правни субекти да зачитат
авторството като се въздържат от действия, включени в обхвата на правото без да
са били предварително и изрично овластени да използват произведението.
Пренебрегването на това задължение съставлява нарушение.
Съгласно чл. 15 ал. 1 т.
1 ЗАПСП изключително право на автора е да реши дали създаденото от него
произведение може да бъде разгласено като определи времето, мястото и начина,
по който това да стане (литературното произведение, не попада ред нормативно
утвърдените изключения от това правило). Дефинитивната норма на § 2 т.1 от
ДРЗАПСП определя разгласяване на авторското произведение като довеждането му до
знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по които
това е станало. По силата на чл. чл. 17 ЗАПСП неимуществените авторски права
досежно литературно произведение се упражняват от наследниците. Неимущественото
право по чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗАПСП е наследимо и неделимо. По делото не се
установява приживе Б.Р.да се е разпоредил с правото си, а напротив, изявлението
на С. Р., че действа от името на всички наследници, еднозначно ги легитимира
като правоимащи. Ето защо правото на преценка дали произведението да бъде
разгласено принадлежи на всички наследници.
Възпроизведените в случая
части от ръковиписи на Б.Р.отразяват логически последователен писмено
обективиран авторски текст, отразяващ собствената интерпретация на автора по
писмено представената тема. Тези белези определят ръкописите като резултат от
творческа дейност в сферата на литературата по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 1 ЗАПСП. Ето защо и налице е годен обект за защита със средствата на авторското
право.
По делото не се спори, а
и доказателствата позволяват извод, че ответникът е свел до знанието на
неограничен кръг от хора литературното произведение, чийто автор е
наследодателят на ищците. Съгласно чл. 16 изр. второ ЗАПСП отчуждаването на авторското
право следва да стане с писмено изразено съгласие. Надлежното разпореждане с
неделимо право предполага съгласие от всички съпритежатели на правото. Никой от
съпритежателите му не може да обвърже останалите. Изявлението на един от тях,
че представлява останалите не е достатъчно, за да ги ангажира. Предписаната от
закона писмена форма за сделка с предмет разпореждане с авторско право определя
като безусловно необходимо и писмено удостоверяване на представителната му
власт спрямо неучастващите по договора. Поради тази причина не ищците следва да изяснят и изгладят отношенията си с
останалите наследници на авторските права, към каквото апелира ответникът,
а той е бил длъжен да се въздържи от разгласяване на произведението преди да се
увери, че разполага с писмено съгласие от всеки наследник или писмено
пълномощно, изходящо от всички наследници, неучастващи при сключване на
договора. Въпреки указаната доказателствена тежест на ответника, той не доказа
по делото дадено съгласие от страна на изщите за разгласяване на произведението.
Ето защо налице е нарушение на авторското право по смисъла на чл. 95б ал. 1 т.
1 вр. чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗАПСП и така предявения иск следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 95б
ал. 1 т. 6 ЗАПСП
При установения изход от
спора досежно факта на нарушение основателен се явява и така предявения иск. Законът
не предписва изисквания към реда за разпространението на изданието, а
единствено за неговата периодичност. При тези съображения съдът намира, че
промяната в периодичността на печатното издание на вестник „Сега“ от ежедневник
в седмичник, не е пречка за изпълнение предписанието на закона. Съдът не намира
причина да пренебрегне предпочитанието на ищците огласяването да стане чрез
този участник на медийнийния пазар. Според публично известните данни на
изискванията отговаря и предложения вестник „Труд“.
Съобразено с критериите
се явява и посоченият телевизионен оператор – Българска национална телевизия. С
оглед тематиката на произведението съдът приема за подходящ часовия диапазон 20:00-22:30
ч.
По иска с правно основание чл. 95 ЗАПСП
Законът ангажира
отговорността на нарушителя да възмезди автора за претърпените вреди от
нарушението като регламентира и механизъм за определяне размера на
обезщетението. Освен типичната за обезщетението възмездителна функция,
обуславяща отстраняване на причинена вреда за автора, нормата на чл. 95 ал. 4 ЗАПСП изрично придава на обезщетението и санкционна функция. Следователно
справедливото обезщетение следва да отчита както непосредствения интерес за
титуляра на вавторското право да получи възнаграждението си, така и обществения
интерес от безусловно зачитане на авторското право.
По делото се установява,
че за реализацията на проекта получил е получил доход в размер на 8000 лв. Установява
се обаче, че проектът включва различни по естеството си произведения. Не се
установяват и направените разходи, доколкото меродавно за остойностяване на
обезщетението е реализираният приход в резултат на неправомерното използване на
чуждо произведение. Това определя като неприложим в случая показателят за
приход от нарушението.
