№ 22702
гр. София, 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110147429 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „********” ЕАД, ЕИК ********,
срещу Р. П. М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 30.04.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22638/2024 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответницата на адреса на топлоснабдения имот: ********, аб. №
******** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала в забава,
с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
Ответницата М. оспорва предявените искове с твърдения, че не е потребител на
услугите на ищеца. Отрича наличието на облигационна връзка между страните с
доводи, че общите условия на ищеца не я обвързват. Излага, че приспадане и добавяне
на суми от изравнителни сметки към други фактури можело да се случва само с
изричното съгласие на потребителя. Сочи, че със суми за връщане от ищеца били
прихванати стари задължения /извън процесния период/, за което ответницата не била
1
изразила съгласие. Предвид липсата на ликвидност извършеното от ищеца прихващане
не можело да бъде прието за валидно извършено. Оспорва се акцесорната претенция
за лихва. Поддържа, че ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово
разпределение, тъй като услугата се извършвала от трето лице. Във възражението,
подадено в заповедното производство, се позовава на изтекла погасителна давност.
Заявява искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице на страната на ищеца „********“ ООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава. С оглед заявеното възражение за
погасяване на част от вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността за
процесните вземания.
Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
За общоизвестно с доклада по делото съдът е обявил на страните на основание
чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „********“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
От събраните по делото писмени доказатества се установява, че ответницата е
била собственик на процесния неджижим имот, който е придобила през 1987 г. с
2
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ. Не са
налице данни, а и твърдения в тази насока не са ангажирани от страна на ответника, да
се е разпоредила с придобитото от нея право на собственост върху имота.
С оглед изложеното, съдът приема, че през периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед
притежаваното от ответницата право на собственост върху недвижимия имот.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е
била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е
било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в
етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово
разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на
топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е
възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление
в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които
по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите
части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-
горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от „********“ ООД след реален отчет на уредите в сградата, вкл. и в
процесното жилище. ТЕ за подгряване на вода е начислявана на база за 1 бр.
3
потребител поради липсата на узаконен водомер в имота. В списъците за
разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурирал с кубатура
106 куб.м. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за
сметка на ищеца технологични разходи. Съгласно заключението на СТЕ дължимите
суми за ТЕ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е в размер на 2539,48 лева. В
посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени
задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на
услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало отклонения от
нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е
преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през
процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
Въз основа на писмените доказателства по делото и заключението на вещото
лице по СТЕ за периода, през който страните са били обвързани от договорно
правоотношение и на основание чл. 162 ГПК, съдът наира иска за главница за
основателен за сумата 2539,47 лева, за колкото е предявен от ищеца.
По възражението за погасяване на вземането по давност:
Същото съдът намира за неоснователено с оглед началото на исковия период –
01.05.2021 г. и датата, на която е подадено заявлението по чл. 410 ГПК (15.04.2024 г.).
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответницата, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от третото лице помагач,
като са били изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – „********“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период, независимо че в конкретния случай не ищецът е извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и
заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че
цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По
реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата 51,73
лева. За посочената сума искът следва да се уважи, доколкото възражението за
погасяване на част от вземането е неоснователно.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
4
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.08.2022 г. – 21.03.2024 г. следва да се уважи за сумата от 328,08 лева, която
съдът, съобразявайки уважената част от иска за главницата, момента на изпадане в
забава за заплащане на задължението по всяка една обща фактура, респ. съобразявайки
уговореното от страните в ОУ и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на
основание на чл. 162 ГПК, както следва: (върху сумата 1207,04 лева за периода
15.08.2022 г. – 21.03.2024 г. и върху сумата 1332,43 лева за периода 15.09.2023 г. –
21.03.2024 г.). До пълния предявен размер от 330,95 лева този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 456,53 лева от общо 458,66 лева /за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 108,16 лева от общо 108,66 лева съгласно
заповедта за изпълнение.
Ответникът не е сторил разноски, но е представляван безплатно в
производството по реда на чл. 38 ЗАдв. За заповедното производство съдът определя
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК в размер на сумата 200
лева, от които в полза на адв. И. Н. следва да се присъди сумата 0,95 лева.
За исковото производство съдът определя адвокатско възнаграждение в размер
на сумата, претендирана от процесуалния представител, а именно 400 лева, от която
съобразно изхода от спора се следва сумата 1,90 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „********“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Р. П. М., ЕГН ********** и адрес по делото: ********, ет. 1 дължи на
„********“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 13559 от 30.04.2024 г. по ч.гр.д. № 22638/2024 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав: сумата 2539,47 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ********, аб. №
********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 51,73 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на сумата 328,08 лева за периода от 15.08.2022 г.
до 21.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от
330,95 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „********“
ЕАД, ЕИК ******** срещу Р. П. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 10,73 лева, представляваща лихва за
забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до
21.04.2024 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
13559 от 30.04.2024 г. по ч.гр.д. № 22638/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Р. П. М., ЕГН ********** и
адрес по делото: ********, ет. 1 да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ********, сумата 456,53 лева - разноски в исковото
производство и сумата 108,16 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „********“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, да заплати на
адв. И. А. Н., САК, със служебен адрес: ********, ет. 1, сумата 1,90 лева - разноски в
исковото производство и сумата 0,95 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „********“ ООД
на страната на ищеца „********“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6