РЕШЕНИЕ
№ 1165
гр. Бургас, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120102306 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп” АД против М. Г. С. частичен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 000 лв. - част от сумата от 21 354,61 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице за нанесените му
от ответника имуществени вреди, сумата от 190,84 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата от 1 000 лв., дължима за периода от датата на плащане на обезщетението -
17.05.2019 г. до предявяването на иска, законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че на 02.06.2018 г., около 21,10 ч., в к.к. „С*******“, пред хотел
„С********“ ответникът е нанесъл материални щети на лек автомобил „М*****“ с рег. №
************ чрез изстрели с огнестрелно оръжие, като са били увредени облицовка на
облегалка на предна дясна седалка, подглавник на предна дясна седалка, предпазен колан
преден десен, тапицерията на средна дясна колона, предпазен колан преден ляв, тапицерия
на предна лява седалка, тапицерия на предна лява облегалка, задна кора на предна лява
облегалка, облицовка на под купе, тапицерия на таван, тапицерия на средна лява колона,
щора шибидах, тапицерия на задна дясна врата горна част, щора на задна дясна врата - щети
на обща стойност 21 354,61 лв., като същите са подробно описани в Опис на претенция №
50-03000-02488/18/14.08.2018 г. на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, извършен на
19.10.2018 г., както и във фактура № *********/********* г. на „Силвър стар ритейл“ ЕАД.
Твърди се също така, че горепосочените увреждания са причинени от ответника при
1
извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1 от НК, за което той е признат за виновен с
влязла в сила присъда на БОС, като след извършването му той е напуснал
местопрестъплението. На следващо място се твърди, че увреденото МПС е било
застраховано по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по полица № *************,
сключен между ищеца и собственика на автомобила „Райфайзен лизинг България“ ЕООД,
като ищецът е изплатил застрахователно обезщетение за уврежданията в размер на 21 354,61
лв. и с плащането му е встъпил в правата на увреденото лице против причинителя на
вредите до размера на платеното обезщетение, но до момента сумата не е възстановена. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска,
ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, като същият е
допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор, не е
изразил становище по иска и не е направил доказателствени искания. Същият не се явява
лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, редовно призован, като
липсва и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства
(Договор за застраховка Булстрад Каско Стандарт от 08.01.2018 г., заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение от 14.08.2018 г., опис на претенция от 16.08.2018 г., опис на
претенция от 13.09.2018 г., опис на претенция от 19.10.2018 г., възлагателно писмо от
27.08.2018 г., калкулация - ремонт от 13.09.2018 г., калкулация - ремонт от 19.10.2018 г.,
фактура № **********/25.03.2019 г., приемо-предавателен протокол от 12.04.2019 г., доклад
по щета от 13.05.2019 г., преводно нареждане от 17.05.2019 г., Присъда № 273/17.09.2019 г.
по НОХД № 750/2019 г. по описа на ОС-Бургас, Решение № 32/13.04.2020 г. по ВНОХД №
15/2020 г. по описа на АС-Бургас и Решение № 15/03.02.2021 г. по н.д. № 656/2020 г. по
описа на ВКС, I НО) може да се направи обоснован извод, че на 02.06.2018 г. в к.к.
„С*******“ ответникът С. е нанесъл материални щети на лек автомобил „М*******“ с рег.
№ *********** чрез изстрели с огнестрелно оръжие, при които са били увредени описаните
в исковата молба детайли от автомобила, като за нанесените увреждания ищцовото
дружество е изплатило на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 21
354,61 лв.
Предвид така представените доказателства, съдът намира, че в случая може да се
направи обоснован извод за вероятна основателност на предявения частичен главен иск.
Предвид липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимата
главница, вероятно основателни са и акцесорният иск за заплащане на претендираната
мораторна лихва, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
2
С оглед горните изводи на съда за вероятна основателност на предявените искове и
тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил лично в
съдебно заседание и не е изпратил процесуален представител, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като ответникът е бил уведомен за последиците
от непредставянето на отговор и неявяването му по делото, съдът намира, че в случая са
налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по делото, с което искът следва да бъде уважен изцяло, без решението да се
мотивира по същество.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото в
общ размер от 315,26 лв., от които 100 лв. – държавна такса и 215,26 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, от гр. Б******, бул. ************, да заплати
на „Булстрад Виена Иншурънс груп”” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С*****, р-н Т************, представлявано от И. И. Г. и П. А. Ш., сумата
от 1000,00 лв. (хиляда лв.), представляваща част от сумата от 21 354,61 лв. (двадесет и една
хиляди триста петдесет и четири лв. и шестдесет и една ст.), представляваща регресно
вземане за изплатено от ищеца на трето лице застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, полица № ***********/********** г., за
нанесените му от ответника на 02.06.2018 г. имуществени вреди, сумата от 190,84 лв. (сто и
деветдесет лв. и осемдесет и четири ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата
от 1 000 лв., дължима за периода 17.05.2019 г. – 02.04.2021 г., законната лихва върху
главницата от 1 000 лв., считано от 03.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 315,26 лв. (триста и петнадесет лв. и двадесет и шест ст.), представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на „Булстрад
Виена Иншурънс груп”” АД:
„Банка ДСК“ ЕАД,
IBAN: *******************,
BIC: ***************
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
3