Показанията на
свидетелите Б.-К.и М. описват поведение, обективно обяснимо с преживяни от
ищците негативни емоции. По изричен текст на закона и при нарушение на
авторското право приложение намира общата граница на отговорността за обезвреда
– пряка и непосредствена връзка между неправомерното поведение и причинената
вреда (чл. 95 ал. 2 ЗАПСП). В този смисъл субективните преживявания у ищците
придобиват меродавност доколкото отразяват типични за нарушението негативни
преживявания. Пренебрегването на утвърдената от закона изключителна възможност
за титуляра на авторското право да прецени дали, кога и по какъв начин да бъде
огласено произведението обосновава негативно преживяване, подлежащо на обезвреда.
В тази насока фактът, че ищците не са били питани преди разгласяване на
произведението определя възмущението им като пряка и непосредствена последица
от нарушението. Съдът обаче не намира основание да третира огласената
благодарност за утежняващо негативните им преживявания. Неправилната преценка,
довела до нарушението, не омаловажава дължимото от ответника и отдадено в
случая признание на правата на наследниците.
Споделеното със
свидетелите и отстоявано в процеса притеснение у ищците за оказано неблагоприятно
въздействие върху публичния образ на наследодателя им обосновава негативно емоционално
преживяване. Самото право наследниците да разгласят творчески продукт на
наследодателя им изключва предвидено със закон очакване да го задържат в тайна.
Дори напротив, самият закон определя авторското право като срочно – чл. 27 ал.
1 ЗАПСП. след изтичане на срока на закрила общественият интерес от използване
на създаденото и съхранено произведение надделява. Проявеният интерес към
творението и последващото разгласяване сочи на осъзната социална потребност,
придаваща му обществено значение. Следователно произведението като обект на
правото обосновава специфично правоотношение, еднозначно разграничено от
основаното на родствена или друга емоционално натоварената връзка с автора на
произведението. По тези съображения настоящият състав счита, че
причинно-следствената връзка между нарушението и разумно обоснованото
притеснение на ищците се явява опосредена от особената връзка с автора на
произведението. Това е пречка произтеклите от притеснението негативни
преживявания да бъдат счетени за меродавни при определяне размера на
справедливото обезщетение.
Дори хипотетично да се
приеме, че правото на преценка дали, кога и как да бъде разгласено
произведението е средство за предотвратяване на негативни последици върху
неговия автор, не се твърди, а и не се установява такива да са настъпили. Това
придава на притесненията на ищците субективизъм, изключващ очертаната граница
на отговорността за обезвреда – обективно настъпили неимуществени вреди.
При отчитане размера на
обезщетението следва да бъдат взети предвид начините за разгласяването му. По
делото не се спори, че това е станало при твърдяните обстоятелства – както чрез
нарочен каталог, така и чрез визуализацията му на самата изложба. Същевременно
обаче, при все, че не легитимира ответника да използва произведението, даденото
съгласие макар и от един от наследниците не позволява приравняване на случая
към типичните за неразрешено разгласяване. Предвид и придения санкционен характер
на обезщетението за нарушено авторско право на част от наследниците съдът
приема за справедливо обезщетение в размер на 3 000 лв.
За разлика от неделимото
неимуществено право наследниците да определят дали, кога и как да бъде
разгласено авторско произведение на наследодателя им, на общо основание
имущественото право на обезщетение е делимо – арг. от чл. 8 ал. 4 ЗАПСП,
регламентираща случая на съпритежание. Вземането, произтичащо от нарушението на
авторските права, легитимира всеки от съпритежателите да претендира и получи
съответна част от възнаграждението. Следователно всеки от съпритежателите на
собствено основание има право да търси обезщетение, на което право съответства
пречката някой или част от тях да получат цялото обезщетение. Същевременно понеже
обезщетението произтича от естеството на нарушението на правата няма основание
неговият размер да зависи от броя на съавторите, съответно на съпритежателите
на авторското право. Нарушителят дължи нито повече, нито по-малко от размера на
обезщетението, съответстващ на извършеното нарушение. Къй като наследственото
правоприемство изключва личния принос към създаване на произведението, по по
аргумент от по-силното основание следва да намери приложение нармата на чл. 8
ал. 4 изр. второ ЗАПСП, придобиващо ефекта на фикциа, доколкото правилото за
опровергаване но придположението в случая е неприложимо.
От доказателствата по
делото се налага извод, че е нарушено авторското право на трима от наследниците
на Б.Р.– ищците и по-голямата им сестра. Ето защо и всяка от ищците се
легитимира като правоимаща за обезщетение от по 1000 лв., до която сума така
предявените искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълния предявен
размер – отхвърлени. Както няма причина ответникът да бъде държан отговорен
спрямо съпритежателя, дал изрично и писмено съгласието си, така и ищците не са
легитимирани да упражнят и самостоятелното право на тяхната сестра.
По искането с правно основание чл. 86 ЗЗД,
предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон
утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи както
основанието, така и съдържанието на спорното право, включващо при паричното
вземане размер и валута на платежното средство. Предвид акцесорния характер на
вземането за лихва и нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД, повеляваща
погасяване на забавено лихвоносно плащане ведно с обезщетение за закъснението,
преценката понастоящем е ограничена до основанието на вземането.
Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД
неизпълненото в срок порично задължение поражда отговорност за обезвреда при
утвърден механизъм за остойностяване на обезщетението. Тъй като нарушението на
авторското право се изразява в пренебрегнато общо правило зо поведение,
причинените вреди придобиват деликтен характер. Ето защо и с оглед нормата на
чл. 84 ал. 3 ЗЗД – ответникът се смята в забава без да е необходима забава.
Това правило е израз на очакването нарушилия общо правило за поведение
своевременно да предприеме адекватни действия за идентифициране на причинената
вреда и отстраняването й. Бездействието му в тази насока го ангажира да заплати
обезщетение ведно със законната лихва. Тъй като вредата е причинена преди
предявяване на исковата молба, а вземането не е погасено нито до този момент,
нито към датата на приключване на устните състезания, установените парични
задължения са лихвоносни от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на главницата, определящо и пределния момент за формиране на
самостоятелното от правна гледна точка вземане.
По разноските
Отговорността за разноски
в съдебния процес почива на правилото, че който необосновано от правна гледна
точка е станал причина да бъдат направени разноски в съдебно производство,
дължи да ги възстанови. При установения изход от спора, утвърждаващ
поддържаната от ищците теза по спора, направените и доказани в процеса разноски
– заплатена държавна такса съобразно уважената част от искове следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Установява се, че сумата е внесена от ищцата Р.-Л.,
поради което и подлежащата на възстановяване сума следва да бъде присъдена на
нея.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 95б ал. 1 т. 1 вр. чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗАПСП извършено от „Л.-2016“
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** – завод
„Електроника“, производствен корпус, партер спрямо И.Б.Р.-Л. и Д.Б.Р.
в качеството им на наследници на Б.Р.нарушение чрез разгласяване без тяхното
съгласие на литературно произведение „Фрагменти от спомени за „секретното
творчество“ на С.В. в ръкописите на Б.Р.“, осъществено при реализация на проект
„Отвъд пуританизма: скритите рисунки от архиа на С.В. през погледа на Б.Р.“
посредством включването му в каталог, издаден в 1000 екземпляра през месец
април 2018 г. и представено в изложба, осъществена в Художествена галерия „В.Е.“
през периода 12.04.2018 г. – 29.04.2018 г.
. ОСЪЖДА на
основание чл. 95б ал. 1 т. 6 ЗАПСП
„Л.-2016“
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** – завод
„Електроника“, производствен корпус, партер да разгласи за своя сметка
диспозитива на решението във вестниците „Труд“ и „Сега“ и чрез Българска
национална телевизия в часовия диапазон 20:00 ч. – 22:30 ч.
ОСЪЖДА „Л.-2016“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:*** – завод „Електроника“, производствен корпус,
партер, да заплати на И.Б.Р.-Л. с адрес *** както следва:
1.
на основание чл. 95 ЗАПСП сумата 1000,00 лева – обезщетение за разгласено
без съгласието й в качеството на наследник на Б.Р.на литературно произведение „Фрагменти
от спомени за „секретното творчество“ на С.В. в ръкописите на Б.Р.“,
осъществено при реализация на проект „Отвъд пуританизма: скритите рисунки от
архиа на С.В. през погледа на Б.Р.“ чрез включването му в каталог, издаден в
1000 екземпляра през месец април 2018 г. и представено в изложбат осъществена в
Художествена галерия „В.Е.“ през периода 12.04.2018 г. – 29.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата на основание чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 214 ал. 2 г. считано от
18.06.2019 г. до пълното погасяване на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1000 лв. – разлика до пълния предявен
размер.
2.
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК – сумата
277,85 лева – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Л.-2016“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:*** – завод „Електроника“, производствен корпус,
партер, да заплати на Д.Б.Р. с адрес *** на основание чл. 95 ЗАПСП сумата 1000,00 лева – обезщетение за разгласено
без съгласието й в качеството на наследник на Б.Р.на литературно произведение
„Фрагменти от спомени за „секретното творчество“ на С.В. в ръкописите на Б.Р.“,
осъществено при реализация на проект „Отвъд пуританизма: скритите рисунки от
архиа на С.В. през погледа на Б.Р.“ чрез включването му в каталог, издаден в
1000 екземпляра през месец април 2018 г. и представено в изложба, осъществена в
Художествена галерия „В.Е.“ през периода 12.04.2018 г. – 29.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата на основание чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 214 ал. 2 г. считано от
18.06.2019 г. до пълното погасяване на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1000 лв. – разлика до пълния предявен
размер.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия: