МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 429/2015г., по описа на РРС, ХІ н. с.
Русенска Районна прокуратура е обвинила В.Д.Д., с ЕГН- **********, в това, че на 11.01.2014 г., в
гр. Русе, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на А.К.Б.,***, изразяваща се в болка – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр.
чл. 130, ал. 2 от НК.
В проведеното съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението си,
счита авторството за доказано и пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият е защитниците му пледират, съдът да се произнесе със
своят съдебен акт като го оправдае по повдигнатото от прокурора обвинение.
Районният съд, след като
направи внимателна преценка на събраните по делото доказателства и обсъди
изложените от страните доводи, прие за установено следното:
През нощта на 10 срещу 11.01.2014 г. в град Русе, свидетелят А.Б. бил в заведение “Баркод”, което са намирало на ул.“Хр. Г. Данов”№5. Там случайно срещнал свой бивш съученик - свид.Е.Р.. В същото време, в заведението се намирал и подс. В.Д., който бил видимо повлиян от алкохола и се блъскал от време на
време в останалите клиенти на заведението. След полунощ св. Б. и св. Р. излезли
навън като първият от тях застанал с гръб към входа. През това време подс.Д.
също излязъл, при което блъснал с рамо св.Б. в гърба. Последният изпитал силна
болка, тъй като близо месец преди това бил претърпял злополука в гр.Варна - наръгване с нож в гърба. Той се обърнал към подсъдимия и
му отправил забележка да бъде внимателен с думите „По – полека, защо ме блъскаш?” и обяснил, че има операция на гърба. Тогава подсъдимият му ударил
един силен
шамар по лицето, след което свид.Б. се отдалечил
настрани, за да предотврати евентуално нанасянето на други удари. От своя
страна подсъдимия го повикал да се върне и обещал, че нищо лошо няма да
му направи. Тогава св. Б. се приближил до подсъдимия, който отново му ударил един шамар по лицето. Св.Б. се ядосал и заплашил подсъдимия, като същевременно, за да се защити от евентуални
други посегателства над него, се опитал да ритне
подсъдимия с крак, който го хванал за крака и го
съборил на земята. Пред заведението имало други хора, които се намесили и преустановили
насилието, а св.Б. подал сигнал на тел. 112, като съобщил какво се е случило с
него. В това време подсъдимият напуснал мястото на инцидента. Малко по-късно
пристигнали полицейските служители – свидетелите Л.Н. и В.К., пред които св.Б. разказал
какво се е случило.
Изложената фактическа обстановка се установява от части от
обясненията на подсъдимия, прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НПК
/ л.20 от ДП/ и прочетени също по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК /л.68-69 от
НОХД №2099/2014г., на РРС/, показанията на свидетелите А.К.Б., Е.Б.Р. /и частично прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК– л.48 от
НОХД №2099/2014г., на РРС/, С.Ц.С. /и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.34-35 от ДП/, Л.С.Н., В.Х.К., С.М., Ф.М., К.А.Б., съдебномедицинска експертиза, копия на медицински документи за
извършен преглед на свид.Б., протокол за разпознаване на лица, справка за
съдимост, CD носител, съдържащ записи от
телефонното обаждане на свид.Б. на тел.112, автобиография и декларация по ЗСГ.
Чрез показанията на свидетелите А.К.Б., Е.Б.Р., С.Ц.С. /и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК/, Л.С.Н., В.Х.К. се потвърждава обвинителната теза на прокурора. Св. Б. твърди, че подсъдимият, с когото не се познава, му е нанесъл
удари –
шамари по лицето. Тези негови твърдения се потвърждават
от показанията на св.Р., от които става ясно, че той лично е възприел как
подсъдимия нанася удари с шамари по лицето на св.Б.. Съдът
счита показанията на този свидетел за достоверни и намира, че може да им се
дава вяра, тъй като този свидетел е незаинтересован от изхода на делото. Същият
не познава лично подсъдимия, а със свид.Б., въпреки че са били съученици, не поддържа контакти и са се видели случайно в заведението. Предвид изложеното авторството на деянието се потвърждава пряко от
показанията на тези двама свидетели, сочейки именно подсъдимия като лицето
нанесло удари с шамари на св.Б.. Обстоятелството, че е възникнал инцидент пред
заведението се потвърждава и от изготвения запис от обаждането на св.Б. на телефон 112. В това обаждане свид.Б., макар и с известни неверни твърдения, които съдът приема, че се
дължат на неговата уплаха и афектираност от действията на подсъдимия, по
същество посочил, че едно лице му е нанесло няколко шамара
и го е съборило на земята. Въз основа на подадения от него сигнал на мястото на
произшествието се явили полицейски служители – свидетелите Л.С.Н., В.Х.К.. Пред тях свид.Б. отново обяснил как
подсъдимия му е нанесъл няколко удара - шамари. От показанията на
свид.Н. се установява, че и други присъствали на мястото лица потвърдили
твърденията на свид.Б. за нанесените му удари. Свид. К. посочва как свид.Б.
обяснил, че подсъдимият му е нанесъл удари с шамари. Пред свид. С.Ц.С., който провел проверка по случая, подсъдимия
признал, че действително е бил в заведението. Пред този
свидетел подсъдимият заявил, че при излизане навън неволно се е блъснал в едно
момче, което му направило забележка и за да не се стигне до скарване, той го
изблъскал настрани и си тръгнал. От представената медицинска документация от
извършения преглед на свид.Б. се установява, че не са установени травматични
увреждания. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на СМЕ, която заключава,
че по отношение на Б. не са установени травматични увреждания, но същевременно
се сочи, че такива могат да не бъдат открити при така установените и нанесени
удари. Вещото лице заключава, че при такива удари на свид.Б. е причинена болка.
Видно от протокола за разпознаване на лице от 16.06.2014 г.,
свидетелят Б. е заявил, че вероятно подс.Д. е лицето нанесло му ударите пред
заведението, но не бил категоричен, тъй като е минало време оттогава.
Обстоятелството, че при това разпознаване свид.Б. не е посочил по категоричен
начин подсъдимия не води до съмнение относно авторството на деянието, тъй като
от изброените по–горе доказателства то е безспорно установено.
По същество в обясненията си подсъдимият твърди, че действително е
бил тогава в заведението, като при излизането навън бутнал свид.Б., за да може
да мине. Той започнал да го заплашва и тъй като се насочил към него, от
инстинкт за самосъхранение го избласкал, в резултат на което Б. залитнал, но не
е падал на земята. Отрича да го е удрял и да е имало сбиване помежду им.
Твърди, че пред съседното заведение “Олд скул” се намирали свид. Св.С.М. и свид.Ф.М., които в с.з. не потвърждават версията му, че са станали
свидетели на каквото и да е сбиване между които и да е лица. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в
частта им, с която отрича да е удрял свид.Б., тъй като са в пълно противоречие
със събраните по делото доказателства и най-вече с показанията на пострадалия и
свид.Р.. Не кредитира и твърденията му, че случилото се било възприето от М. и М., които отричат да са били свидетели на действията на подсъдимия по отношение на свид.Б..
От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че подсъдимия има две предходни осъждания, първото за унищожаване на чужда движима
вещ и причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, а второ за
хулиганство с изключителен цинизъм и дързост.
Всички доказателства в своята съвкупност сочат на описаната
фактическа обстановка, при която съдът, направи следните правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем - наказателноотговорно
лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК може да бъде субект на престъплението, за което
е подведен под наказателна отговорност.
От обективна страна подс. В.Д.Д., причинил по хулигански
подбуди лека телесна повреда на св.А.Б., изразяваща се в болка.
Налице е пряка причинна връзка между поведението му и причинената на
пострадалия телесна повреда. Подсъдимият нанесъл три шамара на свид.Б.. От СМЕ
е видно, че в резултат на такива удари на последния е причинена болка. Налице е
квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно извършването на
деянието по хулигански подбуди. Това е така, защото действията му са били на
публично място и са били възприети и от други лица. С тях подсъдимият е нарушил
грубо обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото. Липсвал е
какъвто и да е личен елемент и мотив у подсъдимия да извърши тези
действия, тъй като той не е познавал св.Б., а извършеното от него е било демонстрация на сила и надмощие.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл.
Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и искал, желаел и целял настъпването им.
Ето защо при тези обстоятелства, той следва да бъде признат за
виновен в извършването на престъплението, за които е обвинен от прокурора.
За престъплението по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или пробация. При определяне вида на наказанието и
неговата индивидуализация съдът се съобрази със смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Към първите от тях следва да се отнесе сравнително
по – ниската степен на обществена опасност на деянието спрямо други подобни
случаи, с оглед на това, че нанесените на свид.Б. удари с отворена длан шамари не са многобройни и не е налице особена упоритост в умисъла, макар и безспорно да са в причинно-следствена връзка с осъществената
телесна повреда - по хулигански подбуди. Към
смекчаващите обстоятелства, съдът приема и почетените по реда на чл.279, ал.2 вр.
с ал.1, т.2 и тези прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК обяснения от подсъдимия, които въпреки липсата на признание за
извършеното престъпление, все пак съдържат релевантни по делото данни. Към
втората категория обстоятелства, съдът отчете факта на минали осъждания за
деяния, едно от които отново такива за хулиганство по смисъла на чл.325 от НК.
Въз основа на изложеното и във връзка със законовата рестрикция произхождаща от
НПК - да се налага по-тежко наказание на подсъдимия след връщане на делото от
въззивния съд за разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд, предвид
допуснати процесуални нарушения от друг състав при предходното разглеждане на
делото в съдебна фаза, съдът намира, че следва да се
наложи по-лекото от алтернативно посочените наказания, а именно пробация, чрез
прилагане на следните пробационни мерки: “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА,
чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице, два пъти седмично ; “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА
; “ОГРАНИЧЕНИЕ В СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ”, изразяващо се
в забрана да посещава заведенията “Баркод”
и “Олд скул”, намиращи се в град Русе за срок от ЕДНА ГОДИНА; “ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ” за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Първите две мерки съдът наложи, тъй като са задължителни при
определяне на наказанието пробация. Предвид характеристиката на съдебното
минало на подсъдимия, съдът намира, че у него следва да се изградят социални
навици и умения за законосъобразно поведение. В тази връзка като най-адекватна
мярка е пробационната „Включване в програми за обществено въздействие”. Видно
от показанията на свид.Н., същата вечер, преди подсъдимият да осъществи
инкриминираното деяние, въз основа на подаден сигнал, свидетелят в качеството
си на правоохранителен орган е посетил заведението “Олд скул”, където е имало
оплакване срещу подсъдимия за упражнено насилие, но поради нежелание от страна
на пострадалите да се жалват официално от действията му, срещу него не са били
предприети съответните мерки. Изложеното в тази връзка, наред
с показанията на свид.Р., че подсъдимият се е блъскал в другите клиенти на
заведението “Баркод”, като ги е провокирал и предизвиквал да се създават
конфликти, мотивираха съдът да му наложи “ОГРАНИЧЕНИЕ В
СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ”, изразяващо се в забраната да посещава тези две заведения.
С така определеното наказание, съдът счита, че биха се постигнали
целите да се предупреди и превъзпита подс. Д. към спазване на установения
правен ред и в бъдеще да се съобразява с предвидените в държавата правила за
движение по пътищата, както и че ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата сумата от 110 лева,
представляваща направените на досъдебното производство разноски, а по сметка на
Районен
съд - Русе сумата от 50 лв., представляващи от
направените на съдебното производство разноски.
Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: