МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК.
Обвинението е срещу Щ.И. ***, С.Х. ***, Д.Т.Ф. ***, Б.В.М. *** и
К.Г. ***, в това, че на 29.05.2011 г., в град Пещера, в и пред комплекс
“Хийт”, в съучастие като извършители, извършили
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно
неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта
изпълняващ задължение по опазване на обществения ред – гл. полицай С.П.В., ст.
полицай Н.К.Х. и полицай С.Д.П. при
РУП-Пещера, като по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и
дързост – Б. дърпал за шала клиент на заведението с израз “ще те обеся на този
шал” към А.А.П., псувал “да ти еба майката”, нанесъл
удар в лицето на клиента Г.В.С., като се включили и И. и Ф., пред комплекса
викали, псували, обиждали и отправяли закани спрямо охраната на заведението и Е.Д.К.
– “ще ви ебем майките”, “боклуци”, Врабче ще ви ебем майките”, “ще ви запалим
дискотеката, ще ви изтрепем, свършени сте”, хвърляли столове по земята, Б.
бутнал на земята клиент – Н.В.Г., И. демонстративно се набирал на металната
част на стоящ слънцезащитен чадър, Б. нанесъл удар с дървена сглобяема маса по
гл. полицай С.П.В., в резултат на което била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в рана на главата, довела до разстройство на здравето по смисъла
на чл.130, ал.1 НК, И. хвърлил дървена сглобяема маса в главата на на гл. полицай С.П.В.,
като му нанесъл и удар в лицето, в резултат на което била причинена лека
телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане
на меките тъкани на лява лицева половина и кръвонасядания
и охлузвания по гърба, довело до разстройство на здравето по смисъла на чл.130,
ал.1 НК, псували полицейските служители, като Ф., В. и М. и дърпали
полицейските служители Х. и П. при
задържането на Б. и И. - престъпление по чл.325, ал.2 във вр.
с ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК.
Обвинението е и срещу Щ.И. ***, в
това, че по същото време и място – 29.05.2011 г., в гр. Пещера, причинил лека
телесна повреда довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК, изразяваща се в рана на главата на полицейски орган – гл. полицай С.П.В.
***, при и по повод изпълнение на службата, чрез нанесен удар с дървена
сглобяема маса в главата – престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал. НК.
Обвинението е и срещу С.Х. ***, в
това, че по същото време и място – 29.05.2011 г., в гр. Пещера, причинил лека
телесна повреда довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК, изразяваща се в оток и кръвонасядане на
меките тъкани на лявата лицева половина, кръвонасядания
и охлузвания по гърба на полицейски орган – гл. полицай С.П.В. ***, при и по
повод изпълнение на службата, чрез хвърляне на сгъваема маса по гл. полицай С.П.В.,
като му нанесъл и удар с юмрук в лицето – престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във
вр. с чл.130, ал.1 НК.
На основание чл.76 НПК, пострадалият
С.П.В. е конституиран като частен обвинител по делото по обвиненията по чл.131 НК и като такъв поддържа обвинението срещу подсъдимите Щ.Б. и С.И. и моли за
осъждането им.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство , на основание чл.84 НПК, са приети граждански
искове от пострадалия С.П.В. в р
а з м е р на 5 000 лева, срещу подсъдимия Щ.И.Б.,
съставляваща обезщетение за претърпени от деянието по чл.131 НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от деня на
увреждането – 29.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като пострадалият С.П.В. е конституиран като
граждански ищец по делото.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство, на основание чл.84 НПК, е приет граждански иск от пострадалия С.П.В. в р а
з м е р на 5 000 лева срещу подс. С.Х.И.,
съставляваща обезщетение за причинени от деянието по чл.131 НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 29.05.2011 г. до
окончателното й изплащане, като пострадалият С.П.В. е конституиран като граждански ищец .
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец С.П.В. – адв. В., пледира за осъдителна присъда по всички
обвинения, с налагане на наказания, както са предложени от прокурора и
уважаване на гражданските искове в предявените размери, ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането, както и присъждане на разноските по
делото, като излага подробни съображения за това в хода на съдебните прения.
Подсъдимият Щ.И.Б. заявява, че разбира в
какво се състоят
обвиненията срещу него, н е
с е п р и з н а в а з а в
и н о в е н, като дава подробни
обяснения.
Подсъдимият С.Х.И. заявява, че
разбира обвиненията срещу него, н е с е
п р и з н а в а з а в и н о в е н и дава подробни обяснения.
Подсъдимият Д.Т.Ф. заявява, че
разбира в какво се състои обвинението срещу него, н е с
е п р и з н а в а з а в
и н о в е н, като дава подробни
обяснения.
Подсъдимият Б.В.М. заявява, че
разбира в какво се състои обвинението срещу него, н е с е п
р и з н а в а з а в и н о в е н, като дава подробни обяснения.
Подсъдимият К.Г.В. заявява, че
разбира в какво се състои обвинението
срещу него, н е с
е п р и з н а в а з а в
и н о в е н, като дава подробни
обяснения.
Участващият в производството
прокурор поддържа обвиненията срещу подсъдимите, като пледира за осъдителна
присъда по отношение на всички подсъдими, за всички повдигнати обвинения, като
счита, че същите са доказани по несъмнен и безспорен начин. Предлага на подс. Б.
и И., наказанията да се определят при условията на чл.54 НК – за всички
обвинения, като им се наложат наказания, на всеки един поотделно, по двата
пункта от обвинението – лишаване от свобода за срок от една година, като на
основание чл.66 НК се определи изпитателен срок от 3 години. На основание чл.23 НК, на всеки един от подсъдимите – Б. и И., се определи едно общо най-тежко
наказание по наложените такива по двата пункта, а именно – една година лишаване
от свобода, като на основание чл.66 НК, така определеното общо наказание се
отложи за изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.67, ал.3 НК им се
определи пробационна мярка през изпитателния срок,
като и на двамата се приспадне полицейското задържане. По отношение на подс. М.
пледира за определяне на наказанието при условията на чл.54 НК, като му се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание
чл. 66 НК се отложи за изпитателен срок от 3 години и се приспадне задържането
му по ЗМВР. По отношение на подсъдимите – Ф. и В. счита, че са налице
основанията на чл.55 НК и пледира за налагане на наказание пробация, включващо
първите две пробационни мерки, и двете за срок от по една година, по отношение
и на двамата подсъдими, като се приспаднат задържанията им по ЗМВР. Пледира за
присъждане на направените по делото разноски и за уважаване на гражданските
искове по справедливост. Подробни съображения излага в хода на съдебните
прения.
Доброволният защитник на подсъдимите
– Щ.Б. и С.И. – адв. К., пледира за оправдателна присъда по всички обвинения и
на двамата подсъдими. Пледира за несъставомерност и
на трите обвинения срещу подзащитните му. Излага фактически и правни
съображения и за недоказаност по несъмнен и категоричен начин на обвиненията,
като излага съображения, че по обвиненията по чл.131 НК, дори и да се приеме,
че са причинени от двамата подсъдими леки телесни повреди на орган на властта
по опазване на обществения ред, конкретно на полицай С.В., то липсва
субективния елемент. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.
Доброволният защитник на подс. Д.Ф.
– адв. П., пледира за оправдателна присъда по отношение на подзащитния й. Излага фактически и правни съображения за
недоказаност на обвинението срещу подзащитния й за извършено престъпление по
чл.325, ал.2, т.3 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Подробни
съображения излага в хода на съдебните прения.
Доброволният защитник на подс. Б.М.
– адв. Б., пледира за оправдателна присъда по отношение на подзащитния й.
Излага фактически и правни съображения за несъставомерност
на вмененото му престъпление, както и за недоказаност на обвинението срещу
подзащитния й. Счита, че извършеното следва да се приеме като дребно
хулиганство. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.
Доброволният защитник на подс. К.В.
– адв. К., пледира за оправдателна присъда по отношение на подзащитния й.
Излага фактически и правни съображения за неизвършването на деяние по
обвинението от същия, както и за липса на доказателства, които да водят до
изводи за участието му в престъплението, в извършването на което е обвинен.
Алтернативно пледира, че в случай, че се приеме, че има някакво формално
извършено престъпление, то в случая се касае до малозначително
деяние.
Районният съд, след като обсъди и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл.301 НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимите - Щ.Б., С.И., Б.М., Д.Ф.
и К.В. се познават добре, поддържат
приятелски отношения, живеят в гр. Пещера, неосъждани, първите трима – подс. Б.,
подс. И. и подс. М. са негативно охарактеризирани.
На 28 срещу 29.05.2011 година, след
полунощ, подсъдимите – Б., И., М., Ф. и В.
и св. П., посетили дискотека в комплекс
“Хийт” в гр. Пещера. Самата дискотека била на три
нива, терасовидни, две от които под земята, като дансинга се намирал на най -
долното ниво и видимост към него имало от всички нива. Входа на дискотеката бил
вътрешен, на разстояние от около 2-3 метра от външния, като между двата входа
имало фоайе, където се осъществявал пропусквателния
режим за влизане в дискотеката. Петимата подсъдими и св. П. се настанили на
маса на най-долното ниво /първия етаж/. Преди това, в дома на подс. М.,
подсъдимите и св. П. гледали футболен мач между отборите на “Барселона” и
“Манчестър Юнайтед”, завършил в полза на първия
отбор, където употребили и алкохол.
По същото време, на същото ниво
/етаж/ в дискотеката, на маса в близост до мястото, където подсъдимите се
намирали правостоящи, се намирал и св. П., непълнолетен към момента, заедно със
своя сестра – близнак, св. Ч. и още две момичета от гр. Пазарджик, приятелки на
сестрата на св. П.. Св. П. бил “фен” на отбора “Барселона” и носел шал с надпис
“Барселона”. Компанията им се забавлявала, като в един момент при св. П., който
играел на дансинга, отишъл подс. Б., като без причина го дръпнал за шала, като
му казал “ще те обеся на този шал”. Св. П. се уплашил от раздразненото
състояние на подс. Б., като заедно със св. Ч., решили да отидат да го скрият,
което и сторили, като напуснали заведението, и
скрили шала до кафе “Венера”, за да няма конфликти и отишли до денонощен
магазин в централната част на гр. Пещера. Когато се върнали обратно,
инцидентът, който след излизането им станал бил приключил.
Подсъдимите – Б., И. и Ф., виждайки
св. П. и св. Ч. да излизат от дискотеката, тръгнали след тях, като били
последвани от подс. М. и подс. В..
Св. С., който заедно със св. Г., св. П.
и св. Х., седели на маса, съседна на масата на св. П. и Ч., техни приятели, и
бил разбрал от тях за случилото се и къде отиват, виждайки подсъдимите да
тръгват след П. и Ч., настигнал подс. Б. и го спрял на вратата на дискотеката,
като му казал: “Момчета, дайте да не правим проблеми”. Подс.
Б. му отвърнал: “Къв си ти бе” и го напсувал на
майка, след което го ударил с юмрук в лицето. Св. С. си закрил лицето с ръце.
Включили се и подс. И. и подс. Ф., като
нанасяли удари на св. С., а подс. И. го
ударил с крак в лицето.
На входа на дискотеката, от вътрешна
страна, се намесила охраната в заведението – свидетелите К., Г., П. и Г. –
служители на “Радиосот” ООД, като издърпали св. С.
във фоайето и го настанили зад барплот. На входа на дискотеката, от вътрешната
врата, се струпали хора, между които били и петимата подсъдими, като
охранителите извели петимата подсъдими пред заведението, като бутнали на земята
подс. Б., застанали пред външната врата и
отказали да ги пуснат обратно в дискотеката, по нареждане на собственика
св. К., за да не създават проблеми.
Петимата подсъдими - Б., И., М., Ф. и В. искали да влизат отново
в заведението и афектирани от това, че не ги пускат, започнали силно да викат
пред комплекс “Хийт”, буйствали, псували, обиждали и
отправяли закани спрямо собственика на заведението – св. Е.К., както и към
охранителите –св. К., св. Г., св. Г. и св. П. – “Врабче, да ти еба майката, що
не ни пускаш”, “ще ви ебем майките”, “Врабче, ще ви ебем майките”, “ще ви
запалим дискотеката, ще ви изтрепем”, “майка ти дейба
помашка, Врабче”. Били агресивни – не стояли на едно място, гонели из
градинките, хвърляли столове и маси по земята, биели се със всеки, който
излезел или бил навън. По същото време, св. Н.Г., се връщал от денонощния
магазин, където отишъл да си купи дъвки и виждайки го, подс. Б. казал: “той е
от техните” и без причина го бутнал на
земята, след което и подс. Ф. и подс. И. започнали да го удрят, като подс. И.
дори го ритнал в главата. В същото време, св. Х. – братовчед на св. Г. излизал
от дискотеката, като във фоайето видял св. С., който бил ударен, разговарял с
него и през стъклото на комплекса видял, че навън имало навалица и че св. Г. е
на земята и подс. Б. и компания били върху него и му нанасяли удари. Излязъл
навън, разбутал ги, като и върху него имало удари от подс. Б., подс. И. и подс.
Ф.. Охраната в този момент били отстрани на външната врата и имало вулгарни
изрази, псувни. Заедно със св. Г. влезли отново в дискотеката. Подс. И. демонстративно се набирал на металната част на
стоящ слънцезащитен чадър.
Св. Е.К. и св. К., сигнализирали на
тел. 112, за сбиване пред дискотеката и извършвани непристойни действия от
подсъдимите, нарушаващи обществения ред пред дискотека “Хийт”
На място били изпратени автопатрул в
състав – свидетелите – гл. полицай С.П.В., ст. полицай Н.К.Х. и полицай С.Д.П.,
служители на РУП – Пещера. При пристигането си със служебния автомобил,
полицейските служители се насочили към
входа на дискотеката на комплекс “Хийт”, където
заварили и подсъдимите – Б., И., М., Ф. и В., които се държали агресивно,
псували, обиждали, заплашвали със саморазправа и размахвали заканително ръце
към охраната на дискотеката, но бой нямало. Полицейските служители предупредили
петимата подсъдими, да спрат да викат и да не се заканват, тъй като нарушават
обществения ред.
Полицейските служители предприели
разговори с лицата, които били агресивни, а това били подсъдимите, както и с
охранителите, за да изяснят проблема. Св. В. попитал подс. Ф. какво се е
случило, като последния му обяснил, че охраната ги е извела и били бити от
охраната. След това св. В. се приближил до подс. Б., като задал същия въпрос,
при което подсъдимия отговорил, че били изведени от охраната, както и че бил
ударен с бутилка в главата, но не могъл да каже от кого. Св. Х. тръгнал към
охраната, за да ги пита дали в заведението е имало бой и какво става. В този
момент от входа на дискотеката излязъл собственика св. Е.К.. Афектирани и във
видимо нетрезво състояние, подсъдимите – Б., И., М., Ф. и В., се насочили към
него и охраната и се стигнало до сблъсък с охраната, която се стремяла да ги
отблъсне, като била употребена и физическа сила, в т.ч. от някой от тях и
палка. Псували, викали, обиждали, заплашвали собственика св. К. и охраната: -
“Врабче, мама ти шейба, ще те убием”; “Врабче, ще ти
еба майката, ще те ликвидирам”; “ще ви ебем майката”; “Елате да ви видим какви
сте мъже, ще ви трепем и вас” – към охраната. Подс. Ф.
и подс. М. минали от двете страни на св. Х. и станала словесна разправия със
собственика, при което още повече се афектирали и подс. М. се сбил със
собственика, като първо хвърлил стол към него, при което охраната му попречила,
но след това успял да го удари с юмрук по лицето. Подс.
Б., който също се насочил към входа, където се намирали охраната и собственика
св. К., бил спрян от св. В. и избутан зад него, като му казал да не приближава
повече към входа. Св. В. се обърнал и тръгнал напред към входа, като застанал
пред двама охранители, които също тръгнали към подс. Б.. В този момент, подс. Б.
нанесъл удар в главата на полицейския служител – св. В. с дървена сглобяема
маса, когато последния бил с гръб към него. Св. В. му причерняло, олюлял се, но
се задържал изправен, като в момента бил неадекватен. Обърнал се и видял, че
подс. Б. е зад него и държи сгъната маса. Секунди след първия удар усетил и
втори удар в гърба. Св. Х. и св. П., които видели удара, нанесен от подс. Б. на колегата им св. В. по главата, веднага
тръгнали към подс. Б. да го задържат. Тъй като оказал съпротива го съборили на
земята и му поставили белезници. Подс. Б. отказвал да
ходи, поради което почти го носели и влачели.
Намесила се охраната на заведението, като отстранили подс. М. и подс. Ф.. Св. В. тръгнал към колегите си, като си бил
навел главата, тъй като обилно му течала кръв и в този момент подс. И.
захвърлил дървена маса по св. В., но не успял да го улучи и да го удари,
засилил се да го удари с крак, но отново не успял, при което нанесъл удар с
юмрук в лявата част на лицето на полицейския служител. Подсъдимите – И., М., Ф.
и В., започнали да дърпат ръцете и дрехите на полицейските служители при
задържането на подс. Б., като подс. И. и подс. М. дърпали св. П., а подс. В. и
подс. Ф. дърпали св. Х., казвали, че той не е виновен. Подс.
В. дърпал и подс. Б. и казвал на полицейските служители, че е зле и да го
оставят той да го заведе на лекар, като не изпълнил и разпореждането да се
отстрани и да не им пречи.
Св. Х., след като видял, че подс. И.
удря с юмрук по лицето св. В., пуснал задържания подс. Б. и съборил подс. И. на
земята, който преди това се опитал и него да го удари, с намерение да го
задържи. Св. Х. бил върху подс. И., когато подс. Ф. и подс. В. започнали да
дърпат ръцете на полицейския служител. В това време, св. В., окървавен, се
приближил и казал: ”Хайде, че ще ми изтече кръвта” и , при което св. Х. пуснал
подс. И. и той избягал. Св. В. се включил да помага при воденето на подс. Б.
към полицейския автомобил, тъй като обилно му течала кръв от главата..
Изключително скандалното поведение на
подсъдимите, било наблюдавано от множество граждани от заведението и пред него,
които били възмутени от действията им. Виждайки пострадалия полицай – св. В.,
подсъдимите, вместо да преустановят изключителното си дръзко и цинично
поведение, продължили да оказват съпротива на полицейските служители.
Полицейските служители – св. П. и св.
Х. откарали пострадалия полицейски служител – св. В., длъжностно лице от
състава на МВР – полицейски орган, във ФСМП – Пещера, където му била указана
медицинска помощ, като разкъсно контузната рана на главата в теменната област
била зашита с 3 шева и хирургически обработена. Хирургически обработена била и
раната на задържания – подс. Б., който бил прегледан от д-р П. и издаден ФСМП и
след това откаран в РУП Пещера.
След задържането на подс. Б., подс. И.,
подс. М., подс. Ф. и подс. В. тръгнали към поликлиниката и след моста на р.
“Стара река”, участвали в друг бой с други лица, част от които са били – св. П.,
св. Х., св. Г., а останалите – неустановени, като при този бой са пострадали
св. П., който е бил удрян с юмруци от подсъдимите и дори ритан от подс. И.,
когато е бил съборен на земята, както и сестрата на св. Х.. Боят е бил с
юмруци, като са били хвърляни и камъни. Поради подаден втори сигнал за този
бой, на мястото на инцидента бил изпратен втори автопатрулен
екип – св. Ш., св. К. ***. При пристигане на място, полицейски служители
установили, че четиримата подсъдими – И., М., Ф. и В. са се оттеглили, като ги
открили пред дома на подс. Б. ***, откъдето били откарани в РУП – Пещера, като
не се наложило да им слагат белезници, тъй като доброволно се качили в
полицейския автомобил.
Петимата подсъдими били задържани със
заповеди на РУП – Пещера, на основание чл.63, ал.1 ЗМВР, за срок до 24 часа,
както следва: Заповед №76/29.05.2011 г. – за подс. Б., №77/29.05.2011 г. – за
подс. И., №78/29.05.2011 г. – за подс. В., №79/29.05.2011 г. – за подс. Ф. и №80/29.05.2011
г. – за подс. М., като при задържането им са били прегледани от д-р П. ***,
като са им издадени фишове за спешна медицинска помощ..
В РУП Пещера, подсъдимите – М., И. и Б.
продължили да се държат арогантно и нагло, дори и към полицейските служители,
като продължили да отправят заплахи и псувни към собственика на комплекса св. К.
и охранителите, че като ги пуснат от полицията, ще потрошат бара и др. Подс. В. бил най-кротък и не отправял заплахи и псувни. Подс. Ф. също не псувал и не заплашвал.
След инцидента, подсъдимите били
тествани за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер” с №0083, като по
скалата на уреда били отчетени следните промила алкохол в издишания въздух:
2.03 промила – за подс. И., 2.05 промила – за подс. М., 0.89 промила - за подс. В. и 1.61 промила – за подс. Ф.. Подс. Б. отказал да бъде тестван.
На 29.05.2011 г., досъдебното
производство е започнало на основание чл.212, ал.2 НПК, като е съставен акта за
първото процесуално действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за
което бил съставен надлежен протокол, ведно с фотоснимки.
От приложената по делото Служебна
бележка рег. №ДП 236/11 г. от 15.08.2011 г., е видно, че св. С.П.В., св. Н.К.Х.
и св. С.Д.П. – служители на РУП Пещера, са изпълнявали служебните си задължения
по патрулно постова дейност – охрана на обществения ред и пътен контрол по
утвърден график, рег. №7305/19.05.2011 г., на 28.05.2011 г. от 20:00 ч. до
08:00 ч. на 29.05.2011 г., приложен по делото.
След инцидента, на св. В. била
указана спешна медицинска помощ във ФСМП- Пещера, като била зашита с 3 шева и
извършена хирургическа обработка на разкъсноконтузна
рана в теменната област на главата, за което издаден Фиш за СМП амб.№234-С/29.05.2011 г. Такава била оказана и на подс. Б.,
като била хирургически обработена разкъсноконтузната
рана на главата му.
Назначената по делото
Съдебномедицинска експертиза, депозира заключение, че при извършения преглед на
пострадалия С.П.В. ***, е установено хирургически обработена рана на главата,
оток и кръвонасядане на меките тъкани на лявата лицева
половина, кръвонасядания и охлузвания по гърба. Тези
увреждания добре отговарят по време и начин да са получени така, както е видно
от предварителните сведения, а именно – в резултат на нанесен побой и за довели
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. В съдебно
заседание, вещото лице д-р Ф. поддържа заключението си, като го допълва с
обяснения по зададени въпроси. Заявява, че при това разположение на
нараняванията – на главата, на лицето и по гърба е почти невъзможно да бъдат
получени при падане, тъй като раната на главата е точно в теменната част.
Относно раната на главата заявява, че е разкъсноконтузна,
която се получава при голяма сила на удара и е причинена от удар с твърд
предмет – дървен или метален, като е почти невъзможно да се получи от удар с юмрук и при шевове е свързано с
болки и страдания. Според вещото лице, скалпът е сравнително богато
кръвоснабден и при разкъсноконтузна рана с размер 1-2
см., е свързано с обилно кръвотечение, като кръвта веднага тръгва и колкото е
по-голяма и по-дълбока, толкова по-обилно е кръвотечението. Заявява, че
заключението му е направено при преглед на живо лице, поради което не е гледал
медицинска документация, не е отстранявал превръзката и не е видял раната.
Приел я е за разкъсно контузна рана, а не прорезна.
Относно нараняванията на лявата лицева половина – оток и кръвонасядане,
заявява, че са получени от удар с твърд предмет, възможно е и от удар с ръка.
За нараняванията на гърба з кръвонасядания и
охлузвания, заявява, че тези увреждания се получават само при удар с твърд
предмет и е трудно да бъдат получени при падане – само при падане върху твърд
предмет. Кръвонасяданията са били със синкавовиолетов цвят, който може да се получи още на
20-тата минута. Във ФСМП от 29.05.2011 г.
е описана разкъсноконтузна рана на главата с
размери 1.5 см. големина и 3 мм дълбочина, кървяща обилно, както и че е
извършено зашиване с 3 шева под лидокаинова
анестезия. Съдът възприема относно раната на главата на св. В. това, което е
описано в ФСМП на д-р П., тъй като тя е оказала спешна медицинска помощ, като е
зашила с 3 шева раната, която е била обилно кървяща и не възприема заключението
на вещото лице д-р Ф. в тази част, че се касае за разкъсноконтузна
рана, хирургически обработена, без залепване и шевове. Вещото лице, в с.з.
изрично заяви, че не е отстранявал превръзката и не е видял раната. Щом не е
видял раната, то той не би могъл да прави извод, че няма шевове на същата.
Съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно, неоспорено и
незаинтересовано, с изключение на частта за липсата на шевове, за които изложи съображеиня по-горе.
Назначената по делото
Съдебномедицинска експертиза относно нараняванията на подс. Б., документирани в
посоченото по-горе медицинско удостоверение, депозира писмено заключение,
двукратно допълвано в с.з. по зададени въпроси. Вещото лице поддържа
заключението си в съдебно заседание. В заключението си вещото лице д-р П.
отговаря на поставените въпроси, въз основа на медицинската документация и на
данните от свидетелски показания, като е възпроизведено и съдебномедицинското
удостоверение, издадено от д-р Ф. на 30.05.2011 г.: 1/ Какъв е механизма на
получаване на описаните увреждания -
описаните увреждания: разкъсноконтузна рана на
главата в дясната челнотеменна област с дължина около
2 см. и разкъсноконтузна рана в областта на езика;
травматичен оток и кръвонасядане в дясната теменнотилна област на главата с диаметър около 2 см; охлузвания по гърба, в
долната дясна половина с кафеникавочервеникав цвят и
размери 2х1 см; кръвонасядания по горните крайници
със синкавовиолетов цвят и размери 5х3 см. до 2х1 см;
кръвонасядания по долните крайници, по предната и
задната повърхност на двете бедра и двете подбедрици със синкавовиолетов
цвят с размери 5х3 см до 2х2 см; оток на дясното стъпало и дясната длан на с
охлузване на последната, като е пропусната раната на езика, според вещото лице
са причинени по механизма на действие на твърди, тъпи предмети чрез удари с или
върху такива предмети и добре отговарят да са получени по време и начин при
въпросния инцидент, а именно – при побой с юмруци и ритници. Стъклената
бутилка, при нанесен удар, докато е здрава действа като твърд, тъп предмет.
Охлузванията, могат да се получат, както от перпендиколярен
удар с твърд, тъп или тъпоръбест предмет, така и от
тангенциален удар на подобен предмет и се изявяват непосредствено след
нанесената травма. Кръвонасядания се получават от
действието на твърди, тъпи предмети с достатъчна сила, за да разкъсат малките
кръвоносни съдове под кожата и излялата се кръв да даде оцветката от син или
червен в кафяв, в зелен, в жълт, последователно в рамките на 12-15 дни.
Повърхностните кръвонасядания се изявяват от минути
до половин час, а дълбоките – до едно денонощие. Разкъсноконтузните
рани могат да се получат от действието на твърди, тъпи предмети с по-голяма
сила и се получават непосредствено след нанасянето на травмата; 2/ Колко време
е необходимо да измине по отношение на конкретните наранявания по главата на
подс. Б., за да се получи кръвотечението – според вещото лице, при получаване на разкъсноконтузна
рана на главата, която най-често има линейна форма, цепковидна
рана може да се получи от удар с плоска към закръглена форма, със сферична до тъпоръбеста форма. При разкъсноконтузна
рана на главата, където човешкия скалп е много богато кръвоснабден,
кръвотечението започва веднага след нанасянето на травмата. Ако раната е
повърхностна, кървенето е по-слабо, а ако е дълбоко – кървенето е обилно.
Излялата се кръв зацапва значителна площ от главата и лицето за кратко време,
като кървенето може да продължи и до около половин час, след което съдовете се
запушват с образувани тромби в кръвоносните съдове; 3/ Какво е кръвотечението с
оглед нараняването в областта на главата - според вещото лице, кръвотечението
от разкъсноконтузна рана на главата е обилно и
зацапващо, и не може да не бъде забелязано от околните наблюдатели; 4/ Какъв е
характера на тези увреждания – според вещото лице, разкъсноконтузните
рани в областта на главата и езика са причинили, както заедно, така и поотделно
на подс. Б. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла
на чл.130, ал.1 НК, за около 10-на дни от датата на травмата, а останалите
травматични увреждания /кръвонасядания, охлузвания и
травматични отоци/ са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК. В допълненията на заключението от съдебни заседания, вещото
лице д-р П., заявява, че при удар в главата с бутилка, която действа като твърд
тъп предмет и след удара бутилката се счупи, на мястото на удара няма да има
порезна рана, защото в момента на удара е все още твърд тъп предмет. По
отношение на разкъсноконтузната рана на главата,
заявява, че кървенето е обилно в началото, като с оглед на мястото, където се
намира – в дясната челнотеменна област – в рамките на
1-2 минути след нанасянето кръвта ще потече по лицето, по бузите, по окосмената
част на главата. Според вещото лице, разкъсноконтузната
рана на езика може да се получи от прехапване на езика при рязко затваряне на
долната челюст към горната, при удар или при падане, като при такъв инцидент
може да се получи прехапване, но е възможно и сам да си го е причинил. Относно
травмата на гърба – охлузвания в дясната половина на гърба с кафеникавочервеникав цвят и размери 2х1 см, според вещото
лице може да бъде получена при падане на земята на гръб, каквито са
свидетелските показания, но може и при нанасяне на удар с твърд тъп предмет –
юмрук или друго, като до половин час се получава червено-синьо и след 3-4 дни
се променя в кафяво през зелено до жълто. Относно кръвонасяданията
в областта на двете мишници и предмишници – според вещото лице може да са от
прихващане род мишниците и влачене при задържането, каквито данни дават
свидетелите. Относно отока и охлузване с кафеникавочервеникав
цвят на меките тъкани по гърба на дясната длан и отока на дясното стъпало –
според вещото лице и двете могат да се получат при поваляне на земята, като по
ръката може и да се получи при влачене, а дясното стъпало – и от удар с нещо
или върху нещо, като може и ритник върху крака или при ритник от самия
пострадал. Относно кръвонасяданията на двете бедра и
двете подбедрици със синкавовиолетов цвят с размери
от 5х3 см до 2х2 см – според вещото лице д-р П. – от удари с твърд предмет.
Според вещото лице, тъй като травмите се намират в различни анатомични части на тялото, то
същите са причинени от различни травмиращи агенти, като част от тях могат да са
от падане, друга част от хващане под мишниците и трета част от влачене, но не
всички. Съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно,
неоспорено и незаинтересовано.
Назначената по делото
Съдебномедицинска експертиза относно нараняванията на подс. С.И., вещото лице
д-р П. депозира заключение, което поддържа в съдебно заседание и го допълва по
зададени въпроси. Според заключението на в. лице д-р П., при прегледа на
медицинската документация и въз основа на свидетелски показания, подс. И. е
получил следните телесни увреждания: кръвонасядане и
травматичен оток в лявата теменнослепоочна област с
диаметър около 2 см; кръвонасядане със синкавиолетов цвят и размери 6х5 на дясната мишница;
охлузвания по двете мишници и предмишници с кафеникавочервеникав
цвят; оток на меките тъкани на двете предмишници, двете длани и гърба на
дясното стъпало. Според заключението: 1/ Какъв е механизмът на получаването на
описаните увреждания на подс. С.И. – според заключението на вещото лице,
гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на
твърди, тъпи предмети чрез удари с или върху такива и добре отговарят да са
получени по време и начин при въпросния инцидент, а именно – при побой с юмруци
и ритници. Според вещото лице, охлузванията могат да се получат, както от
перпендикулярен удар с твърд, тъп предмет или тъпоръбест
предмет, така и от тангенциален удар на подобен предмет. Те се изявяват
непосредствено след нанесената травма. Кръвонасяданията
се получават от действието на твърди, тъпи предмети с достатъчна сила, като
излялата се кръв в меките подкожни тъкани да даде оцветката /синя или червена
или комбинация от тези цветове – синкавочервеникава/
на кръвонасядането. Промяната на цветовете от син или
червен в кафяв, в зелен, в жълт става в рамките на 12-15 дни, в зависимост от големината, дълбочината и индивидуалните
характеристики. Повърхностните кръвонасядания се
изявяват от минута до половин час, а дълбоките кръвонасядания
могат да се изявят до едно денонощие. Травматичният оток представлява
натрупване на тъканна течност от разкъсаните лимфни съдове на кожата, без
промяна в цвета й, като възниква от половин час до час след нанасянето на
травмата; 2/ Какъв е характерът на тези увреждания – според заключението,
гореописаните травматични увреждания /кръвонасядания,
охлузвания и травматични отоци/ са причинили на подс. С.И. болка и страдание,
по смисъла на чл.130, ал.2 НК, за около 2-5 дни от датата на травмата. В
съдебно заседание, в. лице отговаря на поставени въпроси, а именно –
травматичните увреждания отговарят да са получени при сбиване, както той твърди
по време на масов бой. Травмите в областта на главата, според вещото лице не
могат да се получат при падане, освен със засилване и удар с главата в предмет.
По слепоочието увреждането е получено вследствие на удар. Охлузванията могат да
се получат вследствие на нанесени удари – може и удар с крак или предмет с
по-широка повърхност. Травмата на гърба на стъпалото може да е от настъпване
или ако И. е ударил някого с крак. Тези травми не могат да се получат само от
падане. Има въздействие от различни плоскости върху тялото. Травмата по гърба
на стъпалото и по дланите може да са от нанесени от самия И. удари. Възможно е
някои от тези удари да са от камък, но не може да се конкретизира. В случай, че
са станали два инцидента през един час, към момента на освидетелстването тази
разлика от час или два, не може да се констатира и не може да се каже, коя
травма е от кой инцидент е. Възможно е част от уврежданията да са причинени при
влачене, дърпане, съпротива, но само част, не всички. Съдът възприема изцяло
заключението на вещото лице, като компетентно, неоспорено и незаинтересовано.
Подс. Б. е прегледан във ФСМП и му е обработена
хирургически раната на главата от д-р П. и двете медицински сестри на смяна, а
не от д-р Д., както се стремеше да установи подсъдимия, което се установи от
показанията на св. д-р П. и д-р Д..
Назначената по делото Съдебно
техническа експертиза дава заключение, че прегледът на информационния носител флаш памет, без надпис, съдържа две папки с наименования
0528 – съдържаща 550 видеофайла и папка 0529, съдържаща 195 бр. видеофайла.
Според вещото лице, при прегледът на видеофайловете е установено, че записаното
изображение е цветно, заснето от две камери: - за файловете, записани в папка
0528 – камера номер 5, насочена към вход на заведение и записа е в интервала
00:00:02 – 23:55:19 ч. на 28.05.2011 г.; - за файловете, записани в папка 0529
– камера №1, насочена към от фоайе и записа е в интервала 00:00:04 – 14:13:40
ч. на 29.05.2011 г.. В интервалите от време, когато в зрителното поле на
камерите няма установено движение, информация не се записва. Според
заключението, не са установени следи от манипулация /намеса върху записаната
информация. Не са установени следи и от извършен монтаж върху предоставените
записи. Записаните файлове за прехвърлени върху оптичен носител, заедно с
инсталационен файл, което позволява прегледът им в съдебна зала. В съдебно
заседание в. лице Д. поддържа заключението си, като отговаря и на допълнителни
въпроси, а именно – че записващите устройства могат да работят с неопределен
брой камери. В едно устройство, което поддържа например 15 камери, в даден
момент може да има само една свързана камера. Сигналът на всяка камера се
записва върху твърдия диск като отделен файл, или като отделен акт на запис,
например ако се отчете движение. Общата информация за това в даден момент,
колко камери са записвали движение, са записани само в дивиар.
Самата информация в този дивиар може да възпроизвежда
образите от всички камери върху екрана, или образите само от една записваща
камера, зависи как е настроено устройството. В изследвания файл, според вещото
лице, не се съдържа информация дали в същото време и други камери са записвали.
В тази връзка, св. Т., който на приятелски начала е обслужвал записващото
устройство, но не е поставял камерите, на другия ден след инцидента е помолен
да свали записи от камери, като е свалил това, което му е посочено от
собственика св. К., но не ги е гледал записите и ги е предал на същия. Св. Х. –
полицейски служител, е този който е поръчал на собственика да му предостави
записи от камерите за деня на инцидента, като твърди, че това което е на
предадената флаш памет, това му е било предадено от
собственика св. К., а св. К. от своя страна твърди, че това, което е поискано
от полицаите, това е записано и им е предоставено.
От приложения снимков материал от
полицейска регистрация при задържането на подс. Б. и подс. И., е видно, че в
дясната челнотеменна област на главата на подс. Б.
има поставена превръзка, а по главата на подс. И. няма видими наранявания.
Разпитан в хода на досъдебното
производство, с участие на доброволно
упълномощен защитник – адв. Л.К. ***, подс. Щ.Б. твърди, че разбира
обвиненията, не се признава за виновен по предявените му обвинения по чл.325,
ал.2 във вр. с ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК и по чл.131,
ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 НК, като депозира
обяснения, в които сочи, че бил нападнат, като се отбранявал, завъртайки в кръг
дървена маса, като ако е имало пострадал полицай, то това било станало в
“мелето”, а той имал за цел само да се отбранява. Представил е
съдебномедицинско удостоверение №77 от 30.05.2011 г. на СМ при “МБАЛ – Пазарджик”
АД, със заключение за установени телесни увреждания – хематом в дясна теменнотилна област на главата, разкъсноконтузни
рани на главата и езика, охлузвания на гърба, кръвонасядане
по горни и долни крайници, оток на долното стъпало и дясна длан с охлузване на
последната, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК.
Разпитан в хода на досъдебното
производство, с участие на доброволно упълномощен защитник – адв. Л.К. ***,
подс. С.И. твърди, че разбира обвиненията, не се признава за виновен по
предявените му обвинения по чл.325, ал.2 във вр. с
ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК и по чл.131, ал.2, т.3 във вр.
с чл.130, ал.1 НК, като депозира обяснения, в които сочи, че бил нападнат от
група клиенти в заведението, като той се отбранявал и впоследствие разбрал, че
има пострадал полицай. Отрича да е удрял полицай, както и да е замахвал с маса
нито срещу групата, нито срещу полицай. Представя съдебномедицинско
удостоверение №79 от 30.05.2011 г. на “МБАЛ – Пазарджик” АД, със заключение за
установени телесни увреждания – хематом в лява теменно слепоочна област, кръвонасядане в лявото слепоочие и дясната мишница,
охлузвания по двете мишници и предмишници, оток на меките тъкани на двете
предмишници, двете длани и гърба на дясното стъпало, довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Разпитан в хода на досъдебното
производство, с участие на доброволно упълномощен защитник – адв. М.П. ***,
подс. Д.Ф. твърди, че разбира обвинението, не се признава за виновен по
предявеното му обвинение по чл.325, ал.2 във вр. с
ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК, като се
възползва от правото си по чл.115, ал.4 НПК, и не дава обяснения, като
единствено сочи, че не се е съпротивлявал, не е обиждал полицаите.
Разпитан в хода на досъдебното
производство, с участие на доброволно упълномощен защитник – адв. И.Б. ***,
подс. Б.М. твърди, че разбира обвинението, не се признава за виновен по
предявеното му обвинение по чл.325, ал.2 във вр. с
ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК, като се възползва от правото си по чл.115, ал.4 НПК,
и не дава обяснения, като единствено твърди, че не е извършвал хулигански
прояви, не е участвал в бой, не е имал допир с полицейски служители, не е
изказвал псувни и цинизми пред заведението
Разпитан в хода на досъдебното
производство, с участие на доброволно упълномощен защитник – адв. Р.К., подс. К.В.
твърди, че разбира обвинението, като заявява, че не се признава за виновен по
предявеното му обвинение по чл.325, ал.2 във вр. ал.1
НК и чл.20, ал.2 НК. Депозира обяснения, в които твърди, че не е участвал в
инцидента и не е възпрепятствал действията на полицейските служители.
Видно от приложените по делото
справки за съдимост на подсъдимите, подс. Б. е неосъждан /осъждан за
престъпление по чл.129, ал.1 НК - реабилитиран по право/, подс.И. е неосъждан
/осъждан за престъпление по чл.197, т.3 НК, във вр. с
чл.195, ал.1, т.4 НК и чл.20, ал.2 НК и чл.63, ал.1, т.3 НК, като
непълнолетен/, а подсъдимите –М., Ф. и В., са неосъждани.
Горната фактическа обстановка, съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства –
обясненията на подсъдимите, в отделни части, в т.ч. на подс. В. – от
досъдебното поризводство, показанията на разпитаните
по делото свидетели – С.В., включително и тези, депозирани в досъдебното
производство при два разпита, св. П., св. Х.,
св. П., св. П., в т.ч. и на досъдебното производство,, св. К., св. Т.,
св. Ч., св. П.- частично, св. Х., св. Г.-частично, св. П.-частично, в т.ч. и
депозираните в досъдебното производство, св. Г. – частично, в т.ч. и депозираните
в досъдебното производство, св. К.-частично, св. Х., св. С., св. К.-частично,
св. К., св. Т., св. З.-частично, св. И.-частично, св. С.-частично, св. П. и св.
Д., св. И., св. Б., писмените доказателства - Протокол за оглед на
местопроизшествие, Албум, Фиш за СМП, график, протокол за последваща проверка
№337-ИТСИ/2010 г. и тестове, служебна бележка, седмичен график, Заповеди за
задържане на лице, съдебномедицински удостоверения, характеристики, справки за
съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние,
включени в доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, както писмените
доказателства събрани на съдебното производство – трудова характеристика на подс.
Б., фишове за спешна медицинска помощ на постр.
св. В. и подс. Б., подс. И., подс. М.,
подс. Ф. и подс. В., снимков материал при полицейската регистрация на подс. Б.
и подс. И. при задържането им, справка за съдимост на подс. И., както и
Заключенията на Съдебномедицинските експертизи, допълвани и в съдебни заседания
на пострадалия св. В. и на подс. Б. и подс. И., Съдебно – видеотехническа
и лицево идентификационна експертиза, както и приложеното като веществено доказателство
по делото – записи от охранителни камери, находящи се на флаш
памет.
Фактическата обстановка е
изключително усложнена, предвид многобройния доказателствен материал и предимно
– гласните доказателствени средства.
Инцидентът е станал на 29.05.2011 г.
в гр. Пещера в и пред комплекс “Хийт”. Петимата
подсъдими, след като гледали мач между отборите “Барселона” и “Манчестър Юнайтед” в дома на подс. М., който завършил в полза на
“Барселона”, където употребили значително количество алкохол, предимно подс. Б.,
подс. И. и подс. М., отишли около 01:00 ч. в дискотеката на комплекс “Хийт” и се настанили правостоящи на маса на най-долното
ниво /трети етаж/ на дискотеката, правостоящи, което се установява от
обясненията на самите подсъдими, в която част съдът им дава вяра, тъй като се
явяват обективни и неоспорени от други доказателства.
От показанията на свидетелите – П., Ч.,
С., Г., П. и Х., св. Г., св. К., св. Г., св. П., св. К., св. К., по несъмнен и
категоричен начин, се установи, че св. П., заедно със своя сестра – близнак,
непълнолетни, две приятелки на сестра му от гр. Пазарджик и св. Ч. са били на една маса, в близост до
масата на подсъдимите, като св. П. е носел шал на “Барселона”, тъй като бил фен
на този отбор. На съседна маса, били техни приятели – свидетелите – С., Г., Х.,
П.. Св. П. играел на дансинга, когато към него се приближил подс. Б. и казал –
“Ще те обеся на този шал”, което било видяно от св. Ч. и св. С., който не
разбрал какво му казал подс. Б., но след това разбрал от св. П., когато го
попитал. Двамата свидетели – П. и Ч. се уплашили и тръгнали да крият шала, като
го скрили пред заведение на главната улица “Венера” и продължили към денонощния
магазин и когато се върнали, инцидентът бил приключил и на мястото се намирала
втората група полицаи – К., Ш., които били повикани за второто станало сбиване
на моста на р. “Стара река”. Петимата подсъдими, без намиращия се в тяхната
компания св. П. тръгнали след св. П. и св. Ч. да се саморазправят. Виждайки
това, св. С. също отишъл на входа на дискотеката, където се били струпали
подсъдимите, и им казал да не стават проблеми, при което първо подс. БАЗОВ го
ударил с юмрук по лицето, а след това, когато си навел главата го удряли и и
останалите подсъдими, като подс. И. го и ритнал в лицето. Охранителите – св. К.
и св. Г., които се намирали вътре в
дискотеката, веднага тръгнали след подсъдимите по стълбите. Виждайки
нападението върху св. С., заедно с останалите охранители - св. П. и св. Г. извели св. С. във фоайето между двете врати и
го настанили зад барплот, където св. К. събирал таксите и раздавал гривните, за
да не го бият, а подсъдимите извели навън, като подс. Б. бил хванат под
мишниците от двама охранители, и след като го извели го бутнали на земята.
Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, в частта им относно този
етап от инцидента, които са обективни, непосредствени, достоверни, допълващи
се, последователни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, в т.ч.
и от записа на видеокамерата, находяща
се във фоайето, където ясно се вижда св. С. зад барплота, който си бърше лицето
и извеждането на подсъдимите от дискотеката, като подс. Б. е хванат под
мишниците от двама охранители при извеждането му извън заведението.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимите в частта относно този етап от инцидента, с които твърдят, че св. П.
се е заяждал с тях, парадирайки с шала, като им давали сигнал, че ще се бият,
като другата компания си била на масата и не били видели някой от другата компания
да излиза навън, а малко по-късно подс. Б. твърди, че вън ги чакали
момчета от другата компания. Подс. Б. и подс. И. били тръгнали по стълбите към охраната
на входа, за да им кажат да разрешат проблема, като след тях тръгнали и
останалите подсъдими – М., Ф. и В., като на входа от вътрешната страна на
вътрешната врата подс. Б. бил ударен в гръб с бутилка по главата, видяно от
всички останали подсъдими, но никой от тях не видял кой го е ударил, като подс.
М. дори твърди, че видял, че от удара подс. Б. паднал на земята, нещо, което
никой друг от подсъдимите и самия Б. не го твърди. Там били нападнати от св. С.,
и изведени от охраната навън. Съдът счита, че обясненията им в тази част са
необективни и неистински, в противоречие с останалите доказателства –
показанията на посочените по-горе свидетели и показанията на охранителите - св. К., св. Г., които са охранявали вътре в
дискотеката, св. Г. - охраняващ на
вътрешния вход във фоайето, както и на собственика св. К., както и на видяното
на записа от камерата, изгледан в съдебна зала, и ги приема за защитна позиция,
а не за източник на доказателства, с каквото право разполагат. Ако беше истина,
че подс. Б. е ударен с бутилка по
главата, то как така, никой от останалите подсъдими не е видял кой го е ударил,
като всички са присъствали и твърдят, че са видели удара, а дори подс. В. бил
разговарял с подс Б., за този удар още там, на място и видял, че му тече кръв
от главата. Отделно от това, подс. В., който твърди в обясненията си, че имало
бой вътре и извън дискотеката, уточнява, че боя в дискотеката се състоял в
това, че “Видях как някой посегна още вътре, не видях кой посегна и кой пое
удара”. След това уточнява, че имало бой вътре и вън, като относно боя вътре
заявява – “Вътре имаше караница и някой посегна”, а св. З. видял и петимата
подсъдими, които му били познати да излизат навън. Противоречие има и в
обясненията на подсъдимите – Б., И. и В., помежду им, относно броя на хората от
компанията на св. П., като подс. Б. твърди, че са били 20 човека, подс. И. – 15
човека, а подс. В. – 10 човека. От друга страна, подс. В. твърди, че другата
компания са били във фоайето и охранителите са изкарали и двете компании, нещо,
което не го твърди никой от останалите подсъдими, според които хората от
другата компания са ги чакали навън. Отделно от това, според вещото лице при разкъсноконтузна рана на главата, кръвта потича веднага, а
на записа не се вижда при извеждането на подс. Б. да му тече кръв от главата,
за каквото кръвотечение твърди подс. Б. и подс. В..
Относно следващия етап от инцидента,
съдът приема за установено по безспорен начин, въз основа на показанията на
свидетелите – Г., Х., П., К., К., Г., П. и Г., К., К., че след като от охраната са извели петимата подсъдими
извън комплекса, като подс. Б. го бутнали на земята, а охранителите застанали
отвън пред вратата и отказали да пуснат подсъдимите да влизат навътре, по
разпореждане на собственика св. К., за да не създават проблеми, а в същото
време не са пускали да излизат навън и хора от заведението. Тогава подсъдимите
станали изключително агресивни и дръзки, повлияни и от употребения алкохол –
бутали вратата да влизат вътре,
започнали силно да викат, псували, обиждали и отправяли закани към собственика на
заведението св. К. и към охранителите – св. К., св. Г., св. П., св. Г. –
“Врабче, да ти еба майката, що не ни пускаш”, “ще ви ебем майките”, “Врабче, ще
ви ебем майките”, “ще ви запалим дискотеката, ще ви изтрепем, “майката ти деба помашка, Врабче”. Проявявали нервност и буйствали – не
стояли на едно място, гонели се из градинките, хвърляли столове и маси по
земята, биели се със всеки, който излезел или бил навън. По същото време, св. Н.Г.,
се връщал от денонощния магазин, където отишъл да си купи дъвки и виждайки го,
подс. Б., казал - “той е от техните” и
без каквато и да е причина го бутнал на земята, след което и подс. Ф., и подс. И.
започнали да го удрят, като дори подс. И. го ритнал в главата. В същото време,
св. Х. – братовчед на св. Г., излизал от дискотеката, като във фоайето видял
св. С., който бил ударен, разговарял с него и през стъклото на комплекса видял,
че навън имало навалица и че св. Г. е на земята и подс. Б. и компания били
върху него и му нанасяли удари. Тогава излязъл навън, разбутал ги, като и на
него му били нанесени удари от подс. Б., подс. И. и подс. Ф.. В това време
охраната били отпред пред външната врата и имало вулгарни изрази, псувни, като
охраната ги прибрала вътре във фоайето на комплекса. В това време подс. И.
демонстративно се набирал на слънцезащитен чадър.
Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели, тъй като ги оценява, като обективни, непосредствени,
допълващи се, последователни, логични и достоверни, като възприятията им са
индивидуални и всеки един от тях възпроизвежда видяното, още повече, че част от
свидетелите не са знаели и имената на подсъдимите.
Относно този етап от инцидента,
обясненията на подсъдимите са противопоставени на показанията на горните
свидетели, като очертават друга фактическа обстановка. Всички подсъдими - Б., И.,
М., Ф. и В., категорично твърдят, че след като са били изведени от охраната
навън, като подс. Б. е бил бутнат на земята от охранителите, последните
отказвайки да ги пуснат да влязат вътре, те единствено били искали обяснение,
защо не ги пускат, като никой от тях не е псувал, обиждал и заплашвал, както
собственика, така и охранителите, но те били нападнатите и битите, като се
защитавали.
Относно този етап от инцидента, подс. Б.
твърди, че когато е тръгнал в заведението към охраната, за да разрешат
проблема, другата компания си е била на масата, като не е видял дали някой от
тях е станал, освен св. С., който отишъл на входа да се разправя с тях. Малко
след това, твърди, че след като охраната ги е извела навън, вън ги чакали момчета
от другата компания – на св. П. – 10 човека, излезли преди това, като той
поискал обяснение от охранителите, а него го нападнали. Започнали да се заяждат
и го нападнали. Не ги познавал, познавал само “Б.”
/св. Х./ и се сбили, като него го
повалили на земята. Излязъл собственика св. К. и казал на охранителите – “какво
ги гледате, бийте ги”, но той това не го чул, казали му го другите подсъдими.
След падането на земята, усещал само удари. Казали му после, че са скочили и
охранителите, но той това не го видял. През това време, момчетата от другата
компания се били с него и останалите подсъдими. На три места му била спукана
главата, имал много охлузвания по краката, по ръцете, по гърба, отпред. Много
кръв му течала от главата, като още вътре в бара, когато го ударили с
бутилката, му потекла кръв, като последното го твърди и подс. В.. Имал и стъкла
на главата. Останалите увреждания ги получил отвън, когато го нападнали. Той
също се бил с юмруци с тях, за да се отбранява.
Съдът не кредитира тези обяснения на подс. Б., като ги счита за
необективни, в противоречие с останалия доказателствен материал, обсъден
по-горе. Той самия казва в предходен момент, че удара с бутилката е бил отзад в
тила, а според съдебномедицинското удостоверение и заключението на вещото лице
д-р П.,*** главата, подс. Б. е имал хематом, а не рана, поради което е било
невъзможно от хематома, ако се приеме, че наистина е ударен с бутилка, да има излив на кръв. Същото се отнася и за стъклата по главата.
Наличието и премахването на такива не е отразено в ФСМП, където е била
хирургически обработена друга рана на главата и поставена превръзка. Такъв излив на кръв не се вижда и на записа от камерата, когато е
извеждан навън от заведението. А и според заключението на в. лице д-р П., при
удар с бутилка по главата не се получава прорезна
рана, дори и бутилката да се счупи след удара. От медицинската документация и
от заключението на в. лице д-р П., не се потвърждава и твърдението му, че главата
му е била спукана на три места.
В обясненията си за тази част от
инцидента, подс. И. твърди, че охраната направо ги избутала навън, като им
казали – “отивайте другаде да се разправяте”. Отвън имало 7-8 човека от другата
компания, между които Г. и Х.. Те ги чакали и направо почнало “мелето”. Другите
започнали първи. Те го удряли и той ги удрял с юмруци, като той и останалите
подсъдими се защитавали. Пред заведението той бил се хванал за един чадър, но
не бил се набирал. Не може да посочи кой е удрял той и кой него го е удрял,
като ги удрял по лицата с юмруци. Охранителите също се включили в боя, имало
удари и от тяхна страна. Имал много наранявания, но от този бой били само
нараняванията по главата, а останалите – синини, охлузвания по тялото били от
другия бой, след този – на моста на р. “Стара река”. При очната ставка със св. П.,
подс. И. заявява – “Нямам много добри спомени от случилото се”. Съдът не дава
вяра на обясненията на подс. И. в тази им част, като ги приема, за защитна
позиция, а не източник на доказателства, с очертава невярна фактическа
обстановка, в противоречие с останалия
доказателствен материал, конкретно на показанията на посочените по-горе
свидетели, които съдът кредитира, като обективни, непосредствени,
последователни, допълващи се, логични и правдиви.
В обясненията си относно тази част от
инцидента, подс. М. твърди, че веднага след като е бил ударен подс. Б. с
бутилката в главата и е паднал на земята, охраната го хванала и го изкарала
навън и започнала да го удря с палки. Това станало пред входната врата и го
удряли навсякъде. Имало и много хора, които се биели. Станало едно “меле”.
По-нататък заявява, че един от охраната го удрял подс. Б., а собственика стоял
на вратата и викал – “бийте ги, какво ги
гледате”. Не знае кой е почнал боя. Подс. Б. бил
паднал на земята и подс. И. му помагал да не го бият. Той също тръгнал да
помага на подс. Б., но той не се бил, като когато му помагал и го вдигнал от
земята, бил ударен с палка и тогава дошли полицаите и тогава едно момче – Е.
/св. З./ го издърпал и отишли в близост до комплекса, до паркинга при чешмата.
Освен охранителите, удряли и едно високо и едно ниско момче, но той не бил
удрял никой. Тези обяснения коренно се различават от останалия доказателствен
материал, конкретно на показанията на изброените по-горе свидетели, които съдът
кредитира, като обективни, истински, последователни и непосредствени и въз
основа, на които прие описаната по-горе фактическа обстановка на инцидента, в
този му етап. Относно твърдяното от подс. М., че той не се е бил и не е нанасял
удари на никой, предвид противоречието на тези му обяснения с обясненията на
подс. Б. и подс. И., които твърдят, че всички са участвали в боя и са се били, бяха
поставени последователно в очна ставка, като всеки един от тях потвърждаваше
казаното от него. Съдът кредитира твърдяното от подс. Б. и подс. И., а именно,
че всички са участвали в боя, тъй като това се потвърждава и от показанията на
св. Г., св. К., св. Г., св. П., св. К., св. К., св. Х., св.В., св. П..
Относно тази част от инцидента, в
обяснения си подс. В. твърди, че охраната изкарала навън всички, както тях,
така и другата компания, които били във фоайето. След като ги изкарали навън,
охранителите останали от вътрешната страна на външната врата и не пускали никой
да влиза и излиза. Той помолил да влезе да си вземе якето и собственика
разрешил. Когато отново излязъл от заведението, бой нямало и полицаите били
дошли. Тръгнал към подс. И., но някой посегнал през рамото му и ударил подс. И.,
като и него го ударили с палка /показанията от досъдебното производство/,
последния паднал на земята и той го вдигнал, като се обърнал, видял, че подс. Б.
лежал на земята, целия в кръв и полицаите го дърпали.. Според него участието му
било в това, че се опитвал да успокои и двете компании, разбранявал
ги, като се пазел, защото посегнали и го ударили и него няколко пъти. Той не
бил удрял никой. Относно тази част от инцидента, няма противни доказателства,
които да ги опровергават, с изключение на твърдяното при обясненията на подс. Б.
и подс. И., че всички подсъдими са участвали в боя и са се били.
В частичните си обяснения, подс. Ф. твърди, че след като са
ги извели от заведението охранителите, собственикът казал – “какво ги гледате,
бийте ги”. Започнал бой, в който участвали охранителите, както и още много хора
от заведението, всички се биели с тях. Били се всички, като и него го били и
той удрял другите. Съдът кредитира частично тези обяснения на подс. Ф., а
именно – в частта им, в която твърди, че е имало бой след извеждането им, в
който и той е участвал, както и в частта за намеса на охраната, но по други
причини, за които той не съобщава – за отблъскване на агресията и нападението
от страна на подсъдимите, с псувни, обиди, заплахи към собственика и
охранителите, хвърляне на столове и маси.
Съдът приема за установено по
безспорен начин, въз основа на показанията на свидетелите – В., Х., П., К., К., Г., П., Г., К., следващия етап от инцидента, че след
подаден сигнал в РУП Пещера от св. К. и св. К. за сбиване в и пред комплекс “Хийт” на място са пристигнали св. В., св. Х. и св. П.. При
пристигането си със служебния автомобил, полицейските служители се насочили към
входа на комплекса, където заварили петимата подсъдими, които се държали
агресивно, псували, обиждали, заплашвали със саморазправа, като бой нямало.
Полицейските служители ги предупредили да спрат да викат и да не се заканват,
като се опитали да изяснят какво е станало и провели индивидуални разговори с
подсъдимите. Св. В. попитал подс. Ф. какво се е случило и той му обяснил, че
охраната ги е извела и били бити от охраната. След това се приближил до подс. Б.
и му задал същия въпрос, при което последния отговорил, че били изведени от
охраната, както и че бил ударен с бутилка в главата, но не можел да каже от
кого. По лицето му имало засъхнала кръв. Полицай разговарял и с подс. И., който
след това бил ударен, паднал на земята и вдигнат от подс. В.. Св. Х. се насочил
към охраната, за да изясни какво се е случило и дали е имало бой. В този момент
от входа на дискотеката излязъл собственика св. Е.К.. Афектирани и във видимо
нетрезво състояние, подсъдимите – Б., И., М., Ф. се насочили към него и
охраната и се стигнало до сблъсък с охраната, която също тръгнала към тях.
Псували, викали, обиждали, заплашвали собственика К. и охраната: “Врабче, мама
ти шейба, ще те убием”; “Врабче, ще ти еба майката,
ще те ликвидирам; “ще ви ебем майката”; “Елате да ви видим какви сте мъже, ще
ви трепем и вас” – към охраната. Подс. Ф. и подс. М.,
минали от двете страни на св. Х. и станала словесна разправия, при което още
повече се афектирали и подс. М. се сбил със собственика, като първо хвърлил
стол към него, но охраната му попречила, но след това успял да го удари с юмрук
в лицето. Подс. Б., който също се насочил към входа,
където били охраната и собственика св. К., бил спрян от св. В., избутан зад
него, за да предотврати сблъсъка, като му казал да не се приближава повече към
входа, тъй като в това време и двама охранители тръгнали към подс. Б.. Св. В.
се обърнал и тръгнал напред към входа на заведението, като застанал пред
двамата охранители, които се били насочили към Б.. В този момент подс. Б.,
нанесъл удар в главата на полицейския служител – св. В. с дървена сглобяема
маса, когато последния бил с гръб към него. На св. В. му причерняло, олюлял се,
но се задържал изправен, като в момента бил неадекватен. Секунди след това,
усетил втори удар в гърба. Обърнал се и видял, че подс. Б. държи в ръцете си
дървена сглобяема маса. Св. Х. и св. П., които видели удара, който бил нанесен
на колегата им В. по главата, веднага тръгнали към подс. Б. да го задържат. Тъй
като оказал съпротива, го съборили на земята и му поставили белезници. Подс. Б. отказал да ходи, поради което почти го носели и
влачели. Намесила се охраната на заведението, като отстранили подс. М. и подс. Ф..
Св. В. тръгнал към колегите си, като си бил навел главата, тъй като му течала
обилно кръв по лицето и в този момент, подс. И. захвърлил дървена маса по св. В.,
но не успял да го улучи, засилил се да го удари с крак, но отново не успял, при
което му нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето. Подсъдимите – И., М., Ф.
и В. започнали да дърпат ръцете на полицейските служители при задържането на
подс. Б., като казвали, че той не е виновен, като подс. В. дърпал и подс. Б. и
им казвал да го пуснат, че е зле и да го оставят той да го заведе на лекар,
като не изпълнил и разпореждането им да се отстрани и да не им пречи и
това продължило до момента на качването
на подсъдимия в полицейския автомобил.
Св. Х., след като видял, че подс. И.
удря с юмрук в лицето св. В., пуснал задържания Б. и съборил подс. И. на
земята, с намерение да го задържи, който преди това се опитал и него да го
удари. Св. Х. бил върху подс. И., когато подс. Ф. и подс. В. започнали да му
дърпат ръцете . В това време, св. В. се приближил до колегите си и казал –
“Хайде, че ще ми изтече кръвта”, при което св. Х. пуснал подс. И. и той избягал. Св. В. се
включил да помага при воденето на подс. Б. към полицейския автомобил. Показанията на горните свидетели, въз основа
на които съдът възприе тази част от инцидента, се явяват обективни, непосредствени,
взаимно допълващи се, като всеки един от свидетелите е възприел фактическата
обстановка индивидуално, не всеки от тях е възприел цялата фактическа
обстановка и възпроизвежда това, което е видял и възприел, още повече, че и
самата фактическа обстановка е била изключително усложнена, като част от
свидетелите не са знаели и имената на подсъдимите и макар да има известни
различия в тях, относно отделни факти и имена, то по отношение на главните
факти, те се явяват достатъчни, поради което, съдът ги кредитира.
Относно тази част от инцидента, подс.
Б. в обясненията си твърди, че не бил видял изобщо кога са дошли полицаите. Не
бил разговарял със св. В. в нощта на инцидента. Бил легнал на земята и взел
една маса и я завъртял, но никой не бил ударил с нея и не знаел дали някой друг
е ударил полицаите. По-нататък в обясненията си твърди, че допуска да е ударил
полицай – св. В., но ако това е станало, то това е било при самозащитата му и
че не е целял да го удари. Видял тримата полицаи, които били униформени, когато
го закопчали. Тогава той бил прав и държал в ръцете си маса или стол, но не си
спомня точно какво. Когато го отвеждали към патрулката,
той не можел да стане, вдигнали го св. В. и един от другите полицаи. Чувал, че
неговите приятели викали на полицаите, когато го качвали в патрулката
– “не го барайте, той не е виновен”, като мисли, че К.В. е казвал това. Не
видял дали И. са искали да го арестуват. Съдът не кредитира обясненията на
подс. Б. в частта им, в която твърди, че не е разговарял със св. В. в нощта на
инцидента, че не е удрял св. В. с маса в главата и че можело и да го е ударил,
но това не е било съзнателно, а да е станало при самозащитата му, както и в
частта, в която твърди, че изобщо не е видял полицаите преди задържането си.
Приема ги за защитна позиция, а не за източник на доказателства, тъй като те са
в противоречие с останалите свидетелски показания, анализирани по-горе, които
съдът кредитира. Отделен е въпроса, доколко ясни са спомените му след
употребеното значително количество алкохол /4 ракии по негови признания/.
Подс. И. в
обясненията си относно тази част от инцидента твърди, че не е видял, когато са
дошли полицаите, че не бил разговарял с полицай. Видял ги, когато подс. Б. бил
на земята и двамата полицаи го дръпнали.
Тогава се потушили нещата. Не бил видял подс. Б. да държи маса и да удря св. В..
Видял как на подс. Б. му слагат белезниците, като преди това полицаите го
свалили на земята. Не видял някой да е хвърлял
столове преди това. Допуска, че в масовия бой, когато се е отбранявал, е
възможно да е ударил св. В., но не и с маса или с крак и то преди да сложат
белезници на подс. Б.. Само с юмруци се бил. Не бил се насочвал с крак към св. В.,
нито бил хвърлял нещо по него. Твърди, че него не са се опитвали полицаите да
го задържат. Като го изкарали Б. всичко приключило. Имал доста увреждания, но
от първия бой били ударите по главата, а от втория бой – останалите увреждания
по тялото. Съдът не кредитира обясненията на подс. И., в частта, с която
твърди, че не е видял кога са дошли полицаите, че не е разговарял с полицай, че
не е удрял полицай, а ако го е ударил, то е било при самозащитата му, че не е
хвърлял маса по св. В. и не се е опитвал да го удари с крак, че не е видял да
се хвърлят столове, че него не са се опитвали да го задържат, като ги приема за
защитна позиция, а не за източник на доказателства, тъй като същите са
недостоверни и са в противоречие с останалите свидетелски показания,
анализирани по-горе, които съдът кредитира.
Относно тази част от инцидента, подс.
М. твърди, че като видял, че подс. Б. е на земята, отишъл да му помогне и да го
вдигне, бил ударен с палка. В това време, дошли полицаите, първо видял св. В. и
още един полицай, после и трети. Едно
момче Е. /св. З./ го дръпнал и му казал – “ела да не стане по-лошо”. В този
момент около тях се биели, като момчетата от тяхната компания се защитавали.
Имало бутнати маси. Не бил разговарял със св. В., като последния не бил му
давал разпореждания, не видял св. В. да разговаря и с другите подсъдими и да е
ударен от някой. Нямал допир с полицай и не бил псувал. В по-късен момент
заявява, че те се биели с една група. Със св. З. отишли на втория паркинг при
чешмата, откъдето видял, че подс. Б. го носели, влачели към полицейската кола,
която тръгнала, като при него дошъл и подс. Ф., а по-късно и подс. В.. Относно
твърдението му, че не е участвал в първия бой, предвид противоречие с
обясненията на подс. Б. и подс. И., които твърдят, че всички са участвали,
същият бе поставен в очна ставка, с всеки един от двамата подсъдими, при която
всеки един от тях потвърждаваше това, което е казал. Съдът не кредитира
обясненията на подс. М., в частта, в която твърди, че не е видял полицаите
преди задържането на подс. Б., че не бил разговарял със св. В. и не видял и
другите подсъдими да разговарят с полицай и да е ударен полицай, че не бил
псувал и не му били давани разпореждания от полицаите, че нямал допир с
полицай, че не се е бил, като ги приема за защитна позиция, а не за източник на
доказателства, тъй като тези му обяснения се различават от установеното от
свидетелските показания, анализирани по-горе, които съдът кредитира. Относно
твърдяното, че е отишъл близо до втория паркинг, до чешмата със св. З., приема,
че това е така, но това се е случило в по-късен момент, след като са станали
събитията, след идването на полицаите, които са установени по безспорен начин
от посочените по-горе свидетели и възприети от съда. Относно показанията на св.
З., относно инцидента, съдът приема, че те са достоверни в частта, в която
твърди, че казал на подс. М. да се маха, тъй като са дошли полицаите и заедно с
него са отишли в близост до втория паркинг, но не може да каже, колко време след идването на полицаите е
станало това, както и дали преди това е имало сблъсъци пред вратата. Твърди, че
не е видял никой от другите подсъдими в този момент и не е видял никой от
подсъдимите или полицаите да е удрян. Относно тези обстоятелства, съдът приема,
че отиването на подс. М., заедно със св. З. до чешмата, е станало в последващ момент, а не веднага след идването на полицаите,
тъй като за действията на подс. М. след идването на полицаите и нападението му
на собственика св. К. има достатъчно доказателства, посочени по-горе, които
опровергават твърдяното относно момента на отиването на подс. М. на чешмата.
Св. З. твърди и, че когато са извели подсъдимите, те стояли до вратата
отстрани, но подс. Б. нямал никакви увреждания.
Подс. В.
относно тази част от инцидента, депозира обяснения, че когато излязъл от
заведението втория път, където отишъл да
си вземе якето, полицаите били дошли. Тогава бой нямало. Тръгнал към подс. И.,
някой ударил И. и той паднал на земята. Навел се, вдигнал го и като се обърнал,
видял, че подс. Б. лежал на земята, целия в кръв. Полицаите го дърпали, сложили
му белезници и започнали да го влачат. Опитал се да го вдигне, вдигнал го и
помолил полицаите да го пуснат, за да го заведе той в поликлиниката. Те го
отблъснали и му казали, да се махне, че това е тяхна работа. Той не искал да
пречи на полицаите, а само искал да помогне на подс. Б.. Твърди, че не е пречил
по никакъв начин на полицаите и че не е имал контакт с тях и не е дърпал
полицай за ръката. След това отишъл при подс. М. на чешмата. Съдът не кредитира
обясненията му в частта за намесата му при задържането на подс. Б., в които твърди,
че не е пречил на полицаите, че не е дърпал полицай, че не е имал контакт с
тях, а само е вдигнал подс. Б. след като са му поставени белезници и е искал да
му помогне, като ги приема за защитна позиция, а не за източник на
доказателства, тъй като са в противоречие с останалите доказателства –
свидетелските показания, обсъдени по-горе, които съдът кредитира и в тази част
обясненията му се явяват недостоверни.
В частичните обяснения на подс. Ф., в
частта им за този етап от инцидента, твърди, че тогава говорил със св. В.,
който отишъл при него и го попитал какво става. Обяснил му, че е станал бой с
охраната и са ги изкарали от дискотеката и че са ги удряли, като когато
говорили не бил приключил боя, и се биели приятелите му с охранителите и
другите. Над 20 човека участвали в мелето, като се били всички и него го удряли
и той удрял другите. Един от охранителите – св. Г., излязъл от заведението с
палка и тръгнал да го гони, настигнал го в близост до паркинга и го ударил един
път в гърба и по част от тила и главата с палката. След това се дръпнал
настрани към чешмата. Съдът кредитира обясненията на подс. Ф., в тази им част,
но приема, че гоненето от охранителя и удара с палката е станало в по-късен
момент, след агресията от подсъдимите при излизане на собственика св. К. пред
вратата на заведението, и след пристигането на полицаите и разговора с тях,
когато са влезли в сблъсък с охранителите при задържането на подс. Б., и след
дърпането на ръцете и дрехите на полицейския служител св. Х. при задържането на
подс. Б.. Тези му обяснения за удар с палка се подкрепят от видяното на записа
от камерата, че един охранител, влизайки в комплекса носи палка и я скрива под барплот, където се събират входните такси. Тези му обяснения
се подкрепят и от показанията на св. И. и св. С., които видели, че охранител
гони подс. Ф. ***, в близост до дискотеката го удря с палката, като те сочат,
че го е ударил в главата. В останалата част, съдът не кредитира показанията им
за станалото пред дискотеката, тъй като и двамата твърдят, че са видели подс. Б.,
на земята окървавен /целия в кръв/, както и че са видели да се бият подсъдимите
и други момчета с охранителите и видели задържането на подс. Б., като са отишли
и до полицейския автомобил, където св. И. чул подс. И. и подс. В. да казват на
полицаите да го оставят, но не били видели нито нанесените удари върху
полицейския служител св. В., нито течащата кръв от главата му. Ако наистина са
били там и са видели “окървавен” подс. Б. /данните са, че кръвта му по лицето е
била засъхнала още при идването на полицаите/, то няма как да не видят течащата
кръв по лицето на св. В., след като са били до самия св. В. при воденето на
подс. Б. и след това са отишли при автомобила. Отделно от това, подс. И., в
обясненията си твърди, че св. П.И. се появил една минута, преди да ги засекат
от другата компания на моста, като св. И. познавал Щ.Б., и като му казали, той
казал, че и той ще отиде с тях и тръгнал с тях. Подс.
В. също твърди, че след инцидента пред дискотеката – на моста е разговарял със
св. И.. Поражда се въпроса, как така е научил за състоянието на подс. Б. от
подс. И., едва след инцидента – на моста, като в показанията си твърди, че е
бил очевидец и е видял състоянието му /окървавен/.
Съдът приема за установено по
безспорен и категоричен начин, въз основа на показанията на свидетелите - В., Х.,
П., К., Х., Г., Ш., П., Т., П., следващия етап от инцидента, а именно, че след
като св. Х. и св. П. са откарали пострадалия полицейски служител – св. В. и
подс. Б. във ФСМП, където им била оказана медицинска помощ от д-р П., която е
зашила с 3 шева, под лидокаинова анестезия разкъсноконтузната
рана на св. В., обилно кървяща и я е обработила хирургически и извършила и
хирургическа обработка на разкъсноконтузната рана на
подс. Б., като й поставила превръзка. След това подс. Б. ***.
След задържането на подс. Б.,
останалите подсъдими – И., М., Ф. и В. тръгнали към поликлиниката и след моста
на р. “Стара река”, участвали в друг бой с други лица, част от които са били –
св. П., св. Х., св. Г., сестрата на св. Х., като при този бой са пострадали св.
П., който е бил удрян с юмруци от подсъдимите и дори ритан от подс. И., когато
е бил съборен на земята, както и сестрата на св. Х.. Боят е бил с юмруци, като
са били хвърляни и камъни. Поради подаден втори сигнал, конкретно за този бой,
на мястото на инцидента бил изпратен втори автопатрулен
екип – св. Ш. и св. К. ***. При пристигане на място, полицейските служители
установили, че четиримата подсъдими – И., М., Ф. и В. са се оттеглили, като ги
открили пред дома на подс. Б., откъдето били откарани в РУП Пещера, като не се
наложило да им слагат белезници, тъй като доброволно се качили в полицейския автомобил.
Петимата подсъдими били задържани в
РУП Пещера, като подсъдимите – М., Б. и И.
продължили да се държат арогантно и нагло, дори и към полицейските служители,
като продължили да отправят заплахи и псувни към собственика на дискотеката св.
К. и към охранителите, че като ги пуснат ще потрошат бара и други закани. Подс. В. бил най-кротък и не отправял заплахи и псувни. Подс. Ф. също не псувал и не заплашвал.
В РУП Пещера, след задържането им
били тествани за употреба на алкохол,
като резултатите били: 2.03 промила – за подс. И.; 2.05 промила – за подс. М.;
1.61 промила – за подс. Ф. и 0.89 промила за подс. В.. Подс.
Б. отказал да бъде тестван.
В обясненията си относно този етап от
инцидента, подс. Б. твърди, че му било упражнено насилие двукратно от Началника
на РУП Пещера – веднъж в поликлиниката, където го настъпил по крака и му ударил
един юмрук и втори път – в полицията, където пак го настъпил по крака. В
килията му влизал човек, приятел на една “Б**” /сестра на св.Х./, присъствала
на боя, който ги заплашвал, като и отвън от улицата идвали заплахи, а такива
били отправяни и пред сестра му св. Б., докато е бил задържан, от лица с голи
глави, с черен джип “Мерцедес”, със софийска регистрация и били нарязани гумите
на колата му, като твърди, че това е приятел на присъствала на боя и пострадала
“**” /сестра на св. Х./. След това имало и заяждане от полицаи към него и
съпругата му, като постоянно ги проверявали за лични документи. Твърдението му, че Началника на РУП Пещера го
е ударил в РУП потвърждават и подс. М. и подс. В., като първия твърди, че лично
е видял, а втория – че подс. Б. му е казал и го е видял да се държи за устата и
му казал, че началника го е ударил с глава в лицето. Съдът не кредитира
обясненията на подс. Б., като ги приема за защитна позиция, в частта за
упражненото насилие от Началника на РУП Пещера, както и в частта за влизането и
заплашването в килията на цивилно лице, приятел на сестрата на св. Х., тъй като
тези обстоятелства се опровергават от показанията на св. Х., св. П., св. К.,
които по посочените по-горе съображения, съдът кредитира. Тримата полицейски
служители – св. Х., св. П. и св. К. твърдят, че във ФСМП, подс. Б. е бил
поставен на стол, както и че Началникът на РУП е разговарял с него пред лекарите и сестрите, а поведението им в
РУП е продължило да бъде арогантно и нагло, говорели на висок тон, като на
въпроса на Началника защо са направили такова нещо, отговаряли – “ти какъв
началник си бе, на тая смешна полиция”, обиждали и полицаите. В РУП продължили да отправят нецензурни псувни и
закани, и към собственика св. К. и към охранителите, като заплашвали, че като
ги пуснат, ще потрошат бара и др. Установено е от св. Х., че сестра му, т.н. “***”
не е присъствала на боя пред дискотеката, а на втория бой - на моста, тъй като св. Х. е повикал нея и
приятеля и да го заберат след първия бой.
Относно този етап от инцидента, подс. И.
твърди, че след като подс. Б. бил закаран в поликлиниката, той заедно с подс. М.,
подс. Ф. и подс. В. тръгнали към поликлиниката, но на моста били застигнати от
лица от другата компания, между които Б. /св. Х./ и св.Г., които били около 7-8
човека и започнали да викат “ето ги, ето ги”, и пак се били и след като се били, били
и имало и паднали на земята, се измъкнали и отишли пред дома на подс. Б.,
където дошла патрулката и ги откарали в полицията и там ги задържали
за 24 часа, като ги изпробвали за алкохол. Твърди, че той не е видял, началника
да удря подс. Б.. В неговата килия по едно време дошъл един човек – цивилен,
едър, висок с гола глава и му казал “ти си моето момче” и “ще видите какво ще
ви се случи”. Преди да ги пуснат чул закани от улицата – на 20-30 м от килиите.
В дома му, още на другия ден дошла кола БМВ, със софийска регистрация,
разговаряли и с чичо му св. И. и питали къде е, като това били хора на св. Х. и
чичо му го предупредил – “внимавай, ще те утрепят. Това са големи глави”.
Твърди, че това били хора на св. Х.. Твърди – “Мисля, че това става, защото те
изядоха повече бой от нас, макар, че ние се отбранявахме”. Относно
нараняванията си твърди, че са от първия и втория бой, като от първия за
ударите по главата. Твърди още, че имало едно момче – П.И., който се появил
една минута, преди да ги засекат от другата компания за втори път, когато
отивали към поликлиниката. Той познавал Щ. и те му казали за него, при което
той казал – “ще дойда и аз да го видя” и тръгнал с тях, но като ги настигнали
другите, той си тръгнал. Същият свидетел, при разпита му установява факти от
инцидента пред дискотеката и не дава данни за срещата му с четиримата подсъдими
на моста, които съдът приема за достоверни, само в частта за видения удар с
палка на подс. Ф. на улицата в близост до дискотека, като относно самия
инцидент пред дискотеката, не ги приема за достоверни. Съдът не кредитира
обясненията на подс. И., като ги приема за защитна позиция, в частта им, че
след задържането му, в килията му е влизало
цивилно лице, което го е заплашвало, тъй като се опровергава от
показанията на св. Х., св. П., св. К..
Относно този етап от инцидента, подс. М.
твърди, че след като се събрали при чешмата, тръгнали към поликлиниката с
останалите подсъдими да видят как е подс. Б. и на 10-на метра надолу, зад тях
тръгнала другата компания и викали – “ето ги, ето ги”. Нападнали ги и започнали
да хвърлят камъни, и се сбили, като имало и момичета, като между тях бил св. Г.
и св. С.. Имало и паднали на земята, След като избягали, отишли пред дома на
подс. Б. и от там св. К. и св. Ш. ги отвели в полицията, където в един момент
видял, че Началника на РУП настъпва подс. Б. по крака и го удря с глава в
лицето. Сутринта, видял приятел на една от пострадалите “.” или Б.Х., да влиза
в полицията. Мислели, че като ги пуснат от полицията, ще ги бият. След това
нямало заплахи към него, нито били обикаляли коли покрай дома му. Съдът не
кредитира обясненията на подс. М., в частта за двукратните удари по подс. Б. от
страна на Началника на РУП, които твърдения категорично се опровергават от
показанията на св. Х., св. П. и св. К., които кредитира по изложени по-горе
съображения, като същите депозират и данни за продължилото нагло и арогантно
поведение на подсъдимите и в сградата на РУП Пещера.
Подс. В., в
обясненията си относно този етап от инцидента, твърди, че след като подс. Б.
бил отведен в поликлиниката, те тръгнали също към поликлиниката, за да видят
състоянието на подс. Б.. След тях тръгнали лица от другата компания, които ги
псували. Той и останалите трима подсъдими – М., И. и Ф. тръгнали към тях и
половината от другата група избягали. Той отишъл при св. И. и разговарял с него и като се обърнал,
нещата били утихнали, като не видял да е имало бой. Той не бил удрял и него не
го ударили. Отишли пред дома на подс. Б., откъдето двама полицаи ги забрали, от
които единият бил св. К. и ги откарали в полицията. Там, при изпробването за
алкохол, чул изтропване и като излязъл в коридора видял, че подс. Б. се държи
за устата, като на въпроса му какво е станало, последния отговорил, че Топчиев
го е ударил с глава в лицето, а той видял, че Топчиев се карал нещо с Б.. През
времето на задържането, нищо не било се случило, но от другите подсъдими
разбрал, че отвън ги чакат джипове и БМВ-та да ги бият, тъй като били чули да
се говори отвън. Няколко дни след този случай, намерил колата си с нарязани и
четирите гуми и предно стъкло. След този инцидент, полицаите се заяждали с него
и му пишели актове, като счита, че го санкционирали без причина. Съдът не кредитира
обясненията на подс. В. в частта, в която твърди, че не е участвал във втория
бой – на моста, като ги приема за защитна позиция, тъй като относно участието
на всички, включително и неговото, твърдят подс. И., подс. М. и подс. Ф..
Твърдението му за упражнено насилие от страна на Началника на РУП върху подс. Б.,
също не кредитира, тъй като той не депозира показания на очевидец, а пресъздава
твърдяното от подс. Б.. Това, което той е видял е говоренето на Топчиев на
подс. Б. и това, че последния се е държал за устата. Тези твърдения са
опровергани и от показанията на св. Х., св. П. и св. К., които съдът кредитира,
а според тях и наглото и скандално поведение на подсъдимите е продължило и в
РУП Пещера. Относно съставяните му актове за нарушения, които счита, че са
тенденциозни, макар да нямат отношение към обвинението, съдът приема, че ако ги
е считал за такива е следвало да обжалва наказателните постановления в съда.
Подс. Ф.,
относно този етап от инцидента, не дава обяснения.
Предвид многобройните противоречия, от
една страна между самите подсъдими, от друга – между подсъдимите и свидетели и
от трета – между отделни свидетели, бяха проведени и многобройни очни ставки.
Поради противоречия бяха четени и обяснения на подс. В. и показания на
свидетели, депозирани на досъдебното производство.
Поради противоречие на подс. Б. и подс.
И., от една страна и подс. М. – от друга, последния бе поставен в очна ставка с
всеки един от двамата подсъдими, като подс. М. потвърждава твърдяното от него,
че не е участвал в първия бой, а само
във втория, а подс. Б. и подс. И. потвърждават твърдяното от тях, че всички
подсъдими са участвали в първия бой, а подс. И. относно втория бой потвърждава,
че са участвали четиримата подсъдими, без задържания подс. Б.. Съдът приема за
установено твърдяното от подс. Б. и подс. И. относно участието на подс. М.,
както в първия, така и във втория бой /за който не отрича/, тъй като това се
потвърждава и от показанията на св. Х., св.В., св. П., св. К., св. К., св. Г.,
св. П. и св. К..
Поради противоречие в обясненията на
подс. В. в съдебното производство и тези, дадени на досъдебното производство, в
частта им относно спора между тяхната компания и непълнолетни лица от другата
маса и по отношение на това дали преди падането на подс. И. на земята,
последния е разговарял с него. В с.з. твърди, че е разбрал, че хора от неговата
компания спорели с лица от другата компания, за шала, който св. П. бил сложил
на врата си, а на досъдебонто производство е твърдял,
че хора от неговата компания са искали да се снимат с този шал. След четене на
обясненията му от досъдебното производство заявява, че това което твърди в с.з.
е истината. Относно твърдяното в с.з., че когато излизал, полицаите не били при
подс. И. и при него, а в досъдебното е твърдял, че когато е излизал втория път,
полицаите са били пред входа на дискотеката, като единия от полицаите е разговарял
с подс. И.. След прочитането на обясненията, дадени в присъствие на адвокат,
подс. В. потвърждава това, което е заявил
при разпита му в досъдебното производство, а именно - че имало полицаи близо до подс. И., и като
той тръгнал към него някой го ударил с палка. Съдът приема за достоверно
твърдяното в досъдебното производство, че е имало полицай до подс. И. и полицая
е разговарял с подс. И..
По искане на адв. К., бяха прочетени
и показанията на св. В. от 01.06.2011 г. и от 18.07.2011 г., депозирани на
досъдебното производство, относно твърдяното от св. В., че не бил чул да
отправят псувни. В показанията от 18.07.2011 г., св. В. е твърдял
обстоятелства, относно поведението и действията на подс. В. при воденето на
подс. Б. от полицаите към полицейския автомобил, като е заявил, че точно
тогава, не е го чул да отправя псувни,
т.е. става въпрос за подс. В. и в онзи конкретен момент, посочен по-горе, а не
изобщо за всички подсъдими по време на инцидента. Както в с. з., така и в
досъдебното производство, св. В. твърди, че подсъдимите са били пред входа на
дискотеката, където са се намирали и охранителите и е излязъл и собственика,
като подс. М., подс. Ф. и подс. Б. са тръгнали към охранителите и собственика.
По искане на адв. К., подс. В. и св. В.
бяха поставени в очна ставка, предвид противоречието им относно това, дали
подс. В. е дърпал някой от полицаите, при която подс. В. твърди, че само е
вдигнал подс. Б. от земята и не е дърпал никой от полицаите, а св. В.
потвърждава твърдяното от него, а именно, че подс. В. е дърпал св. В. при
задържането на подс. Б..
Поради противоречие в обясненията на
подс. Б., подс. И. и подс. М., от една страна и показанията на св. В. – от
друга, всеки един от подсъдимите бе поставен в очна ставка със св. В., при
която тримата подсъдими потвърждават, че когато са пристигнали полицаите е
имало масов бой, който приключил след 2-3 минути, а св. В. потвърждава, че при
пристигането им, бой е нямало. След очната ставка, подс. В. допълва обясненията
си, че когато втория път е излязъл от заведението навън, боят е бил свършил, а
това е момента, когато полицаите са
провеждали разговори с подсъдимите и охранителите, за да изяснят проблема.
Такава е била ситуацията в онзи момент, потвърдена и от подс. В., че излизайки
от заведението втория път, бой е нямало, а с подс. И. е разговарял полицай. В
случай, че е имало бой няма как да се осъществят разговори на полицаите с
подсъдимите и охранителите. Очевидно е, че към този момент, сблъсъците от преди
идването на полицаите между подсъдимите, охраната и други лица, са били
преустановени и излизането на собственика навън, е предизвикала нова агресия у
подсъдимите да се саморазправят с него и охранителите. Предвид на приетото,
съдът кредитира изцяло показанията на св. В., че към момента на пристигането им
пред дискотеката, бой е нямало.
Поради противоречие в показанията на
св. П. в с.з. с тези, депозирани в досъдебното производство, по искане на
прокурора, бяха прочетени показанията му на досъдебното производство.
Противоречието е в това, че в с.з. твърди, че той, св. Г. и св. Х. са тръгнали
сред подсъдимите, без Б., защото било имало проблем – ударили приятеля им Г., а
в досъдебното производство е твърдял, че е видял, че към моста имало хора и се
псували и се удряли и той отишъл да види какво става и там видял подсъдимите – И.,
М., Ф. и В., които се дърпали с негови познати. Опитал се да се намеси, като и
той бил ударен и паднал на земята, като му помогнал негов приятел. След
прочитането, заявява, че вярното е това, което е казал на досъдебното
производство. Съдът, обаче счита, че установеното е, че наистина св. П., св. Г.
и св. Х., както и сестрата на св. Х. и нейния приятел са тръгнали след
четиримата подсъдими, при което виждайки ги, подс. И., подс. М., подс. Ф. и
подс. В., са се върнали и започнал втория бой на моста, при който е пострадал
св. П. и сестрата на св. Х., като на св. П. е помогнала св. Т.Т..
Поради противоречие между обясненията
на подс. М. и подс. И., от една страна с показанията на св. П., от друга,
относно обстоятелството, дали подс. М. е присъствал на задържането на подс. Б.,
и дали двамата подсъдими са дърпали св. П., при задържането и воденето на подс.
Б., бяха поставени в очни ставки всеки един от двамата подсъдими – М. и И., поотделно със св. П., при които очни
ставки, подс. М. потвърждаваше твърдяното от него, че не е присъствал при
задържането на подс. Б. и е бил при чешмата, а подс. И., че е бил на 1-2 метра
и е нямал контакти с полицаите, и че не е дърпал св. П. при задържането на Б..
Тук подс. И. заявява, че няма много добри спомени за случилото се. От своя
страна св. П. потвърждава твърдяното от него, а именно, че подс. И. и подс. М.
са го дърпали при задържането на подс. Б., а относно това, че подс. М. е бил
при чешмата твърди, че може да е бил, но след това – след задържането на подс. Б..
Съдът кредитира твърдяното от св. П. и не дава вяра на твърдяното от подс. И. и
подс. М., при очната ставка, като приема твърденията им за защитна позиция,
предвид изложените съображения за кредитиране на показанията на св. П..
По искане на адв. В., относно тези
обстоятелства, бяха поставени в очни ставки и подс. И. и подс. М., поотделно
със св. В., при които, св. В. потвърждава, че подс. М. е бил пред входа на
заведението, преди да тръгне тълпата към охранителите и собственика и повече не
го е видял, а е видял подс. В. да дърпа св. Х. при задържането на подс. Б.,
като заявява, че може да са дърпали и св. П., но той не е видял, тъй като му
течало много кръв. Подс. И. и подс. М. потвърждават,
че казаното от тях е истината, като подс. М. заявява, че не е вярно, че е
тръгнал към охраната, тъй като, като видял полицията
и с едно момче избягал. Съдът приема за установено твърдяното от св. В. относно
присъствието на подс. М. пред вратата и тръгването му към охраната след
пристигането на полицаите, което се потвърждава не само от показания на св. В.,
но и от други свидетелски показания – на св. К., св. Г., св. Х., св. П., св. К.,
св. П., св. К., св. П., които освен това установяват и за сбиване на подс. М.
със собственика св. К., като първо е хвърлил маса или стол по него и след като
охраната му попречила, го ударил с юмрук в лицето.
В очна ставка бяха поставени и подс. В.
със св. В., относно противоречието в обясненията на първия и показанията на
втория, дали подс. В. е дърпал за ръцете св. Х. при задържането и воденето на подс. Б. към полицейския
автомобил, при която, подс. В. потвърждава, че истина е твърдяното от него, а
св. В. потвърждава твърдяното от него, а именно – че подс. В. е дърпал св. Х.
за ръцете при задържането на подс. Б.. Съдът кредитира твърдяното от св. В.,
тъй като това обстоятелство за дърпането на ръцете на св. Х. от подс. В. и
преченето при задържането на подс. Б., е установено безспорно от останалия доказателствен материал, в т.ч. и от показанията на св. П..
Предвид на това, съдът приема за защитна позиция твърдяното от подс. В. при
проведената очна ставка.
Поради противоречие между обясненията
на подс. И. и показанията на св. Х., в частта им, дали подс. И. е удрял с юмрук
постр. св. В., дали е посягал да го ритне с крак и
дали е хвърлял маса, насочена към св. В., каквито са твърденията на св. Х.,
двамата бяха поставени в очна ставка, при която подс. И. твърди, че не е
хвърлял маса и не е имал контакт с полицая, а св. Х. потвърждава твърдяното от
него, а именно – че е видял подс. И. да хвърля масата, после как се опитва да
удари св. В. с крак и след това го с юмрук. Съдът приема за достоверно твърдяното
от св. Х. при очната ставка, което се подкрепя и от други свидетелски
показания, а твърдението на подс. И. приема за защитна позиция, още повече, че
в предходни моменти, той твърди, че не си спомня много добре за случилото се,
както и в други моменти, че допуска да го е ударил, когато се е самозащитавал.
По искане на адв. К., в очна ставка
бяха поставени и подс. В. и св. Х., поради противоречие в обясненията на подс. В.
и св. Х., относно – дали подс. В. е дърпал св. Х., псувал ли е, каква съпротива
е оказвал при задържането на подс. Б. и на подс. И., при която подс. В. твърди,
че той казва истината, а именно – че не е имал контакт с полицаите, че не е
дърпал св. Х., че не е дърпал и подс. Б., а само им казвал на полицаите да го
оставят Б., да не го влачат, а св. Х. потвърждава, че той казва истината. Съдът
приема за установено, че подс. В. е дърпал св. Х. при задържането на подс. Б. и
подс. И. /неосъществено/, което се потвърждава и от останалите свидетелски
показания, в т.ч. и на св. В., поради което не кредитира твърдяното от подс. В.
при очната ставка, като го приема за защитна позиция.
Поради противоречие между показанията
на св. П. в с.з. и показанията му, депозирани на досъдебното производство в
частта, дали е имало струпване на хора от вътрешната страна на заведението,
имало ли е пострадало момче и какви изрази са използвани от подсъдимите към
собственика на заведението и към охранителите, съдът прочете показанията му на
досъдебното производство. В тези показания св. П. е твърдял, че в около 01:45
ч., момчета, повече от 5 се струпали на вътрешната врата на дискотеката, като
всички налитали към едно момче и те се намесили, разделили ги от момчето, което
оставили настрани от вратата в гардеробната, а с останалите охранители извели
подсъдимите извън заведението. Отвън, подсъдимите псували и заплашвали –
“Врабче, ще ви ебем майката, ще ви запалим дискотека, ще ви изтрепем”, като напирали
да влизат през вратата, хвърляли столове по вратите, посегнали и ударили и
собственика, били много агресивни, викали и отправяли псувни и обиди, като
използвали и цинични думи, След прочитане на показанията на св. П., същия
потвърждава показанията си от досъдебното производство, като заявява, че тогава
не е цитирал имена, тъй като не ги е знаел. Съдът приема за конкретизирани
показанията на св. П. от досъдебното производство, с които възпроизвежда
нападението върху едно момче /св. С./ на вътрешната страна на вратата на
дискотеката, което са настанили зад един бар, за да не го бият, извели са
подсъдимите извън заведението, и не са ги пуснали обратно, където те са
проявили своята агресия, описаните действия и псувни и закани по-горе, тъй като
те се потвърждават от показанията на останалите свидетели – св. С.,
охранителите - Г., К., Г., св. К. и св. К.. Съдът отчита и, че от инцидента е
изминала повече от година и половина, при което някои подробности и факти се
забравят.
Поради противоречие в показанията на
св. Г., депозирани на досъдебното производство и тези на съдебното производство
относно обстоятелството, в кой момент е видял, че полицаят е бил ударен с
юмрук, преди или след задържането на подс. Б., след което прочитане, св. Г.
потвърди казаното в с.з., което счита, че е по-точно, тъй като тогава, не е
знаел имена, а именно – че след удара в главата на св. В. от подс. Б., подс. И.
скочил на св. В., като го ударил с юмрук. Съдът приема за установено заявеното
от св. Г. в с.з., конкретизирано по-горе.
Поради противоречие в показанията на
св. И. и св. С., от една страна и показанията на св. Г., св. П., К. и св. Г., в
частта им относно обстоятелството дали от охраната е използвана палка и
евентуално кой е използвал такава, бяха поставени в очна ставка, всеки един от
двамата свидетели, с всеки един от посочените охранители. При проведената очна
ставка, всеки един от св. И. и св. С., твърдяха, че са видели охранител да гони
и удря подс. Ф. по главата, но при очната ставка не разпознаха охранителя, а
всеки един от охранителите поддържаше твърдяното, че не са удряли подс. Ф., че
нямат палки и не им е позволено да използват такива. Съдът приема за
установено, че един охранител е гонел подс. Ф. и е ползвал палка, като го е
ударил отзад по гърба, тила и главата, както твърди подс. Ф., предвид и на
видяното на записа от камерите, че един охранител прибира палка под барплот във фоайето, където се събират таксите за
дискотеката, като това е станало при отблъскването на подсъдимите при атаката
им на входа към собственика и охранителите.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин и възприета фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимите – Щ.И.Б., С.Х.И., Б.В.М., Д.Т.Ф. и К. Г. В.,
от о б е к т и в н а и с
у б е к т и в н а с т р а н а, с а
о с ъ щ е с т в и л и престъпният състав на чл.325, ал.2 във вр.
с ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК:
На 20.05.2011 г., в град Пещера, в и
пред комплекс “Хийт”, в съучастие като извършители,
извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи
явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на
властта изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – гл. полицай С.П.В.,
ст. полицай Н.К.Х. и полицай С.Д.П. при
РУП Пещера, като по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и
дързост – Б. дърпал за шала клиент на заведението с израз: “ще те обеся на този
шал” към А.А.П., псувал: “да ти еба майката”, нанесъл
удар в лицето на клиента Г.В.С., като се включили И. и Ф.,
пред комплекса викали, псували, обиждали и отправяли закани спрямо охраната на
заведението и Е.Д.К. – “ще ви ебем майките”, “Врабче, ще ви ебем майките”, “Ще
ви запалим дискотеката, ще ви изтрепем”, хвърляли столове по земята, Б. бутнал
на земята клиент – Н.В.Г., И. демонстративно се набирал на металната част на
стоящ слънцезащитен чадър, Б. нанесъл
удар с дървена сглобяема маса в главата на гл. полицай С.П.В., в резултат на
което била му причинена лека телесна повреда, изразяваща се в рана на главата,
довела до разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 НК, И. хвърлил
дървена сгъваема маса по гл. полицай С.П.В., но не го улучил, като му нанесъл и
удар в лицето, в резултат на което била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в оток и кръвонасядане на меките тъкани
на лява лицева половина, довело до разстройство на здравето по смисъла на
чл.130, ал.1 НК, като Ф., В. и М. и дърпали полицейските служители Х. и П. при
задържането на Б. и И.;
Авторството на деянието, извършено
от подсъдимите и другите обстоятелства, относно – времето, мястото и начина на
извършването, се доказват по един несъмнен и категоричен начин от показанията
на кредитираните свидетели, като съдът положи максимални усилия за изясняване
на фактическата обстановка при станалия инцидент, със събиране на допълнителни
доказателства, поставяне в очни ставки при противоречия между: показания на
свидетели с обяснения на подсъдими, показания на отделни свидетели помежду им,
обяснения на подсъдими помежду им, като в максимална степен анализира и
противоречията и изложи съображения, на кои от тях дава кредит и на кои не.
Според нормата на чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК – “Когато деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е .....”, а според
нормата на чл.325, ал.1 НК – “Който извърши непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се
наказва за хулиганство....”. Обект на престъплението хулиганство са
установеният в страната обществен ред. Основният признак на деянието, чрез
което се осъществява престъплението хулиганство са “непристойни действия”, като
с тези непристойни действия трябва грубо да се нарушава обществения ред и
спокойствие и да се изразява явно неуважение към обществото, т.е. трябва да са
налице комулативно. При квалифицирания случай на
хулиганството, каквото е настоящето обвинение, освен тези признаци, следва да
са налице и допълнителни такива, а именно – деянието да е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред, или когато по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм или дързост. В случая, обвинението е и по трите признака на ал.2, комулативно. То може да се осъществи в реална или идеална
съвкупност с едно или повече престъпления. Действията, извършени от подсъдимите
– Б., И., М., Ф. и В., в съучастие като извършители, се квалифицират като
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, съпроводени със съпротива на полицейски орган,
отличаващи се по съдържание с изключителен цинизъм и дързост – на публично
място – в и пред дискотека на комплекс “Хийт”, където
е имало много посетители – 20-30-40 до 70 човека в отделни етапи на инцидента и
след това, проявена агресия, буйстване, повлияна и от употребеното значително количество алкохол, след
извеждането им от дискотеката от охранителите и отказа да ги пуснат след това
вътре, което е провокирало още по-голяма агресия, като са викали, псували,
обиждали, отправяли закани и заплахи към собственика и охранителите, описани
по-горе конкретно, хвърляли са маси и столове, подс. И. се е набирал на
слънцезащитен чадър, а след пристигането на полицаите, вместо да преустановят
непристойното си поведение и хулигански действия и да изпълнят разпорежданията
на органите на реда, са продължили с арогантното си поведение, веднага след
излизането на собственика пред заведението, като без да са предизвикани от
полицаите, които са проявили към тях изключително коректно поведение и
единствено са се стремили да ги отдалечат от входа на заведението, където са
били собственика и охранителите, да ги раздалечат помежду им и да установят от
разговори с тях, със собственика и с охранителите, какъв е бил проблема и какво
се е случило, са предприели непристойно поведение и към полицейските служители,
което е ескалирало с нанасянето на удари с маса и юмрук в главата и лицето на
полицейския служител св. В.. Вместо да преустановят хулиганското си поведение и
действия, след идването на полицаите и вместо да изпълнят разпорежданията им и
да преустановят непристойното си поведение, то подс. Б., който св. В. е
отстранил зад себе си, тъй като се е насочил към собственика и охранителите на
входа, с дървена сглобяема маса е ударил св. В. в главата, секунди след това е
последвал удар в гърба, но не е установен автора му, а в следващ момент подс. И.
е хвърлил маса в посока към св. В., но не е успял да го уцели, опитал се е да
го удари с крак, отново неуспешно и тогава го е ударил с юмрук в лицето. Това
им поведение, съпроводено с непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива на
полицейски орган, като по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм
и дързост и е довело до възмущението на присъстващите клиенти на заведението,
като някои са си тръгнали.
От
с у б е к т и в н а с т р а н
а, деянието е извършено от подсъдимите
– Щ.Б., С.И., Б.М., Д.Ф. и К. В. в
и н о в н о, с форма
на вина - п р я к
у м и с ъ л, тъй като са съзнавали неговия общественоопасен
характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните
му последици и са искали настъпването им. Налице е намерението на подсъдимите,
в съучастие като извършители, да извършат непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задължение по опазване на обществения ред, като по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Ето защо, съдът прие, че подсъдимите
– Щ.Б., С.И., Б.М., Д.Ф. и К.В. са осъществили от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК
и чл.20, ал.2 НК.
Поведението на подсъдимите е
изключително скандално, цинично и дръзко, поради проявената агресия, буйстване,
обиди, псувни, закани и заплахи, цинични изрази под форма на псувни, хвърляне
на маси и столове, чупене на такива, безразборни сблъсъци с охранителите,
собственика и всеки, който е излизал от дискотеката и намиращ се извън
дискотеката, като това им поведение и действия, са продължила и след намесата на полицейските
служители, като са нанесли безпричинни удари по св. С., св. Г., св. Х., а на
полицейския служител св. В. са причинени телесни увреждания от подс. Б. и подс.
И., затова по съдържание се характеризират
с изключителен цинизъм и дързост и поведението им е дало израз на явно
неуважение към обществения ред, неуважение към законите и реда в страната, на
пълен отказ от съдействие и съпротива на органите на реда и опазване на този обществен ред, като въпреки тяхната
намеса не са прекратили противоправното си поведение,
както и в незачитане на телесната неприкосновеност на отделната личност, в т.ч.
и на пострадалия полицай.
От всичко установено по делото,
съдът прави извода си, че не подсъдимите са били в позиция на самозащита,
поради нанесен им побой, а те са били агресорите, които повлияни и от
употребеното значително количество алкохол, с изключение на подс. В., са викали,
псували, обиждали, отправяли закани и заплахи, хвърляли столове и маси, биели
се с всеки, който излезел от дискотеката, напирали да влизат вътре в
дискотеката, предвид отказа на охранителите да ги пускат, хвърляли са столове и
по вратата на заведението, удряли са без причина св. С., св. Г. и св. Х.. Твърденията относно
нанесен им побой от страна на компанията на П., както те твърдят, са абсолютно
недостоверни и недоказани. Никой от подсъдимите не сочи имена на нападалите си,
за които твърди, както по време на досъдебното производство, така и при
съдебното, а в същото време води други лица, за които твърди, че били очевидци.
Нелогично е, ако действително са удряни от св. П., св. Ч., св
Г., св. С. и св. Х., за които е установено, че са били на съседни маси, да не
им сочат имената, както и кой на кого какви удари и увреждания е нанесъл.
Странно е, че всички подсъдими твърдят, че са бити от лица от другата компания,
без да цитират никакви имена, в същото време намират т.н. свидетели очевидци.
Съдът призна за НЕВИНОВНИ и ОПРАВДА
подсъдимите – Б., И., М., Ф. и В., в ч а
с т т а за
обвинението, за извършените в съучастие хулигански прояви, изразяващи се в
отправена закана и обида към охраната на заведението, а именно – “боклуци”,
“свършени сте”, причиняване на кръвонасядания и
охлузвания по гърба на пострадалия В. от подс. И. и отправяне на псувни към
полицейските служители. Обвинението в тези части, остана недоказано, като не се
събраха доказателства, за отправените обиди и заплахи – “боклуци”, “свършени
сте”, както и за причинените увреждания по гърба на св. В. да са причинени от
подс. И., въпреки данните, че е направил такъв опит, както и за отправени псувни
към полицейските служители. Единствено св. П. твърди, за отправяни псувни към
тях, но показанията му остават единични и не се подкрепят от други
доказателства.
При установената по-горе по несъмнен
и категоричен начин и възприета фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимият Щ.И.Б., от о б
е к т и в н а и с у б е к т и в н а с т р а н а, е о
с ъ щ е с т в и л престъпният състави
на чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 НК:
По същото време и място – 29.05.2011
г., в гр. Пещера причинил лека телесна повреда довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяваща се в рана на главата
на полицейски орган – гл. полицай С.П.В. ***, при и по повод изпълнение на
службата, чрез нанесен удар с дървена сглобяема маса в главата;
Авторството на деянието, извършено
от подсъдимия и другите обстоятелства, относно – времето, мястото и начина на
извършването, се доказват по един несъмнен и категоричен начин от събрания по
делото доказателствен материал, в т.ч. и показанията
на посочените по-горе свидетели. По несъмнен и безспорен начин по делото е
установено, че подсъдимият Б. при станалия инцидент пред комплекс “Хийт” е ударил с дървена сглобяема маса, сгъната, св. С.В.,
в главата, при което му е причинил разкъсно-контузна
рана с дължина 1.5 см. и дълбочина 3 мм, зашита с 3 шева под лидокаинова анестезия и раната била хирургически
обработена, което се установи от заключението на в.лице д-р Ф., ФСМП и
показанията на св. П., като съдът, както бе посочено по-горе, възприе относно
раната и шевовете, отразеното във ФСМП и показанията на св. П., която е
извършила зашиването и обработката на раната по главата на св. С.В., като не
възприе заключението на в. лице д-р Ф. в тази част, тъй като той заяви, че не е
премахвал превръзката и не е видял раната, поради което и няма как обективно да
я опише, както и какви манипулации са извършени при оказване на спешната
помощ. Механизмът на причиняване е, удар
с твърд дървен или метален тъп предмет, като може да е причинено и от удар с
дървена сглобяема маса, с оглед на констатираните увреждания и оздравителният
период е около 10 дни и при шевове е свързано с по-големи болки и страдания. В
случая е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.
Съдът не възприе обяснението на
подс. Б. по това обвинение, че не е удрял св. В., като допуска, че е възможно
при самозащитата си да го е ударил, но не го е целял и не го е направил
съзнателно. Безспорно е установено, че ударът с масата в главата на св. В.,
подс. Б. е нанесъл след като св. В. го е отстранил зад себе си, препречвайки му
по този начин устрема към собственика на входа и удара е нанесен точно, когато
св. В. се е обърнал и се е насочил към
входа и към двама охранители, които също са били тръгнали към подс. Б.. Подс. Б., много добре е знаел, че удря полицейски служител
– полицейски орган по време на изпълнение на задълженията му по опазване на
обществения ред, който дори е познавал отпреди това като полицай.
Следователно,
по безспорен и несъмнен начин е доказано това обвинение срещу подс. Б. - по чл.131, ал.2, т.3 НК във вр. с чл.130, ал.1 НК - за причинена лека телесна повреда
на полицейски орган – гл. полицай С.П.В. *** при и по повод изпълнение на
службата. Неправомерното поведение на подс. Щ.Б. обосновава обективна и
субективна престъпна съставомерност по чл.131, ал.2,
т.3, във вр. с ал.1НК. Подс.
Щ.Б. е упражнил физическо насилие спрямо св. В., обективирано
с нанасяне на удар с дървена сглобяема маса
в областта на главата, като му е причинил лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 НК. Инкриминираните действия, грубо нарушаващи
обществения ред и манифестиращи явно неуважение към човешката личност и нейните
права, са извършени на публично място пред погледа на множество хора, при и по
повод изпълнение на службата от гл. полицай С.В. ***, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред, поради което и консумират очертания в чл.131,
ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 НК квалифициращ
признак – лека телесна повреда на полицейски орган при и по повод изпълнение на
службата. Приетите за установени факти за извършеното от подс. Щ.Б., сочат на
брутално и хладнокръвно нападение спрямо св. В.. При усложнената престъпна
дейност на подсъдимите, е осъществено и посегателството от подс. Щ.Б. спрямо
св. В., при квалифициращия признак – телесна повреда /лека/ на полицейски орган
при и по повод изпълнение на службата, осъществено с предмет, по начин и върху
човешка глава, където съществува реална опасност за живота на човек. Не може да
се приеме за основателен, довода на защитата – адв. К., че липсвал субективния
елемент, т.е. умисъл и деянието е несъставомерно, тъй
като подс. Б. при защитата си, предприел хващането на дървената сглобяема маса
и я завъртял, за да се защитава, при което допуска, че може да е ударил св. В.,
без да е целял и да е искал да го удари. Безспорно е установено от показанията
на св. В., както и свидетелите - Х., П.,
К., П., К., Г., че св. В. е отстранил подс. Б., като го е избутал зад себе си и
го е предупредил да не доближава до входа, където са били собственика св. К. и
охраната, към които той се е насочил, и едва след това подс. Б. е взел масата и
е ударил в гръб св. В. в областта на главата, т.е., към момента на удара, подс.
Б. не се е намирал в позиция на самозащита, поради осъществявано нападение
срещу него, а той е бил нападателя, като е осъществил нападението – удара, без
каквато и да е причина, тъй като св. В. не го е
предизвикал по никакъв начин, а освен това той е изпълнявал задълженията
си на полицейски орган по опазване на обществения ред, което е било много добре
известно на подс. Б.. Очевидно, агресивното му поведение, провокирано и от
употребеното значително количество алкохол /по негови данни 4 ракии/ е
ескалирало в упражненото насилие спрямо полицейския служител св. В.. Според
заключението на в. лице д- р Ф., допълнено и в съдебно заседание, при прегледа
на св. В., на другия ден след инцидента, е установил хирургически обработена
рана – разкъсноконтузна рана на главата в теменната област с дължина
около 3 см., което говори за голяма сила на удара, свързана с обилно
кръвотечение, като кръвта започва да тече веднага, която може да бъде причинена
от нанесен удар с твърд предмет – дървен или метален, която е почти невъзможно
да бъде получена при падане, тъй като е точно в теменната област. В. лице д-р Ф.,
в съдебно заседание заявява, че не е отстранявал превръзката и не е видял
раната, като е имал предвид, че е хирургически обработена рана, с направена
превръзка и без шевове, като не е гледал и медицинска документация. Във Фиша за
СМП, издаден от д-р П. на 29.05.2011 г., приложен по делото, изрично е
отразено, че е установила разкъсно-контузна рана на
главата, с големина 1.5 см., дълбочина 3 мм., кървяща обилно, като извършила
хирургическа обработка и три шева под лидокаинова
анестезия. Съдът приема, че раната на главата на св. В., причинена му от подс. Б.
чрез удар с дървена сглобяема маса е била разкъсно контузна с дълбочина 3 мм., която е била зашита с 3 шева,
тъй като това са обективните данни, отразени във ФСМП, а не твърдяното от
в.лице д-р Ф., който изрично в съдебно заседание заяви, че не отстранявал
превръзката и не е видял раната.
От
с у б е к т и в н а с т р а н а, деянието е извършено от подсъдимия Щ.Б.
в и н о в н о, с форма
на вина - п р я к
у м и с ъ л, тъй като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Подс. Щ.Б. с
вдигането на дървената сгъваема маса и нанасянето на удар със същата в главата
на св. В., много добре е съзнавал противоправния
характер на това си деяние, както и длъжностното качество на св. В. и това, че
той в този момент изпълнява задължението си по опазване на обществения ред,
като е предвиждал, че с този удар ще причини вредоносни последици на св. В.,
като засегне телесната му неприкосновеност, но е целял и искал настъпването на
тези вредоносни последици, а именно – причиняване на телесна повреда. С
деянието си е причинил на пострадалия гл. полицай С.В. – полицейски орган при
РУП Пещера, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда по
чл.131, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 НК във вр. с чл. 130, ал.1 НК.
Ето защо, съдът прие, че подс. Щ.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.131,
ал.2, т.3 във вр. с ал.1 НК, във вр.
с чл.130, ал.1 НК.
При установената по-горе по несъмнен
и категоричен начин фактическа
обстановка, съдът прие, че подс. С. Х.И. от
о б е к т и в н а и с у бе к т и в н а с т р а н а
е осъществил престъпният състав на чл.131, ал.2, т. НК във вр. с чл.130, ал.1 НК:
По същото време и място – на
29.05.2011 г., в гр. Пещера, причинил лека телесна повреда, довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 НК, изразяваща се в
оток и кръвонасядане на меките тъкани на лявата
лицева половина на полицейски орган – гл. полицай С.П.В. ***, при и по повод
изпълнение на службата, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето.
Авторството на деянието, извършено от
подс. И. и другите обстоятелства, относно – времето, мястото и начина на
извършването, се доказват по един несъмнен и категоричен начин от събрания по
делото доказателствен материал, в т.ч. и от
показанията на посочените по-горе свидетели, които съдът кредитира. По несъмнен
и безспорен начин по делото е установено, че подс. И. при станалия инцидент
пред комплекс “Хийт” на 29.05.2011 г., е ударил
полицейския служител – С.В., при и по повод изпълнение на службата, с юмрук в лявата долна лицева половина, при
което му е причинил оток и кръвонасядане на меките
тъкани в тази част на лицето.
Следователно, по несъмнен и
категоричен начин е доказано това обвинение срещу подс. И. по чл.131, ал.2, т.3 НК във вр. с чл.130, ал.1 НК - за причинена лека
телесна повреда на полицейски орган – гл. полицай С.П.В. *** при и по повод
изпълнение на службата. Неправомерното поведение на подс. С.И. обосновава
обективна и субективна престъпна съставомерност по
чл.131, ал.2, т.3, във вр. с ал.1НК. Подс. С.И. е захвърлил дървена сгъваема маса /стол/ по св. В.,
не го е улучил, опитал се е да го ритне с крак, но не е успял и тогава го е
ударил с юмрук по лицето. Подс. С.И. е упражнил
физическо насилие спрямо св. В., обективирано с
нанасяне на удар с юмрук в лявата лицева
половина в долния й край, като му е причинил лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 НК. Инкриминираните действия, грубо нарушаващи обществения ред и
манифестиращи явно неуважение към човешката личност и нейните права, са
извършени на публично място пред погледа на множество хора, при и по повод
изпълнение на службата от гл. полицай С.В. ***, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред, поради което и консумират очертания в чл.131,
ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 НК квалифициращ
признак – лека телесна повреда на полицейски орган при и по повод изпълнение на
службата. Приетите за установени факти за извършеното от подс. С.И., сочат на
брутално и хладнокръвно нападение спрямо св. В.. При усложнената престъпна
дейност на подсъдимите, е осъществено и посегателството от подс. С.И. спрямо
св. В., при квалифициращия признак – телесна повреда /лека/ на полицейски орган
при и по повод изпълнение на службата, осъществено с юмрук, по начин и върху
човешка глава, в лицевата й част. Не може да се приеме за основателен, довода
на защитата – адв. К., че липсвал субективния елемент, т.е. умисъл и деянието е
несъставомерно. Самият подсъдим И., макар да отрича
да е удрял св. В., то в последващ момент, допуска, че
можело и да го е ударил, но тава е станало в “мелето”, когато се защитавал с
юмруци, без да е целял и да е искал да го удари. Безспорно е установено от
показанията на св. В., както и свидетелите – Х., П., К., Г., К., П., че св. В.
е разговарял с подсъдимите, за да разбере какво се е случило, предупредил ги да не доближават до входа,
където са били собственика св. К. и охраната, към които той, заедно с
останалите подсъдими се е насочил, като е избутал подс. Б. зад гърба си,
застанал е пред двама охранители, които също се насочили към подс. Б., като
след като подс. Б. е взел масата и е ударил в гръб св. В. в областта на
главата, секунди след това е последвал втори удар в гърба му, и в
момент, в който св. В. си е навел главата поради потеклата кръв е бил ударен от
подс. И. с юмрук в лявата лицева половина, в долната й част. Следователно, към
момента на удара, подс. И. не се е намирал в позиция на самозащита, поради
осъществявано нападение срещу него, тъй като бой към този момент е нямало, а
той е бил нападателя, като е осъществил нападението – удара, без каквато и да е
причина, тъй като св. В. не го е
предизвикал по никакъв начин, а освен това той е изпълнявал задълженията
си на полицейски орган по опазване на обществения ред, което е било много добре
известно на подс. И.. Очевидно, агресивното му поведение, провокирано и от
употребеното значително количество алкохол – 2.03 промила в издишания въздух, е
ескалирало в упражненото насилие спрямо полицейския служител св. В.. Според
заключението на в. лице д-р Ф., допълнено в съдебно заседание, на св. В. са му
причинени оток и кръвонасядания със синкавовиолетов цвят на меките тъкани на лявата лицева
половина в долния й край, които увреждания могат да се получат от удар с твърд
предмет, като е възможно и да е от удар с ръка, което представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.
От
с у б е к т и в н а с т р а н
а, деянието е извършено от подсъдимия С. И. в и н о в н о, с
форма на вина -
п р я к у м и с ъ л, тъй като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. Подс. С.И. с нанасянето на
юмручния удар в лявата долна лицева половина на св. В., много добре е съзнавал противоправния характер на това си деяние, както и
длъжностното качество на св. В. и това, че в този момент той изпълнява
задълженията си по опазване на обществения ред, като е предвиждал, че с този
удар ще причини вредоносни последици на св. В., като засегне телесната му
неприкосновеност, но е целял и искал настъпването на тези вредоносни последици,
а именно – причиняване на телесна повреда. С деянието си е причинил на
пострадалия гл. полицай С.В. – полицейски орган при РУП Пещера, при и по повод
изпълнение на службата му, лека телесна повреда по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 НК във вр. с чл. 130,
ал.1 НК.
Ето защо, съдът прие, че подс. С.И.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.131,
ал.2, т.3 във вр. с ал.1 НК, във вр.
с чл.130, ал.1 НК за причиненото телесно увреждане с юмрук в лицето на гл.
полицай С.В. – полицейски орган при РУП Пещера, при и по повод изпълнение на
службата му.
Съдът призна подс. И. за НЕВИНОВЕН
и го ОПРАВДА по обвинението, в ч а с т т а, за
причинени кръвонасядания и охлузвания по гърба на
полицейския орган – гл. полицай С.В., чрез хвърляне на дървена сглобяема маса.
Обективно, вещото лице д-р Ф., при прегледа на св. В. е установил кръвонасядане със синкавовиолетов
цвят с размери 12х6 см. в лявата половина на гърба под лопатката, кръвонасядане със синкавовиолетов
цвят с размери 3х2 см в дясната половина на гърба на нивото на лопатката и
охлузване с кафеникавочервеникав цвят с
размери 5х1 см. в лявата половина на гърба на нивото на лопатката. Според
заключението на вещото лице, допълнено и в съдебно заседание, тези наранявания
са получени от удари с юмруци, ритници, но може и да са от удари с твърд тъп
предмет, като е трудно да се получат от падане – само при падане върху твърд
тъп предмет. За да се признае виновност в извършване на престъпление, следва да
е установено по несъмнен и категоричен начин извършването му и неговия автор.
Не се установи по какъвто и да е начин по делото автора на причиняване на тези
телесни увреждания. Никой от разпитаните свидетели не депозира данни, които да
сочат лице, което да е причинило това увреждане на св. В.. Макар това деяние да
е вменено на подс. И., то по делото не се събраха данни, които да потвърждават,
че именно подс. И. с удар с дървена сгъваема маса по гърба на дв. В. е причинил тези увреждания. Според свидетелските
показания на св. Х. – “аз виждам как И. взима една маса, някъде отстрани и я
хвърля по В.. Не го уцели. След това се засили с крак да го ритне, В. се
измести, аз го видях, че е видимо замаян и неадекватен. Не можа да го уцели с
крака и го удари с ръка по лицето”. Св. П. е видял посягането на подс. И. с
крак и с ръка, но не сочи за удар с маса по гърба на св. В.. Ето защо, поради
недоказаността на авторството на телесните увреждания на гърба на св. В.,
въпреки усилията на съда, с оглед и със значително усложнената фактическа
обстановка, подс. И. бе признат за невиновен и оправдан по обвинението в тази
част.
При определяне на вида и размера на
наказанията, за извършените престъпления от подсъдимите – Щ.Б., С.И., Б.М., Д.Ф.
и К.В., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК, относно целите на
наказанието и чл.54 от НК, относно неговата индивидуализация:
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите – Б., И., М., Ф. и В., за престъплението по
чл. 325, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК, съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние, която е
висока, предвид ярката демонстрация на незачитане на обществения ред и
изразяваща явно неуважение към обществото, съпроводено със съпротива срещу
полицейски орган, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред, като по
своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, при усложнената
престъпна дейност, обществената опасност на дейците, която е завишена при подс.
Б., подс. И. и подс. М., с оглед
бруталността и проявената агресия, както и изключително негативните им
характеристични данни и не толкова висока при подс. Ф. и подс. В., макар и
всички да са неосъждани, като подс. Б. и
подс. И. /осъждани – реабилитирани по право/, подбудите за извършване на
престъплението – незачитане на охранявания създаден обществен ред и дължимост на уважение към обществото, отказ от съдействие и
неизпълнение на разпореждане на органите на реда и оказана им съпротива,
смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало на всички подсъдими,
позитивни характеристични данни на подс. Ф. и подс. В., както и отегчаващите
такива – негативни характеристични данни на подс. Б., подс. И. и подс. М. и
предишни осъждания, макар и реабилитирани на подс. Б. и подс. И., като отчете и
приноса на отделните подсъдими в цялостната престъпна дейност. Предвид на
всичко това, съдът определи наказанията
им, както следва: на подс. Б., подс. И. и подс. М., при условията на чл.54 НК,
при превес на смекчаващи вината обстоятелства – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, на всеки един от тримата подсъдими, а на подс. Ф. и на подс. В. – при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, като прие, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе и липса на отегчаващи такива,
като замени наказанието лишаване от свобода с ПРОБАЦИЯ, на всеки един от
двамата подсъдими, включващи първите две задължителни пробационни мерки:
1/ Задължителна регистрация по настоящ
адрес, за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване два пъти
седмично и 2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от
една година, за всеки един от подс. Ф. и подс. В., поотделно.
Съдът счете, че така наложените
наказания на подсъдимите, са достатъчни и справедливи и ще съдействат за
постигане целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето
и превъзпитаването на подсъдимите, да
коригират за в бъдеще поведението си.
На основание чл.66, ал.1 НК,
съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложените наказания на подс.
Б., подс. И. и подс. М., от по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
изпитателен с р о к от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в
сила. За да приложи
института на у с л о в н о т
о о с ъ ж д а
н е, съдът взе предвид, че не е налице
законова пречка за прилагането му по отношение на подс. Б., подс. И. и подс. М.,
размера на наложеното наказание на всеки един от тях и след като прецени, че целите на наказанието
и преди всичко поправянето на подсъдимите, могат да се осъществят и без
ефективното му изтърпяване.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подс. Щ.Б., за престъплението по чл. 131 ал.2,т.3 във вр.
с ал.1 НК, съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние,
която е сравнително висока, предвид пияното му състояние /по негови данни изпил
4 ракии/, органа от човешкото тяло – глава, където е нанесен удара и предмета,
с който е нанесен – дървена сглобяема маса и длъжностното качество – полицейски
орган на пострадалия св. В., който е изпълнявал служебните си задължения по
опазване на обществения ред, обществената опасност на дееца, която е завишена,
с оглед бруталността на нападението и агресията на нападателя, без каквато и да
е провокация от полицейския служител, макар и неосъждан /осъждан – реабилитиран
по право/, подбудите за извършване на престъплението – незачитане установения
правен ред и телесната неприкосновеност на личността, смекчаващите вината
обстоятелства – чисто съдебно минало /осъждан – реабилитиран по право/, както и
отегчаващите такива – негативни характеристични данни и предходно осъждане, макар
и реабилитирано. Предвид на всичко това му определи наказание при условията на
чл.54 НК – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счете, че така наложеното
наказание е достатъчно и справедливо и ще съдейства за постигане целите на
личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимия, да
коригира за в бъдеще поведението си.
На основание чл.66, ал.1 НК,
съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подс. Щ.Б. за изпитателен с р о к
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи
института на у с л о в н о т о о с ъ ж д а н
е, съдът взе предвид, че не е налице
законова пречка за прилагането му, размера на наложеното наказание и след като
прецени, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия,
могат да се осъществят и без ефективното му изтърпяване.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подс. С.И., за престъплението по чл. 131, ал.2,т.3 във вр. с ал.1 НК, във вр. с чл.130,
ал.1 НК, съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние,
която е сравнително висока, предвид пияното му състояние – около средна степен
на алкохолно опиване и длъжностното качество на пострадалия полицай св. В. –
полицейски орган, който е изпълнявал служебните си задължения по опазване на
обществения ред, обществената опасност на дееца, която е висока, с оглед
бруталността на нападението и агресията на нападателя, без каквато и да е
провокация от страна на полицейския служител, макар и неосъждан /осъждан –
реабилитиран по право/, подбудите за извършване на престъплението – незачитане
установения правен ред и телесната неприкосновеност на личността, смекчаващите
вината обстоятелства – чисто съдебно минало /осъждан – реабилитиран по право/,
както и отегчаващите такива – негативни характеристични данни и предходно
осъждане, макар и реабилитирано. Предвид на всичко това му определи наказание
при условията на чл.54 НК – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счете, че така наложеното
наказание е достатъчно и справедливо и ще съдейства за постигане целите на
личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, да коригира за в бъдеще
поведението си.
На основание чл.66, ал.1 НК,
съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подс. С.И. за изпитателен с р о к
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи
института на у с л о в н о т о о с ъ ж д а н
е, съдът взе предвид, че не е налице
законова пречка за прилагането му, размера на наложеното наказание и след като
прецени, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия,
могат да се осъществят и без ефективното му изтърпяване.
На основание чл.23, ал.1 НК, съдът
определи на подс. Щ.Б. едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ по наложените такива по-горе, а именно ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.24 НК и не увеличи определеното общо наказание на подс. Б. от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, тъй като прие, че за поправянето и превъзпитаването му,
както и за постигане на останалите цели на наказанието това не се налага.
На основание чл.23, ал.1 НК, съдът
определи на подс. С.И. едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ по наложените такива
по-горе, а именно – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.24 НК и не увеличи определеното общо наказание на подс. И. от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, тъй като прие, че за поправянето и превъзпитаването му,
както и за постигане на останалите цели на наказанието, не се налага той да
изтърпява наказанието ефективно.
На основание чл.66, ал.1 НК,
съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО
на така определеното общо най-тежко наказание на подс. Щ.Б. от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че не е налице законова
забрана за приложението му, взе предвид
размера на наказанието лишаване от свобода и след като прецени, че за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, както и за постигане на
останалите цели на наказанието, не се налага същото да бъде изтърпявано
ефективно.
На основание чл.66, ал.1 НК,
съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО
на така определеното общо най-тежко наказание на подс. С.И. от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че не е налице законова
забрана за приложението му, взе предвид
размера на наказанието лишаване от свобода и след като прецени, че за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, както и за постигане на
останалите цели на наказанието, не се налага същото да бъде изтърпявано
ефективно.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 НК, съдът постанови, при евентуално изпълнение
на общото наказание лишаване от свобода от една година, да се приспадне времето
от един ден, през което подс. Щ.Б. е бил задържан за срок от 24 часа със
Заповед №74/29.05.2011 г. по описа на РУП Пещера, на основание чл.63, ал.1 ЗМВР.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 НК, съдът постанови при евентуално изпълнение на
общото наказание от една година лишаване от свобода, да се приспадне времето,
през което подс. С.И. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед
№77/29.05.2011 г. по описа на РУП Пещера, на основание чл.63, ал.1 ЗМВР.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 НК, съдът постанови при евентуално изпълнение на
наказанието от една година лишаване от свобода, да се приспадне времето, през
което подс. Б.М. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед /№/29.05.2011 г.
по описа на РУП Пещера, на основание чл.63, ал.1 ЗМВР.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 НК, съдът постанови при изпълнение на
наказанието пробация за срок от една година, да се
приспадне времето, през което подс. Д.Ф.
е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед №79/29.05.2011 г. по описа на РУП
Пещера, на основание чл.63, ал.1 ЗМВР.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 НК, съдът постанови при изпълнение на
наказанието пробация за срок от една година, да се
приспадне времето, през което подс. К.В. е бил задържан със Заповед
№78/29.05.2011 г. по описа на РУП Пещера, на основание чл.63, ал.1 ЗМВР.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
По предявения граждански иск от С.П.В. срещу Щ.И.Б..
Предявеният граждански иск от
пострадалия С.В. от деянието по чл.131, ал.2, т.3 НК, във вр.
с чл.130, ал.1 НК срещу Щ.Б., съдът
счете за ОСНОВАТЕЛЕН до
р а з м е р а на 3 000 лева
и го уважи в този размер, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането му – 29.05.2011 г. до окончателното й изплащане. Касае се за и с к
за НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ по
смисъла на чл.45 ЗЗД - поправяне на противоправно и
виновно причинените вреди другиму. По справедливост и на основание чл.52 ЗЗД,
съдът счете, че за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на
пострадалия С.В. определената сума е достатъчна и справедлива. За разликата до
предявения размер от 5000 лева, искът бе отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН. По
делото се установи по несъмнен начин, че подс. Щ.Б. е причинил лека телесна повреда на
пострадалия С.В., в качеството му на полицейски орган, при и по повод
изпълнение на службата му, изразяваща се
в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, вследствие на
което е претърпял болки и страдания, които са отшумели за период от 10-на дни. Причинена му е разкъсно – контузна рана на
главата, с обилно кръвотечение, наложило шиенето й с три шева, причинена от
удар с дървена сглобяема маса. Претърпял е болки и страдания, бил е в отпуск по
болест. Не без значение е и унижението, което е изтърпял – действащ полицай с
полицейска униформа да бъде ударен с маса по главата. Следователно, налице е
причинната връзка между престъплението и претърпените неимуществени вреди,
поради което следва последните да бъдат репарирани. В частта, за разликата до
предявения размер от 5 000 лева, съдът отхвърли иска, като неоснователен.
По предявения граждански иск от С.В.
срещу подс. С.И..
Предявеният граждански иск от
пострадалия С.В. от деянието по чл.131,
ал.2, т.3 във вр. с ал.1 НК, във вр.
с чл.130, ал.1 НК срещу С.И., съдът счете за ОСНОВАТЕЛЕН
до р а з м е р а на 1
500 лева и го уважи в този размер, ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането му – 29.05.2011 г. до
окончателното й изплащане. Касае се за и
с к за НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ по смисъла на чл.45 ЗЗД - поправяне на противоправно и виновно причинените вреди другиму. По
справедливост и на основание чл.52 ЗЗД, съдът счете, че за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди на пострадалия С.В. определената сума е
достатъчна и справедлива. За разликата до предявения размер от 5000 лева, искът
бе отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН. По делото се установи по несъмнен начин, че
подс. С.И. е причинил лека телесна
повреда на пострадалия С.В., в качеството на полицейски орган, при и по повод
изпълнение на службата му, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК, вследствие на което е претърпял болки и
страдания, които са отшумели за период
от 10-12 дни. Причинени са му оток и кръвонасядане на
меките тъкани в долния край на лявата лицева половина, причинени от удар с
юмрук от подс. И.. Следователно, налице е причинната връзка между
престъплението и претърпените неимуществени вреди, поради което следва
последните да бъдат репарирани. В частта, за разликата до предявения размер от
5 000 лева, искът бе отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.301, ал.1, т.11 НПК,
съдът постанови да бъде унищожено вещественото доказателство по делото – флаш – памет, приложено по делото.
Подс. Щ.Б.
бе осъден да заплати ДТ в размер на 120 лева по сметката на РС Пещера,
съобразно уважения граждански иск.
Подс. С.И.
бе осъден да заплати ДТ в размер на 60 лева по сметката на РС Пещера, съобразно
уважения граждански иск.
Подс. Щ.Б.
и подс. С.И. бяха осъдени да заплатят солидарно на ч. обвинител и гр. ищец С.В.
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 150 лева.
На основание чл.189, ал.3 НПК, подс. Щ.Б.
и подс. С.И. бяха осъдени да заплатят на ОД на МВР Пазарджик, всеки един от
тях, по 25 лева – разноски на досъдебното производство и по 235.10 лева на
Районен съд Пещера – разноски на съдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът
осъди подсъдимите – Д.Ф., Б.М. и К.В. да заплатят на Районен съд Пещера
направените по делото разноски – по 92.60 лева, всеки един от тях – разноски на
съдебното производство.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: